Размишление.
Съвременните хора обичат забавите. Ето защо, ако искате да съберете много хора на едно място, създайте им известна забава. Забавите изключват работата. Там хората си почиват. Това не значи, че като се забавлява, човек не мисли. Възрастните се забавляват по един начин, а децата – по друг начин. Те обичат да посещават овощните градини. Ако градинарят не ги пусне доброволно в градината, те започват да мислят, как да прескочат оградата, правят ред математически изчисления: какви усилия са нежни при висока ограда, и какви – при ниска, слаба ограда. Това е забава за тях, но все пак правят известни усилия. И като се труди, и като работи, човек прави усилия, но има разлика в усилията им. При забавите усилията са малки, при труда – по-големи и не много приятни, а при работата – умерени и приятни. Работа ли е това, което волът и конят вършат? Волът оре, бразди земята, но остен има зад него. Конят кара колата, препуска, но камшикът играе по гърба му. Дето се прилага остенът и камшикът, там е мъчението и трудът. Повечето хора се мъчат и трудят, защото остен и камшик има зад тях, а малцина работят. Работата подразбира съзнателно проявена и приложена енергия. Дето участва съзнанието, там нещата стават с любов.
Мнозина се оплакват от живота си, казват, че не са щастливи. Защо ще съжалявате за това, което не съществува? На земята щастие не съществува. Ще кажете, че птиците и растенията са щастливи. Кой е влязъл в положението на птицата, да знае колко е щастлива? Виждате я цял ден хвърчи и мислите, че е весела и спокойна. Тя хвърчи по цели часове, търси храна. Понякога едва намира две-три зрънца, да задоволи глада си. Не е лесно положението й, особено зимно време, когато земята се втвърдила, няма червеи, нито зрънце да си клъвне. И растенията привидно са щастливи. Цял живот главата им е заровена в земята, и те стоят заковани на едно място. Единствената им радост е слънцето. Те се обръщат към него, търсят го да ги огрее и напече. Като ги напече, те започват да растат надолу, в корените; като престане да ги пече, те растат нагоре, в клоните. И в единия, и в другия случай растенията работят усилено, без да са щастливи и безгрижни, както мислят хората.
Какво представя животът, в който хората търсят щастие? Животът е велика наука, която не може да се изрази нито с една математическа формула или израз. Лесно е да се каже а + в = с. Какво представя този израз? Ще кажете, че величините а, в, с могат да се заместят с какви да е числа и да имаме 1 + 2 = 3, 2 + 3 = 5, 3 + 4 = 7 и т. н. Важно е между величините а и в да се постави равенство. – Какво означава равенството? – Разумност. Значи, равенство се поставя само между разумни процеси, между разумни души. Ако двама души се бият, между тях не може да се тури знакът за равенство, нито знакът плюс. Дето има бой, воюване, знакът е минус. Единият дава повече, отколкото трябва, а другият взима повече, отколкото му е нужно. Първият напада, а вторият е битият. В края на краищата, и двамата съжаляват. Даването и взимането са доброволни, съзнателни процеси.
Мнозина изхождат от своята лична философия за живота и мислят, че така могат да бъдат щастливи. – Кога може човек да бъде щастлив? – Когато е бил нещастен. Който не е минал през нещастието, не може да бъде щастлив. Иначе, човек не може да оцени щастието. Каква цена има богатството, знанието, ако не може да ги приложите? Ако си богат и не можеш да употребиш богатството си на място, ти не го цениш. Ако си учен и не знаеш, къде да приложиш своята наука, ти не можеш да я оцениш. Щом не ги цениш, не можеш да бъдеш щастлив. Всички хора ядат месо или растителна храна, но малцина оценяват храната, още по-малко знаят смисъла на яденето. Те гледат само, как е сготвена храната, и са готови да се сърдят, ако нещо не е по вкуса им, или да одобряват, ако е по вкуса им. Мъжът се сърди на жена си, че не знае да готви добре. Жената е недоволна, че всеки ден трябва да готви. Тя се пита, защо се оженила. Да е знаела, че ще стане готвачка, нямало да се жени. Той й обещавал, че ще я гледа като царица, ще й създаде добри условия, а нищо не изпълнил. Вместо да се подобрят условията й, те станали по-тежки. Разумната жена знае, как да се справя с недоволството на мъжа. Като види, че е сърдит, тя веднага му направи баница, сготви вкусно ядене. Щом започне да яде, той се разполага, и гневът му изчезва.
Какво допринася яденето на човека? – Нещо добро, но и нещо лошо. Който не си дояжда, свършва зле, но и който преяжда, също свършва зле. От много ядене стомахът се разстройва, и човек прибягва към лекари. Щом се разстрои стомахът, трябва да му се даде почивка. Като не разбират това, болните се оплакват от отсъствие на апетит. Близките им се чудят, какво да им дадат да си хапнат. Обаче, каквото им се даде, не върви, стомахът нищо не приема. Една от причините за разстройството на стомаха е, че храната не е всякога прясна. Храната, която хората употребяват, трябва да бъде съвършено прясна. Иначе, тя произвежда отрови, които рушат организма. Това знаят даже и животните. Има животни, които предпочитат да гладуват, отколкото да ядат храна, която е изгубила своята свежест. Понеже не спазват хигиена при храненето, хората стават по-недоволни и по-нервни. Човек трябва съзнателно да се храни. Като яде, той трябва да благодари за храната, която му е дадена. Растенията, плодовете, животните се жертват за хората, които трябва да благодарят за това. Ако не благодарят, малко се ползват. Тогава страданията на растенията и животните са по-големи, и хората трябва да изкупват тези жертви.
Как се изкупва жертвата на растенията и животните? – Чрез работа. Затова е казано: Който не работи, няма право да яде. Работата е съзнателен, свободен процес. Човек работи в три направления: на физическия свят, в духовния и в умствения. В който свят се проявява, той трябва да бъде свободен, да върши всичко по свобода и любов, а не с насилие. Като възнаграждение на работата иде яденето. Щом свърши никаква работа на физическия, в духовния или в умствения свят, като заплата за това му се дава да яде. Ако нищо не е свършил, той пак яде, но взима заплатата си предварително, назаем. В природата съществува следният закон: Даром си взел, даром ще дадеш. Значи, природата изключва всякаква заплата. – Може ли човек да работи, без да му се плаща? – По новия морал, който излиза от разумната природа, може да работиш и без плащане. Обаче съвременните хора живеят по стария морал, по морала на своето минало. Тази е причината за техните страдания и нещастия. Когато приложат новия морал, страданията ще изчезнат. Нов морал, нови разбирания са нужни на хората.
Днес всички говорят за любовта, търсят я и, като я намерят, плачат от нея. Всеки се оплаква, че хората не го обичат. Чудно нещо! Любовта нито се продава, нито се купува. Любовта не се пренася от едно място на друго. Казано е в Писанието: „Възлюбете се едни други.“ Кой може да обича? Само умният и добрият човек е способен да обича. Който не познава живота, не може да намери любовта. Въпреки това, мнозина търсят любовта и, ако не я намерят, страдат, обезсърчават се. За да не изпадат в такива състояния, първо, те трябва да придобият истинския живот. Само онзи може да придобие живота, който е освободил мислите и чувствата си от утайките на своето минало. Това подразбира чист, съзнателен живот. Чистотата прави човека щастлив. Чистият живот представя бистър, планински извор; където минава този живот, всичко пои и възраства. Нечистият живот представя мътна река, която минава през различни почви, които са й предали нещо от себе си. Обременена от дългия път и чуждия товар, тя се стреми към морето, там да остави утайките си и да се пречисти. От време на време морето се вълнува и изхвърля наносите на брега. От тях се образува добра, плодородна почва.
И тъй, който се оплаква от живота си, ще знае, че е мътна река, която е минала дълъг път, поради което изгубила чистотата си. Сега не й остава нищо друго, освен да се пречисти. – Защо е създаден светът? – За да се учиш. – Защо е поставена тази програма? – Да учиш по нея. – Защо са турени такива предмети в програмата? – Да се изучават. – И дребните работи ли трябва да се изучават? – Всичко ще учиш: и дребните, и големите въпроси. Като ученик, ти не можеш да критикуваш програмата на училищата, докато не минеш през тях и не се специализираш. Тогава можеш да внесеш нова идея и да се произнасяш за програмата на училищата. Ако нищо не си свършил, колкото да критикуваш, то ще бъде глас в пустинята. Ако предметите, които изучавате, са мъчни и не ги разбирате, върнете се назад, да допълните празнините в знанието си. След това ще постъпите в по-горно училище и ще разбирате всичко, което ви се преподава.
Някои се запитват: От кои ученици сме ние? Който си задава този въпрос, той е от онези ученици, които постоянно питат, защо светът е създаден така, а не иначе. Защо трябва да страдаме? Който не иска да страда, не е трябвало да се записва в училището. Колко години наред сте подавали заявление пред своите родители, да минете през тях, за да постъпите като ученици в училището. И днес, когато са ви пуснали да учите, питате, защо е създадено това училище, защо си поставило такава програма. Училището е съществувало преди вас, ще съществува и след вас. То няма да се измени нито на йота. Вие трябва да се измените, да се нагодите на неговата програма и да учите. Побеля ми главата! Това е друг въпрос.
Побеляването на главата не показва, че много си учил, нито че много си страдал. Главата ти може да е варосана, а варосана глава не означава разумност. Не е достатъчно да казвате, че косата ви е побеляла от страдания, но трябва да придобиете нещо от страданията. Ако сте страдали и побелели, без да сте поумнели, напразно сте губили енергията си. Старият не трябва да съжалява за изгубените си младини, но и младият не трябва да мисли само за леко прекарване на живота. Ако младият събира опитности, не трябва да съжалява за това. И ако старият е раздал всичкото си богатство, и той да не съжалява. Младият трябва да разбогатява, а старият – да обеднява. Това се отнася до външната страна на живота. Дойдете ли до вътрешната страна на живота, там и младият, и старият трябва да богатеят: младият със знание и сила, а старият с опитности и мъдрост. Младият често преувеличава нещата. Той мисли, че като постъпи в училище, веднага ще стане учен, ще придобие знание и добродетели. Не е така. Много време ще учи той, докато придобие нещо ценно. Не е лесно да станеш учен, светия или ангел. Някой мисли, че като го посети любовта, ще стане ангел, ще свири по цели дни с ангелска тръба и ще слави Бога. Защо трябва да станеш ангел, за да славиш Бога ? И като човек може да славиш Бога, да пееш и да свириш. Ще кажете, че човек минава през големи страдания. Геройството на човека се заключава, именно, в това, да пее и когато се радва, и когато страда; и като здрав, и като болен. Един мой познат се излекува с песен. Близките му се смущаваха от неговото пеене, мислеха, че не е в съзнание, но те не подозираха, че песента го лекува. Те не подозират, че болестите и болезнените състояния се дължат на отсъствието на музика и хармония в човека. Когато изгуби разположението си към музиката, човек заболява, става мрачен, неразположен, и животът му изгубва смисъл.
Съвременните хора живеят на земята, но искат да бъдат щастливи. На земята не съществува щастие. Друг е въпросът, когато се говори за небето. Който иска да бъде щастлив, трябва да отиде на небето. Къде е небето? – В душата на човека. Достатъчно е да отворите душата си, да й дадете възможност да се прояви, за да влезете в небето, т. е. в Царството Божие. Когато Павел се обърна към Бога, влезе в третото небе, дето видя и чу неща, които нито око е видяло, нито ухо е чуло. Той изпита живота на радостта и блаженството, но после мина през големи страдания и каза: „С големи страдания ще влезем в Царството Божие.“ Христос проповядваше любовта, но каза, че за да влезе в Царството Божие, човек трябва да мине през големи страдания.
Какво представят страданията? – Път към Царството Божие. Който много страдал, много неща научил; ако малко страдал, малко научил. Обаче, само онзи се учи от страданията, който ги понася съзнателно, без роптание и недоволство. Ако страданието не предизвиква чувство на благодарност в човека, то остава неразбрано и неизползвано. Следователно, ако си беден, ако жена ти и приятелите не те разбират, ако началството ти не те оценява правилно, за всичко това благодари на Бога. Благодари, че те удостоил с известно страдание. Нямаш нови обуща, дрехи, палто, благодари и за това. – Как ще ходя бос и окъсан? – Докато не изгуби китната си премяна, цветето не дава плод. Тъй щото, докато сте на земята, радвайте се и благодарете и за новите, и за скъсаните дрехи. На земята нещата са временни. Ще дойде ден, когато горчивото ще се смени със сладко, а скръбта – с радост. Ще дойде ден, когато човек ще мине от физическия в духовния свят, от земния към небесния живот.
Религиозните хора говорят за духовния свят, като идеал на своя живот. Добре е да влезе човек в духовния свят, но трябва да бъде готов за него. Условията за развитие там са по-трудни от тези на физическия свят. На това се дължи продължителността и постоянството на любовта и омразата в духовния свят. На земята хората се сърдят, мразят се, карат се, но това продължава десетина години. Също така и любовта им не е вечна. Обаче, в духовния свят и любовта, и омразата са дълготрайни. Там проявите на съществата са постоянни и непроменливи. Изобщо, пътищата на омразата се прокарват по-лесно и по-евтино от тези на любовта. На търговски език казано: продуктите на омразата са по-евтини от продуктите на любовта, затова печалбите на омразата в първо време са големи, а накрая – малки; печалбите на любовта в първо време са малки, а накрая – големи. Затова мнозина казват: Не си струва човек да обича и да го обичат. Скъпо струва любовта. Ако някой те мрази, лесно ще се справиш с него, ще го изпъдиш, без да мислиш много. Обаче, не можеш да изпъдиш онзи, който те обича, и когото обичаш. Към него си внимателен, деликатен, стараеш се да не го обидиш или наскърбиш.
Съвременните хора са поставени на един вътрешен, духовен изпит, да се справят с омразата, без да изгубят нещо от себе си. Те живеят на земята и се чудят, защо Бог е създал света по този начин. Като живее, човек трябва да научи нещо от омразата и от любовта. – Кога мрази човек? – Когато го обърнат с главата надолу. Не е лесно да те спусне някой с главата надолу в дълбок кладенец, и ти да го обичаш. И обратно: невъзможно е да мразиш човека, който те извадил с главата нагоре от дълбок кладенец.
Тъй щото, питате ли, кога човек обича, ще знаете, че обичта се явява, когато извадите някого от кладенеца. Щом го спуснете в кладенеца, обичта се замества с омраза. При омразата човек слиза, а при любовта – възлиза. Като излиза вън от къщата си, той обича. С качването и слизането, с влизането и излизането от къщата си, човек регулира енергиите си. Така той влага всяка енергия в работа. Като работи, човек трансформира енергията на омразата и се ползва от нея. – Не може ли да се живее без омраза? – Докато сте на земята, без омраза не може. Щом омразата ви напусне, и вие напущате земята. Не е лошо, че омразата съществува; лошо е, когато енергията й не се тури на работа. Който не прави опит да вложи енергията на омразата в работа, сам си причинява страдания. Излишната енергия на омразата причинява гниене. Всеки плод, който не се употреби навреме, започва да гние. Вложете енергията на омразата в работа, докато не е започнала да гние. Щом загние, ще плащате скъпо, за да я изхвърлите навън. Казано е в Писанието: „Гневете се и не съгрешавайте!“ Това значи: Гневете се и работете с енергията на омразата, докато не е започнала да гние.
В пътя на развитието си, човек следва ученията на различни учители, които си служили с отрицателни и положителни методи. И Христос, като велик Учител, употребявал и положителни, и отрицателни методи. Например, Той казва, че който не се отрече от баща си и майка си, от богатството си, даже и от живота си, не може да влезе в Царството Божие. На друго място казва: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила, и ближния си като себе си.“ Това е положителна мисъл, някъде Той проповядва, че човек трябва да се отрече от богатството си, а на друго място е казано, че човек трябва да бъде богат. Христос говори за вътрешното богатство, а не за външното. Вътрешно богатият е едновременно и външно богат. Само така човек може да бъде полезен на себе си и на своя ближен.
Ще кажете, че трябва да се проповядва на хората. – Кой може да проповядва? – Само онзи, който мисли, чувства и постъпва правилно. Така, именно, той изпълнява Божията воля. Той работи, без да се пита, защо съществува злото. Веднъж признал Бога като всемъдър и всеблаг, той знае, че и злото допуснато от Него, е за добро. И то допринася нещо за развитието на човека. Като говори за човешкия език, Яков го нарича „неудържимо зло“. Наистина, човек управлява животните, параходите, машините, но щом дойде до своя език, не може да го управлява, не може да му бъде господар. Някой казва, че обича всички хора, но не е господар на езика си. За да обичаш хората, първо трябва да владееш езика си. Не си ли постигнал това изкуство, не можеш да проявиш любовта си, както трябва. Не е лесно да проявиш доброто в себе си; още по-мъчно е да проявиш любовта си.
В последно време в Америка се явиха гангстери, които крадат децата на богати американци, нападат жени и т. н. Американците се виждат в чудо, не могат да се справят с тях. Най-после държавата прибягна до следното средство: назначи млади хора, около 500 души, да ги преследват, по какъвто начин те намерят за добре. Американците разчитат днес на тези младежи, да се справят с гангстерите. Вие на кого разчитате? Кой ще освободи човека от гангстерите в него? Ще кажете, че доброто ще оправи работите. Светът не може да се оправи само с добро. Като се натъква на лошите и отрицателни прояви на хората, човек им се противопоставя със злото и с доброто. Той започва да воюва с тях. На лошите мисли, чувства и постъпки не може да се влияе само с добро. Понякога доброто е безсилно. Както има ден и нощ, така действат доброто и злото, с цел да изправят лошите и криви прояви на хората. Христос приложи любовта, но Му се отговори с омраза и зло. В края на краищата, злото надделя: разпнаха Христа. Нито Пилат можа да помогне на Христа, нито жена му, която казваше, че този човек е праведен и няма никаква вина. След всичко това казват: Писано е в закона Христос да пострада, обаче, на третия ден Той възкръсна и постави мини към света на злото. Така Той проби пътя към доброто, прекара нови съобщения за онези, които се стремят към възвишения свят. Христос казва: „Пътят към любовта е отворен. Който иска, свободно може да върви по този път.“
Сега се явява въпросът: как могат хората да се ограждат срещу злото, как могат да минират границите, отдето влиза то? Ще кажете, че като станете ясновидци, лесно ще се справите със злото. Обаче, преди да станете ясновидци, вие трябва да възстановите хармонията между нервната и симпатичната системи, да определите отношенията си към външния свят. Като регулирате нервната си система, вие ще развиете интуицията си, която ще ви подсказва, какво ще ви се случи. Ако сте умни, ще се вслушвате в гласа на интуицията си и ще се предпазвате от много злини и нещастия. Например, някой тръгва за планината в хубав, слънчев ден, но интуитивно чувства, че ще се яви голяма буря, та да вземе мерки. Ако вярва на този глас, той ще се върне вкъщи преди да се яви бурята. Ако не вярва, бурята ще го изненада и ще му причини някакво нещастие. Като не се вслушват в интуицията си, мнозина се натъкват на мъчнотии, страдания и изпитания и търсят злото вън от себе си. Те считат виновен всеки, който ги обижда или им причинява никаква пакост. Защо си застанал на пътя на злото? Ако не искаш да попаднеш под неговите удари, стой далеч от него. Ако си попаднал вече, извади някаква поука от него. В злото, в обидата се крие известно богатство, от което можеш да се ползваш. Ако можеш да извадиш това богатство, ти ще станеш богат.
Явява се въпрос, на кого принадлежи това богатство: на този, който говори обидни думи, или на онзи, към когото се отправят. Този въпрос ще се разреши, когато се разреши въпросът с лотарийния билет на един беден унгарец. Този унгарец си купил един лотариен билет, който зашил в шапката си, да не се загуби. Той си записал номера на билета и спокойно очаквал деня на теглене на лотарията. През това време един просяк дошъл у дома му да иска помощ. Жена му видяла старата шапка на мъжа си и я дала на просяка. Понеже се нуждаел от пари, просякът продал шапката на един търговец. Дошъл денят за теглене на лотарията. Унгарецът проверил номерата на печелившите билети и видял, че неговият билет печели сто хиляди крони. Той веднага отишъл у дома си и потърсил шапката, в която зашил билета си, но не я намерил. Попитал жена си, къде е старата му шапка, но тя спокойно отговорила, че я дала на един просяк. Той се ужасил и казал на жена си, че там бил зашит лотарийният му билет, който печели сто хиляди крони. Жена му се разтревожила и казала, че ще намери просяка и, срещу известна сума, ще иска да й върне шапката. Просякът казал, че я продал, но ще потърси търговеца, на когото я дал. Най-после той намерил търговеца и купил от него шапката. Като се върнал у дома си, просякът напипал билета в шапката, разшил го и го задържал за себе си, а шапката предал на жената. Унгарецът съобщил по вестниците, че, ако се яви някое лице с еди-кой си номер, да не му се дава сумата, защото билетът не е негов. След това завел дело против просяка, да му върне билета. Обаче, просякът настоявал, че правото на билета е негово. Съдът разгледал делото, изслушал внимателно и двете страни и се оттеглил на съвещание. Понеже се явил спор върху въпроса, на кого принадлежи билета, съдиите отложили резолюцията на делото, за да обмислят добре и дадат правилно разрешение на въпроса. Според едни, жената дала на просяка шапката, заедно с билета; според други, тя му дала само шапката. Как ще се разреши този въпрос, не е известно.
Мнозина зашиват лотарийния билет в шапката си, която след време жена им подарява на някой просяк, а той я продава на търговец. Като разберат, че билетът им печели, ще потърсят шапката си, но ще се яви и друг кандидат за билета. Ще чакате съдът да се произнесе, кой от двамата има право на билета.
Съвременните хора страдат, защото мисълта им не е права. Те мислят, както са мислели хората преди две хиляди години. Те гледат на ближния си отвисоко и питат: Защо Бог създал този будала? Те не подозират, че този будала носи в себе си богатство, с което ще им бъде полезен. – Защо създал говедата? – Да орат нивите. – Защо създал билките? – Да се лекувате с тях. Едно време хората се пазеха от отровните змии и ги убиваха, а сега, не само че не ги убиват, но специално ги развъждат. Отровата на някои змии е лековита. С нея се лекуват най-опасни болести. Ще знаете, че всичко, което Бог е създал, крие в себе си някакво благо или богатство, което може да се използва. Ще кажете, че това не ви интересува. Какво ви интересува тогава? Искате да ви се говори за Божията Любов, но това е високо нещо, не е за вас. За вас са романите, научните книги. Ако разберете тях и можете да ги използвате, ще разберете и великите въпроси на любовта, мъдростта и истината. Вие четете и изучавате физика, химия, анатомия, физиология, астрономия, математика и получавате нещо от тези науки. Важно е човек да приложи наученото в живота си, да се ползва от него за своето усъвършенстване. Ако е недоволен от себе си, да вземе четката и да изправи онази черта, която е причина за недоволството. Щом не може да си помогне с четката, да започне да пее или да свири. Ако и музиката не му помогне, да започне да пише. Без музика, изкуство и поезия, животът не може да се оправи.
Човек трябва да изучава природата проявена в различни форми: хора, дървета, растения, камъни, извори и т. н. Със своите прави и криви линии те действат възпитателно върху човека. Срещам млад момък, крайно недоволен от живота. За да сменя състоянието му, аз му казвам, че е даровит и трябва да се опита да рисува. Той мисли, че няма обект за рисуване. Веднага му показвам една мома с живи, красиви очи, които изразяват истината. Той започва да рисува очите й и след това ми благодари, че като нарисувал очите на тази мома, в него станала голяма промяна. Достатъчно било да си спомни за нейните очи, за да смени и най-тежкото си състояние. Много естествено, всички криви линии действат благотворно върху човека. Като се научи да наблюдава линиите в природата, той няма да гледа на формите, като на обикновени неща, но ще вижда в тях проявите на Бога. Те са език на природата, език на Божествения свят. Не можете да разберете Божествения и ангелския свят, докато не разберете физическия.
Често художниците рисуват ангелите, като човеци с крила. Това са въображаеми ангели. Никой художник не е виждал ангел. Вярно е, че ангелите имат крила, но не такива, каквито им турят художниците. Някои ангели имат по шест милиона криле и се движат десет пъти по-бързо от светлината. Когато искат да се движат по-бавно, те си турят спирачки. Обаче, както и да ви се говори за ангелите, вие не можете да имате ясна представа за тях, докато не ги видите, докато не влезете в ангелския свят.
Като се говори за Божествения и ангелския светове, хората се запитват, кога е създадена земята, по какво се различава от другите планети и т. н. По въпроса за създаването на земята съществуват различни мнения. Обаче, истинското съдържание и стойност на земята не зависят от годините на нейното съществуване, но от живота, който се проявил върху нея. Учените не се интересуват само откога съществуват планетите; не по-малко ги интересува, дали има живот и върху другите планети, както на земята. Цената на земята се определя от живота, който съществува на нея. Хората, животните, растенията и камъните дават цена на земята. Те определят нейното съдържание. Без тях земята би представяла пустиня или запустяло жилище. Следователно, и човек има цена само тогава, когато разбира Божиите пътища и прилага Божественото знание в живота си. Ще кажете, че Бог извинява човека, въпреки че не е учил. Не е така. Учителят извинява отсъствията на ученика за един, два, три дена. Отсъства ли повече, той не го извинява. Подлага го на изпит и му казва: Ако издържиш изпита си, ще бъдеш извинен. Ако не го издържиш, никакво извинение не може да ти помогне. Ще останеш да повтаряш класа, докато поправиш успеха си. Без знание, няма напредък. Ще учиш, ще се развиваш и ще вървиш напред.
Съвременните хора се запитват, каква е задачата на земния живот на човека. Щом е дошъл на земята, задачата на човека е да стане господар на сърцето, на ума и на гърлото си; да може правилно да мисли, да чувства и да постъпва добре. Трябва да изучава земния живот, както изучава всеки предмет поотделно. Както всеки предмет крие нещо специфично в себе си, така и земята, като велико училище, има специфична програма, която трябва да се изучава. Например, любовта, мъдростта и истината са предмети, важни за изучаване. Какви са качествата на мъдростта? Казано е в Писанието: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна.“ (– 17 ст.). – Мъдростта е чиста. Това значи, че небето на мъдростта е ясно, дава условия за придобиване на знания.
Всички хора живеят на земята, но някои мислят и за небето, там искат да живеят. Само онзи може да отиде на небето, който живее добре на земята. Ще кажете, че не се живее лесно на земята, между лошите хора. Вярно е, че на земята има и лоши хора, но изкуството да се живее се заключава, именно, в това, да се справяш с лошите хора. С добрите всеки може да живее. Важно е, с лошите хора да живееш добре. Лошият може да живее с добрия, но добрият не може да живее с лошия. Лошият човек е паразит за добрия. Никой не търпи паразитите. Щом ги усети, човек веднага взема мерки да се освободи от тях. Паразитът се възмущава от жестокостта на човека, но, каквото и да мисли, трябва да знае, че, докато е паразит, смърт го очаква. За него смъртта е училище. Там ще се научи на работа. Бездействието е забранено и на земята, и на небето. Който се опитал да бездейства, двойно ще плати. Отрицателните мисли, чувства и постъпки са подобни на паразитите. Те се хранят на чужда сметка и черпят сокове от другите. Затова не се позволява на човека да ги допуща в ума, сърцето и волята си. Това е закон. Влезе ли една отрицателна мисъл в ума ви, веднага я изнесете навън. Остане ли в главата ви, тя непременно ще причини някаква пакост. Но и това не е страшно – ще изправите повредата. Затова е казано, да се изправят погрешките.
Как се изправят погрешките? – За това е нужно знание на човека, да се освободи от отрицателните мисли, чувства и постъпки. За да не се свързва с отрицателните сили на природата, човек трябва да бъде разположен. Само така той може да се предпази от отрицателните прояви на своето нисшо естество. Не е ли разположен, той събужда отрицателните сили в себе си и се свързва с тях. При добро разположение на духа, човек привлича възвишените и разумни същества към себе си, и те му помагат. Не може ли да се свърже с тях, каквито усилия да прави за своето повдигане, трудът му отива напразно. Всяка добра и права мисъл е красив цвят в ангелския свят. Щом видят този цвят, ангелите веднага се привличат от него и оставят своето благословение. Който приеме благословението на един ангел, той се чувства силен, разположен, готов за велики подвизи и дела. Не храни ли добри, прави мисли и чувства, човек е изложен на постоянни падания. Значи, от вас зависи да се повдигате или да се понижавате.
Човек сам твори съдбата си, сам изгражда своето жилище. Ако няма будно съзнание, всеки момент да следи мислите и чувствата си, човек се обезсърчава и се запитва, толкова ли е лош, такъв ли голям грешник е той. Не е въпрос за лошавината и греховността. Важно е, че при голямото богатство, което съществува в света, съвременният човек се оплаква от беднотия и лишения. Определени са голями премии за онзи, който може да нарисува една хубава картина, или да изпее една нова песен, от никого нечувана досега; да изработи съвършения модел на човека, или да опише живота на съществата, които живеят на слънцето. Ще кажете, че това са мъчни работи. Наистина, мъчни са, но човек разполага с големи възможности. Всеки може да подобри живота си материално и морално, но трябва да знае новите методи. И това не е достатъчно. Може да знаеш новите методи, а не си готов да ги приложиш. Който знае нещата и може да ги прилага, той ще получи поне една от големите премии, които разумният свят е определил. Много художници има на земята, но картините им се ценят евтино.
Положително знание е нужно на съвременните хора. Знанието, с което днес разполагат, едва може да ги изведе вън от дома им, или най-много, вън от границите на тяхното отечество. Това не е достатъчно. Истинското знание извежда човека вън от земята, във висшите светове, дето живеят духът и душата. Някой минава за учен. В какво се заключава неговата ученост? Знаел един език, свършил един факултет. Малко е това. Човек трябва да знае поне три-четири езика, да поставя всяка дума на мястото й, да я изговаря правилно. Казано е, че блага дума железни врата отваря. Обаче, и обратното е вярно: всяка горчива дума затваря отворената врата. Благото на живота се определя от умението на човека да произнася думите правилно и да ги поставя на място. Това значи, да си отвориш пътя към доброто и великото, или сам да си го затвориш. Като говориш, всяка дума трябва да бъде проникната от истината. Ще мислиш за истината, ще я чувстваш и прилагаш. Вън от истината, всичко върви по старата мода. – Трябва да бъдем добри. – Това е старомоден начин на говорене. – Трябва да живеем добре. – И това е старомоден начин на говорене. – Лоши хора сме, разпнахме Христа. – И това е старомоден начин на говорене. Новият начин на говорене подразбира прилагане на всичко, което човек знае и за което говори. Христос знаеше, че ще страда. Той казва: „За този час дойдох.“ Той не беше беден. Христос разполагаше с голямо знание: лекуваше най-опасните и неизлечими болести.
Казва се за Христа, че нямал къде да подслони глава. Това не значи, че бил беден. Друго нещо се разбира от тези думи. Какво по-голямо богатство може да очаквате от изкуството да лекувате различни болести, да говорите на хората с езика на любовта? Това знаеше Христос, но още много знания имаше Той. Може ли такъв човек да бъде беден и нещастен? Той говореше на хората с притчи и символи, защото не им беше дадено да разбират тайните на Царството Божие. На учениците си Христос говореше по друг начин, защото им бе дадено да Го разбират. Ще дойде ден, когато всички хора ще Го разбират. Днес, обаче, малцина разбират Христа и прилагат учението Му.
Светът е море с много пристанища, дето пристигат много параходи. Едни параходи пътуват спокойно, без катастрофи, а други са изложени на катастрофи. Как ще ги спасите? Оставете ги, всеки параход да върви по пътя си. Който потъне, ще потъне; който стигне благополучно до новото пристанище, той е спасен вече. Той плува добре, няма защо да се безпокоите за него. На едно американско пристанище стоял един добре облечен господин, със замислен поглед. По едно време забелязали, че господинът потъва в морето. Всички се спуснали към него да го спасяват. Какво виждат? – Той плува спокойно по водата и говори високо, рекламира някаква нова фабрика. Американска реклама! Не се страхувайте за него. Той няма да се удави. Ще рекламира продуктите, които фабриката изработва, и отново ще излезе на брега.
Светът е море, с много пристанища, на които се развива оживена търговия. Вие се страхувате за търговците, да не се удавят. Те ще рекламират стоките си и ще се върнат по домовете си. Те се давят привидно, а не в действителност. Много неверни неща има в света, и, за да не се заблуждавате, трябва да бъдете умни, да ги разбирате. Някой казва, че хората го мразят. Това не е истина. Един-двама може да го мразят, но не всички. Ще кажете, че животът на Изгрева, дето живеете, не е още напълно добър. Изгревът не е физическо място. Той е център, към който възвишените същества отправят мисълта си. Докато те мислят, съществува изгрев; щом престанат да мислят, иде залез. Щом изгрява слънцето, има изгрев; залезе ли то, никакъв изгрев не съществува. Дето е изгревът, там е благословението на Бога. Той отправя мисълта си към всеки, който изпълнява волята Му чистосърдечно и без отлагане. Дойде ли в ума ти една Божествена мисъл, приложи я веднага. Какво ще стане по-нататък, не мисли. Сей Божественото семе всеки момент. Давай ход на Божественото в себе си. Само така ще се оправи светът. Така ще познаете истинския човек. Той, и в скърби, и в радости, постоянно пее. Ще кажете, че сте скръбни, че нямате обуща, дрехи, пари, къщи и т. н. Не скърбете, но запейте новата песен: Колко се радвам, че съм тъжен, че обущата и дрехите ми са скъсани, че пари си нямам, че хората ме обиждат, че никой не ме зачита. Който пее тази песен, работите му се оправят. Бъдещето е на пеенето и музиката.
Като се говори за песен и музика, мнозина мислят, че духовният човек е строг, сериозен, не пее, не се смее, не се весели. Всъщност, духовните хора са весели и засмени; те пеят, свирят, гледат жизнерадостно на живота, а хората на физическия свят са строги, замислени, тъжни. Като знаете това, бъдете и вие радостни и весели; пейте, свирете и мислете добре за всички хора. Не отбягвайте никого. Че някой бил нервен, ексцентричен, това не значи, че трябва да бягате от него. Изучавайте го и ще видите, че и в него се крие нещо хубаво. Божественото се проявява във всеки човек, но трябва да му се дадат условия, да се изяви. Не е въпрос да бъдете невежи и слепи за злото. Знание и будно съзнание е нужно за всеки. Човек трябва да бъде с отворени очи, да вижда злото, без да му се поддава; да вижда и най-малкото добро и да му дава условия да се развива; да търпи всичко, което Бог търпи и го изправя. В това се заключава философията на живота.
Когато дойде на земята, Христос каза: „Както ме е Отец научил, така говоря.“ Като не разбираха Словото Му, започнаха да Го гонят, ругаят, но Той знаеше, защо е дошъл на земята. Той се пожертва за човечеството, но пак не Го оцениха. Христос разбираше човека и не очакваше от него повече от това, което можеше да даде. Ще кажете, че Христос е бил мистик. Какво значи, да бъде човек мистик? Това значи, да разбира живота с всички противоречия в него. Той знае, че всичко, каквото се случва в живота на човека, е все за негово добро. Ако се гневи, той благодари на Бога за това, че се разгневил. Ако сгреши нещо, изправя погрeшката си. Тъй щото, каквато погрешка направите, не я бутайте, но потърсете начин да я изправите. Щом съзнаеш погрeшката си, кажи, че тя ще се превърне на добро, и започни да я изправяш. Не повтаряйте погрешките, които веднъж сте направили. Природата не търпи никакво еднообразие. И като хвалиш човека, и като го укоряваш, служи си всякога с нови думи и методи.
Мислете цяла седмица върху следните стихове от посланието на Якова, 3 гл: „Мъдростта, която е отгоре, първо е чиста, после мирна, приветлива, благопокорна, пълна с милост и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. И плодът на правдата се сее с мир за миротворците.“
– Божият Дух носи всичките блага на живота.
18. Утринно Слово от Учителя, държано на 19 януари, 1936 г. 5. ч. с. София. – Изгрев.
--------------------------------------
*) Послание на Якова, 3 гл.
Утринни Слова
19.01.1936 05:00 Неделя,
София
|
Начало
