| Порталът към съзнателен живот |
Разрешение на въпросите
(Утринни Слова,
21.11.1937 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Ще прочета 5 гл. от Евангелието на Матея, която е четена много пъти. За да се избегне еднообразието, представете си, че тази глава е плодно дърво, което ражда всяка година. Обаче, плодовете на това дърво първата година били едни, втората година били други, третата година – различни от първите две години. И тази година ще я четем, да видим, какви са плодовете й, сладки или горчиви.
Еднообразието е опасно във всяко отношение: и в религията, и в науката, и в живота. Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно. Всичко, в което има еднообразие, е опасно. Ако се храниш постоянно с череши, ще заприличаш на череша; ако се храниш постоянно със сливи, ще заприличаш на слива. Даже и с хляб да се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш. Еднообразието в храната е също опасно. То прави човека еднообразен. – Да бъдем добри! – Стани добър, без да повтаряш едни и същи думи. Доброто е колективна идея. В него взимат участие много хора, както в азбуката – много букви. Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи да познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества. Например, запознаваш се с буквата „Л“. Как трябва да се запознаеш с нея, за да я обикнеш? Ще я туриш на първо място в думите, както в думата „любов“. Тя казва: Без мене не може да се напише думата любов. Двете прави в буквата „Λ“ показват посоки на движение. – Само „любов“ ли започва с буквата „л“? – Много думи започват с тази буква. Например, лице, личен. Казва се, че не можеш да бъдеш личен без буквата „л“.
Като се запознавате с буквата „в“, пак ще намерите думи, които започват с „в“. Например, висок, велик човек. Не можеш да бъдеш велик човек без буквата „в“. Така ще се запознаете и с останалите букви на азбуката, докато дойдете до последната буква. По този начин ще разберете, че буквите са нещо живо. Учените са дошли до същото заключение.
Скоро четох в едно списание за изчисленията, които направил един виден учен, математик. Покрай големите си изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода. Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината. Значи, за да дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години. Така ние можем да си съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас. Този учен имал голямо търпение да изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода. Той продължил изчисленията си по-нататък. Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
Питам: С какво се занимавате вие? Какви изчисления правите? Някога, на Изгрева се повдига спор за земя – кой взел повече, кой – по-малко. След това трябва да изчислите кога спорещите страни ще се примирят. Преди няколко дена се научих, че някои се скарали за 25 м. земя. Тази задача е лесна. Колкото по-скоро се реши, толкова по-добре. Тя може да се реши в един час, а може и за цял живот да остане нерешена. Ако се отложи за друг живот, ще се плащат големи лихви. Преди всичко, никой не може да вземе 25 м. земя. Де ще я тури? Това е неопределена идея. Въпросът не е за земята, но как така, да ти вземат част от земята. Мисълта смущава човека. Като заспи и мисълта няма да го смущава. Щом се събуди, мисълта пак започва да го безпокои. Много случаи има в живота, които безпокоят човека, както мисълта за тези 25 м. Ушили ти дрехи, но се оказали малко тесни. Ти се безпокоиш. Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш. Дето ходиш, все за дрехите си говориш. Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите си. Всяко нещо, което смущава човека, може да се изправи. Направи го така, че да не те смущава.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат. Спрях се да разбера коя е причината за спора. Те се карат за една голяма кост, бедро. Едното куче казва на другото: Ще оставиш костта за мене, иначе ще опиташ зъбите ми. И другото казва същото. Като видях, че нито едно от тях не е готово за отстъпка, казах им: Ако не се примирите, аз ще взема костта. – Защо ти е на тебе? – Наведох се и взех костта. Двете кучета се хвърлиха върху мене. В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две. Разбрах, че не беше моя работа да се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката. За да я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих. Така спорът се разреши и кучетата се разделиха.
– Как да разрешаваме противоречията в нашия живот? – Разделете противоречието на две части: едната част хвърлете надясно от вас, другата – наляво и въпросът е разрешен. Не съжалявам, че се спрях пред кучетата. Доволен съм, че видях за какво спорят – за една оглозгана кост. Казвам: Хората спорят за 25 м. земя или че дрехата е тясна с два и половина сантиметра. Малки неща смущават хората. – Какво се иска от тях? – Да покрият оголената кост. Недостатъкът на човека е тази оголена, оглозгана кост. Тя трябва да се покрие! – Този човек е гол. – Да, оголена е костта му. – Какво да се прави? – Оголеното място трябва да се облече в месо. В месото пък трябва да живее духът. Само така нещата придобиват смисъл.
Една вечер седя в стаята си и чета на свещ. Четох около 2 – 3 часа. Гледам, половината свещ изгоряла. Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина. Никой не подозира, че едно разумно същество се ползвало от светлината на свещта. Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго. Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение. Те имат същото отношение и към нас. Не можеш да станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш да станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш да станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора. С какъвто се свързваш, такъв ставаш. На каквото обръщаш внимание, такъв ставаш. Оставете човека да живее 3 – 4 м. в недоволство, да видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
Философията на живота се заключава в това, да се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот. Не позволявай сянката на грозния човек да пада върху твоето лице. Застани на такова място, дето няма сянка. Не допущай сянката на болния да пада върху лицето ти. Ще кажеш, че това е суеверие. Ако искаш да помогнеш на болния, остави твоята сянка да падне върху лицето му, а не обратно. Така той ще се ползва. Следователно, ако си болен, застани под сянката на Господа, Той ще те излекува. Ако застанеш под сянката на дявола, ще бъдеш нещастен. Какво правите вие? – Беден си, но имаш богат чичо. Ти бързаш да се скриеш под неговата сянка. Наистина, ще се ползваш от богатството му, но с него заедно ще вземеш и греховете му. Не уповавай на онзи, който нищо не дава. Не уповавай на една идея, която е причинила нещастие на хиляди хора. Не влизай в къща, в която хиляди хора са загинали. Не се спирай пред хора, които всякога лъжат. Не се спирай пред своето минало, да видиш как си живял. Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай да гледаш. Мини мимоходом край него и го забрави. – Беден съм. – Не мисли за бедността си. Нека тя мисли за себе си. Даже и за богатството си не мисли. Нека то мисли за себе си. – За какво да мисля тогава? – Мисли, че трябва да обичаш Господа, от Когото си излязъл. Мисли, че трябва да отидеш при Него. Мисли за своя ближен. – Кой е моят ближен? – Пак Господ. Мисли за себе си, като за слуга на Бога; мисли, че трябва да вършиш Божията воля.
И тъй, мислете за Господа, за да мисли и Той за вас. Обичайте Го, за да ви обича и Той. Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас. Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма да сте благодарни. Невъзможно е да благодариш на човека, а на Господа да не благодариш. Благородството изисква, първо да благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе. Ако Бог ви обича, а вие отблъсквате любовта Му, ще се натъкнете на най-голямото зло в света. Не препятствай на Божията Любов да се прояви чрез тебе. Колкото и да е малка капката вода, ако я оставиш с векове да пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък. – Защо трябва да обичам? – За да не допуснеш злото в себе си. Допуснеш ли го, дето мине, то ще причини голямо разрушение. То е като водната капка, която пада на едно и също място. Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда. От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото. Дето е доброто, там са и благата на живота. Дето е злото, там няма никакви блага.
Иде новото в света! – Кое е новото? – Да любим, за да се роди доброто в нас. – Трябва ли да се молим? – Да, трябва да се молите. Молитвата е привилегия за човешката душа. Всяка молитва се отличава с два момента: момент на слизане и момент на възлизане. Като слизаш, ще свършиш една работа; като възлизаш, ще свършиш друга работа. Молитвата на повечето хора се ограничава с единия момент – на слизане. Няма смисъл постоянно да слизаш. Щом слизаш, трябва и да се качваш. Виждаш, един човек слиза. Казваш: Този човек пада. – Ако слиза несъзнателно, той пада. – Защо пада? – И в този въпрос има известна философия. Отговарям: Този човек пада, за да не паднеш ти. Ако той не беше паднал, ти щеше да паднеш. – Защо си прав? – За да седнеш ти. Следователно, един пада, за да не падне друг; един стои, за да седне друг. Това е правилното разрешаване на въпросите. Някои хора падат, за да станат други. Едни падат, за да не падат други. Грешният е паднал, за да не падне праведният. – Защо стоиш прав? – За да стане падналият. Следователно, праведният стои прав, за да стане грешният. Това е наука, която разрешава въпросите. Това е правата мисъл. Като мислиш така, душата ти ще се просвети. – Много хора паднаха. – Да, но мнозина се спасиха от падане. Падналият да се радва на онези, които стоят. Който стои прав, да се радва и благодари на онзи, който с падането си го е спасил. Който стои, лесно може да подаде ръката си на падналия и да го повдигне. Подай въже на падналия в кладенеца, за да го изтеглиш навън.
„Блажени нищите духом.“ – Опитал ли си положението на нищия? Знаеш ли, какво нещо е нищ човек?
„Блажени кротките.“
„Блажени чистите по сърце.“ – Знаеш ли, какво значи кротък? Знаеш ли, какво нещо е чистият по сърце? Ако не си опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без да постигнеш нещо. Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване. Чистотата е хигиена на живота. Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Да видиш лицето на Бога, това значи да изгрее слънцето на твоя живот. Дето грее слънцето, там има живот; дето слънцето не огрява, там има смърт, там е старостта. – Защо остаряваме? – Четете деветте блаженства и ще разберете защо остарявате. Който е минал през деветте блаженства и ги е приложил, той се е обновил духовно. И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически. Човек трябва да се измени, освен механически, още и органически. Ако туриш половин килограм желязо в огъня, то ще се стопи. Може да го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма да се измени. Това е механическа промяна. Друг е въпросът, ако посееш в земята една ябълчна семка. Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод. Това показва, че с ябълчната семка е станала органическа промяна. Дето няма растене, там става механическа промяна; дето нещата растат и се увеличават, промяната е органическа.
Не е достатъчно човек да става висок и широк, но той трябва да се изменя и вътрешно: да расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели. – Ние остаряхме, не можем повече да растем. – Растенето е вечен процес, то никога не спира. Ако не растеш единично, ще растеш колективно. В природата всичко расте и се видоизменя. Във физическия свят стават видоизменения; в реалния, както и в света на чувствата, става растене, а в Божествения свят става обновяване. Значи, на физическия свят ще се видоизменяш; в духовния свят ще растеш, а в Божествения ще се обновиш.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за да получите нещо цяло. Като процеси, те представят три реалности в света. Каквото и да правите, не можете да разделите тези процеси. Те са едно цяло. Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата. Ако имаш надежда, ти си на физическия свят – в света на промените. Детето расте, става юноша, пълнолетен, възрастен и стар. Това са промени на физическия свят. С промяната заедно растат и чувствата в човека. Той живее вече и в реалния или духовния свят. Най-после мисълта му се обновява и той влиза в Божествения свят. При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
Желая ви да се променяте, да растете, да се обновявате и Бог да ви благослови!
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
8. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
21.11.1937 Неделя,
София
|
| |
Из том „Ликвидация на века”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 10.02.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2669
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
