| Порталът към съзнателен живот |
Двете фази
(Утринни Слова,
05.04.1936 05:00 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление
Прочетената глава от посланието към Филипяните започва с Божественото и свършва с човешкото. Това показва, че между тези две начала има тясна, непреривна връзка. Не можеш да живееш добре като човек, ако не си разбрал Божественото Начало в себе си. Не можеш да влезеш в Божествения свят, ако не си минал през човешкия. Казано е в Писанието: „Само чистият по сърце може да види Бога.“ Божественият свят не търпи никаква нечистота. Ще кажете, че вие постоянно миете лицето, ръцете си, за да бъдете чисти. Мислите ли, че чистото лице означава чисто сърце? И това е възможно, но и обратното се случва: лицето на човека може да бъде чисто, а сърцето му – нечисто.
Мнозина се оплакват от живота си, от противоречията и страданията, на които се натъкват. – Защо? – Мъчно се излиза от областта на противоречията. И светията, като влезе в тази област, мъчно излиза. Той се вижда принуден да остави дрехата, оръжието си и така да излезе навън. Ако областта на противоречията представя трудности за светията, колко повече за обикновения човек. Той често нагазва в тази област и, въпреки това, мисли, че всичко ще му върви добре. – Защо съществуват противоречията? Както и да се обяснява, това не разрешава въпроса. Това е все едно да питате, защо на някои места почвата е мочурлива, С обясненията мочурливата почва не се пресушава. Дренаж е нужен, за да се изсуши почвата и да стане плодородна. Учените са забелязали, че на едни места земните пластове хлътват, а на други се повдигат. Те дават различни обяснения за хлътването и издигането на земните пластове, но с това промените, които стават със земните пластове, не се прекратяват. Земната кора постоянно се изменя. Човек е дошъл на земята с известен багаж, от който не може да се освободи. – Защо е така? – Другояче не може. Ако остане без багаж, толкова ще олекне, че ще отиде някъде в пространството. Това не значи, че ще отиде в другия свят. Някой иска час по-скоро да напусне земята, да отиде при Бога. Отде знае, че ще отиде при Бога? За да стане жител на небето, преди всичко човек трябва да слезе до дъното на ада и след това да започне да пъпли нагоре. Лесно се говори, че искаш да се качиш горе, но качването подразбира знание.
Понятията „качване и слизане“, „горе и долу“ и до днес още остават неразбрани за хората. Всички неща, които слизат надолу, са тежки; които възлизат нагоре, са леки. Тежките неща изпущат тъмнина, а леките – светлина. Тежките хора минават за грешници, а леките – за праведни. Така не се говори. За да стане ясно едно понятие, преди всичко то трябва да мине през човешкия ум и човешкото сърце, да се опита. Лесно се говори за неща, които не са опитани. Например, казваш, че можеш да рисуваш. Ако си добър художник, лесно рисуваш; ако не си добър художник, ще минеш през големи мъчнотии, докато научиш това изкуство. Вземи четка в ръка и се опитай да нарисуваш образа на един човек, да видиш, през колко мъчнотии ще минеш. Много пъти ще изтриваш очите, ушите, устата на образа, който рисуваш, за да изкараш една хубава картина. Ще нарисуваш някъде вода и ще кажеш, че си нарисувал извор. Не е лошо да нарисуваш един образ, но трябва да му дадеш израз. Идея трябва да има във вашата картина.
Каквото и да се говори за художниците, вината не е в тях. Малкото дете рисува гарджета, и майката се радва на рисунката му. – Защо? – Тя знае, че един ден това дете ще стане виден художник. Лошо е когато нещата остават на едно и също място. Обаче, ако се развиват, те внасят радост и насърчение. Някой чете философски книги и намира противоречия в тях. Той се запитва, защо авторът дава такова противоречиво обяснение на въпросите. Вината не е в автора. По права линия ли тече реката? Като проследите течението й, виждате, че тя постоянно криволичи на една и на друга страна. Пътят й не е равен, не върви по права линия. Следователно, тя е принудена да криволичи. Друг е въпросът, ако се изкопае дълъг, прав тунел, и водата минава по него. Обаче, за това се изискват усилия, време и хора. По същия начин и словото, и мисълта не вървят по права, гладка линия. Дълъг и неравен е пътят на човешката мисъл.
Често хората сами се лъжат, искат да затворят очите си пред мъчнотиите и противоречията, но с това нищо не се постига. Никой човек не е излъгал себе си. Отвори очите си и разрешавай въпросите в светлина. Мнозина ще те залъгват отвън и отвътре, но ти слушай Божествения глас в себе си. Той всякога говори истината. Ще кажете, че някой дошъл пред вас да изповяда греховете си, и вие сте длъжни да му помогнете. Помага се на добрия, честния и справедливия човек. – Как се познава такъв човек? – Щом дойде при вас да изповяда греховете си, питайте го защо греши. От отговора му ще познаете, добър човек ли е, или лош. Ако ви каже, че не е ваша работа, как живее той, и какво прави, ще знаете, че не може да се разчита на него. Той е нечестен, неискрен човек. Той иска от вас да се молите за него, да се простят греховете му, а сам да прави, каквото желае. Това е дяволска работа. Не помагайте на дявола, но оставете го да се пържи на собствения си огън.
Пазете се от изкушенията на дявола, за да не си счупите главата. Един селянин отишъл при ясновидката Кортеза, да чуе нещо от нея. Той се представил за благочестив и смирен човек. Казал й, че иска да чуе нещо за Бога, за другия свят, да повдигне душата си. Кортеза, макар и ясновидка, изпаднала в заблуждение и помислила, че пред нея стои свят човек. След няколко посещения той тръгнал от село в село да проповядва. Вместо икона, той носел своята фотография: отдясно поставил образа на Христа, отляво – Свети Дух, а над главата си – Бог Отец. Дето отивал, все за себе си говорел, за своите ясновидски дарби и способности. Той не подозирал, че се поддал на изкушенията на дявола. Трябвало след това да бъде подложен на големи гонения и хули, за да разбере, че е на крив път. Не се постига лесно съвършенство. През големи мъчнотии и изпитания трябва да мине човек, за да стане съвършен. Много горчиви хапове ще глътне, докато реализира идеала на своята душа. Който носи в себе си морала на любовта, никога не се обезсърчава. През каквито изпитания и да минава, той остава верен на любовта.
Някои казват, че в любовта, именно, са преживели най-големите огорчения и противоречия. Това е невъзможно. Любовта не създава противоречия, нито огорчава човека. Който те обича, никога не може да те разлюби. Коя майка, която носила детето в утробата си с любов, го е разлюбила? Кой признателен и благороден син е разлюбил майка си и баща си? Невъзможно е да обичаш и да не те обичат. На какъвто въздух и да изложите златото, все злато си остава. При каквито условия и да поставите добрия човек, все добър си остава. Никоя сила в света не е в състояние да измени характера на добрия човек. Ще кажете, че лоши мисли и чувства ви нападат и изменят характера ви. Страхувате ли се от тях? Колкото да са страшни, те не могат да нарушат вътрешния мир на човека. Защо се смущавате от лошите мисли и чувства? Защо се смущавате от лъва? Лъвът реве като лъв, няма защо да се страхувате от него. Кучето лае като куче, магарето реве като магаре. Следователно, и лошите мисли, колкото да са страшни, ако не им се поддавате, ще минават и заминават край вас, без да ви засегнат. Ще кажете, че те ви засягат, като миризмата на мършата. Щом усетите миризмата им, бягайте далеч от тях. В живота приятното и неприятното вървят всякога заедно. Затова казваме, че приятното за едного е неприятно за другиго. Приятно е за вълка да души овцете; неприятно е за овцата да я напада вълк.
И тъй, каквито са отношенията между вълка и овцата, такива отношения съществуват понякога между хората. Това са анормални състояния, резултат на отклонението на човека от правия път. Ще кажете, че такива хора трябва да се отстранят от обществото. Това е невъзможно. Как ще отстраните вълка от кошарата? Колкото и да е далеч в гората, той все за кошарата мисли. Докато не нападне поне една овца, той постоянно ще се върти около кошарата. Като изяде овцата, ще започне да мисли за втора, трета и т. н. Не можете лесно да се освободите от злото. Не мислете, че можете да победите злото, или да надхитрите дявола. Повече ще объркате конците си, отколкото да ги оправите. Който се е опитал веднъж да излъже дявола, двойно е платил. Дяволът е баща на лъжата. Що се отнася до лъжата, той знае, как да си служи с нея. Обаче като се среща с хората, той изисква от тях да му говорят истината. Щом им каже нещо, те трябва да го разгласяват като глашатаи: Дяволът дава широк достъп на лъжата, в замяна на което иска да му се говори истината.
Задачата на човека е да различава състоянията, през които минава, както и мислите, и чувствата си. Той трябва да знае, кои мисли са негови и кои – чужди. Не е достатъчно да кажеш, че мислиш, но трябва да знаеш, твоя ли е тази мисъл. Дойде в ума ти една добра мисъл – посетило те е едно добро същество; дойде ти една лоша мисъл – посетило те е едно лошо същество. Чистата вода минава през чиста тръба, а нечистата – през нечиста тръба. Който греши, той е нечист съд. Щом се разкае, става чист съд. От човека зависи да бъде чист или нечист съд. – Защо греши човек и се каля? – Това е друг въпрос. Някога човек се каля от своите грехове, а някога – от чужди. За Христос е казано, че понесе греховете на цялото човечество, но Той не се окаля, не стана нечист съд. – Защо не се окаля? – Защото имаше отвращение към греха. Той понесе греха, страданията на хората, без да го засегне тяхната нечистота. Всеки, който подписва полица за някого, той плаща вместо него.
Христос подписа полица за цялото човечество, поради което понесе последствията на неговите грехове. Той знаеше, че ще страда, ще бъде разпнат, но съзнателно се пожертва. Несъзнателният и неблагодарен син всякога може да разпне майка си. Герой бъше Христос! Той понесе страданията на хората, без да се окаля. Христос знаеше, че когато греховете на хората се увеличават, и благодатта се увеличава, но ако те се разкаят и обърнат към Бога. Затова е казано, че цялото небе се весели, когато грешникът се обръща към Бога. Това означават думите: Нечистото се превръща в чисто. – Кога? – Когато мине през Божествения огън, който изгаря и стопява всичко. Нечистото, неустойчивото изгаря, а това, което любовта е създала, остава за вечни времена. Може ли при това положение човек да не се отрече и самопожертва? Как няма да се отречеш от онова, което изгаря и се превръща в пепел? И пепелта е полезна, но за тор. Обаче, онова, което не изгаря, постепенно се организира. През него минава животът. Старите ти дрехи ще изгорят, и ти ще останеш гол. Който живее в Бога, не е гол. Той е обвит в светлината на любовта. При тази светлина никаква голота не съществува. Облеченият в светлина е светещ човек. Горко на онзи, на когото дрехите са изгорели! Той не познава светлината на любовта.
И тъй, искате ли да бъдете облечени, следвайте пътя на водата, на въздуха и на светлината. – Какво прави водата? – Уталожва жаждата на жадния. – Какво прави въздухът? – Дава живот на онзи, който се задушава. – Какво прави светлината? – Оправя пътя на объркания и заблуден пътник. Кой човек не се нуждае от вода, въздух и светлина? Носете качествата на водата, въздуха и светлината, за да бъдете добре приети навсякъде. Пъди ли ви някой, ще знаете, че нямате качествата на водата, въздуха и светлината. Водата е носителка на живота, въздухът е носител на мисълта, а светлината – на любовта. Търсите ли живота като среда, обърнете се към водата; търсите ли мисълта като среда, обърнете се към въздуха; търсите ли любовта, обърнете се към светлината. Откажете се от миналото, от злото в себе си, за да намерите новата среда – средата на водата, на въздуха и на светлината. Защо съществува злото, не питайте. За злото можете само да мислите, но във връзка с доброто. Отделите ли злото от доброто, вие сте на опасен път. Който попадне в пътя на злото, не може да излезе навън. Трябва да дойде една мощна, здрава ръка, да го изведе навън. Страшен и мъчен е пътят на злото. В началото си този път е широк, удобен, може да се минава с кола, файтон и автомобил. Към средата се стеснява и става опасен и страшен. Малцина са излезли от там здрави и неповредени. Обаче, който е минал благополучно, отива към края, дето пътя отново става приятен, красив и лек. Това е за избраниците, които и по този път са вървели с любов и вяра в Бога. Без Бога и в пътя на доброто е страшно. С Бога и пътя на злото е приятен и красив.
Какво представя вярата? – Мощна сила която разрешава всички мъчнотии и противоречия. Вярващият е мобилизиран. Когато излезе лице с лице срещу неприятеля, той изважда пушката си и стреля. – Нали трябва да живеем в мир и любов? – Предложи на неприятеля си мир и виж, какво ще каже. В това време дръж пушката си пълна и чакай отговор. Ако е готов за мир, и двамата ще свалите пушките си. Ако не е готов, ще стреляш и ще вървиш напред. Той може да те рани някъде – ще спреш да превържеш раната си и пак ще вървиш напред. Раната е болестта, която иде с цел да те победи. Ще вярваш в успеха си и ще вървиш напред. Който влиза в борба с неприятеля си, не трябва да се връща назад. С лошите хора не можеш да живееш в мир. Важно е, като воюваш, ти да не изгубиш своя вътрешен мир. Ако неприятелят ти падне в плен, не го убивай, но му кажи да вземе пушката и да воюва с тебе заедно, против твоите врагове. – Ако не иска да воюва? – Ще го заставиш по някакъв начин. Две неща го очакват: или да воюва, или да се обезоръжи и да стои мирен. Който иска да воюва, трябва да върви напред и да не отстъпва. – Все ще дойде някой ангел да ми помогне. – Ангелът е в тебе. Ти ще го слушаш и ще вървиш напред. – Ранен съм. – Ще вървиш напред. – Кръвта ми изтича. – Ще се превържеш и пак ще вървиш напред. Ангелът е строг, не търпи слабости и мекушавост. Той е поддръжник на новото: нови разбирания, нов морал, нови възгледи, ново оръжие. – Кое е новото оръжие? – Любовта. Тя побеждава всичко.
В Стария завет се говори за пророк Илия, който се възнесе на небето с огнена колесница. Някои религиозни очакват да дойде такава колесница и за тях. Огнената колесница е огънят на любовта. Илия мина през Божествения огън, за да излезе от Стария завет. След това той разбра, какво значи, да живееш в любов. Той пожела да дойде отново на земята и да изправи погрeшката си. Роди се отново като Иоан Предтеча и, за изкупление на погрeшката си, трябваше да отсекат главата му. Христос казва за пророк Илия, че бил един от най-малките в Царството Божие. Значи, всички, които идат след него, ще бъдат по-големи.
Какво се иска от съвременния човек? – Да преодолее естеството на пророк Илия в себе си. Ако не постигне това и не стане като един от най-малките в Царството Божие, той не може да разбере Божиите пътища. Често ще ви нашепват, че сте грешници, че не разбирате живота, и вие ще се обезсърчавате. Не се обезсърчавайте, но бъдете будни, да не се поддавате на внушенията на дявола. Говори ли ви отрицателни и неверни неща, турете един грам от истината на гърба му. Той се страхува от истината като от огън. Що се отнася до лъжата, той е герой, може да я носи; по отношение на истината, той е слаб – тя го събаря на земята. Майката трябва да говори истината на дъщеря си, да знае, какво я очаква; бащата трябва да говори истината на сина си, да знае, с какво има да се справя. Какво прави майката с дъщеря си? Като дойде време да се жени дъщерята, майката скрива истината. Защо да не се говори истината на всички? Нека момата и момъкът знаят, че домът им ще се посещава и от Христа, и от дявола. Христос носи радост и веселие, а дяволът – страдание и скръб.
Желая ви да бъдете герои, да се ползвате от посещенията и на Христа, и на дявола. Силен човек е онзи, който се справя еднакво с радостта и страданието, с любовта и омразата, с вярата и безверието, с доброто и злото. Когато носи доброто, човек е силен като ангела; когато носи злото той е силен като дявола. Който мисли, че ще носи само доброто, той е на крив път; който мисли, че ще носи само злото, пак е на крив път. Човек трябва да носи и доброто, и злото. Така направи Христос. Той понесе страданията и радостите на хората. Той понесе и доброто, и злото на човечеството. Доброто и злото са пътища, през които човек неизбежно минава.
Ще кажете, че пътят на злото е тежък и опасен, причинява големи страдания. В началото този път е лек, в средата е много тежък, а на края носи благословение за всички. Радвайте се и като плачете, и като се смеете. Събирайте сълзите си в шишенце, да ги изследвате. По тях ще познаете, от каква дълбочина идат те. Така ще разберете, че сте на земята като в най-добро училище. Пътя, по който вървите, е един от най-добрите. Докато преживявате нещо, мълчете. Щом го преживеете и стане минало за вас, можете вече да говорите. И за бъдещето може да говорите. Обаче, за настоящето ще мълчите. Следователно, говорете за миналата и бъдещата си любов, но не и за настоящата. И всичко, за което говорите, да бъде точно, без преувеличаване. А за това, върху което работите в даден момент, ще мълчите като риба. Не спазвате ли това правило, сами ще си напакостите.
И тъй, любете и правете добро, за да се повдигнете. Ще любите и ще правите добро като Бога. – Как люби Бог? – Безкористно и чисто. Той люби всички живи същества и към всички е еднакво добър и благ. Казано е за Бога, че беше в Христа и не вменяваше греховете на хората. Щом Бог прощава греховете на хората, и ние трябва да прощаваме. Следвайте примера на Христа и на Бога. До известно време се прощават греховете на хората, но, ако не се примирят помежду си, ще понесат последствията си. И след това ще се принудят пак да се обърнат към Бога, Той да ги примири.
Работете върху себе си, да придобиете качествата на водата, на въздуха и на светлината. Само така ще влезете в пътя на доброто. Само така ще минете благополучно и безопасно пътя на злото.
– Бог е Дух, и Божият Дух носи свобода.
27. Утринно Слово от Учителя, държано на 5 април, 1936 г., 5 ч. с. София. – Изгрев.
--------------------------------------------
*) Послание към Филипяните, 2 гл.
Утринни Слова
05.04.1936 05:00 Неделя,
София
|
| |
Из том „Устойчиви величини”, УС
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 15.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2081
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
