| Порталът към съзнателен живот |
Трите свята
(Утринни Слова,
07.11.1937 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Ще прочета І. послание към Коринтяните. В човешкия живот има две реалности: външна, която предпазва нещата, и вътрешна, която крепи. В проповедите си някои поддържат само външната реалност. Те искат да бъдат предпазливи и не обръщат внимание на вътрешната реалност, която крепи и въздига, т. е. усъвършенства човека. Мнозина говорят за Бога, като външна реалност, която е създала външния свят. Ако не се говори за външната реалност, не бихте имали никакво понятие за Бога. Някой говори за Бога, а се кара с хората. Това е, защото той има само външна представа за Бога. Затова, някога той казва, че Бог съществува, а друг път – че не съществува. Той говори и за любовта, като външна проява. Затова, любовта не е дълбоко в сърцето му. Говори за вярата, но познава само външната вяра; говори за надеждата, но и нея не познава; говори за музиката, но и нея не разбира. Много неща могат да се кажат за музиката, но малко са ония, които я разбират.
Музиката се изявява в три свята: в идеалния, реалния и материалния. Идеалната музика излиза от Божествения свят. В нея няма никакви дисонанси. В реалната музика има само един дисонанс, а в материалната музика има 50 дисонанса. Оттук вадя заключението: в идеалния живот няма никакви погрешки; в реалния живот има само една погрешка, а в материалния – 50 погрешки. И хората се делят на идеалисти, реалисти и материалисти. Ако в едно общество намеря 50 погрешки, казвам: Това са хора от материалния порядък. Ако намеря една погрешка, казвам, че това са хора от реалния порядък. Ако не намеря нито една погрешка, това са хора от идеалния порядък. – Не може ли без погрешки? – Това зависи от порядъка, в който живеете.
Имате ли представа, какво значи свят без погрешки? Ако мислите, че не грешите, а в сърцето ви се явява желание да обсебите нещо от своя ближен, вие сте в материалния свят. Срещаш едно добро, умно дете и си казваш: Това дете да е мое! Ето една погрешка. – Нали сме от Бога родени, защо грешим? – От Бога сте родени, а сте Го забравили и служите на хората. – Как е възможно това? – Роден си от Бога, ако имаш високо съзнание за своето предназначение. Служиш на Бога от страх. Убеждение ли е това? Страхът произлиза от материалния порядък. Страхуваш се, че ще умреш от глад. Ако ти е определено да умреш, ще умреш. – Е, да умра, да се освободя поне от мъчнотиите. – Чудно нещо, ще се освободиш чрез смъртта! Смъртта по-скоро заробва, отколкото да освобождава. Тя е господар, който не дава никаква свобода на слугата си. В смъртта те очаква работа. Защо трябва да се родиш, ако станеш слуга на смъртта? Има смисъл да се родиш и да служиш на живота.
Казано е: „От смърт в живот.“ Значи, като умреш, да напуснеш господаря на смъртта и да отидеш при господаря на живота. Който мисли зло, той е в смъртта. Безверникът е също в смъртта. Казваш за един брат, че правел много погрешки. Щом виждаш това, ти пръв трябва да го изправиш. – Еди-кой си направил много дългове. – Той е твой брат, изплати му дълговете! – Това не е моя работа. Значи, ти си в материалния свят, дето всеки се грижи за себе си. В реалния свят човек се грижи наполовина за себе си и наполовина за другите. А в идеалния свят той се грижи само за другите. Докато си в материалния свят, не можеш да придобиеш големи знания. В това отношение, ти си като охлюва, който ту изнася рогчетата си навън, ту ги прибира в черупката си. – Ние сме много напреднали. – Като охлюва: само влизаш и излизаш от черупката и си въобразяващ, че си нещо особено. Влизаш в черквата и скоро излизаш от нея. Това е черквата на охлюва. Ще кажете, че ви обиждам. Това не е обидно. Аз изнасям факти от материалния свят. Ако мислите, че от материалния порядък може да разберете реалния и идеалния, вие се заблуждавате. Казвате: Тогава, какво сме постигнали? – Ще благодарите и за най-малката придобивка. Имаш къща, ще благодариш за нея, защото може да останеш и без къща. Все е по-добре, да има охлювът къщичка, отколкото да няма. Добре е, от време на време, охлювът да си показва рогата, защото на тях са поставени неговите очи, и при най-слабото докосване, той свива рогчетата си. Какво може да направи охлювът? Може ли да свири на пиано или на цигулка? Може ли да чете и пише? Може ли да тъче? Реч може ли да държи? – Нищо не може да направи. Охлювът знае само едно нещо: да извади рогчетата си, да се нахрани и да се прибере в черупката си. Ще кажете, че Бог създал света. Той направил всичко. Казвам: Бог направи идеалния свят, природата направи реалния свят, а човек направи материалния свят. Значи, три фактора играят роля при създаването на света: Бог, природата и човекът.
И тъй, човекът е ученик на земята. В процеса на развитието си, той същевременно създава. Той е направил един свят, който прилича на него. За да живееш добре в материалния свят, ти трябва да бъдеш много умен. Мъчно се живее в материалния свят. Хората са толкова сгъстени, толкова близо един до друг, че без да искат си създават мъчнотии. Те трябва да се разширят, да имат по-широк простор. Всеки иска от ближния си да бъде като него, да мисли, чувства и постъпва като него. Ако бъде така, той сам ще се натъкне на убийствено еднообразие. Ако влезеш между учени, те ще искат да бъдеш като тях, да ги разбираш; ако влезеш между военни, те ще искат да бъдеш като тях; ако влезеш между музиканти, и те ще искат да бъдеш като тях, да знаеш да свириш. Така е в материалния свят. Тази е причината за противоречията в този свят. Днес материалното е взело надмощие над духовното. – Как можем да се освободим от влиянието на материята? – Като работите върху себе си. – Страх ни е да не се отклоним от пътя си. – Ще работите, да се освободите от страха. Докато страхът е ваш господар, вие сте още в материалния свят. Щеш не щеш, ти ще правиш това, което страхът ти диктува.
И тъй, материалният свят се управлява от стомаха; реалният свят се управлява от дробовете, а идеалният или Божественият свят се управлява от главата. Материалният и идеалният свят са граници. Между тях има известна връзка. Ето защо, материалният свят може да се оправи само чрез идеалния, а идеалният може да се познае само чрез материалния. Който не е живял в материалния свят, никога не може да познае идеалния. Значи, материалният свят е отражение на идеалния. И обратно: Който не е живял в идеалния свят, не може да разбере материалния. Щом разбираш идеалния свят, ти си бил в материалния. – Защо трябва да слиза човек в материалния свят? – За да разбере идеалния, т. е. Божествения свят. – Защо трябва да поддържаме идеалния свят? – За да разберете материалния свят.
Следователно, невъзможно е да разберете материалния свят от самия него. За да го разберете, трябва да имате отношение към идеалния свят. С други думи казано: Трябва да имате връзка с Бога. Хората са дошли на земята с единствената цел, да разберат идеалния свят, да познаят Бога и себе си, да научат, защо е създаден човекът. Той е крайното творение на Бога, затова трябва да стане първо служител на своя Творец, а после, на своя ближен и на себе си. Ако човек не мине през школата на материалния свят, никога няма да знае, как да служи на Бога. Как трябва да служите на Бога? – Като станем идеалисти. – Съгласен съм, на думи лесно ставаш, какъвто искаш. Така е в идеалния свят, там всичко се постига изведнъж. Кажеш, че си гладен, и веднага се нахранваш; кажеш, че си жаден, веднага задоволяваш жаждата си; кажеш, че искаш да станеш учен, веднага ставаш учен. Обаче, в материалния свят нещата не стават лесно. – Защо? – Защото в този свят всичко се движи много бавно. Една буболечица, за да измине един километър път, нужни й са стотици години. В идеалния свят всичко се движи с шеметна бързина. Достатъчно е само да помислиш нещо, за да си го постигнал. Материалният свят работи с големи величини, с вечности. За да научиш, какво е човекът, какво е животът, нужни са вечности. Много ще живееш, много ще учиш и малко ще разбереш.
Питате: Вярно ли е всичко това? – Ако не вярвате, може да го проверите. От материално гледище мъчно може да го проверите. Например, казвам, че човек лесно може да се подмлади. – Как? – Както се подмладява гайдата, така се подмладява и човек. Взимам една свита, сбръчкана гайда, вкарвам в нея въздух, и тя веднага се надува и започва да свири. Кожата й се опъва, и тя става млада, угледна. Ще кажете, че въздухът я направи млада. – Да, въздухът. Каквото е въздухът за гайдата, такова нещо е мисълта за човека. Мисли право, и ще се подмладиш. Материалният свят е място на вечни промени. Затова, именно, човек греши. Като живее в тези промени, той има условия да се подмладява, но трябва да знае законите на подмладяването. Материалният свят се характеризира с вечните промени, реалният свят – с постоянния растеж, а идеалният – с вечното подмладяване. Идеалния свят наричат още свят на вечно зазоряване, вечно възраждане. Аз го наричам вечно подмладяване, вечна обнова, новораждане. Това е изразил Христос в стиха: „Ако се не родите изново.“ Да се новородиш, това значи, да влезеш във вечния порядък на нещата. Да мислиш, че под „новораждане“ се разбира, да се родиш веднъж на земята, това е неразбиране. Новораждането подразбира раждане по дух. И в Стария завет е казано: „Които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови.“ Това подразбира вечното подмладяване. В Стария завет тази идея е изказана неясно, но Христос я е изнесъл ясно: „Ако се не роди човек изново, не може да влезе в Царството Божие.“
Питам: Какво трябва да правите, като сте дошли на земята? – Според мене, трябва да се учите да намалявате дисонансите. Казваш, че хората не те обичат. Това е дисонанс в твоя живот. Защо трябва да те обичат? Първо ти трябва да си обичал, и тогава хората да те обичат. Не можеш да жънеш там, дето не си сял. – Защо трябва да обичаме? – За да имате кредит. Онези, които ви обичат в материалния свят, те ще ви кредитират в бъдеще. Докато сте на земята, ще работите, за да си подобрите условията в идеалния свят. Ако нямаш нито един кредитор от земята, в идеалния свят ще бъдеш сам. Като знаеш това, не се оплаквай, че никой не те обича, но, докато си още на земята, ти обичай хората. Първо, ще обикнеш един човек; после, втори, трети и т. н. Така ще разширяваш кръга на своето сърце, да включиш, колкото може повече хора. – Може ли да обичаш всички хора? – Това е велика идея. От материално гледище, това е непостижимо. Тази идея може да се реализира само в идеалния свят. Докато си в материалния свят, ти обичаш половината човечество, а другата половина не обичаш. Любовта се уравновесява с омразата и, всъщност, за тебе нищо не остава. Като влезеш в реалния свят, ти обичаш всички, с изключение на един. Щом влезеш в идеалния свят, всички обичаш. Там няма никакво изключение.
Какво представя религията? – Връзка на човешката душа с Бога. Без тази връзка не можеш да разрешиш нито едно противоречие. Тя е необходима за разрешаване на всички противоречия. Ако не си свързан с Бога, ще се натъкваш на големи мъчнотии. Кой ще ти помогне, когато умираш? Ако не обичаш никого, ти ще се намериш сам, изоставен от всички. Засега, вие сте под покровителство, не се страхувайте, но един ден смъртта ще похлопа на вратата ви и ще каже: – Хайде! Тя е в положението на изследовател, който се вслушва тук-там, да открие онези, които не обичат Бога. Щом ги намери, тя знае вече, как да постъпи с тях. Като намери онзи, който не обича Бога, тя казва: Понеже никой не те обича, аз ще те обикна. Хваща го, както акулата – своята жертва. Като влезеш в стомаха на акулата, какво ще кажеш? – Ще роптаеш против Господа, против съдбата си. Какъв отговор ще получиш? – Като отговора на пророк Иона. Той се отказа да отиде да проповядва в Ниневия, понеже знаел, че Бог е милостив и ще отмени наказанието. Затова, той напусна Ниневия и замина с кораб за Испания. Обаче, Бог му даде добър урок. Като прекара три дена в утробата на смъртта, Ион разбра, че няма по-добро от това, да бъдеш при Бога. Ако при Бога е лошо, при смъртта е хиляди пъти по-лошо. Днес и вие сте в положението на Йона и се оплаквате от страданията си. Има нещо по-лошо от вашето положение. Сега вие носите заблужденията на хиляди векове; вие носите натрапените мисли на много философи, поети, проповедници. Какво ли не носите със себе си! Същевременно, вие носите свои мисли и желания от векове.
Днес трябва да правите геологически изследвания върху себе си, за да видите, де сте и какво носите. Ето, виждате, някой човек греши и не знаете, как да му помогнете. Защо? – Защото и себе си не познавате. Един ден Настрадин ходжа се качил на къщата си да я покрива. По невнимание, той се подхлъзнал и паднал. Така силно навехнал крака си, че трябвало с тояга да се подпира. Срещнал го един познат и го попитал: – Защо куцаш, ходжа? – Качих се да покривам къщата и паднах. – Как така, толкова умен човек, не можа ли да се предпазиш? Срещнали го втори, трети, четвърти и все го питали, защо куца, как паднал и пр. Като разправял на всички подробно, най-после той запитал: – Не се ли намери поне един между вас, който да е падал?
Питат някого: Защо сгреши? Защо си гладен? – С питане въпросите не се разрешават. Този човек е гладен; не питай, защо е гладен, а го нахрани. Друг не работи. Не питай, защо не работи, но му създай работа. Дай му две празни стомни в ръка, поне вода да донесе. В това отношение, аз мога да създам работа на кого и да е от вас. Ще ви дам две стомни и ще ви пратя на извора, да донесете чиста вода. За всяка стомна ще ви дам по 5 лева. – Ами после? – Ще ви препоръчам на един мой приятел, и на него да донесете вода. Той ще ви препоръча на трети. Като донесете на пет души по две стомни вода, ще получите 50 лева. – Ами на другия ден? – На другия ден ще ви намеря друга работа. Ще ви науча една хубава песен и ще ви пратя да я изпеете на десет души. Всеки ще ви даде по десет лева. Десет души по десет лева, ето сто лева. На третия ден пак ще дойдете при мене. Ще ви науча да рисувате. За всяка картина ще получите по 20 лева. За десет картини – 200 лева.
И тъй, силата на човека се заключава във вярата му в Божествения порядък. Защо Бог се отдалечава от нас? – За да ни даде възможност да приложим Божествените закони. Докато е близо до нас, ние няма да направим нищо. Външно Той се отдалечава от нас, за да не ни смущава, а вътрешно влиза в нас и ни насърчава. Като знаете това, не се страхувайте, нито се обезсърчавайте. Бог не може да ви изостави. Докато е при майка си, детето не се учи. Цял ден то обикаля около нея, държи се за полата й, не мисли за нищо. Щом замине майката, детето започва да плаче и да се вайка, че не може без нея. Казвам на детето: Не плачи, но започни да учиш, да рисуваш и свириш. Един ден, като се върне майката, то трябва да я зарадва, да й каже, какво е научило. Колкото повече неща е научило, толкова по-добре е разбрало смисъла на живота.
Време е вече да давате отчет на Господа за работата, която сте извършили. Някой ще каже на Господа, че е свирил на цигулка поне по един час на ден. Дали е свирил добре, или не, това не е важно, той сам не може да си каже. Бог ще пита другите, които са го слушали. Всеки трябва да каже истината, както е. Ако Бог не ви пита, вие ще кажете, че този човек не свири добре, не сте доволни от него. Обаче, запита ли ви Бог за същото, ще кажете, че свири много хубаво. Не сте готови да кажете истината. Защо не кажете и на Бога това, което сами говорите? Защо всички не се съберат заедно и да изнесат по една добра черта за всеки човек? Това изисква идеалният свят от вас. Това желая и аз. То е за добро. Следователно, като отивате при Господа, не се оплаквайте от живота си. Той се вслушва в оплакванията ви, но по-добре, не се оплаквайте от нищо.
Някой се оплаква от брата си, че го измъчвал много. Има право да се оплаче, свободен е, но не е ли по-добре да каже: Господи, имам един добър брат, много неща научих от него. Да, наистина, научил си много неща. В Божествения порядък е предвидено, тъкмо този човек да ти е брат, да те научи на нещо. Той е пратен на земята да те учи. Никой няма право да се оплаква от Божествения порядък. Защо се оплакваш от брата си? Две причини има за това: или той е дошъл много близо до тебе, или ти си дошъл много близо до него. Така разсъждавам аз. Следователно, когато някой човек ми е неприятен, гледам да застана на такова разстояние от него, че нито той да е близо до мене, нито аз до него. Ако той се е приближил много до мене, казвам си: Чакай да се отдалеча малко, за да не ме смущава, нито аз да го смущавам. Ако с един и същ човек имаш всеки ден вземане-даване, ти непременно ще се отегчиш от него. Ти се приближаваш много до някой човек, а след това изискваш от него да бъде светия. Това е невъзможно. Ти светия ли си? – Не съм. – Тогава, как изискваш от него да бъде светия? Който е светия, той има право да изисква от другите светийство; който е далеч от светийството, няма право да изисква от другите да бъдат светии. Мнозина казват: Ако един от нас стане светия, за останалите е лесно. Ние ще се хванем за дрехата му, и той ще ни изтегли от ада.
Сега, аз искам да обърна вниманието ви към материалния свят, да го изучавате. – Защо? – Като живеете разумно в материалния свят, ще разберете правилно Божествения свят. Материалният свят е опитна школа, да се види, до каква степен на развитие е дошъл човек. Когато искат да опитат една душа, доколко е разбрала Божествения свят, пращат я на земята, т. е. на физическия свят. Ако човек се справи с условията на материалния свят, това показва, че той е разбрал Божествения свят. – Какво да правим с противоречията? – Ще ги разрешавате. Няма противоречие на земята, което да е неразрешимо. Има противоречия, които с години не могат да се разрешат. – Защо? – Защото човек не е намерил начин, как да се справя с тях. Развитието на човека зависи, именно, от неговото разбиране за Божествения свят. От разбирането на Божествения свят зависи, доколко ще се използват условията на материалния свят. Ако в материалния свят не живееш добре, и в реалния няма да живееш добре; ако в реалния не живееш добре, и в Божествения не може да живееш добре. Значи, първо, ще се справиш с материалния свят; после, с реалния и след това с – идеалния.
Помнете: Вие сте дошли на земята в опитна школа. Сега ви изпитват. Какво ще направите, ако в дома ви влезе човек и ви открадне хиляда лева? Ако умееш да готвиш, стани готвач. Крадецът обича да си хапва добре. Все ще дойде някога в твоята гостилница. Като знаеш това, ще приготвиш един ден ядене специално за него. Така ще сготвиш, че като се нахрани, да се разстрои стомахът му. Щом започне да се превива от болки, ти ще приложиш другото си изкуство, ще го лекуваш. Доволен от тебе, като лекар, той ще ти плати добре. Ето начинът, по който ще си вземеш хилядата лева. Като го излекуваш, ще го питаш: Познаваш ли, кой съм? – Не те познавам. – Аз съм онзи, когото ти обра. Взе ми хиляда лева. За да ти дам добър урок, аз станах готвач, дадох ти такова ядене, което разстрои стомаха ти. После те излекувах. Сега ти давам хиляда лева, да не обираш хората. Така природата възпитава хората. Аз няма да постъпя така, но казвам, по какъв начин човек се възпитава. Това е приказка. Знаете, че в приказките всичко става лесно. В действителност, не става лесно. Аз съм музикант, няма да постъпя така. – Защо? – Всякога мога да спечеля хиляда лева, и то много лесно. Искам да кажа, че грешките не се изправят лесно. Трябва да бъдете изправни в отношенията си. Аз ви показах, как можете да изправите отношенията си, че да станете приятели на хората. Вместо да ходиш тук-там, да разправяш за крадеца, че те обрал, че е лош човек, нахрани го и, като заболее, излекувай го. Така ще станете добри приятели.
Какво значи да говориш лошо за човека? – Това е все едно, да готвиш ядене, което да разстрои стомаха му. Лошите думи, казани по адрес на човека, са лошото ядене, което му поднасяш. Можеш да говориш лошо за някого, но ако си готов да го лекуваш. Щом заболее, иди веднага да го лекуваш. Като оздравее, питай го, защо е заболял. Ако не знае причината, кажи му: Едно време ти обра един човек. Втори път не прави същата грешка.
Велика наука е да знаеш, как да изправяш грешките на хората. Без любов тя не може да се приложи. Любовта е Божествен закон. Като я прилагаш, ще започваш от най-малкото. Срещаш едного, който казва, че не може да пее. Не казвай, че този човек не може да пее, но се запитай: Аз пея ли по-добре от него? Като се сравниш мислено с него, той се насърчава и започва да пее по-добре. Не бързай да си даваш мнението. Мнозина си дават мнението, без да са добри певци. Питам: Вие как ще изпеете тази песен? – Ще я изпеем. – Ще я изпеете, но не можете да я изпеете.
Лесно се дават съвети, как да изправиш грешката си, но опитай се да я изправиш. Аз правя това музикално. Музиката има свои линии. Ако линиите не са правилни, и тоновете няма да бъдат правилни. Щом забележиш това, изправи линията. Тя може да бъде по-широка, по-голяма, по-плътна, по-изразителна. Ако искаш музикално да изразиш едно широко чувство, ще пееш по-бавно, по-плавно. Как ще представите музикално бурята или валежът на снега? Ще кажете, че грешките музикално лесно се изправят. – Колкото е лесно, толкова е и мъчно. Това зависи от човека. Който си служи с музиката, може в един момент да превърне неразположението си в разположение. Трябва да знае, с какъв тон да си послужи. Имаш нужда от 50 лв. Изпей три тона, както трябва, и парите ще дойдат. – Ти можеш ли да направиш това? – Щом го казвам, мога и да го направя. Това е като запалването на клечка кибрит. Щом я драснеш, тя се запалва. Само едно трябва да се пази – да не се намокри кутията. Ако кутията е суха, и децата могат да запалят клечка кибрит. Същият закон действа и в музиката. Драснеш клечката, тонът излиза. Някога драснеш една, втора, трета клечка, нищо не излиза. Казваш: Нямам вдъхновение, не мога да свиря. – Кутията ти е влажна. Ако е суха, достатъчно е само един път да драснеш, и огънят веднага ще се запали.
И тъй, ако си неразположен, това показва, че кутията ти е влажна. Щом се изсуши, ти си вече разположен. Драснеш една клечка, и огънят се запалва. Ако клечките не се палят, вярата ти е слаба. Щом се палят, вярата ти е силна. Това се отнася и до музиката в идеалния свят. Там няма нито едно изключение. Ако в музиката има много изключения, тя е материална; ако има само едно изключение, тя е реална; ако няма нито едно изключение, тя е идеална или Божествена. На земята тази музика още не може да се приложи. Затова музикантите турят паузи. Те са изключения в музиката. Имаме цяла пауза, половина, четвъртина, осмина, шестнадесетина и др. Както в музиката се допускат дисонанси, така и в живота се допускат грешки. За умния те са в реда на нещата. Глупавият се спъва от тях. За учения грешките и дисонансите са привилегия. Той има с какво да се занимава. Значи, мъчнотиите не са нищо друго, освен изключения и дисонанси във вашия живот. В музикално отношение, те са паузи. Оплакваш се, че нямаш пари. – Радвай се, че нямаш пари, защото ще усилиш вярата в себе си. Докато имаше пари, ти вярваше в тях. Щом ги изгуби, започна да вярваш на себе си и на Бога. Като вярваш на Бога, ще вярваш и на себе си.
Казвам: Вие сте дошли до положение да опитате себе си, да опитате и Божествения свят. Изкуство е, и когато се оправят вашите работи, и когато не се оправят, да не става никаква промяна във вас. Ще дойдат ограничения в света, но духовният свят знае, защо идат. Той си има своите съображения. Някога искате нещо, но то не ви се дава. – Защо? – И за това си има причини. Две моми се влюбват в един момък, и двете искат да се оженят за него, и двете са подали молба до Господа. На коя от двете да го даде Той? Значи, и двете моми имат едно и също желание. Бог отговаря на молбата им: Добре е, че и двете обичате този момък, но не е право да искате и двете да се ожените за него. Това е едно от непостижимите желания. Момъкът е мое дете. Аз искам да дойде той при мене. Какво става? Бог взима момъка при себе си, т. е. на онзи свят. Момите не могат без него и след време, и те отиват на онзи свят. Там се срещат и тримата, но вече като братя и сестри. Те разбират, че, като братя и сестри, могат всички да се обичат еднакво. На земята, обаче, не е така; не е позволено две моми да обичат един момък, и двете да искат да се оженят за него.
Като четете Библията и Евангелието, казвате: Исаия казал така. – Да, но Исаия имал големи опитности. – Данаил казал така. – И Данаил минал през големи опитности. Били ли сте в рова между лъвовете, да знаете, какво е то? Така казал апостол Павел. – Опитвали ли сте тоягите върху гърба си? На Павла удариха три пъти по 39 тояги, след което той казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие.“ И вие ще минете през страдания. И какви ли не страдания! Как приеха Христа на земята? Цял полк римски войници Го биха, плюха, плескаха Му плесници, подиграваха се с Него, докато най-после Го разпнаха. Какво е било състоянието на Христа, Той си знае. Христос разбра, че не се живее лесно на земята. Днес хората Го викат втори път да дойде, но Той не дохожда. Религиозните викат към Христа, искат да дойде между тях, но Той им отговаря: Втори път не се излагам на такова поругание. Не е лесно да се гаврят хората с тебе! – Ще се претърпи. – Да, веднъж ще претърпиш, но дойдеш ли втори път до същото положение, ще кажеш: Не искам пак да влизам в този порядък. Днес Христос ни учи, как можем да се освободим от дисонансите на физическия свят. Той казва: Единствената сила, която може да ни освободи от дисонансите, е Любовта.
Питате: Какво можем да направим ние? – Не е въпрос, какво можете и какво не можете да направите. Важно е, какво можете да направите във всеки даден момент. Първото, което можете да направите, е да поддържате добро мнение за всекиго. Не е въпрос да казвате, че този или онзи не живеят добре. Щом е така, кажете вие, как трябва да живеят. Всеки живее според разбирането си. Препоръчвам ви, като ставате сутрин от сън, да казвате: Господи, научи ни да мислим за нашите братя и сестри, както Ти мислиш за тях. Ако не мислите добре за ближните си, изключенията в живота ви ще бъдат много. Да мислиш добре за хората, това значи, да бъдеш силен. Сега Бог ни защищава отвън, а тогава ще ни защищава отвътре. Някой страда, а ти казваш: Нека страда, така трябва да бъде. – Не, ще дойде ден, когато и ти ще страдаш. Ти говориш така, защото не си страдал. Външните страдания не ползват човека, ако той не дойде до вътрешното разбиране на живота. Всяко страдание трябва да се осмисли. Стремете се към разбирането, което Бог има. Като ти дойде едно страдание, знай, че такава е Божията воля. Страдаш, за да намериш една своя погрешка.
Преди няколко дни се връщахме от екскурзия. Две сестри посрещат брата си и му казват: Братко, влез оттук. По невнимание, те турили един стол на прага и забравили да отворят лампата. Като влиза братът, спъва се в стола и пада на площадката. Той си казал: Благодаря Ти, Господи, че не си ударих главата, щях да свърша. – Не канете никого в тъмна стая. Предварително запалете свещта или лампата, да видят, къде влизат. Ако нямате светлина, водете го за ръка.
Няма по-велико нещо от това, да мислите правилно. Силата на човека е в мисленето. Когато говорят лошо за тебе, изслушай ги и благодари на Бога и за това. Кажи си: Господи, научи ме да мисля добре за хората; научи ме да чувствам добре; научи ме и да постъпвам добре. Не питай, защо хората говорят зле за тебе. Това е дисонанс, погрешка в живота.
Апостол Павел казва: „Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти или кимвал, що дрънка. Любовта дълготърпи, благосклонна е ...“ Идеалният свят трябва да бъде мярка за вас. От реалния свят да вземете образец, а материалният свят да бъде поле за работа. Докато сте на физическия свят, не желайте да умирате и да бягате от земята. Къде ще отидете? – Пак тук ще останете. Докато не разрешите противоречията в живота си, докато не станете господари на своите мисли, чувства и постъпки, не можете да влезете във възвишения свят. Ще кажете, че Христос е страдал. – Да, Той е страдал, но вие не искате да страдате. Не искате и да умирате, но ето и Христос умря, без да иска. След известна борба в себе си. Той каза: „В Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“ Понеже постъпи правилно. Бог го възкреси. Дръжте и вие тази мисъл в себе си, та като умирате, да кажете: Господи, помогни ни да оживеем и да възкръснем. Турете в ума си мисълта, не да се продължи живота ви, но да влезете в новия живот. И моето желание е същото. Като умирате, не се молете да ви избавят от смъртта, но се молете да оживеете. Никога не казвай, че ще умреш, но кажи си, че ще живееш. Това означава стихът: „От смърт в живот.“ Това е новата религия.
Да оживеем. Да оправим обърканите си работи и да се въдвори Царството Божие на земята. С нашата работа да шосираме пътищата, че като дойде Царството Божие на земята, всеки да свърши работата, която му е определена. Внимавайте, да не сте кандидати за смъртта. Никаква кандидатура не се приема. Дойде ли смъртта при вас, и без да си давате кандидатурата, тя ще си свърши работата и ще си замине. Дайте си кандидатурата за живот.
От смърт в живот! От безлюбие в любов; от безверие във вяра; от зло към добро! Това е мисълта, която трябва да занимава умовете ви.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
6. Утринно Слово от Учителя, държано на 7 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
07.11.1937 Неделя,
София
|
| |
Из том „Ликвидация на века”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 10.02.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2064
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
