Ще прочета 11-та глава на Евангелието на Йоана, от 1-ви до 27-ми стих. Има много неща в света, които трябва добре да се разберат. Много неща разбирате и много неща не разбирате. Онова, което сте разбрали, е останало назад; онова, което не сте разбрали, е напред. Следователно разбирането е непреривен процес, който показва, че човек не стои на едно място. Разбирането не е механичен процес. Казано е: „Да вярваме в Господа“. Вярването не е механичен процес. Както в разбирането има движение, така и вярата е процес на съзнателно движение. Ако пътник трябва да извърви 500 километра път за известно време, той трябва да си направи сметка, по колко километра да върви на ден. Не си ли направи точна сметка, времето ще изтече и той ще остане сред пътя. Ако сметката му е точна, той ще стигне навреме, но ще се усети уморен, след което трябва да си почива няколко дена. Какво придобива пътникът? – Придобива нещо. Той се спрял при един хубав планински извор, пил от неговата вода и занесъл от нея на близките си. Водата, от която пил, представя знанието, което човек придобива като пътник в своя дълъг живот на земята.
И тъй, като придобива знания, човек трябва да се подмладява. Всъщност става точно обратното: човек придобива знания и остарява. Значи сегашният човек се товари със знанието, а не се разтоваря. Много естествено, човек не търси начин да изправи погрешките си, но се пита защо е сгрешил и защо греши. Не питай защо си сгрешил и защо грешиш, но питай защо си служиш с белите и черни лъжи. Лъжата е причина за преждевременното остаряване на човека. Казваш: „Аз никога не лъжа“. – Днес малко хора говорят истината. Ти се оплакваш от живота – не говориш истината. Казваш, че Бог не те е надарил, нямаш никаква дарба – не говориш истината. Ти не си орал, не си сял, а поглеждаш със завист към нивите на другите хора и казваш: „Моята нива нищо не роди, а нивите на съседите ми дадоха много плод“. – Ти не говориш истината. Твоите съседи ораха, сяха, затова имат плод, а ти нищо не работи. Ти говориш лошо за своя ближен, че греши, без да знаеш как е сгрешил. Нямаш право да съдиш! Ти не познаваш правото, не си поставен за съдия. Никой няма право да се заема с работа, за която не се е учил. Преди години бях в едно село. При мене дойде един стар човек да си поговорим, да се оплаче от живота. Първата му работа беше да се оплаче от един селянин, който го излъгал, че знае да стриже. Старецът му казал: „Щом е така, острижи ме“. – „Острига ме, но виж какво направи.“ Той свали шапката си и какво да видя? Остригал го на стълби. Срам го е човекът да си открие главата. Принуден е в най-горещото време да носи шапка. Казвам: Не оставяйте да ви стрижат чираци, които не знаят занаята. Ако искате да ви острижат, идете при майстор. Дръжте се за възгледите, които Бог и природата са вложили във вас. Всичко друго, което хората ви говорят, да бъде външно условие. Казано е: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. Това не значи, че не трябва да вярвате на хората. Ще ги изслушвате, но ще се вслушвате и в себе си.
Едно време заекът имал рунтава опашка, по-дълга от сегашната. Като се разхождал из гората, той срещнал лисицата. Спрял се пред нея и започнали да се разговарят. Тя махала опашката си и той махал своята. Отвреме-навреме заекът поглеждал към лисицата, сравнявал опашката си с нейната, която била по-дълга и по-рунтава от неговата, и запитал: „Защо опашката ти е толкова дълга?“ Тя отговорила: „Откак започнах да ловя риба с опашката си, тя се проточи, стана по-дълга“. – „Как ловиш риба с опашката си?“ – „Много лесно. Отивам на определено място на реката, където има много риба, потопявам опашката си във водата и чакам известно време. Като усетя, че много риба се натрупва на опашката ми, излизам от водата с рибата заедно.“ Заекът казал: „Хубав е тоя занаят. Покажи ми на кое място ловиш риба“. Лисицата го завела на реката, показала му едно място и си отишла. Заекът останал сам и приложил първия урок. Пъхнал опашката си във водата и започнал да чака да се натрупа много риба. Било студено, зимно време. Заекът мислил, че много риба е наловил и дръпнал опашката си. Дърпа, но тя не излиза – замръзнала. – „Много риба налових, не мога да извадя опашката си. Ще почакам още малко, да наловя повече риба.“ Почакал още, но опашката вече замръзнала. Дърпал се той, обаче опашката не излизала. Дръпнал се по-силно и опашката се скъсала. И до днес заекът носи последствието на своя пръв урок – късата опашка. Питам: С опашка лови ли се риба? Заекът си казал: „Аз не знаех как се лови риба с опашка, затова отидох да се науча. Понеже опашката ми натежа от риба, не можа да издържи и се скъса. Като я теглих, ушите ми се продължиха“. Един съветник, подобен на лисицата, му казал: „Аз ще ти дам метод, как да скъсиш ушите си“. – „Не искам да слушам чужд съвет. Послушах лисицата и ето, опашката ми се скъса. Предпочитам ушите ми да останат такива, каквито са.“ Откак се скъсала опашката на заека, той не слуша чужди съвети. Какво представя опашката на животните? – Каквото е носът за човека, това е опашката за животното. Лицето на заека е кръгло, като луната. Това показва, че той повече чувства, по-малко мисли. Това се потвърждава и от късата му опашка. Един от първите учени на времето си казал на заека: „Аз ще ти помогна да удължиш задните си крака, че като видиш опасност, да бягаш. Твоето спасение е в бягането. Ако бягаш, кожата ти ще бъде здрава; ако не бягаш, ще ти одерат кожата“. Наистина, заекът трябва да бяга. Ако не бяга, нещастието го следва. И вашето нещастие се крие във философията на лисицата и на заека. Докато искате в ума си да правите опити, които нямат никаква основа, вие всякога ще се натъквате на нещастия.
Казвам на заека: Не мисли, че с опашката си можеш да ловиш риба. На вас казвам: Не мислете, че с вашия ум може да направите нещо велико. Разберете ме право. Аз не отричам вашите способности, но не се простирайте по-далеч от тях. Често хората се занимават с велики работи, а като дойдат до елементарните, не могат да ги обяснят. Например, те знаят, че като умножат единицата сама на себе си, пак единица остава: 1х1=1. Като я съберат с друга единица, получават две единици: 1+1=2. Защо е така, не знаят. Обаче като умножават 2х2, получават четири. Като събират 2+2, получават пак четири. Защо в тоя случай и при умножаване на двойката сама на себе си, и при събирането ѝ се получава един и същ резултат, и това не знаят. Освен в смятането има елементарни неща и в писането, които също не знаят. Например, думите „ама“ и „ала“, четени и напред, и назад, остават едни и същи, с един и същ смисъл. С други думи не е така: отпред четени имат един смисъл, отзад – друг смисъл. Какво виждате, като се огледате в огледало, съставено от няколко огледала, поставени под ъгъл? Ще се видите в няколко образа. Действителни образи ли са те? Не, те са сенки на истинския образ. Сянката предава ли нещо на човека? – Нищо не предава. Следователно единицата, умножена на своята сянка – единица, дава пак единица. Значи, когато умът се проявява в човека, той само увеличава сянката му. Така той показва реалността в света, в който човек живее. Реалните неща се познават само чрез ума.
Как се изразява реалността в човешкия живот? – Чрез четири процеса: чрез мислене, чувстване, дишане и хранене. Някой казва: „Не искам да ям“. Друг казва: „Не искам да дишам“. Трети: „Не искам да мисля“. Четвърти: „Не искам да чувствам“. Колкото и да се отказваш, и ще ядеш, и ще дишаш, и ще мислиш, и ще чувстваш. Ако имаш сила да се откажеш от един от тия процеси, ти ще се намериш вън от живота. Правили ли сте опит да излезете вън от живота? Ще кажете, че като излезете от живота, ще влезете в смъртта. Правили ли сте опит да излезете вън от тялото си и да видите, че извън вас съществува друг свят? Има хора, които съзнателно излизат от тялото си и се разхождат, както вечер, във време на сън, ходите на едно, на друго място; слизате, качвате се, хвърчите из въздуха. С кое тяло излизате? Ще кажете, че това е въображение. Това е състояние, чрез което човек проверява връзката между физичния и астралния свят. Ще кажете, че това са сънища. Но сънищата се сбъдват. Вечер сънуваш нещо, което на другия ден се сбъдва. Какво показва това? В бъдеще, като се освободите напълно от тялото си, ще имате съвсем друг род сънища.
Сега, мнозина от вас искат да станат по-добри, по-учени, по-силни. Колко по-добри ще станете? Определен ли е размерът на добротата, на учеността, на силата? Колко голяма може да стане една гайда? Като духнеш веднъж, гайдата не издава никакъв звук. Духнеш два–три пъти, пак не свири. Духнеш десет пъти, гайдата се разширява и издава глас. Щом започне да свири, колкото и да надуваш, обемът ѝ не се увеличава, но звукът става по-силен.
Следователно и вие може да се надувате, да станете по-добри, по-учени, по-силни, но дотолкова, че вашата гайда да започне да свири и да издава ясни, чисти тонове. Казваш: „Живея добре, колкото мога“. Така не се говори. Детето може да свири слабо на гайдата, но всички го извиняват. Обаче не е простено на виртуоза да свири слабо. Когато бил дете, той е свирил слабо, но като виртуоз, от него се иска сериозна, класическа музика, с хубав тон и добро изпълнение.
И тъй, когато говорим за живота, имаме предвид оня живот, който може да ни донесе радост и веселие. Това е реалният живот, на който всякога можем да разчитаме. Който се е домогнал до тоя живот, прилича на майстор-цигулар или певец, който разполага с цигулката или с гласа си. При всяка болест той сам може да си помогне. Ако се яви хрема, кашлица, треска или друга болест, той ще изсвири или ще изпее съответно парче и болестта ще изчезне. Мъчно се пее или свири, когато си болен. Здравият всякога може да свири и пее. Ще свирите, ще пеете и ще се учите. Затова сте дошли на земята. – „Трябва да се молим!“ – Ще се молите, но молитвата иска разбиране. Първо ще се помолиш, после ще отидеш на училище да учиш. Молитвата ще ти помогне да разбираш това, което ти се преподава. Като се върнеш, ще приложиш онова, което си научил. Не прилагаш ли наученото, молитвата е безпредметна. То е все едно да търгуваш, без да знаеш защо си станал търговец. Задачата на търговеца е да продава стоката си и да печели пари. Задачата на лекаря е да лекува болни и да печели пари. Задачата на учителя е да учи учениците и да печели пари. И религиозният има задача да проповядва и да печели души. Докато е живял на земята, човек трябва да е спечелил поне една душа. В това се заключава смисъла на живота.
Да се върнем към думите „ама“ и „ала“. Първата дума е по-груба от втората. Причината за мекотата на думата „ала“ се дължи на буквата „Л“, в която има възлизане. Наистина, когато слиза, човек става по-груб; той влиза в гъста, груба материя. Когато възлиза, той става по-мек. Когато художникът трябва да нарисува поне една картина, да покаже, че е художник, че е работил, така и духовния човек трябва да придобие нещо ново, да покаже, че е работил върху себе си, че е смекчил своята груба природа. Казваш: „Измъчих се, докато постигна желанието си“. Друг казва: „Много се трудих“. Трети казва: „Усилено работих“. Следователно имаме думите „мъчение“, „труд“ и „работа“. Каква е съществената разлика между тях? Мъчи се оня, който след като прави големи усилия, нищо не придобива. Труди се оня, който след големи усилия придобива нещо, от което други се ползват. Работи оня, който след големи усилия придобива нещо и пръв той се ползва от придобитото. Например, ти посаждащ едно дърво, поливаш го, копаеш го и след време придобиваш плодове. Това е работа, която те възнаграждава. При това ти си първият, който опитваш плода на своята работа. В тоя смисъл яденето, мисленето, чувстването са работа, защото ти пръв се ползваш от плода на тая работа. Самата работа храни, задоволява човека. В работата той расте, възраства и силен става.
Като ученици, от вас се иска учене и работа. Вие сте дошли на земята да работите и в работата да бъдете благословени. Работа без учене не може. Работата е опитната страна на ученето. Първо ще учиш, после ще работиш. Ако никак не си учил, не можеш да работиш. Учене без любов не може. Ако имаш малко любов, малко ще учиш. В това отношение Любовта действа като парата. С малко пара можеш да свариш няколко картофи. Със същата пара, обаче, не може да накараш една кола да се движи. За да се движи една кола, един влак или един параход, парата трябва да се сгъсти. Само при голямо налягане парата има двигателна сила. Значи има любов, на силата на която можем да сготвим само едно ядене. Обаче има любов, която движи коли, влакове и параходи.
Обикновено хората искат да бъдат много обичани и те да обичат много. Кога Любовта се изявява в своята сила? – Когато се постави на голямо налягане. Тогава, като срещне беден, страдалец човек, тя го поставя в движение. Тя започва да му дава сто, двеста, до хиляда лева. Ако има повече нужда, повече му дава. Бедният е доволен от тоя, който проявява любовта си към него, и го нарича добър човек. Какво прави бащата със своята любима дъщеря? Той ѝ дава възможност да учи, облича я добре, купува ѝ различни украшения, докато най-после я оставя наследница на всичките си имоти. Някой се оплаква от баща си, че не разпределил наследството справедливо: на най-големия брат дал по-голям дял, а на останалите – по-малко. Той е недоволен от баща си, без да потърси причината за привидната несправедливост. Всъщност бащата е справедлив. Като има предвид, че след смъртта си ще се прероди, той влага капитала си в големия син, защото има доверие в него. Той ще се прероди чрез него, затова го осигурява. По-малките синове са егоисти, мислят само за себе си, на никого нищо не дават. Бащата разчита на големия си син, затова го възнаграждава повече. Следователно човек може да обича само оня, който е отворен път за него. И Христос обича повече грешните хора, защото те бяха път за Него. Чрез тях Той се повдигна. Чрез тях Той изпълни Божията воля. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя Еднороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Като знаеше, че Бог обича света, Христос слезе на земята и се пожертва за тоя свят. Синът се пожертва за Баща си и жертвата Му даде плод. Питам: Искате ли и вие да бъдете обичани от Бога? Нямам право да ви задавам такъв въпрос, но искам да зная какво сте направили вие за Него. Ако сте намислили да правите нещо за Него, направете го. Само така ще се повдигнете. Да се повдигнеш, това значи да минеш от човешката любов, която спъва, в Божествената. Ако двама души те обикнат по човешки, ще почнат да те делят. Страшна е човешката любов. Някой дойде при мене, седи един час и половина. Друг седи половин час. Като разбере, че първият е седял много, той се огорчава, недоволен е от мене. Аз не съм виновен за това. Първият е болен, трябва да го оперирам. За операцията е необходимо повече време, отколкото за написването на една рецепта. Вторият има хрема. Дам му едно лекарство и го изпратя. Той е здрав. Естествено, че ще седи по-малко време при мене. Някой може да седи при мене десет години, друг – десет дена, трети – един ден, а четвърти – само осем минути, за колкото време пристига светлината на слънцето при нас. В първите три случая всеки ще свърши толкова работа, колкото свършва светлината за осем минути. И тъй, учете се да мислите право и да бъдете доволни от това, което Бог ви е дал. На здрава греда се слага повече товар. Силният кон се товари повече, а слабият – по-малко. Детето яде по-малко от възрастния. С една дума, на всеки човек се дава съответна работа. Благодарение на работата, която ви е дадена. В Царството Божие вие не може да бъдете нито пръв, нито последен. Първото и последното място са прерогатив на Бога. Казваш: „Аз съм пръв и последен“. – Не говориш истината. Ти не можеш да бъдеш нито пръв, нито последен. Бог казва: „Аз съм алфа и омега“, т.е. начало и край на нещата. Всичко е в Бога. Той е в началото, Той е и в края. Хората са в средата, между първия и последния. Колкото и да се силиш да бъдеш пръв, не можеш – Бог е на това място. Колкото и да се бориш за последното място, пак не можеш – Бог е и там. Мнозина се борят за първенство – това е невъзможно. Защо? – Първото място е заето. – „Да бъдем последни.“ – И това място е заето. Да бъдеш последен, това значи да си свършил вече училището. А ти едва сега постъпваш, малко дете си. Ще знаете: Пръв в света е Бог. И последен в света е пак Бог. Кажеш ли, че си пръв, ще дадеш това място на Бога в себе си. Кажеш ли, че си последен, ще дадеш това място пак на Бога в себе си. Ти си в средата между първото и последното място. Радвай се, че заемаш средата. Бог е на границите на нашия живот. Така Той ни пази. Бог ни е преден и заден страж. – „Искам да бъда пръв в Любовта, да ме обичат всички.“ – Това е невъзможно. – „Тогава да бъда последен.“ – И това е невъзможно. Ще бъдеш някъде по средата. Ако те обичат много, ще се стопиш, нищо няма да остане от тебе. Ако те обичат малко, ще замръзнеш, пак нищо няма да остане от тебе. Ще бъдеш по средата, че нито да се стопиш, нито да замръзнеш. Само Бог се справя със законите на топлината и студа. При студа меките неща стават твърди; при топлината твърдите неща стават меки. – „Твърд съм.“ – Ти не си виновен, студът те е направил такъв. – „Мек съм.“ – Топлината те е направила такъв. – „Искам да бъда добър.“ – Това не зависи от тебе. – „От кого зависи?“ – Питай плода. Както узряването на плода зависи от земята и от слънцето, така и твоята доброта зависи от земята и от слънцето. Ако почвата не е добра и слънцето не грее, както трябва, плодът не може да узрее. Сега, да дойдем до новите условия, да видим какво изискват те от човека. Новите условия искат ново знание. Вие сте минали известен път, извървели сте голямо пространство и сте придобили много знания. Вашето знание е само до известно време. В детинството си вие сте придобили знание, което днес, в напреднала възраст, не ви трябва. Апостол Павел казва: „Като бях младенец, по младенчески мъдрувах; като станах мъж, напуснах това, което е младенческо“. Затова казвам: Човешката любов е създала пелените на детето. Божията Любов е създала тялото на човека, т.е. неговия живот. Следователно човешката любов създава пелените на живота, а Божията – самия живот. Като дойде детето, пелени са нужни. Щом детето израсте и стане голям човек, защо му са пелените? Тогава животът е нужен, т.е. Божията Любов. Ще сложите пелените, т.е. човешката любов настрана и ще се облечете в Божията Любов – в самия живот. После пак ще потърсите пелените, пак ще ги хвърлите и отново ще дойдете до Божията Любов. Щом се нуждаеш от пелени, ще търсиш човешката любов. Щом дойдеш до развитието на ума, на сърцето, на душата и на духа си, ще търсиш Божията Любов.
Докато си във външната страна на живота, ще живееш с човешката любов; щом дойдеш до вътрешната страна на живота, ще приложиш Божията Любов. Човешката любов е служителка на първия и последния, т.е. на духа и на душата. Духът е първият, а душата – последният. Умът и сърцето са по средата – нито първи, нито последни. Когато сърцето иска да вземе последно място, отива при майка си, т.е. при душата. Когато умът иска да вземе първо място, отива при баща си, т.е. при духа. Всъщност, нито сърцето е последно, нито умът е пръв. Същото се отнася и до вас. Вие може да отидете при първия, но не може да бъдете пръв; може да отидете при последния, без да бъдете последен. Пръв е духът, последна е душата. Умът и сърцето са техни деца. Такъв трябва да бъде вашият духовен възглед, за да не влизате в стълкновение със себе си.
Един ден влиза една сестра в стаята ми, иска да поседи, да си поговорим. Питам я: Какво искаш? – „Да поговоря малко и да чуя нещо от вас.“ Казвам: Ако учиш добре, ще видиш моето засмяно лице. Ще се радвам, че имам една способна ученичка. Ако не учиш добре, ще видиш гърба ми. – „Ти си добър човек.“ – Аз съм и добър, и лош – от тебе зависи кое лице ще ти покажа. Ако ученикът не учи и лъже, учителят му показва строгото си лице. Не се позволява никаква лъжа – нито бяла, нито черна!
Един наш брат разправяше една своя опитност от ученическия си живот. Като ученик в Габровската гимназия, той си позволил един път да си послужи с една бяла лъжа, за която скъпо платил. Бил ученик в шести клас. Един ден отишъл на училище неприготвен. Един от учителите му го вдигнал на урок. Той веднага се извинил под предлог, че предишния ден страдал от зъб. Учителят го извинил. Като се върнал у дома си, до вечерта още го заболял съвършено здрав зъб. От силни болки той се принудил да го извади. Със здравия си зъб трябвало да плати за една бяла лъжа.
Не е позволено на ученика да си служи с лъжа – нито бяла, нито черна! Само така ще бъдете свободни. Съзнанието ви трябва да бъде будно, за да не се поддава на лъжата. Направиш една погрешка – не се извинявай. Колкото и да е малка, изправи я. Ако не я изправиш, ще дойдеш до лъжата. Допуснете ли лъжата в себе си, тя спира вашето развитие. Като отидете на оня свят, белите лъжи ще тръгнат след вас, като ваши деца. Те ще викат: „Мамо, тате, вие ни родихте“. Вие ще се чудите откъде излязоха тия деца. Докато е вън от вас, лъжата е в спящо състояние. Щом влезе във вас, тя се събужда и оживява. Не поддържайте лъжата. Нека стои далеч от вас. Който я създал, той да се грижи за нея. Ти не трябва да разпределяш чуждата стока. Защо ти е стоката на лъжата? Не казвай, че така мислиш и така говориш. Всичко, което минава през ума ти, първо го провери и после говори за него. Не говори непроверени неща.
Дойде една млада сестра при мене, а отвън приятелките ѝ стоят и си мислят: „Какво ли ѝ говори Учителят?“ Аз обръщам внимание на техните мисли и казвам на сестрата: Ако и ти си вън, ще мислиш като тях. Какво ти говоря? Аз искам да ти помогна, да те освободя от бялата лъжа, с която си служиш. Те мислят, че нещо особено ти говоря, не знаят, че минаваш през стъргало. Който си служи с бели и с черни лъжи, не може да бъде щастлив. Ще каже някой, че не го обичам. Това е бяла лъжа. Откъде знаеш, че не те обичам? Какви доказателства имаш за това? Ако не те обичам, ти не можеш да живееш. Щом живееш, това показва, че те обичам. Бог е Любов. Значи Бог в мене те обича. Не казвай, че хората не те обичат. Ако, наистина, не те обичат, Бог те обича. Закон е: ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш. Сега вие сте в гроба, като Лазара, и минавате през голямо посвещение. Христос застава пред гроба и ви пита: „Ще се откажете ли от вашите бели и черни лъжи?“ Вие сте в гроба заради стария живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от стария живот, за да възкръсне. Докато е в стария живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в областта на смъртта. Иде новото в света. То ще се роди чрез Божествената Любов. Да бъдем носители на Божията Любов – това се иска от нас. Кажи си: „Искам да бъда като Бога. Искам да бъда истинолюбив!“ Някой мисли, че като говори истината, ще изгуби много неща. – Нищо няма да изгубиш. Казваш: „Не мога да кажа на някого, че го обичам“. – Не можеш, защото не си се научил да говориш истината. Можеш да говориш за Любовта само тогава, когато мислите, чувствата и постъпките ти са в хармония. Това значи да проявиш Божията Любов. И Бог, когато ни е обикнал, първо е мислил за нас, после ни е чувствал и най-после е действал за нас. Ние трябва да Му благодарим! Ти си недоволен, че хората не те обичат. – Бъди доволен, че Бог те обича. Щом Той те обича, ти имаш всичко на разположение. И тъй, да се свържеш с Бога, това значи да бъдеш постоянно в молитва, Колко време се моли човек на Бога? По колко часа се молите вие? Доколкото зная, най-напредналите от вас се молят най-много по три часа. Останалите се молят от 5 до 30 минути. Повече от три часа никой не се моли. Ако някой се опита да се моли по десет часа, той ще се стопи. Това е извън силите на човека. Никой не може да издържи това напрегнато състояние. Как се молят православните? Някой влезе в черква, прекръсти се набързо, прочете набързо „Отче наш“ и бърза да си излезе.
Като четеш „Отче наш“, чети бавно, съзнателно, с мисъл. Чети: „Отче наш“. (Учителят произнася бавно.) „Който Си на небето.“ (Бавно, спокойно.) „Да се свети името Твое.“ (Пак бавно, тихо.) „Да дойде Царството Твое.“ (Бавно, с мисъл върху думите.) „Да бъде Твоята воля!“ (Тихо, спокойно.) Пожелай дълбоко в сърцето си да дойде Царството Божие на земята. Когато всички хора пожелаят това от сърце, светът ще се оправи. Вие четете набързо „Отче наш“ и както четете, така става. Светът бързо си върви и не се оправя. Не ви упреквам, но казвам, че вие сте чели Свещената книга набързо, като литературно произведение, и нищо не сте разбрали. Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с Любов. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които, четени с Любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето. Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по нов начин.
Кое е новото в света? По кой начин иде то? – Чрез първата хапка, която приемате при ядене. Ядеш нещо вкусно. В който момент усетиш, че ти е най-сладко, там спри. Нека остане в тебе желание да продължиш яденето следния път. Ако престъпиш това правило, непременно ще преядеш. Това упражнение дадох на младите. Ако отидеш на гости и поседиш известно време, в който момент се разположиш добре, веднага тръгни, не стой повече. Щом излезеш от едно място, иди на друго, там те чака нова работа. Това изисква Божественото. Когато десният крак е напред, левият остава назад. Щом левият излезе напред, десният остава назад. Краката сменят местата си: когато единият е пръв, другият е последен. И обратно: когато последният става пръв, първият става последен. Има ли нещо лошо в това? Десният е една крачка напред, а левият е след него. После левият излиза напред, а десният остава назад. Така първият и последният вършат успешно своята работа. И тъй, да застанеш съзнателно по средата, между първия и последния, това значи да придобиеш самообладание. Щом можеш да се владееш, няма да се тревожиш за това, което става. – „Какво ще стане с нас?“ – Най-много, което ще стане, е да ви съдят. – „Кой ще ни съди?“ – Дяволът. По-голям прокурор от дявола не сте виждали. Били ли сте под ударите на прокурорската съдба на дявола? Били сте, но сте забравили. Всички светии са минали през тая съдба. Като дойде дяволът, веднага започват обвинителните речи, фактите се нижат един след друг. Еди-кога си направил това и онова. Еди-кога си не си направил, каквото трябва. Какво ще кажеш против тия обвинения? Как ще се освободиш от дявола? Трябва да му кажеш: „Вземи си стоката, повече не я искам, не искам и парите ѝ. Отказвам се от твоята стока. Ако искаш обезщетение, и това ще платя. Аз започвам да работя отново“. Платете всички полици на дявола. Скъсайте всички договори и повече не се свързвайте с него. Вие трябва да постъпите с него честно, без никаква лъжа. И дяволът обича истината.
Едно малко дяволче се опитало да излъже големия дявол, учителят на лъжата. Той му казал: „Слушай, аз те учих да лъжеш. Мене ли ще лъжеш сега? На мене ще говориш истината, а другите ще лъжеш“. Дойдете ли до Божественото, там не се търпи абсолютно никаква лъжа. Там ще говорите абсолютната истина. Затова предварително ще ликвидирате с всички полици на дявола. Ще претърсите добре сандъците си и ще извадите и последната полица. Вие сте подписали полици и с Господа – и тях ще платите. Време е вече да се работи за Господа. Казвате: „Като станем добри, тогава ще работим за Господа“. Не, всяка вечер ще се явявате пред Господа със сметката си, какво сте направили през деня за Него. След това ще легнете да си починете, а не да спите. Сутринта ще станете радостни, че отивате на работа за Господа, ще изплащате задълженията си към Него. Само така молитвата ви ще бъде съсредоточена. Вие знаете вече, че нямате никакви полици и дългове към дявола. Като дойде дяволът, ще види, че няма какво да ви вземе. Обаче отвреме-навреме той пак ще ви обикаля и ще ви предлага нова стока. Ще му кажете: „Благодаря, аз ликвидирах вече с тая търговия, не съм способен за нея“.
Желая ви да видите Христа пред гробовете си и да чуете Неговия глас: „Лазаре, излез вън! Махнете саваните си настрана. Бъдете свободни и идете по домовете си!“ Гробът е място на лъжата. И Христа сложиха в гроба, но още на третия ден Той излезе от тая търговска борса. Аз наричам гроба дяволска борса. Всеки ще мине през тая борса, но не оставайте там, да играете с дявола. Христос казва: „Да ида да го събудя!“ (– 11-ти стих.) „Аз съм възкресение и живот. Който вярва в мене, и да умре, ще оживее.“ (– 25-ти стих.)
Казано е в Писанието: „Ще им дам ново сърце и ще напиша закона си на него“. Желая ви да имате ново сърце, с което да възкръснете и оживеете. Това е красивото и великото, към което и вие се стремите. Всички трябва да бъдете готови за тоя момент.
В Божията Любов е благото на човека.
Утринно Слово от Учителя, държано на 7 февруари 1937 г., София, Изгрев.
Книги:
Първият и последният Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.
Първият и последният Той създава (София, 1998) 15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.
Начало: 05:00
Утринни Слова
07.02.1937 05:00 Неделя,
София
|
Начало
