Ще прочета първа глава от „Деянията на апостолите“.
Животът е наука, която трябва да се изучава. Говорите за човешкия живот, но и него не познавате. Говорите за живота на природата, и него не знаете. Животът на природата е живот на голямо разнообразие и форми и прояви. Човешкият живот е пълен с отрицания, със скърби и радости, с тревоги и недоразумения, с доволство и недоволство. Радост и доволство се среща малко, повечето е скръб и недоволство. Много усилия са правели учените, философите и Учителите, да покажат на хората как да живеят. Мъчно е да научиш човека да живее правилно. Това е труден, отвлечен предмет. Животът не е нещо конкретно, което можеш да видиш и пипнеш. Човек очаква щастието, очаква да дойде Царството Божие на земята, иска да влезе в рая, мечтае за истинския живот. Какво ли не очаква човек? Всичко това са форми на целокупния живот.
Мнозина се запитват: „Има ли друг живот, освен тоя на земята? Ако има, какво се крие в него?“ Има друг свят, разбира се, много светове има, но това са степени на съзнанието. Спрете вниманието си върху съзнанието на мравката, на рибата, на птицата, на млекопитаещото, на човека и на ангела, да видите какво голямо разнообразие се крие в техния поглед и разбиране за живота. Сравнете чистотата на човека и на ангела, да видите какво голямо различие има между тях.
Казвам: Сега се говори за идването на Христа, т.е. за слизането Му на земята и за Неговия живот. Затова, като се казва, че Той иде на земята, всички мислят, че това ще стане както в миналото. Вие знаете как идат на земята вашите близки и как я напущат, затова мислите, че и Христос ще дойде и ще си замине като тях. Това се отнася до ония, които не са живели добре. Те носят тържествено на носилка, свещеници им пеят, речи им държат. Това е живот на аристократите. Обаче Христос не дойде, както идват обикновените хора, и няма да дойде като тях. Христос не чакаше да Го носят с носилка. Той извика учениците си, говори им и пред тях се възнесе. Днес очакват Христа, да дойде пак в плът на земята. Не е въпрос в плът ли ще дойде или като дух. Идването Му е въпрос на съзнанието. – Защо? – Защото и ония, които видяха възкресението и възнесението на Христа, пак се усъмниха. Оня, който има пробудено съзнание, никога не се съмнява. Той живее в бързите промени и от нищо не се страхува.
Какво се иска от сегашния човек? – Безстрашие. За да не се страхува, той трябва да е запознат с вътрешната страна на живота, с промените, които стават в него. Мнозина се страхуват да не изгубят тялото си. Каквото и да правят, както и да го пазят, един ден ще го изгубят. Това е истината. Казано е: „Има тяло естествено, има и тяло духовно“! Естественото тяло се губи, а духовното остава за вечни времена. Съзнателно или несъзнателно, всички хора се стремят към съграждане на своето духовно тяло. И то е изложено на постоянни промени, но на по-малко противоречия от естественото. Както за съграждането на физичното тяло са нужни материал, средства и работници, така и за съграждането на духовното тяло са нужни материал, средства и работници. Майката и бащата са главните работници за съграждане на физичното тяло на детето. Щом излезе от утробата на майка си, то започва да работи върху себе си. – Кой е главният работник за създаване на духовното тяло, наречено неръкотворно? – Бог. Той е създал това тяло за жилище на душата. Чрез това тяло душата расте и се развива, затова трябва да ѝ съдействате. Така вие постоянно ще се изменяте и ще изучавате законите на живота. Ако не познавате тия закони, и себе си няма да познаете. – „Ще се познаем ли в другия свят?“ – Ще се познаете, разбира се. Ако кучето познава господаря си, човек човека ли няма да познае? Има нещо, по което кучето познава господаря си. Следователно, колкото и да се измени човек в другия свят, все ще остане нещо, по което близките му да го познаят. И на земята хората се познават мъчно. Детето расте, става юноша, възмъжава, става възрастен човек, остарява и близките му, които не са го виждали отдавна, не могат да го познаят. Най-лесно човек се познава по гласа. Той е най-постоянен. Това е външен белег. Вътрешно човек се познава по своята мисъл, по своите чувства и постъпки. Хората не мислят, не чувстват и не постъпват еднакво. Благодарение на това, те са различават един от друг.
Помнете: Красив и разнообразен е животът. Дойдете ли до еднообразие в мислите и в чувствата на хората, вие се отегчавате от тях. Еднообразието отблъсква, а разнообразието привлича. Чувате ли често да ви казват, че трябва да се обичате, вие се отблъсквате от тия хора. „Да се обичаме, да се обичаме!“ Какво означават думите „Да се обичаме“? Това значи да проявим живота и любовта в тяхното разнообразие. Животът е красив, когато е изпълнен с Любов, работа и молитва. Да се молиш, това не значи да заемеш положението на един благочестив човек. Това е тщеславие, искаш да се представиш пред хората такъв, какъвто не си. Майката ще научи детето как трябва да се моли. То, от своя страна, казва: „Майка ми ме научи да се моля“. Научи ли се детето да се моли, и като порасне, като стане възрастен човек, пак ще се моли. Важно е човек да не се моли по един и същ начин. Еднообразието отегчава. Пазете се от него, за да не се отегчите и от молитвата. Човек трябва да бъде свободен във всичките си прояви. Ако някой е по-напреднал в развитието си, не трябва да се налага на младите, да им казва какво трябва да правят и какво да не правят.
Какво ще стане, ако младият прави всичко, каквото старият прави? Младият се отличава от стария, който постоянно се оплаква, че краката му не държат, че не може да мисли и да говори свободно. Като види лицето си набръчкано и остаряло, той казва: „Всичко изгубих!“ И при това положение човек пак се надява, очаква по-добри условия в живота. Какви ще бъдат по-добрите условия за страдащия? Каквито и да бъдат условията, щом не познава Божията Любов, нищо няма да постигне. Едни си представят Бога по един начин, а други съвсем не мислят за Него, даже не си Го представят. Аз не искам да се спирам върху тоя въпрос, защото ще се яви спор между хората, кой по-добре разбира живота, кой има по-ясно прозрение за нещата. Спорът може да се разреши лесно: който разбира живота по-добре, той може да свърши много работи. Да мислиш, че разбираш живота, без да направиш нещо, това показва, че се заблуждаваш. Щом разбираш нещата, ще имаш по-големи възможности и постижения. За Бога ще говориш само след като направиш нещо за Него. Не говори за добродетелите си преди да си ги проявил. Не мисли, че си певец, докато не си пял и сам не знаеш как пееш. Преди да си нарисувал една художествена картина, не говори за художество. Не казвай, че си окултен ученик, докато не можеш да четеш по лицето, по главата и по ръката на човека. Библията счита за грях гадаенето и четенето по ръката, по лицето и черепа на човека. Ще кажете, че апостолите са говорили и предсказали много неща. Ще кажете, че Духът е говорил чрез тях. Човек трябва да знае положително дали наистина е говорил Духът чрез него. Ако Духът му е говорил, и той ще говори като него.
Как се познава кога говори Духът? Ако отидеш при болен и Духът говори чрез тебе, болният ще оздравее. Ако влезеш в един дом, дето домашните не се обичат и разбират, ти ще внесеш известно подобрение в отношенията им. Когато две деца, двама влюбени, или мъж и жена се карат за нещо, Духът не е между тях. Духът примирява хората. Той не търпи никакво недоразумение, никакъв спор. Докато хората се карат и спорят, това показва, че те водят крайно индивидуален живот. В индивидуализма всеки търси своето право. Причината за спора и недоразуменията между хората е недоимъкът. Всички спорят все за малки работи. Страданието, подозрението, съмнението, завистта се дължат на недоимък на Любов. Вложи Любов в сърцето на човека и виж какво ще стане с него. Той ще започне да учи, да работи. Той ще обикне хората и всичко отрицателно в него ще изчезне. Любовта носи новата философия на живота. – Как се лекува съмнението? – С вяра. – „Нищо не става с вяра.“ – Със сегашната човешка вяра нищо не става, но с абсолютната вяра, която Духът носи, всичко става. Без Духа няма вяра, няма виждане. Как ще вярваш в неща, които не си видял? Ще цитирате стиха: „Блажени сте, ако не сте видели и повярвате“. Как разбирате тоя стих? Вие вярвате, например, на апостолите, защото те видяха Христа. Значи вярваш, защото имаш пред себе си една конкретна мисъл, едно конкретно съзнание. Ако никой не е видял как се е възнесъл Христос на небето, и ти не можеш да повярваш в това. Не можеш да вярваш в нещо, което не е станало. Изобщо, човек вярва в неща, които са станали и които стават.
Казвате: „Да сме живели и ние в ония времена, сами да видим с очите си възнесението на Христа!“ – Малко хора са имали тая привилегия и в ония времена. Малко хора са имали привилегията да бъдат във времето, когато Христос се е родил, и да Го видят. Колко евреи могат да се похвалят с тая привилегия? Разнесе се слух, че Исус се е родил в яслите, но колцина Го видяха? Ако и вие бяхте във времето на Христа, какви възможности щяхте да имате? Тогавашните времена бяха тъмни. Хората търсеха Бога със свещ, но не Го намериха. Сегашният век е век на зазоряване. Хората могат да намерят Бога и без свещ, но ако Го търсят. Да намериш Господа, лесно или мъчно, това е въпрос на съзнанието. Днес тая възможност е по-голяма. – „Видяхме Господа.“ – Оживяхте ли? – „Не сме оживели.“ – Щом е така не говорете неща, които не познавате. Казано е в Писанието: „Който чуе гласа на Господа, ще оживее“. Който види Господа, ще просветне. Да видиш Господа, това значи да видиш реалността на живота. Който е видял Господа, той е ликвидирал с недоволството. Ако не си Го видят и се съмняваш в Него, ти живееш в недоволството, ти си беден човек. – „Искам да стана богат.“ – С какво? – „С вяра, с любов.“ – Щом придобиеш вяра и любов, твоето недоволство изчезва. И тъй, вярата, любовта, това са добродетели, към които всеки се стреми. – Какво нещо е добродетелта? – За добродетелта може да говори само оня, който казва за себе си „аз“. Животното не може да каже „аз“. То живее в общото съзнание. Човек, обаче, се е отделил от общото и живее като отделно, самостоятелно същество. Според някои има състояние по-високо от азът. Някои го наричат безлично състояние. Да живееш в безличното състояние, това значи да включиш в себе си всички азове и да живееш вън от тях. Може ли да си представите какво състояние е това? Мислете върху безличното състояние, да разберете неговия вътрешен смисъл. – „Кое състояние е по-добро: да живееш в състоянието на аза или в безличното състояние?“ Питам: Кое е по-добре – да знаеш само една буква от азбуката или всички букви? Следователно азът е първата буква на великото Божествено знание, което в бъдеще ще ви се открие. – „Буква ли е Бог?“ – Повече от буква. – „Личност ли е Той?“ – Повече от личност. Бог е повече от всичко, което може да си представите. Сега, в каквото състояние да сте, не мислете, че сте дошли до най-високата степен на съзнанието. Че сте дошли до състоянието на аза, радвам се, но още много азове трябва да включите в съзнанието си. И тогава, като кажеш, че обичаш ближния си, разбирам да обичаш всички, които казват „аз“, както и ония, които не могат да кажат „аз“. – „Защо трябва да обичаме всички?“ – Защото всичко живо е създадено от Бога. Срещнеш един вол, питаш го: „Отде идеш?“ Той се свива, нищо не отговаря. – „Кой те създаде?“ Пак нищо не отговаря. Тогава иде Бог и казва: „Аз го създадох“. Питаш мравката кой я създаде, защо има толкова крака, и тя нищо не знае, не може да отговори на тия въпроси. Тя знае само, че за сегашния ѝ живот са нужни повече от два крака. И в тоя случай Бог се явява и казва: „Аз създадох мравката“. Питаш животното защо ходи на четири крака. То погледне към тебе и нищо не отговаря. И ти, човекът, като се качиш на кола, на файтон или на автомобил, ходиш на четири крака. Може и на два крака да ходиш – с мотоциклет. Силата на човека не е в двата крака, но в положението, което заема по отношение на земята и на слънцето. Той е в перпендикулярно положение към земята, а животните – успоредно на нея. Главата му е свързана с центъра на слънцето. Това го отличава коренно от животните. Като знаете това, бъдете готови за оня момент, когато Духът ви посети. Духът се проявява, както изгряващото слънце. Първо то осветява високите върхове и постепенно слиза надолу, докато освети всички предмети. Няма да остане човек на земята, на когото Духът да не се изяви. Това е въпрос на времето и на съзнанието. От готовността на човека зависи кога ще го посети Духът. Ако сте готови, Духът ще ви проговори; ако не сте готови, Той само ще ви огрее и ще продължи своя път. След това ще чакате дълго време да се прояви Духът отново. Той иде периодически на земята.
Сега се обръщам към пробудените души и казвам: Не губете условията. Мнозина губят условията, защото мислят, че за да се прояви Духа, трябва да живеят изключително в духовния свят. Не, каквото и да работиш, в който свят и да си, Духът може да те посети. Важно е да дадеш път на Божественото в себе си. Може да си последен работник на нивата и Духът да те посети. Може да си цар на земята и Духът да не те посети. Какво може да очаква царят, ако осъжда десетки и стотици хора на смърт, без да е проверил тяхната вина? Царят сам трябва да се убеди във вината на престъпника и тогава да го съди. При сегашните условия на живота царят няма възможност да проверява нещата. Каквото съдът реши, царят има право да подпише или да не подпише. Това не се отнася само до царя, но до всички хора. Колко пъти на ден вие осъждате вашия ближен, без да сте проверили вината му! Някой ви каже, че еди-кой си постъпил лошо и вие повярвате и започвате да говорите по негов адрес лоши неща. Казвате: „Еди-кой си не знае да се моли“. – Вие проверихте ли това? Знаете ли коя молитва е истинска? Знаете ли кой начин на молене е прав? Някой се моли и коленичи. Друг се моли и издига ръцете си нагоре. Не е важно какво положение взимаш; важно е мисълта ти да бъде съсредоточена, да не се раздвояваш. Някой се моли, а мисли за жена си, за децата си. Друг се моли, а мисли за обидата, която му нанесли.
Какво представя обидата? – Нечисто петно върху дрехата ти. Ако някой те обиди, не е достатъчно само да се извини, но трябва да вземе четка, чиста вода и сапун и да изчисти петното, което е направил на дрехата ти. Ще каже, че нравът му е такъв, сприхав човек е, затова те е обидил. Нравът ти не те оправдава. Ще изчистиш петното. Ти не си дошъл на земята да се цапаш, нито да цапаш другите хора. Щом се нацапаш, ще се изчистиш. Ако нацапаш ближния си, и него ще изчистиш. Като се цапа или като цапа другите, човек губи мира и разположението си. За колко време човек си запазва доброто разположение? Гневиш се, сърдиш се, обиждаш се, цапаш се – ти постоянно губиш разположението си. Наблюдавайте се, да видите колко часа през деня сте добре разположени. За да си запазите доброто разположение, вие трябва да бъдете будни, да не се прекъсва съзнанието ви. Казано е, че Бог се гневи. Обаче между гнева на Господа и на човека има голяма разлика. Човек се гневи, когато работите му не вървят добре и не са на място. Бог се гневи, когато поставя всяко нещо на място. Когато се гневи, Той работи. Казвате: „Да не се гневим“. – Не може без гняв. – „Да не се страхуваме.“ – И без страх не може. Ти се страхуваш от мечка, а в същност се страхуваш от Господа в мечката и бягаш от Него. Ако не те е страх от Бога, не би се страхувал и от мечката. Добрият човек не се страхува от мечка. В едно село имало един лош човек, името му било Иван. Един ден той отишъл в гората да сече дърва. Срещнала го една мечка. Понеже не успял да се качи на някое дърво, мечката го повалила на земята и започнала да го тъпче. Тя не го хапала, но само го търкаляла по земята, обръщала го на една и на друга страна и го натискала с лапите си. Най-после го пуснала и се скрила в гората. Едва жив, Иван се върнал у дома си тих, кротък, неузнаваем. – „Иване, какво ти се е случило?“ – запитала го жена му. – „Мачкала ли те е мечка, да знаеш какво нещо е? Мечка ме търкаля по земята, едва оживях под лапите ѝ.“ Наистина, не е лесно мечка да те търкаля и натиска. Всеки е опитал лапите ѝ. Голямата скръб, това е мечката в гората. Ако мечката само те търкаля, за да те укроти, ти си придобил нещо ценно. Ако те нарани, счупи ти кост или те ухапе, ти не си от напредналите ученици. Който е свързан с Бога, мечката само го тъпче и укротява. Който не е свързан с Бога, мечката го хапе и наранява.
И тъй, ако си свързан с Бога и постоянно го държиш в съзнанието си, и вълкът, и мечката, и тигърът ще дойдат пред нозете ти, ще те погледнат, без да ти причинят някаква пакост. Не си ли свързан с Бога, не мислиш ли за Него, те ще ти причинят голямо нещастие. Само така човек ще се освободи от скърбите и страданията, от мъчнотиите и нещастията си. Затова е нужно той да работи върху себе си. Веднъж свързан с Бога, и да страдаш, страданията ти ще се осмислят. Да осмислиш страданието си, това значи да се развиваш правилно, да те посети Духът. Да осмислиш страданието си, това значи да очакваш пролетта с радост. Кой не знае, че след тъмната и бурна нощ небето ще се изясни и слънцето ще изгрее? Кой не знае, че след зимните снежни дни ще дойде пролетта? Всичко това ще се превърне на добро.
Питате: „Защо идат страданията?“ Много обяснения могат да се дадат за страданията, от които да се разбере, че те са необходимост за човека. Въпреки това той не трябва да потъва в тях, да изгуби всичко ценно в своя живот. И Христос е говорил за страданията, показал е на човечеството как трябва да страда. В тоя смисъл Христовото учение дойде да спаси света. Да се спаси човек, това значи да познае Бога. Само Бог може да спаси човечеството. Само оня човек може да се спаси, който познава Бога. Познаването на Бога не е еднократен процес, но многократен, т.е. непреривен. Той продължава през цялата вечност. Вечно ще учиш, за да познаеш величието на Бога. Това ще бъде радостта на твоята душа. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил“. В познаването Бог се изразява на всички хора по различен начин: на добрите и праведните по един начин, на разумните – по друг начин, на светиите – по трети начин. Изобщо, няма същество в света, на което Бог да не се изявява. При това Той се изявява на съществата според степента на тяхното развитие. Той гледа на тях другояче, а не както хората гледат. Казват за едного, че е глупав, за друг – че е недоразвит. Така гледате вие, но Бог вижда доброто в тях. Казвате: „Дете е това, неразумно е“. – Днес е неразумно дете, но в бъдеще ще стане гениален човек – това вижда Бог. Всичко, което Бог е направил, е добро, но малцина гледат така на нещата. – Защо? – Не виждат ясно. Какво е положението на майката, която носи детето си девет месеца в утробата си? Ще кажете, че е добро това. Носили ли сте дете в утробата си, да знаете какво представлява това? Не е лесно да носиш девет месеца дете в утробата си! Обаче, като се освободи от бременността си, майката се радва, че се е родил човек в света. Преди това тя прекарва голям страх; тя трепери да не умре детето, да не стане нещо с него. Да родиш, това е трудна работа. За да родиш една права мисъл и право чувство, трябва да минеш през големи страдания. Всеки, който страда, е бременен с някаква идея. Докато роди, човек минава през големи страдания. Някои жени раждат лесно, а други – мъчно. Някои хора мислят бързо, а други – бавно.
Един свещеник разправяше една своя интересна опитност. Случило се, че в къщата, дето живял, една жена раждала. Цели три дена се мъчила тя, докато роди. Жената викала в своята стая и свещеникът след нея. Не могъл да отиде на черква, да изпълни службата си – толкова много се измъчил. После казваше: „Страшно нещо е раждането!“
Често и вие скърбите и се мъчите, без да знаете защо. Друг някой се мъчи, но заедно с него и вие се мъчите. Затова е казано в Писанието: „Не пожелай!“ – Защо да не пожелая? – Ако пожелаеш, ще минеш през мъчението и страданието. Докато не родиш, не можеш да се освободиш от тях. Ако не искаш да страдаш, не трябва да желаеш. Щом имаш много желания, много ще страдаш. Ще приличаш на рибата, която много ражда. С раждането човек се освобождава от желанията си, а с това и от страданията. Ето една особена философия на живота, която трябва да се изучава.
Да се върнем към въпроса за вярата като необходимост за човека. Без вяра никакво знание не се придобива. Ще вярваш, ще се мъчиш и страдаш, докато родиш една светла, възвишена идея. Обикновените хора мъчно раждат своите мисли. Обаче светиите и напредналите същества лесно ги раждат. Когато един ангел дойде между хората, в първо време той се обърква, попада на тясно. Постепенно той се оправя и ражда някаква възвишена идея. И Христос, докато се справи с хората, срещна големи мъчнотии. Той казваше: „Докога ще ви търпя?“ Често Го питаха: „Откъде идеш? Кой си ти и какво носиш?“ – Какъв може да бъде човек? – Или обикновен, или светия. Светията познава Бога и носи познаването в себе си. Казва се, че Христос се възнесъл на небето. – Всеки не може да се възнесе. Човек трябва да има търпение, да дочака времето да го осени Духът, да го облече в сила. Търпение е нужно за това! Ще чакаш и ще вярваш, докато Божественото в тебе се възнесе нагоре към небето. От това положение ти можеш да работиш в живота между хората. Казваш: „Видях Христа“. – Това не е достатъчно. – „Почувствах Духа.“ – И това не е достатъчно. Важно е да възприемеш Духа, Той да ти проговори и след това да приложиш всичко, което си чул и разбрал.
Силата на човешкия дух се крие в разбирането. Не казвам, че не разбирате, но не отлагайте нещата. Има нови неща, които трябва да се приложат без никакво отлагане. Мнозина отлагат, затова страдат. Някой казва: „Какво да правя повече? Чел съм Библията два–три пъти, няма защо повече да я чета“. Може да си я чел хиляда пъти – това нищо не значи. Така трябва да я четеш, че да напишеш прочетеното в себе си. Не е достатъчно само да отваряш и затваряш Библията, но сам трябва да станеш жива Библия.
В какво се крие силата на Христа? – В това, че Той може да нахрани хиляден народ без пет пари. Стремете се към дълбоко разбиране на нещата, за да може Бог във вас да се прояви. Съзнавайте, че Бог живее във вас, без да желаете вие де се прославите. Бог живее във всеки човек, затова трябва да Му дадете условия да се прояви. Кажеш ли „аз“, трябва да съзнаваш, че Бог се проявява в тебе. Дали ходиш, говориш, мислиш, чувстваш, това не си ти, но Бог, който живее в тебе. Той те учи на всичко. И човек ходи, и волът ходи, но голяма е разликата между едното и другото ходене. Голяма е разликата в разбирането на човека и на животното за живота.
Ново, правилно разбиране е нужно на хората. Докато дойдете до това разбиране, ще стоите във вашия Ерусалим, ще търпите и ще чакате. Ще дойде ден, когато ще отидете на гората, където ще се възнесете и ще се облечете в мощ и сила. Само при това положение ще работите, както ви учат отвътре. Много работа ви предстои: ще черпите знание от щерната и ще го връщате назад. Работата, която ви предстои, е подобна на щерна, която постоянно тече: пълни се и се празни. Като тече един–два дена, тя се изпразва и трябва отново да се напълни. Обаче Божественото знание е извор, който никога не пресъхва. Помнете: Днес Бог работи усилено върху човешките души, върху всички живи същества. Той оправя света. Няма да остане непробуден човек на земята. Всички хора ще се пробудят. Разликата между тях ще бъде само в това, че едни ще знаят защо са пробудени, а други няма да знаят и ще кажат: „Отиде ни сънят!“ Един ден, когато минат през големи страдания и мъчнотии, и те ще съзнаят защо са пробудени и ще почнат да работят. И те трябва да се събудят от дълбокия сън на миналото. Който се е пробудил и осъзнал, той вижда присъствието на Бога навсякъде. Той вижда неговото величие и красотата на природата. Той разбира смисъла на живота. Той живее с отворени очи. Който е станал, но не се е пробудил, той е сляп за всичко. Каквото и да му говориш, нищо не вижда. Пророкът казва: „Ослепил си ги, да не виждат, да не би да се обърнат към Тебе и се спасят“.
Сега на вас казвам: Пазете се от вътрешно ослепяване. Няма по-страшно нещо от това. За да не дойдете до вътрешното ослепяване, радвайте се на страданията. Който се е пробудил и осъзнал, той се радва на страданията и ги осмисля. Който се е събудил от сън, но още не се е осъзнал, той не е разбрал смисъла на страданията и се озлобява от тях.
В Божията Любов е благото на човека.
Утринно Слово, държано от Учителя на 27 септември 1936 г., София, Изгрев.
Книги:
Аз го създадох
Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003) 35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.
Той създава
Той създава (София, 1998) 15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.
Начало: 05:00
Утринни Слова
27.09.1936 05:00 Неделя,
София
|
Начало
