| Порталът към съзнателен живот |
Доброта, разумност, любов
(Общ Окултен Клас,
18.05.1938 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Добрата молитва.
„Бог е Любов.“
Било е време, когато светът не е бил такъв, какъвто е сега. Предполага се какъв е бил света. Нито едно от живите същества не знае как е бил света. Ще кажем: „Да си представи човек“. Но как може да си представи това, което не е виждал? И на слепия човек можеш да му говориш за светлината, той може да си представи, но каква ще бъде неговата представа в сравнение с представите на оня, който има зрение? Често казваме: „Трябва да се живее“. Животът в сегашната форма се различава от животът, който първоначално се е появил. Свещените книги казват, че Бог е създал човека. Създал го е от пръст. Който не разбира това, ще каже, че човек е направен от пръст. Това е отчасти верно. Оня, която не разбира, той ще мисли така. Че е направен от пръст, това е верно, но че човек е пръст, това не е верно. Та казвам: Човек трябва да разбира.
(Учителят показа едно стъкло, в което е поставено едно изкуствено цвете.)
Тук имате едно шишенце. Представлява като цвете. Можете да мислите за него какви ли не философии. Най-първо ще кажете, как е влязло това цвете в това шишенце. То си мени няколко пъти краската. Става синьо, лилаво и розово. И същевременно това е свързано с друго нещо – показва времето. Когато ще се оправи времето, става синьо. Когато времето ще се промени, става лилаво, а пък когато ще вали дъжд, става розово. Това е едно изкуствено цвете. В химията нали има известни вещества, които при известни киселини променят краската си? В дадения случай човек е едно цвете. Той има не само една краска. Човек е барометър със 7 краски. Можеш да познаеш, дали един човек ще живее или ще умре. Като казваме дали ще умре, разбираме, дали ще се премести един човек от едно место в друго место. Това е умиране. А пък ние считаме смъртта за друго нещо. Смъртта е преместване от едни условия в други условия. А пък под живот ние разбираме навлизане от един неорганизиран свят в един организиран. Следователно, в живота има страдания, понеже той се организира. Едно дете, което е влязло в училище, е неорганизирано. Но за да се просвети, за да се организира, то трябва да учи. Какъв труд се изисква! Ще учи буквите, ще му пишат поведение, ще съобщават на баща му, че не се учи. Много работи ще мине. Всички вие сте в дадения случай ученици, дошли на земята. Вие това не го съзнавате.
(Една котка забелязахме около катедрата). Лятно време мухите идват в салона, за да научат нещо. Тая котка и тя е дошла да научи нещо, но тя никога няма да научи това, което вие ще научите. Мухата дето и да влезе, какво ще научи? Все ще научи нещо, но няма да научи това, което вие ще научите. Глухият дето и да влезе какво ще научи? Все ще научи нещо, но той не може да научи това, което може да научи оня, който има слух. Оня, който има зрение, ще научи повече от оня, който няма зрение. Но да оставим сега тия противоречия. Сега всички казват: „Човек трябва да прояви живота си“. Но има един живот, който се проявява извън време и пространство, извън сегашните условия. Например, след като умре човек, вие нямате опитността, в какво положение се намира човек. Както и да ви разправят, аз мога да ви разправям много неща, но то ще бъде хиляда и една нощ. Ще кажете: „Я, да го видим това!“ Хубаво, как ще го видиш? Когато едно тело е нагорещено до 1000–2000 градуса, как ще влезеш вътре да видиш как е нагорещено? Казваш: „Искам да видя“. От далеч, отвън ще измерваш градусите, но вътре не можеш да влезеш при тая топлина. По какво се отличава една топлина от 1000 градуса? Топлината разширява нещата. Следователно тая топлина си има мярка. Ако вашият организъм има повече топлина, той ще се стопи. Вие не ще можете да живеете при тая топлина, няма да имате условия да живеете.
Тепърва трябва да се научим, как да живеем. Сега хората още не живеят. Не че не живеят. Но имаме повече страдания, отколкото радости. И следователно често слушаме хората да казват: „Дотегна ми, не съм видял бял ден!“ Това не е верно, че не сте видяли бял ден. Белите дни са толкоз, колкото и черните дни. Нощта е черен ден, а пък когато слънцето е изгряло – бял ден. Но понеже неговият ум е бил занят само с черните дни, той мисли, че само черни дни е имало, а пък другият е занят само с белите дни и казва, че има само бели дни. Не, има бели и черни дни. За умния човек черният ден е така приятен, както и белият ден. А пък за ония, които са неразумни, не е така.
Страданието – това е нощ. Радостта – това е ден. Който разбира живота, за него страданието има такъв смисъл, както и радостта. Страданията – това са корените на живота. А пък радостите – това са клонищата на живота. А пък онова, Разумното, с което ние ще извадим вътрешния смисъл, това са плодовете на това дърво. Та казвам: Животът си има свой смисъл. Животът прилича на такова цвете. Например, това цвете е лилаво. Готви се да става промяна на атмосферата. Сега да не излиза навън човек – ще има дъжд. И ако някой е облечен като за Великден, да не излиза навън. И ако вие искате да направите екскурзия за няколко часа, ще се върнете ли сух? Ще отидете сух и ще се върнете мокър. Ще кажете: „Защо е така?“ Някой пита: „Защо е така?“ Никога не питай защо е така. Вие констатирайте фактите както са. Нещата ще станат. Защо? – Има си причина. В природата всякога стават промени и благодарение на разнообразието на живота, последният има красота. В безконечните промени на живота е красотата на живота. Каквито и промени да стават разумният човек разбира. Понеже Бог, Който е създал света е разумен, то и всичко, което Той е създал е разумно. Ако ние не разбираме разумността, ще срещнем мъчнотии. Ако ние влезем неподготвени в Музикалната академия, знаете ли какви мъчнотии ще срещнем?
Някой иска да пее. Но ако започнете една песен от основния тон „До“ и трябва да слезете в низходяща степен, колцина от вас ще вземат долно „до“, което е една октава по-долу от основния тон „до“? Нито един от вас не може да вземе това долно „до“. Повечето от вас ще вземат горно „до“, но долно „до“, няма да може да вземете. Ако имате за основен тон „сол“ в основната октава, по-лесно ще можете да вземете долно „сол“, т.е. една октава по-долно от „сол“ в основната октава. Тогава горно „сол“ ще вземете малко по-мъчно. Повечето от вас по-лесно ще вземете долно „сол“, отколкото горно „сол“. Ако вземете основния тон „до“, малцина от вас ще можете да вземете по-долното „сол“. Може да има някои от вас да го вземат, да могат да слезат в бас до долно „до“. Та казвам: Нещата в света са постижими. В много случаи зависи от това, каква основа вие вземате в живота. Много неща са постижими и непостижими; зависи каква основа на тона вие взимате, отде започвате. При сегашните условия, тъй както се развива музиката, трябва да имаме правилна идея за музиката. Музиката е един Божествен метод за да стане животът по-сносен. Музикалният човек има един много завършен характер. Има хора, които се тревожат, когато чуят фалшиво изпълнение на музикален откъс. Аз имам един познат, музикант, когато се свири нещо фалшиво, той си маха ръцете край ушите и излиза навън. Дразнеше го това. За да кажеш една дума хубаво, музикално, изисква се музика. Трябва да издадеш музикални трептения. Например, как ще произнесеш думата „Любов“ музикално? Можете да дадете направление на Любовта! Един вид Любов във вас може да се яви като разрушителна сила, която разрушава яйцето. Или на Любовта можете да дадете направление на движение, или да ѝ дадете една оценка, мислейки върху нея. Или при Любовта във вас може да се роди желание да се обличате хубаво; хората когато се влюбят, почват да се обличат хубаво, турят си хубави дрехи, шапки, обуща. Имате пък желание да се покажете, че знаете нещо.
Като обичате някого, как му говорите? Представете си, че вие се влюбвате в някого. Той е един готвач, със скъсани дрехи, оцапан. Вие като отидете, за дрехите му нищо няма да кажете. Той като бърка яденето, ще кажете: „Колко хубаво готви!“ Та вие ще видите у оня, когото обичате красота в движенията при бъркането на яденето. Ще кажете: „Много красиви движения има той!“ И ако не го обичате, никаква красота няма да видите в движението на лъжицата! Ако го обичате, ще кажете: „Той с такт движи лъжицата, бърка“. С такт е той. Може да има един готвач такт 2⁄4, 3⁄4 и пр.
Сега може да попитате: „Каква е разликата между 2⁄4 и 3⁄4 и 4⁄4?“ – 4⁄4 е творчески такт; той е най-силният такт вътре в природата. 2⁄4 е женски такт, 3⁄4 е детски такт. 3⁄4 – това е „сол“ в музиката. 2⁄4 урежда живота, а 4⁄4 – създава живота. Човек е създаден при 4⁄4. Турили са го в градината при 2⁄4 и при 3⁄4 го извадиха от рая навън. А пък сега отвън рая учи 5⁄4.
Какво съставлява музиката? – Туй е такт! При един тон трябва да определиш колко време трябва да продължава. Например, един даден тон се развива. Какво пространство ще завземе и колко трябва да продължава? Да кажем, че 2⁄4 е тактът. Да знаете, на всяка четвъртина колко време трябва да дадете. Времето трябва да го сметнете много правилно. И ако дадете малко повече на едната нота, вие я удължавате. А ако ѝ намалите трайността, съкратявате я. Някой бърза в живота. Музикално е създаден човек. Вие бързате да израстнете. Знаете ли какво може да стане, ако израстнете преждевременно? Ако цъфнете преждевременно, с вас ще стане така, както в умерения пояс, когато някое дърво цъфне рано. И ако цъфне късно, пак ще стане нещо лошо. Значи всяко нещо трябва да дойде навреме.
И всички хора не са еднакво музикални. Най-музикална сега е бялата раса. В нея се развива сегашната музика. Тук на челото, странично над веждите, има един ръб, който е центърът на музиката. Над веждите тук е центъра на времето. Някой човек има такт. Много е учтив. Има време развито. Той знае как да постъпи. Минавате, той ви дава место, отстъпва. Или ще ви търпи да се изкажете. А пък онзи, у когото не е развито времето, той бърза във всичко. Той взема някой път половината нота като четвъртинка, а пък някой път половината взема като цяла нота. И след това, като си създадем една особена музика, ние почваме да се питаме: „Защо светът е такъв?“ Туй е животът, който ние сме си създали.
Ти като станеш сутринта, няма да мислиш най-първо за себе си. Защото слънцето, ако не изгрее и ако въздухът не влезе в твоята къща, ако хлябът и водата не дойдат какво ще стане с тебе?
Ти казваш: „Аз трябва да живея“. Как ще живееш без въздух, без светлина? Казваш: „И без Бог може да се живее в света!“ То е една идея неверна. Дошъл си на земята. Извън земята ти не можеш да живееш този живот! И казваш: „Дотегна ми на земята този живот“. Ти не си разбрал земния живот. Бог направи земята и взе пръст и направи човека от пръст. Бог уважава земята, а пък човек ходи с краката си и тъпче земята и казва, че няма смисъл животът, че тая земя била грешна. Това не е философско разбиране, това не е разумно разбиране. Това са хора, които са изгубили оня вътрешен смисъл на живота. И ние сме турили друго като важно. Казваме: „Пари да имаш!“ Колко пари му трябват на човека? Фиг. 1За парите има един център на главата. У някои хора този център е много развит. Той е над слепите очи. /Фиг. 1/
Публикувано изображение
В парите има музика. Като вземеш една златна монета и я пуснеш, какъв тон издава? Ако се пусне една английска златна монета и ако пуснете едно българско левче, как ще звънтят? Левът си има свой тон. И златото си има тон, той има най-хубавият, музикалният тон. И аз бих желал всеки човек, всеки от вас да има по една златна монета в джоба си. Тя действува здравословно. То е емблема на живота, на онзи разумния живот. Ти като пипнеш златото, ти ще влезеш във връзка с нещо, не само със самото злато – то е проводник. Като гледаме на стъклото ще приемем светлината, която е в света. Мнозина хора пипат златото, но те са оцапали това злато и не могат да възприемат благословението, което иде чрез златото. Ако човек разбира златото, той ще бъде здрав, радостен, весел. Но златото си има две страни: Трябва да го цениш и към него трябва да бъдеш щедър. Но знаете ли къде се учи щедростта? Та като богат никога не можеш да учиш щедростта. За да станеш щедър в Божествения свят, ти трябва да минеш през сиромашията. Сиромашията е едно велико училище, за да стане душата ти обширна и щедра? За да разбираш работите трябва да бъдеш непременно сиромах. А пък за да можеш да организираш света, трябва да станеш богат. Затова банкери в света са жените. Сиромасите в света са, които работят – мъжете. И затова всяка една къща е изградена от сиромаси и от богати. Сега новото разбиране е – Мъжът носи щедростта, а жената носи икономията. Тя казва: „Да се пести!“ Пестеливост трябва да има да се внесе ред и порядък вкъщи. А пък мъжът трябва да финансира тия работи. Той трябва да има капитали. Съдружници стават те.
Ти казваш: „Какво трябва да се прави?“ Какво трябва да прави един банкерин, какво трябва да прави един музикант, един певец? Трябва да пее! Не само да пее. Трябва да пее хубаво. И този музикант трябва да се опитва в две неща. Един муизкант в две неща може да покаже, че е добър музикант. Ако времето е много влажно, да се изясни чрез неговото пение времето, както е днес. И като запее и времето се изясни от облаците, той е добър певец. Тогава ще светне, светлината ще дойде. А пък когато 3–4 месеца е било суша и като дойде той да запее, и дойде дъжд, той е добър певец.
Казвам сега: Облачното време – това са тъгите и скърбите. Някой път е много влажно времето. И трябва да си попееш някой път за да могат да се разпръснат тия тъги. Вие всичките трябва да се учите да пеете, за да можете да си разпръснете тъгите. Може да има трояко пение. Ти можеш да пееш с ума си. Защото пението е един процес на ума.
Но можеш да пееш по Божествен начин. Тогава по Божествен начин ти ще пееш за Любовта в света, ще пееш за Разумността в света, ще пееш за Свободата в света. Те са три неща велики. Ще пееш за Любовта! Ще пееш за Бога. Ще пееш за Божията Мъдрост, с която светът е създаден. Ще пееш за Божията Истина, от която е произлязла Свободата. Ти не можеш да бъдеш свободен, ако не познаваш Истината. Ти не можеш да имаш Божествената светлина и знание, ако не познаваш Мъдростта. Ти не можеш да имаш живот, ако не познаваш Любовта. Защо е Любовта? За да внесе живот. Защо е Истината? За да внесе Свобода! Защо е Мъдростта? За да придобием светлината, знанието! Това е необходимо и за сегашния живот и за всеки друг живот!
Тия три неща трябва да бъдат основни подтици в живота ни. Срещнете някой човек. Някой човек може да го обичате и някого не можете да го обичате. Всички ония хора, които ви дават нещо, вие ги обичате. Можете да направите опит. Всеки, който иска да вземе от вас, тия които вземат от вас, не ги обичате. Някой човек не го обичате, понеже той взема и не дава. И защо обичате добрите хора? Добрите хора ги обичате, понеже те дават. Те носят Божието благословение в света. Най-първо трябва да бъдете добри, в смисъл онова, което Бог е дал на вас да го раздадете, понеже след като го раздадете, Бог ще ви даде друго благословение.
Сегашната основа на живота е, че ние искаме да станем щастливи. Щастието в живота зависи от Любовта. Щастието в живота зависи от Мъдростта. Щастието в живота зависи от Истината! От Любовта зависи! Животът зависи и от светлината, и знанието, което имаме.
Сега във вас влизат противоречията на минали или ежедневните противоречия.
В съвременния живот вие трябва да имате разбиране за нещата. Има всевъзможни, хиляди течения има, които влизат в човека. Вие можете да направите един опит. Ако отидете между банкерите, вие ще почнете да оценявате парите, (у) вас ще се зароди желание да имате пари. Ако отидете между земледелците, ще се зароди у вас желание да имате и вие земя. Ако отидете между градинари да живеете дълго време, у вас ще се зароди желание да имате и вие градина. Ако отидете между гениални музиканти, у вас ще се зароди желание да бъдете и вие музиканти. Но трудът в света е разпределен. Човек в дадения момент не може да бъде всичко. Всеки човек в дадения случай има да извършва една работа.
Сега вие казвате, че човек трябва да бъде добър, че трябва да бъде умен. Най-първото нещо: Човек трябва да бъде разумен. За да бъде разумен, той трябва да знае едно: Че всичко, което Бог е създал в света, той трябва да го приеме на вяра, че е добро. Може да му се струва, че има някои противоречия, но той за себе си трябва да възприеме това. Допуснете, че ви заболява коремът. Къде е причината? Заболяването на корема може да произтича от две причини: или, че вашата симпатична нервна система не е в съгласие с вашия мозък и тогава се заражда коремоболие; или пък причината може да е, че вие сте яли някоя храна, която е мъчносмилаема, та клетките на вашия стомах почват да чувствуват особено дразнене. И следователно, от това гледище, когато човек ще яде, той трябва да си подбере най-добрата храна и да я дъвче. Да не оставя несдъвкана храна, да не оставя стомахът да върши работата на устата. Инак ще има коремоболие.
Но този закон на (дъвченето) е валиден и за човешката мисъл. И мисълта си има свой стомах. Ако една мисъл не си я разбрал, не си я сдъвкал хубаво, тя ще ти причини коремоболие. И чувствата си имат свой стомах. Ако си я приел и не си я сдъвкал, ще ти причини коремоболие. Та имате едно коремоболие в стомаха, едно коремоболие в ума и друго в сърцето. Когато човек е гневлив, той има коремоболие в ума. Когато плаче, той има коремоболие в сърцето. Сръднята е на место. Но колко човек трябва да се сърди? Някой казва: „Да не се сърди човек!“ Все трябва да се посърдиш, но каква доза от сръднята трябва да употребяваш? Един мъж има една жена, която се е влюбила в него. И той минава в нейните очи за ангел. И ако той повиши малко тона си, може една година да не се примири. Та, ние съвременните не сме се научили да знаем следното: Каква динамична сила има всяка една мисъл, която създаваш, и всяко едно чувство, което допускаш, и всяка една постъпка. И след време тая сила може да се прояви.
Има един анекдот: Отишъл един в другия свят. Искал да отиде там да разгледа света. Молил се дълго време един за това и Господ изпратил един ангел, който го завел да види ада. Адът е место, дето живеят души. Не е толкоз лошо место, но е едно несгодно место. В цигански колиби живеят. Циганските колиби са като палати пред тях, те са десет пъти по-лоши. Та видял той един циганин на пиростия и много малко огън отдолу. Той попитал: „Този циганин защо е седнал на тая пиростия?“ Ангелът му казал: „Той в света беше един писател, написа една лоша книга, с която развали света. Този огън сега едвам ще го опари, но той след време ще се разгори. Сега едвам кади отдолу“. Той седи на пиростията и чака нещо да стане. Онзи ходи, обикаля и след като се върнал, вижда голям огън под циганина. – „Откъде дойде този огън?“ – пита той. – „От неговата книга“. – Му се отговаря.
Та кажеш една отрицателна дума, ти си на пиростията. На тая пиростия ти сам ще се печеш. Всеки ще отговаря за своите мисли, чувства и постъпки. За чуждите постъпки никой няма да отговаря. Този закон е верен и за един ангел, и за боговете в света. Една вечна справедливост има вътре в Божествения свят. Всеки ще опита своята мисъл, дали е добра или лоша, своите чувства, дали са добри или лоши, и своите постъпки, дали са добри или лоши.
Сега ония, които се интересуват, питате: „Този закон верен ли е?“ Казвам му: Да оставим онзи свят. Един ден аз искам да му дам една опитност. Той не вярва. Той се запознава с една мома, която той обиква и иска всеки ден да я види. Но ако един ден той ѝ каже една обидна дума, тя ще си обърне гърба и тогава тя няма да иска да го види. Той ще почне да се пече. Казваш: „Защо е така?“ Тъй е, защото не знаеш да владееш езика си. Какво трябва да казваш на своята възлюблена? Ето какво трябва да ѝ кажеш: „Аз виждам в твоето лице, че Бог живее в тебе. Аз виждам в тебе един ангел“. Ако каже: „Какъв демон си ти! Какъв звяр си ти! Каква мечка си! Каква змия си“. Какъв смисъл има в това? Ние виждаме тия думи навсякъде. Така не се говори. На оня, когото обичаш, ще кажеш, че Бог живее в него. И той като те обича и той ще види Бога в тебе. Ти казваш: „Къде е Господ?“ Като виждаш Бога в хората, Любовта е там! И като виждат хората Бога в тебе, Любовта е там! Така трябва да се разбира. Не само да се казва: „Аз вярвам!“ Не, трябва да се направи стъпка по-напред! Да виждаме Бога в хората, и тогава да имаме всичкото благословение. Като обичате едно дете, няма разлика между детето и възрастния. Там, дето е Любовта, ценността на нещата е еднаква. Знаете ли колко са умни малките деца? Има малки деца, които са по-умни от възрастните. На едно малко 6-годишно момиченце му дадох веднъж цвете. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося. Кака ми е по-голяма. Тя да го носи“. А пък аз на кака му не искам да го дам! Аз изхождам от гледището: Ако дам цвете на това дете, с него няма да завържа нещо, а пък ако дам цветето на тая мома, ще внеса съвсем друго нещо.
Някой дава някому едно откъснато цвете. Знаете ли какъв ангажимент има в това? Сегашните хора като се женят, си дават все откъснати цветя и затова са харосали! На всички тия цветя трябва да се даде живот! За живите и здравите хора не късайте цветя! Цветята могат да се късат само за болни хора! А за здравите хора не късайте цветя! Давайте им с корен. Туй е културата на новото. Ето какво аз разбирам: Една хубава мисъл не я късай! Едно хубаво чувство, което ще цъфне, не го късай! Една хубава постъпка не я късай от корена! Носи с корен тая хубава мисъл! Носи с корен това хубаво чувство! Носи с корен тая хубава постъпка! Това се подразбира.
И всеки ден ние сме пред лицето на един свят. Ние мислим, че сме сами. И тук като седите сега, вие ме наблюдавате и вас ви наблюдават! Тук има толкова умни същества, чийто поглед е насочен към вас! Тук е насочен погледа на Бога! Бог сега наблюдава какво мислите вие. Ако има някой, който наблюдава хората, това е Бог! Той наблюдава така, че нищо не може да избегне от Неговото око! И доброто и злото. Той винаги мълчи. Като те види, че правиш нещо лошо, Бог ще прати един ангел да ти пошепне: „Не прави това!“ Три пъти ще каже. И ако го направиш, ще носиш последствията. И щом помислиш нещо добро, пак Бог ще прати един ангел да ти каже: „Направи това!“ Та две неща казва: „Прави това“ и „Не прави това!“ Едно правило: Говорете, когато имате да кажете нещо хубаво. Не говорете, когато имате да кажете нещо лошо!
Някой път седиш и се укоряваш. Казваш си: „Аз съм лош човек!“ Така човек не се оправя! Когато аз направя погрешка, имам условия да науча нещо. И след като направя погрешката си, ще покажа силата си. Ще покажа, че имам по-голяма сила да я оправя. И така добивам двойна сила. И като направи човек погрешка, ако не я поправи, ще стане два пъти по-слаб, а ако я изправи става два пъти по-силен. Опасното в живота е там: Щом направиш 10 погрешки и не ги изправиш, ти ставаш 10 пъти по-слаб. И ако направиш 10 погрешки и ги изправиш, ставаш 10 пъти по-силен. Ето защо, поправи погрешката си, за да станеш по-силен, по-добър, по-разумен. Всяка погрешка е едно малко петно, което трябва да се премахне.
Сега, ако ви кажа: Изпей „сол“! Защо трябва да пеете „сол?“ За да цъфнеш. Който не може да пее „сол“, той не може да се разцъфти. Щом вземеш „сол“, можеш да вземеш и „со“. От „до“ до „ми“ имаме терца. От „сол“ до „до“ имаме кварта. То е вече Божественият принцип. Кварта е четвърта степен. Това е Божествената страна. Третата степен е за децата. Втората степен е за жените. А пък първата степен е за Бога! Сега, това е пак неразбрано. В първата степен ти ще бъдеш сила, мощ, разумност. Във втората степен ти ще бъдеш начин как да създаваш нещо, да уредиш една къща. А пък в третата степен ти ще внесеш равновесието и радостта в хората. В дома този закон е верен: Момъкът е единицата. Неговата възлюблена е 2. А пък детето е 3. Детето носи радост като дойде. То е 3⁄4. (Учителят прави движение с дясната ръка в три посоки: надолу, надясно и нагоре – както се движи ръката при такт 3⁄4.) Започва се движението отгоре надолу – това е доброто; надясно – това е разумността и нагоре – това е Любовта. Това е 3⁄4 такт. Добро, разумност, Любов!
Сега коя песен бихте пели с такт 3⁄4? Ти в духовния свят не можеш да пееш докато не чувствуваш. С такта заедно трябва да станеш добър, трябва да станеш разумен, и трябва да станеш Любов. Ти в духовния свят без този такт не можеш да помръднеш ръката си надолу. Ръката ще остане на местото си. Ако си добър, ще слезе. Като си разумен, ръката ти ще отиде в дясно. Ако имаш Любов, ръката ти ще отиде нагоре.
Някой път искате да отидете при Бога. Как ще отидете при Бога, ако не си бил добър? Добър – това значи да имаш крака. Човек, който е добър, той има крака, за да отиде при Бога! Ония, които имат разумност, те имат ръце. С ръцете ще погалиш нещо, ще напишеш нещо. И след като отидеш при Бога, трябва да имаш уста. Какво ще кажеш на Бога, като отидеш? Ако отидете при Бога, изпърво какво ще кажете? – „Татко, благодарим Ти, ние бяхме на земята. Свършихме Твоята Воля. Наскърбени утешихме и сега дойдохме при Тебе да приемем Твоето благословение, за да слезем пак отново да работим“. Да отидеш при Любовта, значи да възприемеш новото благословение на Бога! И ако вие всички бяхте слезли от небето с този такт, с това Божие благословение, за да раздадете доброто, животът ви би имал велик смисъл! Всички вие трябва да бъдете пълни с добро! Доброто е от Бога! Разумността е от Бога! И Любовта е от Бога! И като ги раздаваме, тогава ние вече участвуваме в този Божествен живот. Тогава вече физическия живот на земята има смисъл.
Трябва да имаш здраво тяло, за да възприемаш нещата. По цялото тяло има милиони антени. Това са космите, които израстват по кожата. Човек има седем милиона прозорци по кожата си, и при всеки прозорец има по една антена. Човек има седем милиона антени, които възприемат всевъзможните промени, които стават в природата. Някои от тия промени ние не ги чувствуваме. А пък един разумен, велик, гениален човек, той отвсякъде черпи знания. Чрез космите се приема знание. Казвате: „Каква ще бъде бъдещата култура?“ Бъдещата култура ще бъде на доброто (Учителят поставя ръцете надолу); на разумното (Учителят дига ръцете настрани) и на Любовта (Учителят подига ръцете нагоре). Сега доброто не се зачита. То се счита като механически процес. Казват: „Не си струва човек да бъде добър“. Казват: „Човек трябва да бъде хитър“.
Човек трябва да бъде разумен! Три неща трябва да бъде: добър, разумен и любящ. Три неща: доброта, разумност и Любов трябва да се свържат. И ако те и във вашия живот се свържат, тогава вашата глава ще се развие по особен начин. И ако ги турите като основа, ще се развивате. Ако сте певец, ще пеете на свят. Ако сте разумен, ще дадете израз на пението си. Ако имате Любов, всички ще останат доволни от вашето пеене. Там, дето има Любов в пеенето, не остава никоя душа незадоволена. Аделина Пати имала запис в пощата. Казали ѝ: „Не ви познаваме госпожо! Трябва да има някой да ви гарантира“. Тя пяла и директорът на пощата казал: „Дайте ѝ сумата! Само Аделина Пати може да пее така!“ Ти искаш препоръка! – Пей! Като отивате при Господа, ще запейте. Знаете ли как ще запеете? Като се роди Христос, дойдоха ангели с песен и запяха оная велика песен. Но хората не разбраха тая музика, хванаха Христа и Го разпнаха. Казаха: „Той не е за земята. Той е дошъл преждевременно“. Ако хората бяха разбрали Христа преди две хиляди години, тия страдания, които сега идат, не би ги имало. Две хиляди години страда човечеството. Та казвам: Ние трябва да разберем пеенето. Ние трябва да разберем тия ангели – ангелът на Любовта, ангелът на Доброто, ангелът на Разумното. Те съставляват една тройка. И всеки ден те хлопат. Всеки ден те хлопат на вашата глава, на вашето сърдце и на вашето тяло, и пеят песента. Кога не са ви пели?
Сега приложение се изисква! Ние казваме, че вършим волята Божия. Да се зароди в нас желание да вършим волята Божия. И да виждаме във всички неща в природата Божия пръст. И да виждаме във всеки един човек всичко, там където има живот да виждаме Божието проявление. И същевременно да виждаме, че там дето се е намесил човек, нещата не са така, както трябва да бъдат. И трябва да се изправят погрешките.
Някой път не вземаш добре известен тон. Как ще вземеш тона „до“ верно? Аз имам една свирка. Тая свирка знае по-верно да взима тона. Тая неразумна свирка взима по-верно тона, а пък вие разумните хора, понякой път не може да вземете тона верно, понеже има малка промяна в атмосферата. И поради това може да има една вариация в тона.
Я вземете „сол“! Всеки да вземе както може. (Всички пеят „сол“) Вземете горно „сол“! Вземете долно „сол“! Сега вземете горно „сол“, основно „сол“ и долно „сол“. (Всички пеят тия тонове). (Учителят поглежда изкуственото цвете-барометър, и казва:) Към розово отива цветето. Дъжд вече някъде вали.
Аз имам един барометър, с който сега правя своите наблюдения. Той показва 3–4 дена по-рано какво ще бъде времето.
Стрелката му се движи на голямо пространство. А пък обикновените барометри за 2–3 дена едвам ще направят едно малко движение. А пък този мой барометър прави два кръга от по 360 градуса. А пък при обикновения барометър изменението на налягането ще покаже едва едно малко движение вътре в барометъра, едно малко разместване.
Чутките души отдалеч познават. Има хора ясновидци, които отдалеч чувствуват какво има да стане. А пък някои не могат.
Преди години, когато стана земетресението в Търново, всички търновци излязоха на лагер. И пророци се явиха в града, които казваха, че Търново ще потъне. Всички пророкуват. Казаха: „Скоро ще стане пак земетресение“. Аз пък виждам, че птиците пеят, петлите кукуригат, кучетата лаят и магаретата реват. И казвам: Никакво земетресение няма да има, понеже птиците пеят, петлите кукуригат, кучетата лаят и магаретата реват. Ако имаше да стане земетресение, всички кучета щяха да бъдат вън. Не щеше да има никакво кукуригане на петли и когато ще стане земетресение, всички петли млъкват. Ако петлите престанат да кукуригат, тогава вземете мерки. Когато петлите кукуригат, птичките пеят, на добре отива. За мене петлите са барометър за времето. За мене най-хубаво предсказват петлите. Казвам някому, че ще стане от него нещо. Идва петела и изкукуригва. И казвам на оня: Хубаво! Виждаш ли, че и петелът казва, че ще стане от тебе нещо. Но когато говоря някому и петелът не идва, казвам: Земетресение ще има. Туй е едно съвпадение, едно съчетание.
Казвам: Всичко в света си има своя дълбок, Божествен произход. Когато цветята цъфтят, това е Божие благословение. Когато, както в днешния ден, слънцето свети, това показва, че Бог благоволява. Днешният ден показва, че бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде отлично. Върху това аз нямам две мнения. Бъдещето, което Бог ще създаде, ще бъде добро за всички хора, без разлика!
Мото:
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
(3 пъти).
6 ч.15 м.
Гимнастически упражнения
XVII година.
32 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 18 май 1938 г., сряда, 5 ч. с.
Ясно небе. Времето тихо и спокойно.
София – Изгрев
Общ Окултен Клас
18.05.1938 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2737
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
