| Порталът към съзнателен живот |
Слепороденият
(Утринни Слова,
06.09.1936 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
„И като заминаваше, видя едного человека сляп от рождението си.“ (– 1 ст.). Учениците Христови запитаха Учителя си: „Коя е причината, че този човек се е родил сляп? Дали той е сгрешил, или родителите му?“ Христос им отговори: „Нито той е сгрешил, нито родителите му, но да се проявят Божиите дела.“ По повод на сляпородения се започна спор: Кой е този, който отваря очите на слепите? Евреите признават, че Господ е говорил на Мойсея, но не познават Христа и не знаят, отде е дошъл Той. – Бог е говорил и на Мойсея, и на Христа. Той е говорил и в миналото, говори в настоящето, ще говори и в бъдещето. Бог говори на всеки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя с мъчнотиите и противоречията. Той дава път на Божественото в себе си и проявява любовта си към Бога и към своя ближен. Той знае, че Бог е Любов и люби всички живи същества. Каже ли някой, че може да обича всички хора, той не разбира законите. Колкото е възможно обикновеният човек да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.
Мнозина се оплакват, че не ги обичат хората, или че едни са обичани повече, а те – по-малко. Това е вярно. Любовта не се раздава еднакво. Не можеш да обичаш всички хора по един и същ начин. Някого обичаш повече и повече му даваш; друг обичаш по-малко и по-малко му даваш. Даването е външен израз на любовта. Понякога се случва обратното: на онзи, когото обичаш, даваш по-малко. С това искаш да скриеш любовта си. Това са човешки прояви на любовта, поради което често се натъкват на големи противоречия. И Христовите ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Те не можаха да разберат, как е възможно, Христос, възлюбеният Син на Бога, да бъде разпнат. Трябваше ли един пророк, като Христа, Който правеше толкова чудеса, да бъде разпнат? Христос дойде между хората да ги научи да живеят правилно, но те не повярваха в Него. – Кога човек не вярва във великите и учени хора? – Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразиш, че много знаеш. Земята е велико училище. Който е слязъл на земята, трябва да учи, всякога да е готов да придобива знания. Мъдрецът се учи от всички, а глупавият си въобразява, че всичко може да направи и няма нужда от знания. Можеш ли да носиш земята на гърба си? Ако не можеш да я носиш, трябва много време да учиш, за да придобиеш и това знание. Има същества, високо издигнати, които носят земята на гърба си. Те знаят такива закони, до които обикновените учени още не са дошли.
Отговориха евреите на сляпородения: „Ти си роден в грехове, не можеш да учиш нас.“ И го изпъдиха навън. Голямо противоречие е за онзи, който мисли, че много знае, да види, как един смирен човек отваря очите на слепия. Христос вярваше в Бога и работеше в Негово име, затова правеше чудеса. Като чу Исус, че онзи, на когото отвори очите, бил изпъден, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?“ – Кой е той, Господи, да вярвам в Него? Рече му Исус: „ Който приказва с тебе, Той е.“ А той рече: „Вярвам, Господи!“ – и поклони Му се. (– 35 – 38 ст.).
И тъй, за да се справите с противоречията, трябва да разглеждате нещата вътрешно, а не външно. Докато човек гледа на света само като на външна проява, всякога ще се натъква на противоречия. Той ще се намира в положението на сляпородения: ще чува, без да вижда. Всички около него ще разискват върху въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе, но нито те ще разберат истината, нито той. Обаче, като се отворят очите му, той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще види, че светът е разумно създаден. Молете се на Бога да се отворят очите ви, да разберете, защо светът е създаден така, а не както вие искате. Светът постоянно се изменя, защото Бог непрестанно работи. Казано е в Писанието: „Ето, създавам нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, нов свят ще се създаде.“ И човек е подложен на постоянни промени: старият човек ще си замине, нов ще се създаде. Идат нови времена. Когато дойде Божественото време, старият човек ще си отиде и, вместо него, ще дойде новият човек, освободен от противоречията и страданията. Докато хората мразят и завиждат, новото ще бъде далеч от тях. Идете в една менажерия, да видите, какво правят животните в една клетка, като гледат, че други ядат. Щом им замирише на месо, те започват да вият, стават неспокойни. Докато не донесат и на тях месо, те не престават да вият. Вижте, какво правят хората, като чуят, че някой се ползва с уважението на ближните си. Те стават неспокойни, недоволни, не могат да си намерят място. Това е животинското естество в човека. То не може да търпи и се дразни, когато нещо не му достига. Който иска да бъде уважаван и обичан, трябва да обикне Бога. Щом прояви любовта си към Бога, всички ще го обичат. Друг път не съществува. С други думи казано: Ако вървиш в правия път, всички ще те обичат и уважават.
Първата и най-голяма заповед е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила; да възлюбиш ближния си като себе си. Това се иска от всички хора, защото могат да го направят. От всеки се иска да направи това, което може. Големи възможности и условия са дадени на човека. Защо тогава да не обичаш Бога и своя ближен? Ще кажеш, че не виждаш ближния си, а още повече Бога. Ако си сляп, имаш право да се оправдаваш, че не виждаш. Обаче, и слепият има отношение към хората. Той хваща ръката на ближния си, докосва се до него и го обиква. Защо и ти да не обикнеш Бога, поне като слепия? Докосни се до ръката Му и ще Го обикнеш. Ще цитирате стиха от Евангелието: „Ако виждаш брата си и не го обичаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?“ Тази идея отчасти е вярна, но питам: Защо искаш да видиш Бога в Неговото величие и сила? Намери Бога в най-малките Му прояви и там Го обикни. Тръгни от малкото към голямото, а не обратно. Ако не можеш да вдигнеш един малък камък, как ще вдигнеш цялата земя? Започнете от малката любов и постепенно отивайте към голямата. Едно малко страдание може да стане причина да проявиш любовта си. Като видят, че страдаш, мнозина ще дойдат да те утешат, и ти ще проявиш благодарност и любов към тях. Ако не забременее, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовта към детето си. През големи страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбта й се превръща в радост.
Следователно, за да възприемеш една идея и да я реализираш, трябва да станеш бременен. Не можеш да бъдеш в положението на безгрижната мома и да възприемеш една светла идея. Майка трябва да станеш! Само така ще разбереш нещата и ще ги реализираш. Щом си дошъл на земята, ще напуснеш моминството, ще изгубиш външната си свобода и ще се обремениш. Това е закон. Важно е, след като напуснеш моминството си, да не остарееш, т. е. да останеш вътрешно млад и чист. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своите мисли, чувства и постъпки, той е девата на живота. Мнозина са напуснали моминството си, но не са станали деви. Някои са останали моми, но не са дошли до девството. Изкуство е човек и като женен, и като неженен да запази онази чистота, чрез която животът се проявява. Това значи, слепият да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже с Бога.
И тъй, ако работите ви на земята не вървят добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създал всичко. – Къде да Го намерим? – Никъде и навсякъде. От вас зависи да намерите Бога. Ако прозорецът на къщата ви е малък, малко светлина ще прониква през него; ако е голям, много светлина ще имате в къщата си; ако излезете вън, ще имате изобилно светлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вярвайте в светлото бъдеще и не се обезсърчавайте. Не мислете, че хората не ви обичат и почитат. От вас зависи да бъдете обичани и почитани. Обичта подразбира запален огън, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете в някой дом, дето огънят гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами в къщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползват от вашия труд и от вашето ядене. От всеки се иска любов. Първо ти ще обичаш, а после хората ще те обичат. Това подразбира поговорката: „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ.“ Започни да работиш, и Господ ще ти помогне. Пръв ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си болен и се свържеш с Бога, лекарят сам ще дойде при тебе. Слепият не търсеше лекар, както правят днес болните. Христос сам го намери и отвори очите му.
Защо идат противоречията в живота? – За да минете от едно по-низко в по-високо положение. Без противоречия никой не може да се повдигне. Ще минеш през противоречия, както мина сляпороденият. Какво по-голямо противоречие може да съществува от слепотата? Всички хора около слепия се радват на красивия свят, всички се развиват свободно, а той е ограничен, дава му се като на болен, с лъжичка. Тук го бутнат, там го бутнат, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христос влезе в него, очите му се отвориха, и той видя външния свят. От обикновен човек стана необикновен. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очите му, как прогледа, откога е сляп и т. н. Радвайте се на противоречията, които отварят очите ви. Нямате ли такива противоречия, ще останете завинаги слепи.
Днес аз говоря за онези, които имат съзнателно отношение към противоречията и мъчнотиите. Който не се отнася съзнателно към живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бъде човек богат, но ако пороби душата си в придобиване на богатство, той е изгубен. Ти трябва да се качиш на богатството, както конникът на коня си, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе. Като стигнеш до местоназначението си, ще слезеш от коня, ще го заведеш в дама, а ти сам ще влезеш в къщата; ако си на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя си пеш, докато срещнеш приятелите си, които те търсят. И Христос отиваше в Ерусалим, възседнал на ослица, но като дойде до храма, слезе от ослицата и пеш влезе вътре. Христос прати двама ученици да намерят една ослица и да му я доведат. Ако ги питат, защо им е ослицата, ще кажат, че трябва на Учителя.
Преди години пътувахме с един приятел до Пазарджик. Като слязохме на гарата, потърсихме файтон, но не намерихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтон от града, но то забравило да изпълни поръчката, и продължихме да чакаме. Най-после видях една обикновена кола и казах на приятеля: Да се качим на колата и да платим на коларя, колкото иска. Така стигнахме в града. Важно е да разрешавате противоречията. Как ще ги разрешите, това е второстепенен въпрос. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобил, на файтон, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се от привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пътувате с проста кола. Използвайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятните условия в благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така Христос, т. е. любовта ще спре пред вас и ще отвори очите ви да прогледнете.
Христос мина край слепия, възлюби го и го запита: Искаш ли да прогледнеш? – Искам, Господи. Когато Божественото мине край вас и ви запита, искате ли да прогледате, веднага кажете: Искам, Господи! Такъв трябва да бъде стремежът на всяка душа. Докато не се отворят очите ти и не прогледаш, не отстъпвай от своя стремеж. Много препятствия ще срещнете на пътя си, но вървете напред. Във вас ще се яви ревност, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърчава. Вървете напред, докато придобиете любовта. Препятствията са необходими. Те усилват стремежа ви към любовта, към Бога. Ревността, съмнението събуждат човешкия ум. Човек започва да мисли и дохожда до правилно разрешаване на въпросите.
Каква е разликата между слепия и онзи, който е прогледал? Слепият живее в чувствата, в областта на сърцето си; прогледалият живее в мислите си, т. е. в своя ум. Който не ревнува, живее в тихите вълни на своето сърце. Той е доволен от живота си, но е сляп, нищо не вижда. Щом започне да ревнува, умът му се пробужда, очите му се отварят, и той вижда Бога, Който го пита: Вярваш ли, че Христос е Син Божи? Какво ще отговори той? – Вярвам, Господи.
Сега ще кажете, че знаете това, върху което ви се говори. Според мене, истинско знание е онова, което разрешава въпросите. Ако знаеш нещо, но не можеш да разрешиш най-простите задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажеш, че ревнуваш някого и си започнал да мислиш. Важно е, мисълта ти да е права. Прояви ли се ревността в тебе, кажи: Нека и този човек да се ползва от любовта на хората. И той заслужава да бъде обичан. – Защо всички хора да не прогледат? – Това е друг въпрос. Ако си прогледал, а около тебе има много слепци, ще кажеш ли, че не искаш да прогледаш, докато и на тях се отворят очите? Тогава ще разсъждаваш по друг начин. Христос отвори очите на сляпородения, и той прогледа. След това фарисеите го разпитваха, кой е този, който отвори очите му, как ги отвори. Откога е бил сляп? Отварянето очите на слепия събуди ревност в окръжаващите, но с това и умът им започна да работи. В тях се събуди мисъл, спор, който преди това не съществуваше.
Съвременните хора правят големи усилия, но, въпреки това, малко успяват. – Защо? – Защото се спъват от ненужни неща. Те се запитват, например, защо някой е повече обичан от друг, защо един е по-богат, по-силен от другите. Ти си беден, малък, слаб, защото минаваш през тясна, малка врата. Ако минаваш през голяма врата, голям ще бъдеш. Малкото дете излиза от утробата на майка си през тясна врата и влиза през широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. От малкото излиза голямото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувства и да се проявява. Така се събужда неговият ум, неговото сърце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрешил, или родителите му, че се родил сляп?“ Христос отговори: „Нито той, нито родителите му, но да се явят Божиите дела.“ Следователно, като срещнете сляп, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Бог. Има крайно страхливи хора, на които затварят очите, когато минават опасни места. И като ги преминат, отварят очите им, и те проглеждат. Понеже и вие сте минали вече опасните места, наближило е времето да се отворят очите ви и да прогледате.
И тъй, в стремежа си да придобие любовта, човек минава през ревността. Не е лошо да бъде човек ревнив, но за доброто. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единият ми син да седне от дясната ти страна, а другият – отляво.“ Това възбуди ревността на останалите ученици, и те запитаха, кой е достоен да седне от лявата, или от дясната страна на Христа. Христос им отговори: „Бог определя мястото на човека. Земният порядък се различава от небесния. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие.“ За да иска майката Заведеева специално място за синовете си, това показва, че тя живяла със стари идеи. И до днес още хората живеят със старите идеи, поради което сами се спъват. Влезте в новия път на любовта, дето всички препятствия и мъчнотии изчезват. Да живееш в любовта, това не значи, че ще измениш коренно характера си. Ако си нервен, и в новия път ще бъдеш нервен, но ще разрешаваш задачите си правилно. Ако си мек, разположен, и като човек на любовта пак ще бъдеш разположен. Ако си нервен, радвай се, защото така ще приемеш любовта. Нервният стои по-високо от разположения, безгрижен характер. Чрез нервите си той лесно ще приеме любовта. Нервността не подразбира лошавина.
Едно се иска от човека: да разбере божиите пътища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога с любов, него ще почете Отец ми“ – казва Христос.
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
32. Утринно Слово от Учителя, държано на 6 септември, 1936 г. София. – Изгрев.
---------------------
*) Йоана, 9 гл.
Утринни Слова
06.09.1936 Неделя,
София
|
| |
Из том „Устойчиви величини”, УС
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 15.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2015
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
