Христос казва: „Да имате любов помежду си". Както виждате, отдавна се говори за любовта, но, въпреки това, тя пак остава неразбрана. И преди Христа се е говорило на хората за любовта, но и тогава е била неразбрана. И днес се говори за любовта, но пак не се разбира. Казано е в Писанието, че първият плод на Духа е любовта. Тя е първият реален образ, с който е започнало създаването на света. От нея излизат всички останали реални образи. Ако човек не може да разбере любовта, колко по-мъчно ще разбере образите, които са произлезли от нея. Нещастията на съвременните хора се дължат на това, че те не разбират, нито познават любовта. Любовта трябва да се познава? – Защо? – Защото само чрез любовта можем да познаем Бога. Любовта е път за познаване на Бога. Щом Го познаем, ние сме вече придобили Вечния живот. Тогава ни става ясен стихът: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога". Истинен Бог е Този, Който ни обича. Щом не ни обича, той не е истинен.
Кой е истинският човек? – Истински човек пък е този, който обича Бога. Значи, истински Бог е Този, Който всички обича. Истински човек е този, който обича Бога. Дето има обич, там има познаване. – Кой е твоят баща? – Мой Баща е онзи, Когото познавам, Който ми е дал живот – най-голямото богатство в света.
Мнозина са се заели усилено да търсят Бога. Това е остатък от езическите времена. Ако човек иска отсега нататък да намери Бога, той е закъснял. Това е все едно, след като човек е живял хиляди години на земята, изложен на благодатното действие на слънцето, да излезе вън и да каже: Искам да намеря слънцето, да видя, какво нещо представя то. Ние имаме възможност всеки ден да виждаме слънцето – едно от великите Божии творения. Слънцето е създадено за нас. Ако слънцето не съществуваше, ние не бихме могли да се проявим. Велик и мъдър е Господ! Велики са Неговите творения! Като е създал това грамадно слънце, за да не ни уплаши от него, Той го е поставил на такова далечно разстояние от нас, че да изглежда малко, като диня. Като погледне към това малко слънце, детето се радва, че и то може да го вдигне, да си поиграе с него като с топка. Величието на Бога се заключава в това, че като е представил големите неща в умален вид, Той имал предвид нашето съзнание. За да ни поучи, да не започнем да се кланяме на великите Му творения, Той ги е намалил. Те седят на небето като малки светулки, изпращат ни светлината си и ни заставят да мислим и да ги изучаваме. Мъчнотията на съвременните хора не седи нито в слънцето, нито в звездите, но в земята, върху която те живеят. Земята им се представя толкова голяма, че ги е заблудила, объркала отношенията им към нещата. Вследствие на това объркване, те днес не знаят, на кого трябва да служат.
И тъй, земята – майката на хората, е внесла в децата си такъв ужас, такъв страх, че те не смеят спокойно да предприемат нещо. Тръгнат ли на планината, страхуват се от камъните, да не падне някой камък върху тях, да ги убие. Тръгнат ли с параход по вода, страх ги е да не се удавят. Те се страхуват от смъртта, която на всяка крачка ги дебне. Поради този страх, който земята е внушила на своите деца, те са в постоянно разногласие помежду си. Навсякъде чувате само разправии, спорове, недоразумения, престъпления, побоища. Не само хората се карат и бият, но и говедата, които живеят между тях. Те постоянно упражняват рогата и копитата си. Като дойде на земята да види, как живеят хората, Бог се обръща към нея с въпроса: Защо си напуснала децата си? Защо не ги възпиташ малко? – Не мога вече да ги нося, дотегна ми. Не само това, но както виждаме, и земята има свои желания, за реализирането на които иждивява достатъчно време. Тази е причината, поради която е напуснала децата си. Зимно време тя се облича със снежно-бяла дреха и излиза да се покаже пред света. Пролет, когато слънцето започва да грее силно, бялата дреха на земята се стопява, и тя облича нова дреха, пъстро накитена – със зелени, бели, жълти, сини цветенца. Като я видят с тази пъстра и красива дреха, децата й започват да скачат, да се радват и веселят с нея заедно. Те казват: Колко е красива нашата майка! – Как мислите, естествено ли е това, което земята прави? – Естествено е, разбира се. Земята има много възлюбени, пред които тя иска да се докара, да им се хареса. Голяма е любовта на земята към слънцето. От ранна пролет до късна есен, тя се облича в различни дрехи, все по-пъстри и красиви, да задоволи своя възлюбен. Щом я види в белоснежната й рокля, той веднага я заставя да се съблече. Като взимате пример от земята и слънцето, и вие им подражавате. През деня се обличате с разноцветни дрехи, като земята, а вечер и зиме, когато слънцето се скрива, палите свещи да се осветявате, и огньове – да се отоплявате.
Това са фигури, които изразяват фази на развитие, през които минават, както земята, така и хората, които живеят на земята. Обаче, за човека на земята има две важни неща: да го обичат и да обича. – Кой го обича и кого той трябва да обича? – Онзи, Който е създал човека, Той пръв го обича. И после, човек трябва да обича Онзи, Който го е създал. Затова е казано в Писанието: „Бог толкова възлюби света, т. е. хората, че даде в жертва своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, но да има живот вечен".
Днешният неделен ден е точно противоположен на миналия. Колкото миналият неделен ден беше затворен, толкова днешният е отворен: небето е чисто, ясно, слънцето грее силно. Какво показват тия два, един на друг противоположни, дни? Те изразяват две противоположни състояния на човека. Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза вън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него. Той се отваря за всички. Щом отвътре му е добре, и отвън му е добре. Днес небето е отворено, изобилно излива любов. Днес всичко говори за любовта на Бога към хората. И хората, от своя страна, трябва да отговорят на Бога с любов.
Като не разбират Бога като източник на живот, на сила, на светлина и знание, мнозина се спират върху слънцето, радват му се, защото от него получават живот, светлина и топлина. Наистина, слънцето е мъдро, защото широко простира светлината и топлината си. То е умно, защото кара хората да мислят. То е добро, защото болни лекува. То е велика книга на Божествения свят. Сутрин, като излиза да посреща слънцето, човек може да определи за себе си, как ще прекара деня. През деня човек ще мине онова, за което съзнанието му се е пробудило в момента на изгряване на слънцето. Всяка светла мисъл, или всяко възвишено чувство, които човек е преживял в този момент, ще внесат радост в душата му, понеже няма сила в света, която може да се противопостави на Божественото.
Съвременните хора се стремят към доброто в света. – Защо? – Защото доброто е цел в живота. Доброто дава възможност за проява на всички неща. Силата дава възможност за постижения. Свободата пък прави всички неща реални. Без свобода лю-бовта не е реална. Без сила любовта не е възможна. Без светлина любовта е непонятна. Без доброта любовта е неприложима. За да проявите любовта, вие трябва да знаете правилата и законите, които я регулират. Любовта на съвременния човек може да се уподоби на сакат, който ходи с две патерици. Вземе ли някой патериците му, той се залюлява и пада на земята. Човешката любов представя инвалид, с две патерици. Божията Любов представя здрав човек, който се движи свободно, без никакви патерици. Патерица е чужда дума. Тя произтича от гръцката дума „patег" – баща. Когато остарее, бащата носи бастон, който играе роля на трети крак. Дойде ли човек до положение да разчита на третия крак, на бастона си, неговата работа е свършена. Не разчитайте на вашата стара любов. Нова, истинска любов е тази, която днес се проявява. Това, което днес ни се дава и говори, то представя същественото за човека. Миналото е станало вече; настоящето днес става, а бъдещето предстои да стане. Интересувайте се от това, което днес става. Как са живели хората в миналото, не е важно за вас. Как днес живеят, това е важно. Възрастният не може да живее, както е живял като дете. Животът му като дете е бил добър, но днешният живот изисква от него съвсем други неща.
И тъй, човек не може да познае любовта, ако не е свободен, ако не е силен, ако няма светлина и ако не е добър. Казано е в Писанието, че любовта е плод на Духа. Като знаете условията за проява на любовта, вие разбирате, защо хората се стремят към свобода. Мъже, жени и деца се борят за свобода. Животни и растения се борят за свобода. Всичко живо се бори за свобода. Душата на човека се стреми към свобода, но за да я постигне, на помощ трябва да й дойде духът, със своята сила. Бог желае нашата свобода. Следователно, това движение в света за свобода се дължи, именно, на Божественото, което се бори вместо нас.
Стремежът на човека за свобода е Божествен. Щом знаете това, пазете се да не осакатите в себе си този стремеж. Воювайте не само за своята свобода, но и за свободата на всички живи същества. Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички. Следователно, абсолютно свободен е само Бог. Той иска всички да бъдем свободни и ни дава начини, по които можем да придобием свободата си. Първото условие за придобиване на свободата е любовта. Който не е приел любовта в себе си, той не може да бъде свободен. Свобода без любов не съществува. За онзи, когото обичате, вие сте готови да жертвате всичко. За онзи, когото не обичате, не сте готови да жертвате нищо. Когато любовта действа в човека, той дава много. Щом любовта отсъства, той нищо не дава.
Много е говорено за любовта, но почти нищо още не е казано за нея. И аз съм говорил много за любовта, но още не съм дошъл до встъплението в любовта. – Защо? – Защото има елементарни работи, които предшестват любовта, а те трябва да се знаят. Ако влезете между говеда, първата ви работа е да следите да не се мушкат, да не тъпчат храната си, да не цапат около себе си. Като научат тия неща, тогава само може да се говори за възпитанието им. – Не може ли волът изведнъж да хвърли рогата си? – Не може. За да създаде рогата си, чрез които се брани, волът е мислил хиляди години. Конят е създал задните си крака, да рита. Кучето е създало зъбите си, да хапе. Това са оръжия на животните, с които се бранят. – Не може ли без оръжия в света? – Засега не може. Един ден, когато волът се повдигне по-високо, отколкото е днес, той сам ще хвърли рогата си. Щом съзнанието му се повдигне, той ще излезе от положението, в което днес се намира.
Любовта, за която сега ви говоря, подразбира вечно подмладяване. Ако всеки ден човек не се подмладява, животът му изгубва смисъл. Подмладява ли се, и животът му се осмисля. В Писанието е казано: „Силата на онези, които обичат Господа, ще се обнови". – Как? – По разни начини. Видите ли, че кожата на лицето ви се е малко сбръчкала, вземете чиста, планинска вода и се измийте с нея. Ако очите ви са се замрежили малко и не виждат, приемете повече светлина. Ако сърцето ви е изстинало, запалете малко вашия огън, да се стопли сърцето ви. Да светнат очите на човека, това значи, да се ползва той от светлината на своя ум. Ако очите ти не са замъждяли, ти имаш светлина в ума си. Човешкият ум свети, за да знае той, как и какво знание за светлината да придобие. Чрез светлината той проверява знанието си.
Днес млади и стари се стремят към онова знание, което е придобито чрез светлината на ума. На небето, обаче, стари и възрастни хора няма. Там всички са млади. Ако влезете между ангелите, ще видите, че всички са около 30 годишни – млади, красиви, спретнати. Дойде ли един от тия ангели между хората, всички ще се влюбят в него. Моми ще напуснат родителите си, жени – децата и мъжете си и ще тръгнат след него, както гладният – след хляба. Ангелите носят в себе си велик живот. На небето има само 24 старци. Всеки старец представя една минала епоха. В този смисъл, старият представя човек на знанието, на светлината. От лицето му излиза светлина. Младият човек пък разполага със сила. Следователно, старият носи в себе си светлина и доброта, а младият – свобода и сила.
И тъй, младият се стреми към придобиване на свобода. Старият – към придобиване на доброто. Докато е млад, човек търси свободата. Като придобие свободата, той става стар и започва да търси доброто. Щом придобие свободата и доброто, той влиза в царството на любовта и става нейн гражданин. Влезе ли в царството на любовта, човек е влязъл вече в Божествения свят. Това може да стане още днес, а може да стане и след хиляди години – от човека зависи. Човек не знае, какво крие в себе си. Той е затворено богатство, затворен извор, свещ, турена под шиник. Той е запечатена книга. Велико съдържание има тази книга в себе си, но като седяла дълго време неотваряна, тя се е изцапала малко. И днес човек се страхува да отвори книгата на своя живот, да прочете писаното в нея и да се поучи.
Отворете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце и ги прочетете. Те са най-хубавите книги, които трябва да четете. Новото, което днес ви казвам, е да прочетете тия четири книги, в които е описан целият ви живот, от създаването ви досега. По-хубави книги от тях не съществуват. Досега сте чели много книги, оригинални и преводни, но всички се нуждаят от корекция. Четете книгите на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце, да видите, какво Бог е писал в тях. Те представят истински оригинал на нещата. Каквото друго и да четете, вие ще се объркате. От всичко четено, задържайте в себе си само онова, което е вярно с оригинала. Което не е съгласно с оригинала, туряйте настрана. В Откровението се говори за една книга, затворена със седем печата. Йоан казва, че нямало кой да отвори тази книга. Най-после се явило едно агне, което разпечатало тази книга. Днес тази книга е отворена, и всеки е свободен да чете от нея. Тази книга е пред вас, и вие трябва да я четете. – Коя е тази книга? – Тя е книгата на вашата душа, на вашия дух, на вашия ум и на вашето сърце.
Мнозина се запитват, какво ще правят след прочитането на тези книги. – Много просто! Щом прочетат тия книги и придобият свобода и сила, те ще помагат на хората. Щом станат умни и добри, те ще помагат на слаби, на страдащи, на угнетени. Смисълът на живота седи в помагане на ближните си. Оттук трябва да започне човек. Този е пътят на познаване на себе си и на своя ближен. Само свободните, силните, умните и добрите хора могат взаимно да се познават. Не са ли свободни, силни, умни и добри, те всякога ще остават чужди един за друг. Младият казва: Аз искам да бъда свободен, силен, умен и добър. – Как ще постигнеш това? Работа се иска от тебе. И младата булка може да каже, че иска да бъде като майка си, но, за да дойде до положението, в което майка й се намира, тя трябва да мине през нейния път. Майка й е родила четири-пет деца, отгледала ги е, възпитала ги е, дала им е образование. Докато младата булка не роди четири-пет деца, тя не може да стигне майка си. И ученикът иска да бъде като учителя си, но той трябва да работи, да роди всичко онова, към което се стреми. Раждали ли сте вие, да знаете, как се ражда?
Мнозина искат да бъдат свободни, силни, умни, добри, без да работят. Човек трябва да зачене в себе си тия неща и да ги роди. Как може да бъде свободен онзи, който не е заченал свободата в себе си и не я е родил? Как може да бъде силен онзи, който не е заченал и не е родил силата? Как може да бъде мъдър онзи, който не е заченал и не е родил светлината? Как може да бъде добър онзи, който не е заченал и не е родил доброто? Човек трябва да роди свободата, силата, светлината и доброто! Думата „раждам, раждане" е санскритска и означава работа. Следователно, човек трябва да работи с любов, за да роди свободата, силата, светлината и доброто в себе си. Роди ли тия неща, той е придобил четири велики условия за себе си и за своите ближни.
Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие". Това значи: ако се не родите изново от свобода и дух, от сила и дух, от светлина и дух, от добро и дух, вие не можете да влезете в Царството Божие.
Поздравете вашата душа с благите думи на свободата!
Поздравете вашия дух с благите думи на силата!
Поздравете вашия ум с благите думи на светлината!
Поздравете вашето сърце с благите думи на доброто!
15 август, 5 ч. с.
Извънредни Беседи
15.08.1937 05:00 Неделя,
Езерата
|
Начало
