Отче наш
Чете се темата: „Разлика между честност и справедливост“
Кои бяха основните положения на миналата лекция?
Сега вие се смущавате, както майките се смущават. Имате известни идеи, не знаете дали с пелени да ги увиете или с дрешки да ги увиете. Ако е с пелени, в какво състояние се намирате? Представете си, че вие изказвате идеята: Когато слънцето изгрява, по кой начин може да я изкажете? Представете си, че вие сте сит, такова състояние имате, от никого хляб не искате, мислите само за утрешния ден. Пък, някой път може да сте гладен, от три деня не сте яли. И в двата случая, когато сте гладни, дошли сте от града, как ще изкажете думите?
И в пеенето е доста трудна работа. Има едно музикално състояние и когато човек го няма, мъчно може човек да пее и да свири, понеже музикалното състояние е извънредно състояние. То е бъдещото състояние на хората. Най-първо трябва да се образува музикална мисъл. Да започнеш да пееш, то е един резултат. Трябва да сте мислили върху пеенето, върху музиката, пък сега да пеете. Вие едва сега започвате да мислите върху музиката, та в бъдеще ще пеете. Затуй е мъчно сега. Представете си, че един художник нарисува нещо. Но онзи, гениалният художник, той не се задоволява с онова, което обикновеният нарисувал. Сега, понеже в ума ви има ред ваши преплетени нужди, та за музиката няма място. Време е потребно докато дойде ред до музиката. Запример, кои са най-съществените състояния в сегашните хора? Да кажем, имате състояние на неразположение, ставате мрачни, неразположени сте или казваш: „Не ми се пее!“ Защо не ти се пее? Кои са причините, че не ти се пее? Може да си ял храна мъчно смилаема, седял си до 12 часа вечерта, занимавал си се с една работа, не си доспал, станеш, какво ще пееш.
Та най-първо всичките предмети, които са турени в училището, тези предмети са поставени да изчистят съзнанието, да ви турят в една нова насока да мислите. Онези от вас, които сте били учители, с какво най-първо сте започвали възпитанието на децата? В забавачницата с какво ги учите, в отделенията, в прогимназията, в гимназията? Едно пречистване на съзнанието трябва. Някой казва: „Мене много знание не ми трябва.“ Като влезете в обикновения живот, там дето водата всякога е вървяла, често човек се повръща към онова, което той знае. Необикновеният живот е канализиран живот.
Как ще изпеете думите: „Когато слънцето изгрее“? Като го изпеете какво ще стане? Ако го изпеете, за вас нещо ще стане, за другите хора нищо няма да стане. Но ако ти пееш, когато слънцето изгрее, за тебе нещо ще стане. Има неща, които се отнасят лично до човека. Има общи идеи, които доста мъчно е да се разберат.
Сега и в музиката е така, както в художеството. По какво се отличават двама художници? Отличават се по това, колко по-близо са до модела, до самата реалност, която те искат да рисуват. Един може да рисува човека и друг може да рисува човека, но онзи, който даде онзи вътрешен израз на лицето, се счита за добър художник. Онзи, който дава само една външна привидност, той не е художник добър. Един човек, за да бъде добър певец, той трябва да усеща нотите, те трябва да бъдат живи. Като дойде да вземеш „до“-то, ти трябва да имаш състоянието на „до“-то. Да усещаш, че имаш голямо ограничение, подтиснатост, иска ти се да излезеш, да се освободиш. Това състояние е „до“. То значи да вземеш „до“ правилно. Да счупиш яйцето, то не значи измъщане. Ако от това яйце можеш да изкараш пилето, не само да го изкараш, но то да бъде един хубав [тип], тогава измъщането е на място.
Запример вземете един интервал. Какво разбирате в музиката под „интервал“? Да кажем в музиката имате отношение на два тона, може да ги вземете последователно. Може да вземете „до“ и „ре“, „ми“ и „фа“. Какви ще бъдат съображенията на един музикант, който пише, че нарежда нотите така? Какъв е поводът? Ако той, да кажем, вземе „до“, веднага прескача на „фа“, връща се на „ре“, прескача на „ми“, какви са съображенията? Има ли някакви съображения? Има съображения, но самият музикант не може да изясни съображенията. Започва някое музикално парче от „ре“ или „фа“, какви са съображенията? Мъчно може да се каже. По някой път музикантите пишат. Турците, според техния стар правопис, като пишат не могат да различат в писането Силистра от Силиврия. Пише един турчин, но не може да напише Силистра, та казва на този, който щял да пътува: „Дето ще идеш в Силистра, иди в Силиврия“, пък Силистра не може да напише.
Или вземете малкото упражнение: „Аз смея да кажа“. То започва със „сол“, защо? Кои са съображенията, че започва със „сол“? Какво е отношението между „сол“ и „до“? Минавате от тона „до“, оставяте четири тона, идвате до „сол“. Значи през четири състояния минавате: ограничение, движение, мисъл и хранене. Дойдете до онова същественото. Личността започва със „сол“. Желанието на едно цвете се различава от желанието на едно яйце, което иска да се измъти. Каква е разликата между яйцето, което се измъща и цветето, което цъфти? Философски въпрос. Тогава започвате със „сол“. То е едно желание, което със „сол“ може да се изпълни. Желанието на една пъпка е подобно на съзнанието на един човек. То е една пъпка. Имаш едно убеждение, искаш да се проявиш, да кажеш нещо. Нали когато човек иска да каже нещо, той иска да се прояви неговата личност. Казва: „Все аз ли ще мълча, да знаят хората, че и аз мога да кажа.“ Седиш в бездействие, искаш да се покажеш, да направиш нещо – личността действува.
Представете си, че пеете на един здрав и на един болен човек. Това, което пеете и на здравия, мъчно ще се решите да го пеете на един болен човек. Няма да го пеете, защото ще го смутите. На здравия човек какво ще пеете? Майките са музикални. Тя, когато иска да приспи детето си, пее: „Нани, нани, пиленце“ Тупа го от едната страна, тупа го от другата. За приспиване майките имат песни. А каква е песента, когато майката събужда детето си? Чували ли сте как майките събуждат децата си? Майките са се научили с песен да приспиват, но не са научили песните да събуждат. Туй изкуство не са научили, с песен да събуждат. Аз съм чувал много майки, които пеят на децата си, да ги приспят: „Нанкай, нани“, и започва да го тупа. Една малка вариация, няколко тона са това. Някой път казвате: „Откъде се яви тази музика и тя да е потребна?“
Вие имате един нож, но е притъпен. Вие търсите някой да го наточи. Питам, защо трябва да наточите ножа? Съображенията какви са? Защо наточвате ножа? За да стане работата по-лесно. Понеже с тъпия нож ще ви вземе повече време да свършите работата, която искате да свършите. Тогава търсите един друг, търсите начин за наточване на ножа. Има начин. Ако си свършите работата добре, наточен е ножът. Ако не става, един, два пъти го наточвате и казвате: „Острият нож може да свърши работата по-лесно.“
Обаче човек щом пее, какво състояние има сега? Ти имаш едно състояние, което не можеш да го измениш с друго. Пеенето в дадения случай е брус да го наточиш. То е самата мисъл. Не толкова самото външно пеене, колкото самата мисъл. Ако ти не можеш да мислиш музикално, ти не можеш да пееш. Онези, които пеят, те по закона на наследствеността, те са мислили дълго време в ред поколения и сега пеят. Пеенето е музикална мисъл на миналото. Ако вие пеете, то е резултат на миналото. Ако не сте мислили музикално в миналото, сега не можете да пеете. Тепърва трябва да мислите. Ако сте мислили, пеенето ще бъде естествено, лесно излиза. Сега да искаш да мислиш и да пееш, човек понякога е много смешен. Когато започва да пее, смешен става. Има такива състояния на гласа, гърлото не се подчинява. Запример може да ви кажа да вземете „до“. Но „до“ за вас е понятие. Туй „до“ във вас не трепти. Не знаете какво нещо е „до“. Може да го вземете по-високо, по-ниско.
Допуснете, че имате един приятел разсърден. Един ваш приятел, от детинство сте били приятели с него, но един ден той ви се разсърди. Поводът за сръднята е много малък. Във вас се заражда едно желание да се примирите. Всеки един повод за примирение, който вие давате, той отхвърля. Не иска да му говорите. Какво трябва да направите? Коя е първата дума, с която ще започнете? В музиката има седем тона. Ще започнете с един от тези тонове. С коя дума ще започнете, за да се примирите с вашия стар приятел, който ви се е разсърдил?
Турците имат един обичай. Домакинята или неговата другарка трябва да бъде много внимателна, защото една постъпка може да ѝ костува щастието за цял живот. Ако мъжът ѝ поиска вода и тя излезе и му даде празна стомна, тя взела стомната и мисли, че има вода и му подава, той щом като вземе стомната и види, че е празна, казва ѝ: „Върви си!“ Развежда се с нея. Ако му даде празна стомна, казва: „И аз съм празен.“ Развежда се, свършена работа. От невнимание да даде празна стомна, ще ѝ костува да се развали брачният съюз, само защото не е била достатъчно внимателна и умна да даде пълна стомна. Ако даде пълна стомна, развод няма, ако даде празна стомна, развод има. На един българин жена му десет пъти може да му даде празна стомна, той не се развежда. У турците щом жената иска да се разведе, много лесна работа е. Дай на мъжа си празна стомна за вода и разводът е готов. Тук българинът ще измисля начин как да се освободи от жена си. Жената и тя по някой път търси начин как да се разведе. В турците за жената е много лесна работа. Сега не зная, може би или те да са се изменили малко.
Но на въпроса – как бихте се примирили с вашия сърдит приятел? Нали в училището ви се случва двама другари да се разсърдят. С коя дума започват те да се примирят? Коя дума е най-износна за примирение? Защо по някой път да употребиш думата: „Моля простете“, считаш така за малко неподходящи. Търсиш някоя по-мека дума. Много смешни истории върху сръдните. Един пише писмо на своя сърдит приятел, да се примирят. Най-после занася една баница и казва: „Искам да зная дали ми се сърдиш на свят или не. Искам да те опитам, дали ми се сърдиш. Ако можеш да изядеш баницата, сърдиш ми се, ако не я изядеш, не ми се сърдиш.“ Поставя го в една дилема. Защото лесно е ако се сърдиш да не ядеш. Може да каже: „Аз искам да ти изям баницата.“ Казва му: „Ако ми се сърдиш, непременно трябва да изядеш баницата. Ако не ми се сърдиш може да не я ядеш.“ Питам, какво е отговорил разсърденият приятел, след като му донесъл баницата? Той, за да излезе из туй положение, какво трябва да каже? Като изяде баницата, за да покаже че се сърди, сръднята ще мине.
Или вземете изречението, често казват : „Животът няма смисъл.“ Имате пред вид човешкия живот. Какъв трябва да бъде смисълът на човешкия живот? И как ще познаеш, че има смисъл? Много естествено. Хората започват с усети. Ако ти пипнеш с ръката си и ти е приятен онзи предмет, който пипаш, не те болят ръцете, туй пипане има смисъл. Ако всяко пипане причинява болка на ръката, няма смисъл. Хората искат да кажат, че животът няма смисъл, понеже неестествени са техните усети. Усетът на осезанието или вкуса, на обонянието или зрението, в процесите не са постоянни естествено. Пет сетива има човек. Човек в умствения свят няма достатъчно ноти. До пет ноти дошъл. В умствената негова гама има пет ноти. Тогава вие не знаете осезанието, музикално коя нота е. Вкусът, не знаете коя нота е. Значи всичко имате пет ноти. При осезанието предметите са близо. Всеки един предмет, който можеш да го пипнеш, е наблизо. Второ, всеки предмет, който можеш да го вкусиш, е на близо. При обонянието предметите са по-далеч. Един цвят може да се намира на сто или на двеста метра, на половин километър и вие усещате, че има ухание, което излиза от предмета. Или един човек, когото вие слушате, може от близо да ви говори, но един човек може да ти говори и от хиляда километра да го слушаш. Едно време мислеха, че само от близо може да се говори. По радиото сега може от хиляди километра да говорят и да чуеш. Но може ли да предадеш осезанието по телефона. Вкуса и обонянието по телефона можеш ли да предадеш? Но за слуха имате тия вълни. Слухът може да се предаде. Говорът може да се предава от голямо разстояние. Предметите при зрението са най-далече. Предметите, които виждаме, те седят всякога на голямо разстояние. Значи, зрението е един метод в природата да виждаме далечните предмети. Тези, които не можеш да пипнеш, да вкусиш, да ги чуеш, тези предмети ние ги виждаме. Учен човек е онзи, който може да вижда далечни предмети. Близките ги вижда онзи простият. Както пипне човек, той знае, казва: „Това е реално.“ Онзи без да пипа един предмет, той го знае.
Тогава, когато слънцето изгрява, какво става? – Отиваме на работа. Когато месечината изгрява, отиваме да почиваме, да ядем. И сега виждаме, че когато слънцето изгрява отиваме на работа, но и когато грее слънцето пак ядем на обед и по обед слънцето [не] спи, но ти [си] се уморил и легнеш да спиш. Туй определение за физическия живот не е издържано. Когато слънцето изгрява, отиваме на работа, но и когато слънцето грее, ядем и спим. Даже и учениците, когато са в училище, когато са уморени, когато се преподават уроците, заспиват. Не зная дали сте имали случай да заспите в училището.
Може ли да образувате такова отношение, да кажете, че точката се отнася към линията, както линията се отнася към плоскостта и както плоскостта към тялото. Може ли да направите такова отношение? Може в така наречените транфинитни числа.
Питам тогава, какво е отношението на един приятел, който се разсърдил? Какво отношение ти имаш към приятеля, който се разсърдил и към този, който не се сърди? Сега културните хора, ако не се сърдят на своя приятел, вашето радио е на негово разположение, той може да говори, но щом му се разсърдиш казваш: „Моето радио е затворено за тебе!“ Не позволяваш на приятеля ти да ти говори, нито пък ти му говориш. Нито позволяваш той да ти говори, нито ти му говориш. Щом обичаш някого, искаш да ти говори. Защо? Защо[то] при сръднята това е изключение, ти не искаш да ти говори. А като обичаш някой, искаш да ти говори. Какви са съображенията? Едно побуждение има. Какви са вътрешните съображения.
Ти искаш твоята воденица да ти върви. Тогава воденичарят има доста небетчии. На български може да го преведете, небетчия е човек, който обича небето. А на турски е съвсем друго, значи човек, който ходи на воденицата. Този воденичар иска воденицата да му върви, да му хлопа. Но представете си, че воденицата няма нито един небетчия, воденичарят не пуска воденицата да върви, понеже, ако няма жито, двата камъка се изтриват. И тогава той спира воденицата, тя мълчи. Сега аз оприличавам – когато един приятел ти се разсърди, не иска да ти говори, небетчии няма във воденицата, затова говорене във воденицата няма. Няма небетчии, не се върти воденицата. Казва: „Остави ме на спокойствие, никакви небетчии няма!“ – „Кажи ми една дума!“ – „Не може, ще се развалят камъните.“ Следователно, когато един приятел ти се разсърди, ти лесно можеш да се примириш. Този човек се е разсърдил, понеже няма небетчии. Аналогия правя. Казва: „Не искам да говоря!“ Има едно място във воденицата, дето пускат житото. Кречетало го наричат. То е турено между камъните, като удря по камъните, житото пада. По стария начин направени воденици имат кречетало. То си говори и постепенно житото слиза. Лесно може да се примирите по новия начин, ти ще станеш небетчия, ще занесеш на приятеля си един чувал жито, веднага ще пусне воденицата. Затуй казах баница да занесе. То е небетчилък. А който ти се сърди, той ще ти смели брашното. Ако не ти се сърди, брашното ще остане несмляно. Кое е по-хубаво – да се смели брашното или да не се смели?
И в братството, ако има някой да ти е сърдит, той ще ти смели брашното. Той не може да мели, ако не е сърдит. Най-първо трябва да го разсърдиш, че тогава да ти мели брашното. Честолюбив воденичар става, ти си небетчия, казва: „Помни моето приятелство. Един [ден] ако не знаеш как да се отнасяш с мене, всичко туй на брашно ще го направя.“ Воденичарят казва: „Помни какво нещо имам предвид.“ Сега те се разговарят приятелски. След като смели брашното, онзи опече хляб, направи баница. Казва: „Знаеш, че ако няма хляб през пещта ще те прекарам!“ Той не му дава да яде. Хлябът ще мине през пещта, през огъня, казва: „Знаеш какво нещо е да се сърдиш на приятеля си, през огън ще те прекарам.“ Единият казва: „Ще те смеля!“ Другият казва: „Ще те изгоря!“ След като си кажат така, хванат си ръката, примирят се. Единият казва: „Няма да ти меля брашното!“ Другият казва: „Няма да те прекарам през огън!“ Но работата остава несвършена. Тогава и двамата приятели ще намерят някого да се карат. Защото непременно, за да стане някаква работа, трябва да има караница. Без караница нищо не става. Вие до сега знаете. За да вървят работите, трябва да се караш с някого. Няма да знаеш с кого да се караш. Или, за да ти върви работата, трябва да се подобриш с някого, но да знаеш с кого да се примириш и да знаеш с кого да се караш, за да ти тръгне. Ето всичкото щастие на човека. То е формула на щастието. Ако знаеш къде да ги поставиш, щастие е. Ако не знаеш къде да ги поставиш, нещастие е. Ако знаеш тия две линии къде да ги поставиш, щастие е. (липсва чертеж в оригинала) Отношение има. Казваш: „Глупава работа.“ То е изкуството на един художник. Когато той рисува очите, веждите, космите на ушите, тия линии трябва да ги постави. Ако един художник нарисува хубава картина, дават му 4–5 хиляди лева. Друг нарисува, но един лев не искат да му дадат.
Да допуснем, че вие свивате ръката си при лакета, като че искате да отблъснете някого. Някой път майката отвори ръката – какво тълкувание ще дадете? Ако ръката е отворена, то е политика вече. Сгънеш ръката с лакета навън, то е двусмислено вече. Запример, ти седиш тъй, със сгъната ръка, значи: „Махни се, знаеш като те плесна, така ще хвръкнеш.“ Или който държи така ръката сгъната, казва: „Близо до сърцето е поставена ръката.“ Като туриш на сърцето може веднага да измениш политиката. Онази мисъл сега има известна дистанция. Ако се приближи ръката към сърцето ти или ако се отдалечи, едно колебание има. Хората без да знаят поставят ръката на една дистанция. Какво означава отворената ръка? Много работи се извършват с линии.
При сегашните условия, при които се намирате, вие отричате нещата. Вие казвате така: „Човек не може да бъде щастлив.“ Вярно е, не може. Той, ако не знае как да поставя тия линии, не може да бъде щастлив. Щастието е отношение на известни предмети, които имат отношение към тебе. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако можеш да пееш. Ако не знаеш, ще бъдеш нещастен. Ти можеш да бъдеш щастлив, ако знаеш как да употребиш топлината. Ако не знаеш как да употребиш топлината ще бъдеш нещастен. Ако вземеш перото и напишеш нещо и знаеш как да го туриш; ако напишеш нещо и не знаеш как да го напишеш, ще те бият за писаното. Колко вестникари има, които са бити. Колко автори са писали неща, за които са пострадвали. И Толстой беше писал там, но му забранили, мисля Крайцеровата соната беше, не му дадоха достъп да се преведе, понеже била неморална.
Та казвам, вие сега искате да бъдете щастливи. Щастието е изкуство. Кои са елементите на щастието? Първата линия, от която щастието зависи, щастието почива върху една абсолютна справедливост. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако нямаш линията на абсолютната справедливост. Една определена мярка. Щастливият човек, той не мисли само за себе си. Действително, човек мисли за себе си, но той не мисли само за себе си, понеже щастието на всички хора се отразява. Той, като е щастлив, мисли че всички хора са щастливи. Вие, щом сте щастливи, мислите че всички хора са щастливи. Вас ви е чудно, когато някой човек не е щастлив. Казвате: „Как тъй този останал последен!“ Онези, които не са щастливи, казват: „Няма щастие в света.“ Щастието на земята е крайния предел на онова, което човек търси. Всеки човек се стреми към щастие. Значи едно състояние, в което човек е доволен от положението, в което се намира. Можем да кажем, че едно семе е щастливо. Когато семето расте, пусне корен надолу и клонища нагоре, туй растение е доволно, щастливо. Когато отгоре и отдолу условията са благоприятни и за клонищата и за корените, туй дърво е щастливо. По същия начин, когато материалните условия на човека са благоприятни и когато духовните са благоприятни, този човек е щастлив. В щастието влизат два елемента – материални блага за корените и духовни блага за клонищата. То е естественото положение на щастието. Защото условията не зависят от тебе да ги използуваш. Ако ги използуваш в материално отношение, ти минаваш за добър. Ако ги използуваш в духовно отношение, ти минаваш за умен. Вие искате да бъдете щастливи, без да разбирате. Вие искате да правите добро, без да разбирате. Изкуство е то и това изкуство има елементи.
Елементите на пеенето са тоновете. Седем тона имате. Но човек, за да пее, той трябва да има висока култура. Онези хора с ниска култура, не могат да пеят. Човек, за да пее, трябва да разрешава противоречието на материалния свят. Ти не можеш да пееш, докато не си излязъл от противоречието на материалния свят. Ти не можеш да пееш, докато не си излязъл от противоречието на физическото поле. Музикалността съкращава времето. Когато човек е музикален, както ние разбираме, нещата лесно стават. Ти с един музикален човек лесно можеш да се разбереш, но много мъчно можеш да се разбереш с немузикален човек. Когато вие не можете да се разбирате, нямате музикалност. Щом двама души скарани се примирят, работата е ясна. То е в търговията вземане-даване. Ще платиш, хората ще ви дадат хубав плат. Ако платиш хубаво, ще получиш хубав плат, според парите, които си дал. Отношенията са прави. Всякога ще знаете, че когато вие във вас едно чувство не можете да примирявате, вие сте изгубили вашата музикалност. Тониране е това. Възстановете музикалността си.
По кой начин, как се възстановява музикалността? Ако учите цигулка най-първо учителят ще ви научи как да нагласявате цигулката. Ще се спреш, трябва да […], да знаеш как да нагласиш цигулката. Тогава може да свирите. Сега в умствения свят или в духовния свят как се нагласява една цигулка? Как ще нагласите ума си? Представете си, че вие сте кръвно обидени, как ще се тонираш? Казвате, че ще мислите. То с мислене, тази работа не става. Някога в мисълта трябва да бъдем много конкретни. Само с мисъл тази работа не става. Ти мислиш, че имаш да даваш. Мислиш, после отлагаш. Но мисъл наричам, когато имаш желание да платиш. Ти имаш да даваш на еди кого си толкова, на онзи толкова – имаш доста да плащаш. Отвориш тефтера, оставиш. След една седмица пак отвориш тефтера, казваш: „На този имам да давам, на онзи“, пак затвориш тефтера. Туй мислене върху дълговете нищо не помага, нищо не допринася. Ако в тази мисъл има желание да платиш, то вече е прогрес. Сега за изяснение ви казвам. Да допуснем, че ти имаш един от когото имаш да вземаш. Ако не вземеш това, което имаш да вземаш, пък имаш да даваш, ти пак ще паднеш в противоречие.
Сегашните хора са дошли до една вяра, мислят, че щастието иде от някъде. Аз съм съгласен с туй. Водата на воденичаря иде от някъде, но той трябва да знае, как да впрегне тази вода, при какви условия и да създаде едно красиво съчетание. Някой казва, че без вода воденицата не върви. Отчасти е вярно. Сега има воденици, които и без вода вървят. Беше време, когато водениците не вървяха без вода. Дойде време, когато водениците вървят без вода, с пара вървят. Ще дойде време, когато и с пара няма да вървят, с електричество ще вървят. Един ден ще дойде време, когато с електричество ще вървят. Когато впрегнат електричеството на работа, водениците ще престанат да живеят. Засега са необходими. Всеки си има по една воденичка. Всички вие сте воденичари. Всеки си има воденичка, за която три небетчии на ден има най-малко. Стомахът е вашата воденичка. Като дойдете, усещате, че няма какво да ядете. Воденичар си, не си разположен. За да ти създадат разположение, трябва да влезат вътре във вас, да влезат в самата воденица. Нали и кокошката си има воденичка? Българите наричат стомаха на кокошката воденичка. Нали сте яли воденички? По какво се отличава кокошата воденица, доста хубава е за ядене. После и в чорба е хубава. Всички спорове в света произвеждат воденичарите. Външните воденичари са проекция на туй вътре, което става.
Казвам, при сегашните условия, вие искате да сте щастливи, да ви върви. Може да говорите каквото и да е, в живота трябва да се разбират тънките отношения, които съществуват. Вие се спирате, питате: „Какви трябва да бъдат отношенията?“ Воденичарят, запример, иска да има много небетчии. Колко небетчии трябват на един воденичар? Някой път, като влезеш във воденицата има десетина чували наредени и онзи воденичар мели брашното. Влезеш в друга воденица, няма нищо, съвсем закъсал. Той смлял брашното пък затворил воденицата. Има воденици, които постоянно мелят. Представете си един човек, неговата воденица постоянно мели. Човек е дошъл до едно положение, което показва, че е доста учен. Сутрин на воденичарят му трябва един небетчия, на обет друг небетчия и като смели и него, вечерта още един небетчия. Някой си позволил и четири, някой и 5–6. Някои имат постоянно небетчии. Турил в джоба и току изважда бонбончета, хайде в устата целия ден. Но някой път разхлабват се камъните на тия воденици. Та земният живот е основан на известни разумни основи и те трябва да се разбират.
Тъй както съвременният свят разбира живота, те са далеч от онова положение, в което те могат да бъдат щастливи. Дотогава, докато носът ти трепери, ти щастлив не можеш да бъдеш. Докато окото ти трепери, ти щастлив не можеш да бъдеш. Щом почне да ти трепери, ти ще направиш нещо необмислено. Докато тебе ръката те сърби, докато имаш сърбеж на ръката, някой път като те сърби лявата или дясната ръка вие сте гадатели на този оракул, но вие щастливи не можете да бъдете. Вие казвате, че като ви сърби дясната ръка, ще давате, като ви сърби лявата, ще вземате.
Някои се спорите за говора. Казвате: „Лесно се говори.“ Може да говорим колкото искаме, но говорът трябва да бъде реално нещо, да съответствува на нещо реално, на отношенията на нещата. Най-първо човек има отношения към кого? Той има най-първо отношения към природата, после към неговите ближни. Първото отношение, което имате, то е към природата. Първото отношение, то е отношение на този великия закон, отношението към Бога – това ние считаме отношението към природата. То са първите отношения. Ако тях не разбереш и вторите отношения няма да разбереш. Ако си същество, което дишаш, то е отношение към природата, към въздуха. Ако не знаеш как да дишаш, ти ще паднеш в противоречие. След туй, след дишането, второто положение какво е към природата? Петте сетива, които човек има, то е отношение към живата природа. Човек, който е господар на своите сетива, ще дойдат отношенията, които вие имате. То са второстепенни отношения, то е закона на ближния. Ако ти не можеш първия закон да използуваш, ти и втория пак не можеш да използуваш. Трябва да преведете нещата. Ако ти не можеш да имаш отношение към природата, ако не можеш да дишаш, то и другите ти отношения, какви ще бъдат? Щом не можеш да дишаш, щом твоите дробове заболеят, всеки може да ти предскаже какво ще стане с тебе. Ако в твоята воденица не влизат небетчии, всеки може да предскаже, какво ще стане. Ако в една воденица само в месеца дойде един небетчия или в годината дойде един небетчия, най-малко след година ще фалира. Ако воденицата е пълна с небетчии, работата е добра.
Същият закон е с твоя мозък. Ако в твоя мозък не може да влезе нито една мисъл или много рядко може да минат някои видни мисли, някои видни желания или някои видни постъпки, вие вече разбирате каква е вашата работа. Вие трябва да свързвате нещата, които съществуват. Вие мислите, че мислите. Желанията и постъпките нямат нищо общо с вас. Искате да бъдете щастливи, мислите баща ви да ви остави пари. И да ви остави баща ви пари, вие трябва да знаете как да ги употребите. Искате да разбирате от музика. Но вие трябва да имате музикално разположение. Вие трябва да имате ред инструменти. Аз слушах миналата вечер един професор, когато бяхме на концерта, доста духовит, разправя на другите и той се смее. Отива един и вижда, че двама души свирят на пиано. Казва: „Двама души свирят на пиано, един да свири – разбирам, ами двама души. И двамата седнали на пианото, вдигат шум.“ Действително прав е той, само един може да свири. Вторият ще дойде в стълкновение с него. Вие сами можете да свирите. Двама, когато свирят, казвате на музикален език – дует.
Или вие се спирате и казвате: „Знаете ли как да постъпя?“ Не можеш да се научиш как да постъпваш, ако не знаеш как да постъпваш с природата. Най-първо ще се научите да постъпвате правилно с природата. Ако постъпвате правилно, вие ще имате едно състояние, то е главния капитал. Отношението към природата, то е капитала, вложен вътре в живота. Ако този капитал го няма, няма да имате основен капитал. Щастието, което вие търсите, то е капитала в обръщение. Ако нямате капитал в обръщение, какво ще правите? Най-първо даденият капитал трябва да бъде в обръщение.
Какво представлява котвата? Надеждата е турена като котва на кораб. Ако тя е турена на една въдица, да хванете риба, туй, което за вас е надежда, какво мисли рибата за вашата надежда? Туй, което е надежда за вас, произвежда най-голяма пакост на рибата. Щом се докосне, котвата иска да я извади из нейната среда навън. Тогава трябва ли да се осигурява рибата от надеждата на човека?
Знайте, че в света има дяволска котва, има дяволска надежда. Каква [е] дяволската надежда? Сега на вашия език думата дявол какво означава? Има една духовна надежда. На гръцки думата дявол, значи дух. Духът има съвсем друго разбиране отколкото човека. Следователно, неговите разбирания в живота не са такива, каквито са разбиранията на човека. Между разбиранията на рибата и разбиранията на човека има разлика. Каква голяма разлика има между разбиранията на рибата и разбиранията на човека. Човек изважда рибата от водата, опича я и казва, че това е в реда на нещата. Дяволът вземе един човек и той го опече и той казва, че е в реда на нещата. Вие като печете рибата, намерите, че е в реда на нещата, когато вие скърбите считате, че не е в реда на нещата. Когато другите скърбят, считате, че е в реда на нещата. За пример, когато едно животно вас ви пренася товара някъде, вие се радвате на това, че ви носи. Когато вас натоварят, считате, че не е в реда на нещата. Вие считате, че страданието на животните е в реда на нещата. Това, което другите мислят, че вашите страдания са в реда на нещата, то е дявола. Или казано по-меко – когато хората страдат, духовете казват, че в реда на нещата е това, работата трябва да върви. Когато не страдат хората, тогава казват, че работата не върви.
Сега мимоходом само говоря за това, защото ще влеза в съвсем друга мисъл. Какви са тия духове, толкова жестоки, които така мислят? Че каквито са вашите отношения към рибите, такива са и техните отношения към вас. Вие турите някоя риба в шадравана, гледате я, но на какво основание? Като хванете рибата в морето, на особено мнение сте. Питам тогава, може ли да преведете? Когато човек страда, според духовете, това [е] в реда на нещата. Духовете счита[т], че радостта не е в реда на нещата, понеже духовете плащат радостта. Ако ти отидеш, ако една риба е нещастна, ти си щастлив. Когато рибата стане щастлива, ти си нещастен. Щом изядеш рибата, ти си щастлив, но рибата е нещастна. Не изядеш рибата, ти си нещастен, рибата е щастлива. Страданието на рибата е щастие на човека. Щастието на рибите е нещастие за човека.
Тогава как ще примирите противоречието? Може да се примири. Да не е рибарин, да стане вегетарианец. Нищо повече. Щом ставаш нещастен – с рибарите, напусни този занаят. Кръчмар си, нещастен си с твоето кръчмарство, напусни кръчмарството. – „Ама не съм се научил!“ – Ще се научиш на друга търговия. Туй, което вие наричате възпитание, то е минаване от едно състояние в друго състояние. Ти си в едно състояние на кръчмарство, не ти върви – напусни кръчмарството. Ти си рибар, не ти върви – напусни рибарството. Напущай, докато намериш едно изкуство, да ти върви. То е метод за възпитание. Не ти върви, имаш една мисъл, вземи втора, трета, четвърта, пета. Онази мисъл, която ти даде подтик [върху] нея мисли. Напусни мисълта, която не ти дава подтик. Онази, която може да те изведе в нова област, то е новото положение, в което човек трябва да бъде. Търси тази мисъл. Затуй, когато вие се намерите в едно неразположение на духа, вие сте или рибар или кръчмар или дрехар. Намери по-хубаво изкуство. Може да си месар, гробар. То той като изкопае на десет души гробове, той се радва. По петдесет лева му дават за гроб. Като се върне – 500 лв. за един ден.
Та самообладанието е онзи велик вътрешен закон. Да знаете да изберете вашето изкуство. Някое ваше изкуство станало несъвместимо с вас. Напуснете го, не съжалявайте. Сега, когато на човека не върви в яденето, какво прави? Когато на месо не му върви, какво трябва да стане? – Вегетарианец. Когато на вегетарианство не му върви да стане плодоядец. Ако и плодоядството не му върви да започне да се храни със Словото Божие. Не само с хляб, не само с трева, не само с месо, не само с плодове, но и с разумното Слово, което излиза от устата на Бога може да се храни човек.
Не ви обичат хората, понеже очаквате вие те да ви нахранят. Щом те не ви хранят, тогава кой трябва да ви храни? Много естествено. Вие седите някой път, учен сте и една проста задача не може да разрешите. Ти седиш, имаш навик да ти донасят вода. Ти работиш и имаш навик някой да дойде да ти донесе, да ти налее една чаша вода. То е в реда на нещата. Но един ден те забравят всичките, ти работиш, вода не ти донасят. Започнеш да махаш с ръка, сърдиш се, казваш: „То е безобразие!“ Какво трябва да направи човек? Вземи си стомната, пък иди на извора, напълни стомната, донеси я при тебе, като ожаднееш, дигни я. Практически е туй. Научи се да живееш, не че другото е лошо. Хубаво, ако има кой да ти носи, но няма го, условията са се изменили. Ние говорим при изключителни условия, неразположение, изключително състояние. Разположен си, то е обикновено състояние, хармонично. Научете се сега при изключителните състояния да живеете. Казва: „Човек трябва да бъде самостоятелен!“ Едно криво понятие трябва да имате за самостоятелността. Вие искате да бъдете независими от хората. Научете се да живеете както природата иска. То е самостоятелност. Казва: „Аз искам да бъда самостоятелен“, и той разбира съвсем друго. Самостоятелен човек е онзи, който живее съобразно с правилата на природата. Ти знаеш къде е извора, сам ще ходиш да си донесеш вода. Самостоятелен си. Онзи, който ти донася вода, трябва да платиш нещо.
После не мислете, че всяко изкуство, което вие научите, може да ви помогне. Ако някой научи изкуството на един пияница, какво ще му донесе това? В туй изкуство той сам постоянно се осакаца. Опитва вкуса, той е учен човек, знае при кой кръчмар, какво вино има. Казва: „При еди кой си, при Иван Пинджурски има десет годишно вино, пелин.“ После на Иван Дрънгулника – 20 годишно вино. Той има един вкус не може да го лъжат кръчмарите. Като тури в устата, разбира. Питам, какво ще го ползува тази наука, че той имал тънък вкус, че разбрал колко годишни са вината, кои са пелин, кои са от 4–5 години? Какво го ползува това знание? – Нищо.
Не правете грешките на пияниците. Пияницата е човек, който повтаря нещата. Нали казват, че повторението е майка на знанието. Повторението е майка на знанието, но и майка на всички глупости в света, които стават. Всички неща в нас стават от повторението на известни работи, докато внесат известни неща. Не повтаряйте! Имайте опитността на светията, три пъти като се опарите, дръжте се, пазете се, не бутайте! Запример, вие се опарите, някой се докачил, защо? Те са сега тълкувания. Пияницата се докачил, защо? Понеже няма какво да пие, не си струва да има пелин. Недоволен [е], че няма пари да си купи. Казва: „След яденето, след обед една чашка от 150 грама, това е нищо.“ Аз наричам честолюбието умствено пиянство. Трябва да имате високи идеи за него, хората добре да мислят. Кръчмарство е, иска всеки да пие.
Иван, сега ще извините и между вас има Иван, общо говоря едно име Иван. Иван става на Йоан или на Йохан. Кое е право, Иван или Йоан? Има известни същества в човека, които са отживели. Те са архаически, не се спирайте върху тях. Внесете в живота новото разбиране. Пусни пресния въздух, той носи нови разбирания, нови чувствувания. Старите неща трябва да оставите на заден план. Защото някои от вас се докачате. Природата не би ви простила на вас. Вие имате толкова неща неразрешени, не би ви погледнала на лице. Вие се докачате, че тя не се отнесла както трябва към вас. Вие отнесли ли сте се както трябва? Сега по лицата на хората се намират отклонения. В лицата има ония отклонения от правия път на природата. Вие сте се отклонили от природата и търсите вашето щастие там, дето го няма. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако не живееш, както природата иска. Второто положение, ако живееш както природата иска, ще бъдеш щастлив. Тъй както ти искаш, ти можеш да живееш кога? То е невъзможно да живееш, както искаш.
Представете си, че ви дам един поменик, прочета ви няколко изречения и ако ги запомните, ще ви дам награда 5000 лева. Аз, като ги прочета веднъж наред, вие да ги запомните напред и назад и да можете да ги кажете. Вие искате да ги вземете в къщи да ги четете няколко пъти, 4–5–10 пъти да ги запомните. Колко души от вас могат да ги запомнят? Случва се някой път, когато хората са талантливи. При сегашното състояние изгубили сте онази пластичност да помните. Много забравяте. Една опитност имате – забравяте, после втора, трета, десет пъти и [в]се забравяте. Веднъж като опитате нещо, втори път не го опитвайте. Хубаво е когато опитвате веднъж. Веднъж опитвайте! Тогава трябва да бъдете внимателни. Лошите неща са отживели неща. Какво ще опитвам една биволска пастърма? – „Ама да я сготвя с картофи, с прясно масло.“ Какво ще извадиш от една биволска пастърма? – Нищо, ти мислиш, че ще бъдеш щастлив. Няма никакво щастие в биволската пастърма. Условие е това, една отживяла работа е.
Искам да ви направя идеята ясна. Във всички отживели неща в света, в тях седи само вашето нещастие. Щастието седи само в онова, което е ново, в Слово Божие, Което сега излиза от Бога. В Него седи вашето щастие. В даден случай онова, което се изисква сега да направите, в него седи вашето щастие. Сега мнозина ще кажат, че с вяра не стават тия работи. Вие не разбирате какво е вяра. Вярата е едно любовно отношение, което имате към едно разумно същество, което никога няма да измени своето отношение към вас. Аз наричам това любовно отношение към един богат ваш приятел. Всякога, когато може да се намерите в трудно положение, той се притичва на помощ. Та няма какво да се безпокоите, [че] ако вашият приятел не се притече на помощ, може да изпадне[те] в лошо положение. Когато казвам „вяра“ подразбирам онази вяра, която имаме към едно същество, което нашите нужди веднага може да ги посрещне. След като си поставен при лоши условия и няма ни глас ни слушание, тогава няма връзка между тебе и Първата причина.
Колко основни мисли сега останаха? Да се спрем върху основните мисли. Щом започнеш да се сърдиш, щом започнеш да се енервираш, щом ставаш недоволен, щом критикуваш, вече твоите отношения към природата не са естествени. Значи най-първо да възстановиш онова здравословно състояние в себе си. То е независимо, то не зависи от хората. Най-първо възстанови твоето естествено отношение с природата, тогава ще дойде другото. Да се образуват известни нови отношения. Ако с първото състояние не си се справил и с второто не можеш да се справиш. Тогава ще имаш правилни отношения. Ти си търговец, в който магазин влезеш лесно можеш да се справиш. Влизаш да вземеш на кредит. На колко места могат да ви кредитират? Онзи, който не е изпълнил законите на природата, той иска кредит. Онзи, който плаща със звонкови, неговите отношения са правилни. Природата винаги плаща в брой. Вересия няма и книжни пари няма. Всичко във звонкови взето-дадено, то е завършено. Значи с пари навсякъде може да вземете, но ако искате на кредит, работата малко се усложнява.
Неразположен си – нямаш отношение към природата; боледуваш – нямаш отношение към природата. Значи в затвор си, някъде на изправление. Щом боледуваш, на изправление си. След туй идат влиянията на външните условия, то е пак затвор. Сега помнете, ако всичко забравите, това помнете: Не можеш да бъдеш щастлив, ако твоите отношения с природата не са правилни. Вземете, вие искате един човек да ви обича. С какво ще заставите един човек да ви обича? На какво основание или с какво ще заставите един човек да ви обича? На какво основание или с какво ще го заставите? Искаш някои хора да те обичат. Кое е онова, за което хората могат да те обичат? Един учен човек за какво може да се обича? – За учението. Един певец – за пеенето. Всеки човек, за да го обичат трябва да има нещо. Ако това изкуство, което имаш е голямо, тогава и любовта ще съответствува. Ако изкуството е малко, тогава и любовта ще бъде такава. Може ли да се завърже приятелство между един човек и едно животно? – Невъзможно е. Ти може да обичаш, но приятелство с едно животно не можеш да имаш. Такова приятелство може да имате с един човек. Понеже туй животно не може да ти услужи, както човек. Един приятел може да ти услужи там дето кучето не може. Кучето може да намери някой изгубен предмет. Има неща, дето кучето и да иска не може да ти направи. То са сега новите положения. Влизат нови елементи. Старото, което сте знаели, не държи. За пример, тънките въжета при големите бури се късат. Големи въжета в параходите турят, даже железни въжета, които да не се късат. Някъде при слаби бури, не ти трябва дебело въже. При големите бури, при големите изпитания се иска едно голямо въже.
При сегашните условия на живота искате да живеете, трябва да имате хубави разбирания. Ако уповавате на вашето щастие от някъде пак ще го имате, пак ще бъдете щастливи. Вие ще бъдете щастливи само ако разбирате природата. Ако не разбирате природата ще имате „не“ пред „щастие“. То ще бъде вашия придатък. Пък, ако разбирате, ще имате един тил. Ако разбирате природата, ще започнете да пеете щастие, ако не я разбирате, ще започнете да пеете нещастие. Нещастието е неразбиране на природата. Щастието е разбиране на природата. Що е щастие? – Разбиране на природата. Що е нещастие? – Неразбиране на природата. Ясно и точно. Вие кажете, че баща ви, че майка [ви], че това общество е такова. Щастието е закон за разбиране на природата. Нещастието е закон на неразбиране. Не че вие лично сте отговорни. Философската страна на въпроса е там. Щастието всеки може да го има, когато разбира природата.
Божият Дух носи всичките блага на живота.
18 лекция на Младежкия окултен клас
24 януари 1936 г.
Изгрев, [София]
Младежки Окултен Клас
24.01.1936 Петък,
София
|
Начало
