„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти, или кимвал, що дрънка." )
Любовта е принцип, който теоретически не може да се обясни, вследствие на което остава неразбрана. Казвате: Любов е това. Обаче, за любовта вие знаете толкова, колкото и за топлината, която измервате с термометър. Вземате един термометър, измервате с него температурата на някое тяло и виждате, че тя е 100°. Друго тяло е нагрято до 500°, или до хиляда, две, три хиляди градуса. Тялото е нагрято до тази температура, термометърът изпитва това напрежение, но вие нищо не разбирате от тази топлина. Вие само констатирате, че дадено тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете. Термометърът знае повече от вас.
Като не разбират любовта, хората се натъкват на ред страдания. Три фактора има в света, които създават страдания на хората: гладът, страхът и човешката любов. Гладът заставя хората да вършат ред грешки и престъпления. Гладният вълк минава покрай кошарата и задига най-тлъстата овца. Гладният човек минава покрай фурната и задига един хляб, или влиза в един дом и извършва обир. За да се оправдаят, хората казват: Гладът довежда човека до престъпления.
Страхът е причина за големи злини в живота. Има два вида страх: външен и вътрешен. Външно човек може да се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх. Запример, някой е богат, страхува се, че утре може да осиромашее. Някой е здрав, страхува се, че може да се разболее. Някой е добър, страхува се, че може да изгуби добрината си, да стане лош. Някой е учен, страхува се да не изгуби знанието си, да стане невежа. Този е неестественият страх, от който хората трябва да се освободят. Мнозина намират като основа на този страх – страхът от Бога. Човек не трябва да се страхува от Онзи, Който го е създал. Достатъчно е да свържете мисълта си с Божията, за да изчезне всякакъв страх от вас. Според мене, като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му да се удоволствува в живота. Човек се страхува да не осиромашее и да няма, какво да яде и да пие. Той се страхува да не изгуби здравето си, да не може да използува живота с всички негови удоволствия. Той се страхува да не стане лош, за да не изгуби доброто мнение и разположение на хората.
Днес всички хора се безпокоят все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповедници, майки, бащи, управници – всички се безпокоят, какво ще стане със света, какво ще стане с народите. Какво ще стане с българския народ? Ще посеят българите в земята, както умрелите – в гробищата, и след време те отново ще поникнат. Англичаните, французите, германците, русите – всички ще бъдат посети в земята, отдето отново ще поникнат. Ще кажете, че те са умрели. Никаква смърт не е това. Това е посяване, заравяне на семената в земята, за да поникнат отново, да започнат нов живот. Да се страхувате от мисълта, какво ще стане с вас след сто години, това показва, че не разбирате законите на природата.
Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов. Хората говорят теоретически за любовта: говорят за Божествена любов, без да я разбират. Говорят за човешка любов, и нея не разбират. Кой човек в света е опитал плода на своята любов? Бащата, който обича децата си, опитал ли е плода на тази любов? Опитал ли е той благото на своите синове и дъщери? Господарят, който обича слугите си, опитал ли е плода на своята любов? Не е достатъчно човек само да обича, но любовта му трябва да даде плод. Не е достатъчно растението само да се посади в земята, но то трябва да расте, да се развива и плод да даде. Ако не дава плод, любовта остава неразбрана. И след това ще ви говорят за човешка, за Божествена любов. Ако човешката любов не дава плод, тя остава неразбрана; ако Божествената любов не дава плод, и тя е неразбрана. Следователно, когато някой говори за човешка, или за Божествена любов, казвам, че това е любов, взета в неизвестна степен, т. е. неразбрана любов. В математиката всяко число, умножено безброй пъти само на себе си, наричат безконечно. Безконечно, безкрайно число е това, което няма начало, няма и край. Има идеи, които също така нямат начало, нямат и край. Те са несъизмерими, неопределени, необясними, неразбрани. В бъдеще, обаче, те ще станат разбрани, съизмерими, определени. Това, което на физическия свят е несъизмеримо, в духовния свят е съизмеримо.
Съвременните хора искат да бъдат щастливи на земята. Това е невъзможно. Защо? – Защото в техния живот има нещо анормално. Техният живот не е чисто Божествен. Той представя смес от човешки и Божествен порядък, вследствие на което се явяват ред противоречия. Често причината за противоречията е малка, но човек трябва да я разбере, за да може да я избегне. Докато учи азбуката, детето е вън от всякакви противоречия; щом започне да съчетава буквите в срички и в думи, то се натъква на ред противоречия. Защо? – Защото често пише една дума вместо друга, със съвършено различно значение и смисъл на първата. Някога за една дума, употребена не на място, се отварят войни, развалят се отношения между държави, общества, семейства и приятели. Буквите виновни ли са за това? Не са виновни. Думите виновни ли са ? И те не са виновни. Виновен е онзи, който не разбира, как да съчетава думите. В английски език, запример, думите, лоер – законник и лаер – лъжец, са близки по изговаряне, но различни по значение. Като подхлъзне езика си, човек може да каже едната дума вместо другата. Съдът оправдава човека за такова подхлъзване на езика.
Какво разбираме под думата „лъжа"? Лъжа е това, което не съдържа нищо съществено в себе си. Лъжата обещава живот, дава смърт. Що е истина? Истината обещава смърт, дава живот. Истината възкресява човека. Лъжата свършва със смърт, а истината – с живот. Защо трябва да обичате истината? – Защото носи живот. Кой живот, или какъв живот носи истината? Истината носи живот, без който не може никое живо същество. Животът е най-великото благо за човека. Животът и на най-малката клетка струва повече от цялата вселена. Като казвам, че животът на тази клетка не може да се сравни с цялата вселена, разбирам, че тя не може да се сравни с нищо по интензивност, по сила, по възможности, които съдържа в себе си. В този смисъл, целият свят е създаден за тази малка клетка. Велико нещо е животът, даже и в своята микроскопическа проява.
Един млад българин, на име Стоян, роден някъде из Варненските села, като му дотежал живота, казвал: Не ми се живее вече! Дотегна ми тази тежка работа. Дано се освободя някак от това бреме! Така се случило, че млад Стоян заболял тежко. Цели три години той се борил между живота и смъртта. Тогава той казвал на майка си: Мамо, моли се за мене, Господ да ми даде живот и здраве, да стана на краката си, пак така читав и здрав, както бях по-рано, че ако искат и с камъни да ме товарят.
Какво показва това? Че животът е съществено нещо. Той носи щастие и радост. Ако вашият живот носи нещастие, това се дължи на чужди елементи, примесени в него, както думите се примесват в речта. Изговаряте думата „мразя". Какво лошо има в тази дума? Тя съдържа пет букви, наредени по специален начин. Обаче, кажете ли тази дума на някой човек, в него става цял преврат. Той се наскърбява, че го мразите. Какво съдържа тази дума в себе си? Тя съдържа студ, мраз. Омразата е място, лишено от топлина. Любовта е вечен извор на топлина. Да мразиш човека, значи, да му отнемеш топлината и да го направиш неспособен за живот. Да мразиш никого, значи, да му отнемеш възможността за най-малкия живот. Като знаете това, трябва да се пазите от омразата.
И тъй, за да не отнемете възможността на човека за най-малкия живот, вие трябва да бъдете, ако не абсолютно, поне относително справедливи към всички живи същества. Думата „абсолютно" взимам за себе си, а за вас оставям думата „относително". Щом дойде въпрос до мене, аз не си позволявам абсолютно никакви погрешки. Ама условията били тежки, майка ми и баща ми ме родили такъв, неразположен съм бил – никакви извинения. Погрешките се обясняват, но не се извиняват. Когато ученикът пише, учителят е строг, не прощава никакви грешки. Той взима червено мастило и коригира. Ученикът трябва да напише думата няколко пъти, докато се научи правилно да я пише. Има ученици, които изяждат някои букви. Други, вместо „ъ", пишат буквата „я" или „е". В английски език за един звук употребяват някога три–четири букви. Тия букви не се изговарят отделно, но ако една от тях липсва, англичанинът казва, че сте невежа, не знаете английския правопис. Който не иска да мине за невежа, той трябва да гледа в речника, да види как се пише една или друга дума.
Съществено нещо е животът, но докато живее на земята, човек трябва да знае, как да се справя с глада, със страха и с любовта. Гладът е подтик в живота. Който не разбира живота, той гледа на глада като на нещастие. Страхът е импулс, подтик за постигане на знания. Това значи: без страх никакво знание не може да се придобие. Докато се страхува от невежеството, човек може да придобива знания. Който не разбира страха в този смисъл, той може да си причини големи злини. Запример, много религиозни хора се отказват от своето верую, от своето убеждение от страх, да не ги подложат на страдания, на мъчения. От страх да не останат децата им гладни, те се отказват от дълговете си. Но като се отказват от дълговете си, като не ги признават, могат да влязат в затвора. Какво са спечелили с отказването си?
Това са обикновени работи, с които хората не могат да се справят, понеже се надяват на друг живот. Те искат други да работят заради тях. Те очакват Господ да оправи света. Божият свят е оправен, но човешкият не е оправен. Външният свят е оправен, но вашият свят не е оправен. Защо? – Защото на всеки човек липсва нещо. Някой иска да работи, но ръце няма. Щом няма ръце, той нищо не може да направи; той не може да се развива, защото ръцете са свързани с ума на човека. Ръцете са развили човешкия ум. Ако сравните животното с човека, ще видите, че човек се отличава по своята добре развита ръка. Умът на човека отговаря на ръката му. Освен това, човек се отличава от животното по това, че може да ходи изправен на два крака. Когато ходи, човек стъпва ту на левия, ту на десния крак. Значи, той се ръководи ту от любовта – левият крак, ту от мъдростта – десният крак. Петте пръста на ръцете и на краката показват петте правила, според които човек трябва да постъпва.
Всеки пръст на човешката ръка е свързан с известни сили в него. Ако не знае, как да движи показалеца си, човек не може да бъде благороден, не може да бъде и чист. Ако не знае, как да движи средния си пръст, той няма да бъде справедлив, няма да бъде и религиозен. Той ще бъде горделив, ще си служи с насилието. От средния пръст на човека зависят неговите разсъждения за право и криво в живота. На този пръст могат да набучат човека. Ако не знае, как да движи четвъртия, безименния си пръст, човек не може да бъде учен, не може да разбира красивото и великото в живота. Ако не знае, как да движи малкия си пръст, човек никога няма да бъде практичен, никога няма да свърши работата си. Най-после, ако не знае, как да движи палеца си, човек няма да бъде господар на себе си. Забелязано е, че когато волята на човека се парализира, едновременно с това се парализира и неговият палец. Велика наука е да знае човек как да движи и управлява пръстите си. Когато палецът се парализира, човек не е господар и на своя ум. Всяка сутрин поглеждайте палеца си, подвижете го малко, свържете се със силите, които го управляват, да съзнаете, че сте господар на положението, че от вас зависи уреждането на човешките работи. Има някои работи, които човек може да направи само с палеца си. С палеца си човек може да се подпише. Ще натопи палеца си в мастило, ще го сложи на полицата на своя длъжник, и по този начин ще му прости дълга. Като тури печата си върху полиците на своите длъжници, той сам ще бъде доволен от себе си, ще разбере, че живее в Божествения свят. Отвън палецът ще се начерни, но отвътре ще стане бял. Преди да си поставил палеца си върху полицата на своя длъжник, ти си бил мрачен, неразположен. Щом поставиш палеца си върху полицата на своя длъжник и простиш дълга му, ти ставаш весел, разположен. Невидимият свят е доволен от тебе, че си употребил палеца си на място.
Четирите пръста на ръката са свързани с по-низките светове, със света на ангелите, на серафимите, на херувимите. Палецът, обаче, е свързан направо с Божествения свят. Като знаете това, занимавайте се от време на време с вашия палец. Вземете една хубава кристална чаша, напълнете я с чиста вода и потопете в нея палеца си. Измийте го добре и после го попийте с чиста, хубава кърпа. Дигнете след това ръката си нагоре и се свържете със силите, които управляват пръстите. Ако дойде някоя лоша мисъл в ума ви, не крийте палеца си. Никога не крийте палеца си между другите пръсти. Само страхливият крие палеца си. Този пръст е свързан отчасти и с личните чувства на човека. Личните чувства са дадени като задача на човека. Като се справя с тях, той развива своите възвишени, благородни чувства. Мястото на личните чувства в човека е на задната част на главата. Те представят неговия запад. Мястото на милосърдието пък е на горната част на главата. То представя неговия изток. Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара да греши, е отзад на главата.
Личните чувства са силно развити в българите. Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха да бъдат почти гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Местото на това чувство е в горната част на главата, на темето, вследствие на което това място на главата им е вглъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит и уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита бащата, дъщерята не почита майката. Това се дължи на отсъствие на религиозно чувство в тях. Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито. Те са остатъци от старите славяни. Тези българи живеят около Родопите, около Стара - планина. Останалите българи, обаче, са претърпели криза в религиозното си чувство, вследствие смесване на кръвта им с чужди народности. Когато става смесване на кръвта, това се отразява върху възвишените чувства на човека. Религиозното чувство, или тъй нареченото още Божествено чувство, е силно развито в славяните и евреите. Евреите, обаче, са користолюбиви, вследствие на силно развит личен елемент в тях.
Сега, не е въпрос да се прави сравнение между народностите, но за вас е важно това, което може да ви ползува. Още от най-стари времена религията е съществувала като наука за живота, да покаже и научи човека, как да подобри живота си индивидуално, обществено и народно. За да дойдат до вътрешната религия на живота, хората трябва да поставят въпроса за възпитанието на солидна база. Не можете да говорите на детето да вярва в Първата Причина, преди да сте му говорили за пръстите на неговата ръка. Вземете показалеца ма детето в своята ръка и му говорете за благородство, за добра обхода към другарчетата му. След това вземете средния пръст и му говорете за справедливост. После вземете безименния пръст и му говорете за красивото и великото в живота и т. н. Разбира се, ще му говорите на детски език, да ви разбере. Като ви слуша, детето ще започне да мисли, и по този начин ще върви от последствията към първопричината на нещата.
Това изисква новото възпитание. И старото възпитание не е лошо, но няма добри резултати. Като говорите на детето за пръстите на ръката му, вие постепенно ще събуждате в него чувство на правилна, добра обхода, на справедливост, на любознателност. Като работите съзнателно година-две върху детето, вие ще придобиете известни резултати. Преди всичко първо трябва да работите върху себе си, да знаете, как да движите пръстите си, как да си въздействувате. Като учите, като работите върху себе си, трябва и да плащате. Казано е: „Даром сте взели, даром давайте". Даром се дава на онзи, който даром дава. Който не дава даром, той не може даром да получава. Доброто с добро се отплаща, а не с пари. Това значи: „Даром сте взели, даром давайте!"
Пръстите на човека са азбука, с която той всякога може да си служи, за да влезе в общение с духовния, с невидимия свят. Голямо богатство се крие в тази азбука, но само за онзи, който знае правилата и законите за съчетаване на буквите в срички, сричките в думи. Неразположени сте, пасивни сте, не ви се работи. Щом знаете правилата за съчетаване на тия букви, бутнете един от пръстите си и веднага ще си въздействувате. Забележете, когато е неразположен, човек преплита пръстите си, хваща ту един, ту друг пръст, търси начин да си помогне, да си въздействува. Помощта може да дойде несъзнателно, може да дойде и съзнателно. Който разбира тази наука, той съзнателно може да си въздействува. Като направи някаква погрешка, той ще знае, чрез кой от петте пръста може да я изправи. Ако погрешката се отнася до сърцето, човек ще си послужи с едно от петте правила за изправянето й. Ако погрешката се отнася до ума, пак са дадени пет правила за нейното изправяне. Тъй щото, като опита едно, второ, трето, четвърто, пето правило – човек все ще намери начин, по който да изправи погрешката си. Като изправя погрешките си, човек постепенно влиза в света на вечната хармония, дето съществува само здраве, веселие и младост. Вън от този свят, човек живее в свят на безпорядък, на противоречия, на болести и страдания.
Докато живеете в света на противоречията, трябва да знаете, че се намирате под закона на внушението. Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от този закон. Като имате пред вид това, всякога ще държите в ума си положителни мисли и чувства, ако искате да се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши. Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка. За да се освободите от тази чужда болка, влезте мислено в разговор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел отвън тази болест, да гледа по някакъв начин да се освободи. Щом той се освободи от тази болка, след него и вие ще се освободите. Първите хора сгрешиха пак по закона на внушението. Бог им каза да не ядат от плода на забраненото дърво, за да не страдат. След това дойде черният адепт при Ева и каза: Ако искате да станете като Бога, яжте от плода на това дърво. Вие не сте разбрали Божиите думи. Първите хора повярваха на внушението, което дойде от черния адепт, и изпълниха неговия съвет. От този момент нещастията започнаха да се сипят върху тях. Не само първите хора, но и сегашните вярват повече на онова, което не е истинно. Жената вярва повече на мъжа, отколкото на своя Създател. Мъжът вярва повече на жената, отколкото на своя Създател. Това не трябва да ви обижда. Аз взимам думите „мъж и жена" като букви на азбуката. Мъжът е първата буква, а жената – втората. Като говори, човек все трябва да си послужи с някои букви, за да изкаже мисълта си. Момъкът казва на момата, че ще бъде щастлива с него, и тя му вярва повече, отколкото на Господа. В това отношение момата заслужава похвала. Ако би вярвала в Бога толкова, колкото в нейния възлюбен, тя би направила чудеса.
Казвате: Как да вярваме в Бога? Вярвайте така, както сте вярвали и вярвате в своите възлюбени. Щом вярвате с тази сила, работите ви ще се оправят. С това не искам да кажа, че сте направили лошо, дето сте вярвали във възлюбените си, но съветвам ви да приложите същата вяра и към своя Създател. Ако искате работите ви да вървят напред, изтеглете капитала си от банката на вашия възлюбен и го вложете в Божествената банка. И на мъжете, и на жените казвам да извадят капиталите си от човешките банки и да ги турят в Божествената банка. Ако те не живеят добре, причината е, че Бог не е между тях. Те вярват едни на други, а на Бога не вярват, вследствие на което се разочароват. Съвременното човечество живее в безверие. Ако е въпрос за официална вяра, всички имат такава, но главата на хората е побелела от официални вярвания. Човек се нуждае от вътрешна, дълбока вяра, с която да разрешава въпросите на живота. Божественото се изявява на земята във вид на елипса, с два центъра: в единия център действува мъжкият принцип – мъдростта; в другия действува женският принцип – любовта. Тези два центъра трябва да се съединят в един център, т. е. в общ принцип, дето да вложат капиталите си. Когато този принцип започне да работи в човека, той ще го направи щастлив. Действително, само Бог може да направи хората щастливи. Човек човека не може да направи щастлив. За да дойде до истинската вяра, човек трябва да познава себе си, вътрешно и външно; той трябва да мисли, да чувствува. Как може човек да познава външния свят, ако не познава строежа и функциите на своите органи? Всеки пръст на човешката ръка е жив. Той е съставен от хиляди разумни клетки. Палецът, запример, е свързан с една от областите на разумния свят, в който живеят разумни същества. По съзнание, по развитие, тези същества стоят по-високо от хората на земята. Значи, чрез своите пръсти вие можете да се свържете с разумни същества, които са готови всякога да ви помагат. Тези същества участвуват в работите на земята. Следователно, когато повдигнете показалеца си, вие се свързвате със същества от по-висок свят и съзнавате, че с тях заедно, всичко можете да направите. Сам човек нищо не може да направи, но с Бога всичко може да постигне. Няма по-голямо нещастие за човека от това, да пострада един от неговите пръсти, било на дясната или на лявата ръка. Ръцете на човека са велико благо, което му е дадено на земята. Затова, като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може да разполага. От ръцете зависи развитието на ума и на сърцето на човека. Да помилва някого, да направи добро, да напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка. Ще кажете, че слонът работи с хобота си. Възможно е, но като човек аз бих предпочел да работя с ръката си, отколкото да я заместя с най-големия хобот.
Няма по-красив уд от човешката ръка. Ако я разгледате физиологически, биологически и психологически, ще видите, че тя съдържа неоценими богатства. Ръката представя разумността в човека. Когато се обезсърчите, погледнете ръката си, погледнете всеки пръст отделно и веднага ще се насърчите, защото ще разберете, че можете да бъдете благороден, справедлив, учен, практичен човек. И най-после, като погледнете палеца си, ще разберете, че имате условия в себе си да бъдете Божествен човек. Като погледнете ръката си, ще знаете, че имате възможност да реализирате всичко онова, което е вложено в нея. От скромност мнозина казват, че нищо не могат да направят, че Бог върши всичко. Вярно е това, но когато житното зърно се посее в земята, след известно време пониква, израства и дава плод. Какво показва това? Това показва, че импулсът за живот, за развитие е вложен в него. И щом му се дадат условия да се прояви, то не трябва да чака други да работят за него, но веднага да пристъпи към условията, да започне работата си.
Човек е минал през фазата на растенията и е слязъл на земята в по-висока форма – в форма на човек. На небето, обаче, човек е още растение, с глава, забита в земята. Ние се радваме на растенията, които се развиват на земята, а ангелите се радват и обработват растенията в духовния и в Божествения свят, т. е. те се занимават с нас. Като вкусим един плод на земята, ние казваме, че този плод е сладък, или кисел. Също така и ангелите се произнасят за нашите плодове на небето. Има хора на небето, които раждат ябълки, сливи, круши, портокали, каквито плодове раждат растенията на земята. Каквато е породата на човека на земята, такава е породата му и на небето. Каквито плодове човек ражда на земята, такива ражда и на небето. Дали вярвате в това, или не вярвате, то е ваша работа. Аз зная, че това, което говоря, е вярно, а как ще го приемете вие, не ме интересува. Вие можете да разглеждате нещата на физическия свят, както искате, както разбирате – нищо няма да изгубите от това. Важно е, тези неща да имат приложение, да дадат плод.
Често българите си служат с фигури в речта, за по-голяма живост, за по-голяма изразителност. Казват за никого: „Бяга като куршум, или като светкавица". Как е възможно човек да бяга като куршум, или като светкавица? „Пълзи като охлюв". Възможно ли е човек да пълзи като охлюв? „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне". С този израз искат да кажат, че някъде били събрани много хора, нямало свободно място даже за едно яйце. Това е преувеличаване на фактите. Ако фактът се вземе буквално, трябва да се приеме, че това яйце е било много голямо. Когато казват за някой човек, че бяга като светкавица, това подразбира човек с бърз, подвижен ум, който лесно схваща и лесно се ориентира. Каквато работа дадете на този човек, той ще я свърши добре. С такива фигури си служи и науката. Когато учените искат да пресилят някой факт, и те употребяват такива изрази. Обаче, който разбира законите, той винаги ще прави шконто. На всеки сто неща, той ще снеме 75; останалите 25 на сто ще съдържат истината.
Съвременните хора, светски и религиозни, са дошли в своите разсъждения до известни крайности. Едни казват, че светът ще се оправи по пътя на сърцето. Други казват, че светът ще се оправи по пътя на ума. Трети поддържат, че светът ще се оправи чрез дела. Всяко едно от тези твърдения е вярно 25%. Трите заедно съставят 75%. Остават още 25%, които наричаме свръхсметен кредит. Този кредите разрешава всички въпроси в света. Той представя палеца, който е поставен отстрана на другите пръсти. Силата и възможностите, които палецът съдържа в себе си, се равняват на силата и възможностите, които останалите четири пръста съдържат. Когато някой свие ръката си на юмрук и постави палеца отгоре, с това той подчертава, че всичко може да направи. Той е подчинил своя ум, сърце и воля на Божественото начало в себе си. При това положение човек всичко може да направи. Божественото изключва всяко съмнение, всяко колебание. Всяко нещо, което поражда съмнение, колебание, не е Божествено. Като знае това, човек трябва да вложи надеждата си само в онова начало, което не може да събуди в него никакво съмнение и колебание.
Преди години дойде при мене един богат българин, милионер. Той беше заболял от някаква неизлечима болест; искаше да го излекувам. Започна да ми разправя, какви работи слушал за мене, за моята сила, за моите знания. С тези приказки той искаше да ме подкупи. Впрочем, това е негова работа. Аз му казах, че за да го излекувам, трябва скъпо да плати. – Колко хиляди трябва да дам? – От това, което имаш, ще оставиш една част за прехрана на децата си, а останалото ще туриш в някоя банка, без да се интересуваш по-нататък от него. – Не може ли поне половината да дам? – Не, ще дадеш всичко, каквото имаш. Освен това, ще посветиш живота си за благото на всички хора, ще работиш за доброто на своите ближни. – Ще си помисля малко. – Добре, иди дома си, помисли и ела да ми отговориш, готов ли си да направиш това, което ти казвам. – Ами не може ли без пари? Такъв човек като тебе взима ли пари? – Някога нищо не взимам, а някога – много взимам. Ти си от онези хора, на които много взимам. Той отиде у дома си, но и досега още не се е върнал да каже, какво е намислил. Ако беше се върнал, щеше да прави опити да ни изиграе. В такъв случай, за него специално трябваше да се определи човек, който да го следи. Този човек не беше готов да пожертвува нещо от себе си. Той не познаваше Божественото начало нито в себе си, нито в другите, затова всеки момент беше готов да се съмнява.
Божественият закон гласи: „Даром сте взели, даром давайте!" С други думи: Всичко, каквото ви е дадено, ще дадете. Който не е готов да пожертвува всичко за Божественото, той нищо не може да постигне. Докато земеделецът не пожертвува житото си и не го посее на нивата, нищо няма да получи. Щом го посее, ще получи плод: от едно 30, от друго 60, от трето – 100. После казах на този богат българин за да не се съмняваш в Божествения закон, който работи със сигурност сто на сто, т. е. без никакво изключение, остави парите си в банката за година и половина. Дотогава нито ти ще ги вземеш, нито аз. Ако през това време те излекувам съвършено, ти ще се откажеш от парите си. – Ами ако заболея след този срок? Ако в продължение на десет години заболееш от същата болест, ще върна парите. Обаче, след десетте години по-нататък не отговарям. – Защо? – Защото ти не си изпълнил условията, не си посветил живота си в служене на Бога и на своя ближен.
С този пример искам да обясня един от важните закони в природата. Докато нямате доверие в Божествения свят и не сте готови да се жертвувате за Божественото начало в себе си, вие нищо няма да постигнете. Някои мислят, че знанието ще дойде само по себе си, т. е. и без да учат, ще придобият знания. – Не, човек трябва дълго време да чопли, да наблюдава, да изучава небето и земята, слънцето и луната, звездите, растенията, минералите и животните, докато се домогне до истинското, до положителното знание. Има два вида знания: едното е придобито с труд, а другото – с любов. Обаче, и за двата вида знания е употребено работа, постоянство и усилие. Истинско знание е това, което е придобито с любов. В това знание човек вижда силата, която е вложил. В него човек вижда величието на природата, величието на своя Създател. Който се е домогнал до това знание, той се е освободил от всякаква критика.
Не е лесно човек да придобие истинско знание. Колко сълзи трябва да пролее, колко мъчнотии, колко страдания трябва да мине ученикът, докато дойде до положителното знание. Ако учителят обича учениците си, понякога той може да им удари по една - две плесници. Всяка плесница на този учител продължава живота на ученика с 20 години. Без тази плесница ученикът би бил изложен на заболяване, на смърт. Затова е казано, че любовта оживява и възкресява. Всички хора, които имат дълъг живот, са минали през големи страдания. Те са наречени Синове Божии. Който иска да се нарече Син Божи, той трябва да бъде готов да мине през големи страдания. Неговият път няма да бъде осеян с рози, но – със страдания и мъчнотии. Страданията продължават живота. Всека плесница, която е ударена от човек, който ви обича, продължава живота с 20 години. Какво лошо има в една плесница, която събужда в човека възвишеното, благородното, разумното? Ако някой ви удари една плесница, която струва пет брилянта, тя е на място.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм." Значи, любовта осмисля всичко в живота. Следователно, когато любовта наказва, човек оживява и възкръсва. Кое в човека се наказва? Наказва се физическото в човека, но не и неговото духовно естество. Човешката душа не страда, тялото страда. Обаче, душата трябва да преживее страданията на тялото, за да се прояви. Днес всички хора бият, наказват по-малките, по-слабите от тях. Кой човек не е откъснал главата поне на една муха? Или кой не е настъпил поне една мравка ? Срещате някой човек, върви и философствува, не вижда, какво се изпречва на пътя му. Че стъпкал мравка, или бръмбар, той не се смущава – намира, че това е в реда на нещата. Вървите през една гора. Срещате двама млади, мома и момък, които се разговарят. Момата говори и от време на време дигне ръката си нагоре, хване едно клонче от някое дърво, откърши го и отмине нататък. Това показва, че един ден тази мома по същия начин ще откърши нещо от момъка, с когото днес така хубаво се разговаря: ще откърши нещо от него и ще продължи пътя си. Какво трябва да направи този момък? Като гледа, как безгрижно момата чупи клончетата на дърветата, момъкът трябва да й каже: Сбогом! Аз заминавам. Отивам в странство и след десет години ще се върна. Тогава ще се срещнем и поговорим. Съвременните хора нямат нужната доброта и благородство, вследствие на което взаимно си създават страдания и мъчнотии.
Съвременните хора отсега нататък започват съзнателно да се развиват, да работят върху себе си. Сегашната раса на човечеството – петата раса, спада към петте неразумни деви, за които Христос говори. Петте раси представят живота на петте неразумни деви. Следващите пет раси ще представят живота на петте разумни деви. Затова всички хора се стремят към новото, към възвишеното, което ще послужи за основа на шестата раса, която сега иде в света. Отсега нататък учените ще придобиват истинско знание. Щом се домогнат до това знание, Царството Божие ще дойде на земята, и във всеки дом ще настане радост и веселие. Докато живеят в старото, хората се движат в една и съща мисъл. Те казват: Човек се ражда, остарява и умира. После пак се ражда, остарява и умира. В последно време учените заговориха за подмладяване на човека, без да умира и отново да се ражда. Това подмладяване става чрез присаждане на някакви животински жлези. Учените не подозират даже, че има духовен начин за подмладяване на човека. Всъщност подмладяването е вътрешен, психически процес. В мозъка, в симпатичната нервна система има особени жлези, с които човек не знае да манипулира. Съвременните учени не знаят още ролята на тези жлези. Един ден, когато научат ролята им, те ще могат да ги използуват съзнателно, като средство за подмладяване. Днес хората се намират под влиянието на закона на внушението. Когото срещнат, все се оплакват, че глава ги боли, крак ги боли, ръка ги боли и т. н. Те не знаят, че всички болести се дължат на вътрешни противоречия в самите тях. Днес се искат разумни хора, последователи на велики мисли, на велики идеи и добродетели. Днес се искат работници, които да проповядват и прилагат Божественото в света. Днес се искат образци. Всеки може да говори за търпение, но мъчно може да бъде търпелив. Нещата лесно се говорят, но мъчно се правят. Казвали на Наполеона: Да направим това. – Ами пари? – Да направим онова. – Ами пари? За всяко нещо са нужни пари. Много неща стават в света, но без пари нищо не става. Ние взимаме думата „пари" в широк смисъл.
Капиталистите, икономистите казват: Пари трябват. Възпитателите казват: Майки трябват. Днес и пари има, и майки има, но какво направиха хората с парите и с майките? Парите и майките представят голям чук в ръцете на малкото дете. То носи този чук в ръката си, но не може да го вдига и слага, не може да работи с него. Обаче, в ръката на неговия неприятел, същият чук е оръжие, което може да смаже главата му. Парите представят човешкия ум. Майката представя човешкото сърце. Значи, както не може без ум и без сърце, също така не може без пари и без майки. Не туряйте, обаче, нито парите, нито майките вън от себе си. Умът е създал парите; сърцето е създало майките. Как? Божественото заставя момата да се влюби в някой момък, да се ожени за него и да стане майка. Умът и сърцето са проводници, чрез които Божественият Дух се проявява и върши чудеса Запример, докато не е станала майка, момата не е готова на жертви, на подвизи. Щом стане майка, тя е готова да върши чудеса. За детето си тя е готова на всякакви жертви. За Божественото в себе си човек е в сила да направи всичко.
И тъй, изучавайте себе си, изучавайте своя ум и своето сърце, изучавайте и своята ръка. Когато искате да внесете в характера си повече мекота, в продължение на цяла година, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете си. Когато искате да предадете повече твърдост, смелост, мъжество на характера си, гладете горната част на ръцете си. Някой минава за деликатен, за човек с мек характер, а гласът му е груб. Мекотата се изразява и в гласа на човека. Такъв човек има особен тембър на гласа си. Пазете се от груби чувства, които накърняват мекотата. За всичко, каквото правите, съзнанието ви трябва да бъде будно, да знаете, че всеки момент ви следят от невидимия свят. За всяка празна дума ще отговаряте. Никой не може да говори, или да прави, каквото иска. Ако някой си позволи да прави, каквото иска, ще отговаря за делата си. Лъжата не се прощава на никого. Изобщо, колкото по-високо стои човек, толкова по-строги са към него. Не е позволено да се лъже в името Божие. Когато дойде някой Учител на земята, Той не говори от себе си, нито от свое име. Той говори от името на Онзи, Който го е изпратил на земята. Жалко е, когато хората не се ползуват от Словото на Учителя. След две хиляди години този Учител пак ще дойде и ще ги пита: Защо не слушахте Учителя, който ви говори преди две хиляди години ? Ако бяхте Го слушали, днес нямаше да страдате. Вие слушате, но не възприемате. Някои пък слушат и търсят нещо тайно, нещо скрито-покрито в думите на всеки, който им говори. Няма по-хубаво нещо от това, да говори човек истината. Който говори истината, той ще изпита всички блага на живота. Който не говори истината, той ще опита всички страдания. Ако не искате да страдате, бъдете винаги на страната на истината. – Какви са правилата на истината? Тези правила са написани на вашето сърце. Отворете книгата на вашето сърце и четете. Казано е в Писанието: „Вложил е Духът си във вас." Това значи: Бог е написал истината в сърцата на хората.
Мнозина мислят, че като живеят сами, вън от хората, по-лесно ще прогресират. Да мисли човек така, това значи да се самоизлъгва. Веднъж дошъл на земята между хора, животни, растения и минерали, човек не може да бъде свободен от тяхното влияние. И най-малката частица от всичко онова, което го обикаля, указва влияние върху него. От своя страна и той влияе върху всички живи същества. Цялата природа влияе на човека, но и човек указва влияние на природата. Този закон е неизбежен. Слънце, луна, звезди – всички указват влияние върху човека. Следователно, ще знаете, че всичко, което Творецът е създал, има отношение към всички живи същества и се отразява благоприятно върху тяхното развитие.
Като знаете това, вие трябва да се освободите от вътрешния страх. Някой се страхува да не заболее, да не се зарази от някаква болест. Няма защо да се страхувате. Дръжте в ума си положителната мисъл, че каквото и да ви се случи през деня, всичко е за добро. От Божествено гледище, каквото и да става в света, всичко е за добро. Мнозина се плашат от някои свои предчувствия, вследствие на което са станали суеверни. Като ги сърби лявата ръка, те казват, че ще получат пари; като ги сърби дясната, казват, че ще дават пари. Значи, по вътрешен път те дохождат до известни правилни заключения. Това е цяла наука, която хората някога са знаели, но днес са я забравили. Като не помнят нищо от нея, те казват, че това са суеверия. Не е така. Ухото долавя това, което окото не може да долови. Окото пък долавя това, което ухото не може да долови. Следователно, всяко сетиво възприема известен род впечатления, каквито друго сетиво не може да възприеме. Запример, палецът възприема един род впечатления, показалецът – друг род впечатления, средният пръст – трети род впечатления и т. н. Ако дигне ръката си нагоре, човек придобива съвсем особени впечатления, различни от тия, които всеки пръст отделно придобива. Когато дигне нагоре само показалецът, с това човек иска да каже: Едно давам за Бога, четири за мене. Ако дигне двата си пръста, той иска да каже: Две давам за Бога, три за мене. Така свещениците благославят. Казват на някого: Горе ръцете! Това значи: Дай всичко за Бога! Когато човек се отчая и дигне ръцете си нагоре, тогава му се помага. Ако си скъперник, дигни ръцете си нагоре. Ако си проповедник, дигни ръцете си нагоре. Да дигнеш ръцете си нагоре, значи, да бъдеш готов да дадеш всичко. Никой човек не може да благославя по този начин. Да благославя така, това значи да даде всичко, каквото има. Само Бог може да благославя. В благословението се крият Божиите блага.
Сега не остава нищо друго, освен да благодарите, че сте дошли на земята. Благодарете за телата, за очите, за ушите, за добрите мисли и чувства, които ви са дадени. Благодарете за благоприятните условия, които ви са дадени за реализиране на вашите стремежи и желания. Без тези условия нищо не бихте постигнали.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не се ползувам." Следователно, за да придобиете знание, да се ползувате от живота, вие трябва да минете през вратата на любовта. Желая всички да бъдете учени, но без дипломи. Казвам: Ако говоря с человечески и ангелски езици и любов имам, аз съм нещо, което може да се ползува от условията на живота. Говорете с человечески и ангелски езици така, че да имате любов и да станете това, което душата ви желае.
„Божият Дух носи всичките блага на живота."
1 септември, 1935 г. 10 ч. с. София – Изгрев.
Съборни Беседи
01.09.1935 Неделя,
София
|
Начало
