| Порталът към съзнателен живот |
Обичай и освобождавай
(Общ Окултен Клас,
26.01.1938 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Отче наш.
Някои въпроси има: Кое е това, което не се изкривява? И туй, което не се огъва? И туй, което не се окалва?
Пишете върху: Туй което не се изкривява, върху туй, което не се огъва.
Имате две думи „пур куа“. – Защо? – Казвам: При какви условия може да ги употребите? – Къде ще употребите „защо“ и къде ще употребите „кое“? – На един българин му казали „ожурдюи“, а той разбрал „живгидере“. Човечеството е стигнало до една степен на различаване. Сегашното човечество страда от повторение, а пък природата изключва всяко повторение. Едно преповторение можем да го турим в нова форма. И когато преповторят работите, животът става несносен. Човек изгубва мира си. Недоволството и песимизмът идват. Всичките тия лоши работи са преповторения. Злото не е нищо друго, освен преповторение. Преповторение, в което нищо не може да извадиш за себе си. Да кажем, един гнил плод. Както и да го ядеш, няма нищо. Онова, същественото отлетяло някъде, заминало. Останала онази материя, която не носи никаква ценност в себе си. Понякога се спираме и казваме: „Животът е безсмислен“. Щом е безсмислен, коя е причината? Или казвате: „Аз съм неразположен“. Не знаете на какво се дължи неразположението. Болен сте, не знаете на какво се дължи болестта. Казвате: „Изгубил съм си вярата, тъмен е животът ми“. Да допуснем имате една свещ, от която вие сте недоволен – дими, не гори хубаво. Тази свещ виновата ли е? Ще намеря онзи, който ми я направил. Казвам: Дими. Ни най-малко не искам да дими. Но онзи, който я е направил, такова съдържание е турил, фитилът е такъв. Ти се гневиш на свещта, че дими. Сърдиш се. Или се сърдиш на някоя стомна, че пропуща вода, тече. Стомната казва: „Не съм виновата, от каквото съм направена, това съм“. Ние се сърдим на самата стомна. Казвам: В дадения случай стомната виновата ли е? Та има много наши възгледи, които мязат на такива стомни, които текат. Първото, всеки един от нас мисли, че като него втори няма. Много е право, че като него няма. Той е единствен екземпляр. Като него няма. Но трябва да схваща своята целокупност. Той трябва да схваща себе си, както е излязъл от Бога. Не тъй както сега се намира на земята. Как ще определи своето положение, че се е окалял? – Представете си един момък, който майка му го е родила чист, къпала го е най-малко 400–500 пъти в коритото и той се е окалял. Какви са повредите на окалянето, физически, ако се е окалял. Коя е причината да се окаля един човек? – Може да се е борил някъде и хората го търкулили и се е окалял. Борил се е на кално място, или може да е ходил в кален път и се е окалял. Може да е пил вино и да се е окалял. Сега понякой път физиогномически лицето на човека се изменя. Човек се каля външно и вътрешно. Човек се каля вътрешно чрез храната. Каля се чрез водата, каля се чрез въздуха, каля се чрез слушането, каля се чрез гледането, и чрез обонянието, и оттам се каля. Но туй каляне се различава. Когато човек се каля от храната, лицето му почернява. Когато човек се каля от дишането, лицето му почервенява. Когато човек се каля от ухото, лицето му пожълтява. Когато човек се каля от носа, лицето му позеленява. Когато човек се каля от очите си, лицето му побледнява. Правя един малък превод. Сега може на вас да не ви е ясно. Че не ви е ясно, че кое ви е ясно в света? Ако ви кажа да ми определите какво нещо е сопран, алт и тенор. Някои, които са учили може да определят. Какво ще кажете? Какво нещо е сопранът, къде започва? И къде свършва? Басът къде започва и къде свършва? Един музикант ще каже, че сопранът спада към горните гласове, а басът към долните. Алтът и тенорът са по средата. Изобщо, музикантите считат сопрана за горен, а другите – за долни. Или двата гласа считат за средни. Аз казвам: Музиката е като едно изкуство за улеснение на гласовете при пеенето. При пеенето за улеснение е. Като изкуство за улеснение. Законът на хармонията: За да изразиш хармонията трябват ти 4 гласа. Ако пееш мелодия, само един глас може да пее. Ако искаш да изразиш хармония, трябват ти 4 гласа, които едновременно трябва да пеят.
Та казвам: Вие досега сте мислили мелодически. Вече сме влезли да мислим хармонически. Едно време сте пели на един глас. Сега трябва да пеете едновременно на 4 гласа. Запример, говориш. Някои хора като говорят имат висока тоналност, високо говорят. Кресливи гласове имат. Другите говорят издълбоко, казват: „Бас е този човек“. Някой говори по тенор, някой говори по алтов глас. В дадения случай кога гласът е алтов? Доста мъчно е да определиш. Трябва тънко ухо, не е лесно. Басът може да се определи. Когато човек е гърлест, лесно може да се определи. Казвам: Ние спадаме вече в една област, това е цяла наука. Животът е едно изкуство. Наука е човек да се научи на голямото изкуство да живее. Всичките други науки са спомагателни средства за живота. Ти не може да живееш добре, ако не разбираш нещо от музика. Ти не може да живееш добре, ако не знаеш да рисуваш. Ти не може да живееш добре, ако не слушаш, ако не знаеш да говориш. От слушането излиза речта. Ти не може да живееш добре, ако нямаш вкус. Ти не може да живееш добре, ако нямаш обхода. Обходата зависи от носа. Някой казва: „Обхода няма“. Разбирам, носът е диригент. Дава такт на вкуса. Диригент (е) и устата. Ти не може да живеш, ако нямаш една уста в себе си, да знаеш какво нещо е усет, усещане. Да може да правиш разлика в своите усети. Хиляди неща може да има в тебе, да може да правиш едно различие. Ти може да слушаш като пее някой. Но онзи, нашият музикант като слуша, оня който пее, той различава всичките тонове и знае каква е нотата. А пък онзи, който слуша, слуша гласа мелодически, но той не прави различие. Ако питаш за някой пасаж, казва: „Слушам го, но нищо не разбирам“. Онзи, който знае, веднага ще седне, ще нотира песента. Онзи, който не знае, не може да я нотира.
Запример, често ние говорим за любовта. За любовта всички говорите. Няма някой от вас, който да не е опитал любовта. Но какво нещо е любовта? – Опитали сте я много пъти. Най-елементарното определение какво бихте дали? – Ще дадете едно определение, което не е вярно. За да обичаш някого, най-първо трябва да му изпратиш два лъча от себе си. Ако два лъча излязат едновременно от тебе, ти имаш любов. Единият лъч е за тебе, другият за него. Двата лъча образуват една връзка. Що е любовта? – Първата връзка, която се образува между две същества, това аз наричам любов. Но туй е много общо казано, първата връзка. Но тази връзка не е като един възел да те свързва на едно място. Образува се отношение. Представете си, че ти докато (си) бил сам, си живял в една затворена стая. Затворена е стаята, обикаляш всред стаята и външният свят не ти е понятен. В стаята седиш замислен, но като обикнеш друг, навън, прозорецът се отваря. Виждаш, че светът не е това, което виждаш вътре, но има и външен свят. Следователно, образува се една връзка между вътрешния свят, който ти живееш и външният свят. Туй външното лице, което ти обикваш ти разкрива какъв е външният свят. Следователно туй лице за тебе е външният свят, но и ти за него си външният свят. Ти за себе си си вътрешният свят, а той за тебе е външният свят. От негово гледище ти си външен свят за него, а той е вътрешен свят за себе си. Сега може да зададете въпроса: „Що ни трябва ние да се занимаваме с тия дълбоки работи?“ Хубаво, когато се занимавате с изучаването на един език, колко неща са ви потребни? – Елементите на речта кои са? – Искаш на френски да поискаш хляб? – Каква е думата? – Или искаш да ти покажат пътя някъде. Или пък искаш да попиташ някого какво е неговото име. Но кой е езикът, кои са елементите на речта? – Най-простите елементи са съюзите. Оттам започва речта. Съюзите са най-простата реч. След туй от съюзите отивате към съществителните имена. Съюзите и съществителните имена са двата полюса. Между тях са всичките други части на речта. У животните едно местоимение не съществува. Питаш едно животно: „Ти кой си?“ – В животните и прилагателни не съществуват, и глаголи не съществуват. Те говорят, но да го попиташ каква част на речта е, какво действие показват, животните не знаят. Казваш: „Глагол ли е?“ – То говори, без да знае. Може да го научиш да произнася един глагол, без да разбира. Папагалите може да произнасят някои думи без да знаят какво съдържание има тази дума. Когато думите имат съдържание за някого, те имат известна цена. Някой път, кажат ти някоя дума, тя не ти произвежда никакво впечатление, значи тази дума е неразбрана. Да допуснем сега, че срещате един човек, който е облечен в червени дрехи. Неприятно ти е някой път, не ти е приятен червеният цвят. Защо ти е неприятен? – Понеже действува възбудително върху тебе. Но срещате жълт цвят в човешкото лице, и той ти е неприятен. Философите казват, че жълтият цвят е цвят на човешкият ум. Защо жълтият цвят, който представя ума на човека, да не ни е приятен? – Като гледаме човека, не ни се харесва. Но жълтият цвят на ума, той е вътрешен цвят, не е външен. Тогава какъв трябва да бъде външният цвят? Ако видите една жълта круша. Жълтият цвят на човешкото лице не ни е приятен, но ако видите хубава жълта круша, узряла, тогава ни най-малко не е така. Но се заражда във вас едно желание като я опитате, да откъснете, да залюбите крушата. Следователно, всеки един цвят, който не ви привлича той не е естествен. Всичките цветя, които са естествени, има връзка между тях, привличат ни. Следователно, туй което ни привлича в природата, изучавайте го. Туй, което не ви привлича, оставете настрани. Сега запример, някой път вие разисквате върху вярата, кой има по-голяма вяра, кой има по-малка вяра. Вярата, това е един вътрешен закон на битието, който ни свързва с Първата причина. Няма какво да меря своята вяра с тяхната вяра. Тяхната вяра за мене може да е спомагателно средство. И моята вяра може да е спомагателно средство за тях. Но моята вяра ползува само мене. Ако моята вяра не може да ползува само мене, не може да ползува и другите. Ако вярата на другите не може да ползува само тях, тя не може да ползува и мене.
Казвам: Вярата е един вътрешен, субективен закон, който ползува този, който вярва. Казвате: „Защо трябва да вярвам?“ – Ако не вярваш, твоята свещ не може да се запали. Ти ще ходиш постоянно в тъмнина. Вярата в света се е явила за пръв път когато светлината се е явила. Тогава и вярата се явила. Тя е закон на светлината. Туй, което открива външния свят, то е законът на вярата. Значи, вярата се явила когато светът, който Бог създал, станал за нас достъпен, външният, обективен свят. Не субективният свят, туй, което Господ мисли в себе си, но туй, което става обективно, то е достъпно за нас. Сега, по закона на аналогиите съдим какво нещо е Господ, какво е Той. Никога няма да знаем какво е. Само Господ за себе си знае. Ние за нас само знаем. Вие понякой път казвате, че познавате някой човек. Дотолкоз познаваме другите хора, доколкото познаваме себе си. Сега, по този начин, като разглеждам въпроса, се явява едно противоречие. Трябва да познаваме хората. Но има един закон. В познанието седи животът. „Да познаваш“, казва Писанието, „Това е живот вечен, да позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа, Когото Ти си изпратил.“ Да познаваш нещо, в какъвто и да е смисъл, трябва то да внесе в тебе един нов елемент. Питам сега: А ако ти познаваш един човек и той не внася нищо в тебе, туй познание ли е? Ако познаваш, че една круша е гнила, туй познание ли е? – Ако познаваш, че една круша е здрава, в туй познание на здравата круша има съдържание. А в гнилата круша, която познаваш, ти се пазиш само да не бъдеш измамен. Ако не познаваш крушата, може да ти продадат гнилите круши за здрави. Казвам сега: Известно верую има в света. Искате да знаете кое верую в света е право. Туй верую, което носи в света живот е право. Туй верую, което носи светлина, е право. Туй верую, което носи сила, е право. Туй верую, което носи богатство, е право. Всички ония неща, които носят известни блага, те са прави. Или другояче казано: Всичко онова, което излиза от Бога е право. Някои неща са второстепенни. Има неща, които произтичат от нас – те са наполовин прави. Да допуснем, ти обичаш някого. Питам сега: Твоята обич равнява ли се на обичта на майка му и на баща му, които са станали причина да се яви този човек в света? Този човек, когото майка му и баща му са родили, Бог му е дал живот в света, а ти искаш да го убедиш, че твоята любов е като любовта на Бога. Че то е първото заблуждение. Ти казваш: „Вярвай в мене, аз ще направя туй, което Бог е направил за тебе, и аз ще го направя“. Вярно ли е? – Не е верно. Ти казваш: „Аз за тебе всякога ще мисля“. Мислиш, но когато спиш няма да мислиш, като ядеш няма да мислиш. Някой казва: „Аз постоянно мисля за тебе“. Как мисля за тебе? – Тия неща не са строго определени. Когато спиш, ти мислиш за други работи.
Ще ви приведа един анекдот. Един млад момък заспива и в съня си вижда, че влиза в една градина и вижда хубави плодове. Откъсва няколко, но го хващат и му казват: „Кой ти позволи тук да късаш тия плодове?“ Хващат го, арестуват го. Казват: „Знаеш ли, който откъсва един плод тук, ние го осъждаме на смърт?“ – „Не зная“. – „Трябваше да питаш“. Той си има свои заблуждения. И на съня си вика, понеже го арестували и не го пущат. Той вика: „Пуснете ме“. – „Не, казва, тук ще те накажем“. Той чува, че го вика някой и не може да се събуди. Защо не може да се събуди? – Защото откъснал от плодовете в света на съня и ще го съдят. Питам сега: Какво е разрешението на въпроса? Казват: „Ще те осъдим на смърт. Като те осъдим на смърт, ще те заровим в земята. Ти си казват вторият, който правиш тази погрешка. Тук преди години хванахме една млада мома, която влязла в градината и откъснала три цвята. Ние я осъдихме на смърт.“ Той се чуди. Тя откъснала цветя и я осъдили на смърт. Осъждат и него, заравят го. След туй, той се събужда. И като се събужда разправя, чуди се. Осъдиха ме на смърт казва, екзекутираха ме и ме заровиха в земята. Тя започна да разправя: „Преди години и аз сънувах един сън, че съм откъснала три цвята и мене ме осъдиха на смърт чрез обесване. Обесиха ме и аз се събудих.“ Намират се тия двамата, които са осъдени на смърт в другия свят. Единият за откъсване на цветя, а другият за откъсване на плодове. И сега се влюбиха. Всичките погрешки на хората зависят от това, че са бутали някои работи, които не са позволени. В света на съня не е позволено да ядем. В този свят не е позволено да искаме да опитаме хляба, водата, плодовете. Туй нищо не допринася. Туй го наричат илюзия на живота. Има един живот, в който ще се ползуваш само от онова, което виждаш. Няма да го буташ. Ако буташ, ще дойдат страданията. В този свят, мен ми разправи, който къса плодове, го осъждат на смърт. Колко е верно, не зная, като анекдот го разказвам. Че не се ядат плодове, не се ядат. Мен ми разправяше един господин, сънувал един сън. Казва: „Гледам един противник, като ме мушка“. Казва: „Не се мъчи да ме мушкаш, аз съм един фантом. Не ме мушкай“. Ти си представяш някого, че мушкаш. Но ти си въобразяваш, че мушкаш. В този свят, когото и да мушкаш, не може да го убиеш. И 10 пъти да го намушкаш, той седи, гледа. Излиза, влиза този човек. Казва: „Не ме мушкай, ти се самозаблуждаваш. Ти никога не може да ме мушнеш“.
Та казвам: Всичките погрешки, които ние ги правим. Някой път ние мислим, че ако кажем една дума, ще направим някому нещо. Нищо няма да направим. Ти като хвърлиш във водата един камък, ще направи ли дупка? Хвърлиш един камък в морето и той потъне. Някой път, в света хвърлиш някоя дума и тя потъне вътре. Какво е тогава възпитанието? Не хвърляйте думите във водата, понеже дупка няма да направите, но си дръжте думите за вас, за себе си. Някой казва: „Аз трябва да му кажа нему“. Ще му кажеш, че той не е направил добре. Ами, че този човек, който не е направил добро, той преди тебе знае туй нещо. Той като направи погрешка, сам знае, че не е добро. Каква нужда има аз да му казвам: Ти не си направил добре. Той си знае човекът. Този човек има нужда да идеш и да му кажеш кое е добро, понеже той направил нещо, което не е добро. Трябва да му кажеш как да направи по-добро. Туй, което не е добро, да стане добро. Това е философията. Сегашните хора, един като направи една погрешка, другите казват: „Ти не направи добре“. Новата философия гласи така: Ти виждаш един, който откраднал; той като открадне, ти ще идеш и ще туриш на място откраднатото. Ти, който си видял кражбата, ще го избавиш от злото. Та, той да не пострада ни най-малко. А пък сега, ние постоянно делим кармата. Казва: „Каква е била моята карма?“ Кармата, туй са все отрицателни величини, които човек е извършил в миналия живот. Бил си господар, измъчвал си твоите слуги. Сега тия слуги като те намерят, те измъчват. Ти си бил господар, измъчвал си ги. Не си им плащал. Измени се живота, те станат видни хора, ти не си така виден, като те надушат, че ти си онзи, кой как дойде опълчат се против тебе. Казва: „Не искам да му помагам, пари не давам, той е един изедник, не обичам този човек“. Тогава искаме да знаем, кой е законът на обичта. Люби Бога, за да те обичат. Прави добро, за да те обичат. Докато не си се научил да пееш добре, пей за себе си, но като се научиш много добре да пееш, тогава пей и на другите, за да те обичат хората. Сега туй има приложение. Вие искате да бъдете обични на Господа, да ви обича Господ. Като се помолите, да ви слуша. Че как ще ни слуша Господ, като не вършим Волята Му. Господ има такова ухо, че като кажеш една дума, чува. Ако свириш някъде, той е много взискателен. Ти може да направиш сто пъти добрини, но ако не правиш както трябва, не е прието. Ще те послуша, но няма да се отбележи в Божествената книга. Гледа Господ и казва: Не е хубаво. Коригира. Гледал съм някои учител казва: „Не е вярно“. Той пее „до“, учителят казва: „Не е вярно“. „До“, „до“, „до“; повтаря „до“-то, докато най-после учителят каже: „Да го оставим за друг път, не върви“. Сега „до“-то в живота е една идея. Аз прилагам музиката за възпитание. Да може в моя ум един тон, който трябва да се роди. Но за да се роди тон, трябват благоприятни условия. Трябва един полог, една квачка. Трябва особена температура да се пази всякога, за да не би да се развалят яйцата. Ти не може да изпееш един тон. Един тон трябва да се измъти, трябва да го родиш. За да се роди, трябва да имаш всичкото разположение на квачката. Трябва да му туриш температурата, а то значи трябва да обичат музиката. И този тон, който ще го изпееш, той трябва да има някаква цена за тебе. Ако ти може да изпееш „до“-то тъй както трябва, както е в хармония, веднага за тебе светът ще се отвори. Ти ще се новородиш. Когато едно дете се роди за пръв път, казва „до“. Първият плач на детето е „до“ в света. Освободило се от ония, стеснителните, условия, при които се намирало. Всички се зарадват като изплаче детето. Този първият тон, макар и да не е толкоз правилен, всички се радват. Туй дете има нещо. Вие не сте слушали как плаче някое дете като се роди. Аз не съм бабувал, но приблизително зная как започва, понеже като се изкаже този тон, всички се зарадват, живо е детето. Всички се радват. Има нещо хубаво, мелодично. В този живот има нещо сладичко, няма нищо затворено. Туй дете не мисли да го обикнат, то само се изказва. Тази голямата мъчнотия, в която се е намирало толкоз време, е минала. Като изкаже гласа, казва: „Много ви благодаря, че ме освободихте от туй голямото робство“. Вие сте слушали. Раждали сте деца. Я, ми кажете, как заплакват? – Всякога, когато се намирате при едно стеснително условие на живота, вие ще издадете този глас, както при раждането. Човек издава един музикален глас, когато се освобождава, все ще издаде същия музикален тон. Някой път като тръгнат работите, очакваш, очакваш, че като станат издадеш един тон. Ти издадеш един глас.
Та казвам сега: При новите отношения, като разисквате за вярата, какво ще ви ползува вярата? – Вярата ще те ползува в туй, че ще те свърже с външния свят. Казвате: „Какво ще ме ползува голата надежда?“ – Надеждата е връзка. Надеждата свързва с днешния ден. Ти без Надеждата не можеш да оцениш днешния ден. С Вярата ще оцениш другите дни, които идат. Тя е за далечното бъдеще. Надеждата е за днешния ден. Това са два полюса Вярата и Надеждата. Между Вярата и Надеждата, вече функционира Любовта. То е Любовта, насноваването. Вярата и Надеждата, това са двете кросна на живота. Едното кросно е Надеждата – долу, а Вярата е горе. Совалката е Любовта, която постоянно снове. Бърдото, нищелките, всичките долу подложки, Любовта е вътрешният процес, за да насновеш. Новото схващане така трябва да бъде, между Вярата и Надеждата ти ще тъчеш. Така може да се разбира живота. Вие казвате: „Любовта е всичко“. Любовта най-първо ще образува две точки. Между тях започва животът. Животът се проявява от двата тия полюса, между Надеждата, туй реалното, туй, което можеш да провериш, да пипнеш, и Вярата, туй което умът схваща. Надеждата е туй, което сърцето схваща. Вярата е туй, което умът схваща. Следователно между тия двата полюса, между твоето сърце и твоя ум, Любовта работи. Тя работи в другите светове, но между Надеждата и Вярата може да се прояви Любовта.
Сега нека отворим Библията. Някой казал нещо преди хиляди години, нека произволно да кажем: Четвърта книга на Царете, 8 глава, 13 стих. (Прочете се стихът). Нека произволно пак да прочетем в Псалмите, в 44 Псалом, 3 стих. (Прочете се стихът). Да вземем сега от „Песен на песните“, 5 глава, 8 стих. (Прочете се стихът). Съвпадение има. Произволно взимам стиховете. Какъв е онзи закон, който регулира нещата. Значи има един закон в света – произволно работи. Ама и в произволните работи, и там има един закон, който регулира нещата. Добре, това беше сега от миналото. Ще прочетем нещо, което сте слушали пак произволно. От 7-та година от Лекциите на общия клас, от „Малки и големи придобивки“ на 11 страница към средата започвам: „…Как ще прекарам живота си? Какво ни чака в бъдеще? Това са въпроси, които само Бог разрешава. Това са въпроси, които не се разрешават при движението на човека към центъра на земята. Ако при това движение искате да знаете, как ще живеете, казвам ви, че на парчета ще ви направят и нищо няма да излезе от вас. Обаче, ако отивате нагоре, ще растете, ще се увеличавате, ще се превърнете в цял свят, в цяла система и ще получите Божието благословение. – Ама какъв ще бъде нашият живот? – Това не е твоя работа. Това е задача, която само Бог може да реши, а ти ще се радваш на това решение и ще живееш. Радвай се, че не можеш да разрешиш тази задача. И богат да си, и силен да си, ти пак не можеш да я разрешиш. – Ще стана ли учен човек? – Този въпрос се решава на небето, а не на земята. – Ще стана ли добър човек? – И този въпрос се решава на небето. Това са висши проблеми, които искате да решите на земята, за да се осигурите, но вместо да станете учени, добри хора, вие получавате обратни резултати…“ Туй беше произволно. Ще прочетем от същата книга, 331(–332) страница: „…Сега като говорим за завладяването можем да си зададем въпроса: Кое се завладява – човешкото или Божественото? – Само човешкото може да се завладява. Що се отнася до Божественото, не може да става въпрос за завладяване. Божественото може да се изнудва, да се малтретира, да се ограничава, да му се препятствува, но по никой начин не може да се завладява. Досега никой не е успял да завладее или подчини Божественото. Който се е опитвал да стори това, той е свършвал с катастрофа. Който се е опитвал да подчини Божественото на човешкото, той е изпитал най-големи страдания и нещастия в света. Като знаете това, дайте свобода на Божественото в себе си, да се прояви, както то разбира. Оставено само на себе си Божественото ще направи повече, отколкото сте очаквали. Божественото в човека е в състояние да изправи живота му, да изправи всички негови погрешки. Обаче, за да стане това, човек трябва да даде път на Божественото в себе си…“ Кога сте го слушали това, спомняте ли си, коя година? – Сега тук се дава едно обяснение. „…Когато човек се намери в някакво затруднение, той иска другите да се молят заради него. И това е възможно, но какво ще даде той, срещу тази молитва? Един американски милионер заболял сериозно и след като се обърнал за помощ към всички знатни американски лекари, най-после той се обърнал към един виден американски проповедник със следните думи: „Моля ти се, ти си добър човек добър проповедник. Твоята молитва ще бъде приета от Господа. Помоли се заради мене да оздравея“. – „Как мога да се моля за тебе? Досега ти не си направил нито едно добро. Животът ти е пълен с грехове. Какво обещаваш, за да се помоля за тебе? Какво можеш да пожертвуваш? За да се приеме молитвата ми, ти трябва да посветиш живота си на Господа, или да раздадеш всичкото си богатство на бедни. – Какво ще поставя на коленете си, за да коленича пред Господа?…“ Иска някой от вас да се молите за него. Че как ще се молиш? Сега закона да обясня. Може да очакваш от нива, която си сял, но не си ли сял никаква нива, какво ще ти даде? „…Същото нещо може да се каже и на всеки човек поотделно. За да бъде приета молитвата ви пред Господа, не е достатъчно само да признаете греховете си, или да кажете като Давида, че в грях ви е заченала майкви. – Не, който иска нещо от Господа, той трябва да обещае нещо, да пожертвува нещо от себе си. И каквото обещае, трябва да го изпълни. Каквато жертва намисли да направи, той трябва да я даде. Няма случай в света, човек да е изпълнил обещанието си, което е дал пред Бога и да не е получил отговор на молитвата си. Някой обещава нещо пред Господа, но после се извинява, че не е могъл да изпълни обещанието си, понеже бил млад, бил поставен на изкушения, или че бил стар, женен, със задължения към жена и към деца. Оставете настрана вашата младост и старост. Как ще докажете, че сте млади или стари? Как ще докажете, че сте женени? Че сте млади или стари, това е сън, това е илюзия, не е действителност. Толстой сънувал една вечер, че е бременен и ще роди. Цяла нощ се мъчил, докато най-после родил. Като се събудил и разбрал, че е сънувал, казал: „Ако раждането е такова страшно нещо, не струва човек да бъде жена“. Някои тълкуват този сън в преносен смисъл. Те казват, че раждането се отнасяло до учението на Толстоя. Той бил бременен с нови идеи, които трябвало да посее в света. Това е друг въпрос. За Толстоя е важно, че той сънувал, че е бременен, че ще роди и се измъчил много. И вие казвате, че сте стари, че сте женени, но от по-високо гледище наблюдавани, може да се каже, че сънувате. Ние не отричаме положението, в което се намирате, но казваме, че всичко в живота е относително. Някой е скърбен, плаче, измъчва се. Какво представя тази скръб? – Сън. Този човек сънува. Той се намира в положението на Толстоя, бременен е с нещо, мъчи се да роди…“ Страници (333–334). Казвате, че много сте страдали. Донесете вашето дете, за което сте страдали. Понякой път се радвате. Донесете вашата радост. Де ви е радостта? Де ви е скръбта? Остават само белезите на лицето. Ако сте скърбели, ще останат някои белези. Както хората, когато се бият, остане някое малко одраскване. Но досега вие имате ли вашата скръб като дете, или вашата радост? Не. Скърбите и радостите са само показатели. Когато скърбим показва, че не вършим волята Божия, не разбираме волятя Божия. Когато се радваме, показва, че сме разбрали. Скърбите и радостите показват, че вървим по един път. В единия случай не учим както трябва; в другия – учим добре. Един ученик така трябва да разбира. Земният живот е само предисловие на друг един живот. Тук ние се разочароваме, понеже искаме всичко да постигнем на земята. Земният ни живот, като изгрее слънцето до обед, ще бъде радостен, от обед насетне ще започне слънцето да се наклонява, да залязва. До обед ти ще бъдеш радостен, а след обед ще бъдеш скръбен. Светлината намалява, намалява, докато се скрие слънцето. Тъй е на земята, то е пак илюзия. Понеже земята е такава, че се закрива слънцето. В Божественият свят слънцето никога не се закрива. Понякой път вие сте скръбни, мислите, че Господ не ви обича. Вашето слънце е залязо. На физическият свят имате физическо разбиране. В Божествения свят, каквото и да стане, макар и слънцето да не е изгряло, ти имаш едно верую, казваш: „Туй, което аз вярвам, не може да се измени“. Понякой път вие страдате и може да страдате заради хората. Влезеш в едно бойно поле. Тук избити, там избити, тук ранени, там ранени, пъшкат, пъшкат, усещаш една скръб, искаш да помогнеш на тия хора, някому кракът откъснат, някому ръката. Не може да помогнеш, става ти тебе мъчно. Защо ти става мъчно? – Понеже в дадения случай хората не живяха по Бога, имат тия страдания, ако бяха живяли по Бога, щяха ли да имат тия страдания?
Казвам: При сегашния живот, самообладание трябва. Колко мъчно е човек да се самовлада. Една илюзия има. Че нашето сърце чувствува по-бързо отколкото нашият ум. Ти чувствуваш нещата преди да си мислил. Добре е първо да мислим, че чувствата да дойдат отпосле. Мисълта да даде едно направление на нашите чувства. Не само трябва да обичаш човека, не само да го прегърнеш и целунеш, но онова, което направиш за него, да остане паметно в неговия живот, че през цялата вечност да е доволен, че си му направил добро. Казва: „Оставаше още да ми счупи ребрата като ме стисна“. Значи, че не е направил добро. Или си го угостил, че той после трябва да повръща. Ти си го целунал, стиснал си му ръката, че през целия живот не може да забрави туй. Това е едно добро.
Казвам: В този живот трябва да направите нещо, което да мине в другият свят с вас заедно. Вие седите и казвате: „Какво ще бъде?“ Аз разсъждавам обективно. Животът както сега го живеем, той е живот на миналото, каквото са мислили хората. Има един живот, както хората са го създали. Какво трябва да се прави за в бъдеще? – Ако имате захарин 1 грам, да кажем, той е равен на 700 г. захар. Тогава какво ще правиш? – Ще го разредиш. Ако вземеш този захарин под езика, целият ден ще плюеш, ще ти текат лигите. Понякой път вие мислите, че Любовта е играчка. Един грам Любов е равен най-малко на 10 милиона грама захар. Знаете ли какво нещо е то? – В силната Любов произвежда отвращение. Някой път не разбирате, обичате някого, но ти имаш отвращение, не искаш да го срещнеш. Туй е толкоз захар, по-малко давайте любовта си. Вие искате изведнъж да дадете любовта си. Един грам Любов струва 10 милиона грама захар. И тъй вземете вие на иглата си и я разтопете във вода. Не, че в човек има лошо чувство, но такова силно възбуждение, че той не знае какво да прави. Та казвам: Това е новото схващане. В религиозните общества, понеже влизат и те не знаят пропорцията на любовта. Хората станат религиозни, скарат се, от Любов се карат. Всичките караници в света стават все от Любов. Няма караница в света, която да е станала без Любов. Все от Любов стават. Като обикнеш едного, ще се скараш. От обич към жена си, мъжът ще се скара с всичките мъже. Жената от обич към мъжа си, ще се скара с всичките жени. От обич към детето си, човек ще се скара с другите. Господарят от обич към слугите си, ще се скара с всичките други господари. От обич към парите, ще се скараш с другите хора. Обичта е, която ви кара да се карате.
Та сега ние сме дошли до въпроса. Казвате: „Какво мисли Господ?“ Господ казва: Този път, по който вървите, няма да имате добри резултати. Ти вървиш, виждаш погрешките на хората. Твоите очи не са направени да гледаш погрешките. Твоите очи са направени да гледаш хубостите, Божия свят, хубавото. Ти си се обърнал да ходиш да гледаш дребнавите работи. Забравил си Божиите работи, гледаш неща, които не са Божествени. Разправяш за едно, друго, губене на време. Нашето сърце е направено да чувствуваме Любовта. Ако ти чувствуваш скръбта, ти пак си в кривия път. Скърбиш. Не трябва да скърбиш, ще намериш един цяр на скръбта. Ти криво мислиш. Право ще мислиш. Със светлина ще мислиш. Умът ти не е създаден за тъмнина. Умът ти е създаден за Божествената светлина. А пък сърцето ти е създадено за Божествената топлина. Казва: „Аз не съм толкова лош“. Туй е хубаво да се сравняваме, че не съм толкова лош, но не съм и толкова добър. Аз съм по-високо от животните, но седя по-долу от ангелите. Казвам: Вие страдате. Знаете ли защо? – Че сте ходили в градината. Всички страдате, че сте много добри. Много Любов имате. Трябва да развиете вашата Любов. Няма да дадете повече Любов, отколкото трябва никому. Нито по-малко, отколкото трябва. На всеки ще дадете толкоз, колкото му се пада. Това животът изисква. На всеки един човек да дадете толкоз Любов, колкото му се пада. На всеки ще дадете толкоз хляб, колкото му е потребен. Ако дойде при вас една муха на гости, колко хляб ще изяде? – Много малко разноски ще ви направи. Тя ще влезе в паницата, ще близне, казва: „Много ти благодаря“. Но, ако дойде един слон, вие имате желание, които са слонски желания. Има желания в нас, които са като на слона. 75 кг. ще изяде той ориз на ден. Ако го угощавате не зная колко ще ви костува. Въпросът не е да се спираме върху нашите погрешки. Нашите погрешки показват, че ние не сме работили. Ние не сме турили нещата на място. Че сме работили, никой не може да оспорва. Един човек, който греши, по-добре да греши, отколкото нищо да не прави. За предпочитане е да грешиш, отколкото да не грешиш. Но за предпочитане е добро да правиш, отколкото да грешиш. За предпочитане е криво да мислиш, отколкото никак да не мислиш. Но добре да мислиш е, по-хубаво. Не е въпросът сега какво трябва да правим ние. Господ казва: „Ще залича престъпленията ви, и вече няма да ги помена. Обърнете се към Мене.“ Значи тръгнете по правия път, всичко ще ви тръгне. Но ако Господ заличава греховете, пък ние постоянно ги правим наново, трябва да ликвидираме със старите си разбирания. Сега в тази година, изисква се едно ново решение, което практически да приложите. Какъв опит бихте искали да направите? – Един опит, който не е правен, да се не повтаря. Какъв опит да направим, който да бъде полезен за всички. Ще ми кажете: „Да живеем добре“. Какво значи добре да живеем? – Често като посещавам хората, виждам някой път хубави неща, мисля колко му е хубава къщата. Казвам: Каква хубава мобилировка! И веднага изкушението дойде. Аз съм на кривия път. Мисълта, че по-хубава къща няма, е изкушение. Светът, в който съм, в по-добър свят не съм бил. Аз тъй като живея, в по-добър свят не съм бил, отколкото този. Аз като погледна света казвам: По-добър свят не съм видял в дадения случай. Във всичките други отношения по-добър свят не съм видял. В миналото съм бил, но сегашният свят е по-добър, отколкото в миналото. Доброто в света върви във възходяща степен. Вие казвате, че животът ви е нещастен, туй е едно неразбиране. Вие живеете в Бога. Всичките тия хора са пълни с Любов. Ако вие ги обикнете, навсякъде ще намерите хора, които да ви обичат. Най-малко ще има един човек, който да ви обича. Вие се чувствувате нещастни, вие се чувствувате самотни, вие чувствувате, че нямате синове, дъщери, приятели. Това са големи заблуждения, от които не може да се освободите. Главата ви е пълна все с неприятели, че имате. Заблуждения имате. Всеки ден като се събудите, Господ казва: Какво мислиш днес да правиш? – „Ще се карам с жена си“. Защо те пита какво ще правиш? – Ти имаш един приятел, с който ще се караш. Господ те пита: Не може ли другояче? – Ти казваш: „Да се научи тази жена, че мъжът е глава“. Хубаво, ти имаш една жена, но същевременно и ти си женен. Всеки един човек, който е в зависимост от другите, той е жена. Единствен мъж в света е този, който не е зависим. Кой е мъж? – Единствен мъж е, който е независим от всичките мъже. Единствената жена е, която не е зависима от всички жени. Всички жени, които са зависими какво трябва да правят? – Вие търсите свобода. Аз ще ви кажа как се придобива свобода. В онзи момент, когато почваш да обичаш, ти си свободен. Но щом те освободи Господ. Ти щом обичаш някого, дяволът казва: Той е за тебе, завладай го. Ето ти си влязъл в прегрешение. Като обичаш хората, освобождавай ги. Този, когото обичаш, той е вързан, отрежи го. Кажи му: „Тъй както аз те обичам, и ти тъй обичай“. Кажи му той да обича втори, трети. Всеки да каже: „Както аз те обичам, така и ти обичай другите“. Предавайте го това. И тъй да се предаде по цялото човечество. Че всеки, като обича някого, да го освободи. Вие ще кажете: „Де ще му излезе края?“ – При сегашното разбиране къде ще му излезе края? – Сега при мене са идвали и са ми давали съвети. Казват: „Учителю, кажи му, че по кривият път върви“. Някой вървял по кривия път. Това не е право. Не може да му кажа, как ще му кажа: Ти вървиш по кривия път. Аз не съм намерил още разрешение, че той по кривия път върви. Как ще го спра сега? Който върви по кривия път, ти не може да го спреш. Този човек се е влюбил, дошла Любовта. Защо е в кривият път? – Любовта върви по крив път. Сега разбирате ли ме? – Какво значи крив път? – Любовта не е избрала един метод, в който нещата може да се реализират. Ами, че ти обичаш Бога, какво трябва да мислиш заради Него? – Де се ражда грехът? – Щом обикнеш Господа, ти виждаш, че той дал на другите повече отколкото на тебе. Ти вече критикуваш и извършваш престъпление. Ти вървиш по кривия път. Вие ще ми разправяте, че в грях ви е родила майка ви и т.н., но и вие се раждате в грях. Ти сега се раждаш. Щом видиш, че Господ дал къща някому, деца, ти вече вървиш в кривия път; зарадвай се, че този човек е богат, че този човек е учен, като че ти живееш в него. Зарадвай се, че той е богат. Щом той е богат има шанс и ти да станеш богат. Щом той е учен, има шанс и ти да станеш учен. Щом той е силен, има шанс и ти да станеш силен. Радвай се. Новото е там. Вие казвате: „Като дойде Христос на земята, Той ще освободи хората“. Как ще ги освободи? Преди 2000 години освободи ли ги? – И днес, ако дойде ще ги освободи ли? – Няма да ги освободи. Някой искат да кажат: „Кажи ни какво да правим?“ Скърбете с онези, които скърбят, радвайте се с онези, които се радват. Как ще разберете думите: „Скърбете с онези, които скърбят.“ Аз тълкувам: Обичайте ония, които скърбят. Те са хората, които можете да обичате. Като срещнеш някой скърбен човек, обикни го. Да ти е приятно, че си срещнал един скърбен човек. Една нова идея има в него, обикни го. Като срещнеш този радостния какво трябва да правиш? – Него разлюби. Какво ще разберете да го разлюбиш? – Като срещнеш радостния, ти се поспри той да те залюби. Щом той е радостен, тебе ти липсва нещо, той трябва да те залюби. Скръбният залюби. Като срещнеш радостния, той да покаже радостта. А като срещнеш скръбния, ти покажи Любовта си. Като срещнеш радостния, той да покаже любовта си. Ти кажи: „Аз се радвам, че срещнах един човек, който има условия да ме люби“. Дали ще го залюбя то е въпрос. Ако ме залюби казвам: Покажи любовта. Ако не ме залюби, той не е разбрал и неговата радост няма да трае дълго време. Ако в радостта си обичате хората, вашата радост ще се продължи. Ако срещнете скръбния и го обикнете, скръбта ще се спре. Ако скръбния не може да залюбиш, скръбта ще мине у тебе. Сега това са новите положения. Със старото като сравнявате новото, в ума си трябва да правите новите опити. Изведнъж няма да може да промените живота си. Вие стария живот го дръжте както е. Старият живот го дръжте на едно място и го сравнявайте. Като отидете на оня свят какво ще занесете със себе си? – Старите разбирания. Сега ще идете при Господа, ще кажете, че сте били много нещастни, че сте се молили, че братята не са ви разбирали, че не сте били разбрани. Като идете в другият свят какво ще кажете? – Господа разбрали ли сме ние? – Ти не си бил разбран, но попитай ти разбрал ли си Господа. Благословенията, които Бог ти дал, ти разбрал ли си ги? – Добрините, които Той ти е дал, какво си направил? – Ние очакваме един ден да станем по-добри, че тогава да служим на Бога. Днес трябва да направим най-малкото добро. Настоящето добро струва повече, отколкото добрините, които след хиляди години ще ги правим.
Кажете сега едно число. Осем. Ще прочетем осма страница. Да видим осма страница какво ще разреши? (Учителят прочете няколко реда от 8-ма страница). „…Всичките велики хора, които са живяли в миналото … на човечеството“. Имате само едно правило. Когато правите вашите опити, не разправяйте какви опити правите. Приложете и вижте какви резултати ще има тази Любов. Какво е новото разбиране на Любовта? Когато обичате един човек, трябва да излязат два лъча, един лъч от вашето сърце и един лъч от вашият ум. Ще направите първата връзка. Щом направите връзката, тогава Божественото във вас ще се прояви. Понеже Господ казва: „Дето са двама или трима събрани в мое Име, там ще бъда и Аз.“ Законът е: Щом обикнете някого, Господ е там. Там, дето е Бог, престъпление не може да стане. Та казвам: Поддържайте идеята, радвайте се дето и да видите Любовта. Не я спъвайте. При сегашният живот, дето и да се зароди Любовта, мислите, че се е зародило някакво престъпление. Има възможност като не се изпълнява Волята Божия, може да се роди едно престъпление. Право е, че Любовта има опасна страна. Любовта може да стане повод да се роди едно престъпление. Обичаш някого повече отколкото друг. Христос имаше ученици, обичаше Йоанна повече, казва Писанието. Но каква беше Любовта Христова? – Този, когото обичаше Христос, като го хванаха за дрехата, че гол избяга. Петър, който мислеше, че обича много Христа, три пъти се отрече от Него. Туй показва, че Любовта е до една степен. Йоан оценяваше живота повече, затуй остави дрехата си и избяга, млад беше той. Дрехата остави, гол остана, за да се освободи, да иде да проповядва. Апостол Петър, за такова достойнство казват му: „И ти си от Неговите ученици“. Той казва: „Не, не съм“. В дадения случай защо се отрече? Съвсем други причини има. Много по-дълбоки причини има, отколкото се схващат. Апостол Петър мислеше, че не си струва. Казва: „Преждевременно е. Виждам как този го хванаха да го мъчат, не искам да страдам, нищо повече. Ние мислихме, че Царството Божие ще дойде. И Христос ще стане цар. А пък аз какво ще направя?“ – Казва: „Не съм от Неговите ученици, не поддържам туй учение“. Аз точно вярвам, както и вие вярвате. Всеки ден може да играеш ролята на Йоана, като те хванат, оставиш дрехата; може да играеш и ролята и на апостол Петър, казваш като те пипнат, не съм от Неговите ученици. Всеки ден става това. Във вас това е една драма, която става. Ние пред себе си не издържаме изпита. Някой път гледам колко ние сме склонни като децата. И постоянно казваме неверни неща. Някой върви, блъсне вратата. Казват: „Кой тресна вратата?“ – „Не съм аз, казваш, вятърът я блъсна.“ Аз гледам понякой път като седя горе, който затваря прозорците, чета характера му. Дойде една вечер един и ги затваря, трак, трак, тресе се горе. Той като ги затваря, не ги бута полека, не затваря тихо, но като ги удря, че се тресе. Сега, не че той е виноват, но той бърза. Той иска да свърши работата, да излезе и да върши друга работа. Та ние сме тези, които така затварят прозорците, че всички чуват. Като затваряш прозорците, тракаш – някой оттук са станали много силни. Наблюдавам някой доста ги похвалявам. Имам горе един прозорец. Дойде някой хлопа, аз искам да видя кой хлопа, полека отворя прозореца, тъй тихо го отварям, гледам той насочил очите си към прозореца. Аз така тихо го отварям, намазах го да не скърца. Казвам: Браво, за музикант става този. А друг път като отварям прозореца, не гледат. Към вратата (гледат) – и туй е хубаво. Туй е едно чувство. И то е хубаво. Ако така се развие туй чувство, да познаваме отде Господ ще ни зърне, то е много хубаво. Като отидем да гледаме слънцето като изгрява, гледаме отде ще дойде. Все ще изгрее отнякъде.
Та първото нещо сега: Икономия на вашата енергия. Икономисвайте енергиите, които имате във вашето тяло. Икономисвайте енергиите, които имате във вашето сърце, понеже ако не се икономисват, няма от къде да се вземат. Икономия трябва да се прави, за всяко нещо, което правим. Не да станем буквоядци, но за всяко нещо, което вършиш, да икономисваш енергията. Тъй да ти подшушне твоята интуиция, какво трябва да правиш. Онова, което отвътре ти се дава, или да вземем следното правило: Ти имаш очи, като виждаш пътя, погледни на пътя, по който очите ти сочат. Вътрешната интуиция, това са вътрешните очи, които ти показват пътя, по който трябва да вървиш. Има един закон, който казва, че във всичките неща, ако оставим Надеждата и Вярата постоянно да действуват в нас, работите ни ще се уредят много по-лесно. Ако болният остави на Вярата, тя ще го излекува по-лесно, отколкото ако се тревожи. Онзи, който боледува, ако остави на своята Надежда, по-скоро ще оздравее. Надявай се и вярвай, няма да изгубиш нищо. Може да не спечелиш, но няма да изгубиш. Но ако не се надяваш и ако не вярваш, нищо няма да спечелиш. Ако се надяваш и вярваш, ако не спечелиш, загуба няма да имаш. Ако не се надяваш и ако не вярваш, ще имаш загуба. Нали имахте една задача, каква задача имахте? Сега разсъждавайте. В Америка често подаряват. Има един ден, наричат го Ден на благодарността, един ден в който дават. Той е ден на даване, на благодарност. Него ден студентите изпращат чекове по пощата, по 25 хиляди долара, 50–60 хиляди, ще получиш такъв чек, но никъде не можеш да го осребриш. Американците обичат да дават такива чекове, с подписи, заверени. Туй е хубаво за обнадеждване. По-хубаво сто долара да може да ги осребриш, отколкото 25 хиляди долара неосребрени. Сега нашият живот на земята мяза на такива чекове. По-добре материално благо от 100 долара, които може да се осребрят.
Сега направете за 10 дена следната задача: Сега нали има по 50 стотинки. Ако направиш една погрешка, ти глобиш себе си, глоби този, който е недоволен с половин лев. Ако е недоволен с още 1⁄2 лева. Глобявай го, докато престане. Понеже, той е заинтересован в материалните работи, 50 стотинки глоба. Като върви в съгласие с тебе речи: „Давам ти 50 стотинки“. Още като говори, още 50 стотинки. Може да му давате по 50 стотинки, много е 10 деня, хайде за 3 дена направете този опит и вижте колко пъти ще спорите със себе си, колко глоба ще наложите. С този опит ще видим докъде е дошъл спорът в хората. Този спор във вас е спор на цялото човечество. Хората спорят, всички търсят своето право. Този опит може ли да го направите? – Всякога, когато е раздвоено съзнанието ви, турете 50 стотинки глоба. Щом се раздвои съзнанието, 50 стотинки, турете глоба. Три пъти може да направите опита. Сутрин на ставане, обед и вечерно време. Сутрин няма толкоз опасност, но към обед има опасност. И вечерно време. Ще държите съзнанието си будно, невъзмутими ще бъдете. Като съдия, който съди. Каквото говорят, ти невъзмутим ще бъдеш, безпристрастен. Седнете на съдийския престол и ни най-малко няма да се смущаваш. Адвокатите какво правят? – Ти ще седиш невъзмутим. Сега, ако ви турят вас да съдите в света, ще оправите ли света? – Да благодарим, че има друг да съди, от който се учим. Съвременните съдии в света са от най-умните хора, които са турени да съдят. И тия проповедници, които сега са турени и те са от най-добрите. По-добри от тях няма. Ако те правят погрешки, значи от най-добрите Господ като избирал, избирал, по-добри от тях няма. Тия майки, които са сега в света, са от най-добрите, които Господ намерил. Ако те правят погрешки, няма по-добри. Тъй щото имайте предвид, че светът е направен от най-добрият материал, който Господ имал в дадения случай. Пък вие като се трудите и вие ще бъдете кандидати за в бъдеще. Всичките тия опити се правят, за да станете кандидати. Ако не се кандидатирате, каква е вашата цел за в бъдеще? – Като идете в оня свят, какво бихте искали да направите? – Най-първо като идете в оня свят, трябва да имате един да ви приеме на гости, в дома си. Вие всички имате за цел Господ да ви посрещне. Христос толкоз милиони хора има по вашия път, как ще ви посрещне? – В невидимия свят, когато ви посрещне Христос, всички от оня свят те ще се скрият, ще влязат в тебе, ще останеш само ти и Христа няма да видиш много. Само ти и Той ще останете. Те с вас ще бъдат. Вътре във вас ще влязат и всичките ще гледат как ще ви посрещне Той. На тях прави голямо удоволствие да видят как ще посрещне Господ един човек от земята. Ще влязат вътре в него и ще гледат с удоволствие на неговото посрещане. Тъй щото вие ще се чувствувате сам с Христа. Няма да има както тук да гледат как ще ви посрещнат. Тук на земята всички не може да се посрещнат по този начин. Затуй, не може да стане посрещане тука. Един цар всички не може да посрещнат. Малцина може да го посрещнат. Той може да посрещне малцина. Целият народ той не може да посрещне.
Добрата молитва.
XVII година.
17 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 26 януари 1938 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.
Бележка /на координатора Вергилий Кръстев/:
Учителят Петър Дънов цитира по отпечатани лекции на посоченото томче. Същите лекции са преработени,преразказани и не са оригиналното му Слово. При проверка, същите лекции не бяха намерени в Държавен исторически архив, поради което се поместват както са отпечатани, т.е. редактирани.
Общ Окултен Клас
26.01.1938 Сряда,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 3618
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
