А сега остават тези трите:
вяра, надежда и любов.*
Аз изхождам от едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стрееж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия — любов, вяра и надежда, без да ги разделят.
Любовта обхваща всичко, т.е. цялото пространство, Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т.е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? — Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме.
Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някои мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Когато някой човек каже, че не може да обича, това показва, че принципът на любовта е слабо застъпен в него. Ще бъде смешно, когато някой парализиран човек каже: Аз не мога да ходя. Разбира се, че не може да ходи, защото неговата вяра е парализирана, той не може да разполага с нервите си. Някой казва: Да обичаш е глупаво. Питам: Ами кое е разумно? Ако любовта е едно глупаво качество на живота, кое е умното? — Е, да седнеш да си похапнеш, да си попийнеш хубаво! — Че то е най-глупавото! Като гледаш онзи вол, напълнил устата си, прежєвя ли, прежєвя. Това красиво ли е? Гледаш онази красива мома, напълнила устата си, криви мускулите на лицето си. Това красиво ли е? Яденето има смисъл само при любовта. Хубавата мома, като яде, казва: Аз ще ям, ще се поправя, за да бъда хубава, да бъда обичана. Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства. Човек трябва да яде, за да възстанови силите си. Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот. Тъй ги схващайте. Може да направите опит с тях. Това не е учение, което почива само на теория, а може да се опитва всеки ден.
И тъй, любовта, вярата и надеждата не са еднакво развити у всички хора. У някои любовта е силно развита, у други — вярата, а у трети — надеждата. Апостол Павел, който дълбоко е познавал окултизма и мистицизма, казва: “А сега остават тези трите — вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта.” А аз казвам, че двете крила на любовта са вярата и надеждата, или вярата и надеждата — това са ръце на душата. Отрежете ли тези ръце, всичко е свършено. И тъй, надеждата е принцип, който примирява всички противоположности на физическия свят. Тя борави с видимия свят, със света на промените. Следователно, кога се надяваме ние? — Когато имаме дъщери, синове, земи, къщи, пари, вложени тук-таме. Надеждата схваща нещата отблизо, тя схваща настоящето. Това е едно от нейните качества. Следователно човек, у когото надеждата е силно развита, очите му са отворени, той всичко вижда — къде ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата от него, и очите му ще се затворят. Човек, който ходи със затворени, премрежени очи, е със слаба надежда. Виждали ли сте какво прави котката, когато стои пред някоя дупка да пази мишките? Понеже обектът на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но като я хване, отваря очите си и казва: Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка. Вие казвате: Тази мишка е нещастна. Тази мишка е в ръцете на своя любовник. Той ще си поиграе с нея и ще каже: Вместо да правиш пакости на хората и да те гонят, ела при мене, влез вътре. Улавя я и я изяжда, снема дрехите є. Вие казвате: Котката изяде мишката. Аз казвам: Мишката отиде на гости у котката. Защо? — Защото се обичат. Дайте є една жаба, няма да я изяде. Виждал съм някой път, котката си поиграе, поиграе с мишката и я пусне. Казва: Хайде, от мене да замине, днес не съм готова да те приема на гости.
Ние трябва да схващаме надеждата, този принцип, понеже той е необходим при сегашните условия на живота. Съвременните хора са забъркали своите понятия. Те са изгубили връзката с Бога, усъмнили са се в Него. Питат се: Има ли Господ или не. Ще бъде чудно да си задаваме въпроса има ли слънце или не. Ако слънцето изчезне, и светлината ще изчезне. Веднъж светлината съществува, и слънцето съществува, защото светлината е изявление на слънцето. Щом любовта съществува между хората, и Бог съществува, защото любовта изтича от Бога. Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носител на живота. Без вяра Божественият живот не може да се проектира тук, на земята. Следователно тя е нишка, принцип, който развива разумния, съзнателния живот. Съзнателният живот никога не може да се развива без вяра. Тя е застъпена у всички хора по един или друг начин. Надеждата пък реализира този живот. Тя е сила, която дава форми на нещата. Следователно всеки от вас, който иска да има зраво тяло, да има здрав мозък, да бъде красив, непременно трябва да има надежда. Надеждата оформява тялото. Почнем ли да губим надежда, гърдите ни, мозъкът, тялото изгубват своята симетрия. Тогава човек казва: Не ми се яде, не ми се живее, докато най-после той заминава за другия свят или пък слиза в гроба. Що е гробът? — Това са ограничените състояния, в които се намираме. По-лошо нещо от гроба няма. Най-големият затвор — това е гробът. Да ви пази Господ от гроб! И псалмопевецът казва: “Няма да остави преподобния си да види изтление.” А ние сега казваме: Гроб ни чака. Гробът — това е най-глупавото вярване. Ще бъде смешно, когато на някои човек му излязат циреи и той да говори за тях. Няма защо да вярваме в циреите. Всички съвременни хора, понеже са изгубили съществената мисъл, говорят все за циреи. И сега ние се учим един друг, че ще отидем в гроба. Майката не казва на дъщеря си: Дъще, ще отидеш при Бога, при ангелите да се учиш, а є казва: Дъще, ти днес си красива, но утре ще остарееш, ще погрознееш и ще отидеш в гроба при червеите. Това са човешки схващания.
Често ме запитват: Има ли задгробен живот? Казвам: От ваше гледище, задгробен живот няма, в гроба не виждам живот. Извън гроба има живот, но в гроба няма. В гроба има такива терзания, каквито човек не е виждал. Който е прекарал десет-петнадесет години в гроба и след като излезе оттам, го карат да направи някое престъпление, казва: Ти бил ли си в гроба? — Не. — Аз съм бил и днес, за нищо в света няма да вляза отново в него. Човек, който е бил веднъж в гроба, има силата и опитността на американеца, който се спуснал с бъчва от Ниагарския водопад. Той искал да опита силата на Ниагарския водопад и затова взел една бъчва, осмолил я отвътре, влязъл в нея и се спуснал от височина двеста стъпки. Като излязъл от тая бъчва, казал: И цял свят да ми дадат, втори път не влизам в него. Аз ви казвам: Гробът, за който хората мислят, е една бъчва, от която един път като излезете, и цял свят да ви дават, няма да искате отново да влезете в нея. Гробът — това е старо вярване. Новото учение не вярва в никакви гробища. Новото учение вярва, че дето има любов, вяра и надежда, като принципи, там животът е вечен. Когато тези принципи не действуват, тогава се образува гробът и човек усеща страдания. Представете си един млад човек парализиран. Какво е неговото положение? — Мъчи се. — Защо? — Защото има желание като другите да излезе всред природата, но не може. Онзи, който има слаб стомах, и той се мъчи. Защо? — Защото не може да осъществи желанията на стомаха си.
Надеждата е принцип, който отваря свободния вход на нашия живот на земята. Тя е принцип, който не пита: ти англичанин ли си, германец ли си, българин ли си, от каква партия си или дали си православен, евангелист или какъв да е друг. Ти може да си българин или англичанин, и пак да ти е развален стомахът. Ама някой казва: Аз съм православен. — Стомахът ти здрав ли е? — Не. —Тогава не си такъв. — Но аз съм евангелист. — Стомахът ти здрав ли е? — Не. — Не си такъв. Там, дето има надежда, стомахът е здрав; там, дето има вяра, гърдите са здрави; там, дето има любов, мозъкът е здрав. Не си ли здрав, любовта, вярата и надеждата в тебе са парализирани. Сега хората чакат възкресение. Как ще те възкреси Христос, когато вярваш в гробища? Как ще те възкреси Христос, когато казваш: Като умра, тъй ще ме облечете, еди-кой си свещеник да ме опее, тъй да ме погребете и т.н. Как ще те възкреси Христос, когато нямаш вяра, надежда и любов? Надеждата казва: Ти ще вярваш само в един Христос, в живот, дето има вяра, надежда и любов и дето няма никакви гробища. Като вярваш в такъв живот, за тебе няма никакви ограничения. Хората казват: Докажи това нещо. Смешно е да доказвам! Представете си един сляп човек, комуто доказвам, че има светлина. Той казва: Не я разбирам, тъмно ми е. Пипна очите му, прогледа, питам го: Какво виждаш? — Светлина. — Искаш ли доказателства? — Не искам. — Тръгни да ходиш! Сега вярваш ли? — Вярвам. — Защо? — Защото не се спъвам. Сега хората казват: Докажи! — Нямам време, моето време е скъпо. Аз ще пипна очите ви и ще ви питам: Какво виждате? — Виждаме обкръжаващите предмети. — Тръгните по пътя. Спъвате ли се? — Не. — Тогава имате вяра. Господари ли сте на себе си, имате надежда.
Всеки човек, който изгубва надеждата си, става роб на земята. Страхливците, които се обезнадеждават на бойното поле, те се предават. Търговец, който има страх, ликвидира 100%, а който има надежда, той не се предава. Когато човек има надежда, за него всичко е възможно. Това не са само празни думи. Вие имате хиляди случаи да проверите това в живота си. Някой казва: Аз вярвам в Христа, Христос ми проговори, вече не се съмнявам в Бога. Тъй са ми казвали някои православни или евангелисти. Утре започне да куца, яви се ревматизъм в крака му. Вика лекар, казва му: Господин докторе, какво има на крака ми? Не пита какво ще каже Христос за крака му, а лекарят. Лекарят прави една инжекция, втора, но кракът не оздравява. Казвам: Де е вашата вяра, де е вашата надежда? Ако имаш надежда, ще кажеш на ревматизма: Ти ще отидеш в палците, после в рамото, оттам — в другото рамо. Ще го разхождаш из тялото си и най-после ще му обърнеш внимание, че е сбъркал пътя си и трябва да си отиде, да не прави пакости в тялото ти и ревматизмът ще изчезне. Онези болести, които не може да премествате от едно място на друго в организма си, много мъчно се лекуват. Слушал съм да ми се оплакват мъже и жени, че имат някаква болест, която се мести. Щом се мести, не се плашете, тя лесно ще мине. Ако болестта се загнезди във вас, тэри си основа, това значи, че иска да става собственик. Щом се мести болестта, тя прави опити, като някой инженер, дали може да се настани и де да се настани. Всички болести в нас са живи същества, които искат да си направят място за живеене. Ако в нас действуват тези три принципа — любовта, вярата и надеждата, ние щяхме да бъдем силни, да браним своята свобода. Съвременните хора не са се научили още да боравят със своя свят. Ако не можеш да победиш един микроб, една малка мъчнотия, как ще победиш големите? Какъвто се проявява човек в малките си работи, такъв е и в големите.
Някой казва: Аз не вярвам в Бога. Бог не иска вяра без любов. Без любов не може да вярваш в Бога. И надежда без любов не може да има. За да вярвате в Бога, първо трябва да Го любите. А за да любите човека, първо трябва да го познаете. С човека ще започнете по обратния закон. С Бога ще започнете по закона на любовта, а с човека по закона на надеждата. Майката може да познае своето дете само след като го роди. Като види какви таланти, какви способности се крият в него, обиква го. Защо сме дошли на земята в този временен живот? Ще кажете: Е, и майка ми, и баща ми се родиха, живяха, умряха и погребаха ги. Като отиде някой в Англия, в Америка, казват му: Ела да видиш гроба на майка ми, на баща ми. Казвам: Това са техните гробове, но майка ти и баща ти не са там. С години държим тези гробища, тези паметници. Майка ти не трябва да живее в гробищата, а да я носиш в сърцето си, в себе си. Някой пита: Де е майка ти? Казвам: Ако любя, аз съм майка; ако вярвам, аз съм баща; ако се надявам, брат и сестра съм. Ако не любиш, ти търсиш майка си на гробищата. С тези вярвания и схващания мислим, че сме много напреднали.
Питаме се: Кога ще се оправи светът? Светът може да се оправи в един ден. Външният свят е много оправен, добър е той, но нашият вътрешен свят като е изопачен, казваме: Кога ще се оправи външният свят? И тъй, за да се оправи светът, всеки от нас да приложи тези три принципа за себе си. За мене е безразлично към коя църква принадлежите, какви са вашите вярвания, надявания. Аз засягам въпроса принципиално. На първо място човек трябва да има дух, мисъл, душа, да е пълен с чувства, да влиза в положението на всяко същество. Всеки човек има живот в себе си, който може да се проявява в неговото тяло, защото на земята живот без тяло не може да се прояви. Как ще докаже някой, че в него има любов, дали само със сладките си думи? Ако мислим така, ще мязаме на онзи руски княз, който обеднял и се оженил за една красива бедна мома. “Ну, поцелуемся” — целуват се първия ден. “Ну, поцелуемся” — втория ден. Също и третия ден, но с това само не се живее. Целувката не значи любов. На тези влюбени трябва да се сложи малко хляб. Тъй казва Господнята молитва: “Хляб наш насъщний, дай го нам днес”. В нея не се иска чай, кафе, а само хляб.
И тъй, за да проявим своята любов на земята, необходимо е да дадем от нея на онези, които се нуждаят от любов. А любовта се проявява в някаква услуга, в какъв да е смисъл: или с една сладка дума, или като нахраниш някого, или като го нагледаш, когато е болен, или когато дойде някой при тебе и му окажеш всичкото си доверие. Ние в отношенията си помежду си внасяме само недоверие. Дойде някой при нас, иска пари на заем, казваме му: Нямам. Кажи му истината — имам пари, но не мога, не искам да ти дам. Защо не му даваш? — Защото не вярваш в него и мислиш, че ще те излъже. С това не съзнаваш, че правиш пакост и на себе си, защото един ден ще изпаднеш в същото положение, няма да имат и в тебе доверие. Я питай какво усеща някой мъж, в когото жена му е изгубила вяра или какво е положението на жена, в която мъжът няма вяра? Тези мъж и жена бягат от къщи, намират се на парила. Всички мъчения в света произтичат все от недоверие. Когато някой не вярва в тебе, това значи, че той се е усъмнил в тебе. Някога чувствуваш една обида, една тъга, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе.
Когато слезем във физическия свят, надеждата е, която осъществява нещата. Ние сме слезли и казваме “реалният свят”. Кой е реалният свят? Всички хора искат много ниви, много къщи. Добре е да имате една къща, една нива, една градина. Добре е да имате една къща, едно тяло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи едно сърце, в което да насаждате всичко. И тъй, къщата, това е човешкото тяло, нивата— човешкото сърце, а градината — човешкият ум. Трябва да имате ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки поп. Насадил една нива и казал: Да знаеш, че поп господар имаш. — Да, като тебе господари сто имах, от които деветдесет и девет отнесох. И ние обсебваме къщи, градини, а после казваме: Дали ще има кой да ни зарови? — Да, ще има. Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш? А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та като дойдеш втори път, да не грешиш. Някои казват: Плаче от обич. Жена, кога ражда, плаче ли? — Не. Когато изгуби детето си, тогава плаче. Когато изгубиш любовта на мъжа си, тогава плачеш, а когато придобиеш любовта му, тогава се радваш. Когато дойде мъжът в къщи, тогава казват: Има голяма радост, сега има любов. Това е реално схващане на нещата. Ние сме изгубили понятията за нещата и говорим на един непонятен език. Господ казва: “Обичайте се, любете се!” Някои казват: Докажи какво нещо е любовта. Мога да ви докажа. Ще взема някого, ще му вържа ръцете и краката с по едно въже, ще му ударя двадесет и пет, ще го потъпча отгоре и ще го попитам: Какво е това? — Терзание. После ще му развържа ръцете и краката, ще го нахраня, ще го целуна. — Какво е това? — Това е любов. За да разберете любовта, трябва да опитате върху си две противоположни състояния. Така постъпва и природата. Изгубиш къща, ниви, майка, баща, деца, казваш: Побеля ми главата, какви са тези страдания? След това идват майка ти, баща ти, нагостяват те. Започва Господ да ти показва какво нещо е вяра, надежда и любов. Вложете любовта в мозъка, вярата в гърдите си, а надеждата в стомаха си. Когато ядете, яжте с надежда. Аз не съм против яденето. Трябва да се яде, но нито много, нито малко. Казвам: Човек, който иска да живее с надежда, трябва да не яде много, да не преяжда. Някой път хапнеш малко, казваш: Защо не си доядох? Но като хапнеш повече, чувстваш отвращение. Законът на надеждата кара майките да говорят на децата си: Яж, мама, яж. Но детето после се разваля. Казвам: От много надяване, от много обличане детето ти най-после заболява. На какво прилича вашата надежда? Еврейският цар Давид, като отишъл на бой, срещнал Голиата и казал: Аз ще се бия с него. Отишъл при цар Саула и му съобщил за решението си. Царят му дал шлем, копие, лък. Надянал ги на себе си, но от тежестта им не бил свободен да действува. Свалил всичкия товар, взел своята прашка с дванадесет камъчета, отишъл на бойното поле, бил се с Голиата и успял. Така и майката мисли като Саула: дойде синът є, тури му броня, шлем, копие, но след няколко месеца той заболява, натоварен е много. Малко храна давайте на вашите деца! Малкото се благославя в природата. Многото, пресищането в света— това е един грях. Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато искаш да обработваш вълна, купє един килограм и я обработє, а не сто-двеста килограма. Инак вие ще се намерите в положението на онзи селянин, който, като разбогатял, станал друг, взимал имотите на своите съселяни. Една вечер сънувал един жив сън: През селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове. Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като видял това, казал си: Ето случай да разбогатея още повече! Отишъл в избата, извадил един голям сандък и отишъл при човека, който раздавал златото. Казал му: Господине, чакай, и аз искам. — Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш. — Добре, аз ще нося. Турят му една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет лопати, той все мълчи. Най-после той едва диша, задушава се и почва да вика. — Оставете този сандък върху му, нека носи последствията на своята лакомия! Като се събудил, разбрал, че този сандък не му трябва, а трябва да раздаде своето богатство. Цял пълен сандък е много. Сегашният живот е тежък. Аз виждам — мнозина от вас имат много такива сандъци и искат да им турят повече. Добре, но ако ви турят, не ще може да носите. Вие трябва да имате любов, вяра и надежда в себе си, за да спечелите повече. Тази любов, вяра и надежда трябва да употребите за благото на ближните си. Надеждата е принцип, който принадлежи на всички живи същества, даже и на най-малките буболечки. Следователно от никое живо същество не трябва да се отнема този принцип на съществуване. Щом вървиш по пътя и настъпиш една буболечка, ти си я лишил от надеждата є. Няма да се мине много и някой по-юнак от тебе ще те лиши от твоята надежда.
И тъй, Павел казва: “Остават трите — вяра, надежда, любов, но най-голямата от тях е любовта”. Сега, понеже живеете на земята, започнете с осъществяването на тази надежда. В какво? — Да се надявате, че можете да станете добри, умни, здрави, богати. Богати в какво? В добродетели. Да се надявате, че можете да поправите вашия живот. Според мен, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора наполвина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото сиромахът прилича на малкото дете, което отива на училище. То е сиромах, но има условия да се развива. Неговата торба може да се напълни. А старият човек не може да забогатее. Той казва: Аз много зная. Какво ще разправям на този стар дядо, който е богат? Той ще ви разказва, че има опитност, играл много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек. Затова Христос казва: “Ако не станете като малки деца, не може да влезете в Царството Божие “, т.е. не може да използувате живота. И тъй, децата богатеят, а старите хора осиромашават. Те не трябва да разказват своите истории, а да учат. Богатите хора създават условия да ги мразят другите. За тях казват: Те са богати, но кой знае колко са крали, кой знае как са разбогатели техните бащи и деди! Когато си беден, създаваш условия да те любят хората и да работиш. Бедният човек всякога мисли какво да работи и къде да отиде да работи. И затова бъдещият свят ще бъде за бедните, а не за богатите хора. Да преведа думата “беден” — за децата. За богатия човек се казва, че ще отиде на гробищата. Дядото остарява и като отиде на другия свят, той казва: Аз вече стар не ставам. Затова в онзи свят, в Божествения свят стари хора няма, а в този свят има стари, има богати хора. Сегашните деца казват: Е, да стана като дяда си! Младите моми искат да станат като бабите си. Никакви баби, никакви дядовци не ви трябват. Глупаво нещо е да бъдеш като тях. В Писанието думата “стар” се среща често, но тя има там друго значение. Думата “стар човек” е санскритска дума и означава проявения човек, т.е. човек, който има мъдрост, знание и е полезен за другите. А ние разбираме под “стар човек” онзи, който е окуфял. Той е дядо, не е стар човек. Утре казват за него: Е, този дъртак! Майката приема с радост децата, а те казват: Няма да се махне този дъртак. Една майка във Варна ми разказваше: Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста. Да, докато ги изучих, добра бях, а после станах глупава. Това са съвременните дъщери. Те са дъщери на безнадеждието.
И тъй, надежда е потребна, за да примири противоречията. Вие не можете да примирите следните противоречия: защо едни са богати, учени, а други — сиромаси, прости. Само надеждата може да примири тези противоречия. Вие мислите, че за първи път сте дошли тук, на земята. Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядото или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? — Не, не съм от техния род. Да, защото дядото има много борчове. Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук. Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: Не съм съществувал в миналото. — Да, защото сто пъти си фалирал. А ти казваш: Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш и ще се изплатиш полека-лека. Дойде някой слуга при вас и ви обере. Той е онзи, на когото в миналото ти си сторил същото. Някой запали къщата ти. Той е онзи твой кредитор от миналото, на когото имаш да даваш. Сега ще питате: Защо Господ създаде така света? Питам ви: Вие защо подписахте тези полици? Вие сте искали да станете богати, а после питате защо Господ допусна тези полици. Полиците — това са дяволски изобретения. Човек може само своя сегашен труд да използува, а не и за бъдеще да взима. Взимайте малко и не продавайте вашето бъдеще. Мисля само за днес, за утрешния ден не мисля. Това е Божественото учение. Онзи, който няма надежда, казва: Как да направя тази работа? Започва да мисли за утре, за други ден, за след двадесет години. В какво си сигурен ти след двадесет години, какво знаеш за тогава? Ти не си господар, ти си слуга. Утре господарят ти може да те извика. Законът на надеждата е такъв: ако днес прекарате добре, по всички правила на Божествения закон, има надежда и всички останали дни да прекарате по същия начин. Ако днес сгрешите, всички останали дни ще прекарате по същия начин. Следователно бъдещият ден ще бъде такъв, какъвто е днешният. Не казвайте: Е, днес сгреших, но утре ще се поправя. Не, днес, а не утре. Когато човек замисли да се жени, в него е надеждата. Дойде момъкът, гощават го всички, но той е недоволен, казва: Аз утре ще реша. Отказва днес да даде думата си, не приема момата. Остане ли за утре, той отказва. Момата, която оставя утре да отговори, и тя се отказва. Ти решаваш ли се да вземеш днес момата? Оставаш ли за утре, нищо няма да излезе. Някои казват: Като си оправя работата днес, от утре започвам да живея по Бога. Работите ни са оправени; това е лъжливо учение, че трябва ние да ги оправяме. Когато един ученик отиде в училището да се учи, майка му и баща му са оправили работите. На него не му трябва търговия, а учение. И когато Господ ни праща на земята, Той казва: Синко, аз те пращам на земята да се учиш, наредил съм работите ти, за тях не мисля. Ако синът каже: Ами майка ми, баща ми може да умрат. Майката, бащата, това са вечни принципи, които никога не умират. Когато майката отиде на други свят, тя ще промишлява за своите деца много по-добре, отколкото ако е тук, затова безразлично е де е тя.
И тъй, надеждата е един от великите принципи на земята, без който земният живот не може да се разреши добре. Вложете в децата си надеждата да им са чисти ръцете и сърцата и да знаят, че тялото, което имат, е един храм, за който децата трябва да дават отговор. Не оставяйте децата си в нечистотия! Човек, който има надежда, ходи всякога спретнат, хубаво облечен, очите му са винаги отворени, радостни, весели. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. — Как? — Създайте им такива забавления, които внасят радост в душите им. Този закон е не само за децата, но и за мъже, и за жени. Мъжете да създават радост за жените си, а жените — за мъжете си. Няма ли закона на надеждата в света, идва обезсърчаването, а в безнадеждието се раждат всички съвременни злини, ставаме кисели, недоволни. Мъжът е недоволен, че жена му е пресолила яденето, сърди се, казва є: Ти през плет не си ли виждала? Гневът му от жената минава на децата. На другия ден мъжът донесъл лошо месо, жената се сърди, хвърля го, казва му: Ти през плет не си ли виждал? Съвременните хора мязат на английският реформатор Веслей, който се оженил, но три дена след това казал на другаря си: Не си струва човек да се жени. Да, когато човек изгуби надеждата, да се не жени. Мома или момък, нямат ли надежда, да се не женят. Това бих им препоръчал. Имат ли надежда, ще има в къщата им мир и радост. А днес хората казват: Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат. Не, сега, сега. Каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда. Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари. Отворє кесията си и ще видиш. Отвори сърцето си и виж има ли нещо там. Отвори ума си и ако имаш нещо вътре, имаш вяра. Като ме срещнат хората, питат ме: Ти вярваш ли? — В нищо не вярвам. — Как, безверник ли си? — Аз познавам само надеждата, вярата и любовта. Вярванията, любенията, надяванията, тези неща съм ги забравил, с тях нямам работа. С тях имат работа само онези, който са изгубили любовта, те въздишат, искат любов. Като имаш любов, ти си с нея. Като любиш някого, то значи да имаш само едно прозорче и през него да гледаш. Това е криво схващане. Вие ще бъдете любов, вяра и надежда. Вие ще вярвате, ще имате надежда, че всеки човек може да се повдигне. Когато имаш един приятел, който вярва в тебе, ти имаш криле. Когато у някой приятел изгубиш вяра, ти се обезсърчаваш.
Когато говоря за невидимия свят, моите и вашите разбирания по това са диаметрално противоположни. Всички неща, които са далече от нас, са невидими, а всички, които са близо, са видими. Следователно далечните неща от нас, за които трябва да пътуваме, са невидими. Но ако се отдалечим от видимия свят, той става невидим. Значи видимият и невидимият свят подразбират пространството. А сегашните хора подразбират невидимия свят като нещо невъзможно. Светът, към който се стремим, наричат невидим, а аз го превеждам “далечен свят”. Човешкият живот, който е далечен за една мравка, е невидим живот за нея. Такъв е за нас например ангелският живот. Когато дойдем до положението да разбираме и чувствуваме като тях, ще разберем този живот. Той е прекрасен. Там няма смърт, няма свещеници, търговци, съдилища. Ще кажете: Ами тогава какво има? Че съдията какво прави? — Праща хората в затвора. Търговецът какво прави? — Като някой бирник хване някого, обере го. В онзи свят има братство и сестринство. Като отидеш там в някой дюкян да си купиш нещо, търговецът няма да иска пари, но ще ти каже: Голямо удоволствие ще ми направиш да си вземеш каквото искаш без пари. Ако дадеш пари на търговеца, той ще се обиди и ще ти каже да си излезеш вън. Вземеш ли даром, той ще те покани и друг път да отидеш при него. Онзи свят е приложил надеждата именно в този смисъл, а във физическия свят схващанията са тъкмо обратното. Ако отидете в ангелския свят, ще видите какви красиви, стройни хора има там, не приличат на вас. Като отидете при тях, ще кажете: Да бягаме оттук, този свят не е за нас. Затова религията е наука, която учи хората на законите на любовта, вярата и надеждата. А днес хората учат всичко, но не и тези неща.
И тъй, надеждата е бъдещата велика наука, която ще осмисли живота на земята, ще ни научи как да преустроим училищата, съдилищата, как да се храним. В този бъдещ свят гробища няма да има и тогава Христос ще дойде. Тази земя, в която сега живеем, ще се преустрои. Този свят ще потъне под водата. Нови континенти ще се създадат, нов въздух ще има. Ако Христос дойде сега на земята, какво ще намери? Всеки ще Го посрещне с едно прошение — коя от мъжа си се оплаква, кой от брат си, кой от сестра си. Христос ще каже: “Аз не идвам с тази цел — да съдя хората. Аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда.” Сега светът се съди, а няма Христос да го съди. Той дава нова заповед на любов и пита: “Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора, готови да възприемат това учение?” Той казва: “Ако имате любов, ще опазите моето учение, ще приложите тези три велики закона.” Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някои казват: Светските хора са невярващи, нямаме надежда в тях. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но между тях има недоразумения. Какво е това служене! Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се родили? Не, отпосле сте си турили тези фирми. Тогава защо са тези недоразумения? Като разберем основно защо сме дошли на земята, ще можем да приложим великия закон на надеждата и няма да питаме има ли Господ или не, а ще питаме прилагаме ли законите на любовта, вярата и надеждата? Прилагаме ли тези закони, разбрали сме защо сме дошли и недоразуменията ще изчезнат. А сега какво правят хората? Сгрешил някой, хайде три-четири години в затвора или църквата го отлъчва. И всички хора все света оправят! И които вярват в Бога, и които не вярват в Бога, все колят и бесят. Казвам: И едните и другите са под еднакъв знаменател. И ти, който вярваш в Бога, ме обираш, и ти , който не вярваш в Бога, ме обираш. Каква разлика има между тях? Ако вярващият ме обира, а невярващият не ме обира, казвам, че в този последния има някакъв принцип, нещо хубаво в душата му, което хората не виждат. Ето защо бих желал да постъпваме малко по другояче.
Това учение е потребно за вас. Вие трябва да живеете на земята, да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в тези три велики принципа — любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? — Като ги научи как да живеят. Това не е вярване, а велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това — да се научиш как да живееш. Това трябва да научим! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги — всички трябва да се научат да живеят разумно, да има мир и съгласие между всички.
И тъй, приложете това учение. Напуснете всички ваши стари възгледи, т.е. не ги изхвърляйте, а ги турете като тор. На вашите стари вярвания присаждайте нови клончета. Всичко в света трябва да се ползува. Тази опитност, която имаме, е отлична, направете крачка напред! Приложете закона на надеждата, да бъдете всякога радостни и да не знаете какво е обезсърчение. И последен бедняк да станеш, пак да не се обезсърчиш, защото в твоята душа ще има нещо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили, скрити богатства в себе си, които съвременната наука дори и не подозира, макар че ги констатира. Има неща, които човек не може да научи от книгите. Ако едно дете се подложи на магнетичен сън до пета степен, в него ще се развият особени способности и това дете може да ви каже какво става в Америка, може да опише болестта на някой болен и с това да предпише най-ефикасните лекарства. Как става това? Човешката душа още не се е напълно проявила; у човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на Божествения живот, ще научите всичко. Ако схващате Бога като всеобемна Любов, в която животът може да се прояви, ако Го схващате като същество, което гледа с най-голямо благоволение към най-малките и най-големите същества, Той ще ви въздигне. Схващате ли Бога като същество, което само чака да наказва, Той няма да ви помогне. Схващайте Го като същество на благост, сила, в която няма смърт. При такова разбиране на Бога във вас ще влязат два принципа на вяра и любов. След двадесет-тридесет години Бог ще ви повика при себе си, да види какво са научили неговите деца и после пак ще ви прати на земята. За всички има работа. Като види, че сте научили урока си, ще ви прати да служите във великата вселена. В този живот всяка душа ще задоволи всички стремежи, които тя има. Няма желание на душата, която тя да не може да осъществи. Но кога? — Когато свършим това велико училище, в което се изучава законът на надеждата. Бих желал всички, които слушате за надеждата, да излезете оттук радостни. Имате ли радост, всичко добро е у вас. Мома, която пее, работите є вървят добре. Отвори прозорците, весело є е. Някоя мома мълчи, лошо е положението є, изгубила е надеждата си.
Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена. Ти си една баба или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости! Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние. В нея има само радост и веселие. По това се познава този Божествен принцип.
Други
16.01.1920 10:00 Петък,
Русе
|
Начало
