Размишление.
Ще прочета 15 глава от Евангелието на Йоана, от 1 - 15 ст.
Има неща в живота, които трябва да се помнят добре. Някога хората забравят много неща. - Защо? - Разсеяни са. Разсеяният няма определена цел, няма определен път на движение. Като ходи, той се лута натук - натам, той прилича на човек, който изгубил нещо и го търси.
Един шивач - абаджия бил повикан в дома на един богат турчин да му ушие една аба. Шивачът взел и слугата си да му помага. Като дошло време за ядене, шивачът казал на чорбаджията:
- Моят слуга не обича печена кокошка, дайте му да си хапне боб.
Така той искал да се осигури, да остане кокошката за него. Понеже господарят нямал добри отношения със слугата си, последният си казал:
- И аз ще ти дам един добър урок, да ме помниш. Сега ще разбереш, не яде ли Стоян печена кокошка!
Като се нахранили, слугата отишъл при -чорбаджията и казал:
- Моят господар отвреме - навреме го прихваща нещо, започва да се лута. като че търси нещо. Само един лек има за него: Да се хване и върже с въже, докато се свести.
След това той скрил напръстника на господаря си. Започнали да работят. Шивачът скроил абата и потърсил напръстника да я тръпоса. Тук го търсил, там го търсил и останал учуден, че не го намерил. Чорбаджията следял, какво прави шивачът, и като видял, че се лута, спомнил си думите на слугата. Веднага взел едно въже, хванал шивача и го завързал здраво, докато дойде на себе си. Слугата се приближил до господаря си и казал:
- Ще ядеш ли още един път печена кокошка сам? Ще казваш ли друг път, че Стоян не яде печена кокошка? Само боб ли яде Стоян?
Сега, аз не съм против печената кокошка. Ако в печената кокошка или в печеното месо се крие някакъв велик закон, яжте от него. Ако печеното месо представя нечиста храна, не ви съветвам да го ядете. Това, за което ви говоря е написано навсякъде: на листата на растенията, на клоните на дърветата, на минералите и кристалите, на звездите, на слънцето. Казано е в Писанието, че Бог написал закона си на човешкото сърце. Не говоря за сегашното каменно сърце на човека, за което е казано: „Ще отнема каменното му сърце и ще му дам ново”. Божият закон е написан на новото сърце.
Сега аз искам да ви предпазя от една грешка, която често правите. Тя е следната: вие имате обичай, за по-евтино, да си купувате стъкла за прозорци на старо. Никога не купувайте стъкла за прозорците си на старо! Казвате, че като ги купувате по-евтино, вместо едно стъкло, ще си купите две. Аз съм за нови стъкла на прозорците. - Скъпо струват новите стъкла. - Колкото и да струват, не ви съветвам да си служите със стари стъкла. Старите неща създават спорове. Такива стъкла не пропущат добре светлината. Желая ви, светлината да прониква навсякъде в къщата ви; тя да е така отворена и светла, както небето. Казвате: Бог да ни даде повече светлина! Това показва, че живеете в къщи с по един прозорец. Добре е, че искате повече светлина, но първо махнете капаците на прозорците си. Щом светлината е слаба, това показва, че прозорците ви са малки. В Божествения свят външната и вътрешната светлина идат едновременно, а не както на земята. Тук законът е друг: когато отвън иде светлина, вътре няма; когато вътре има светлина, отвън няма.
Помнете: Като съм дошъл на земята, аз не искам да играя роля на прозорец, нито на два или повече прозорци. Аз не искам да играя роля и на покрив на къщата. Аз искам да играя ролята на светлината, на въздуха, на водата и на земята. С краката си ще ходите по земята, с устата си ще вкусвате водата, чрез носа си ще поемате въздуха и чрез очите си ще възприемате светлината. Желая ви, в бъдеще, когато завършите развитието си, и вие да играете същата роля. Не казвам, че трябва да имате прозорци и да очаквате да ви осветяват отвън. Бъдете сами носители на Божията светлина! Ако не разбирате законите на светлината, на въздуха, на водата и на земята, върху която живеете, Словото Божие ще остане неразбрано за вас. Вие имате много знания, но повече теоретични. Всъщност, имате ли знание, което да ви ползува в практическия живот? Ако човек яде и се дави, не знае, как да гълта храната, какво знание е това? Ако се задавиш, веднага бръкни с пръст в гърлото си и махни препятствието. Ако не можеш да направиш това, ти губиш силата си.
Питам сега: Какво знание е вашето, ако със силата на волята си не може да го употребите за изваждане на мисълта, която задръства вашия мозък? Бръкни с това знание в мозъка си и извади оная мисъл, която помрачава съзнанието ти. Какво знание е това, с което не можеш да бръкнеш в сърцето си и да извадиш онова чувство, което подпушва неговата деятелност? Има мисли и чувства, които не ви подхождат. Не мислете, че всички са полезни за вас. Някои чувства са отровни. За някого може да са полезни, но не и за вас. За всеки човек има специфични мисли и чувства, с които трябва да се храни. За всеки човек има определена храна. Ако едно лошо чувство случайно е попаднало в сърцето ви, отговорността не е ваша. Не можете ли веднага да го извадите, ще претърпите известно страдание, ще се примирите и ще кажете: Да бъде волята Божия !
Какво трябва да правя, ако един паразит се качи на главата ми и започне да се разговаря с мене? Първо ще разбера, защо е дошъл. Той ще започне да ми цитира стихове от Евангелието, дето е казано, че трябва да се обичаме и да си помагаме. И аз зная това, но казвам на паразита, че с него случаят е друг. Той е дошъл без позволение, неканен; той не влиза през вратата, както всички хора, но се качва на главата, да пречи на мисълта ми. Той иска да ме учи, но аз го уча. Казвам:
- Обичам такива гости, като тебе. Ела по-близо до мене да те видя.
Пращам слугите си, десетте пръста, да го хванат. Те го свалят долу, и аз започвам да го наблюдавам под лупа. Започвам да го разпитвам, отде иде, в кой свят живее, кои са родителите му. Той отговаря:
- Мъчно се живее в нашия свят. Отвреме - навреме отивам между хората: едни ме приемат добре, други не ме приемат, както трябва, но търпя. Дойдох и тебе да изпитам. Чувах, че си добър, свет човек.
- Добър съм, но който дойде при мене, иска да го уча. Аз не приемам мързеливи хора. Ако си гладен, ето, яж!
- Не мога да ям такава храна.
- Ще се научиш.
Сега и вие ще ми възразите, че не сте научени да работите. - Ще се научите. - Ние не мислим като тебе. - Ще се научите. Вашата мисъл е еднообразна. Трябва да знаете, че еднообразието убива човека. Повечето хора искат да бъдат почитани и уважавани, да ги обичат. Това е еднообразие. Добре е да те почитат и уважават, но .... съюзът „но” на английски означава „бът”. Един знаменит английски проповедник държал една отлична проповед, в която употребявал съюза „бът” като заключителна, недоизказана фраза. Той казал:
- Децата трябва да се възпитават в нов дух, бът . . . Майката и бащата в семейството, като главни фактори, не трябва да грешат, бът . . .
Така завършил той своята проповед, с „бът”. На тая проповед присътствувало едно лице от високите чинове на църквата, главен ръководител. Като се сбогувал с проповедника, той казал:
- Много съм доволен от вашата проповед, „бът”... ще видим. Турил шапката на главата си и си отишъл.
Днес и вие държите една проповед на „бът”. Казвате:
- Всичко разбрахме, но (бът) как може да се живее при тия условия? Лесно се говори за търпението, но (бът) как можеш да бъдеш търпелив с неразбрани хора? Как ще говориш на невежия, който не разбира нещата нито по буква, нито по дух? Как ще проявиш любовта си към тия хора?
Там е въпросът. Ще проявиш любовта си, както Бог я проявява. От Божествено гледище, светът е пълен с невежи същества, но Бог намира средства и начини да се прояви. Той се приспособява и на всички дава необходимото. Като се занимава с важни и велики работи, Бог намира време и начин да се изяви на малките и глупави същества, да им покаже своята любов. Той се отнася еднакво с всички същества, в смисъл, на всички дава съответен урок: на ангела и на светията дава по един начин, а на малките същества — по друг начин. Всички са доволни от Него. На способния и трудолюбив ученик дава един урок, а на мързеливия — друг. Вътрешно отношенията Му са еднакви към всички същества, а външно са различни. Той дава свобода на всички сьщества, да се проявяват според разбирането си. Казвате, че свобода не съществува. Не е така. В света съществува вътрешна свобода, а не външна. Дойдем ли до външната свобода, ние се натъкваме на ред ограничения.
Един ден седнах на една пейка в градината да си почина. По едно време вниманието ми се спря на един мравуняк, в който имаше различни мравки: черни, червеникави, големи и малки. Като гледах, как се движат натук-натам, забелязах, че между мравките произлезе някакъв спор. Две от тях започнаха да се борят. В това време една малка, черна мравка се спусна към червената, хвана я за крака и започна да я тегли. Червената се дърпаше, сви се на клъбце; и черната се сви, стана като точка. Червената се разпусна, и черната отново започна да я тегли за крака. Най-после откъсна крака й и го занесе в мравуняка. Казвам: Когато двама души спорят за нещо, черната мравка ще дойде отвън и ще откъсне крака на един от спорещите. – Не сме ли свободни да спорим и да се караме ? – Не сте свободни. Няма свобода в света. Свободата е в самия човек, а не вън от него.
Двете мравки, които спореха, беха големи юнаци. Черната мравка, която дойде отвън, беше по-малка и по-слаба от червената, но я хвана и откъсна крака й. Малката мравка даде добър урок на голямата. Тя й каза: Не е позволено да се борите помежду си.
Казвам: Нещастията, които идат в света, се дължат на борбите между хората. Иде малката мравка, т. е. малкото страдание, във вид на болести, мъчнотии и изпитания. Болестите, тревогите са човешки изобретения. Те не съществуват в Царството Божие. Там и помен няма от тях. Реши ли да изпълнява Божията воля, човек се освобождава от всички болести, от лошите условия на живота. Ние сме дошли на земята да решаваме тия задачи. Който има знание, лесно се справя с тях; който няма знание, ще страда. Според знанието на човека, иде и страданието. Щом разбере причината на страданието, той ще намери начин да се справи с него. — Беден съм. На какво се дължи беднотията ? — На неспазване закона на икономията. В природата съществува закон за икономия. Ако не икономисваш, природата ще ти даде добър урок, да се научиш, какво значи закон. Ти трябва да икономисваш благата, които тя ти е дала; трябва да икономисваш любовта, знанието, с които разполагаш. Право ли е, като държиш сказка, да изкажеш всичко, което знаеш? Това е разточителност. Какво ще придобиете, ако ви разказвам с часове, как живеят ангелите, как се хранят и обличат?
Какво придобивате, ако ви говоря за живота на един дар ? Вие се ползувате само от онова, което ви интересува. За вас е важно само онова, с което всеки момент може да бъдете в съприкосновение. В слънчевата система най-важно за нас е слънцето, понеже от него възприемаме всичка блага. Що се отнася до другите звезди, в далечното пространство, и те са важни за нас. не не толкова, колкото слънчевата светлина и топ лина. Те са повече украшения за нас. Като изучаваме слънцето, ще изучаваме и звездите, както и пътя, по който те се движат. В бъдеще, когато стигнем до висшето знание на душите, които са във вечния живот, тогава ще разберем онова, което днес не разбираме. Тогава ще дойдем до абсолютната свобода. Над тоя свят има още по-висок. Съществата на тоя свят се отправят към нас с писма и ръководство, да ни покажат пътя, по който трябва да вървим. Великият и вечният живот съществува за душите, а временният е за всички хора, които още не разбират Божиите закони. Те боравят с обикновеното знание, което няма приложение в истинския живот.
Мнозина идат при мене да ги лекувам: тоя заболял от една болест, оня от друга. Питат ме, защо идат болестите. — От нашето невежество. На едного стомахът не работи правилно — не знае, как да яде. На друг червата се затегнали — не постъпва добре с тях, претоварва ги. На трети дробовете са запушени. — не знае, как да диша. Четвърти страда от главоболие— не мисли право. —Какво да правя, за да се излекувам? — За да бъде главата ти здрава, ще се научиш да мислиш; за да бъдат дробовете здрави, ще се научиш да дишаш. – Кой не диша ? — Всеки диша, но неправилно.
За да бъде стомахът ти здрав, ще се научиш да ядеш и да не преяждаш. Едно от главните правила при храненето е, никога да не си дояждаш, да останеш малко гладен. Това да бъде идеал за вас. Ако станеш от трапезата напълно нахранен, ти си престъпил Божия закон. Нека всякога да остава в стомаха ти поне една трета празно място. Добре е да не си дояждате. Това е едно от хигиеничните правила. Който спазва това правило, той е всякога здрав. Казваш:
- Ядох добре, с апетит, но малко ми е тежко.
- Преял си.
Какво да правя ?
Спазвай правилото: Никога не си дояждай! Никога не казвай, че няма, какво да ядеш.
- Имам само сух хляб.
- Той е много хранителен. Важно е да е хубав, чист.
- Друго нещо е, ако има месо, печена кокошка, масло, сирене.
- Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества, отколкото другите храни.
Помнете: Храненето се основава на закона на любовта. Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от нея. Всяка храна крие в себе си живот, който може да се използува, само ако обичаш тая храна. Не мисли, че храната внася силата. Тя е само проводник на живота, който дава сила на човека. Ако обичаш живота, който е скрит в храната, всички клетки ще се отворят за него и ще го приемат. Ако не обичаш известна храна, ти не обичаш и живота в нея. Храната ще влезе и излезе от клетките ти, без да приемат те живота, който се съдържа в нея. Това значи да ядеш, без да се ползуваш от храната, която приемаш.
Същият закон се отнася и до въздуха. Човек се страхува да диша студен въздух, за да не се простуди. Ако въздухът се приема чрез устата, имаш право да се страхуваш. Обаче, природата е предвидила и това. Тя е направила носа, да служи за филтър, да прецежда и стопля въздуха. Слизестата ципа и течността в носа регулират въздуха и го правят поносим за човешките дробове. При това, като излизате вън. на студено, не бързайте да поемете много въздух изведнъж. Ще поемате малко по малко въздух, докато се нагодите на външната температура. Някой иска да се покаже, че може да поеме изведнъж много въздух и не държи сметка за температурата на въздуха. Той надува дробовете си и бавно изпуща въздуха. Това е лакомия. Той прилича на надута гайда. Така не се диша. Който диша по тоя начин, той разстройва здравето си. Ще дишаш полека, ще поемаш малко въздух и постепенно ще увеличаваш количеството на въздуха. В правилното дишане има известен ритъм, който трябва да се спазва. Като спазваш тоя ритъм, въздухът влиза бавно и постепенно се стопля. Понеже въздухът е наситен със светлина и прана, като диша, човек приема тия два елемента, необходими за кръвта.
Казвам: Какъвто е законът за храненето и дишането, такъв е и за четенето. Някой чете интересна книга и бърза по-скоро да я свърши, да види, какъв е краят, каква е идеята на писателя. Мнозина четат Библията и Евангелието по същия начин, бързат по-скоро да я свършат. Един ученик изучавал Свещената книга и в скоро време я свършил. Той отишъл при един виден тълкувател да му изтълкува някои стихове. Той казал: Аз зная цялата Библия и Новия завет. Зная, как Бог е създал света, и дойдох до Откровението. Четох и него, но моля те, да ми изтълкуваш някои стихове, смисъла на които не разбирам. Тълкувателят погледнал ученика и спокойно отговорил: Аз съм още вначалото на Библията, далеч съм от Откровението.
Често хората казват: Искаме да разберем смисъла на живота. Това е Откровението, още не сме дошли дотам. Важно е да се научим да живеем. Така, както живеете, това е неестествен живот. — Всичко е предопределено. — Отде знаете това? — Ако мислите, че всичко е предопределено, това е ваша идея. Де е писала природата, кои неща са определени, и кои не са? Определено ли е да изядеш една ябълка? Определено ли е да заколиш една свиня, една кокошка или едно агне и да го изядеш? Ти сам си определил това. Взимаш една ябълка, разрязваш я и виждаш вътре червей. Той е влязъл, преди ти да посегнеш към ябълката. Следователно, тя е негова собственост, а не твоя. Ще туриш ябълката настрана и ще се откажеш от нея. Щом разрежеш ябълка, която е здрава и ненаядена от червей, имаш право на нея. Тя е твоя собственост, можеш да разполагаш с нея. Ако отидеш в един дом и видиш, че питата е начупена, ще знаеш, че тя не е за тебе. Ще чакаш да ти предложат друга пита, която още не е начупена. Отиваш в една гостилница, виждаш, че всички чинии са пълни. Какво трябва да правиш? Ще отидеш в друга гостилница, дето чиниите не са пълни. Казвам: Не яж от тенджера, от която е сипвано вече. Ще кажете, че много хора ядат от една тенджера. — Затова, именно, страдате.
Сега аз ви упътвам да вървите от физичното към духовното. Като се научите да живеете правилно на физичния свят, ще живеете правилно и в духовния свят. Тогава всяка мисъл ще поставяте в отделна тенджера и ще я вадите от отделна тенджера. Днес в една тенджера турят много мисли, затова всички бъркат в нея, както постъпват в гостилниците. И в домовете става същото: готвят в една тенджера, и на всеки се сипва. Добре е да има единство в яденето, т. е. на всички да се сипва хубаво ядене. При това, не е добре да се дава предимство на едного за сметка на другиго. Всеки иска да му сипеш пръв, да вземе повече от мазнината. Когато се готви за много хора, без мисъл за първенство на тоя или на оня, това показва, че в мисълта на тия хора има единство. Тогава, дали си пръв, или последен, еднакво ще се ползуваш от благата на живота. Ако аз готвя на хората, ще преброя, колко души ще се хранят и, макар да готвя в общ казан, на всеки ще предвидя съответна част. Общият казан може да бъде разделен на толкова части, колкото души се хранят. Като се хранят така, всички ще бъдат здрави и доволни. Сега сипват на всички от общ казан или от обща тенджера, поради което се явяват различни болести и страдания между хората.
Следователно, всяка мисъл, която човек възприема, не трябва да е минала през много умове. За да запази чистотата си, мисълта трябва да минава направо от Божествения свят в човешкия ум. Какво особено ще донесе мисълта за любовта, ако е минала през главата на един скъперник? Каква ще бъде любовта, която е минала през главата на един крадец? Любовта на скъперника е любов; любовта на крадеца е пак любов, но нито първата, нито втората любов може да ползува човека. Тая любов коренно се различава от Божествената. Следователно, докато човек се храни с чуждо ядене, докато възприема чужди мисли и чувства, той всякога ще се намира в противоречия. Казваш: Защо Бог създаде света така, а не по друг начин? — Бог е създал света, както трябва, но твоето разбиране е особено. Откажи се от своите атавистични мисли и желания и започни да се храниш с Божествените мисли и чувства, с Божествената любов. В Божествения свят е приготвена специална храна за всеки човек. Който обича Бога, и на физичния свят да е, ще се ползува от специфична храна: от хляба, от водата, от въздуха и от светлината. Това значи, да живееш в любовта, в закона на хармонията. Който не живее в любовта, дето и да е, ще яде от общия казан.
Днес всички се оплакват от мъчнотиите си. — Коя е причината за мъчнотиите ? — Нежеланието на човека да опитва нещата. Той има особено чувство, чрез което може да ги опитва. Дават ти нещо за ядене — опитай го. да видиш, какъв е вкусът му. Всички опитват, опитай и ти. — Заблудих се нещо. — Вкусът ти те заблуди. Ако запазите естествения си вкус, той всякога ще ви помага да определите, дали известна храна е здравословна, или не. Аз съм правил много опити с храната. Вместо аз да опитвам вкуса й, давал съм част от нея на едно котенце, което често иде при мене. Ако котенцето яде от тая храна, и аз мога да ям. За мене то е мярка. То никога не яде недоброкачествена храна. Разбиране има това котенце. Ще кажете, че котката е невежа. Не е така. Даже аз се уча от нея. — Как ? — Давам й малко храна да я опита, като казвам : Анализирай тази храна. Котката не се хвърля изведнъж върху храната, но първо я опитва, а после яде. Според мене, котката е лаборатория, в която за един момент може да се анализира храната. Като й дам хубава храна, тя се приближи до нея, вкуси я, погледне натук-натам. отдалечи се малко и казва: Хубава е тая храна. Ако й дам само хляб, тя ме погледне, помирише хляба, пак ме погледне и казва: Това не е за мене. — Защо ? — Не е важно. Тя казва : Ако искаш, ти яж, но аз се отказвам. — Защо? — Тя се подчинява на едно вътрешно чувство, което никога не я лъже. То се среща у всички животни. Това е техният непокварен вкус. Благодарение на това чувство, те разбират, коя храна е здравословна, и коя - не е.
Всички процеси, които стават в човешкия живот - хранене, дишане, пиене на вода, мислене и чувствуване представят непрекъсната верига. Те се подчиняват на едни и същи закони и взаимно си съдействуват. Когато тия процеси стават правилно, и животът ни се развива правилно, според законите на Божествения свят. При това положение, и мъчнотиите се разрешават лесно. Иде при мене някой и ми казва: не зная, защо не ми върви, нещо ме преследва, някаква зла съдба. — На какво отдаваш това. – Така ме е родила майка ми. — Причината за това се крие в твоя език — не знаеш да говориш. В говора на човека се крие благото, което Бог му е дал. Който търси щастието, трябва да знае, че то се крие в неговия говор. Като говори, човек създава или щастието си, или нещастието си. Ако не е така, стихът, че за всяка празна реч ще отговаряш в съдния „ден”, не би имал смисъл.
Като изучавам хората, виждам причината за нещастието им. Дойде при мене някой беден човек и започва да се оплаква от беднотията си. Казва:
- Нещастен съм, много страдам, не се разбирам с жена си.
- Защо не се разбирате ?
- Лоша, неразбрана жена е, не ме уважава, пет пари не дава за мене.
- А ти, колко пари даваш за нея? Щом не давате нищо един за друг, защо се оженихте?
Като говори така, аз виждам, де греши тоя човек. Той не говори истината, преувеличава фактите и си служи с лъжа. Причината за нещастието му се крие в чеговия говор.
Сега, като питам някого, защо се оженил, щом е нещастен, мнозина вадят заключение, че съм против женитбата. В моето съзнание, въпросът за женитбата е поставен другояче. Казвам: Никога не се жени без любов. Никога не раждай деца без любов. Ако нямаш любов, не се жени. Женитбата е Божествен институт, Божествена служба. Ако се ожениш без любов, ще дойде Божествената комисия да те изпита и ще каже: Понеже не си женен по любов, трябва да се разведеш. – Не трябва ли да се женим? – Ако любиш, ожени се. – Колко пъти кога да се женя? – Само един път. Не се позволява на човека да се жени по няколко пъти.
Помнете: Любовта позволява на човека сако един път да се жени. Жени ли се няколко пъти, това е човешка работа, вън от любовта. Да се свържеш с човека, това значи, да се свържеш с душа, излязла от Бога. Във всяко тяло живее една Божествена душа. Как се отнасяш с тялото, това е твоя работа, но с Божествената душа трябва да постъпваш добре. Казваш: Не мога да обичам тая душа. – Щом не обичаш, и тебе няма да обичат. Това е закон. И Бог ще постъпи с тебе така, както ти постъпваш с другите. Каквото и да правите, вие не можете да измените Божия закон. Ще обичаш ближния си, както себе си. Бог изисква най-малкото от човека. Той казва: „Ще обичаш врага си” – първата степен на любовта. „Ще обичаш ближния си като себе си“ – втората степен на любовта. „Ще обичаш Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“ – третата степен на любовта. Започнете с обикновената любов – към врага си. После вървете към по-голямата любов — към ближния си. И най-после – към най-голямата любов — към Бога. Всички напреднали същества, наречени Синове Божии, изявяват любовта си към Бога. Когато и вие станете Синове Божии, ще проявите любовта си към Бога. Тогава ще обичате Бога със сърцето си, с ума си, с душата си и с всичката си сила, а ближния, като себе си.
Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон.” На друго място казва: „Вярвайте в мене, и в Бога вярвайте.“ Как и в какво вярва човек? Някой вярва в доброто на човека, а друг – в злото му. Или, веднъж вярва в знанието на човека, а друг път в невежеството му. Казваш: Вярвам, че тоя човек е добър, а оня – лош; вярвам, че тоя е учен, а оня – невежа. Не е достатъчно да вярваш в това; важно е да знаеш, как да постъпваш с човека. С добрия ще постъпваш по един начин, с лошия — по друг начин; с учения ще постъпваш по един начин, а с невежия — по друг начин. Към Бога ще се отнасяте с всичката си искреност. Само така ще разберете, какво означават думите „Бог е близо и далеч”. Ако молитвата ти е чистосърдечна, и вибрациите й силни, тя ще излезе вън от атмосферата на земята и ще отиде на мястото си. Това значи, „близо до Бога”. Ако молитвата ти не е чистосърдечна, ще бъдеш далеч от Бога. Който люби, той е близо до Бога; който не люби, той е далеч. Някой се оплаква, че жена му е далеч. – Как е възможно това? Нали сте в една къща? – Не ме обича тя. Наистина, душите на тия хора са толкова далеч една от друга, че мъките и страданията на мъжа й не стигат до нея. Тя не може да разбере, че той страда. И страданията на жената не стигат до мъжа. Те са далеч един от друг. Ако и вашите страдания не стигат до Божието сърце, те не са истински, не са съществени. Това са фиктивни страдания.
Сега, аз не искам да товаря съзнанието ви с излишни неща. Казвам: Това, което сте придобили досега, е важно, но не е съществено. Един евангелски проповедник казва в проповедите си, че трябва да бъдем благодарни на Христа, дето ни е спасил. – Това е важно, но не е най-важното. – Защо? — Защото, преди да е дошъл Христос на земята, като историческа личност, Бог е работил върху човека и до днес работи. Той му е дал ум, сърце, душа и дух. Той му е дал живот. Той го е спасявал и продължава да го спасява. Следователно, първо ще благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Някоя жена се влюбила толкова много в мъжа си, че нищо друго не вижда. Тя казва: Като моя мъж друг няма. Така казват някои евангелисти: Като Христа друг няма. — Верно е, че като Христа друг няма, но вие приличате ли на Христа?
Жената казва, че като нейния мъж друг няма, но всъщност, следи стъпките му: къде ходи, какво прави, с кого говори. Ако погледне някоя жена, веднага следи, как я гледа. – И нея гледа, както тебе, но в това няма нищо лошо. Ако в погледа, отправен към тебе, има 99 трептения, а в погледа към нея има 98 трептения, де е престъплението? Значи, той обича жена си повече от другите жени. Нека всяка жена прави изчисления, колко трептения има в погледа на мъжа й, отправен към нея, и колко – към другите жени. Следователно, обичайте Христа, но не забравяйте Оня, Който се е проявил чрез Христа. Ако ти свириш хубаво, и дойде друг, който свири по-добре от тебе. нямам ли право да го слушам и да се възхищавам от него? Той свири добре, и аз съм доволен от неговото свирене.
Помнете: Животът, който ни е даден, определя качествата на нашата душа. Съществата от невидимия свят ни наблюдават и мерят нашата мисъл, нашето чувство и нашата постъпка. Чрез мислите, чувствата и постъпките си ние свирим. Следователно, ако чрез нашето свирене можем да вдигнем болния от леглото му, ние минаваме за добри музиканти — виртуози. Ако свириш, и положението на болния се влошава, ти не си виртуоз. Ако готвиш, и болните оздравяват, ти си добър готвач, минаваш за виртуоз; ако готвиш, и здравите се разболяват, ти не си добър готвач. Човек се цени по делата. Има неща, които сам човек не знае за себе си, затова иска да разбере, какво мислят хората за него. В невидимия свят дават правилна преценка за човека. Мярка на тая преценка са нашите мисли, чувства и постъпки. Мислите, които минават през нашия ум, отиват на небето, дете се прецеждат: чистото задържат, а нечистото оставят настрана. Един ден, като влезете в невидимия свят, ще видите остатъците от вашите мисли, разхвърляни, като непотребни вещи. Същото става и с нашите чувства и желания. Само така ще разберете, че не всичко, което имате на земята, се приема и на небето. Колкото по-горе се качвате в невидимия свят, толкова по-малко ваши цветя ще намерите там. Много от тях ще намерите в долните полета на невидимия свят.
Казвам: Дали вярвате в това, или не вярвате, не е важно. Като отидете на оня свят, ще видите постъпките си. Там ще видите, колко думи сте казали не на място, колко чувства и мисли сте изявили не на място. Ще съжалявате за грешките си; малки са те, но са видими. На земята не сте ги виждали, но в невидимия свят те стават видими. За обикновения човек те са дребни неща, но за светията са големи. Той не си позволява даже най-малката грешка. В бъдеще и вие ще станете толкова чувствителни, че и най-малките грешки ще ви причиняват големи страдания. За да не страдате, изправяйте грешките си още отсега. Дръжте в ума си правилото: както искате да ви обичат, така и вие трябва да обичате. Както държите за доброто мнение на хората за вас, така и вие трябва да имате добро мнение за тях. Както вие постъпвате с близките си, така и те ще постъпват с вас. Следователно, обърнете нещата така, че вие да постъпвате добре с хората, за да постъпват и те добре с вас.
Бъдете внимателни към хората, не казвайте, че тоя или оня е грешник. Не се занимавайте с греховете на хората. Казвате, че сте Синове Божии. Ако е така, Синът Божий не се занимава с чуждите грехове, но той определя отношенията си към Бога. Той трябва да живее според любовта и да си каже: Щом съм човек и чадо на Бога, трябва да зная, какво иска моят Баща от мене. Ако сте Синове Божии, знаете ли, какво мисли Христос за вас? Той мисли за вас това, което вие не мислите за себе си.
Двама американци — студенти, добри приятели, следвали заедно в един университет. Като свършили университета, първият станал прочут съдия в един град, а вторият се отдал на лош живот и се опропастил. По едно време той извършил голямо злоупотребление, откраднал известна сума. Хванали го и го дали под съд. Случило се да го съди неговият добър приятел. Другите съдии, като знаели, какво приятелство свързва обвиняемия и съдията, следели, как ще се разреши делото. Съдията постъпил справедливо. Наложил на приятеля си най-голямото наказание, което му се падало по закон, да плати крадените пари със съответната глоба, но той сам се нагърбил да му плати дълга.
Казвам и на вас: Когато съдите приятеля си, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него. Това изисква Христовото учение. Не казвайте, че на приятеля си ще наложите най-малкото наказание. Не, наложете му най-голямото наказание, което законът изисква, но вие платете вместо него. Не го туряйте в затвор, но му платете дълга. Кредиторът иска парите си от длъжника; той не иска да го затвори и нищо да не получи.
И тъй, съдете строго, но плащайте дълговете си! Съдете сърцето си и плащайте дълговете му! Съдете ума си и плащайте дълговете му! Съдете постъпките си и плащайте дълговете им! Ако се оставите в ръцете на Бога, Той ще ви осъди, но същевременно ще плати дълговете ви. — Как ще плати ? — Като ви прости. Ако сте чистосърдечни, и да сгрешите, Той ще плати за вас. Бог плаща само веднъж за човека, втори път не плаща. Обаче, оня, за когото Бог е платил веднъж, по същия начин вече не греши. Това трябва да ви насърчи. Казват за някого, че много греши. Това показва, че Бог още не го е съдил и не му е наложил най-голямото наказание. Осъди ли те веднъж и ти наложи най-голямото наказание, Той ще плати за тебе, но втори път ти вече няма да грешиш. Най-добрият и най-справедливият съдия е Бог. След тая съдба ти никога няма да грешиш.
Иде време, когато Бог ще ви съди, ще плати за вас, и вие няма да грешите повече. Щом още грешите, Бог не ви е съдил, но ще бъдете съдени, Очаквайте това време!
Желая ви, да дойде времето, когато Бог ще ви съди. И като ви осъди, не повтаряйте грешките, които сега правите. Докато Бог не ви осъди, вие няма да се оправите.
Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа, съдеше света и примиряваше света със себе си”. „Себе си”, т.е, любовта. Значи, Бог примиряваше света с любовта. Това е великият Божи Закон.
Т. м.
В Божията Любов е благото на човека.
Утринни Слова
04.04.1937 Неделя,
София
|
Начало
