| Порталът към съзнателен живот |
Божественият подтик
(Общ Окултен Клас,
27.03.1935 05:00 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
„Отче наш"
„Всичко в живота е постижимо"
Ще прочета пета глава от Второто послание към коринтяните.
Потребно е човек да има правилни възгледи. Човек не се ражда с правилни възгледи, но после ги придобива, после ги намира. Детето се ражда с известни възможности, но после добива, после се научава да говори, после се научава на какво и да е изкуство. Апостол Павел казва, че докато човек е в тялото, е далеч от Господа, понеже нуждите на тялото се различават, донякъде не съвпадат с ония стремежи, които човешката душа има.
Човешката душа. Какво нещо е човек? Какво нещо е душата? Ние казваме „човешка душа", „животинска душа" - това са понятия неопределени. Ние казваме, че човек трябва да има добра къща, да си има известни постижения. Защо ви е една хубава къща? Ще бъдете по-здрав. Защо ви е добра храна? За да бъдете по-здрав. Здравата храна има отношение към тялото. Казваме: трябва да дишаме също, за да сме здрави. Казвам, ако имате една хубава къща, ще се ползвате. Зависи много в каква къща живеете, за да сте здрави. Ако живеете в една бедна къща с много малки прозорци, ще бъдете лишен от ония блага, които светът съдържа. В това тяло, в което човек се намира, няма всичките удобства, не е още съвършено, за да се ползва от всичките блага, които животът съдържа.
Вие обичате да пеете. Казва ви някой: „Като знаеш да пееш, какво ще придобиеш?" Или можете да рисувате. Казват ви: „След като рисуваш, какво ще придобиеш?" Или като спиш, какво ще добиеш? Или като ходиш, какво ще добиеш? Или като говориш, какво ще добиеш? Или като ядеш, какво ще добиеш? На всички тия въпроси можете да дадете различни отговори. Питат ви: „Какъв е смисълът на живота?" Пръстът не може да задава въпроса: „Какъв е смисълът на живота?" Той никога не може да разреши въпроса, какъв е смисълът на живота. Какъв е смисълът на живота, това само Бог знае. Това е работа на Бога. Каквото и да мислим, тоя въпрос ще остане неразрешен. Вие ще си го разрешите по един начин, но каквото и разрешение да дадете в себе си, ще останете недоволен. Едно просто обяснение. Представете си, че един домакин има малко развалено брашно, от седем месеца е това брашно и се е развалило. Каквато и баница да направите от него, както и да я направите, все ще има един недостатък. Тая баница няма да бъде тъй хубава, каквато би била, ако е направена от прясно брашно.
Вие поддържате известна теория за нещо, но някой ви казва: „Това е старо брашно." Преди няколко хиляди години е смляно брашното, и ти правиш баница сега от него. Какво е казал апостол Павел? „Живото учение се различава от мъртвото." Ако едно учение, което вие посаждате, не може да израсте вътре във вас, не може да даде плод и да смелиш от това жито брашно и да направиш хубав хляб от него, то каква ви е ползата? Житото от преди хиляди години е расло, то и сега расте. Преди хиляди години са употребявали житото. Сега откриват чрез изследвания, че едно време преди Христа, хората преди две-три хиляди години са правили баница от жито. Какви са били тогавашните баници? Питам: ако знаем какви са били тогавашните баници, какво ще ни ползва? Ние знаем какви са сегашните баници, можем да ги опитаме, а пък тогавашните баници са се харесвали на ония хора, които са живели в ония времена.
Казвате: „Ако стана учен човек, какво ще добия?" Ако израстете, какво ще добиете? Ще ядете повече. Ако станете богат, какво ще добиете? Ще харчите повече. Ако осиромашеете. ще харчите по-малко. Ако сте учен човек, ще мислите повече, ако сте невежа, ще мислите по-малко. Какво искате да добиете вие? След като сте станали красив, какво искате да добиете повече? Да кажем, че имате най-голямата красота - като ангел сте красиви. Какво искате да добиете по-нататък? Да кажем, че сте толкова красиви, че повече от това не може да бъдете красиви. Какъв ще бъде тогава вашият стремеж? Да ви обичат хората.
Пак ще дойдем до момата. Някой път, не че искам да говоря за красивата мома. но тя, както и други неща, това са пособия, които са потребни. Да кажем, че имате числата: 1. 2. 3, 4, 5, 6. 7, 8, 9, 10. Хващам едно от тях, вземам едно число. Например искам да изразя числото 20. Вземам цифрите 2 и 0. Има да ми дава някой трийсет лева. Хвана трите и после нулата. И казвам: „Мен ли намери? „Ами кого ще намеря?" „Мома", „жена", „дете", „мъж" - това са все числа, пособия. Това не сте вие.
Когато говоря за човешкото тяло, подразбирам един автомобил, направен някъде, в който някой влиза и си живее, и се разхожда, но той не е направил тоя автомобил, той го е купил. И даже не разбира устройството на този автомобил. И някъде се заплеска автомобилът и не върви. Казва: „Аз се разболях." Не, той не се е разболял, а автомобилът. Някой винт се е развъртял или някое колело, някоя спица. Трябва да повикаш някой техник да поправи колелото. Днес поправиш, утре поправиш, и автомобилът все отказва да върви, и най-сетне кажеш на домашните си: „Тоя автомобил не е добър, остарял е. Ще го продадем и ще купим по-хубав, да не вдига много шум." Питаш сега така: „Като умре човек, къде ще иде?" За мен въпросът е: ти, като излезеш от автомобила си, къде ще идеш? Ще слезеш на земята и ще вървиш. Вместо автомобилът да върши работата за теб, ти ще я вършиш. Има и друг начин на разсъждение. Аз, който съм влязъл в автомобила, имам свойството и да хвъркам. След като изляза от автомобила си, ще хвръкна. Питам сега: с автомобил ли е по-хубаво човек да ходи, или да хвърка като птица? Разбира се, да хвърка е малко по-хубаво, отколкото с автомобил.
Има нещо, което ни стяга, което нарушава нашия вътрешен мир. Например питаш какво нещо е доброто. Не можеш да го определиш. Питаш какво, нещо е злото, и него не можеш да определиш. Каква форма ще дадеш на злото? Как ще го представиш? Много форми има злото. Не можеш да го определиш. Но щом направиш едно добро, усещаш благата на доброто. Как ги усещаш? Разположен си, весел си. Щом направиш зло - не го знаеш какво нещо е, но ти е смутено сърцето, целия ден си недоволен. Значи има неща, които не ги разбираме, не ги знаем, а пък при това носим последствията им. Някой казва: „Ние трябва да знаем." Хубаво е, няма по-хубаво нещо от това да знаеш. Ако не знаеш, какво трябва да правиш? Искаш да бъдеш здрав, нали така? Майка ти, баща ти ти създадоха хубави зъби. Ти ще пазиш зъбите си.
Ще започнеш от обикновените работи, за да изясниш духовните работи. Духовните работи се изясняват чрез физическите работи. Ако храната, която вземаш, не я сдъвчеш, то след една-две години ще страдаш. Ако храната я гълташ, като я попрехвърлиш само няколко пъти в устата си, ще страдаш. Има животни като боата, които, като хванат жертвата, гълтат я, без да я дъвчат. Една боа, като хване една коза, една овца или сърна, нагълта я цялата. И тогава именно убиват боата. Тя пет-шест дни не може да дойде на себе си. Инертна е, пет-шест дни трябва да минат, докато се смели тая храна. Някой път вие се усещате инертни, като че нищо не мислите. Погълнали се нещо, вие сте яли, както боата е яла. Захласнати сте. Нямате никаква охота, никакво желание. Искате да спите само, да бъдете на рахатлък [*рахатлък (тур.) - спокойствие, безгрижие]. Това е змията, която е глътнала нещо и пет-шест дни трябва да го чака то да се смели. След като е ял човек, трябват четири-пет часа, докато се смели храната. А у змията не е така.
Ако вие сега вземете известно учение, което сте го глътнали само, а не сте го сдъвкали, това учение ще ви смущава. Може би години трябва да минат, докато се поясни то. Допуснете, че някой ви проповядва: „Всичко е произволно, случайно е създаден светът, няма ред в света." И да кажем, че вие приемате това учение, и децата ви. Какви ще бъдат резултатите? Сега аз на това правя възражение с един пример. Връща се от странство един български студент, който свършил там математика. Бащата от голяма радост заклал две пилета, опекъл ги. Синът, след като ги погледнал, казал: „Аз ще докажа, че пилетата са три, а не две." „Три ли са?" „Доказва го нашият професор." „Може ли да бъде?" Започва да доказва, доказва. Бащата седи, не разбира добре. Доказва синът сега, че пилетата са три. Бащата казва: „Синко, да направим опит. Аз ще изям едната кокошка, другата майка ти, а пък третата, която ти доказваш, ще оставим на тебе." Вие искате да докажете нещо, което няма съществуване. Две кокошки са те. Двете кокошки три не могат да станат. Могат да станат при известни условия, но то е един друг процес. Но в дадения случай от две кокошки не можете да извадите три кокошки.
Да кажем, че сега вие имате идеята да бъдете добър. Каква е идеята? Или пък че искате да обичате или да ви обичат. Каква е вашата идея? Да дойдем до реалните неща. Искам да ми дадат вода, това значи, че имам нужда от вода. И ако онзи човек ми даде вода, той задоволява моята вътрешна нужда и аз ще му благодаря. Вие искате да ви обичат. Това е една голяма вътрешна нужда. Аз не обяснявам какво нещо е любовта, какво нещо е животът. Само Господ, който е създал нещата, ги знае.
Но в дадения случай, щом искате да ви обичат хората, това подразбира, че имате известна малка нужда, която трябва да се задоволи. За мен е безразлично как ще ви обичат. Как ще ви обичат? Искате този човек да ви обича, да ви даде чаша вода. Водата да е чиста и като я изпиете, да задоволите жаждата си. Да ви даде чаша вода, и да не разправя, че ви обича. Ако тая вода утоли жаждата ви, във вас се ражда едно живо чувство и казвате: ,.Много ви благодаря. че ми дадохте хубавата вода." Това е сега конкретно обяснение. Ние даваме на любовта съвсем друг характер. Този човек ще стане условие, средство, за да се задоволи една ваша нужда, колкото и да е малка. Вие не очаквайте през целия си живот да ви обича този човек. Вие сте чудни! Някой път искате цял живот да ви обича някой приятел. Искате цял живот да върви подире ви с ибрика [ибрик (тур.) - меден или глинен съд за поливане при миене] и да ви даде вода. Вие благодарете за водата, която в дадения случай е дал, за нуждата, която той е задоволил, за любовта, която в дадения случай е показал. Може да се минат години и вие да кажете: „Отидох на екскурзия и един човек ми даде чаша вода. Колко благодаря на тоя човек."
Ние, съвременните хора, със своите неразбирания си създаваме нещастия. Вие казвате: „Ние не се обичаме." Какво значи това? Искате вода от мен - не ви давам. Искате хляб от мен - не ви давам. Ако всеки ден идвате да искате хляб от мен, питам, какви ще бъдат нашите отношения? При един хлебар всякога ще искате, но ще носите разменна монета, ще дадете и ще вземете.
Сега аз ще представя въпроса по друг начин, за да обясня конкретно някои факти. Представете си, че аз вървя и съм жаден. Другият, когото срещам на пътя си, носи вода, а пък няма хляб. Аз нося хляб, но нямам вода. Той ми казва: „Нямате ли малко вода?" Аз казвам: „Нямате ли малко хляб?" Какво става тогава? Става една смяна на любовта. Изваждам аз своята торба и той своята манерка. Аз отварям торбата си, тия модерните раници, изваждам пресен сомун, отрязвам едно парче и му давам. Той ми дава една чаша вода. Ето, ние се обичаме двамата - той ми дава вода, аз му давам хляб. Образува се една вътрешна връзка, ние си услужваме. Това е любовта - чиста вода, за да задоволиш жаждата си от извора. И тоя хляб трябва да е пресен, от чиста пшеница. Вие ще кажете, че любовта трябва да бъде идеална, Божествена. Това са празни работи. Има една любов на книга: „Без тебе не мога да живея!" Бошлаф [*бошлаф (тур.) - празни приказки]. Без нея не може да живее, а пък сега живее. „Без тебе животът ми е нещастен." Бошлаф. В какво седи нещастието? Че като срещна тоя пътник, виждам, че неговата манерка е пълна с вода. Аз съм жаден. Тогава аз ставам нещастен, понеже не ми дава от водата си. Той е гладен. Казва ми: ,,Дай хляб." Аз не му давам, казвам: „Иди във фурната да си вземеш." Той е нещастен.
Сега аз, третият, срещам вас двамата, които казвате, че сте нещастни. Аз знам ясно работата. Единият е жаден, другият има вода, и не му дава. Но този последният е гладен, а първият има хляб, но не му дава. Единият жадува, а другият гладува. Срещам единия, той ми казва: „Тоя безобразник жаден ще ме умори." Срещам другия, той ми казва: „Тоя безобразник гладен ще ме умори. Нищо не дава."
Представете си, че аз, третият човек, нося и вода, и хляб. Викам, двамата души и ги примирявам. Ще им тегля един морал. Ето аз как разбирам. Казвам на единия: „Ти от какво си недоволен?" „Щеше да ме умори този. Жаден съм." Отварям своята манерка и му наливам, и му казвам: „Заповядай." Той ми казва: „Много ти благодаря. В теб има човещина." На другия казвам: „Ти какво искаш?" Той пък няма хляб. Отварям торбата, развързвам я и му давам хляб. Те двамата се споглеждат и казват: „Това нещо, което тоя човек направи, и ние можехме да го направим. Аз имам изобилно хляб, ти имаш изобилно вода."
Трябва едно вътрешно разбирателство да има, за да стане животът приятен. Но ние даваме друго обяснение. Казвате: „Така не може да се живее. Добро не може да се прави." Това са известни философски разсъждения, с които не може да се живее, които нямат приложение.
Доброто всякога можете да приложите. Вие сте на извора. Имате чаша вода. Какво ви струва да му дадете чаша вода? Можете да му услужите. Вие казвате: ..Аз не искам да му дам моята чаша. Такива са моите възгледи. От моята чаша само аз мога да пия." И могат да се привеждат ред примери, защо всеки трябва да си има своя чаша. Но това не е абсолютно. Аз всякога нося две чаши - една за себе си и една за ближните. Когато ми се пие вода, пия с чашата си, а за ближните си давам с другата чаша, тъй че имам чаша, с която винаги мога да услужа, комуто и да е. Който не разбира, може да каже: „Всеки със своята чаша." Право е. Аз мога да ви докажа. Аз имам една уста, която е само за мене. Аз не мога да дам своята уста на заем. Това разбирам аз под думите „със своята чаша". И друг не може да даде своята уста в заем. Вие много буквално разбирате. Аз не мога да му заема моята уста, той няма нужда от това, но мога на тоя човек да му услужа - имам една чаша.
Понякога мога да му услужа и с устата си. И с устата си мога да му дам. Мога да напълня устата си с вода и ще прилепя моята уста до неговата уста. и ще кажа: „Гълтай сега." И когато двама души се целуват, то това има съвсем друга философия. Казват, че двама души се много обичат. Единият е жаден, а пък другият го целува, туря му вода. Някой защо целува момата? Жадна е момата. Или защо момата целува момъка? Жаден е момъкът или е гладен. Дайте едно правилно изяснение на тези разсъждения. за да не се внесе съблазън, не внасяйте извратен метод за разбиране. Един хваща някого. Не туряй лошо обяснение. Ако не го хване, той ще падне и ще се убие, той ще изгуби живота си. Защо го хващам? За да го спася.
На всинца ви казвам: не носете изопачени възгледи за живота. Вие например не знаете какво нещо е целувката. Аз обяснявам един начин на целувката.
Вие не знаете какво нещо е доброто. В дадения случай една чаша вода е доброто, или малко хляб, или една дума. Един се е обезсърчил, иска да се самоубие, не иска да живее. Казвам му: „Твоите работи утре ще се оправят." Сега ще дойде другата философия: ами това, което аз казвам, ще стане ли? Всичко, което казвам, може да стане. Ще каже някой: „Как така?" Че аз съм един богат милионер. Срещам един човек, който се е обезсърчил. Казвам му: „Утре твоите работи ще се оправят. Господ ще ги оправи." На следния ден му подпиша един чек от десет хиляди лева и му пиша: „Господине, понеже виждам, че имате голяма нужда, пращам ви десет хиляди лева, за да си услужите. Ако искате, един ден ми ги върнете. Ако ли не, няма нищо." Всеки от вас може да оправи така Божиите работи. Вие сте касиери на Господа, а всеки от вас може да свърши една работа, не да чака други да я свършат. Че кой от вас, ако мине някой покрай къщата ви, не може да му даде една чаша вода или един самун хляб? Или кой от вас не може да му каже една добра дума или не може да му даде сто лева? Но вие разсъждавате: „На този сто лева, на онзи сто лева. Какво ще стане тогава с нас?" Сто ако дадеш, ще дойдат двеста, ще дойдат триста.
В природата има едно Божествено Съзнание, което държи в сметка всички наши постъпки. Ако ти си верен, направи нещо и го забрави. Направи какво да е добро и ще видиш, че това добро ще се върне към тебе. Може да направиш опит. Не само за насърчение е това. Има едно съзнание, което всичко вижда. Ти си направил услуга на един царски син. Този цар не може да не благодари. Той ще изпита кой е направил доброто и оттогава всичките твои работи ще се оправят. Или другояче казано: в дадения случай, когато ти си извършил волята Божия, тъй както се изисква, то твоите работи ще се оправят. Сега някой път не се оправят работите. Вие можете да ги оправите, но ги оставяте друг да ги оправи. Господ е пратил при тебе един беден човек, за да се оправят твоите работи, а пък ти изпращаш този беден човек при друг човек, той да му направи добро. Ти казваш: „Днес съм крайно неразположен." И тогава работите на онзи, при когото го изпращаш, се оправят, а ти ще загазиш.
Всеки случай за доброто: това е царският син, пратен в дома ти, за да се оправят твоите работи. Ако си нахранил или напоил един беден човек, някой ангел си нахранил, или някой ангел си напоил. Ангелите всичко знаят на небето, но ангелите, когато дойдат на земята в плът и кръв, съвсем я загазват и те. Вие не разбирате. Понеже те са същества крайно чисти и крайно благородни, те не обичат да правят никакво насилие. Той ще каже: „Услужи ми." Като не му помогнеш, той ще отиде на друго място. Ходи, ходи, изнемогва и казва този ангел: „Ще се мре." Капнал е някъде. Ти ще го намериш и ще му дадеш чаша вода, и той ще ти каже: „Един ден аз ще ти се отплатя за услугата, която ми направи. Аз съм ти много признателен." И някой път усещаш, когато си капнал, съсипан, отчаян, едва ли не си загубил съзнание, и дойде някой, каже ти сладка дума, каже ти: „Добър е Господ." И ти даде една чаша вода. И оттогава всичките ти работи тръгват. Питам: този човек по свой почин ли го е направил, или има някое подбуждение?
Всяко добро, което ние извършваме, в дадения случай е един подтик на Великия, на Бога. Бог е в нас и иска да направи добро. Той е стремежът. И ако в дадения случай, когато Бог иска да направи добро, ти противодействаш, ти си създаваш лоша карма. Бог те опитва. Иска да се прояви чрез тебе. Но ако не Му дадеш място да се прояви, Той ще отиде на друго място, на трето място.
Всякога подтикът да се прави добро, подтикът за любов, какъвто и да е подтик на доброто, тоя подтик иде от Бога. И ако го последваш, ще получиш Божието благословение. Ти казваш: „Ами какво ще кажат хората?" Кои са тия хора? Сега да ви кажа. С вашите възгледи някой път се смущавате. В древността един окултен учител изпратил един свой ученик на изпит. Той минал през едно място, дето хората били направени като живи, но от восък. Те са били маски. Там имало всичко за ядене и пиене. Като вижда той тия восъчни същества, че го гледат, той казал: „Тук не мога да бутам." Минава на друго място, дето нямало маски, и казал си: „Мога да бутам сега." Някой път ви е страх от восъчните фигури, защото във вас няма убеждение. А пък като няма восъчни фигури, казващ: „Мога да бутам."
Моралната страна ето коя е. Като минавам покрай тия хора, ще ги питам: „Мога ли да взема от това, което тук имате?" Носите една кошница. Аз питам: „Можете ли да ми услужите?" Ако вие сте царският син. може би ще кажете: „Ще ми падне достойнството, ако поискам. Срам ме е да поискам." Като види цяла кошница с плодове, кое е по-хубаво: сам ли да си вземе, или да му дадат? Опасно е да вземате сами. Всякога в природата е опасно да вземате без позволение. Виждаме, че когато човек взема без позволение, най-големите нещастия го сполетяват. Жената е взела без позволение един плод. Това беше една кошница. Нямаше никой, да пази. На онова дърво Бог не беше турил нито един ангел да го пази. Дойде един адепт и каза: „Добре е да вземем. Никой няма." И ядоха от тоя плод. Не, не е позволено да вземате оттам, откъдето не ви е дадено.
Злото в света е забраненият плод. Доброто е позволеният плод. Но понеже на това дърво растат едновременно и доброто, и злото, ти трябва да знаеш да различаваш кой плод е добър, кой лош. Мога да ви го обясня, но ще го оставя засега необяснено.
 Представете си, че имате едно яйце. Казвам, от това яйце мога да изкарам едно пиле. Вие знаете, че едно яйце трябва да го мъти една кокошка. А пък аз казвам, и без да го мъти кокошка, мога да изкарам едно пиле. Няма да кажа: „Allez passez [*Allez passez! (фр.) - Възглас на илюзионист, който прави номер, „фокус бокус!"], хоп!" Аз зная, че това яйце има всички възможности да развие едно пиле, като му се дадат всички условия.
За ония блага, които са скрити във вас, трябва да изучавате условията. Вие искате да бъдете добри механически. Мислите да отидете на небето, да станете добри. В небето ще имате хубави условия, но трябва висока наука. Вие, като отидете на небето между ангелите, ще се намерите в чудо. Голяма разлика има между тяхното и вашето разбиране. Какво ще разберете от техния живот? Много хора са ходили на другия свят и след като поседят една-две години, казват: „Да се върнем на земята." Питам сега: един българин със своите потури, ако влезе в един модерен журфикс [*журфикс (от фр.) - определен ден през седмицата за посрещане на гости] на някои посланици с фракове, цилиндри, ръкавици, този българин като поседи, поседи. ще каже: „Тая работа не е за мен."
Вие си имате сега известна представа за ангелите. По някой път аз казвам, че ангелите са тук. на земята. Работните ангели са на земята, а пък ангелите, които празнуват, са на небето. Когато някой ангел иска да празнува, се качва на небето, а пък когато иска да работи, той идва на земята.
Сега вие сте ангели, дошли сте на работа тук, но сте забравили, че сте ангели. Да ви обясня сега идеята, която е турена, в един пример. Само отчасти той обяснява тая идея. Това е един анекдот, един мит. Ной имал само една дъщеря. Явили се трима кандидати. Така се влюбили в нея, че всеки казвал: „Не мога да живея без нея, ще се самоубия." Ной се намерил в трудно положение. Мислил, мислил и най-после, за да ги избави, намислил следното: той имал една котка, имал и една магарица. Простира си ръцете и направил котката като дъщеря си красива, прилича на неговата дъщеря. И магарицата направил също на красива мома като дъщеря си. И тримата се оженили, и всички били щастливи. Той почнал да ги обикаля. И единият казал: „Много, много съм доволен от дъщеря ви. Отлична е, но някой път обича да дращи." Ной казал: „Родът й е такъв." Отишъл при другия. Той казал: „Много съм благодарен, но по някой път рита, но носи се." Ной казал: „Родът й е такъв." Най-после идва до същинската си дъщеря. Той казал: „Безпогрешна е. Ангел е." Ной казал: „Тя е същинската."
Някой път вие сте оженени за някой котарак, за някоя котка. Не го вземайте буквално, но вашите идеи са така изопачени. Вашето разбиране не е още онова, чистото, Божественото, което носи живота в себе си, но има нещо хапливо. Хубаво е, но ще те одращи нещо. Липсва му нещо. Хубаво, хубаво, но все има един ритник. Дойдете най-после до третото положение, на същинския ангел, който нито дращи, нито рита. Истината сама по себе си нито дращи, нито рита. Божественото е абсолютно свободно от всички недостатъци. Тия недостатъци са свойствени на човешкия живот и на животинския живот. И ако някой път се явява у вас проблясък и казвате: „Направих аз погрешка, ожених се за оная дъщеря, която дращи", родът й е такъв. Някой път са ви ритнали, друг път вие ритате. Като не одобрявате някого, с езика си го ритате. Когато дойдете до онова състояние, когато нито ще ритате, нито ще дращите, нито вас ще ви ритат, тогава животът ще е друг.
Чистата мисъл е, която носи живот. Аз не разбирам външния живот на човека. Всички вие сте добри. Добри сте само дотогава, докато ви задоволяват нуждите. В дадения случай, щом не ви задоволят нуждите, вие не можете да бъдете добър. Вървя аз по пътя. Вие сте човек с честолюбие. Още като ви видя отдалеч, аз виждам, че сте честолюбиви, високо мнение имате за себе си. Поздравявам ви внимателно. Ако не ви поздравя, ще предизвикам една реакция във вас. Всеки човек може да предизвика една реакция в честолюбивия. На честолюбивия не казвайте горчива дума, кажете му една сладка дума, защо ще му казвате горчива дума? Вие казвате: „Аз искам да го морализирам." Вие себе си не морализирате, а другите.
Някой направи погрешка. Той ми казва: „Какво да правя?" Казвам му: „Поправи погрешката." „Как да я поправя?" „Този човек ти даде десет лева да му направиш малка услуга, а пък ти отказа. Отиде та се наяде с тия пари, похарчи ги. Връщаш се и се чудиш какво да кажеш, как да излъжеш. Ти казваш, че като си турил парите в джоба си, някой бръкнал и ги извадил. Ти скрояваш тая работа. Казвам ти, онзи човек те прати да му направиш едно добро, и ти не можа да му направиш доброто. На себе си направи доброто - изяде парите. И се чудиш после какво да кажеш, или казваш, че като си отишъл, бакалницата била затворена, и като си се връщал, бръкнал някой в джоба ти и взел парите. Правиш такъв долап [*долап (диал ) - лъжа, хитрина, интрига]. Този човек аз го избавям от това изкушение. Казвам му: „Ето десет лева. Ще отидеш да си уравниш сметката." Това мога да го направя. Ако не го направя, ще го тикна в по-големи лъжи, и аз тогава нося половината отговорност. По-добре е аз да дам пари, отколкото да го накарам да лъже.
Никога не си позволявайте никаква лъжа. Никаква - нито черна, нито бяла. Черната или бялата лъжа всякога скъпо излиза.
Една ученичка ми разправяше една своя опитност и между другото каза: „Не е било случай в живота ми, когато да съм казала каквато и да е лъжа и да не ми дойде някое наказание: да падна или да се ударя. Та аз се наплаших, страх ме е да лъжа, защото, ако излъжа, ще ми се пукне главата или друго нещо ще стане." Ние мислим, че като кажем някой долап, някоя лъжа, някоя дипломатическа лъжа, сме спечелили нещо. Лъжата, и философска да е, и дипломатическа да е, и морална да е, все е лъжа. А пък доброто, с каквито и дрехи да го облечете, то все е добро, то не губи своята цена. Злото, с каквито и дрехи да го облечете, цената му не се повишава. Това са възгледи, които трябва да имате.
Доброто е нещо конкретно. Всяка добра постъпка, която искате да направите, е един импулс на Бога във вас. Всички бъдете готови. Не чакайте Бог да ви се разкрие в Своята слава. Че Той ви се е разкрил.
Идва един дядо при мен. Казвам му: „Не е хубаво човек да проси." Гледам, този старец е умен, вече не проси. Като дойде пак при мен, ще донесе седем-осем, десет яйца, които е турил в кошницата. Аз виждам колко му трябват сега, давам му пари. На друго място ще му платят по един-два лева на яйце, аз ги плащам по пет-шест лева. Той поглежда доволен, че скъпо си е продал яйцата. Търговска работа върши. Че какво ми коства да му дам по пет-шест лева на яйце. Аз мога да му кажа, че на друго място са по-евтини. Не, той се учи. Ще се учи. Даже и по десет лева му дай на яйце, няма да изгубиш. Който разбира - дава. Нито яйцата са негови, нито парите са мои. Аз разполагам с чужди пари, той разполага с чужди яйца. Кокошката е крякала и е снесла десет яйца. Но добра воля има той, иска да ме запознае с кокошките. Аз му благодаря. Вземам адресите на тия кокошки. Щом взема едно яйце, аз посетя кокошката. Не съм й взел нито едно яйце, без да посетя кокошката. За мен кокошката не е кокошка, то е фирма и крайно съм признателен за хубавата работа. На кокошката казвам: „Много хубави яйца снасяш." То е в преносен смисъл.
Всичкият живот, в каквато и да е форма, произтича от Бога. Не гледайте на тоя живот с презрение. И всяко нещо, всяко благо, което излиза от живота, един плод, една ябълка, произтичат от Бога. Най-първо аз благодаря, че Бог се проявява чрез плода и същевременно аз задоволявам една своя нужда.
Сега вие сте се събрали тук. Казвате: „Защо сме се събрали?" Да ви кажа защо. Половината от вас носите вода, а другата половина от вас носите хляб. Някои от вас сте хлебари, а пък другите сте градинари. Едни от вас сте гладни, а други сте жадни. Едни от вас правите обмяната правилно, а другите спорите и всеки държи хляба си и водата си.
А пък трета категория има между вас, които действат примирително. Три категории сте. За да върви работата, водата трябва да минава, не трябва да застоява. Шишето, което съдържа всичката вода, не знае колко вода има. Яйцето, което си седи в черупката, не знае каква цена има. Но аз, човекът, имам това шише и това яйце, зная какво има в тях. Яйцето е за нас, водата е за нас, хлябът е за нас. А пък ония, които го носят, те са само носители на Божествения живот.
Вие сте се събрали, за да опитате благата, които Бог ви е дал, за да обикнете тия блага. И ако тая обмяна стане правилно, вие ще опитате Божието благословение.
Сега мога да ви кажа тъй: гледайте да изпълните волята Божия. Как ще изпълните волята Божия, ако не обичате? Вие, ако не обичате Бога, нищо няма да можете да направите в света. Вие казвате така: „Как мога да обичам това, което не виждам?" Питам ви тогава, въздуха виждате ли го? Но го обичате. Само малка частица виждате от светлината, но всичката светлина, която се разпространява в цялата вселена, не я виждате. Не е необходимо ние да знаем нещата. Ние можем да ги опитаме, можем да имаме контакт с тях. Малкият живот, който сега е вътре в нас, е един контакт с Божественото. Тоя малкият мир, който имате, малката мисъл, малкото чувство, малката радост, която имате, тоя малкият подтик, който имате, е от Бога. И всичко това е в съприкосновение с Бога. Бъдете благодарни от това малкото. Вие сте обградени с Бога. Ако искате повече, можете да вземете, обаче вие не считате, че то е от Бога, и търсите нещо друго. Казвате: „Като умрем, ще ни се разкрие." Това е вярно. Смъртта е преграда.
Смъртта съществува сега, и ония материалистични схващания - също. Да кажем, че аз съм толкова голям егоист, че мисля само за себе си. Най-голямата преграда за Божественото е човешкият егоизъм.
Ако аз мисля само за къщата, за тялото си, за материалните работи, утре аз ще напусна тоя автомобил. Като дойда до една глинеста местност, ще го напусна и ще изляза да вървя пеш. Като го имах, трябваше ми бензин, трябваше ми и шофьор, а сега оставям и шофьора, и бензина и тръгвам сам по планината нагоре. Казвам на шофьора: „Вземи тоя автомобил и го закарай назад. Аз отивам горе в планината."
Вие казвате сега: „Човек трябва да излезе от тялото си." Че мъчно ли е човек да излезе от тялото си? Каква мъчнотия има да излезе от автомобила си? Има ли някаква мъчнотия, освен ако е залостена вратата на автомобила и не можете да я отворите? Но ако не е залостена, ще отворите вратата и ще излезете навън, а пък на шофьора ще кажете: „На гаража!" И вие ще се качите на планината.
Не е лошо човек да има автомобил, но не е лошо да ходи човек и пеш. Някъде ще бъдете с автомобил, в планината ще ходите пеш. С автомобил ще ходите, когато условията помагат. Ако условията помагат, можете да имате най-хубавия автомобил. Качете се и благодарете на Бога. А на планината ще слезете от него и ще бъдете благодарен. Вън от тялото си, вътре в тялото си и при каквито и да е условия, да можете да изпълните волята Божия във всичките ваши най-малки подбуждения, които Бог ви дава. Да изпълните волята Божия, това е важното.
Аз ви говоря сега бегло, защото нямам време. Някой ден ще ви кажа един начин, как да се прави добро. Както има начин, правило, как да свирите, така има и начин за правене на добро.
Самоук може да бъдете. Има хора, които свирят, без да са се учили някъде, но все пак онзи, който е учил да свири при учител, свири по-добре. Някой може да се учи сам да пише, без да го е учил някои как да пише. В началото буквите ги пише неправилно. Някой път четете, четете, и не можете да прочетете думата, която е написана - буквите са неясни.
Някой ми казва: „Тия работи аз ги знам." Аз съм срещал много проповедници, цитират ми какво казал Христос, какво казал апостол Павел, какво е казал един писател. Всички тия автори след като ги процитира, аз му задавам въпроса: ,.Кажи ми как да направя най-малкото добро?" Той ми казва: .,Не го ли знаеш?" Казвам му после: „Как да направя най-голямото добро? Той ми казва: .,Че не го ли знаеш?" Казвам му: „Че каква нужда има да ми разправяте, да ми цитирате апостолите, Христа и други, ако не можете да ми кажете как да правя най-малкото и най-голямото добро? Щом аз зная как да правя най-малкото и най-голямото добро, тогава каква нужда има да ми цитираш това и това." Тогава става въпрос запример за най-малко добро. Аз се спирам и му казвам: „Слушай!" Ние се намираме да кажем в дадения случай някъде. Аз съм прям, казвам му: „Ние сме и двамата богати." Ти се спираш като проповедник на много автори и си учен, кесията ти е пълна с пари, богат си. И аз изваждам своята торба и започвам да ги броя - повече от две хиляди са парите. Всеки си взема торбата и тръгваме.
Казвам му: ..Слушай, да направим ортаклък [*ортаклък (тур.) - съдружничество]. Аз обичам ортаклъка. Ще срещаме хора с празни торби. Аз ще пусна една жълтица в торбата му, и ти - също. Срещаме втори човек, пак така ще направим. Най-сетне, като остане по една златна монета в торбите ни, ще кажем: „Стига вече!"
,.Какъв е смисълът?" - ще питате. Смисълът е в това, че по-лека ще бъде торбата. А пък сега торбите ни са тежки. Ти и аз ще бъдем свободни.
Та направете ортаклък. Съединете се вие, богатите, и тръгнете сега. Ти една златна монета, той една златна монета, ти една златна, той една златна, туряйте в торбите на хората. А пък като остане по една във вашата торба, идете си вкъщи и благодарете на Бога.
„Добрата молитва"
6.30 часа
Двадесет и шеста лекция на Обшия окултен клас
27 март 1935 г.. сряда, 5 часа
София – Изгрев
Общ Окултен Клас
27.03.1935 05:00 Сряда,
София
|
| |
Из том „Ако говоря”, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 10.03.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 1833
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
