| Порталът към съзнателен живот |
Божествената връзка
(Утринни Слова,
12.04.1936 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Красотата на живота се заключава в новото, а не в старото; в младостта, а не в старостта. Младост и старост са две различни състояния, през които минава човешкото съзнание. Сам по себе си, по същина, човек не е нито млад, нито стар. Обаче, в даден случай, той може да бъде млад или стар. Не е страшно, че човек остарява, но страшно е, когато не знае, какво иде след старостта. Тогава той иска да се подмлади, но не може. Той започва да изброява качествата, които имал като млад. Казва: Едно време бях силен, енергичен, пъргав; каквото пожелавах, постигах. В това отношение, старият прилича на един турчин, който често се хвалел, че можел да прескача големи трапове. – Сега можеш ли? – запитвали присъстващите. – Мога. Един ден направил опит да прескочи един голям трап. Той си мислел: Ще направя опита първо сам, без свидетели и, ако излезе сполучлив, ще го направя и пред близките си. Видял един трап, засилил се да го прескочи, но паднал. Като се огледал и видял, че няма хора около него, излязъл от трапа и си казал: Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.
Стремете се към новото, към неизменното в живота. Да се говори, че човек трябва да бъде добър, любящ, милосърден, вярващ, истинолюбив, това са обикновени, основни неща в живота. Това са врати и прозорци на къщата. Коя къща е лишена от врати и прозорци? Коя къща е лишена от маса, столове и съдове за готвене? Обаче, има един живот, който не произлиза от вратите, прозорците и мебелите. Той е над обикновеното и преходното. Този живот изключва всякакво покаяние. И до днес още вярващите говорят за покаяние. Какво нещо е покаянието? Да се покае човек, това значи, коренно да измени живота си. Ако не изправи живота си, а само се извинява, това не е разкаяние. Време е да изправите живота си, а не да се разкайвате; да приложите любовта си, а не безлюбието!
И тъй, ще знаете, че това, което разделя хората, обществата и народите, е безлюбието. – Какво трябва да се прави? – Да се приложи любовта. – Какво ще кажат хората за нас? – Това не е важно. Всички хора търсят любовта. Ще кажете, че любовта носи разочарование. Любов, която носи разочарование, не е истинска. Ние говорим за онази любов, която носи радост и веселие, която осмисля живота и разрешава мъчнотиите и противоречията. Тя носи истинската мярка за нещата. Имате ли тази мярка, светът не може да ви плаши. – Какво представя светът? – Стар, 120 годишен човек, който едва пристъпва. Нищо друго не му остава, освен да замине за другия свят. Там той ще се обнови, ще научи много неща и ще се върне на земята като малко дете, отново да се учи. Това подразбират алхимиците „вечно подмладяване“. Засега на земята няма още такива реторти, в които човек може да се подмлади. Висока култура се иска от човека, за да се подмлади моментално.
Съвременният човек е изгубил първоначалната си топлина, която е необходимо условие за подмладяване. И яйцето, което кокошката е снесла, има скрита, вътрешна топлина. Изгуби ли тази топлина, яйцето не може да се измъти. Ще кажете, че причината за това е в кокошката. От една страна причината е в кокошката, а от друга – в яйцето. При измътването на яйцето не по-малка роля играе и неговата вътрешна, скрита топлина. Тя представя особен род динамическа топлина, причина за новия живот. В човека тази топлина наричат „топлина на Духа“. За нея е казано в стиха: „Ако не се родите отново от вода и Дух, не можете да влезете в Царството Божие.“ Роденият от вода и Дух е нов човек.
Апостол Павел казва: „Да служим на Истинния Бог.“ Как да служи, сам той не е знаел. И като голям познавач на истината, той не е разбирал всичко. Знание е нужно на човека, да познава първо своите вътрешни състояния. Ти трябва да знаеш защо си неразположен, защо се съмняваш, защо си мрачен, недоволен и т. н. Не е достатъчно да съзнаваш, че си неразположен, но трябва да знаеш причината на неразположението. Щом имаш едно изкуство, трябва да го знаеш в съвършенство. Ако си майстор цигулар, ще свириш по всичките правила на музиката; ако си оратор, ще говориш по всичките правила на речта; ако си домакиня, ще изпълняваш работата си като добра майсторка. Каквато служба ти е дадена, ще я изпълняваш, както трябва. Животът изисква от всички точност, съвършенство в изпълнение на техните задачи. – Ние не живеем добре. – Това не ви оправдава. Ти изнасяш отрицателните прояви на човека, но те не съставят живота. Ако съзнаваш, че не живееш добре, ще работиш, да изправиш живота си и да се подмладиш. Затова си дошъл на земята.
Какво означава подмладяването? Да се подмлади човек, това значи, коренно да преобрази ума и сърцето си. Правата и светла мисъл подмладяват ума. Благородните и възвишени чувства подмладяват сърцето. Невъзможно е да подмладиш тялото си, ако предварително не си подмладил ума и сърцето си. Старият живот, изразен в стари мисли и чувства, не може да подмлади човека. Защо ще цитирате, какво е казал някой от старите философи и учени? И това е добре, но ако става въпрос за подмладяване, цитирайте онези мисли, които и до днес още живеят. Да цитирате стари мисли и да се мъчите да ги възкресявате, това е губене на време и сили. Занимавайте се със Словото Божие, с Неговата истина. Само така можете да подмладите ума и сърцето си. Те са живи и днес, ще живеят и в бъдеще.
Къде ще намерите истината? – Тя е в самите вас, и вие в нея. Ако не беше така, не бихте могли да живеете. Вие живеете и в любовта, и в мъдростта на Бога, но нито истината, нито любовта, нито мъдростта са проникнали още във вашата душа. Когато истината проникне дълбоко в човека, той става свободен, радостен и весел, както детето, което се намира в обятията на майка си и баща си. Истината подразбира освобождаване, подмладяване. Който изгуби истината, изгубва свободата и разположението си. Той е като в мрачен, облачен ден, с понижена температура – всичко около него е в тъмнина. Много естествено! Може ли затворникът да бъде радостен? Веднъж изгубил свободата си, той няма радост, няма светлина в душата си.
Често религиозните хора изпадат в заблуждение, понеже очакват да дойде Духът в тях, Той да ги научи на всичко. Това е неразбиране на нещата. Имат ли опитност, как учи Духът отвътре? Как ги учи външно, знаят, но как учи вътрешно, малцина знаят. Външно Духът учи човека чрез майката, чрез учителите и чрез обществото. Майката възпитава детето си и, ако не слуша, пръчицата играе по гърба му. Учителят преподава урок на учениците си и, като свърши урока си, изважда един от тях да повтори казаното от него. След това му дава задачи, или теми, които той сам трябва да реши. Ако ученикът не може да ги реши, иде наказанието. Ученикът трябва да мисли право и външно, и вътрешно. Ако не мисли право, той нарушава вътрешния си мир. За да запази мира си и отвън, и отвътре, той трябва да има положителни мисли и чувства. Външно човек може да се излъже, но вътрешно – никога. Външно може да познава живота, да знае всичките правила наизуст, като декламация, но важно е вътрешното знание. Като отиде на другия свят, ще му дадат една мъчна задача, която трябва да реши в пет минути. Лесно се пишат и декламират стихотворения на земята. Важно е на небето да напишеш едно стихотворение и сам да го издекламираш. Някой знае много стихотворения, но, като отиде в другия свят, не може да си спомни нито едно. – Защо? – Защото красивите и велики неща се пренасят от небето на земята, а не от земята на небето. Истинската поезия, музика, наука слиза отгоре. Истинският език е небесният. На земята хората говорят на много езици, поради което преводите им са неточни.
Какво представя небесният или Божественият език? Той е езикът на любовта. В този език всички думи са на мястото си. Единен и общ е този език. Който го знае, лесно прави преводи. Обаче, с човешките езици не е така. Един език е по-богат, друг – по-беден, затова и преводите са неточни. На човешки език лесно можеш да кажеш, че обичаш; на небесен език мъчно се изговарят думите „обичам те“. На земята първо казваш, че обичаш някого, а обичта иде после. На небето е точно обратно: първо иде обичта, а после я проявяваш. На небето живеят същества с будно съзнание. На земята ти трябва да се събудиш от сън, за да разбереш, че си буден. На небето, и като спиш, съзнаваш, че си буден. На земята хората често са сънливи. Стават, лягат и прекарват голяма част от времето си в сън. На небето няма сънно състояние. Тук често хората се обиждат, на небето не съществува обида. На земята обидата е допусната. Обиждат се двама души, а после се извиняват. На небето това не се позволява. Ако двама души се обидят, и двамата слизат на земята и, докато не изправят погрeшката си, не могат да се върнат назад. Красив е животът на небето, но човек трябва да бъде готов за него. Ако не е готов, ще го набият и ще го върнат на земята.
Един ден Настрадин Ходжа отишъл при гадател, да му предскаже бъдещето. Гадателят му казал, че в скоро време ще замине за другия свят. Той се върнал при жена си и казал: Жена, скоро ще ви напусна. Ще се отделя за няколко дена от дома си, да се приготвя за небето. Той се простил с жена си и отишъл на края на селото, под една круша, да прекара в размишление. Крушата имала плодове и, както лежал, крушите падали една след друга около него. Ходжата лежал, размишлявал и, от време на време, хапвал по една круша. Така минал първият ден. На другия ден той си мислел: Дали съм още на земята, или ме взеха вече в другия свят? Ако съм в другия свят, добро е положението ми. Лежа си, почивам си, и крушите падат около мене. Не се чува гласа на жена ми, никой не се кара, никой не ме обижда. Така минал и вторият ден. На третия ден той чул отдалеч някакви звънци и си казал: Идат вече от онзи свят да ме вземат с музика и песни. Чакай да видя, какво става. Понадигнал се да види с очите си цялата обстановка. Какво видял? – Керван: камили и камилари, носят нещо. Като го видели, камилите се подплашили, хукнали да бягат и изпочупили грънците, които носели. Недоволни от това, камиларите хванали Ходжата и го набили. След боя той изтрезнял и се върнал у дома си. Жена му го запитала: Какво има на онзи свят? – Докато лежиш спокойно под крушата, всичко е добре. Лежиш си, и крушите падат около тебе. Повдигнеш ли главата си да видиш, какво става навън, веднага камиларите се спущат върху тебе и те набиват. – Защо те бият? Подплашил си камилите. Наистина, преди да отиде в другия свят, човек все ще подплаши камилите и ще го бият.
Какво означават думите „подплашване на камили“? В широк смисъл, тези думи означават неразбиране на нещата. Например, някой проповедник говори, а слушателите му не го разбират. Чуят една мисъл, но я изопачават. Понякога и проповедникът може да предизвика слушателите си. В желанието си да ги поправи, той изнася в проповедите си техните погрешки, да им покаже, че не живеят добре. Като го слушат 20 – 30 години, най-после те се отегчават. Няма защо да се говори на човека, че не живее добре. Достатъчно е да му се каже, че животът е велико изкуство. Той знае, как трябва да се живее, и сам ще намери погрешките си. Ако проповедникът се наеме със задачата, да изнася погрешките на слушателите си, след време и те ще намират неговите погрешки. В края на краищата, и двете страни ще се отблъснат. Пазете се от такива проповеди. Ако си проповедник, работи съзнателно, от любов. Не очаквай да ти се плаща, нито да ти благодарят. Добре е хората да бъдат благодарни, но благодарността им трябва да изтича отвътре, а ти, който проповядваш, трябва да бъдеш абсолютно безкористен. Постигнеш ли това, хората ще бъдат доволни от тебе и ще ти благодарят.
Едно се иска от хората: да образуват правилна, Божествена връзка помежду си. Дали са проповедници и слушатели, учители и ученици, между тях трябва да съществуват Божествени отношения. Една връзка трябва да съществува – Божествената. Днес хората страдат и боледуват по единствената причина, че много връзки ги държат за земята. Ако погледнете човека с окото на ясновидеца, ще забележите, че той е обвързан от главата до краката с хиляди нишки, някои единични, а други – двойни. Пожелае ли да се повдигне нагоре, веднага нишките го дърпат надолу. Всяко теглене надолу му причинява болка. – Какво трябва да прави този човек? – Да потърси опитен лекар, който знае, как да реже връзките на хората. Щом намери такъв лекар, болестта му изчезва. Какъв ще бъде лекарят, не е важно. Дали е материалист, идеалист или духовен човек, лекарят трябва да владее изкуството да реже нишките на хората. Това не може да мине безболезнено, но поне с по-малко страдания и без усложнения.
Какво се иска от съвременните хора? – Чисти мисли, чувства и постъпки. Само така те могат да бъдат здрави. Всяка нечистота дава условия за ферментиране. Ферментирането пък причинява болести. Следователно, болният страда от ферментирали мисли, чувства или постъпки. Щом спре ферментацията и нечистотиите се изхвърлят навън, болестта изчезва. Новият живот има за цел, да премахне условията за ферментация. Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка никога не ферментират. Щом ферментират по външно или вътрешно влияние, това показва, че в тях има някаква нечистота. Тази е причината, дето човек, без да съзнава, опетнява мислите и чувствата си. Има случаи, когато някой фермент попадне в мислите на човека и след известно време те започват да ферментират. Това се дължи на някакво външно влияние. – Кой е виновен за това? – Никой не е виновен. В природата на човека има условия за ферментация. Щом има условия, все някой фермент ще попадне при благоприятни условия за него и ще почне да се развива. Затова Псалмопевецът казва: „Господи, бъди ми задна стража.“ Той иска Бог да го пази, да не изпада в изкушения, които да предизвикват ферментация на мислите и чувствата му. Без да иска, човек може да се подхлъзне и след това да носи последствията на своето невнимание.
Като живее на земята, човек е изложен на изпитания и мъчнотии, които трябва да разрешава правилно. Ако не ги реши правилно, идат лошите последствия. Какво е нужно на човека, за да избегне процесите на ферментация? – Да пази чистота в мислите и чувствата си. Това наричаме „хигиена на мислите и чувствата“. От тази хигиена зависи здравословното състояние на човешкия организъм. Това е новата хигиена – хигиената на любовта. Който живее според изискванията на тази хигиена, не пита, защо този или онзи не го обичат. Той е дошъл на земята да възприеме Божията Любов и да я предаде на хората. Той знае, че живее в Бога и се ползва от Неговата Любов. Щом Бог го обича, и хората ще го обичат. Когато приемете любовта, трябва да я предадете, както сте я приели, без лъжа и лицемерие. Какво правят младите моми и момци? Като се влюбят, те външно се представят безразлични един към друг. Вътрешно горят от любов, а външно се представят хладни и незаинтересувани. И обратното се случва, външно дават вид, че са влюбени, а вътрешно – студени. И едното, и другото положение са неестествени. Не всичко, което минава през човека, е негово. Има чужди състояния, на които той се натъква. Това показва, че много фактори оказват влияние върху човешкия живот. Пазете се от чуждите влияния. Ако се натъквате на тях, не се страхувайте, не ги избягвайте, но изучавайте ги като предметно учение. Минавате край едно умряло куче. Не бягайте веднага, но спрете се и помислете, защо е умряло на пътя, защо мирише и т. н. Неприятна е миризмата на умрялото куче, но помислете, че и у вас има мисли и чувства, които миришат лошо. Потърсете причината за тях, за да намерите начин да се освободите от влиянието им.
Задачата на човека е да се освободи от вътрешните заблуждения, които спъват развитието му. Който престава да се развива, преждевременно остарява. А щом остарее, той престава да се учи. Каквато книга да отвори, скоро я затваря и казва: Няма какво повече да уча. Ако отвори Свещената книга, и нея скоро затваря. Той не подозира, че тази книга крие истинското знание. В нея има думи, при произнасянето на които се откриват нови светове. Както любовта отваря вратата към Божествения свят, така и някои думи от Свещената книга въвеждат човека в красиви, възвишени светове. Следователно, всеки човек, когото обичате, представя за вас врата, през която можете да влезете в духовния свят. Ако обичате някого и не можете да влезете в духовния свят, това показва, че нито вашите отношения към него, нито неговите отношения към вас, са прави. Христос казва за себе си: „Аз съм вратата на кошарата.“ Който мине през тази врата, ще чуе гласа Му и ще Го познае. Той ще познае Бога и Неговата Любов. Величието на Христа се заключава в това, че Той послужи като врата за минаване на човешките души в духовния свят. Като знаете това, направете връзка с Христа в себе си, т. е. с Божественото Начало.
И тъй, който влезе през вратата на любовта, ще намери вратата на мъдростта и на истината. Минете през трите врати – вратата на любовта, на мъдростта и на истината, за да изпълните своето предназначение на земята. Какво е вашето предназначение? – Да изпълните Божията воля, както трябва. – Какво е предназначението на струната? – Да се подчини на цигуларя. Струната трябва да бъде доброкачествена. Това изисква цигуларят от нея. Останалата работа е негова. Той ще я навива, както трябва, а тя ще мълчи. И човек е струна на Божествения инструмент. Духът е цигуларят, Който ще свири с лъка си върху вас. Колкото по-доброкачествена е струната, толкова по-хубави тонове издава. Който слуша, ще остане доволен и от струните, и от цигулката, и от цигуларя. От вас се иска послушание, да се подчинявате на Великия цигулар. Послушанието се основава на любовта. Който обича, само той може да слуша.
Като ученици, задачата на всеки едного е да изучава същественото и да се интересува от него. Поетът ни интересува със своята поезия, певецът – със своята песен, цигуларят – със своята цигулка, ораторът – със своята реч, духовният човек – със своите красиви и топли чувства, слънцето – със светлината и топлината си, които изпраща на целия свят. Следователно, всеки човек трябва да се интересува от Божията Любов, която се проявява чрез въздуха, водата, светлината, растенията, животните, хората, ангелите, херувимите и серафимите.
Съвременните проповедници и религиозни хора говорят за Христа, като имат предвид историческия Христос, Който живял преди две хиляди години. Тогава Христос е бил на 33 години. Според мене, като говорят за Христа, трябва да знаят, че днес Той е пораснал, възмъжал и станал възрастен. Тъй щото, сегашният Христос е вече на две хиляди години. Въпреки това, всички говорят за Христа, Който живял в миналото, страх ги е да говорят за сегашния Христос. Те не могат да си представят, какъв е бил Христос като млад и какъв е сега, като възрастен, на две хиляди години. Какво са две хиляди години пред вечността? Това са два Божествени дни. Ако в миналото Христос е живял 33 години, все едно, че е бил още пеленаче. Днес, когато живее две хиляди години вече, Той минава за малко, двегодишно момченце. В двете години се крият благата и опитностите на двете хиляди години.
Следователно, бъдете врата за любовта, да минат през вас всички, които отиват в духовния свят. Бъдете врата за мъдростта, да минат през вас онези, които живеят в света на знанието и светлината. Бъдете врата на истината за онези, които живеят в света на свободата.
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
28. Утринно Слово от Учителя, държано на 12 април, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.
----------------------------------------------
*) I. Послание към Солуняните, 1 гл.
Утринни Слова
12.04.1936 05:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Устойчиви величини”, УС
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 16.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2451
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
