Отче наш.
Бог е Любов.
Ще прочета няколко стиха от 3-та глава от пророк Йезекил /14 стих/.
Духът Божи.
Нямате един обикновен човек, а имате един пророк, пред когото бъдещето се разкрива. Той е в смайване и не знае какви ще бъдат резултатите. Всичките хора, изобщо, които живеят на земята, искат нещата да им бъдат ясни, но туй е едно...., че всички са в смайване, в смайване, не знаят причината. Казват ти един пример, изгубиш си богатството, в смайване си. Защо? Защо и какво е станало, не знаеш. Дадат ти добри условия, пак не знаеш. Забогатееш, пак не знаеш защо ти е дадено това богатство. На един американец, който бил както български говедар, паднало му се наследство от 6 милиона долара. Какво да направи? Ходил, давал угощение в Сан Франциско, навсякъде давал угощение, на цели градове, и за една година изпохарчил всичко и пак станал говедар. Вие ще кажете: „Колко е глупав този човек, че изпохарчил 6 милиона.“ Всеки човек, който изпохарчи своя живот, своите мисли и чувства, всичко онова, което има за нищо и никакво, не е ли по-долен от този говедар? Сега понякой път има съвпадение на нещата. Някой път се дават говедари. Запример, ако не знаете да го изтълкувате, няма да разберете. „Го“, турете запетая, „дар“, значи говедар. Значи, дръж дара, който ти е даден. Кое ти е дадено? Ако не знаеш да го държиш, ще страдаш. Ако вземеш думата, представката отпреде – го – на английски „го“ значи иди. „Дар“, дихарма, значи добрата съдба. „Говедо“ не е българска дума, тя е чужда дума. Говедото произтича от хубавите условия на живота. Затова козината му е бяла. Малко говеда има, които са черни. Значи условията, при които говедата са създадени, са благоприятни. На тия говеда е писано така: „Ако вие запазите вашата чистота, която имате на кожата си, за в бъдеще ще станете отлични хора.“ Това са сега тълкувания. Това са произволни тълкувания. Не че са произволни, но няма очебийни доказателства. Наскоро при мене иде един учен, който се заел да изучава буквите как се преплитат в разните езици и като ми привежда известни факти, казва: „Как мислите, не е ли верно?“ Казвам: Възможно е. Дали е верно, трябва да се опита. Някой ми казва: „Туй име, което имам, не е ли добро?“ Казвам: Името ти е добро само по себе си, но според мене едно добро име трябва да има три качества: Като туриш доброто име, трябва да станеш умен човек. Като туриш доброто име, трябва да станеш добър човек. И после, като туриш името си, характер да имаш, да постъпиш добре. Че каквато работа хванеш, да я свършиш. Щом не ти върви напред и сиромашията не те оставя, може да ти е добро името, но не е от хубавите имена. Една крепост, която не може да издържи на обсадно положение под напора на неприятеля, не е обсадна крепост. Едно оръдие, което не достига крайната граница на неприятеля, да го обстрелва, и то е слабо оръжие.
Сега във всички ви има желание животът ви да е уреден. Вие искате Господ да уреди вашия живот. Предпоставката ви е лъжлива. Значи вие мислите, че вашият живот не е уреден и отсега нататъка Господ трябва да го урежда. Досега Господ като не го е уредил, и сега няма да го уреди. Причината къде е? Не че първоначално човек не е създаден много добре. Той минавал в ръцете на много, които не са били учени и те са поставили неща, които не съответствуват вече на Божия закон. Любовта първоначално е била чиста. Хората са живяли отличен живот, но после са влязли много чужди елементи в любовта. Сега в любовта има доста кал, хората са вляли тази кал. Тя носи болести, страдания, недоразумения, какво ли не носи? Аз наричам тази кална любов, която носи смърт. В тази любов е непослушанието. Този човек, който се зарази от тази любов, той става непослушен. Сам ще решава своята съдба. Първо, можем ли да бъдем господари на своята съдба? Светът не го създадохме ние. Къде бяхме ние, когато се създаваше нашата земя? Къде бяхме ние, когато се създаваше нашето Слънце, защото Слънцето по-рано е създадено четири дена. Някои се спорят. Светлината е създадена най-първо, преди първия ден. В началото Бог създаде небето и земята. В първия ден Бог раздели светлината и тъмнината и после идваме ние до нашето Слънце. Ние имаме една обикновена идея за нашето Слънце, че е много голямо. Но туй Слънце, което имаме, в сравнение с едно Слънце, което сега са го открили, е малко джудже. Един американски астроном, директорът Стуве намира една звезда от 3-та величина, разправя къде е Ипсилон Ауруге, на която диаметърът е 400 милиарда и 780 километра. Толкоз е голяма тази звезда, че цялата наша слънчева система може да влезе в нея. Когато диаметърът на нашето Слънце е един милион и 386 километра, а диаметърът на това Слънце е 4000 пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце. Сега се задава въпросът: „Защо е създадено това Слънце?“ Онзи, който го е създал, знае защо, но ние не знаем защо е създадено. В сравнение с една микроба, един човек не е ли един свръх гигант? Ако сравним диаметъра на една микроба и на човека, човекът ще бъде още по-голям от Ипсилон. С милиарди неговият диаметър е по-голям от диаметъра на тази микроба. Разбира се, тия работи са отвлечени. Те смущават човека. Запример, вие понякой път искате да знаете колко години ще живеете на земята. Ако дойде един гадател, който може да ви каже, че вие имате да живеете още една година, веднага ще ви стане криво. Но, ако ви каже, че имате да живеете 120 години, ще ви бъде приятно. 120 години като ви каже, вие се зарадвате. Че 120 години те като утре ще дойдат. Или утре или след 120 години, задачата не е разрешена, въпросът не е разрешен. Аз не искам тия работи, които вие ги говорите, да ги вземете сериозно. Вие понякой път много сериозно взимате работите. Един някой млад момък посещава един дом, дето има дъщеря и веднага започват да се опасяват. Питат: „Защо посещава този дом?“ – Харесва му се тази мома. Те мислят само от едната страна. Той мисли нещо, тъй че не си правете преждевременно заключения. Казвате: „На място е.“ Не знаете какво ще стане. Работите не са уредени тъй. Вие мислите, че лесно се уреждат работите. Не е само човек да се роди на земята. Той трябва да има условия да живее. Не само да живее, но трябва да има такива условия, че добре да живее и да извади поука за себе си. Та сега вие мислите и понякой път се тревожите. Ето една мярка. Що се тревожите? Казвате, че той бил огорчен. Той бил огорчен, понеже имал известни възгледи и понеже работите не стават тъй, както той мисли, той е огорчен. Някой пророк предсказва нещо и някой се огорчава, ако станат, радва се, ако не станат, не се радва. Но не всякога едно пророчество може да бъде верно. Не, че пророкът иска да лъже, но може да предскаже, работите се изменят. Работите може да се изменят в добър или в лош смисъл. Изменението в добър или в лош смисъл от нас зависи. Да се роди човек или да умре, зависи от него. Да постъпи добре и да се учи добре, зависи от него. Защо се е родил, да не пита. И защо ще умре, и за него да не пита. Да не разрешава тия въпроси. Защото вие питате някой път защо живеете. Отговорът е, за да умрете. А защо умирате? – За да живеете. Защо умират хората – за да живеят. Защо се раждат – за да умрат. Всички казват: „Какво ще бъде в края на нещата?“ Краят на всички неща е смъртта. Началото на всички неща е животът. Там, дето има начало, има и край. А дето има край, има начало. Тогава казвате: „Защо е така?“ Защото не може да бъде другояче. Защото покажи по кой начин тогава може да бъде. Щом ти казваш, че може да докажеш, тогава по кой начин може да бъде? Та казвам: По този начин вие ще се освободите. Вие се смущавате, че ще умрете. Смущавате се дали някой ще се роди или няма да се роди. При какви условия ще се роди? Кой се ражда, оставете този въпрос. Това е определено. Кога се ражда човек, туй зависи вече от същества, които са много по-напреднали от хората. Те са толкоз учени, че когато някое същество ще се роди на земята, те му правят един хороскоп, съчетанието на всичките звезди, които съществуват на физическия свят. Съчетанието на всичките звезди, които съществуват в духовния свят и съчетанието на всички слънца в Божествения свят, изчисляват и виждат какъв ще бъде неговият живот. И го нареждат съобразно с тия възможности на тия слънца. Какво ще разберете сега вие? Като те напече лятно време Слънцето, без да искаш ще се запотиш. Зависи ли от тебе? От Слънцето зависи. Слънцето иска да излезе вода от тебе. Слънцето казва: „Тази вода аз ти я дадох, дай ми я навън.“ Като дойде зимно време, студеното време да те свие и всичко в тебе ще замръзне. Казва: „Всичко, което е дадено, ще го задържиш в себе си.“ Казвате: „Защо да е така?“ Там, дето царува топлината, царува и мразът, дето царува мразът, царува и топлината. Когато мразът, студът царува, нещата замръзват. Когато толината царува, нещата текат. Това са изречения, ти се спираш в живота си и не можеш да прогресираш. Ти си замръзнал. Не ти стига умът. Замръзнал си. Сърцето ти не работи, не чувствуваш, казваш: „Нямам любов.“ – Замръзнал си. Какво трябва да правиш? Излез и се напечи на Слънцето, чакай го като изгрее. Няма какво да го търсиш. Няма какво да чакаш и да търсиш Слънцето. Ако чакаш да вземеш билет, тази работа е непостижима. Ти ще го чакаш и след 12 часа на някое уютно място. И като изгрее туй Слънце, от това Слънце ти ще възприемеш всичко, от което искаш. Понякой път се учудвам на голямото невежество, което съвременните хора имат. Те са дошли и вярват в гадатели. Вярват в тия, които гледат на кафе. Вярват в тия, които гледат на боб, на бял боб, на чер боб, вярват на тия, които хвърлят карти, после някои вярват на ясновидство, че виждат. Но какво може да ти предскаже един боб, едно черно кафе? Някой казва: „Звездите.“ Всяка една звезда по своя път върви. Какво ще ти предскаже тази звезда? Аз не отричам, че предсказват, но какво ще ти предскаже тази звезда? Всяка една звезда в пространството, тя си има един представител на земята. Следователно, ако ти искаш да се ползуваш от тази звезда, ще намериш този човек, който е нейният представител. Нали има представители на едно дружество. Искаш да намериш тяхното представителство или тяхните агенти наречени. При тях ще се отнесеш. Ти не може да говориш направо към фабриката, понеже те имат комисионери и те разполагат. Та казвам, всичките звезди имат свои представители. Ти ще се отнесеш при тях. Тогава аз тълкувам новата астрология. Бащата представя влиянието на Слънцето, майката представя влиянието на Месечината. Ако имаш седем братя, те представят планетите. Ако имаш 2 сестри и 5 братя, тогава едната ти сестра представя Венера, а другата Месечината. Единият брат представя Меркурий, другият Марс, военен. Юпитер, Сатурн, Уран. В този дом твоето щастие зависи от баща ти, от майка ти. То зависи от твоите братя, които са дошли преди тебе. Ти може да си попаднал, както земята е попаднала. Земята има по-стари братя. Има спор върху нея. Доста братя има, родени преди нея. Юпитер е роден преди земята. Той е най-големият брат. Сатурн е роден преди земята. Уран и Нептун, и те са родени преди земята. Марс е роден преди земята, след това иде земята. Три сестри има. Нашата земя, на която живеем, е женска, ние не живеем на мъжка планета, на женска планета. Женски свят е той. Че е женски, да ви докажа аргументите си, понеже е женски, затова и жените грешат първи. В рая нали жената съгреши? Ако мъжът влезе в другия свят, дето светът е мъжки, там мъжете грешат първи, после жените. Този свят, понеже е женски свят, жените трябва да го оправят, а пък мъжете да го поддържат. Това са хипотези, това са теории. Казвам, че нашата земя е жена с много желания, много груби желания има земята. Най-грубите желания в Слънцето има земята. Когато някой учен човек от Слънцето искат да го опитат дали е учен, пращат го на земята. Аз предполагам, че вие сте от учените хора, изпратени на земята да я изследвате. Всинца сте много учени хора и много велики, че ви изпратили за своите изследвания. Тъй щото от това гледище не сте прости хора, гениални сте, но само че във вашата експедиция някои от вас сте изгубили научните данни. Някои данни на миналото сте ги изгубили и няма на какво да разчитате. Ако тия изследвания са на леда, като се стопят ледовете, тогава какво щеше да ви костува, всичкият труд е напразен, трябва да се правят пак наблюдения. Те гледаха да не изгубят своите наблюдения, които имат. Сега вече влизат на земята да обработят този материал. Ще напечатат някои книги, които ще бъдат за в полза на цялото човечество. Казвам: Животът на всеки едного е толкоз важен, че може да се напишат стотина томове. Вие мислите, че не играете никаква роля в света. Толкоз сте видни, че природата и Бог определили специфичен бюджет, в малък размер, за всеки едного от вас. Името е написано, има и книги, толкоз бюджет имате в Божествената книга. За всеки едного от вас има специален бюджет. Вашата погрешка е там, че като изпохарчите вашия бюджет, искате свръхсметка, кредит. И там е всичкото стълкновение. А пък то се изисква воля. Вие харчите повече, отколкото трябва и вследствие на това осиромашавате и тогава хората казват: Не искам да бъда богат. Не искам и да бъда сиромах. Защото ако ти роптаеш като сиромах, ако грешиш като сиромах, по-добре не се раждай сиромах. Ако ще грешиш като богат, ако ще роптаеш като богат, пак не се раждай като богат. Сиромашията, която ражда лъжата и богатство, което ражда убийството в света, те не са желателни. Ние не желаем нито тази сиромашия, нито това богатство. Сиромашия, която сближава хората, дава възможност да се разберат, и богатство, което ражда щедростта и милосердието, то е добро. Туй са новите разбирания. Казвате: „Що е сиромах?“ „Сиро“, значи голям господин. „Ман“, значи мъдрец. „Сиромах“ е голям мъдрец, който разрешава въпроса. А вие разбирате сиромах, който няма нищо. Но той е учен човек и понеже е учен, нищо не му трябва. Той на камъка като седне, като хлопне, камъкът се отваря. Каквото богатство има в този камък, казва: Да излезе навън. Нали сте чели тази приказка? Отде се е родила? Седи един сиромах при една чешма. Малко се пообъркали работите му и казва: Ох! Току излиза един старец и казва: Какво обичаш? – Уморих се в пътя, нямам хляб. – Казва: На ваше разположение съм. Иде и донася хляб. – Уморих се. – Каруца ще имате. Като кажете: „Ох!“, веднага, хайде дошла каруцата и той от чешмата тръгне нататъка по пътя с каруцата. Знаете ли какво му се случило вторият път? Тогава друг един анекдот има. Тогава дошъл един сказчик, духовник, проповедник и пита публиката, казва: „Знаете ли какво ще ви кажа?“ – „Не знаем.“ – „Няма защо да ви кажа.“ – „Знаем.“ Казва: „Като знаете, пак няма какво да ви кажа.“ Но то е избягване. Има едно знание, предполагаме, че ние знаем някои неща. Някой път ние трябва да знаем, пътя не знаем. Туй, което не знаем, туй място на незнанието трябва да го държим винаги празно, да не туряме на туй място. Всички ония неща, които знаем, да ги запълним. Трябва да се турят. То е градеж в човешкия живот.
Та казвам: Не влизайте в стълкновение със себе си. Най-първо вие носите една идея на обезсърчение, на ред поколения наследствени. Преживявате някой път известни отчаяния. Казвате: „Нищо няма да се постигне.“ Туй се дължи на вашето минало. Някой път от вашето минало вие се въодушевлявате, защото човек със себе си носи своето минало. Но той и лошото носи. Миналото ценим, постоянно се повтаря. И ако ви кажат, че живеете добре, защото за в бъдеще, ако живеете добре, този, вашият живот, той един ден ще ви бъде полезен. Този живот, той следва. Тъй че като дойдете до едно обезсърчение, той да дойде като една картина, като един стимул, да ви избави от трудното положение.
Когато говорим за любовта, ние говорим за една възможност. Любовта е една сила, тя е една монета, която в цялата вселена се познава. Дето покажат монетата на любовта, върви. Затуй вие трябва да работите с любов, да имате тази разменна монета, понеже навсякъде върви. Тя е обща монета на цялата вселена. Ако ти имаш монетата на любовта, навсякъде си добре дошъл. Ако нямаш тази монета, тогава работите няма да бъдат добри. После, ако имаш разумното в себе си. Ако си разумен, ти навсякъде ще бъдеш приет. Ако си умен човек, ти на Слънцето ще идеш, на Юпитер, на Марс, на Месечината. Ако си от гениалните и умните хора, ти навсякъде ще бъдеш добре дошъл. Ако си облечен с истината и носиш в себе си свободата, пак ще бъдеш добре облечен и без разлика навсякъде ще те приемат, то е едно общо качество, едно общо разбиране има. За да се разбират хората, те трябва да имат тази любов между себе си, която да сближи хората, отваря ги. Всеки един човек е един огромен свят в себе си. Хората сами себе си не познават сега.
Понякой път аз съм засягал пеенето, музиката. Има известни тонове в съвременната музика, които музикантите още не знаят. Ако ти вземеш в акорд три тона, ти може да имаш пари, колкото искаш. Колкото пари ти трябват, те ще дойдат. Казвате: „Как може да бъде това? То е суеверие.“ Да допуснем, че е суеверие. В града Вашингтон, в тяхната гражданска война има две оръдия, едно до друго поставени и прекаран ток, образува се магнетическа сила, която дига 500 килограма и който отива да ги види, изважда от себе си всички металически предмети, даже ако имаш гвоздеи на обущата си, трябва да ги извадиш, защото обущата ти ще се намерят залепени на оръдията. Даже ако имаш един железен обръч, ти ще се залепиш на оръдието, ще те привлекат и ще станеш роб на туй оръдие. Та казвам: В музиката има една магнетическа гама и хората трябва да са много умни. Как мислите, ония хора, които са събрали милиарди, как са ги спечелили тези хора? Мислите, това е произвол? Те са знаели този закон. Те са пяли музикално. Но с идването на тия пари има друга една опасност. Голямата вода идва, но тя носи със себе си кал. Тия пари, които са дошли при богатите хора, те носят кал, те трябва да се филтрират. Всичките богати хора, с малки изключения, са все нещастни. Съвременните хора трябва да имаме онова богатство, което носи в себе си благословение. Ти да си доволен от своето богатство, да си господар на богатството, не да се боиш за богатството, че може да го изгубиш. Богатство, за което може да се уплашиш, че можеш да го изгубиш, то не е реално богатство. При това, човек не е роден да бъде сиромах. Временно Бог поставил хората да ги възпита. Един ден той ще ги тури на известна длъжност. Вие се готвите за в бъдеще да ви турят на служба. Сега минавате дисциплина на земята, вие се учите сега. Един ден ще ви турят на почтена служба. Тогава как ще оправите света? Някои от вас ще бъдете големи хора, царе, царици ще бъдете. Какво ще правите тогава? Тогава ще забравите да живеете както знаете. Някои от вас ще станете пророци, ще предсказвате. Някои от вас ще бъдете военачалници, големи хора. Не да воювате сега на бойното поле. Един ден ще престане войната на земята, но земята ще отвори война на Месечината, ще започнат земята да обстрелват Месечината и Месечината ще обстрелва земята. Ще отворят война между земята и Марс и може да обстрелват, питам тогава: Знаете ли каква ще бъде тази война? Тя ще бъде по-разумна. Във всяка граната, като се пукне на земята, ще дойдат книги да четат. От земята ще хвърлят гранати на Месечината и в Марс хората ще покажат какво са научили. Война между планетите ще има. Те поддържат, че има планетно воюване. Съгласен съм, но всяка планета ще съобщи чрез своите гранати на каква степен на развитие е и познанията, които съществуват. Сега вас ви се виждат тия работи невероятни. Вие знаете ли къде е Господ? Господ е толкоз далече, че никой не може да го достигне и толкоз близо е, че всеки може да изпрати послание до Него. Питам, вие като изпратите вашето прошение, вашето писмо, какво ще пишете на Господа? Вие, учените хора, какво пишете на Господа, като се молите? Аз чета вашите писма понякой път. Аз си позволявам да чета писмата, които се турят в небесната поща. Мъжът пише тъй: „Господи, много съм недоволен от жена си.“ Жената пише: „Много съм недоволна от мъжа ми, освободи ме от него.“ Друг пише: Недоволен е от сина си, от дъщеря си. Някоя мома пише, че е недоволна от господаря си. Господарят пише, че е недоволен от слугата. Слугата пише, че е недоволен от господаря. Всичките все оплаквания. Рядко ще намерите някой, който да благодари. Някой се оплаква така: „Дотегнало ми да ям сух хляб.“ Друг пише писмото: „Дотегнало ми само трева да паса“. Друг пише: „Дотегнало ми в тази колиба да живея.“ Всичките се оплаквания. Питам, какво разрешение дава невидимият свят? На всички дава ход, но понеже са много, не са един, но милион, два милиона и на всеки едного да му отговори. На някое писмо, за да отговорят, изисква се 120 години. Те имат всичката добра воля, но не може, спешна работа имат. Някой път, за да отговорят, взима 120 години, а някой път 200 години. Ще дойдеш във второто прераждане, а някой път в третото прераждане ще ти отговорят. В три прераждания от 60 години, това са 360 години и тогава ще имате отговор на една ваша молитва. Аз искам тия данни да ги имате като научни факти, да ги обяснявате. Не е въпрос да вярвате. Въпросът е на знание. Тия неща трябва да се проверят. Има една вяра, която може да се провери. Всички ония мисли и желания, които носят противоречия в сегашните отговори, идват по-бавно. Единственото нещо спешно от любов е, което се отговаря. Ако искаш нещо добро, веднага ще получиш отговор, координация има сега. В мислите на хората са противоречията. Та се изисква време благоприятно. На един човек с опак характер се изисква време да чака, за да му се прати онова, което иска навреме, за да се ползува. Сега много естествено е. Посейте една нива, но може ли да посеете една замразена нива? Ще чакаш, докато дойдат благоприятните условия – ден, два, три, месец ще чакаш, докато дойдат благоприятните условия, или дето почвата е хубава, може да посеете, да расте и ще изникне. Сега аз не искам да ви обезсърчавам, но ви казвам, трябва да знаете. Имате един грандиозен план в света. Това са същества безброй по всичките слънца и на земята, за всички тия същества Господ е промислил. Знаете ли какво нещо е Божията Промисъл? Промислил за най-малките животинки. Каква разумност има в Бога да разбира тяхните нужди и да им отговаря. Когато умират хората, взема предвид тяхната смърт и като се раждат има предвид. Всичко взема предвид и урежда и координира в едно. За вас животът може да бъде несносен, но този, несносният живот всякога се туря в един път, че и тебе да ползува, и окръжаващите да се ползуват.
В едно може да вярвате, че пред вас седи едно бъдеще. Умирате, пак вярвайте, че ще се подобри положението. Човек и след като умре, пак ще живее. Има едно умиране, което хората не знаят. Има едно умиране, след като ти умреш само ти ще знаеш, че и другите да знаят. Кое е по-хубаво, да оживееш и всички да знаят или да оживееш, че никой да не знае. Само ти да знаеш. Кое е по-хубаво? Как оживя Христос? Знаеха ли Го другите, че е оживял? Най-първо Той знаеше като дойде ангелът, който отвали камъка и той знаеше. Има едно предсказание, че няма да оставиш преподобния си да види изтление. Дойде ангелът там. Знаеше, че оживя. Трябва някой да благодари, да покаже, че е живял. Не се показва на всички. Той се показа само на Своите ученици, които Го обичаха и че не е умрял.
Казвам: Ако искате на вас да ви се изявят вашите, които са заминали за другия свят, те трябва да ви обичат и вие да ги обичате, то е закон. Не може да влезеш в съобщение с когото и да е, ако нямате любов. Не можеш да влезеш в съобщение с една душа, ако вие не сте умен, или ако тази душа не е умна. Не може да влезеш в съобщение с другия свят, ако вие не разбирате езика и ако тази душа не обича истината. Щом обичате, всякога може да се изяви и да ви говори. Една душа може да ви се види много по-реална, отколкото вие сте тук. Тя ще ви се изяви, ще говорите с нея, ще си замине и ще бъде тъй естествено. И не само това, и вие от този свят ще идете в другия свят и пак да се върнете. Но онзи, който ходи в онзи свят, трябва да мълчи. Той трябва да мълчи. Какво разбирате под думата „мълчание“? Да мълчиш, тъй както Слънцето мълчи, но да грее. Не да казваш, че си ходил в онзи свят, но светлина да излиза от този, който е ходил в другия свят и отдето мине, от него да излиза светлина и живот. Той е, който е ходил на онзи свят. Има една студена топлина. Някой казва: „Аз ви много обичам.“ Студена топлина е туй. Той обещава и казва: „Аз ще ви науча.“ Все ще ви научи, все ще ви научи, нищо не можете да научите.
Та казвам: Онази сила, която трябва да даде спокойствие на нашия ум, да се организира, любовта трябва да влезе като една сила, която да организира сегашното положение. Ами че този свят, който се е заразил така, ние казваме, че светът е грешен. Но кой ще извади света от туй болезнено състояние? Има един цяр, с който хората трябва да се лекуват. Най-първо, като се проповядва една религия в света. Религията е един метод за лекуване. Човек трябва да бъде здрав. Човек, който повярва в Бога, омразата трябва да излезе вън от неговото сърце, отвън да седи. Въшките имат право да живеят, но вън от нашите глави, не в косите. Отвън може да пасат трева колкото искат, а не да се качват на главата и там да се (пасат).
Една лоша мисъл може да съществува, но защо ще приемеш тази лоша мисъл като светица да я държиш в ума си. Навън!!!
Та сега новото, реалното. Вие сега седите и казвате, защо сега светът не е добър? Извадете навън из вашите умове всичките лоши мисли. Как да ги извадим? – Вие сте учени хора, аз да ви кажа как. Как ще изправиш глада? – Нахрани стомаха си. – Как ще премахнеш препятствието на вашите дробове? – Тури въздух в дробовете. Ето разрешението. Как ще успокоиш мисълта си? Тури мисълта да работи. Впрегни мозъка на работа. Прати мисълта да работи. Знаете ли какво динамо е човешкият мозък? Силата на човека седи в неговата глава, в неговия мозък, в неговата светлина седи неговата мощна сила и ако вие се съмнявате, идете в едно стадо на свине, 400–500 свини, хванете някое прасенце да се разквичи, да видите каква музикална сила, че като заквичи туй прасенце, цялото стадо грухти, трябва да бягаш, може да те искусят. Като извадите туй прасенце, всичките свини отиват да помагат. Мислите, ако дойде една лоша мисъл и тя се разквичи, на това прасенце ще дойдат всички други свини на помощ. Казваме, че свините са глупави, но се защитават. Разправят един пример. Във Варненско влязъл един вълк, че хванал едно прасенце, опашката, крака, нищо не останало. Хващат го, изтърбушват този вълк. Сега някои от вас седите и ви е страх от лошите духове. От дявола ви е страх. Страх ви е да не се демагнетизирате. Страх ви е от безпаричие. Страх ви е от сиромашия. Страх ви е от студ. От всички тия неща имате право да се плашите. Питам ви сега, ако вашата изба е пълна с въглища и дърва, какво ви трябва, нямате огън. Имате кибритени клечки, драснете, запалете, и тия, запалените клечки, турете ги в собата, да се запали, да гори. Че ако вие не можете да се справите с едно лошо чувство, ако не може да се справите с една лоша мисъл, туй е безпредметно учение. Вижте химиците как се справят с онези елементи, които имат опак характер, има известни съединения, има известни киселини, които са опаки. Химиците знаят законите и много добре се справят.
Та казвам: Настанало е време, когато вярата трябва да стане разумна. Занимавай се с лошите хора дотолкоз, доколкото те може да бъдат елементи за едно научно изследване. Изучавай лошите хора, изучавай при какви условия са станали лоши и защо са лоши. Един човек е лош, груб, има повече желязо, отколкото му е потребно. Някой човек е жлъчен, има повече мед в кръвта си, извадете излишното желязо из кръвта му. Някой човек е много отстъпчив, малко желязо му трябва. Някой път му трябва и отровица за жлъчката, трябва му отрова, киселина, която трябва да разлага. Не мислете, че човек трябва да бъде един светия, той трябва да има оръжие. Ние трябва да бъдем добри по отношение на небето. Добри, честни по отношение на небето, а по отношение на ада, смели и решителни, да се борим. Всеки един от вас, като види мечка, не да каже: „Ще ме изяде“, но хвани мечката за очите, нищо повече. Човек е толкова мощен със своята мисъл, че ако хване окото на мечката, веднага ще парализира всичките мускули и тя ще клекне, но ако ти се уплашиш, тогава тя е по-силна. Щом те е страх, тя е по-силна. Докато вие се страхувате, вие сте слаби хора, когато престанете да се страхувате, вие ще станете силни. Като обичаш, ще станеш силен. Аз ви препоръчвам любовта като едно средство за каляване. Човек може да стане силен само чрез закона на любовта, слаб – само чрез страха. Казват, страхът не върши волята Божия. „Началото на мъдростта е страх Господен.“ Страхът не върши волята Божия, а любовта калява човека, прави го смел, да се бори. По-добре да направиш хиляди погрешки в любовта, отколкото да си един светия в страха. Според мене, в хилядите погрешки ще извадиш едно знание, по-мощно, отколкото един светия, който остава за себе си. Тогава трябва да напуснем онова положение, което държим. Казвате: „Какво ще бъде с нас? Да го знаем.“ Всеки един от вас трябва да знае имате ли любов или нямате любов. Имате ли мъдрост или нямате мъдрост, имате ли истина или няма, има ли знание или няма знание. Туй трябва всеки да знае. Нима като дойде вълкът при вас, няма да знаете, че е вълк? Нима лисицата като дойде при вас, няма да знаете, че е лисица? Нима паякът като дойде при вас, няма да знаете, че е паяк? Нима мухата като дойде при вас, няма да знаете, че е муха? Нима змията като дойде при вас, няма да знаете, че е змията? Добрият човек носи своя осанка. Провидението турило онези черти на добродетелта, на разумността, на любовта. Има линии на любовта. Най-хубавите линии в характера на човека, най-хубавите линии на лицето на човека, най-хубавите линии на устата, на носа, на очите, на веждите, то е любовта, мъдростта и истината. Казваме, този човек е на любовта, понеже има линиите на любовта. Този човек е на мъдростта, понеже има линиите на мъдростта. Този човек е на истината, понеже има линията на истината. Това е, което дава красота на нашето тяло и навсякъде в лицето има една линия. Вие не сте изучавали тялото, да видите какво съчетание, каква пропорция има в ръцете, как са направени ръцете. Сега аз ви представям възможностите, които Бог е вложил във вас. Мнозина очакват като умрат, да идат в другия свят. Вие сте вече в оня свят. Човек от 8000 години как е от онзи свят. Той беше в рая и като го изпъди Господ, влезе в оня свят. И в оня свят кой е сега? Още не може да разбере духовните закони той и се учи. Първото нещо, той се учи да обича себе си. Много хубаво, то е отлично. Но това е една трета от истината. Този човек не се е научил да обича Бога на първо място и не се научил да обича ближните си.
Та наскоро един млад брат, който се занимава с кабала, занимава се с петоъгълника, разправя, че дошъл до едно заключение, проверява някои неща. Човек, който е млад, който е светия в небето, е възрастен в ангелския свят и стар във физическия свят. Ти, който си стар на земята, си възрастен между ангелите, а пък в Божествения свят си едно малко Божествено дете. Питам, ако си стар в Божествения свят, какъв ще бъдеш на земята? Най-първо, подмладете се в Божествения свят, подмладете се в закона на любовта; станете възрастен в закона на мъдростта. Остарявайте в закона на истината, аз разбирам така. Човек, който е млад, той е в Божествения свят. В Божествения свят е Любовта. Мъдростта е в ангелския свят, там е възрастен. Истината е тук, на земята. Тук ти ще остарееш. Стар човек не тъй, както вие го разбирате. Ще имате хора вече, които са за работа. На този, стария човек ти може да разчиташ. На земята има повече стари хора, отколкото млади. В небето много малко хора има стари. Млади деца има колкото искаш. В Божествения свят и в ангелския свят е пълно с млади, които искат работа. От невидимия свят, когато искат стари хора, идат да ги търсят на земята. По това е прочута земята, със своите стари хора. Значи остаряли сте, ще ви назначат на една голяма служба, почетна е старостта на един мъдрец. Сега желая вие да остареете и от невидимия свят да ви посещават. Сега желая вие да остареете и от невидимия свят да дойдат да ви посещават, че като стари хора да сте се прочули с нещо. Сега на старите от вас, какви са последните съчинения? На възрастните какви са последните съчинения и на децата какви са последните съчинения? Вие ще вземете образец от онези деца, които са в Божествения свят. Като говоря за деца, казвам: Такива са в Царството Божие. Царството Божие е на децата. Под „деца“ разбирам, които са в Божествения свят. Когато се говори за възрастните, разбирам разумността. Разумният живот е възрастният. Човек, който има светлина, разбира смисъла на живота. Човек, който има истината, той може да живее на земята и всичките хора на земята сега проучават закона на истината. Как може да се приложи? Казва този пророк, смутил се е, че не е намерил деца на земята. Не намерил възрастни, а само стари хора и казва, какво да се прави с тия хора, какво ще стане? Та като се смутил, Господ му казал: Трябва да се учиш. 7 деня седял и се молил, докато му открил духът. Тези, старите хора ще дойдат в Божествения свят да се научат от младите деца как трябва да живеят. Тия, старите хора ще влязат между ангелите, да се научат като възрастни как трябва да живеят. И като слязат на земята, тогава целият живот на земята ще се подобри.
Та желая ви вие да се научите на небето да станете малки деца, в ангелския свят да се научите да станете възрастни и на земята да станете стари.
Благословен Бог наш.
Добрата молитва.
22-ра неделна беседа от Учителя,
Държана на 27 февруари, 1938 г., 10 ч. преди обяд
София – Изгрев.
Утринни Слова
27.02.1938 Неделя,
София
|
Начало
