| Порталът към съзнателен живот |
Обмяна в Божественото
(Утринни Слова,
07.03.1937 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 19-ти стих. Има събития в човешкия живот, които са станали преди хиляди години. Ние ги изучаваме и ще ги представяме толкова живо, като че днес стават, и съжаляваме, че са станали. Щом са станали преди хиляди години, те са исторически факт, но въпреки това те стават и в нас. Само така ние можем да дойдем до тяхното разрешаване. Например, имате една светла мисъл или едно светло чувство, но не знаете тяхната цена, не знаете как да ги използвате. Казвате, че и без тях може. Вие гледате на тях като на самозванци, без които може да живеете. Като влезе в дома ви някакъв самозванец, казвате: „Той ще ни направи някаква пакост, затова да си върви, откъдето е дошъл“. Мислите ли, че ако една светла идея влезе в ума ви и едно светло чувство – в сърцето, ще ви причинят някаква пакост? Ако мислите така, умът ви ще се помрачи. Това разбиране е несъобразно с живота. Това е изопачен, болен възглед. Няма по-лошо нещо от това, да носи човек в себе си мисълта, че е болен. Станеш сутрин, мислиш, че си болен. Легнеш да спиш, пак за болестта си мислиш. Където ходиш, каквото правиш, само една мисъл носиш в главата си: „Болен съм, имам нещо в организма си, което ме мъчи“. Ту глава те боли, ту рамо, ту крак, ту кръст – всичко те боли. Отвориш книга да четеш, не можеш, болката е в ума ти. Искаш да се разговаряш с приятели, не можеш, за рамото си мислиш. То е като ударение на думата, както на френски, така и на немски език. Ако не сложиш ударението на място, думата губи смисъла си. Като дойде мисълта за болката в рамото, веднага изпъква ударението accent aigu. Това ударение се слага само на някои думи, а не на всички. Има думи без това ударение.
Сегашните хора са изгубили правилния възглед за нещата, който Бог е създал, и казват, че Той е създал нещастията. Не е вярно. Бог е създал всички светове – физичния, духовния, умствения, със свои специфични закони, със свой език. Следователно, който свят изучаваш, ще знаеш и съответния език. Ако изучаваш умствения свят, ще пазиш светлината на ума си, да не изгасиш свещта на своя живот. Ако изучаваш духовния свят, ще пазиш топлината на сърцето си, която поддържа огъня на живота. Ако изучаваш физичния свят, ще пазиш активността си, постоянно да работиш, да не се обленяваш. Няма да бъдеш впрегнат кон, да те впрягат постоянно и да те карат на работа, когато не искаш.
Ще бъдеш свободен кон, ще ходиш по ливади и поляни, по гори и планини, ще скачаш и ще тичаш, където пожелаеш. Ако си кираджийски кон, кожата ти ще се смъкне, но господарят ти ще спечели от тебе. Като знаеш това, освободи се от хомота, от каруцата, която теглиш по широкия царски път. Не е свободен оня, който носи товар на гърба си. Казваш: „Трябва да направя нещо!“ Думата „трябва“ е създадена от дявола. Човек казва на коня: „Трябва да караш каруцата! Трябва да носиш товара! Трябва да ти сложа юзда!“ Много идеи се налагат с думата „трябва“. Тя е изобретение на миналото поколение. Вие се движите по хипнозата на тая дума и казвате: „Така е вярвал дядо ми и аз трябва да вярвам като него“. – Дядо ти е бил кираджийски кон. Той карал каруцата на господаря си. Трябва ли и ти да бъдеш като него? – „Баба ми е вярвала в това и аз ще вярвам като нея.“ – И баба ти е била кираджийски кон.
Първото нещо, което се изисква от вас, е да се освободите от всички неестествени неща във вашия живот. Болестите, старостта са неестествени неща. Ти казваш: „Очите ми отслабнаха, не виждам буквите, не мога да чета. Краката ми започнаха да треперят, не ме държат. Кръстът ме боли, не мога да спя“. Това са остатъци от твоя минал живот. Очите отслабват, когато човек не прави нужните упражнения. Много хора не гледат, както трябва. Те отварят широко очите си, блещят се, но това не е гледане. Правилно е, когато искаш да видиш нещо, да не въртиш главата си на една и на друга страна, но да движиш очите си. Ще движиш очите си нагоре, надолу, настрана в посоката, където е предметът за наблюдаване. Иде някой при тебе и като искаш да го видиш, ти обръщаш главата си към посоката, откъдето той иде, а очите стоят неподвижни. Това значи да упражняваш главата и врата си, а очите да почиват. Така те стават лениви и постепенно отслабват.
Някой казва: „Не обичам да гледам на небето; земята ме интересува“. И това не е лошо, но като гледат постоянно към земята, след три–четири години очите ти ще отслабнат. Гледай нагоре, надолу, наляво, надясно, да засилиш очите си. Не мисли, че е глупаво да гледаш нагоре, към небето. Казват, че един гръцки философ, като гледал все нагоре, спънал се и паднал в един трап. – Това се е случило с един човек, няма да се случи с всички. Добре е да гледа човек и нагоре, и надолу. Като гледа нагоре, ще избегне някаква опасност. Може да падне една керемида от покрива и да пукне главата му. Като отиваш на планината, пак гледай нагоре. Като станеш сутрин от сън, излез вън и гледай на небето, да видиш ще вали ли, или времето ще бъде ясно. Вечер наблюдавай звездите, изучавай съзвездията. Много неща има за учене. Някой стане от леглото и бърза да закуси. Той казва: „Яденето е моята книга“. Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко. Казах ви, че трябва да се ползвате от слънчевата енергия, но вие бързате, не чакате да ви обясня как да постъпвате. Мнозина от вас започнаха да наблюдават слънцето, без да знаят начина за това. Те се вторачват в слънцето и очакват да получат нужната енергия. Така не се придобива енергия. Слънчевата енергия трябва да мине през няколко воала, за да даде своя резултат. Казвам на някого: „Разтрий си малко гърба“. – Защо да се разтривам? – Понеже си простуден, чрез разтривките ще се подобри кръвообращението ти. Капилярните съдове ще се разширят. Не питай защо трябва да се разтриеш, но изпълни съвета ми. Чрез разтривката организмът възстановява своето нормално състояние. Ако някой орган – ръцете, краката, главата, имат по-висока температура, отколкото трябва, организмът е в анормално състояние. Ще вземеш мерки да се възстанови естествената температура. Ако топлината на организма е по-ниска, отколкото трябва, пак има нещо ненормално в него. Не оставяй да се събере в някой уд повече топлина, отколкото трябва.
Същият закон се отнася и до чувствата. Когато човек изпитва известно ограничение или стеснение в чувствата си, в организма пак настава известна аномалия, явява се увеличаване на температурата. Затова казвам, че човек трябва да бъде свободен и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си. Той трябва да разполага със специфични методи, да може при всички условия сам да си помага. Ще се удави ли рибата, ако я хвърлиш във водата? Ще се убие ли птицата, като я хвърлиш отвисоко? Така и човек, при всички мъчнотии и изпитания, трябва да си служи с онова знание, което може да му помогне. Питам: На какво разчита човек, ако преживява известно противоречие? На какво разчита той, ако мисли, че хората не го обичат? Да те обичат хората, това е богатството на половин живот. Каква полза, ако те обичат, а ти не си разрешил въпроса за Любовта? Каква полза, че ти обичаш, но пак не си разрешил тоя въпрос? Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа Любовта. Тя е метод за работа. Тя работи в духовния свят.
Следователно, ако не обичаш и не те обичат, Любовта не работи. Без Любов няма живот. На земята хората разбират Любовта като чувство, като желание, което предизвиква апетит. Те не я разбират като вътрешна, органическа проява. Апетитът е анормално желание. Човек може да яде по десет пъти на ден и пак да бъде гладен. Майката кърми детето си по десет пъти на ден, за да расте, без да мисли, че тя развива в него анормално желание към ядене. Колко пъти на ден трябва майката да кърми детето си? По колко пъти трябва да диша здравият човек в минута? Здрав човек е оня, на когото мислите, чувствата и постъпките са нормални. В него мисленето, чувстването и дишането стават правилно. В неговия организъм всякога има запас от енергия. В болния е тъкмо обратно. Той страда от недоимък на енергия. Ако болният страда от стомах, колкото малко храна и да приема, всякога част от храната не може да се смели и се натрупва във вид на полуорганическо вещество около ставите, около прешлените на гръбначния стълб и причинява усложнения в организма. Съвременната медицина нарича тия заболявания ревматични, а на духовен език наричаме „духовни тръни“. Набодеш ли се на един от тях, дълго ще страдаш. Трябва да намериш мястото му и със специална игла да го извадиш. Казвате: „Искаме да знаем в какво се крие естественото“. Същественото в живота аз намирам в малките работи. Някога аз имам желание сам да изляза на разходка, да не ме придружава никой, за да мога свободно да размишлявам. Тъкмо тоя ден ще се изредят десетина души, да питат нещо, да искат някакъв съвет. Понеже съм решил да не се спирам на пътя, казвам: „Който иска да ме пита нещо, да дойде с мене на разходка. Ще вървим и ще говорим“. Един от тях се оплаква, че го боли глава. Казвам му: Ще изпиеш три чаши гореща вода на глътки. След това ще вземеш очистително. Като освободиш стомаха си, ще направиш една топла баня и ще си легнеш. В банята ще седиш малко. Като ви боли стомах, непременно и главата страда. Лекарите казват, че главоболието е резултат на голям наплив на кръв в главата. Според мене човек страда от глава, когато има недостатъчно кръв в мозъка. Наистина, в главата не трябва да има много кръв, но не трябва да има и по-малко, отколкото е нужно. Обръщайте внимание на малките работи, да можете сами да си помагате. Човек трябва да бъде лекар сам на себе си, да се вслушва в нуждите на своя организъм.
Сега, когато ви гледам, намирам, че имате нужда от възпитание. Аз се нуждая от ученици, които разбират. Вие едва сега започвате да разбирате. Някой от вас иска да знае причината, защо Юда предаде Христа. Много просто. Защо продавате скъпоценния си камък? – Защото струва скъпо. Юда знаеше, че Христос е скъпоценен камък, и го продаде. Ако синът ви намери два пръстена вкъщи, единият струва сто лева, а другият – сто хиляди, кой от двата ще предпочетете? – Разбира се, че ще вземете втория. Синът е умен, знае, че като продаде втория пръстен, ще може с тия пари да отиде в странство да учи. Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо и като го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: „Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах“. Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино. Той трябваше да бъде честен, да каже на Христа: „Учителю, вместо да те продам за 30 сребърника, по-добре ти сам се откупи“. Христос беше богат, сам можеше да се откупи. Питате се: „Как е възможно за 30 сребърника да продадеш Учителя си?“
Един млад, способен момък, свършил университета с отличие, се влюбил в млада, красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Един ден той я срещнал и намушкал с нож на няколко места. След това го хванали и осъдили на няколкогодишен затвор. Като го питали защо извърши това престъпление, той отговорил: „Обичам я, не мога да живея без нея“. Да мислиш, че не можеш да живееш без жена или без мъж, това е заблуждение. Можеш да живееш и без жена, и без мъж. Когато мъжът казва, че не може без жена, той има предвид своите нужди, няма кой да му готви, да го пере. Не може ли той сам да си готви и да се пере? Жената казва: „Не мога без мъж, няма кой да се грижи за мене“. Ако е въпрос да се грижи някой за нея, това е лесна работа. Има кой да се грижи за жената. Кой се грижи за детето? Външните хора ли се грижат за него или вътрешните? Значи Оня, Който е създал света, има грижа за всички. Ако не съзнаваш, че имаш задължение към своя Създател, ти не разбираш живота. Колко може да се разчита на думите на момъка, който казва, че не може да живее без своята възлюбена, а като се ожени, забравя какво е казал? Докато се ожени за нея, казва, че ще умре без нея. Щом се ожени, казва, че от нея умира. Кое е вярно: първото, или последното? В думите му няма последователност.
Често ме питат: „Ти защо не се ожениш?“ Аз пък се запитвам: Какво ще правя, ако се оженя и жена ми не ме обича? Или ме обича, а после обикне друг? Или имам деца, които не слушат? Като си задам всички въпроси, най-после казвам: Не искам да се оженя. Обаче с това въпросът не се разрешава. Трябва да бъда справедлив. Ако не се оженя, ако и други не се оженят, какво ще правят духовете, които трябва да се родят? Те трябва да се развиват. Ако никой не се жени, хората ще измрат и земята ще остане пуста. Какво по-голямо противоречие от това може да съществува? Има смисъл човек да се ожени, ако между мъжа и жената има пълна хармония и разбирателство.
В природата съществува закон на пълна хармония. Каквото е отношението между светлината и топлината в природата, такова трябва да бъде отношението между мъжа и жената. Светлината и топлината са диаметрално противоположни една на друга, но въпреки това те са в пълно съгласие. Те вървят заедно. Светлината изпълнява една функция, а топлината – друга. Топлината подобрява кръвообращението на човека, а светлината внася в него мисъл и свобода. Топлината върши това, което светлината не може. И светлината върши това, което топлината не може.
Въз основа на това казвам: Жената ще извърши в света това, което мъжът не може да свърши; и мъжът ще свърши това, което жената не може. Ако мъжът може да свърши работата и на жената, той не се нуждае от жена. И ако жената може да свърши работата на мъжа, и тя не се нуждае от мъж. Съвременните учени казват, че съществува някаква студена светлина. Това е теория.
Всъщност, не съществува студена светлина. И при най-оскъдните условия светлината не е лишена от топлина. В светлината има, ако не много, поне минимално количество топлина. Същото се отнася и до топлината. И в топлината има, ако не повече, поне минимално количество светлина. Като говоря за светлината и топлината, дохождам до понятията „ад“ и „рай“. Адът е място, където има много топлина и малко светлина. Тъмните духове на ада работят в тъмнина. Те се мъчат да превърнат топлината в светлина, но не могат. Нещастието иде в момента, когато човек пожелае да се удоволства. Топлината създава условия за удоволствия. Човек започва да мисли само за ядене и пиене, за почивка и разходка, за обличане. Добре е човек да се облича хубаво, но защо му са много дрехи? Всяка дреха е проводник на известна енергия. Човек трябва да знае каква енергия му е нужна и чрез каква дреха може да си я достави. И в миналото, и днес се изучава тоя въпрос, но още не е доказано, кои дрехи са добри проводници на светлината и топлината и кои не са. Да се върнем към един от съществените въпроси – за очите. Казах, че за да не отслабват, очите трябва да се упражняват. Има различни упражнения, които раздвижват всички очни мускули. Ако не се упражняват, очите постепенно отслабват и губят способността си да виждат. Всяко движение на окото е свързано с известна мисъл. Дали движиш окото си нагоре и надолу, надясно и наляво, в диагонал, ти възприемаш точно определена мисъл. Като е създал очите, Бог имал предвид да служат на човека, да вижда всичко, което го обикаля. Като отивате на екскурзия, вие бързате по-скоро да стигнете на върха. Това не е правилно. Вървете бавно и гледайте нагоре наляво и надясно. Щом изгрее слънцето, спрете се малко, да видите как изгрява, и продължете пътя си. Бързате ли, вие скоро ще остареете, ще бъдете негодни за работа. Щом господарите ви разпрегнат, аз ще ви намеря по ливадите и там ще ви проповядвам новото учение. Сега вие минавате за учени хора, мислите, че много знаете. Казвате: „Дядо ми и баба ми казват така, професорите казват така“, но дядо ви и баба ви, както и вашите професори, не знаят как Бог е създал света, защо го е създал и т.н. Колко учени днес не знаят даже елементарни неща! Един учен казвал, че овцете пият вода, когато са болни. Тъкмо обратното: когато са болни, те не пият вода. Ако отидете в Англия и Америка, ще срещнете много англичани или американци, които не знаят нищо за България и българите. Те мислят, че България е някакъв щат в Америка. Като се говори за българите, мнозина мислят, че българи и унгарци са едно и също нещо. Българите мислят, че всички народи ги познават. Днес много хора знаят за духовния свят толкова, колкото някои англичани и американци за България.
Двама души, единият религиозен, а другият материалист учен, се разговарят. Религиозният пита ученият: „Вярваш ли в Бога?“ Ученият го пита: „Ти вярваш ли в природата?“ Религиозният познава Бога и за Него говори. Ученият познава природата и за нея говори. Той казва: „Аз вярвам в природата“. Религиозният казва: „Аз вярвам в Бога, Който създаде природата“. Ученият казва: „Бог не е създал природата. Сам Бог е създаден от човека“. Значи ученият не вярва в никакъв Господ. Кой от двамата е на правата страна?
Сега, ако поставим въпроса на гласуване, коя страна ще има право? Бог ли създаде природата, или човек създаде Бога? По-вярно е, че идеята за Бога хората я създадоха, а не че хората създадоха Бога. Под „природа“ разбираме видимото изявление на Бога. Можем ли да кажем, че Бог е създал природата? Може ли Бог себе си да създаде? Изявлението създава ли се? Можеш да създадеш само това, което е вън от тебе. Грънци можеш да създадеш, дрехи можеш да шиеш, но да създадеш същественото, което е в самия тебе, това е невъзможно. Това, което се изявява чрез мене, което е част от мене, аз не мога да го създам. Заблуждение е да мислим, че Бог създаде природата или че човек създаде Бога, но не е грях. Едно е вярно, че между Бога и природата съществува известно отношение. В тоя смисъл отношенията между двама души са нормални само тогава, когато почиват на взаимно доверие. Каквото и да се случи в техния живот, вярата им един в друг не само че няма да се намали, но повече ще се усили. Ако се яви някакво съмнение, единият от тях взима мерки. Следователно, където има разбирателство, там отношенията са правилни и хармонични. Когато ангел Господен се яви при Авраама, той му каза от името на Господа: „Няма да скрия от тебе това, което съм намислил да правя“. – Какъв беше Авраам на Господа? – Негов приятел. Ангелът каза на Авраама, че отива в Содом и Гомор да погуби тия градове заради лошия живот на жителите им. Авраам започна да се застъпва за тях и каза: „Господи, ако има сто души праведни, ще пожалиш ли градовете?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 80?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 50?“ – „Пак ще ги пожаля.“ Така слизаше Авраам до десет души, но повече не посмя. Всъщност, само Лот, братът на Авраама, беше праведен. Даже дъщерите му не бяха праведни. Жената на Лота не послуша ангела, да не се обръща назад, да гледа какво става с градовете. Тя прояви любопитство, обърна се назад и за непослушанието си се превърна на солен стълб.
Понякога и вие се обръщате назад, да видите своето минало. Казвам: Не се обръщайте назад, ще се превърнете на сол, като Лотовата жена. За лошия живот на хората Содом и Гомор бяха превърнати на пепел. Само Лот се спаси, като единствен праведен човек. Тия градове не могат да съществуват само за един човек. Какво представляват Содом и Гомор? – Дебелото и тънките черва на човека. И днес съществуват тия градове. Ако там няма десет души праведни, и тях огън ги очаква. Огънят подразбира болестите, страданията и нещастията. Праведни хора трябва да има в света!
Кое е същественото в живота? – Да възстановим светлината в своя мозък, да мислим право, да възстановим топлината в сърцето и в дробовете си, да чувстваме правилно; да възстановим деятелността на стомаха, да работи добре. Това е наука, която има отношение към здравето на човека. Да възстановим деятелността на мозъка, на сърцето и на стомаха, това значи да ги упражняваме. Без упражнения нищо не се постига. Казвам на една сестра, която изучава пеенето, че за да пее добре, тя трябва да упражнява специално ония мускули в ларинкса, които имат отношение към сопрана. Тя пее сопрано. За всеки глас има специфични мускули в ларинкса. За да се развиват тия мускули, певецът трябва да знае как да изпраща кръвта към ларинкса. От музикалния център, който е отстрана на веждите, кръвта трябва да слезе в ларинкса, да работи за неговото развитие. Ако пееш несъзнателно, резултатът ще бъде малък. Малко певци има днес, които знаят правилата на пеенето. Повечето пеят несъзнателно. Има добри певци в света, но те могат да бъдат и по-добри. И вие сте добри хора, но може да бъдете по-добри. При това добротата трябва да бъде неизменна. Каква доброта е тая, която при изпитания се изменя? Днес си добър, утре ставаш лош. Когато добрият става лош, аурата му потъмнява, той губи разположението си и търси причината за това отвън. Причината е в самия него. Поради лошото си разположение, той е попаднал в гъста материя, от която мъчно може да излезе. – Кога ще се очисти от тая материя? Изворът сам се чисти, а шишето други го чистят. Буйният извор сам се чисти, а слабото поточе човек го чисти. И тъй, когато умът, сърцето и волята са силни, човек сам се чисти, никой не му помага. Когато умът, сърцето и волята са слаби, човек очаква външна помощ. Някои религиозни очакват да дойде Христос отвън, да им помага. Това е механично схващане на Христа. Христос отвън няма да дойде. Той дойде веднъж на земята и претърпя голяма криза. Втори път по същия начин няма да дойде, да Го гонят, да се гаврят с Него и да Го разпъват на кръст. Втори път Той няма да дойде на земята да спори с еврейските учени и първосвещеници. Мнозина очакват Христа да дойде от облаците като светкавица. И това няма да стане.
Ще ви преведа една приказка за едно семейство плъхове. То се състояло от баща, майка, две дъщери и един син. Малката дъщеря била много красива, затова бащата и майката не искали да я оженят за плъх, но за най-силния в света. Като мислели дълго време, най-после решили, че слънцето е най-силно в света, и тръгнали при него, да го поканят да им стане зет. Слънцето отговорило: „Благодаря ви за честта, която ми правите, но аз не съм най-силният в света, от мене има по-силен – облакът. Даже малките облачета на небето ме засенчват и аз не мога да се проявя. Идете при облака“. Отишли при облака и му предложили да им стане зет. Той казал: „Аз не съм най-силният, има по-силен от мене – вятърът. Достатъчно е да задуха, за да ме разпръсне и от мене нищо да не остане“. Отишли при вятъра. Казали му защо идат при него. Той им отговорил: „Благодаря за честта, която ми правите, но има една стена, по-силна от мене. Срещна ли я на пътя си, тя ме разбива и аз не мога да се проява“. Те отишли при стената, казали ѝ защо я търсят, но и тя се отказала да им стане зет, понеже има и от нея по-силни. Отвреме-навреме се явява един плъх, който направил дупка в нея. Досега нищо не ѝ се противопоставило, но не могла да издържи на зъбите на плъха. Като чули всичко това, старите плъхове се върнали у дома си и решили да оженят дъщеря си за плъх, като тях.
Често хората отиват при най-силния в света – слънцето, облака, вятъра, стената и като се убедят, че не могат да намерят, каквото търсят, връщат се пак при плъха. Следователно права идея е оная, която може да ми послужи в даден момент. Хората не са свободни още от своите установени идеи, поради което и до днес страдат. Дръжте се за оная идея, която Бог е вложил във вас. Той постоянно я поддържа. Тя е същественото в живота. Дръжте се за тая идея и никога не пресилвайте нещата. Има проповедници и оратори, които представят фактите толкова пресилено, че който слуша, не може да не заплаче. Обаче, като напуснат събранието, всички забравят. – Защо? – Има нещо неестествено в предаване на тия факти. Естественото всякога оставя дълбоки следи в душата на човека. Говорѝ естествено, без преувеличаване. Пътник си, не може да стигнеш на определеното място и оставаш да нощуваш в бедна, проста къща. Домакините те приемат искрено, угощават те бедно, просто, но ти никога не забравяш тоя прием. Или сънуваш прост, естествен сън, но той остава паметен, години наред не можеш да го забравиш. Ти трябва да разчиташ на онова, което остава паметно за тебе, което никога не може да се заличи. Това е Любовта. Тя трябва да се приложи първо по отношение на физичното тяло, както светлината и знанието по отношение на мозъка. Това не е лесно. Ще кажете, че Духът ще ви научи как да постъпите. Вярно е, но преди да дойде Духът вие трябва да имате обект. Ако не виждаш слънцето, как ще го изучаваш? Ако човекът не е пред тебе, как ще го изучаваш? Какво понятие ще имаш за магарето, за змията, ако те не съществуват? Какво ще знаеш за очите, за ушите, за краката и ръцете, за стомаха на човека, за растенията и животните, ако те не съществуват? Цялата природа е предметно учение. Това е видимият, обективният свят. Освен него съществува свят на мислите и на чувствата – невидимия свят. Но и те имат свои форми. Мислите и чувствата имат свое тегло, могат да се теглят, но днес не разполагаме с такива чувствителни везни, да можем с точност да ги измерваме. Има учени, които знаят начини за измерване теглото на мислите и чувствата. Учените знаят теглото на земята. На какви везни са я мерили? Те имат начини и за това. Те знаят и теглото на слънцето. Може да има малка грешка в изчисленията им, но приблизително те са дошли до истинското тегло на земята и слънцето.
Сега аз говоря за ония от вас, които искат да бъдат ученици. Някои се обезсърчават. Аз нямам желание да ви обезсърчавам. Ако има някой, който трябва да се обезсърчава, това съм аз. – Защо? – Внесъл съм голям капитал, срещу който или нищо не съм получил, или нещо незначително. При все това вярвам, че ще стане нещо и аз ще получа някакво възмездие, макар и микроскопично. Вие сте внесли толкова малко и се обезсърчавате! Вие не сте внесли всичкия си капитал, т.е. онова, което сте обещали. Това, което сте вложили, е едва една десета от целия ви капитал и се обезсърчавате. Имате още девет десети от капитала си на разположение. Аз съм внесъл всичко, нямам никаква печалба и не се обезсърчавам. Казвате: „Ние не искаме да внесем всичкия си капитал, да има на какво да разчитаме. Какво ще правим, ако ти пропаднеш?“ Прави сте, умно разсъждавате. Ами ако спечеля? Има начин да проверите, ще спечеля, или ще загубя. Аз зная, че здравият всякога печели; умният всякога печели; добрият всякога печели. Болният всякога губи; глупавият, слабият всякога губи. В това не се съмнявам. Оня, който гради живота си върху Любовта, върху Божията Мъдрост и знание, върху Божествената Истина и свобода всякога печели. Това е абсолютна истина! Дръжте тая идея в ума си и не я чоплете. Тя има цена. Градете върху Любовта, влагайте капитала си в нея и не се страхувайте. Никаква опасност не ви чака. Ако не градите върху Любовта, Мъдростта и Истината, добро не ви очаква.
Помнете: Любовта разполага с много методи за работа. Не мислете, че много знаете. Вие сега започвате да учите, както трябва. Ето, българският език разполага с 30 букви, но ако не ги поставяте на място, ще си създадете голямо нещастие. Опитай се да кажеш на съдията две–три обидни думи, да видиш какво те очаква. Опитай се да кажеш на царя две–три обидни думи и ще се намериш веднага в затвор или ще платиш с главата си. Буквите трябва да се съчетават правилно, да образуват хармонични думи. Със своето знание човек може да си отвори път или към щастието, или към нещастието. Мнозина от вас страдат от неразбиране на живота и като дойдат изпитанията до тях, те се нахвърлят върху Господа като виновник за всичко. Знаете ли какво може да ви се случи?
Разправяха ми за един млад човек от Видинско следното. Той бил доста разпуснат в езика. Каквото изпитание или нещастие му се случвало, все Христос бил виновен. Към Него отправял най-обидни думи, най-големи ругатни. Една сутрин станал от сън, но крайно неразположен, и започнал да плаче. Майка му го запитала: „Защо плачеш, синко?“ – „Снощи сънувах, че съм на черква. По едно време от олтара излезе Христос и ми удари две плесници.“ – Какво станало след това? – След две седмици тоя момък умрял. Едно малко момиче, недоволно от мене, че не съм му дал, каквото иска, ми каза един ден: „Аз съм ти сърдита“. – Защо? – „За да те накарам да ме обикнеш.“ – Ти си избрала най-стария метод. Това е метод на дявола. И дяволът едно време се разсърдил на Господа, за да Го застави да прояви Любовта си към него. Ето, хиляди години се изминаха оттогава, но той не можа да застави Господа да го обикне. Със сърдене Любовта не се постига. Дойдете ли до сърденето, вие сте далеч от Любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение Любовта не се намира. Това са прояви от друг свят. Не е лошо, че се сърдиш, и това ще дойде, но ако мислиш, че със сърдене ще намериш Любовта, ти си на крив път. Ако се сърдиш, бой те очаква. Малките деца всеки ден опитват това. Щом се разсърдят на майка си или на баща си, тоягата играе върху гърба им. Майката казва на детето: „Баща ти ще дойде!“ Бащата казва: „Ти не можеш да се сърдиш. Като пораснеш, можеш да се сърдиш, колкото искаш“. Сега и на вас казвам: Докато сте в училището, нямате право да се сърдите. Щом излезете вън, сърдете се, колкото искате. Ако ученикът се сърди, тояга го чака. Страшна е вътрешната тояга! Болести, страдания и нещастия са резултат на нарушенията, които правите. Следователно, каквото и да ви се случи, ще знаете, че невидимият свят ви напътва, учи ви какво да правите и какво да не правите. Ще се запитате кого ли имам предвид, като говоря така? Себе си имам предвид. „Защо си събрал тия хора? Защо не ги оставиш свободни?“ Не съдя никого, защото преди да се осмеля да съдя аз се поставям на вашето място, влизам в положението ви. Вас поставям на моето място, а себе си – на вашето, и така разглеждам въпросите. Ако и вие постъпвате така, всякога ще бъдете прави. Защо ще критикувате тоя и оня? И да го критикуваш, той няма да ви разбере. Постави него на своето място, а ти иди на неговото. Само така ще помогнеш и на него, и на себе си. Казваш: „Опасно е да дам мястото си на друг. Той ще ме обере“. Не се страхувай. Отстъпи мястото си съзнателно. Има кой да пази твоето богатство. Ако оня, когото си оставил заместник, си позволи да те обере, веднага ще се натъкне на нещастие – змия ще излезе срещу него. Види ли тая опасност, той ще се откаже от всичко. Ти, който познаваш законите, ще го спасиш от змията. Тогава той ще отиде на мястото си, и ти – на своето. Значи при моето място има змия, която пази богатството ми, а при твоето седи съблазънта. Ще работиш върху себе си, да не се съблазняваш. Защо, когато дебне птичките, котката отваря очите си, а когато дебне мишките, ги затваря?
Сега аз направих една голяма екскурзия с вас. Качих ви на автомобила си и ви разведох из ада, където хората се мъчат. Обясних ви защо тоя и оня страдат. И Данте описа ада, след което замина за другия свят. Всяка област, през която минава човек, трябва да се опише и да се извади някаква поука. Сега вие минавате прашен път. Колкото и да не желаете това, ще дишате праха – три месеца не е валяло. Ако разбираш Божиите пътища, твоят път ще бъде полят. Ако не ги разбираш, ще вървиш по прашния път и ще гълташ праха. Казваш: „Втори път не минавам оттук“. В 19-ти стих от прочетената глава Христос казва: „Отсега ви казвам това, докле още не е било, та като се сбъдне, да повярвате, че съм аз“. Какво ще вярвате и в кого ще вярвате? Ще вярвате на оня, който всякога говори истината и ви е дал нещо. Никой никого да не лъже, за да не лъжат и него. Аз говоря за вътрешната лъжа. Съзнанието ви трябва да бъде толкова будно, че да не допущате никаква лъжа в себе си, нито бяла, нито черна. От външната кал лесно можеш да се освободиш, но не и от вътрешната. Влезе ли калта вътре, златото губи своята цена. Лъжливите идеи са външна кал, която не трябва да проникне във вашия вътрешен живот, който Бог ви е дал. Не губете вярата си в Бога! Във всичко може да се съмнявате, но дойдете ли до Бога, бъдете готови на всички жертви. Идеята за Бога е свещена. За тая идея трябва да се жертвате. Който е дошъл до тая идея, той ще се повдигне над обикновения живот. Като ученици, вие трябва да учите. Много работа ви предстои. Ще учите, за да се запознаете с великите хора, с великите души. Това ще започнете още сега. Някои са дошли до това познанство, но на повечето от вас предстои усилена работа. Ще работите за усилване на очите си, за освобождаване от всички болести. Ако не работите, отвън никой не може да ви помогне. Така ще раздвижите тялото си, че не ще имате нужда от превозни средства. Сами ще се движите и то с по-голяма бързина от превозните средства. Това не значи, че ще се откажете от автомобили и аероплани, но ще можете да се движите и с мисълта си. Казвате: „В тоя свят не може без пари“. – Така е, парите са нужни за човешкия порядък, но стремете се към звонковите пари. И тъй, златото ще дойде главно за любимите синове. Бащата оставя повече злато на оня син, когото повече обича. Казвате: „Бог е дал злато на всички“. – Така е, но докато живеете в неорганизирания свят, златото ви е в банките. Щом влезете в организирания свят, ще ви върнат златото. Иначе ще ви оберат. Големите американски милионери не могат да се движат свободно по улиците, страх ги е да не ги оберат. Те всякога се придружават от детективи. На всяка стъпка може да ги срещне някой гангстер, да ги застави да му дадат няколко милиона. Опасно е да бъдеш милионер и да живееш в неорганизиран свят. Днес аз искам от вас да бъдете добри ученици. Нека всеки от вас си купи по една тетрадка от сто листа и един молив и да си записва всичко, каквото чува. Записвайте си всички упражнения и ги прилагайте. Ще кажете, че като слушате добре лекцията, това е достатъчно. Щом слушате и разбирате добре, ще плащате. Като отидете в една гостилница и се нахраните добре, колкото по-добре се нахраните, толкова по-скъпо ще платите. Който харесва моето ядене, ще посещава моята гостилница и ще плаща. Ако посещава редовно гостилницата ми, всеки ден ще плаща по-скъпо. Най-после престане да посещава. Срещам го и го питам защо не дохожда в гостилницата ми. – „Нямам пари.“ Щом нямаш пари, ще се храниш даром. Отсега нататък няма да плащаш. Следователно, докато човек има пари, ще плаща. Щом няма пари, ще се храни даром.
Какво искам от вас? – Правилна обмяна между мене и вас.
Правилна обмяна между Божественото и човешкото, т.е. между Любовта, която дава, и Любовта, която взима. Само така ще дойдете до истинското знание, до ония братски отношения, които търсите.
Т. м.
В Божията Любов е благото на човека.
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 март 1937 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
07.03.1937 Неделя,
София
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 1533
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
