| Порталът към съзнателен живот |
Мисли и упътвания
(Други,
01.01.1903 Сряда, Варна)
Беинса Дуно |
|
Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее.
Не се колебай в пътят на Истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш, защото тъй ако мъдруваш, непременно в рова ще слсзеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял.
Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш и Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел Живота в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. И не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява.
И тъй, ако си добил Мъдрост, знай, че си добил и Добродетел, а Добродетелта никога нe посрамява, понеже тя е най-здравата почва, на която всичко можеш да градиш. От празните мъдрувания се отстранявай, понеже са примка от бащата на лъжата, за да те ограби. Помни, те са празните обещания, който съсипват щастието на Живота. И тъй, ако видиш празно място, не туряй ногата си, да не би да се хванеш и после ти стане зле; а ако ти стане зле, знай че ще избълваш щастието от сърцето си. А ако изгубиш това, което не си в сила да повърнеш, знай че си осъден да страдаш.
И тъй, когато Бог говори, ти слушай с всичкото си сърце и Словото Му дръж да не би да се намериш отпосле оскуден от мъдрост и така да бъдеш изхвърлен навън. За това вслушвай се в Онзи, който върши всичко. Той е Вечният невидим Бог, на когото Словото тича по всичкия свят. И ако имаш Неговите думи на Живота, то си спасен; а спасението е дело на Любов. И тъй, не презирай това, което Любовта върши, защото ще ощетиш душата си. Знай, че да си человек значи все едно да си Син на Бога, а за да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина. Защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е Знанието, а целта на Знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е Добродетелта, а Добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в порядъка на света. И тьй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. Затова предпочети я пред всичките богатства, каквито те и да са и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот.
Знай, че двете вечни цели на Живота са Добродетел и Любов. А онзи, който ги е родил, е Баща на всичко, комуто Името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост. В Мир, защото вечната Воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в Радост, защото Добродетел и Любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нужни са тия две начала на Живота, които да го освежават и повдигат, защото без техните съдействия не може да има Живот.
Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие. Следователно всякой, който желае Мира и Веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко Добро; а там, дето Доброто се разрушава, нещастието е готово. Понеже зло и Добро са несъвместими едно в друго – ако предпочетеш греха, нещастието е готово, защото те са две неща, свързани в едно като причина и следствие и с възприемането на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш Доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на Доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния порядък всяко нарушение води и своите последствия и ако Мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на Добродетелта. Затова гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма.
Слушай гласът на твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. Затова гледай как ходиш в пътя на Живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там. И бъди уверен, че ще спестиш и време, тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече, отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, които харчи повече, отколкото има. А това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай, кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш – много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно отпосле ще поправиш.
Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеме храна. Не се обленявай духом да се молиш – молитвата е сила на Живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай и което Господ иска, не отказвай, ако желаеш Доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква, ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб. Защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота. Научи се пред Бога да ходиш със сърце смирено и Любовта на Живота ще благоволява.
От всичко, което е вредително, се въздържай – не тичай да придобиеш неща, които няма да ти послужат в нищо добро. Винаги бодърствай и пази да не изгубиш благоприятните минути на Живота, защото не ще можеш да ги постигнеш. А онова, което е изпуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на Живота.
И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние.
От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавият. Не се хвали, за себе се не говори, понеже е губене на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешките си пред себе си, не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш, а всяко нещо, което се употребява, трябва да принесе известна полза, другояче то е вредително без тоя добър плод. Не желай да се товариш повече, отколкото ти силите стигат, защото непременно ще пострадаш от пресилене. А всяко пресилено нещо е несвоевременно и не може да има полза. Все, що вършиш, върши го здраво като за себе си, защото другояче и ти можеш да пострадаш с другите. Не обещавай това, което не можеш да сториш; не се бъркай в работи, които не разбираш. Злощастие кога те сполети, не се грижи, нито роптай, защото ако сториш тая грешка, два товара ще приемеш в заплата. Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш – може да го изгубиш и може да те излъжи. Щастието прилича на жена, която на всички се усмихва, като че ли ги люби, но кога дойде време за сватба, тя се губи. Ако ти се усмихва щастието, не мисли, че то ти мисли добро – не, то те лъже. Кога ти говори за любов, мисли, че ти говори за игра – да си ленив. Който в щастието вярва, той младостта пропилява. Не се глупи, трезвен бъди, Животът не е игра, ни всегдашна шега – той изисква труд и постоянство в Добродетелта.
1903 г.
източник
Други
01.01.1903 Сряда,
Варна
|
| |
"Той иде" (Начални Слова от Учителя в периода 1896-1904 г.) - Издателство: Бяло Братство, София, 2004 г. ISBN: 954-744-046-2
|
посещения: 2663
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
