| Порталът към съзнателен живот |
Първата песен
(Утринни Слова,
14.11.1937 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Ще прочета 7 глава от Евангелието на Матея.
„Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (1 ст.). За да съдиш, трябва да се ръководиш от някакъв закон. Значи, ако се основаваш на закона, можеш да съдиш. Как ще съдиш без закон? С други думи казано: Може да съди само онзи, който има строго определена мярка за нещата. Всеки съди според своята мярка, но тя не е меродавна. Например, ти съдиш злото, произнасяш се за него, питаш се, защо Бог го е допуснал, а всъщност, не знаеш, какво е доброто и какво е злото. Вие познавате само последствията на доброто и злото. Казвате: Доброто е основа на живота, върху която може да се гради. Задава се въпросът: От злото ли излезе доброто, или от доброто излезе злото? Животът ли е излязъл от смъртта, или смъртта е излязла от живота? Казваме, че прекратяването на живота е смърт, а прекратяването на смъртта – живот.
Като ученици, не се занимавайте със злото. Например, казваш за някого, че е лош. Кажеш ли така, ти му причиняваш пакост. Лошите мисли на човека не са нищо друго, освен гниещо вещество, което разнася миризмата си надалеч. Като учен човек, ти казваш, че неприятната миризма се дължи на процеса на смъртта. Наистина, всички мъртви неща миришат неприятно. Всяко нещо, което започва да мирише лошо, е предвестник на смъртта. Всяко неразположение и обезсърчение са предвестници на смъртта. Сиромашията, невежеството са също предвестници на смъртта. – Логично ли е това? – Логично е. Това е според логиката на природата. Тази логика наричаме разумност. Думата логика произлиза от гръцката „логос“ – слово. Значи, разумното слово е логика. Казват за някого, че има желязна логика. Може ли логиката да бъде желязна? Логиката трябва да съдържа истината. Ако истината не е в нея, тя не е никаква логика. – Докажи това нещо. – Как, с думи ли? Как ще докажеш нещо, което не съществува, че съществува? И как ще докажеш, че това, което съществува, не съществува? Как ще докажеш, че стомната не е там, когато тя стои на мястото си? Или как ще докажеш, че е на мястото си, когато я няма?
Сега искам да ви наведа на мисълта, че човек сам кове своето щастие и нещастие. Това зависи от неговите възгледи за живота. Има два възгледа за живота: Божествен и човешки. Първият възглед произтича от послушанието, от връзката на човека с Бога. На първия човек бе казано: „Ще ядеш от всички плодове в рая, само от едно дърво няма да ядеш – от дървото за познаване на доброто и злото. Ако не ядеш от това дърво, ще бъдеш щастлив. Вторият възглед произлиза от непослушанието, от връзката на човека с втория учител. Той дойде при Ева и я запита: „Защо не ядете от това дърво?“ – Забранено ни е. – Криво сте разбрали Господа. Ако ядете от неговите плодове ще станете като Бога. То съдържа всички възможности, каквито Бог има. Адам се раздвои, натъкна се на противоречие, кой от двата възгледа е прав. Той искаше да примири и двата възгледа и си каза: Първият възглед опитах и останах жив. Ще опитам и втория възглед. Наистина, Адам опита и втория възглед, но не можа да се върне към първия възглед. Едно ще знаеш: След като си обичал лош човек, не можеш да обичаш добър. – Защо? – Веднъж оцапаш ризата си, колкото и да я переш, не може да стане чиста както по-рано. Една грешка направена, тя е неизправима. После може да бъдеш внимателен, да не правиш други грешки, но първата е направена вече. Казваш: Искам да изправя мисълта си. – Това е невъзможно. Ти можеш после да разсъждаваш по друг начин, но кривата мисъл е крива, не се изправя. Нея можеш само да туриш настрана, да не ти пречи. Тя не е твое произведение. Тя е резултат на втория възглед. Тя е мисълта на втория учител, който казва: „В деня, в който ядеш от забраненото дърво, ще станеш като Бога.“ Но Бог казал на Адама, че ако яде от забраненото дърво, ще умре. Адам нямаше никаква опитност. Той не знаеше какво нещо е смърт и си каза: Ще ям от забраненото дърво, да видя, ще стана ли като Бога.
Сегашният човек има вече опитностите на миналото. Какво му е нужно сега? Да работи като алхимик, да отделя чистото от нечистото. Искаш да обичаш някого. Това желание е добро, но трябва да знаеш, какво представя обичта. Не мисли, че като обикнеш някого, ще намериш любовта. Като обичаш, или ти внасяш любовта си в своя възлюбен, или той внася любовта си в тебе. В случая, ти или той представяте само една чаша, в която трябва да се налее съдържанието. Чашата е само временно условие, при което любовта се проявява като на екран. Какво печелиш от тази любов? Ако израсте в тебе, един ден ще спечелиш нещо, но ако не израсте, нищо не печелиш. Това е все едно, че си посял ябълчна семка в земята. Ако не я поливаш и разкопаваш, нищо няма да излезе. Ти посяваш тази семка с желание един ден тя да израсте, да стане голямо дърво и да се ползваш от неговите плодове. Казваш: Направих добро на човека, когото обичах. – Какво очакваш от това добро? Доброто прави ли се? Стомна се прави, но как се прави добро?
Грънчарят взима кал, омесва я и от нея прави грънци. От каква кал ще направиш добро? Да кажеш, че си направил добро, това е материален израз. Днес хората мислят материално. Ще кажеш, че си направил добро на някого, но той не го разбира и цени. Казваш, че слънцето изгрява и залязва, а всъщност, нито изгрява, нито залязва. Като се върти земята около своята ос, създават се денят и нощта, поради което привидно слънцето изгрява и залязва. Това се дължи на шашармата на земята. Така казва турчинът. Буквата „ш“ показва, че дето има лъжа, тя всякога излиза на бял свят, не може да се скрие. Ако кажеш една дума, в която има буквата „ш“, каквото си казал, ще излезе пред света.
В древността един ученик отишъл при един адепт да се учи. Първото нещо, което видял в стаята на адепта, било: едно голямо шило, маска и тъпан. Той запитал учителя си: Защо ти е това шило? – Да бода с него хората. Този бодна, онзи бодна, и те се скарват. Като не знаят, кой ги боде, те се нападат едни други и се карат и бият. – Ами маската? – Който направи някакво престъпление, веднага туря маската на лицето си, да се скрие от закона. – Ами тъпанът? – запитал ученикът. – Когато някой човек сгреши нещо и се скрие под маската, аз бия тъпана, да чуят всички хора, че е направил нещо лошо. Така ученикът разбрал значението на шилото, на маската и на тъпана в живота.
И тъй, човек трябва да пречисти мислите и чувствата си, да придобие вътрешна чистота. Не можеш да бъдеш здрав и силен, нито да развиеш една добродетел в себе си, ако не си вътрешно чист. Чистотата е необходимост за всички. Без чистота не се постига никакво знание. Нечистият всякога ще си остане невежа. – Защо страдаме? – Дето е нечистотата, там е страданието. Не можеш да бъдеш нечист, и да не страдаш. Всички възвишени същества живеят в абсолютна чистота. – Как да се освободим от страданията? – Чрез чистотата. Затова е казано: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“ Казано е още: „Бъдете чисти!“ – Защо? – Чрез чистотата ще придобиете нужната светлина, за да не се спъвате в живота си.
Какъв е смисълът на сегашния ви живот? Ще кажете, че смисълът се крие в това, да видите и познаете Бога. Ако мислите, че можете да Го видите външно, това е неразбиране. Важно е да опитате любовта, която носи вечния живот. Значи, за да видиш Бога, трябва да придобиеш вечния живот, да излезеш от царството на смъртта и да влезеш в царството на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Някога седя и размишлявам, защо хората не живеят добре. Ето, от две хиляди години се проповядва едно и също нещо. Практически, чрез правила, не може да живееш добре. Животът сам трябва да ни научи. – Отде произтича животът? – От Любовта. Единствената сила, която може да ни научи да живеем правилно, е Любовта. Божията Любов носи изобилие. Тя изключва всички противоречия; тя изключва всички обиди; тя изключва сиромашията, болестите, невежеството. Може ли да живееш в Божествената любов и да се обиждаш?
Докато живееш в Божията Любов, ти ще ходиш при хората, а не те при тебе. Първо ти ще обичаш хората, а после те ще те обичат. Ако живееш в човешката любов, хората ще дохождат при тебе. Следователно, ако чакаш хората да те обичат, ти живееш в човешката любов; ако живееш в Божествената любов, ти обичаш хората. Казваш, че обичаш някого, а пък му туряш юлар на врата. Това е човешката любов. Отиваш при вола и на него туряш юлар. Защо му туряш юлар? – Искаш да впрегнеш вола да ти работи. Щом искаш да използваш някого, това показва, че ти липсва нещо. От какво се нуждае богатият? Той има всичко, но пак търси изобилието. Когато пожелае да даде на нуждаещия се, той чувства доволство от постъпката си.
Сега аз говоря за онези, които искат да вървят в Божествения път. Които не са дошли дотам, те могат да следват човешкия ред. Досега са го следвали и пак ще го следват. И да ви се говори да следвате Божествения път, това не става само с казване. Или, да не живеете в човешката любов, а да следвате Божествената – и това не се постига чрез говорене. Човешката любов не изключва Божествената, и Божествената любов не изключва човешката. Защо създаде Бог човека, каква беше Неговата цел? – Бог създаде човека от изобилието, което имаше. Той искаше да бъде човек радостен и весел, както Бог се радва и весели. Обаче, човек не разбира тъй радостта и веселието, както Бог ги разбира. Защо не го разбира като Бога? – Защото му липсва нещо. Например, човек ходи на два крака, птицата хвърчи. Кое е по-хубаво: да ходиш с краката си, или да хвърчиш? Човек не може да хвърчи като птицата, защото му липсва нещо. Ако хвърка с ръцете си, птица ще стане. И птицата не може да ходи на два крака, като човека. В заключение, казвам: Макар и да липсва нещо на човека, за предпочитане е човек да бъдеш, а не птица. За предпочитане е ангел да бъдеш, а не човек.
„Не съдете, за да не бъдете съдени.“ Някога седиш и се запитваш, обичат ли те хората, или не те обичат. Значи, по особен начин ги съдиш. Съдиш хората, че не проявяват такава любов, каквато трябва. И тебе съдят за същото. Вие съдите хората, че имат особени възгледи, особени вярвания, които не можете да приемете. И те ви съдят, че вие не приемате техните възгледи. Кой е на правата страна? – Аз имам право да мисля. – Че кой няма право да мисли? Важно е, че мисълта не е ваша. Вие не създавате вашите мисли. Мисълта е подобна на парите, с които си служите. Както изваждаш и туряш в джоба си пари, така и мислите идат отнякъде и си отиват. Вие ли създадохте парите? – Държавата ги създаде, а вие се ползвате от тях. Ако ти отпечаташ една банкнота, държавата ще те държи отговорен за това. Тя те пита: Ти ли отпечата тази банкнота? Ако не можеш да се оправдаеш, ще намериш затвора. Както държавата съди човека за делата му, така и невидимият свят го съди. Светът е пълен с фалшиви мисли, желания и постъпки. Те са фалшиви, защото нямат никакво съдържание. Има един закон в природата, който хваща фалшивите мисли. Той пита човека: Отде взе тази мисъл?
Често хората си приписват грешки, които всъщност не заслужават внимание. Казваш: Сгреших. – Какво направи? – Откраднах пари. – Как ги открадна? – Взех ги от касата на един банкер. – Ти ги взе от една каса и ги тури в друга. Премести ги от касата на банкера в своята каса. Грехът ти се заключава в това, че без позволение си взел пари от касата на банкера и си ги вложил в своята каса. Така постъпват мнозина. Някой казва: Дотегна ми да живея като праведен, да се моля по три пъти на ден. Искам да бъда свободен, да си поживея, както ми е угодно. Ето, ти направи вече един грях. Тази мисъл не е твоя, тя е на черната ложа. Ти взе тази мисъл без позволение и я внесе в своята глава. Като влезе в главата ти, тази мисъл започва да работи, и ти я приемаш като своя. Тъмната, мрачна мисъл е подобна на бомба. Ти внасяш бомбата в къщата си и мислиш, че си в безопасност. Не, къщата ти, в един момент ще хвръкне във въздуха. Онези, които са направили бомбата, ще бутнат запалката и ще бягат. Всяка лоша мисъл и всяко лошо желание имат експлозивна сила. Всеки момент могат да избухнат и да ти причинят пакост. Като знаеш това, дръж всяка лоша мисъл, всяко лошо желание далеч от себе си, да не избухнат. Те са бомби, които кога и да е, ще избухнат.
И тъй, като ученик, ти трябва да знаеш, какво да говориш. Минаваш за вярващ. Питат те: Вярващ ли в Господа Исуса Христа? Вярваш ли, че Той е Син Божи? Ако не знаеш, какво да кажеш, ще наречеш хората еретици, безверници, а с това ще ги настроиш против себе си. – Живееш ли като Христа? Кажи: Не мога да отговоря на този въпрос, но зная, че вярата е едно нещо, а животът – друго. Според едни да вярваш, значи да приемеш, че нещо е така, както ти се казва. Според други, вярата подразбира извор, т. е. нещо, което постоянно извира. Вярата е свързана с живота. Като живееш, ти постоянно опитваш нещата. Като живееш, ти опитваш и това, което виждаш, и онова, което не виждаш. Вяра, придобита от опит, е истинска. В това отношение между вярата и любовта има тясна връзка Любовта се опитва, както и вярата. Следователно, вярата минава в любов, и любовта – във вяра. Не можеш да вярваш на някого, ако не го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш. Казваш: Обичам този човек. – Първо трябва да му вярваш; да вярваш, че е добър, за което го обичаш. Не можеш да обичаш някого, ако не му вярваш; не можеш да му вярваш, ако не го обичаш. Следователно, като престанеш да вярваш на някого, и любовта ти към него престава. И обратно: като разлюбиш някого, и вярата ти към него престава. – Аз имам любов, но вяра нямам. – Не, ти не разбираш закона. Любовта, вярата и надеждата са три форми, които вървят всякога заедно. Като изгубиш едната форма, с нея заедно ще изгубиш и останалите две форми.
Сега вие се нуждаете от пресяване. Вие трябва да пресеете своите мисли, желания и постъпки. За всеки даден случай, човек трябва да знае, право ли постъпва, или не. Човек има вътре в себе си един термометър, който определя духовната температура. Когато този термометър се повдига, ти мислиш и постъпваш добре; когато спада, ти не мислиш право. Когато живакът в термометъра е под нулата, ти си влязъл в кривия път. Същото се отнася и до светлината. Когато светлината ви се увеличава, вие сте на прав път; когато светлината ви се намалява, вие сте на крив път. Когато светлината се увеличава, ти се приближаваш към Бога; когато светлината се намалява, ти се отдалечаваш от Бога. Търси щастието си в Бога, а не вън от Него. Докато го търсиш вън от Бога, ти си на крив път. Казвам: Трябва да мислите право. Оплакваш се, че еди-кой си не те обича. – Прав си, той не може да те обича цели 24 часа. Времето, когато спи, той не мисли за тебе. Във време на сън той пътува, ходи на различни места, прави такива неща, каквито в будния си живот никога не може да направи. Виновен ли е за това? Ако в съня си проявява желания, каквито в будния си живот няма, той е на изкушение. Пазете се от изкушенията, които идат, както на сън, така и в будния ви живот.
Един познат, светски човек, ми разправяше една своя опитност. Имал две приятелки: едната женена, а другата – неженена. Често ходел в дома на женената. Мъжът й бил благороден човек, добре го приемал. Неженената му казвала, че иска да влезе с него в съдружие, но той нищо не отговарял. Като ходел в дома на женената, тя му разказвала за мъчнотиите на семейния живот. Той слушал, какво му говори, и я утешавал. Една нощ неженената сънувала, че приятелят й бил в дома на женената, дето ял кюфтета от месо. Тя му казала: Нали си вегетарианец, защо ядеш месо? Като го срещнала, веднага му разказала съня си и пак го запитала: Защо яде месо, нали си вегетарианец? – Това е сън, не е действителност. – Сън е, но много неща стават и в действителност. И в будния си живот може да ядеш месо. Всъщност, сънят е символичен. Месото представя изкушение. Значи, в дома, в който ходел, той е изложен на изкушение. Казвам: Месото няма отношение към живота на вегетарианеца. Обаче, за месоядеца, то е на място. Какво ще придобие човек, като яде месо? – Ще стане по-силен. Но като яде растителна храна, ще стане по-чист. Значи, месоядецът е по-силен, а вегетарианецът – по-чист. Наистина, месоядните животни са по-силни, по-жестоки, по-хищни. Същото е и в човешкия живот. – Каква храна е за предпочитане? – Ако си вълк, ще ядеш месо. Ако си овца, ще ядеш трева.
Сега се задава въпросът: Когато овцата отиде при вълка, ще измени ли храната си? Ако вълкът попадне при овцата, ще бъде ли доволен от нейната храна? – Нито вълкът ще бъде доволен от храната на овцата, нито овцата ще бъде доволна от храната на вълка. Храната на овцата не е храна за вълка, и храната на вълка не е храна за овцата. Желанията на вълка са желания на черната ложа, а желанията на овцата са желания на бялата ложа. Значи, съществуват бяла и черна ложа. Всички хора са в съдружие и с едната, и с другата ложа. С левия крак те са в съдружие с черната ложа, а с десния – с бялата. Когато черната ложа е на власт, левият крак излиза напред, а при бялата ложа – десният крак е напред. Същото се отнася и до ръцете: лявата ръка е свързана с черните, а дясната – с белите. Затова Христос казва: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае.“ Това означава: каквото прави бялата ложа, черната да не знае. – Защо да не знае? – Защото ще развали работата на бялата ложа. Черните не трябва да знаят пътя, по който белите вървят. Казваш на някого: Не си прав. – Няма какво да ме учиш! Свободен съм да избирам своето верую, своето убеждение и да служа, на когото искам. Ако служа на белите, живот ще имам; ако служа на черните, смърт ме чака. Животът е в ръцете на белите, а смъртта – в ръцете на черните. Казано е: „По плодовете им ще ги познаете.“
Казвам: По резултатите ще ги познаете. Ако умирате, ако осиромашавате, ако заболявате и боледувате, вие служите на дявола, т. е. на черните. Докато сте в бялата ложа, сиромаси не може да бъдете; невежи няма да станете; няма да боледувате, няма и да умирате. Там е животът. – Обезверих се. – Попаднал си в черната ложа. – Мразя хората. – В черната ложа си. Следователно, ако си служиш с насилие, с лъжа, ти си в черната ложа. – Как да се освободим от черната ложа? – Много лесно можете да се освободите. Ако пръстите на ръцете ви са събрани, свити, това е знак на черната ложа. Разтвори пръстите си. Ето освобождението! Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Питате: Защо идат изпитанията? – Много просто, за да правите избор между доброто и злото, между живота и смъртта. Една сестра от Изгрева ми каза, че изпитанията и страданията, които имате, са създадени от мене. – Тя не е права. Бог изпитва хората, на коя страна ще се определят: на страната на доброто, или на злото; на живота, или на смъртта. И двете си имат преимуществата. Зависи, какво ще изберете. Умрелия обличат с нови дрехи, покриват го с цветя, пеят му, държат речи и най-после се освобождават от него. Като се роди човек, посрещат го без никакви почести, без песни и тържества. Като се прояви в живота и развие дарбите си, тогава му се отдават почести.
И тъй, ако търсиш щастието в началото, ти си в смъртта; ако търсиш сиромашията в началото, ти си в живота. И обратно: щастието в края води към живота; сиромашията в края води към смъртта. Следователно, ако искаш да бъдеш богат в началото, ти си в смъртта; ако си богат в края, ти си в живота. Ако си сиромах в началото, ти си в живота; ако си сиромах в края, ти си в смъртта. – Искам да живея. – Тури сиромашията в началото, а богатството в края. Който не разбира това, пита: Какво може да стане от мене? Артист мога ли да стана? – Че ти и сега си артист. Като гледам как предавате нещата, и най-малките работи предавате толкова артистично, че изпитвам приятност. Отлични артисти сте! Казват за някого: Голям артист е той. – Защо? – Артистично предава нещата. Изкуство е това. Той изнася нещата в красиви форми. Религиозните казват: Да представим нещата, както са; да ги кажем направо. – Какво значи да кажеш нещо на човека право в очите? – Ще му кажа, например, че е добре облечен. – Ти ще му кажеш това, а той ще ти отговори, че за да се облече добре, взел е пари назаем. Значи, дрехите не са още негови. В странство дават дрехи под наем само за 24 часа. Ако някой трябва да отиде на концерт, или на угощение, а няма дрехи, той отива в един магазин и взима един костюм под наем. Хората виждат, че е добре облечен, но не подозират, че дрехите не са негови. Някой казва: Трябва да се обичаме! – Това е чужда дреха, която временно си облякъл. – Да живеем според Божиите закони. – Това са чужди обувки, взети под наем. – Да прилагаме правдата. – Това е чужда шапка, взета само за 24 часа. Много добродетели има в света, но само онези са твои, на които винаги можеш да разчиташ.
„Не съдете, за да не бъдете съдени! С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.“ Тези стихове трябва да се разбират право. Писанието трябва да се разбира. Иначе човек се натъква на страдания и нещастия, с които мъчно може да се справи. – Никой не ме обича. – Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата работа, с която трябва да се занимаваш, е ти да обичаш хората. Дали ще те обичат те, това е второстепенна работа. Човек е дошъл на земята с единствената цел, да прояви Божията Любов. Кой как постъпва, какъв е, това не е важно. Всеки сам решава задачите си. Нямам право да се меся в работата на другите хора.
Занимавайте се със себе си, в смисъл, да знаете обичате ли, правите ли добро на хората, готови ли сте да услужвате. Някога ще ви изпея една нова песен: „Мене ме майка роди, човек да стана, отлична мисъл в ума си да храня, топло чувство в сърцето си да имам и добра постъпка към ближния си.“ Каквото човек може да изпее, може и да го приложи в живота си. Което не можеш да изпееш, то е неприложимо. Музиката не е нищо друго, освен прилагане на Божествените добродетели. Ако не можеш да изпееш една добродетел, не можеш и да я приложиш. Следователно, когато казвам, че трябва да бъдете музикални, имам предвид музиката като метод за прилагане на любовта Ако не сте музикални, не можете да мислите и чувствате добре. – Аз съм музикален, но не обичам хората. – Щом не обичаш, не си музикален.
Помнете: Любовта е велико благо за всички. Първото нещо, което любовта дала на човека, е музиката. Ще говориш музикално, като че пееш. Всяка изговорена дума трябва да отговаря на известен тон. (Учителят пее в разни вариации думите „мога да обичам“.) Щом пееш нещо за любовта, ще пееш тихо, музикално.
Какво нещо е любовта? – Наука за музиката. Сама по себе си, любовта е неуловима. Тя се чувства и възприема само чрез душата. Само музикалният може да разбере любовта. Дето влезе любовта, всичко преобразява: нечистото става чисто, а старото обновява. При това, тя никого не съди, а на всички дава: въздух, вода, светлина, храна. Ако някой се нуждае от книги, и книги дава. Тя дава всички условия за развиване на човека. Любовта не търпи никакви оплаквания. Не разказвай за патилата си, но се учи. От всички твои изпитания трябва да остане само думата „търпение“. Ако си бил нетърпелив, кажи: Научих се малко да търпя. Ако си бил жесток, кажи: Придобих малко милосърдие. Говори за положителните неща в живота, а не за отрицателните. Не казвай какъв си бил, но кажи какъв си сега. Забрави, че някога си обичал да пиеш вино. Кажи, че днес обичаш да пиеш вода. Бог не обича да роптаеш и да се оплакваш, но кажи: Господи, научи ме как да стана търпелив, как да придобия милосърдие, как да любя, как да пия чиста водица. И като придобиеш всичко това, кажи: Господи, благодаря Ти, че ме научи да търпя, да бъда милостив, честен, да се откажа от пиенето на вино. Благодари за всичко, което си придобил, и го цени.
Сега, ако сте готови да прилагате това, което ви говоря, с вас ще стане коренна промяна: белите ви косми ще станат златисти, бръчките на лицата ви ще изчезнат; болестите, сиромашията ще ви напуснат. Това значи, да се обърне човек към Бога. В Америка има една християнска секта, наречена „крейко“. Според тях, като се обърне човек към Бога, и кесията му трябва да се обърне. Те казват: Не вярваме на „крейковци“, които се обръщат към Бога, без да се обърнат и кесиите им. Значи, като вярва човек в Бога, и кесията му трябва да вярва. Казвам: Не трябва само кесията на човека да се обърне, но и неговият ум, сърце, душа и дух. Ако човек не служи на Бога с всичкия си ум, всичкото си сърце, всичката си душа и с всичкия си дух, той не се е обърнал към Бога. Да отправиш ума, сърцето, душата и духа си към Бога, ето истинското служене. Вън от това служене, нищо не се постига.
Желая ви днес да направите първия опит – да започнете с търпението; втори опит – с милосърдието; трети опит – с чистотата. На физическия свят чистотата се изразява с чистата, планинска вода. Ако се явите при Господа, какво ще занесете? С какво ще бъдете угодни на Бога? Като отида при един виден музикант, ще изпея или изсвиря една от неговите песни. Колкото по-добре я изпея, толкова по-доволен ще бъде от мене. Ако му изпея някоя своя песен, той едва ли ще ме чуе. Като отидеш при Господа, ще Му изпееш първата Негова песен. – Коя е първата Божия песен? Бог е Любов. Ако още първата песен не можеш да изпееш, ти няма да отидеш при Бога. Казвам: И аз съм любов. Всички хора около мене са любов. Всички живеем един за друг. Тогава да бъде волята Божия! Не човъркайте вашето минало! Приемете новото, което иде.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
7. Утринно Слово от Учителя, държано на 14 ноември, 1937 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
14.11.1937 Неделя,
София
|
| |
Из том „Ликвидация на века”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 09.02.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2759
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
