Съвременните хора са научили изкуството да ядат, но не знаят още, как да придобиват храната си. Хлябът най-необходимата и свещена храна за тях, не допринася тази полза, каквато се очаква. – Защо? – Понеже е приготвен с ругатни, с недоволство, с караници и т. н. Още като оре земята си, орачът вика, ругае воловете, мушка ги. Като сее житото, като го мели на воденицата, той е все недоволен и сърдит. Когато меси хляба, фурнаджията е също така недоволен, сърди се на слугите си, кара се, вика. В края на краищата, ние получаваме хляб, изработен само с караници и недоволство. При това положение житото изгубва голяма част от мазнините си, които, изобщо, трябва да съдържа. Преди всичко, този хляб е изгубил естествената си чистота.
Същото се отнася и до живота. От най-ранната до най-късната си възраст, човек все мърмори, недоволен е от живота си. При най-малката мъчнотия човек пак мърмори. Може ли да се нарече този живот щастлив? Ще кажете, че все има щастливи хора на земята. – Колко души са щастливи днес? Ако на хиляда души само десет са щастливи, какъв живот е този? Щастлив живот е онзи, при който на хиляда щастливи се срещат десет души нещастни. В първия случай се проявява човешкият, личният морал, а при втория – Божественият. Това, което е добро за индивида, не е всякога добро и за обществото. Запример, ако някой член от дадено общество урежда само своите интереси, цялото общество страда. Значи, личният и общественият морал не се съвпадат. Също така и общественият и Божественият морал не се съвпадат. Бог изисква едно, а хората и обществото – друго. Както да мисли, каквото да прави, човек не може да бъде абсолютно щастлив, докато окръжаващите не са щастливи.
На какво се дължи щастието на човека? Щастието на човека зависи от чистия въздух, от чистата вода, от чистата светлина и от чистата храна. Няма ли нужната чистота в тия четири елемента, никакво щастие не може да се очаква. Човек може да бъде щастлив, ако тия елементи са пълни с любов. Щастието на човека зависи и от правилните му отношения към хората. Ако любовта цари между хората, те ще бъдат щастливи. Може ли земеделецът да сее жито на песъчлива почва и да очаква резултати? – Не може. На същото основание, невъзможно е Божественото да прониква в едно жестоко, твърдо сърце. Мекото, разумно сърце е добрата почва, върху която Божественото семе трябва да падне и да даде – едно 30, друго 60 и трето – сто зърна.
За да бъде щастлив, човек трябва да се справи с недоволството. Той трябва да знае, че недоволството не е негово. То не е присъщо на човешкото естество. Човек приема недоволството от низшите същества и го носи в себе си, отхранва го, като свое. Запример, често човек изпада в отрицателни състояния и, като дойде до уровена на някое животно, той приема неговото недоволство и започва да роптае: Все мене ли ще преследват, мене ли ще онеправдават, на мене ли ще отмъщават? Това състояние не е негово. Той е изпаднал в положението на вълка, възприел е неговите несгоди и започва да се оплаква от живота си. И вълкът даже няма причини да се оплаква. И той може да живее, както овцата. Достатъчно е да измени своя живот, за да престанат изпитанията му, от които се оплаква. Трябва ли човек да е недоволен от живота си? За него се грижат родителите му, за него работи цялата природа. Но човек не оценява това, което му е дадено. Той не оценява, какво са направили родителите му за него, през какви изпитания са минали. За да оцени това, невидимият свят го поставя да мине през същите изпитания. Като мине през тези изпитания, той или запазва спомен за тях, или съвършено ги заличава от съзнанието си. Ако ги забрави, поставят го при условия, отново да ги преживее.
Следователно, за да бъдете доволни, дръжте в ума си мисълта, че за създаването на красивия свят, в който живеем, безброй същества са станали жертва, в смисъл, безброй същества са пожертвали своето лично благо. С други думи казано: безброй същества са внесли своите капитали за общото благо, без да очакват някакви лихви. Те са направили грамадни жертви, с единственото желание бъдещото поколение да се радва на живота. Ако съвременните хора не са щастливи, причината е в тях. Тъй както хората търсят лично щастие, никъде не могат да го намерят. Личното щастие се придобива само тогава, когато човек оценява въздуха, светлината, водата и храната и знае, как да ги употребява. Човек не може да бъде щастлив, ако не е обичан. За да бъде обичан, той трябва да е направил нещо, освен за себе си, още и за своя ближен. Вие обичате една книга само тогава, когато съдържанието й е красиво, когато има нещо ценно написано в нея. Няма ли нещо ценно в нея, тя нищо не струва.
И тъй, ако книгата се обича заради написаното в нея, колко повече човек може да бъде обичан заради онова, което Бог е на-писал в неговия ум, в неговото сърце, в неговата душа и в неговия дух. Щом написаното във вас е чисто, четливо, който ви
чете, той непременно ще ви обича. Той ще чете от вас и ще се поучава. Ако сте заличили написаното, вие ще бъдете проста хартия. Всички ще минават и заминават край вас, без да се спират. Камъните сега са проста хартия, върху която няма нищо написано. Днес се пише и върху тях, но написаното ще се чете в далечното бъдеще.
Сега, като сте дошли тук, аз ви считам за добри хора. – Защо? – Вие сте оставили удобствата си, нарушили сте всекидневното си спокойствие и сте дошли тук да ви вали дъжд, да ви брули вятър и т. н. Мнозина могат да мислят за вас, че сте глупави, дето се излагате на такива трудни условия. Други пък ви съжаляват. Благодарете и на едните, и на другите. Нека мислят, както искат, а вие бъдете доволни и радостни, че се ползвате от благата, които планината ви предлага, със своя чист въздух, чиста вода и красиви, величествени изгледи.
Помнете едно нещо: планината, високите места не търпят лоши мисли, чувства и желания. Атмосферата, както и всички условия на планината са толкова чувствителни, че не могат да понасят никаква дисхармония. Най-малката погрешка, най-малкото престъпление се отразява върху нея. Ако същата грешка направите в долината на живота, там може да мине незабелязано, но тук не се прощава. Най-малката погрешка, направена на планината, е в състояние да предизвика ред експлозии, каквито бомбите произвеждат. Дойдат ли лоши условия на планината – бури, гръмотевици, ще знаете, че те са резултат на лошия живот, на погрешките на хората, които се намират там. Силните гръмотевици, които стават на планината, са предметно учение. Те показват, какво нещо е истината. Силно нещо е истината! С нея не може да се играе. Истината изисква от човека абсолютно чист живот.
Днес всички хора се стремят към щастие, искат да бъдат щастливи. Това зависи от самия човек. Ако учи добре, той ще бъде щастлив. Ако ученикът учи добре и заучава материала от всеки клас, той ще върви напред и щастлив ще бъде. Не заучава ли добре материала, който му се преподава, той не може да напредва, но все повече ще се затвърдява и нещастен ще бъде. Това не значи, че той трябва да се страхува. – Не, страхът не е морал за човека. Страхът е морал за животните. Мисълта е морал за човека. Човек трябва да мисли право. Като мисли право, той ще филтрира мислите, чувствата и желанията, които минават през ума и сърцето му. Има мисли и желания, които са остатъци от миналото и днес не могат и не трябва да се реализират. Те могат да останат само в архивата на миналото като старини, като стари монети, които днес не вървят. Това, което в далечното минало е било добродетел, днес не се приема. Днес е време за новото, за онова, което носи в себе си велик морал. Всеки ден носи в себе си нещо ново, което трябва да се приеме и приложи. Новото носи щастието на човека. Като не знаят това, хората се мъчат да уредят живота си. Животът на всички хора е уреден и осигурен, но те не знаят това. Те ходят като просяци от къща на къща, без да подозират, че баща им е оставил голямо наследство. Като научат това, веднага положението им се изменя.
Едно семейство в Америка изпаднало толкова много, че всички негови членове се принудили да просят. Каквато покъщнина имали, всичко разпродали. Останала им само една стара цигулка, която подмятали от едно място на друго, мислили, че нищо не струва. Като дошло ред и нея да продават, указало се, че тя била цигулка Страдивариус. Те я продали много скъпо. Значи, тази стара, ненужна цигулка спасила положението им. Какво показва това? Това показва, че Бог се грижи за всички живи същества и ги е осигурил. Като не знаят това, те бързат да се осигуряват и се отклоняват от истинското си предназначение. Там е голямата им погрешка. Осигуреният няма защо да се осигурява.
Следователно, има ли живот в себе си, човек е осигурен. Животът е почва, която носи всички условия в себе си. Щом има условията, човек трябва само да работи. Като работи съзнателно, той ще бъде доволен, при каквито условия на живота да се намира. В каквито мъчнотии да се намира, човек трябва да предпочита живота пред смъртта. Никой не може да понася условията, в които е поставен, и казва, че иска да умре. – Не, най-лошият живот е по-добър от смъртта. Сам по себе си животът не може да бъде лош. Под думата „лош живот" разбираме живот, който носи със себе си утайки, наслоявания от миналото. Щом утайките и наслояванията се махнат, животът остава чист, какъвто е излязъл от Бога. Като разбере истината човек ще погледне на живота си като на велико благо, дадено му от Бога. Той ще го приеме в неговата абсолютна чистота, каквато първоначално е имал. За това не се иска много. Достатъчно е човек да се върне една стъпка назад и да поеме онзи път, от който някога се е отклонил. Тогава той ще прогледа и ще види ясно, че е заобиколен с богатства, които днес не вижда. Много от върховете, които сега ви обикалят, крият големи богатства и съкровища. Понякога тия богатства са близо до вас, но вие не можете да ги откриете. – Защо? – Не ви е дадено. Те са определени само за ония хора, които вършат волята Божия. Сега вие ходите по върхове и поляни, спирате вниманието си тук-там, но нищо ценно не намирате. Около вас има ценни растения, с магическа сила, но не ги виждате. – Защо? – Не ви е дадено да ги видите.
Сега, като казвам, че ценните неща не са дадени за вас, някои се обиждат. Тe са честолюбиви и се засягат. Не е лошо човек да бъде честолюбив. Не е лошо да бъде човек и горд. Като кажат на някого, че е честолюбив или горд, той не е доволен, счита, че това е лошо нещо. Обаче, тъй както се пишат тия думи в български език, те крият нещо добро в себе си. Честолюбив човек е този, който сам се уважава. Ако човек сам не се уважава, окръжаващите най-малко ще го уважават . Ако човек сам не се обича, окръжаващите най-малко ще го обичат. Докато изворът не напълни първо своето корито, той никога не може да потече надолу.
Да обича човек себе си или своя ближен , това значи, да обича Божественото в човека. Казано е в Писанието: „И възлюби Бог истината в човека". Истината, това е Божественото начало. Като живее на земята, човек трябва да се събуди за Божественото в себе си и в своя ближен. Щом види Божественото в себе си и в своя ближен, той трябва да го цени.
Следователно, обичайте себе си, както и ближния си, заради Божественото начало, което се крие във вас. Щом познаете Божественото в себе си, вие ще познаете и Бога като ваш баща. Днес познавате само баща си, който ви е родил на земята, но не познавате Баща си, Който ви е създал. Щом направите някаква грешка, вие се страхувате от Бога, да не ви накаже. – Не, Той е толкова благ и милостив, че никого не съди. Достатъчно е човек да се обърне в страданията си към Бога, за да получи великото благословение на живота. Той ще заповяда да заколят за него най-тлъстото теле, да го облекат с чисти и нови дрехи. Най-после Той сам ще му тури пръстен на ръката и ще го целуне. Малцина са дошли до това благословение, защото все още не им е дотегнал животът по чужди господари. Мнозина ядат рожкови, но все още не искат да се върнат при своя Баща, да Му слугуват.
Съвременните хора се оплакват от страданията си, но все още не искат да тръгнат в правия път. – Защо? Защото сегашните им страдания представят празни снаряди. Те пукат, гърмят около тях, но не ги плашат, не причиняват никаква вреда. Дойде ли им някакво страдание, което, като пълен снаряд, изгърми в тях, нищо няма да остане наоколо им, пък и тях ще задигнат. Невидимият свят ги пази, не допуща още да ги бомбардират с пълни снаряди. Много опасни места има на физическия свят, но въпреки това, за всеки човек има специални грижи. Всеки човек е обиколен с разумни същества, които го пазят. В света никой не е сам. Човек е обиколен от същества, които се грижат за него и за всяка негова права или крива постъпка му нашепват: Не постъпи добре. Или: добре постъпи. Той трябва да се вслушва в този глас и да изправя погрешките си, защото отговорността лежи върху него. Волът на някой селянин влъзъл в градината на съседа му и опасъл всичко. Какво става? Веднага викат господаря на вола под съд. Волът греши, господарят плаща. Някое куче ухапало едно дете. Веднага дават под съд господаря на кучето. Значи, кучето хапе, господарят отговаря. Тъй щото, ако иска да не страда за своите волове и кучета, човек трябва да ги възпитава.
Искате ли да се развивате правилно, работете в червения цвят – в почвата на живота. Орете и разработвайте тази почва. Работете с жълтия цвят, с разумността, да научите пътищата, които водят към подмладяване. Казано е в Писанието, че онези, които очакват Господа, ще се обновят. Думите „ще се обновят" означават „ще се подмладят". Следователно, онези, които не очакват Господа, ще остареят. Като живее, човек трябва да се стреми към подмладяване. Кое е отличителното качество на младия? – Служенето. Младият трябва да служи. Който служи на ближния си от любов, той има инициатива да прави опити. Като прави опити, той се учи и придобива знания.
Сега, като сте дошли на планината, стремете се да създадете помежду си красиви отношения. Всяка правилна или неправилна обхода се пише. Каквото правите на земята, пише се на небето. Живейте добре, за да бъде животът ви написан със светли букви на небето. Живейте добре на небето, за да бъде написано това на земята. Както се нуждаете от добри приятели на земята, също така имате нужда от добри приятели и на небето. Горко на онзи, който няма приятели на небето! Тежък е животът на земята на всеки, който няма приятели в невидимия свят. Добре е да имате приятели и на небето, и на земята, за да бъде животът ви лек и красив.
Благодарете за днешния ден, за всичко, което ви е дадено. Благодарете за сърцето, за ума, за тялото, които ви са дадени като пособия за работа. Щом благодарите за всичко, което ви е дадено и което ви се дава, и денят ще бъде за вас радостен и весел.
24 юли, 10 ч. с.
Съборни Беседи
24.07.1938 10:00 Неделя,
Езерата
|
Начало
