Петък, 5 часа сутринта
Мъчно може да се вземе „ла“. За да вземеш „ла“, трябва да имаш едно спокойно състояние на душата. Щом от една работа не си доволен, „ла“-то не е на място, не си го взел правилно. „Сол“ означава разцъфтяване.
Щом не е цъфнал хубаво, не може да завърже. Всичките неща, които не завързват, не са цъфнали. Ако цъфне по всичките правила, ще завърже. Но само на време трябва да цъфне. Ред има в природата, не когато и да е. За пример, вие спорите за музиката. Щом спорите за музиката, то не е музика. В музиката няма никакъв спор. Спорът е кога? Туриш дървено масло във водата, то излиза над водата. Като го туриш отдолу, то пак излиза отгоре. Ти другояче трябва, изкуствено да го поддържаш.
За пример, да кажем вие сте скърбен. Я ми кажете, как ще изпеете „скръбна е душата ми“. Я, го изпейте! Как ще го изпеете? Или: „радостна е душата ми“, как ще го изпеете? Аз, като минавах тази сутрин покрай селото, кучето като лае, музикално лае. То е опера. Оперно лае кучето, музикално. Учи се то. Оперно е туй. Един стражар като дава заповед по оперен начин.
(Учителят взе цигулката.) Какъв е българският ритъм? (Учителят свири български мотив.) Какво означава това свирене? Казвате: „Народна песен.“ Какъв е мотивът? От тази песен много мъчно може да излезе българинът, от този мотив. Не може да създаде друго нещо, не може да излезе навън. Ако свириш един български мотив, ти не можеш да влезеш в съвременната хармония. Една българска песен е хубава, но ако свириш тази музика – вкосенясва. Ти ще остарееш преждевременно, ти в нея не можеш да се подмладиш. (Учителят свири един тъжен български мотив и пее;) „За мене в живота няма вече надежда, нищо друго не ме очаква, освен да си замина.“ Като си замине нещо се свършва.
Сега модерното: (Учителят свири български мотив по-модерен.) В този мотив вече има прогрес. (Учителят свири идилията.) Тук има желание, той не е още роден, но има усилие, иска да живее, за да бъде роден. Тя сега иска да го накара да разбира. (Учителят свири веселата част на идилията.) Тук наполовина е преходно положение. Този е най-добрия мотив, който българите имат. Той ги спасява. Ако нямат него, отиде, та се не виде. Намерихме спасението на живота, избавихме се.
(Учителят свири и пее веселата част на идилията.) „Толкоз лесна била тази работа, която аз не съм разбирал, но сега моят Учител, откакто ми е разправил, на ума ми ясно стана хей, хей, хей.“ (Свири тъжната част.) Този е пътя, по който българите трябва да вървят. Ако в този път не тръгнат, изходен път е то. Ако останат на старото, ще дойде: (Свири българска песен.) Загазихме! Вие вече имате „сол“, „ла“ – едно положение. „Си“ е край на нещата. „Си “ се взима край на по-висша форма, няма накъде вече, край е то, няма условия. Казва: „Тя свършва, какво да се прави?“ Няма какво да се прави, отидоха ония хубавите работи. Щом вземе другото положение, дето българите вземат: (Свири народна песен) то е края, няма изходен път. Свършена работа. Но, като вземеш другото положение, новата българска музика, вземаш друго положение. Та вие ако вземете „ла“ и „си“, работата ви е свършена. Ако след „ла“ върви „си“, то е завършека на нещата. (Свири тъжен български мотив.) Българинът всякога погрешно, имате грешка в „ми“ и „фа“. Той мисли, че с пари всичко става. То е голямо заблуждение. Парите са условие. Умът е, с който нещата стават. Парите, при един ум, всичко може с парите да направиш. Но само парите без ум нищо не можеш да направиш. Парите сами по себе си нищо не могат да направят. Той, като турил „фа“, „фа“-то е крайният предел. Той, като забогатее, всичко е свършено. Докато е сиромах, той има бъдеше, като забогатее, всичко е свършено. Всякога казва: „Пари!“ Да, пари при един гениален ум, дайте му пари, колкото иска. Един, който няма ум, пари не му давайте. Ония, които имат ум, дайте им знания, които нямат ум, никакво знание не им давайте. Който има ум – сила му дайте, красота му дайте, всичко му дайте. Който няма ум – нищо не му давайте. Докога? Докато умът не дойде на място.
Българската музика трябва да се коригира. Гледам, тия народните песни, трябва да се пресеят. Казва: „Гениални са.“ Гениалност, но изопачена. Те са като трици, трябва да се пресеят, да остане същественото, върху което може да се гради. Онази дреха, която остаряла, какво ще направиш от нея? Аз съм срещал музиканти, които казват, че българската музика е гениална. „Чудна гениална музика.“ Всичките български музиканти от българската музика нищо не направили. Събрали китки. Че китката не е музика. Едно за главата, друго за опашката, няма нищо подходящо. „Стъпил ми Добри на бял мрамор камък.“ Слушали сте тази песен. Или песента: „Нали ти рекох, нали ти казах, да не пущаш нашата Донка на чешмата.“ Имало причини. Турците я откраднали. Майката не послушала и задигнали я, откраднали я. Той пее: „Нали ти казах, че не трябваше да ходи.“ Трябваше да има було, защото красивите турците ги задигали.
В българина личните чувства [са] толкова силно развити. Отчаянието, честолюбието, българинът има крайно честолюбие. Българинът е толкова честолюбив, горд, че всеки българин мисли, че е роден за министър, за цар, за какво ли не е. Казва: „Аз да стана, ще ги изколя, ще ги изтребя.“ Дето скърби, скръб няма в него. В тази смисъл скръб има, разочарование, личен елемент навсякъде има. Вие сега казвате, че в някоя песен може да се забележи благородство. – Не е българска песен. Един брат изпя една българска песен: Той скърби, дошъл да я види, да я попита къде ѝ е лошото. Ти как би написал тази песен? Той вярва, че е в гроба заровена, не му иде на ум, че тя излязла. Той мисли, че тя е затворена в гроба. Много материално схващане. (Учителят пее:) „Добре стана, че замина, за да можем и двамата да живеем. Когато ти на земята, Стано беше, с очи не можехме да се видим, да се разбираме. Но от как ти замина, Стано, много добре с тебе се разбираме.“
Сега на старите песни трябва да се направи корекция. „Докато ти Стано беше, аз бях сляп, откак умре ти, аз прогледах.“ Българските песни трябва да се изменят, да не са тъй разпокъсани. Някои песни са заети. Оригиналите са били религиозни и после са се изопачили постепенно. Първоначално са били много хубави, после са се изопачавали, дошли до този край. Защото има известни пасажи, известни изменения, гласът така се изменил и на този глас дошли другите. Българите имат свои песни. Старото трябва да се претопи. Старите песни трябва да се претопят. Трябва да останат като едно възпоменание. Сенки трябва да бъдат на съвсем новото. На децата може да се пеят песни, за да се види какво влияние има музиката върху тях. Да кажем имаш две–три отделения, ще пееш песните по един начин, на другите ще дадеш друга песен, на третите – трета песен, за да видиш какви ще бъдат резултатите. Може да пеете народни песни. Може да им пеете и други песни от новите от духовните песни, за да се види какво влияние упражняват. Българските песни означават една запушеност, съкратен ритъм, подпушен. Като вземете източните песни са изкривени. Едно изкривяване станало на чувствата, съвсем на мочурляк мяза, като влезеш не можеш да излезеш. (Учителят свири.) Знаеш какво движение има? Свири на децата да видят какъв отглас има.
(Учителят свири източен мотив.) Това е кълчене вече. Най-първо, като се свири, изопачаване на чувствата става. Това не е музика. То е музика, то е музика, но патологична музика. Патологията не е полезна. (Учителят свири: „до-ми“, „си-ре“.) Това е края на нещата. „Си“-„ре“ това е нов подтик. „Си“ и „ре“ вървят, но „ре“ и „си“ не вървят. Може да започнете тъй: „ре“-„си“ може да свириш така върви, но ще забатачиш. Пей това и ще видиш какво влияние оказва. Туй е краят на нещата. С туй ти не можеш да се върнеш на служба. Нова служба, то е „си“-„ре“. (Учителят свири: „Върви, право върви.“) Като дойде някое нещастие с този ритъм ще му тръгне напред. Ако имаш един кредитор, който не отстъпва, като дойде, започни да му свириш. Казва: „Ще платиш!“ Започни да свириш „си“-„ре“.
В музиката сега музикантите не се спират върху същественото на музиката, но се спират върху ефектите на музиката. Във всеки един тон има музика. В природата има музика на живота; има музика на смъртта; има музика на щастието; има музика на любовта; има музика на омразата. Вие сега казвате: „Бог е Любов.“ Но още не е музика на любовта. Как може да изпълните „Бог е любов“? „Бог е любов“, то е един метод за един посветен човек, не на обикновения човек. Обикновеният човек не може да започне с това, ритъмът е много висок. От де сега трябва да започнете? „Бог е Любов“, то е за светиите. На обикновения човек не може да му кажеш, че Бог е Любов. От де ще започнеш да въведеш? Ти ще кажеш: „Хей, Стоянчо, Стояне, ти си още млад, имаш бъдеше Стояне, ти искаш Стояне, да се поправиш, живота като всичките хора да живееш.“ Ще му кажеш как трябва да живее. Като дойде любовта, в прикрита форма да му кажеш, да му дадеш импулс, да има желание.
Песните, които ние имаме не могат да бъдат разбрани, трябва нещо друго, посторонно да се преведат. Българинът не може да разбира, как може да дига и да слага тъгите. Скръбният казва: „Как ще го дигаш, не можеш да го хванеш. Къде ще го дигаш?“ Той е реалист. Ще видиш хората, които са материалисти, искаш да им пееш. Ще започнеш от там отдето са те. На богатите ще започнеш да пееш от „фа“ или повишено или чисто, ще дойдеш до „сол“, после до „ла“. Като се намери на труден безизходен път, тогава започни с „ре“. Тогава той ще те разбира.
Вчера аз обяснявах какво е женското право и какво е мъжкото право. Ако търсиш женското право, винаги, винаги главата ти ще бъде завързана. Някой момък търси женско право, делят една мома. Като се сбият, носи главата си превързана, защото търсил женското право. Има ли право да вземе тази мома? Онзи, който търси женското право, набиват го, ходи с вързана глава, после затварят в затвора другия, той търсел мъжкото право. Ако търсиш женското право, ще бъдеш с пукната глава, ако търсиш мъжкото право, ще бъдеш в затвора. С пукната глава е по-хубаво, отколкото в затвора. Като ти пукнат главата, ще добиеш мекота, ще опиташ какво е страданието. Като те затворят, ще почувствуваш лишение, ще те заставят да мислиш. Женското право трябва да го търсиш за сърцето, мъжкото право трябва да го търсиш за ума. Ако не пазиш този закон, ако търсиш женското право по пътя на мъжкото ще носиш пукната глава. Ако носиш мъжкото право с чувствата, ти ще намериш затвора.
Нали сега хората казват: „Защо Господ създаде света?“ Невежите питат защо светът е създаден. Светът е създаден съвсем другояче. Да кажем майката роди едно дете талантливо, умно, даровито и туй дете отпосле се научи да пиянствува, казват: „Защо майка му го родила такъв?“ Такъв не го е родила майка му, той отпосле стана такъв. Пиянството отпосле дойде, то е криво разбиране. Пита: „Защо майка ми ме остави, аз да пиянствувам?“ Майка му заминала за другия свят, не се интересува. Но важи решението на въпроса. Така въпросът няма разрешение. То е един метод. Някой, за да предизвика да кажеш известна истина, казва: „Не вярвам в Бога.“ Той сам вярва, но то е предизвикателство. Този метод, той не е хубав. Най-първо ти приеми нещата тъй както са. Приеми, че нещата са хубаво създадени. Нищо повече. Не че не се проявяват хубаво, то е друг въпрос. Ти ще приемеш, че онзи, който създаде тази аномалия отпосле дойде, така светът не е създаден. То приеми в ума си, че нещата са хубаво създадени. Отпосле има причина, която нарушила. Така по-добре ще се разреши въпроса.
Някой казва: „Защо аз съм сиромах?“ Ти да не питаш тъй. То е друг въпрос. Ще кажеш: „Аз съм дошъл на земята, имам друга мисия.“ Да повярваш, че имаш мисия, малка или голяма, каквато и да е. Че да не съдиш за мисията по големите размери. Сега туй е разбиране. Един дошъл и станал слон, един човек завзел голяма служба като слона, другият – проста служба като магарето. Питам, в края на краищата, какво печели слонът? Какво печели и магарето? Слонът носи повече, повече го и товарят. Сега и животните работят. За човека са дадени. Животните са азбука. Слонът е създаден за учене. Не трябва да бъд[а] такъв слон, аз казвам, пък да нямам ум. Такъв слон го впрегни, той не знае как да се освободи. Магарето е красноречив оратор, дето влезе все реве. Като влезе в селото държи реч, реве но с тази реч какво е направило досега? Всички, като държат речи казват: „Магарето реве.“ Сега магарето ако не ревеше, ако само ходеше на чешмата, щеше да научи много хубави работи. То с реването разваля работите. То намира хубавата вода и с реването разваля работите. Магарещина.
Питам: Защо Христос не влезе с кон в Йерусалим, а влезе с магаре? Той им каза: „С магарето няма да провъзгласявате, че влизате в село. Като ревете, ще кажете на хората, къде има хубава вода.“ Един проповедник е едно магаре, което трябва да заведе хората при бистрите извори. Не да каже, че той е прочут, че много добре проповядва, коментирал хубаво. Вие затваряте вратата. Вие сега много ревете. Ревете да покажете чистата вода. Но ревете за себе си. Хубаво, положителното е това. Във всичко трябва да намерите положителната страна.
Казвам и в музиката, ако човек се завземе да изучава източната музика, българската музика, после европейската музика, ще дойдете до много хубави резултати. Те са практически методи, които може да приложите. Музиката още не влиза като възпитателно средство. Тя сега е едно забавление. Да кажем учителят влезе в училището и свири тъй: (Учителят свири.) Какво ще стане с учениците? Учителят, той като влезе, да пее. Той може да им пее една песен за укротяване. (Учителят пее от българската рапсодия тази част: „Ще отида там…“) Може да укротиш кои да са ученици. Ще пееш с тях заедно. Ти като влезеш в клас, няма да кажеш защо са вдигнали този прах, но ще им посвириш. Вдигнали са прах, пукнали са главата си, ти влезеш и започваш да пееш. (Учителят свири българската рапсодия.) Сега, туй е за светските. Ами религиозните, когато са сбутани, какво да им се свири? Някои спорят как ще им въздействувате. Един от най-трудните въпроси е самовъзпитанието. Той е много труден въпрос. Природата е разумна фирма. Аз разправях на едного, не му върви. Казвам: „Хванал си кривия път.“ На него му обяснявах по този начин. Казва: „Не ми върви.“ – Рекох, че природата е най-знаменитата фирма. Тя обича честни чиновници, които работят за нея. Пък тя се грижи заради тях. Тя, ако служиш, ще ти се оправят работите. Понеже досега само за своите работи си мислил, като речеш да работиш за себе си, разваля. Като работиш заради нея, започва да ти върви. Като намери, че работиш повече за себе си, отколкото за нея, хайде навън. Туй е идеята, която трябва да залегне във вас. Не какво мислят хората. Всъщност човек трябва да знае, служи ли на Бога. Да оставим думата Бог, но на природата служи ли или не.
За пример, дойде ти нещастие, кажи: „За добро е.“ – „Този човек умре!“ Този човек умре, за да възкръсне. Този човек беше в затвор, той умре, излезе от затвора, освободи се. Защо ще съжалявате, че умре. Радвайте се, че той се освободил. Господ го изважда от затвора. Не го изваждайте по физически начин. И по физически начин може да го извади. На този човек погребват тялото, в същото време се ражда едно дете или в някое дете на десет години той влиза в него, живее и прогресира, философ става. Какво има да съжалявате, че умрял. Взели му тялото, освободил се от него. Или пък той се освободил от бела. Не е лошо да бъдеш освободен. Умреш да се освободиш от някои религиозни вярвания. От много работи трябва да се освободите. Вярването е едно условие временно. При дадени условия са необходими. При новите времена тия старите вярвания не са потребни. За пример Мойсей какви не жертвоприношения не тури, какви строги закони. Само ако идеш в събота за сухи съчки да събереш, с камъни ще те убият.
Едно нещо помнете: В Бога смърт няма. Ако живеем в Него, смърт няма. Смъртта е извън. Щом човек не живее в Бога, умира. Смъртта е извън Божественото състояние. Ако сме в състоянието на Бога, не може да умрем. Ако умираме ние не сме в съгласие с Бога. В Бога няма смърт. Казва: „Аз вярвам в Господа.“ Ама ти не си в Господа. Казва: „Ами, защо умре Христос?“ Христос умре, Той беше извън Бога. Казва Христос: „Господи, защо си ме оставил?“ Той умря затова, защото каза: „Защо си ме оставил?“ Носи Той греховете на хората. Тия грехове и Бог не може да ги носи. С греховете Той не е в Бога, Той е извън Бога. Ти не можеш да умреш в Бога. В Бога човек не може да умре. Ако живееш в Бога, ти ще имаш живот вечен. Извън Него всичко ще те сполети. Щом не служиш, ти си отвън. Щом се обезверяваш, ти си отвън. Щом се обезсиляш, ти си отвън. Щом направиш добро, любовта дойде в тебе, ти си вътре. Може всеки ден десет пъти да влизаш и да излизаш вън.
Сегашните хора се смущават. „Виж, казва, колко учен човек е.“ Учеността се добива в една минута и се изгубва в една минута. Туй, което сегашните хора имат, той е учен човек, но той дошъл да се прероди и нищо не останало в него. Всичко туй се е изличило. Учените хора мязат когато пишеш стихотворения на морския бряг, че като дойдат вълните нищо не остава. Кое остава в човека? Само доброто остава в човека. Злото не остава. Всички ония знания, в които е проникнало злото, изчезват, те няма да останат. Онова знание, което човек придобие при Божията Любов, при Божията истина, те ще останат сега. Туй е в Бога. Другите, те няма да бъдат с тебе. Ако някой дойде с един автомобил в движение и излезе из автомобила, умрял ли е? Ние него го виждаме. Същността къде е? Никога не допущайте противоречие. Човек е трояк. Тази философия почива на три ограничения. Човешкият живот започва зле и свършва добре. Щом започнеш зле и свършиш зле, то е човешко. Колкото и да го чоплиш, така е. Умрелият умрял. Защо започва зле и свършва зле? Как е станало? Щом дойдеш до Бога, ти ще започнеш добре и ще свършиш добре. Ако живееш по ангелски, ще започнеш зле, но ще свършиш добре. Ако живееш по човешки, ще започнеш и ще свършиш зле, няма изключение.
Сега човешките разбирания виж на какво мязат. Един правоверен млад турчин станал пияница. Ходжата го съветва и му казва: „Знаеш, че си хванал лошия път.“ – „Лошият ли?“ – „Знаеш какво те чака в оня свят. Всички тия бурета, от които ти си пил вино, ще ти бъдат окачени на врата.“ Казва: „Пълни ли ще бъдат? Аз ще ги нося!“ Този човек е непоправим. Той мисли за пиене. В него трябва да се роди желание да носи бурета. Ако аз ви проповядвам въздържание, ще ви кажа: Пийте! – Какво? На вас няма да ви кажа: „Не пийте!“ Пийте, но хас вино, хубаво вино, онова премесеното не пийте. – „Ти, казва, направи една погрешка.“ Шишето имаше право да пие тази мастика, понеже беше в него. То е правилното. Ти си взел това, което шишето пие. Полезна е тази мастика за шишето. Ти, като гледаш шишето, няма да пиеш и главата няма да те боли. Туй, което шишето пие, ти не го пий. Като се тури в шишето, то е негово. Ще пиеш от туй, което не е в шишето. Къде е? Изворът е там.
В човека всякога има една слабост. Като помисли за нещо, той мисли, че работата ще се оправи. Там е заблуждението. Трябва ли на умрелия да му кажеш: „Защо умре?“ Или на родения: „Защо се роди?“ Нито родения питай защо се родил, нито умрелия питай защо е умрял. Не го питай защо е умрял. То е негова работа, ще ти каже: „То не е твоя работа.“ Ти като попиташ живия защо се родил, ще ти каже: „То не е твоя работа.“ То е немислимо човек да бъде нещастен, несъвместимо е с онова произхождение на човека. Човек трябва да бъде щастлив. Ти съзнаваш нещастието на някой, който влязъл в тебе. Той да е нещастен, като влезе в тебе, ти си мълчи. Като те пита, един отговор може да му дадеш: „Ако започнеш да работиш за мене, щастлив ще бъдеш.“ Той си пее една песен: „Нещастен съм. Аз съм нещастен.“ Защо е нещастен? Той се обезплътил още не съзнава, иска да има тяло, пък няма тяло, няма собствена къща, кираджия ходи. Дошъл в тебе, оплаква се: „Дотегна ми този кираджилък.“ Защо? Скръбта са живи същества, които не разбират живота. Всички тия негативни състояния, то е неразбиране на живота. Ти не може да мразиш. Онзи човек който мрази, той не е човек. Онзи, който съзнава любовта, той е човек. Аз, който изглаждам омразата и любовта, аз съм човека. Аз разглеждам живота по-дълбоко. Любовта е за мене сила, която работи за моето добро. Злото е сила, която работи за моето разрушение. От мене зависи да възприема едното или другото. Аз съм независим. Казва: „Аз го мразя.“ Ти не може да мразиш. Как ще мразиш, кажете ми? Да кажем удариш се в един камък. Как ще го мразиш? Счукаш го на прах и изчезне омразата. Като стане на прах, какво ще го правиш? Като го направиш на прах, ще се вдигне във въздуха, ще започнат да смъдят очите.
Злото в света произтича от незаконната любов. В незаконната любов лежи злото в света. Ако може да го разберете. Що е злото? Незаконна любов. Ето в какво седи незаконността. Тебе ти трябва едно парче хляб. Ти вземеш, че убиеш един човек да му вземеш хляба. Престъплението е незаконната любов – любов към живота. Ти, като имаш любов към живота, унищожаваш човека. Като имаш повече любов към своя живот, отколкото към другите, ти направи престъпление. Ти, ако обичаш всичките хора еднакво, не можеш да направиш престъпление. Но не еднаквата любов ражда престъпление. То е практически, всеки може да го опита. Защото утре, както тебе и другите, които обичат себе си повече, към тебе се отнесат неправедно. Затова човек трябва да обича всичките хора, не да ги обича, но има еднаква мярка. Какво значи да обичаш всичките хора? Ти си гостилничар, кой как дойде да му дадеш да яде, изпрати го да си върви.
Представете си, че аз откривам една чешма при един извор и поя хората. То е Божественото. Кой как дойде казвам: „Давайте!“ Ако обича да даде нещо, добре, ако не – пак добре, но всичко давайте. Той ако обича да плати, добре, но ти ако му кажеш да плати, ще създадеш злото. Давай, давай, ако той остави нещо, то е друг въпрос. Един ден ще му кажеш: „Ето какво си оставил, ако обичаш, може да го вземеш.“ Философията на живота е това. Другите философски разрешения нямат приложение. Те са хубави упражнения, но приложение нямат.
Та като се говори така, казва: „Може ли това?“ Хубостта седи в това, да правим това, което е невъзможно. Най-хубавото е да правим това което е невъзможно. Бог винаги възнаграждава, когато искаме да направим това, което е невъзможно. А когато – не прави туй, което е невъзможно, той го наказва. Вие криво ще разберете. Той ще допусне това, което ти си направил на другите, да ти го направят и на тебе. Ако ти си се мъчил да направиш нещо и не си успял, ти си щастлив. Като се опитат твоите синове и те да направят нещо, което е невъзможно и те ще бъдат щастливи. Да допуснем, че ти живееш на десет километра горе, може да се мъчат да те снемат, но ти си свободен. Сега ти, щом направиш това, което е възможно, тогава ще кажеш: „Господи, избави ме от злото.“ Щом не можеш да направиш нещо, ще кажеш: „Много ти благодаря, Господи, че туй нещо е непостижимо.“ Ще мислиш, ти не можеш да го махнеш, ще мислиш заради него. Не е ли хубаво да мислиш заради слънцето? Се таки от невъзможното, все ще остане едно благо. Слънцето кому принадлежи? Никому не принадлежи слънцето.
Та, вие имате стари вярвания. Казвате: „Направих едно добро.“ Доброто не се прави. Когато дам една чаша вода някому, аз не правя водата. Доброто не се прави. Хляба правя ли го? И хляба не го правя, житото не го правя. Любовта си е Любов. Казва: „Аз го обичам!“ Ти не може да обичаш. През тебе любовта е минала сега. Бог е любов в света. Единство в любовта има. Когато Господ отива да помага на хората и те да отидат да работят заедно с Него в работата, която Той отива да върши. Щом ти искаш да бъдеш като Господа, ти съвсем ще загазиш. Туй не е твоя работа. Ти може да се упражняваш в добродетелите. Но ето каква е мисълта. Ти нарисуваш образа на един човек, но той не е живия човек. Ти можеш да направиш от камък един човек, ако си скулптор, но той още не е човека. Човек може ли да създаде човека? Не може. Нито ангелите са в състояние да създадат човека. Бог създаде човека. Следователно, не се заблуждавайте, че обичате Бога. Бог е Любов. Любовта е прерогатив на Бога. Ние трябва да участвуваме в Неговата любов. Защо казва да не бъде Неговата любов. Тъй както се разбира, всичко става лесно.
Сега вие мислите, че някой ви обрал любовта. Ако аз съм вкъщи и хората затворили прозорците, аз ще отворя вратата и ще излеза. Вътре ако сте може да затворят вратата и да ви взимат светлината. Но отвън кой може да ви вземе светлината? Някой път облаци дойдат и засенчват. Ти не може да ги изместиш, но дойде вятър и ги измести. Кое ви мъчи сега? По някой път вие се мъчите за нищо и никакво. Но някой път вие се мъчите за неща, за които трябва другите да се мъчат. Вие се мъчите, но мъчението не е ваше. Той дяволът се мъчи и той като се мъчи и вие се мъчите. Онзи, който се мъчи, той е дявола и вие по симпатия започвате да се мъчите. Няма мъчение в Бога. Може ли да има мъчение в Бога? Сега може да се провери да се направят опити. Малките работи може да се проверят, да се види как работи законът. Пратете един богатски син при един добър учител, един богатски син, който е посредствен и пратете едно бедно дете на бедни родители, което е даровито гениално. В края на краищата към кого ще има повече любов? – Към даровитото. Онова богатското ще се облече хубаво, ще се явява, ще говори сладки думи. Учителят отвън може да се отнася много внимателно към него, но вътре в неговия ум няма да открива никаква тайна. Казвам: При Бога не искайте да станете богати, да се покажете, че сте нещо, нито отивайте като праведник. При Бога отидете като даровити ученици, които искат да научат нещо. Да е запалена душата ви за знание, за любов.
Тепърва има да учите какво нещо е любовта. Ако знаете какво нещо е доброто, какво има да се учите? Понеже не знаете произхода на злото, има какво да учите. За пример, вие се усещате слаби и казвате: „Да бях силен.“ Че кое е по-хубаво: Да бъдеш умен и слаб или да бъдеш силен и глупав. Да бъдеш човек със слабо тяло или да бъдеш един слон с глупав ум? Кое е по-хубаво? Слабото с ума е за предпочитане, отколкото силното с този ум. При най-големите изпитания в света, любовта е винаги на страната на слабите. Колкото ставаш по-слаб, тя търси слабите. Силните тя ги мачка. Мачка ги на общо основание. Царе владици, попове, всички мачка. Сега може да ви смутят думите: Правдата Божия. Кой може да бъде като Бога? Кой може да създаде такава вселена или кой може да създаде такъв човек? Един човек, който е свет и силен, може ли да създаде една земя? – Не може. Като земята не може да създаде. Къде му е силата, с какво ще се препоръча? Животът на силния се осмисля само при живота на слабия. Животът на слабия се осмисля само при живота на силния. Животът на невежия се осмисля само при живота на учения, на гениалния на светията. И животът на гения, на светията се осмисля при невежия. Такъв е законът. Като дойдеш, спри там. Това е философията на живота, с която можеш да работиш.
Туй са малки правила. Ще кажете, ами какво има зад това? Има нещо. Тогава ще ви приведа онзи анекдот за Паганини. Понеже се прочул като знаменит цигулар, казват му: „Може ли да свириш на три струни?“ Явява се той и свирил на [три] струни. – „Ами на две можеш ли да свириш?“ Явява се той и на две струни. – „На една струна?“ Свирил той и на една струна. – „Ами без струни?“ Той не се явил. Как ще свириш без струни? Казвам, туй са максими. Всички други неща са хубави. Всички глупости в света имат своето място. И най-лошата работа не е лоша. От туй гледище всичко каквото става в света все е за добро. Гледах веднъж един американец, каквато и линия да му дадат, той ще изкара нещо от нея, ще нарисува нещо. Той така рисува отведнъж, като че тази линия тъкмо за това е дадена. Веднага намери мястото.
Сега трябва да бъдете артисти, каквото ви се случи в живота да го наместите на място. Казвате: „Защо ми се случи това зло?“ Нарисувайте нещо от него, наместете го. В цялата история пророците посрещат ли ги хората добре? Йеремия казва: „Господи, станах посмешище на хората и на ангелите.“ И турците казват: „За предпочитане куче, пред стар вълк.“
За пример вие имате идеята да станете силни и учени. Добре, хубаво е. Но ако някой от вас мисли да стане цар, какъв шанс има? Или ако иска да стане княз или певец или гениален поет. За бъдеще е възможно. Но за този живот е невъзможно. Аз да ви подпиша, за бъдеще може да станете, след сто, двеста, триста прераждания. Радвайте се на туй, което сега имате. Радвайте се на такива каквито сте сега. Има неща, които не се разрешават.
Аз когато изучавах само една гама, за която не искам да ви говоря, аз я наричам гама на смъртта. По някой път музикантите, без да знаят нагазват малко и се оттеглят. После аз съм забелязал, щом бутна една струна се скъса, две, три, четири струни се скъсват. Казва: „Аз искам там като бутна, там да не се скъса.“ Казвам, не бутай! Ходиш да опитваш. Какво ще се ползуваш, ако знаеш. Ще се ползуваш, понеже ще дойдеш до едно място в музиката, искаш да прескочиш, не можеш. Не можеш да минеш, докато намериш един път да заобиколиш. Намерих защо ми се късат струните, направих един мост. Сега и вие ще направите един мост. Вие сте нещастни по единствената причина, че вие чувствувате тази гама на смъртта. Излезте, заобиколете! Минавам с един приятел, гледам една змия увита на един плет. Той се спря. Казвам: „Внимавай, не си туряй ръката.“ Сядаме на един метър от нея. Тя е навита на колело, очите ѝ са отворени, тя вижда. Казвам: „Не я бутай, нека се пече на слънцето.“ Той иска да я бутне и не знае, че тя може да го клъвне. Не я бутай, остави я. Казва: „Да се убие.“ Не се убива лесно змия. Че онази змия, като влезе в райската градина, ако се убиваш[е], но излезе от райската градина неубита. Ангелите не можаха да я убият. Змията влезе в райската градина и ангелите не можаха да я убият и пак излезе навън. След време Господ казва: „Човешките поколения, човешката раса ще ѝ смажат главата.“ Защото тази работа е много мъчна, да се убие една змия. Но след хиляди и хиляди години ще ѝ смажат главата. Колкото пъти с приятели сме виждали змии все искат да ги убият. Тя, като види, изплезва си езика. Това е поздравление. Щом изплезва езика, зле не мисли. Няма защо да я убиваме, тя ни поздравлява. За изплезването на езика всички я убиват. Но я убиват, когато ухапе някого. Не когато някоя змия си изплези езика я убива[т]. Че когато някой каже лошо за вас, той си изплезил езика, не го убивайте. Туй са практически правила.
Животът го приемете такъв какъвто е, то е философия. Този живот, който имате, него използувайте. В този живот е скрит другият живот. Не търсете друг живот освен този. Защото светът представлява един живот, след [това] завърже един малък плод. В този плод ще дойде другият живот. В семената има трети живот. Казвам: В сегашното, което имаме, се крие нещо друго. Да кажем, ако всички бъдете толкова спокойни, не индиферентни. Като кажем спокойно, аз виждам някои неща, на някое дете му пукнал главата. Аз не съжалявам за това, отивам, взема детето, взема вълна, изгоря я, туря и превържа. Ще му кажа няколко думи. Случва се то с децата. То е теза. Че пукнали главата, вземам за теза, развивам своята тема. Казвам: Ще благодарите на Бога, че можеха да ви ударят да ви пукнат главата и вие да умрете. Благодарете на Бога, че малко ви ударили. Всички неща може да ги използувате. Каквото ви се случи все е за добро.
Сега започнете да пеете, да ви почернеят косите. Досега пеехте и косите ви побеляваха. При какви условия може да почернее косата? Никога не противопоставяй две противоположни чувства едно против друго, или една мисъл на друга. Не ги отхвърляй, не ги докарвай. Ти си към едни по-снизходителен. Бъди еднакъв към всичките чувства. Към всичките мисли бъди еднакъв. И към даровитите и към недаровитите.
Ако някой е поставен в магнетичен сън, косата му може да стане черна лъскава. Пък може и за 24 часа да побелее от голяма изненада. На едни побеляват косите, когато минават през опасно място. Един се напил и като пиян минал през една пропаст. Сутринта, като видял от къде е минал, уплашил се и косата му побеляла. Той като видял, не можал да си представи как е възможно. Човек може да има такива сътресения, че косата му да побелее. Всяка мисъл, която вие изпращате към някого, всяко чувство един ден ще се върне при вас. Винаги доброто ще се върне като възнаграждение и лошото, което правим и то ще се върне. Пращай доброто винаги. Колкото се може по-добри мисли и чувства пращай. След време ще видите резултата. Някой път ако пратиш някои лоши думи, колкото се може по-малко прати.
Някой казва: „Ще си поправя живота.“ Щом живееш по Бога животът ще се поправи. Две мисли в това няма. Ако е черна косата, раждат се хубав хляб, хубаво жито, хубави лозя, ябълки стават. Но чистота там няма да има. Ако косата е бяла, тогава ще има най-хубавия въздух, най-хубавата светлина. Сега при тебе с бялата коса може от време на време на курорт. Има една белина, която е естествена. Когато всичките цветове се съберат на едно място, се ражда белия цвят. Следователно накарай космите си да поглъщат светлината и косата ти ще стане черна. Накарай космите да се откажат от светлината и космите ще побелеят. Или другояче казано: Ти с бялата коса трябва да даваш. Черната коса поглъща, но и единият и другият живот е на място. След черната коса иде бялата и след бялата иде черната. Защото при черната коса всичките краски са погълнати. Когато всичките краски са отразени е бялата. Ако туриш едно пречупване, тогава ще се явят много цветове – призмата. Лъчът ще се отрази. Туй са мъчни работи за разбиране. Сега разбира човек, но я се помъчи да си почерниш косата. Щом почерниш косата си, всичките мъчнотии ще изчезнат, ще се измени лицето и цялото тяло ще се измени. Щом почерниш косата си, ще се измени веднага.
Всички да имате жива вяра или дайте място на вярата да работи във вас. Като рече човек да работи, обезсърчи се и казва: „Тази работи не е за мене.“ Тази работа, която сте започнали е тъкмо за вас. Не се отказвайте от нея. По-хубава работа от нея няма. Но тъй, широко в света, всичко да ви интересува. Таз дето не е Бог, оставете го настрана. Не се занимавайте с неща, дето Господ го няма. Когато някое дърво израсте някъде, за градеж става. Камъните за къща стават. Всичко в света има добра страна.
Днес можеше да е дъждовно, да ни лишат от привилегията да дойдем тук. Днес ни дадоха разрешение като работници да поздравим първи май. По-голяма организация от нашата няма.
31 лекция на Младежкия клас 1 май 1936г. Бивака, Витоша
Младежки Окултен Клас
01.05.1936 Петък,
София
|
Начало
