Размишление
Ще прочета 4-та глава от пророк Данаил.
Три неща занимават човешкото съзнание: миналото, което отживяло времето си и не се връща; настоящето, което живеем сега и изучаваме; бъдещето, което очакваме и не знаем какво ни носи. Мнозина градят своя живот на минали опитности, затова често остават излъгани.
Ще приведа един случай, станал някъде в Южна България, където има много лозя. Двама турци минавали край едно лозе. Единият знаел малко български. Те си говорили: „Ще влезем в това лозе да си наберем грозде“. – „Ами ако излезе отнякъде пъдарят?“ Онзи, който знаел малко български, казал на другаря си: „Ще те науча какво да правиш. Ако чуеш, че пъдарят казва: „Удари го“ – веднага бягай“. Те влезли в лозето и започнали да берат грозде. Пъдарят ги видял и извикал на другаря си: „Я му светни една!“ Турците очаквали да чуят „Удари го!“ и продължавали да си берат, докато на гърба им стоварили по една здрава тояга. Едва тогава разбрали какво значи „Светни им по една!“ И в сегашния живот хората разбират смисъла на думите „Удари го!“ Те още не разбират значението на думите „Удари го!“ Животът е лозе, в което сте влезли да берете грозде. Често правите нещо без позволение, но има пазачи, които ще ви изненадат с думите: „Светни им по една!“ – „Не сме ли свободни?“ – На земята свободата е относително нещо. Всички хора искат да бъдат свободни, но въпреки това са ограничени. Човек не е свободен да говори, каквото иска; не е свободен и да прави, каквото иска. Да правиш, каквото искаш, това не е свобода.
В турско време един млад момък работел градинарство, но този занаят му омръзнал. Той решил да го смени с друг, по-лесен. Отишъл в Солун и като обикалял из града, той се спрял пред един абаджия и го попитал: „Искаш ли да ме научиш на твоя занаят?“ – „Искам.“ Момъкът останал при абаджията, който му дал парче аба, да се упражнява да шие. Цяла седмица той теглил иглата, но още нищо не знаел. Един ден при абаджията дошъл един турски бей, който му казал: „Майсторе, искам да ми ушиеш едни бирбучуклии гащи. Ще дойдеш у дома да ги ушиеш“. Случило се, абаджията бил много зает и не могъл да отиде с бея. Затова изпратил чирака си, той да вземе мярка и да го почака там. Доста време минало, но абаджията все още не идвал. Беят казал: „Както се вижда, майсторът ти няма да дойде, затова ти ги скрой“. Дал му един топ сукно и го оставил да крои. Момъкът, който само от една седмица учил занаята и нищо не знаел, започнал да крои. Оттук-оттам мерил, но нищо не излязло. Като го гледал, беят казал: „Вижда се, че нищо не можеш да направиш. Скрой ми поне една салтамарка“. Чиракът почнал да крои, но пак нищо не излязло. Ядосан, беят му казал: „То се вижда, че и салтамарка няма да стане, но уший ми една тютюнева кесия. Ако и нея не можеш да направиш, ще те набия“.
Обикновено хората започват с големи работи – с бирбучуклиите гащи. Като не могат да ги направят, залавят се за салтамарка. Като не могат да направят и нея, спират се на тютюнева кесия. Оттук идват всичките нещастия. Младият чирак трябваше да каже на бея: „Аз работя само от една седмица, още не съм научил занаята. Ще почакам да дойде господарят, той да скрои гащите“. Вие често се залавяте за работи, които не знаете, искате да минавате за майстори и казвате: „Каквото каже човек, всичко става“. – Така е, но това се отнася за разумния човек. Каквото каже той, става. Обаче, каквото каже глупавият, нищо не става. Казваш: „Гладен ще умра“. – Който знае да пее, никога не умира гладен. В Англия има закон, според който не се позволява на просяците да искат милостиня, без да проявят известно изкуство. Ако просиш, без да пееш или свириш, ще се намериш в затвора. Щом пееш, всеки е готов да ти даде нещо. Днес повечето хора влизат в живота без никакво изкуство и очакват да бъдат щастливи, учени, красиви. Това е криво разбиране. Ще пееш, ще свириш и тогава ще бъдеш щастлив. Ако не пееш, ще се намериш в затвора. Искаш да станеш учен, но не ти се учи и казваш: „Бог е милостив, ще ми помогне“. – Ако учиш, ще ти се помогне; ако не учиш, в никое училище няма да те приемат. Бащата може да е много богат, но богатството не спасява. Учителите изискват и от богатските синове, както и от бедните. Казваш: „Млад съм, не мога да не греша. Ще се моля и Бог ще ми прости греховете“. – По-добре да не грешиш, не разчитай всякога на молитвата. Ще грешиш, че после ще се молиш! – „Защо греши човек?“ – Защото е невежа. – „Ама учен е човек.“ – И ученият греши. Това показва, че има нещо, което и той не знае. Три неща са нужни на човека, като условия за правилното му развитие. Първо, той трябва да бъде здрав. Второ, да има разумно сърце, с което да реализира своите естествени чувства и желания. Естествено е желанието ти да бъдеш добър певец, да взимаш три октави, но условия са нужни за това. Ако искаш да станеш добър певец, ще пееш, ще се упражняваш. Лесно е да се каже, че някой е даровит. – Даровит е, защото е работил в миналото. Без труд и работа нищо не се постига. Какъв смисъл има да дадеш нови, красиви дрехи на скръбен човек? Той ще ги погледне и ще ги сложи настрана. Дай тези дрехи на един млад, левент момък, да ги носи с радост. Хубавите книги се дават на учените. Здравето се дава на силните хора.
Третото нещо, което човек трябва да има, е светъл, добър ум. – „Нищо не зная, нищо не разбирам.“ – Умът ти не е светъл. Радвай се и на малкото, което знаеш. То ще ти помогне за това, което трябва да направиш. Каквито знания да имаш, пак трябва да работиш. Нещата не се постигат изведнъж. Взимаш кибритената кутия, изваждаш клечка кибрит и цъкнеш: първата клечка не хваща, втората – също, едва третата се запалва. – „Кибритът е овлажнял.“ – И това е възможно; може и работниците да не са го направили, както трябва. Важно е, че и при изработените неща пак се иска малко усилие.
И тъй, за да реализира своите мисли и чувства, човек трябва да бъде вътрешно самоуверен. Искаш да направиш нещо. Уверен ли си в успеха на твоята мисъл и твоето чувство? Не е достатъчно само да имаш подтик. Без увереност в това, към което се стремиш, няма успех. Наблюдавал съм как пеят видните певци. Щом излезе на сцената, той вземе една свободна поза, уверен е в себе си. Гласът му се излива леко, плавно, като че извира отнякъде. Някой още първия момент се смути, не е уверен в себе си. И той пее, но усещаш, че гласът му едва излиза от гърлото, като че ли го тегли с помпа. Истинският певец навсякъде и всякога пее. Гласът му може да не се чува, но и като мисли, и като чувства, той все пее. Слушаш един виден певец и казваш: „И аз искам да пея“. Ако мислиш, че отсега нататък ще се учиш да пееш, твоята работа е загубена. Пей при всички условия и не се безпокой. Знаете ли какво се иска от бъдещите певци? Тяхното пеене трябва да отговаря на изискванията на Любовта. В онзи свят съществата са крайно безпощадни. Там и най-видният певец от земята може да се провали в един момент. Никой не може да разчита на миналото, да каже, че на земята е бил добър певец. Ще му кажат: „Ако пееш добре и взимаш тоновете правилно, певец си; направиш ли една малка грешка, не си певец“. В света на Любовта не се позволява абсолютно никаква грешка. – „Едно време бях добър певец.“ – Не е важно какъв си бил някога. Днес не пееш добре. Може някога да не си пял добре, а сега пееш хубаво.
Слушате някои религиозни да казват: „Едно време бяхме набожни“. – Сега не сте ли набожни? – „Не знаем какво стана, но изгубихме нещо ценно.“ Друг казва: „Никога не съм се молил, но надявам се на бъдещето. Тогава ще се моля“. Това е все едно да искаш да станеш добър певец, без да си пял в миналото, без да пееш сега. Значи разчиташ на бъдещето. И това е възможно, но се иска гениална воля. Ако правиш гигантски усилия, можеш да постигнеш нещо, но можеш ли да правиш такива усилия? Нещастието на хората се дължи на тяхната сляпа вяра в бъдещето. В миналото не си живял добре, а очакваш в бъдеще да живееш добре. Хубаво е човек да вярва, но да вярваш само в бъдещето, това е позволено на младите моми и момци. Младият момък казва на възлюбената си: „Ще те направя царица. Каквото пожелаеш, ще имаш“. Тя го слуша и вярва на всичко. Тя гледа на него като на божество, което каквото каже, става. Всъщност, от всичко казано се изпълнява едва една десета.
Една селянка, красива жена, се оплакваше от мъжа си: „Обичахме се, оженихме се, не живеем лошо, но едно не мога да забравя и да се откажа от него. Преди да се оженим моят възлюбен обеща да ми купи кюркче с лисича кожа на врата. Оженихме се набързо и той обеща после да ми го купи. Ето, десет години минаха оттогава и кюркчето още не е купено. Силно е желанието ми да имам такова кюркче; ще си отида на другия свят с отворени очи за него“. Питам мъжа: Защо не купиш обещаното кюркче на жена си? – „И аз не зная какво става. Като се наканя да купя, все ще се случи нещо и парите отиват. Получавам хиляда лева месечна заплата, а кюркчето струва десет хиляди лева. Как да ги спечеля?“ Казах на жената: Както виждаш, мъжът ти има добро желание, готов е да ти купи обещаното, но няма пари. Ами ти защо бърза да се жениш? Трябваше да чакаш да ти купи кюркче и тогава да се жениш.
И на вас казвам: Не се женете без кюркче. Всяко нещо в началото става по-лесно, отколкото накрая. Казвате: „Ако работата започва зле, поне добре да свърши“. – Прави сте. Обаче някога работите започват добре, а свършват зле. Правилно е да започват добре и да свършват добре. Божественият живот започва добре и свършва добре. Ако животът започва добре, а свършва зле, в него има нещо човешко. Всяка работа, която е изпълнена с Любов, Мъдрост и Истина, започва добре и свършва добре. Ако започва само с Любов, а без Мъдрост и Истина, не е започнала, както трябва. Не пренебрегвай нито една от добродетелите в своята работа. Това значи да започваш с Божественото. Основа на живота и начало на всяка работа са добродетелите. Без тях нищо не се постига. И като говори, човек пак трябва да изхожда от Любовта, Мъдростта и Истината. Този говор е музикален. Без тези добродетели говорът е обикновен, немузикален. Щастието и нещастието на човека зависят от неговото гърло, от това, как пее и говори. Според френолозите центърът на речта се намира някъде на челото, в средата на предния мозък. Който знае как да възприема светлината, той подхранва центъра на речта. Значи този център се храни със светлина. Светлината е майка на говора, т.е. на речта. Затова се казва, че между очите и говора има тясна връзка. Който е откърмил добре центъра на говора, добре говори. Ако не го е кърмил добре, в говора му има известно препятствие.
Казва се за Моисей, че бил гъгнив, имал някакво препятствие в говора си. Питам: От рождение ли е бил гъгнив? – Един ден Моисей видял как египтянин бие един евреин. Вместо, като посветен в Мъдростта, да въздейства с мисълта си върху египтянина, той взел активно участие в разпрата. Без да мисли много, той се намесил в тази борба и убил египтянина. От страх той го заровил в земята и избягал в пустинята. От този момент той станал гъгнив. Цели 40 години Моисей прекарал в пустинята, където го умил Бог. Той разбрал, че чрез убийство не може да се спаси еврейският народ. Веднъж, като пасъл овцете, Моисей видял, че една къпина гори. Като се приближил към нея, той чул глас: „Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято“. Моисей трябваше да мине през огъня, докато разбере как се освобождават народите. Той беше сприхав, необуздан, но разбра, че само Любовта разрешава въпросите. След това Бог го изпрати да освободи евреите от робството на египтяните. В първо време Моисей се отказа от тази мисия, но Бог го убеди, че с помощта на брата си Арон ще свърши възложената му работа.
В сегашния ни живот Бог ни учи, като Мойсей, как да изправяме грешките си. Казваш: „Какво толкова съм направил, че страдам?“ – Защо беше гъгнив Мойсей? – Той не се е родил гъгнив, но като сгреши, стана гъгнив. Грехът идва отпосле. Бог създаде човека съвършен. Отпосле той сгреши и изопачи Божия закон. И до днес още Бог учи първия човек как да изправи грешката си. Всички хора учат същото, а именно, как да изправят грешката на своето минало. Като ви наблюдавам, виждам колко сте несъвършени. Всеки говори, каквото му дойде на ума. Някой казва: „Една дума да кажа, огън ще падне от небето“. И Христовите ученици, като не ги приемаха в някое село, казваха да падне огън, да изгори тези хора. Христос ги питаше: „На кого служите вие?“ Светът не се поправя така. Обуздавайте езика си! Какво правят турците? Като кажат обидна дума някому, веднага започват да се молят. Така постъпват източните народи. Християните, като ги обиди някой или ако те обидят, взимат особена поза, като че Бог е виновен за това.
Като ученици, вие трябва да работите върху търпението. На повечето от вас ще пиша единица по търпение. За други добродетели може да ви се пише шест. Някой за грубост заслужава да му се пише седем; за скържавост заслужава също голяма бележка. Наблюдавам го какво прави. Има крава, която дои. Като дойде при него беден човек, той едва издоява половин кило мляко – не иска да даде нещо на бедния. Като остане сам, той хваща здраво вимето на кравата и я дои. Значи за себе си взимаш много мляко, а за другите – малко. Това е неразрешен въпрос. Работете върху търпението. То е велика наука. Ще кажете, че само Бог може да търпи. Бог е дълготърпелив, а човек може да бъде поне търпелив. Търпението е основа, върху която се изгражда човешкият характер. Българинът е крайно упорит. Той мисли, че е търпелив. – Упоритостта не е търпение. Ако пиша бележка на упоритост, ще му пиша седем. Между упоритост и твърдост има нещо общо, но търпението е съвсем друго нещо. Въздържанието води към търпение. Изкуство е да можеш всичко да направиш, но да се въздържаш. Някога е за предпочитане да се въздържаш да проявиш силата си, отколкото да победиш целия свят.
Един млад момък, студент, отишъл да наблюдава упражненията, които правят юнаците-борци. Имало състезание между борци. Това се случило в един американски град. Студентът се провикнал нещо, заради което един от борците му ударил една плесница и го повалил на земята. Студентът скочил, изтърсил дрехите си от праха и си казал: „Ще ти покажа кой съм аз! Ще ти отмъстя някога“. От този ден той започнал да изучава това изкуство и в продължение на десет години се развил толкова много, че могъл да вдигне един кон с кончето. Той намерил бореца, който му ударил плесница, и го запитал: „Познаваш ли ме?“ – „Не те познавам.“ – „Сега ще ти покажа кой съм аз.“ Хванал го с една ръка за краката и го вдигнал във въздуха. После го обърнал с главата надолу и пак го вдигнал нагоре. Най-после го сложил на земята и му казал: „Аз съм онзи студент, на когото преди десет години ти удари една плесница и ме повали на земята. Тогава бях студент“. – „Да, тогава ти си бил студент, а сега аз съм студент пред тебе. Похвалвам те, добре си използвал условията.“
Използвайте условията, които съдбата ви дава, да станете силни, да се справяте с нея. – „Не можем да се борим със съдбата.“ – Днес не можете да се борите, но когато станете силни и можете с едната си ръка да вдигате кон с кончето, ще се борите и с нея. Като дойде при тебе, хвани я за краката, вдигни я във въздуха, обърни я с главата надолу, после я остави на земята. Тя ще те погледне и ще каже: „Признавам силата ти“. Силен човек е онзи, който прилага правилно Божията Любов в живота.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1938 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
29.05.1938 Неделя,
София
|
Начало
