Размишление
Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Матей.
Има особен начин за изучаване на Свещените книги. И досега още хората не са изработили метод, по който да ги изучават. Те казват: „Така са говорили пророците, така са говорили апостолите“. Обаче те нямат предвид какви са били тогавашните условия на живота. Четете книгата на Исай, но не знаете какво е било отношението му към живота. Казвате, че той е един от главните пророци, но това не е достатъчно. Имаме четири главни пророци и четири евангелиста; 12 малки пророци и 12 апостола. Исай казал ценни работи. Той представлява една от кардиналните точки на астрологическия кръг. Йезекил е втората кардинална точка. Йеремия е третата кардинална точка, а Данаил – четвъртата. – Какво представляват тия точки? – Онези, които не са изучавали астрология, мъчно могат да ги разберат. Питам: Коя е кардиналната точка на човешката глава? Според мене това, което главата произвежда, е нейната кардинална точка. Това, което дробовете, стомахът, мускулите произвеждат, са техни кардинални точки. Това е особена философия, която трябва да се изучава.
Ново знание е нужно! То е онова знание, което приляга на човека. Това знание не причинява никакви противоречия. Ако си шиеш дреха, намери добър майстор. Той ще ти я скрои така, че да прилепне добре на тялото. Дадеш ли дрехата си на посредствен шивач, тя няма да ти приляга добре. Шивачът ще се извинява, че тялото ти не е право, че си прегърбен. Той търси вината в клиентите, а не в себе си. Ако искаш да чуеш една песен, търси пак майстор певец, той да я изпее.
Като изучавате пророците, виждате, че всеки е говорил по особен начин: Исай е говорил по един начин, Йезекил – по друг начин, Йеремия – по трети начин и Данаил – по четвърти начин. Като четете малките пророци, виждате, че всеки от тях отговаря на един от 12-те зодиаци. – Какво ни интересуват пророците и техния начин на говорене? – Много трябва да ви интересуват. Всеки говори на особен език. Лошо ли е да знаеш един език? Какво ще правиш във Франция, ако не знаеш френски? Щом знаеш този език, всички ще те разберат, ще влезеш във връзка с французите. Ако французин дойде в България и не знае български, и той ще се намери в затруднение. Да знаеш един език, това е отворена врата към съответния народ. За да познаеш един народ, първо ще знаеш езика му. Изучавайте езика и на малките, и на големите народи. Казваш, че обичаш някого. Знаеш ли какви мисли и чувства го вълнуват? – „Не зная.“ – Тогава не можеш да го обичаш. Как ще го разбереш и познаеш, ако не знаеш с какви мисли и чувства живее той?
Казвате, че се разбирате, че познавате хората. – По какво ги познавате? – „По външността им.“ – Един ден тази външност ще изчезне. Тогава? Как ще познаеш баща си и майка си в онзи свят? На земята те са имали една форма, а на другия свят – друга форма. Баща ви е имал брада, мустаци, а на онзи свят няма нито брада, нито мустаци. Как ще го познаете? Изучавайте мислите и чувствата на човека, за да го познавате и на този, и на онзи свят. Човек е жива книга, която трябва да се изучава. Всеки религиозен човек, който чете Стария и Новия завет, си има по един любимец. Онзи, който има развито сърце, обича евангелист Йоан. Който има развит ум, обича Павел. Догматикът обича да чете Петър. Праведният обича Яков. Има един закон, по който се изучават нещата. Как ще се ползваш от благата на слънцето, ако не знаеш как да се поставиш към него? Например, младите се пазят от слънцето, да не изгарят лицата им. Ако отидете в Америка, ще видите, че онези, които работят на слънце, носят на главите си бели гугли, да не изгарят. Щом слънцето изгаря лицето ти, има някаква причина за това. И момата казва, че момъкът я изгорил. С какво я изгорил? Да е с дилафа, не е; да е с ръжена, не е; да е с въглен, не е. Изгорил я с нещо, но то е невидимо. Важно е, че лицето ѝ губи червения си цвят и постепенно потъмнява.
Сега аз ви навеждам на една философия, която има приложение в живота. В едно отношение религиозните хора приличат на влюбени моми и момци. Погледнеш лицето на един религиозен – пожълтяло; на друг – позеленяло; на трети – побледняло. – Защо? – Има нещо, което ги мъчи. Религията е предмет на сърцето. Значи има някакво влюбване. – В кого са влюбени? – В Господа. Обаче те не могат да Го намерят. Имат някакъв образ за Него, но Го търсят отвън. Казваш: „Светът е създаден от Бога, но не прилича на Него“. И нашият салон е направен от някого, но този, който го е направил, не прилича на салона. Гледаш картината на художника, но самият художник не е в картината. Той рисува чужди образи, но въпреки това, вложил в тях нещо от себе си. Тънко виждане и разбиране е нужно, за да намериш художника в неговите картини. Следователно, ако искате да намерите Бога, търсете Го във всичко, което Той е създал.
И религията, както всички неща в живота, е подложена на постоянни промени. Това е в реда на нещата. Природата не търпи еднообразието. То произвежда реакция. Еднообразието в мислите, в чувствата и постъпките убива човека. И в религията еднообразието убива. В какъвто и да е смисъл, еднообразието произвежда особена реакция. Не можеш да удряш хиляди пъти на едно и също място и да не произведеш никаква реакция. Достатъчно е да удариш стомната няколко пъти, за да се счупи. Даже и с погледа си може да произведеш реакция в човека. Като го погледнеш няколко пъти по един и същ начин, той непременно ще се смути. Ако се ръкуваш често с един човек, той пак ще се смути. Когато често се целуват, хората се развалят.
Еднообразието в целувките убива и разваля човека. Не целувай всякого с едно и също чувство. Колкото пъти целунеш човека, толкова пъти трябва да внесеш в душата му нещо ново. Каквото внесеш в човека, трябва да е ценно, като диамант. Ако с целувката си не можеш да внесеш нещо ценно в душата на човека, не го целувай. Не можеш ли да внесеш ценното, ще оцапаш душата му. Никой няма право да цапа! Нито момъкът да цапа момата, нито момата – момъка; нито майката да цапа детето, нито детето – майката; нито мъжът да цапа жената, нито жената – мъжа; нито господарят да цапа слугата, нито слугата – господаря. Не се позволяват целувки, които цапат! Ще кажете, че много тънко се преде.
Като ме слушате да говоря, някои казват: „Какво ли ще каже учителят?“ – Аз още не съм започнал да говоря. За да говоря, трябва да ме разбирате, а вие едва сте научили азбуката. Още много има да ви уча: образуване на срички, на думи, на изречения. Вие мислите, че знаете много. – Като се сравните със светията или с ангела, тогава ще разберете колко малко знаете. Ако измерите силата си с тази на ангела, ще видите колко сте слаби. Един ангел може да вдигне земята само с едната си ръка и да я захвърли на 4–5 километра далеч в пространството. Един ангел може да си играе със земята, като с топка, да я подхвърля нагоре-надолу и ние да стоим на нея спокойно. Това е обяснение, от което се вижда силата на ангелите. Децата играят с прашка, хвърлят камъни. Какво движение образува прашката? В каква посока отива камъкът? Това са движения, с които учените се занимават. Говори се за тангента, за движение по тангентата. Ще кажете, че това движение е праволинейно. Обаче всички праволинейни движения се превръщат в криволинейни. Какви движения прави земята при въртенето си около своята ос? Какви движения се образуват при въртенето на земята около слънцето? Това са въпроси, които мога да разглеждам с математиците. Колкото и да ви говоря на вас, и след хиляда години вие ще знаете толкова, колкото и сега. Каквото и да ви говоря, ще кажете: „Нер де Шам, нер де Багдат“.
И тъй, когато Бог мисли едно нещо, хората мислят друго. Когато Бог чувства по един начин, хората чувстват по друг начин. Много естествено, когато богатият намисли да си прави къща, работниците веднага пристигат. Той има идея, каква да бъде къщата, от какъв материал, какво изложение да има. Обаче работниците мислят друго: по колко ще им се плаща на ден, кой от тях работи повече, кой по-малко; колко камъни ще делят, къде ще ги слагат и т.н. За идеята на богатия работят десетки хора: всички слизат, качват се, бързат, пренасят вар, пясък, тухли, камъни. Богатият седи и заповядва, а другите работят. Коя е причината за това? С какво, именно, богатият може да застави толкова хора да му работят? Как ще отговорите на този въпрос? То е все едно да говоря на деца за висшата математика. Аз искам да разбирате този въпрос, както аз го разбирам.
Азбуката, която сега изучавате, ще бъде недостатъчна за по-нататъшното ви развитие. Стремете се да разберете онова, което днес не разбирате. Онова, което ви радва и осмисля живота ви, е непостижимото. Непостижимата Любов е истинската, а постижимата любов е предисловие на истинската Любов. Който иска изведнъж да постигне всичко, сам се осъжда на смърт. За да живееш, трябва да се стремиш към непостижимото. Колкото повече непостижими неща има, толкова по-дълъг е животът. Да допуснем, че носиш на гърба си торба, пълна със злато, и по някакъв начин слизаш с тази торба до дъното на океана. Постигнал си известно богатство, но животът си ще изгубиш. За да излезеш на повърхността на океана, трябва да късаш връзките, с които се държи богатството ти. По-добре да си на земята, макар и с непостигнато богатство, отколкото с торба злато на гърба в океана. Красотата е на повърхността на океана, а не на дъното.
Богатството, знанието, които ви спъват, трябва да останат на дъното. Те нямат никакво отношение към вас. Много от богатствата, оставени на дъното, са непотребни. Като ви наблюдавам, виждам, че имате много религиозни богатства. Те ви държат вързани за дъното на океана. Мъжът иска да върви в правия път, да служи на Господа, но е свързан с жена си, тя го тегли надолу. Някога жената е свързана с мъжа си, той я тегли надолу. Христос казва: „Ако не се отречете от себе си“... – „Как да се отрека от себе си?“ „Ако не се отречеш от баща си.“ – Нито синът да се свързва с баща си, нито бащата да се свързва със сина. Има само една правилна връзка – с Любовта. Бог ви свързва с Любовта. Вън от Любовта други връзки не ви трябват. Млад момък среща една красива мома и се влюбва в нея. Той я носи постоянно в мисълта си. Всяка негова мисъл е нишка, която я държи вързана за него. Тя иска да следва, например, в Ню Йорк, но е вързана, не е свободна. Целият път дотам, 7–8,000 километра, е препасан с нишки. За да се освободи от тях, тя трябва да бъде силна, разумна, да знае как да се освободи. И религиозният, като влезе в едно общество, веднага започват да го свързват с такива нишки; ту от парите му се интересуват, ту от живота му, ту от вярата, във всичко го следят. Всеки отправя към него една и съща мисъл. То е все едно двадесет души професори да те изпитват за едно и също нещо, по един и същ начин. Питат те в какво вярваш и защо вярваш. – „Ей тъй, вярвам.“ – Обичаш ли? – „Обичам.“ – Как обичаш? Интензивно ли обичаш? На друга страна говорят за него: „Той е чистосърдечен, с отворена душа“. – Няма да бъде отворен! Човек трябва да е свободен. – Как да бъде свободен? Така се изреждат няколко души и му задават все едни и същи въпроси. Така постъпват и с мене. Питат ме за едного: „Не виждаш ли, че този брат не живее хармонично?“ – Няма какво да ми казвате. Достатъчно е да погледна една дреха, за да позная какъв е бил шивачът. Достатъчно е да погледна хляба, за да позная какъв е бил фурнаджията. Следователно, без да ми се говори, аз зная кой какъв живот живее – хармоничен или нехармоничен. Вчера се разговарях с една млада сестра за любовта, за еднообразието в живота. И сега говоря на нея. Обръщам вниманието на нейното особено разбиране, на нейната особена философия. Казвам, че ако не обича хората, тя сама си пакости; ако ги обича, тя сама си прави добро. Същото се отнася и до любовта към Бога. Който обича Бога, първо прави добро на себе си; който не обича Бога, сам си пакости. По това ще познаете и Бога, и човека. Който ви обича, ще знаете, че Бог чрез него ви обича. Обичай хората, за да не си пакостиш. Не говори лошо за никого, за да не се каляш. Защо ще цапаш езика си? Лесно е да кажеш лоша дума за човека, лесно е да го ухапеш, но ще се окаляш. Пази чистотата на душата си. Пази чистотата на своя език. Понеже аз не искам да се калям, затова и на вас казвам: Не цапайте езика си! Не се осъждайте! Сега, аз не искам да ме разбирате. Първо аз искам да ви разбера. Каквото изисквам от себе си, изисквам го и от вас. Като се разбираме, и хората ще ни разбират. Като се разбираме, и Бога ще разберем. Тогава никой няма да каже за нас лоша дума. – Какво значи да разбираш Бога? – Това значи да Го познаваш като Любов, като Мъдрост и като Истина. Да Го познаваш като живот, светлина и свобода. Да разбираш Бога, това е твоята задача, а не да се занимаваш с грешките на хората. Всъщност, ти имаш неправилно схващане за грешките. Според мене грешка е, когато поставяш нещо не на мястото, което Бог му е определил. Не е грешка, че си написал думата „любов“ на френски, на руски, на английски или на турски. В разнообразието е красотата на живота. Обаче грешка е, ако разместиш буквите или изпуснеш някоя буква. Що се отнася до разбирането на Любовта, всеки я разбира по своему: българинът по български, французинът по френски, англичанинът по английски, руснакът по руски, турчинът по турски. Наблюдавали ли сте каква обхода имат насекомите помежду си? Мъжката муха се отнася с голямо почитание към женската. Още отдалеч се кланя и казва: „Моето уважение към тебе! Готов съм на всички услуги. Ще ти съдействам във всичко“.
Сега вие се смеете на това и добре правите. Смехът е благословение. Когато е много сериозен, човек се втвърдява, мускулите на лицето му взимат особено изражение. Да се смее човек от сърце, това е едно козметично средство. Смехът смекчава линиите на лицето. Когато се смея, аз се смея от сърце, както трябва. Аз не искам да се смеете като мене, нито да бъдете сериозни като мене. Ще се смеете и ще скърбите на място, да не разваляте чертите на лицето си. Ако се говори за някой умрял, ще се смееш ли? Смъртта произвежда скръб. Тя е сериозен акт. Умрелият се намира в трудно положение. Той напуска земята без пет пари в джоба си и се пита какво ще прави в другия свят. Там му се дават мъчни задачи за решаване. На земята той знаеше азбуката, служеше си със земния език. Какво ще прави с този език в другия свят? Той се намира в съвсем нова обстановка. Като българин, той и там си говори български език, но никой не му обръща внимание.
Минават-заминават ангели край него, той им говори на своя език, но те не му отговарят. Достатъчно е само една дума да им каже на ангелски език, за да спрат пред него и да му обърнат внимание. Питате: „Така ли е всъщност?“ – Ако не вярвате, идете при умрелия и го питайте. Това, което вие мислите, право ли е? Казваш, че с мир работите не се оправят. – Как се оправят? – „С бой.“ – Значи, за да яде житото, трябва да се груха. Колко жито ще огрухаш в една чутура? Всичкото жито не може да се груха. Следователно всички хора не могат да се бият. Има смисъл да биеш някого само ако знаеш колко удара да му нанесеш.
Вчера един от възрастните братя забиваше два кола. Отдалеч видях, че колците не са забити право. Понеже той гледа отблизо, не може да забележи това. Някога нещата се виждат по-добре отдалеч, отколкото отблизо; някога отблизо се виждат по-добре. За да нарисуваш добре една картина, трябва да я поставиш на определено разстояние от тебе. Опитвал съм да рисувам човешкия нос и то с пипане, а не с гледане. Прекарвам пръстите по линиите на носа си и рисувам. Ако успея да го нарисувам точно, радвам се, но мъчно успявам. Живи са линиите на носа. Някога мръднеш ръката си с една стотна от милиметъра и носът се изменя. Особено мъчно се предава средната линия, която дава формата на носа. Преди няколко дни получих писмо от един професор в Панама. Гледам почерка му – гладък, буквите прави, четливо написани. Казвам: Ето един човек с вкус, с желание да научи нещо; добър е той.
Чета друго писмо: една буква по-висока, друга по-малка; една наляво, друга надясно. Този човек не е лош, но е небрежен. Много от религиозните хора, като тръгнат в духовния път, стават небрежни. Те не обръщат внимание на близките си, не искат да се свързват с тях, да не се окалят. Там е грешката им. Като обикнеш Бога, ще обикнеш и хората, и то повече, отколкото по-рано. Тогава ще знаеш как да постъпваш с тях, как да им говориш. И аз правя опити, да видя какъв е резултатът от моето говорене. Дойде някой при мене и ми се оплаква, че се скарал с жена си, че децата не го слушат.
Казвам: Ще се оправят работите. – „Дай Боже, от твоята уста в Божиите уши!“ Отива си в къщи и на другия ден идва радостен, засмян, че се помирил с жена си, че децата му станали по-послушни. Друг се оплаква, че длъжниците му не искат да плащат; градините, нивите му не са разкопани. – Бъди спокоен, ще се оправят и твоите работи. След десет дни той пак идва и казва, че думите ми се сбъднали. Намерил работници да копаят градините му; длъжниците почнали да плащат. – Всеки човек е проводник на Божието благословение. Ако не му даде път, той носи отговорност за това. Кажи една добра, блага дума на човека и Божието благословение ще протече. Като станеш проводник на Бога, ти помагаш първо на себе си. Като кажа някому, че работите му ще се оправят, и моите работи се оправят. Ако не вярвам в това, и моите работи не се оправят. Щом пожелая доброто на ближния си, и моите работи се оправят. Това е закон, в който няма никакво изключение. От благословението, което получава моя ближен, има дял и за мене. Това е новата философия на живота.
И тъй, четирите кардинални точки в живота са: Любовта, Мъдростта, Истината и четвъртата точка – познаване на доброто и злото. Грешката на хората се заключава в това, че те не започват с първите три точки, а с последната – залезът на живота. Те започват със знанието, което идва най-после. Научи първо Любовта, Мъдростта и Истината, а после доброто и злото. Ако не изучиш първо трите точки, последната ще ти донесе голямо нещастие. Следователно не питай защо страдаш, но знай, че си започнал да учиш по обратен път. – „Как да си помогнем?“ – Започнете първо с Любовта, Мъдростта и Истината и после с познаване на доброто и злото. Само така ще разберете вътрешния смисъл на живота. В това се крие мистичната страна на християнството. Като дойдете до това учение, ще правите сравнение между четирите главни пророци: Исай, Йезекил, Йеремия и Данаил. После ще се спрете върху четирите евангелисти, върху дванадесетте малки пророци и дванадесетте апостоли. Като ги изучите, ще видите на каква добродетел отговаря всеки пророк и всеки апостол. Те са дванадесет добродетели, т.е. дванадесет извора, дванадесет цвята, дванадесет сили.
Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място. Любовта и Истината са на една линия. Мъдростта е на една линия с доброто и злото: Мъдростта е горе, а доброто и злото – долу. Значи Мъдростта е на главата, доброто и злото – под краката. Сложете всичките си недоразумения, смущения, страдания под краката си. След това качете се горе, откъдето ще ги изучавате с ума, сърцето и със силата си.
Поздравявам ви с новия ден!
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 15 май 1938 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
15.05.1938 Неделя,
София
|
Начало
