| Порталът към съзнателен живот |
С ключ и без ключ
(Утринни Слова,
19.12.1937 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Много пъти съм чел Евангелието без време; сега ще го чета навреме. Всяко нещо трябва да става навреме. Ще прочета 15 глава от Евангелието на Матея. Много пъти сте я чели без време. Сега ще я слушате навреме, дошло й вече времето.
„Защо Твоите ученици престъпват преданията на старите и не си мият ръцете, когато ядат хляб?“ (2 ст.).
Христос отговорил: Защо и вие, заради вашето предание, престъпвате Божията заповед? (3 ст.). И вие, като не държите преданието, нямате вода за миене; няма с какво да се миете. Ако един от вас е праведен, а друг грешен – праведният си затваря водата и грешният остава немит. Щом потече водата на праведния, грешният се измива. Светът е нечист, понеже праведните са затворили водите. – Защо се затварят водите? – Защото не е завършена още инсталацията. И да искат, праведните не могат да пуснат водата. Трябва да има кранове, тръби, по които да тече водата. След време водата ще дойде, но трябва да знаете как да отваряте и затваряте крановете.
Вие искате да знаете защо стават грешки. Питам: Кога се спъвате? – Когато няма светлина. Значи, ако влезете в тъмна стая, непременно ще се спънете. Друг е въпросът, ако имате лампичка. Спъват ли се хората при електрическата светлина? Като видите, че някой се спъва, извадете лампичката от джоба си и му светнете. Щом имате светлина, осветявайте пътя на хората. – На какво можем да научим хората? – На всичко, което ги интересува. Ако срещнеш вълк, какво ще научиш от него? – Да ядеш месо. Но за тебе това не е ново. Друг е въпросът, ако той учи овцата да яде месо. Какво ще бъде положението на вълка, ако овцата започне да яде месо? Тогава, кой кого ще яде? Казвате, че, според новото учение, не трябва да се яде месо. – Какво ще правим без месо? – Тогава, именно, работите ви ще се оправят. Според мене, когато работите се оправят по човешки, светът се обърква; когато работите остават неоправени, светът се оправя. Досега хората все работите си оправяха. Престанете да оправяте работите си! Един французин, в Париж, си купил няколко дузини кибрити, с цел да си осветява пътя като минава през гората. Една нощ го нападнала глутница вълци. Той започнал да пали една след друга клечките. Вълците го следвали, но не смеели да го нападнат. Светлината ги плашела. Така той стигнал до селото. Изгорил всичките кибрити, но кожата си спасил. Човек трябва да даде нещо от себе си. Вие носите кибритени кутии, искате да ги продадете – да спечелите нещо от тях, обаче вълците ви следват. Драскайте една след друга клечките, осветявайте пътя си. Така ще се спасите от неприятностите. Този французин палил клечките не от щедрост, но от желание да спаси живота си. Ще кажете, че той бил умен човек. Да, той дал доста материал на вълците, но останал жив.
Сега ще изнеса една своя опитност. Тези дни си направих секретна брава на стаята си: никой да не влиза в стаята ми, освен мене. Мислех, че с този ключ съм сигурен. Турих ключа в старите панталони и облякох новите. Затворих вратата и слязох долу. След малко трябваше да се кача в стаята си. Търся в джобовете, ключа го няма. Сетих, се, че е в старите панталони. Какво да правя? Видях един брат, помолих го да се качи на една стълба и през балкона да влезе в стаята ми. След няколко дена стана обратното: ключът останал в новите панталони, а аз облякох старите. Излязох от стаята и затворих след себе си вратата. Пак трябваше да се качват по стълбата и да отключат стаята ми. Ето едно противоречие. Вие се чудите, на какво се дължат противоречията и нещастията. Казвам: Един чифт панталони ми трябват. Като ги скъсам, ще си купя нови. Противоречията в живота се дължат на факта, че хората имат по два чифта панталони и ключът се мести ту в старите, ту в новите панталони. Вие не предпочитате новите панталони пред старите, но става нужда да ги сменяте. Старите панталони са за всеки ден, новите – за светли дни. Обаче, ключа трябва постоянно да носиш със себе си; да помниш, като сменяш панталоните си, да изваждаш ключа и да го носиш със себе си. Ключът сам не може да излезе от джоба, ти сам трябва да го извадиш. С тази опитност изяснявам отчасти причината за противоречията.
– Как ще се оправи светът? – За кой свят питате, за вашия ли? – Много просто. Беден си, нямаш пет пари в джоба си. При бедността тури богатството – нищо повече. Слаб си, нямаш сила, чудиш се, какво да правиш. При слабостта тури силата. Дал си място на безлюбието; при безлюбието тури любовта. Изпълнен си с безверие; тури вярата при безверието. Отчаян си; при отчаянието тури надеждата. Затворил си стаята и ключът останал вътре. Извикай любовта и тя ще ти отвори. Като влезе в стаята ти, безлюбието казва: Не давам ключовете. Изпрати любовта да ти отключи. Само любовта може да се справи с безлюбието. Вярата може да се справи с безверието. Надеждата може да се справи с отчаянието. Ако вие бяхте в моето положение, как щяхте да си отворите стаята? Аз си мислех, че работата ми е уредена, че никой не може да влезе в стаята ми. Казвам си: Защо ми трябваше ключ? Трябваше да вярвам във всички хора. Щом съм без ключ и аз ще влизам свободно, и хората ще влизат свободно. Като пожелах само аз да влизам в стаята си и никой друг, противоречието веднага дойде. Важно е сега, как да се справяме с противоречията. Един страдащ, беден човек, гладувал три дена, върви след тебе. Ти го питаш: Защо вървиш след мене? – Гладен съм, искам хляб, а ти имаш в торбата си. – Остави ме свободен; търси си някаква работа. – Искам да те придружа донякъде. – Какво намерение имаш? Този човек те следва, иска доброволно да му дадеш нещо. Щом не искаш да му дадеш нещо по човешки, той започва да те изучава: измерва те от главата до краката, да види колко си силен. И тогава, с насилие ще си вземе малко хляб. Ако по добър начин не му даваш нещо, с насилие ще дадеш. Щом е силен, той сам може да си вземе от твоя хляб. Той казва: Спри! Отвори торбата си! – Какво ще правиш? Насилие е това! Ще отвориш торбата си, в която има два хляба и ще му дадеш единия хляб. Ще кажеш, че той няма право да те насилва. Що е правото в юридически смисъл? Има ли право водата, от върха на Витоша да тече надолу? – Има право, разбира се. – По кой път ще слезе? – Отдето намери път, оттам ще тече. – Има ли право водата от долината да се изкачва нагоре? – Няма право. И да иска, не може. Има неща, които вие никога не можете да направите. Има неща, които всякога можете да направите. – Отде да мина? – Отдето искаш. – Как да направя добро? – Както искаш.
Всички спорове се дължат на факта, че всеки мисли, по кой път да мине. Няма какво да се мисли. Ще минеш оттам, отдето знаеш. Любовта е път, който води отгоре-надолу, а не отдолу-нагоре. Ако изучавате любовта по пътя, който води отдолу-нагоре, никога няма да я разберете. Ако я изучавате отгоре-надолу, лесно ще я разберете. Кой трябва да обича: слабият или силният? – Слабият не може да обича. Само силният обича. – Кой трябва да работи: слабият или силният? – Силният. – Кой трябва да прави благодеяние: богатият или бедният? – Богатият. – Кой трябва да се учи: невежата или ученият? – Невежата. Той трябва да намери учен, да го учи. Лошият е невежа, добрият е учен. Ако си невежа, т. е. лош, ще намериш един добър човек да те учи. Ако не знаеш да шиеш, ще намериш майстор-шивач да те научи да шиеш. – Как ще проповядвате на хората? – Ще им говорим за любовта. – Обаче, любовта носи живот. Значи, първата работа ще бъде да дадете живот на хората. Без любовта човек е мъртъв. Дето влезе, любовта събужда заспалите, нахрани гладните, дава подслон на бездомниците. – Да бъдем меки, да имаме добри отношения. – Това са второстепенни работи. Първо, любовта носи живот.
Преди няколко дни дойде при мене един брат, който свири на контрабас. Показа ми инструмента, разглеждах го, но не можах да свиря на него. Ако беше цигулка, щях да свиря. Каква е разликата между баса и цигулката? На баса струната сол е горе, а на цигулката – долу. Взех лъка и започнах да свиря на празни струни. Казвам: Лесно се свири на празни струни, но дойде ли до промеждутъчните тонове, работата се усложнява. Да теглиш празни струни, това е все едно да обичаш себе си. Има ли нужда да те учи някой как да обичаш себе си? Дойдеш ли до любовта към другите, ти се натъкваш на мъчнотии. Щом пръстите се движат по струните, трябва да бъдеш майстор, да знаеш де да ги поставяш. Ако не знаеш, тоновете ще излизат неверни. Има ли нужда да те учи някой, как да ядеш? Всяко същество знае това. Достатъчно е да вземе лъка и да тегли па празните струни. Като дойде до промеждутъчните тонове, т. е. до другите хора, там той е невежа – трябва да се учи.
И тъй, радвайте се, че обичате себе си. Ако никого не обичате, поне себе си обичате. Радвайте се, че е останала поне тази малка обич. Тя представя обич към малките неща. Сега ще изучавате обичта към Цялото. Това е закон, на който Бог ще ви учи. Не можеш да научиш този закон сам – друг ще те научи. – Кой? – Само ученият може да ти покаже как да обичаш Цялото. – Кой е този учен? – Бог. Ако Той не те научи, завинаги ще останеш невежа. Женените ще влязат в Божественото училище, там да учат. Ще седнат един до друг и ще слушат какво им се преподава. Няма да се гледат в очите, но ще учат. Те ще гледат само Бога и Него ще следват. Рече ли жената да гледа мъжа в очите, и мъжът – жената, работата им остава назад. Грешката на всеки човек се заключава в това, че когото срещне на пътя си, все в очите го гледа. Бъди сляп за хората, а с отворени очи за Господа. – Защо сме невежи? Защото се гледате едни-други: ти гледаш едного, той гледа друг и т. н. Ето, и аз научих един урок от старите и новите си панталони. Станах по-учен. Когато обличам старите си панталони, първо проверявам де е ключът. Ако е в новите, турям го в старите; ако е в старите, турям го в новите. Гледам да не остана вън, пред затворената врата. Засега старото и новото са на еднаква почит. Иде новата епоха, която е несъвместима със старата. Един художник рисува човек, на когото челото е изпъкнало, а очите – вдлъбнати. Челото ще рисува по един начин, а очите – по друг начин. Мъчно се рисуват очите. Следователно, старата епоха си служи с едни методи, а новата – с други.
– От какво се нуждае болният? – От здраве. За да бъде здрав, човек трябва да има светлина, въздух, вода и храна, т. е. твърда почва. Четири елемента взимат участие в здравето, т. е. в човешкия живот – светлина, въздух, вода и почва. На химически език казано: Човек се нуждае от въглерод, водород, кислород и азот. Азотът е много устойчив елемент. Той не се изменя, не се влияе от външните условия. Казваме, че азотът е инертен газ. Кислородът поддържа живота; той носи топлина и мекота. Водородът носи влагата, а въглеродът – храната. За всеки организъм е определено в каква пропорция трябва да бъдат тези елементи. Някои страдат от липса на вода в организма, а други – от изобилие. Едни страдат от липса на светлина, а други – от изобилие. Едни страдат от липса на храна, а други – от изобилие. Недоимъкът и изобилието произвеждат два различни резултата. Изобилието прави човека лаком, а недоимъкът – скържав. Кое е по-добро: скържавостта или лакомията?
Вие сте учили толкова години. Какво ще кажете, ако ви повикат на небето? Ще ви спрат пред райската врата и ще ви питат каква е паролата. Какво ще кажете? Ако сте англичанин, за да се обърнете към майка си, ще кажете на английски „мамо“. Ако сте българин, ще кажете на български „мамо“. Кажеш ли една дума, така трябва да я изговориш, че тя да оживее. Казваш: Обичам парите. Ако изговориш тези думи правилно, парите ще дойдат при тебе. Казваш: Обичам ябълките. Щом ги обичаш, те трябва да дойдат при тебе. За да опиташ силата си, изговори една дума, от която се нуждаеш. Ето, сега идат празници. Зима е. Имаш нужда от въглища, дрехи, обувки. Кажи: Имам нужда от пари. Ако парите дойдат при тебе, ти си изговорил думата правилно. Следователно, всяко нещо, което искаш и не получаваш, показва, че не си вложил сила в него, не си го одухотворил. Казваш, че обичаш Бога. Щом Го обичаш, Той трябва да дойде при тебе. Ако не дойде, не Го обичаш. Ако дойде Бог, цял свят се открива пред тебе. Какво по-голямо щастие от това? И тогава, ако болен дойде при тебе, той ще оздравее; глупавият поумнява, лошият става добър. Ти няма да го убеждаваш да стане добър, той сам ще стане такъв; безверникът става вярващ. Често цитирате стихове, какво казал Христос. За да разбереш, какво казал Христос, първо трябва да Го обичаш. Ако не Го обичаш, всичко за тебе е затворено. То е все едно да си загубил ключа от стаята си. Стоиш вън и не можеш да си отвориш.
Повтарям: Обикнете Бога, но така, че да се преобразите. Щом дойде Бог във вас, животът ви ще се подобри: ако сте били болни, ще оздравеете; ако сте били в лишения, всичко ще ви се достави, ще живеете в изобилие. Като обичаш Бога и в огъня да влезеш, няма да изгориш. Какво стана с тримата младежи, които хвърлиха в огнената пещ, изгоряха ли те? Мойсей видя горящата къпина, но изгоря ли тя? По какво се отличава човекът, в когото любовта живее? Той гори, без да изгаря – такъв е огънят на любовта. Който гори и изгаря, не живее в любовта. Този огън се отличава от свещения огън на любовта. Всички противоречия в живота се дължат на огъня, който всичко изгаря. Добрият живот, който търсите, ще дойде от огъня на любовта. В него се крие истинският живот. В този огън хората се познават помежду си. Как ще познаеш човека на бал маске? Познаваш ли лицето му под маската?
Казваш: Познавам еди-кого си. – Нищо не познаваш. Докато е млад, той е красив. Като стане на 60 – 70 години, той си туря маска на лицето. Като млад, имал една маска; като стар – друга. Коя от двете маски е истинска? – Нито едната, нито другата. На онзи, който живее в Божествения свят, лицето никога не се изменя. И в него стават промени, но не в основните черти. Светлината на лицето му никога не се изменя. На любящия човек краката никога не отслабват. Той никога не обеднява, никога не се озлобява. Той не се страхува от нищо. Дето има страх, там е безлюбието. – Как да се освободя от вътрешния страх? – Извади безверието, безнадеждието и безлюбието вън от себе си и внеси вярата, надеждата и любовта в себе си. Казваш, че не искаш да те учат хората. – Тогава остави да те учи само Един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител.“ Като се учиш от Господа, ще се облечеш в красивата дреха на любовта и като срещнеш ближния си, ще го възлюбиш. Красиво е лицето на твоя ближен. В любовта човек се показва в истинската си красота. Казано е: „Сега виждаме мрачкаво, като през огледало, а тогава ще виждаме лице с лице.“
Едно се иска от вас – да обичате Бога. В това се крие разрешаването на всички въпроси. Без любов към Бога всички врати са затворени. Любовта към Бога е закон на Цялото. Като обичаш Бога, ти ще се справиш с недоволството и недоразуменията в своя живот. Дето минеш, пътят ти ще бъде отворен. Ако си първокласен певец, ще те приемат навсякъде. Дето и да отидеш – във Франция, Англия, Америка, навсякъде ще бъдеш добре дошъл. Ако си обикновен певец, кой ще те слуша? Повечето хора са обикновени певци, едва една октава взимат. Добри певци се искат навсякъде. Да допуснем, че някой от вас крие особена сила в себе си: каквото пипне, оживява в ръката му. Слепи проглеждат, глухи прочуват, хроми оздравяват. Какво ще бъде положението на този човек? Всички ще го търсят – бедни и богати, учени и прости. Всеки ще иска да сложи той ръката си върху него, да го излекува. – Възможно ли е това? – Възможно е. – Кога? – Когато обичаме Бога. Тогава ключът ще бъде в ръцете ни. Ако не обичаме Бога, ключът е в старите ни панталони и ние ще стоим вън. Това се отнася и до мене, и до вас. – Поне ще бъдем с нови панталони. – Да, с нови панталони, но ще стоите вън.
Казваш: Ти не ме обичаш. – Да, ключът ти е вътре в стаята, а ти си отвън. Ако и аз не те обичам и не те разбирам, и моят ключ е отвън. Значи, ключовете и на двамата са отвън. Отвън – значи и двамата живеем вън от Господа. Щом не разбирам хората, вън от Бога съм; щом ги разбирам, в Бога съм. Обичам даден човек – в Бога съм; не го обичам – вън от Бога съм. Имам вяра – в Бога Съм; нямам вяра – вън от Бога съм. – Как да те обикна? – Като влезеш в Господа. Щом си вън от Бога и да искаш, не можеш да ме обикнеш, забравил си ключа в стаята си. Бог е Любов, т. е. ключ, който отваря и затваря и дава свобода на човека, да влиза и излиза когато пожелае. Свободен, в абсолютен смисъл на думата, е само Бог. Свободата е само за Бога. Следователно, не можеш да бъдеш свободен вън от Бога. Вън от Бога не можеш да имаш никакъв живот – това е немислимо. Значи, свободата е в Бога. Който иска да бъде свободен, да обича Бога. Вратата на този човек ще бъде всякога отворена. – За кого? – За любовта.
– Какво представя новото учение? – Учението на любовта, т. е. на онзи Божествен ключ, който отваря всички врати. – Кога? – Когато обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Сърцето и умът са във физическия свят, а душата и духът – в Божествения свят. Ако не живеете в душата и в духа си, и на земята ще бъдете отвън. Който живее в душата и в духа, ще бъде вътре. Любовта е понятна само за онзи, който живее в душата и духа, т.е. който живее в Бога. За сърцето и за ума любовта е неразбрана. Това трябва да се знае! Отчаян си, не знаеш какво да правиш. Обикни Бога и отчаянието ти ще изчезне. Беден си – обикни Бога. Болен си – обикни Бога. Светът ще се оправи само с една дума: люби! Възлюбете се един друг. Като възлюбиш ближния си, ще го туриш на своя стол и ще започнеш да му служиш. После той ще те тури на своя стол и ще започне да ти служи. Той ще ти служи, и ти ще му служиш – взаимно ще си служите. Той ще ти дава предпочитание, и ти ще му отговаряш със същото. Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг. Това прави любовта. Ние не искаме да ни отдават предпочитание; искаме да отдаваме почит на другите. Ако очакваш да ти отдават почит, ти вървиш по законите на света, отдето идат всички противоречия. Без любов нищо не става. Без любовта ти си вън от Бога. За да предпочиташ другия, ти трябва да живееш в Бога, да бъдеш богат човек. И тогава, каквото и да даваш, ще се благослови. Направете опит, да проверите истинността на моите думи.
Апостол Павел казва: „Ако дам живота си на изгаряне, а любов нямам, нищо не съм.“ Всичко, което правиш без любов, нищо не струва. Учиш някого, но без любов. Каквото знание и да му предадеш, той ще го приеме, но след това ще почне да те коригира. Много ученици коригират учителите си. Първоначално ученикът е слаб, няма знания, но като приеме знанието и силата на учителя си, започва да се бори с него, да мери силата си. Дето и да отидете днес, навсякъде има борба. Един иска да пее, да покаже изкуството си. Веднага срещу него излиза друг и му обявява борба. Музиката има отношение към здравето, към хармонията. Следователно, щом двама души се карат, влезте между тях и започнете да пеете. Дето ходите, пейте. Един сляп цигулар седял на пътя и свирел с цигулката си. От време на време някой минувач хвърлял по пет стотинки в чинийката на стареца. Един ден Паганини минал край просяка, взел цигулката му и започнал да свири. Веднага улицата се напълнила с хора и всички се трупали около Паганини да чуят големия майстор. В половин час чинийката на стареца се напълнила с едри звонкови монети. Когато Паганини престанал да свири, старецът му казал: Синко, де беше по-рано и мене да беше научил така да свиря!
Когато любовта дойде у вас и засвири, като Паганини, чинийката ви ще се напълни със злато. Докато вие свирите на вашите цигулки като стареца, чинийката ви всякога ще бъде празна. Желая Паганини да дойде у вас, да засвири на вашата цигулка и чинийката ви да се напълни. За да дойде Паганини у вас, вие непременно трябва да имате цигулка. Ако отправите любовта си нагоре и възлюбите Господа, Той ще засвири на цигулката ви и Неговите блага ще дойдат при вас. – Кога ще стане това? – Още днес може да стане – от вас зависи. Ако отлагате за утре и за други ден, нищо не можете да разрешите. Отлагането не разрешава въпросите. Нека всеки се запита: Мога ли да обичам Господа? – Как? – Доброволно, а не по закон. Според мене, ако има хора, които разбират новото, това сте вие; и ако има хора, които не разбират новото, това сте пак вие. Ако има хора, които могат да оправят света, това сте вие; и ако има хора, които не могат да оправят света, това сте пак вие. Хората, които Бог създаде, развалиха света; същите хора ще го оправят. Ако слушате Бога, светът ще се оправи; ако не Го слушате, още повече ще се развали. Превеждам думата слушане. Ако обичаме Бога, светът ще се оправи; ако не Го обичаме, ще се развали. Светът е развален, защото хората не обичат Бога. За сина, който не обича баща си, светът е развален. Той няма отношение към своя баща. Сърцето на бащата е отворено за онзи син, който го обича. Бащата е готов на всякакви жертви за този син. Следователно, от вас зависи да оправите своя свят. – Как ще го оправим? – Като възлюбите Господа.
Като ви наблюдавам, аз се уверявам, че Бог ви е създал и то такива, каквито трябва да бъдете. Той ви е дал всичко – и това зная. И като виждам, че страдате, зная защо. Страдате, защото не слушате. Вие трябва да слушате, какво ви говори Бог, а Той слуша вашите въздишки. Някога въздишате, но никой не влиза в положението ви. Обаче, Божият Дух е толкова отзивчив, че дава ухо и на най-слабия зов. Една въздишка да чуе, Бог полага ръката си върху човека и му помага. Той слуша болките и страданията на всички хора. Това значи, че Бог ни слуша. Повечето хора са глухи за страданията на своите ближни. Вие трябва да се учите да слушате, т. е. да дадете на човека онова, от което той се нуждае. Това е една от най-трудните работи.
Често се питате: Де отиде нашата любов? Какво стана с нея? – Не се страхувайте, нищо не е станало. Човешката любов е научила хората на хиляди добри работи. Същевременно тя е родила смъртта. Направиш си хубава къща, но изгубваш живота си. След тебе друг остава да живее в твоята къща. Ставаш търговец, спечелиш много пари, но като умреш, друг наследява твоето богатство. Ставаш художник, рисуваш хубави картини, но един ден заболяваш и не можеш повече да рисуваш. В човешката любов губиш всичко, което си имал. Божествената любов се отличава по това, че, каквото придобиеш в нея, никой не може да ти го отнеме. Божието благо е толкова голямо, че никой не може да го открадне. Кой може да открадне слънцето? Ако имането ти е голямо като слънцето, кой може да ти го вземе? Даже и като луната да е, кой може да ти го вземе? Как ще го пренесе? Де ще го тури? Малките работи всеки може да ги вземе и да докаже, че са негови. За големите, обаче, как ще докажеш, че са твои?
„Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това, което може да поправи света в един момент, е любовта към Бога. Тя е ключът на светлината. Като го завъртиш, веднага светва. Като пуснеш в движение машината на парахода, той веднага тръгва. Като завъртиш колелото на локомотива, тренът потегля. Следователно, ако разполагаш със силата на любовта, всички работи стават моментално. Ако не притежаваш тази сила, нищо не става. Да дойде Божията Любов в света! Казваш: Нямам любов, никого не обичам. – Никого не обичаш, защото си турил себе си на мястото на Бога. В която къща влезеш, на първо място ще видиш портрета на домакина. Той е у дома си, а същевременно и портрета си турил. Той е оригинал, а портретът му – копие. Защо му е копието? Никъде не виждам образа на Господа. Всеки стои нащрек и казва: Внимавай, да не ме обидиш. – Ако те обичам, няма да те обидя; ако не те обичам, ще те обидя. В любовта всичко става по най-добър начин. Дето има обиди, там любовта не присъства. Някой казва: Не ми харесва този брат. – Онзи харесва ли ти? – И той не ми харесва. – Изобщо, никого не харесвам. – Значи, само себе си харесваш. Питате ме: Харесваш ли ни? – Какво да ви харесвам? Аз харесвам себе си повече от вас. – Вие харесвате ли ме? – Харесваме те. – Страх ме е, че ме харесвате. Желал бих да не ме харесвате. Да обичам някого, това значи, да не го подозирам в нищо, да съм готов на всички жертви за него. – Обичаш ли ме? – Първо обичам Бога с всичкото си сърце и, като изляза от тази любов, аз я отправям към всички живи същества. Да гледаме на всичко, както Бог гледа. Това значи, че съм излязъл от Бога. – Защо не трябва да подозираме и да се съмняваме? – Защото сам Бог не подозира и не се съмнява в това, което е направил. Ако има нещо у нас за харесване, то не е наше. Бог обича в нас своето си, т. е. това, което Той сам е направил. Човешкото е направено по човешки, а Божественото – по Божествен начин. Като наблюдавам човешкото, някога виждам, че е добре направено; някога виждам нещо лошо в него. Доброто в човека е Божественото, а лошото – човешкото.
Една мома се влюбила в един момък, но скоро след това се разочаровала. Дойде при мене да се оплаква, че била нещастна. – Защо? – Нейният възлюбен обичал и други моми. – Това не е лошо. Според мене, ако този момък обича всички моми, и тебе ще обича. Ако бях мома и дойде при мене един момък да ми каже, че ме обича, ето какво бих направил. Първо ще го запитам: Обичаш ли майка си? Ако ми каже, че мене обича повече от майка си, ще му отговоря, че той не е за мене. Друг е въпросът, ако ми каже, че обича майка си. Тогава ще зная, че и мене може да обича. Който не обича Бога, никого не може да обича. Това е мярка. Дойде някой и ми казва, че Бога не обича, но мене обича. Този човек да си върви, отдето е дошъл. Момъкът пита момата: Обичаш ли баща си? – Не го обичам повече от тебе. – Тогава ти не си за мене. Ако любовта ви към Бога е правилна и към другите ще бъде правилна и устойчива. В правилната любов на човека се крие щастието на човешката душа. – Защо свекърва и снаха се карат? – От страх. Свекървата се страхува, да не би снахата да задържи сина й само за себе си. И снахата се страхува, да не би свекървата да отнеме любовта на сина си от нея. Снахата трябва да обича свекървата, защото тя е майка на онзи, когото снахата обича. По степен на любовта, майката стои по-високо от онзи, когото родила. Ако някой каже, че те обича, първо го попитай, обича ли той майка си и баща си. Ако ти, човекът, си толкова умен, колко по-умен ще е този, който те е родил. Така гледам аз на нещата; така трябва да гледате и вие. Трябва да обичаме Бога, защото Той стои над всичко. Каквото имаме, всичко Той ни е дал. След всичко това ще дойдат да ми доказват, съществува ли Бог или не. Щом Го обичам, аз вече Го познавам. Аз зная де е Той, какво прави – навсякъде Го виждам. Щом не Го обичам, светът пред мене потъмнява.
Сега вие минавате за много учени. В това, именно, е вашата слабост. Вие мислите, че сте по-учени от мене. И аз съм на опасен път, ако мисля, че съм по-невежа от вас. Моето невежество се заключава в това, че не мога да разбера какви сте вие като хора; не мога да разбера и в какво се състои вашето учение. Някои мислят, че Учителят е много учен, а вие нищо не знаете. Аз пък мисля точно обратно: че вие сте много учени, а аз съм невежа. Ето едно противоречие. За да се примирите, аз ще ви дам малко от своето невежество, а вие – от своето знание. После аз ще ви дам от своето знание, а вие – от вашето невежество. В това е разрешението на въпросите. Така ще се опознаем. Вашето невежество и моето ще станат почва, а вашето знание и моето ще станат семки за посяване в тази почва. От тях ще излезе бъдещата култура. Така ще се изпълни Божията воля. С други думи казано: Вие ще ми дадете малко от вашата любов, а аз ще ви дам от моето безлюбие. После вие ще ми дадете от вашето безлюбие, а аз от своята любов. Така ще се разрешат всички въпроси. Разбирайте се като братя, защото всички сме излезли от Бога. Ние се различаваме само по съзнанието си. Който е излязъл по-рано от Бога, той е извървял по-дълъг път. Че някой извървял хиляда километра, а друг – по-малко, това нищо не значи. След време вие ще бъдете там, дето съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът сега се изменя, и аз уча. Това, което науча, си остава за мене. Това, което вие научите, си остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност. Тогава ще ни се дадат много блага. Аз не мога да имам вашата опитност, нито вие – моята. Всеки ще разбере любовта по специфичен начин. По който начин схванете любовта, тя трябва да бъде примирително звено – условие за работа.
И тъй, обмяна е нужна на хората. Всички ще се обмените. Щом се съберете двама души на едно място, обменете си вашето невежество и вашето знание. Поставете невежеството за почва, а любовта – за семе. Така ще дойде примирението в света.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
12. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 декември, 1937 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
19.12.1937 Неделя,
София
|
| |
Из том „Ликвидация на века”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 07.02.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2627
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
