„Добрата молитва"
„Махар Бену Аба"
Ще прочета само няколко стиха от четиринайсета глава на Евангелието на Йоан, от двайсет и пети стих до края.
Има едно знание за света, което се отнася само до външния свят на човека. Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може да го придобием. Тъй както някой човек, който е живял в някоя къща и е претеглил много несгоди, там керемидите отгоре са пропукани и капе, прозорците са строшени, стените имат дупки, не е удобно за живеене, и човек се оплаква. Когато времето е сухо, когато времето е топло, и къщата е развалена, не ни смущава толкова. Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са. В дадения случай къщата сама по себе си не е толкова важна, но при студеното време е важна. Ако е топло времето отвън, човек може да спи и в такава къща. Така е и с човешкото тяло. Сравнението е, човешкото тяло е едно удобно жилище. Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може да издържи.
Защо се говори за онзи свят и за този свят и в какво е същината на този свят и на онзи свят? Ако рече човек да ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата. Някой път може да питате в какво седи външната красота. Един може да каже, че е в устата, в очите, някой може да каже - във веждите, в носа. Но красотата не седи в носа, нито във веждите, нито в очите. Привидно то е така. Вие казвате, че светлината иде от тази лампа. Ни най-малко не е така. Иде някъде отдалече, но тук се проявява. Това е едно условие. Може вие да се лъжете, да мислите, че тази лампа свети. Може тя да е заставена да свети, но тя не свети. Вашият нос може да е красив, може да си мислите, че е красив. Вие мислите, че е така. В какво седи тогава същината? Казва Христос: „Този Дух на истината като дойде, Той ще ви научи." Запитали се тогава учениците, значи, когато им е говорил Христос, този Дух не е бил дошъл. Питам тогава, това което те знаят, кой ги е учил? Той е бил с тях.
И мисленето е като тъкането. Гледате един плат, че е красив, хубав, така е. Но този плат е направен от хиляди нишки, които са преплетени. Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива. Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи? За някой плат казвате, че е остър, а за някой, че е мек. Имате едно усещане в пръстите. Като пипнете плата, казвате: „Мек е този плат, за дрехи става. Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна. По характер тия овце едни и същи ли са? Не че не са същи, същи са, но има едно различие в тях. Един човек може да произнесе една дума и има едно влияние, а друг може да я произнесе и да има друго влияние.
Дойде някой търговец. Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони да си купите от стоката му. Той казва: „Защо работиш тук с мотиката? Вземи този лотариен билет. Ще спечелиш един милион лева и повече няма да се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета. И седи той, не работи, оставя мотиката настрани, извади билета - един милион лева! Където ходи, все парите вижда. Дойде тегленето, парите не идват. Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата да привлече парите, а друг билет ги е привлякъл. Търговецът казва: „Късмет е това. Този път късметът не върви, но втори път като вземеш билет, непременно ще спечелиш." Пак взема билета - веднъж, дваж, триж... така продължава.
Няма човек в света, който да не е вземал и да не е уповавал. По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме да постигнем това, което очаквахме." Сега мога да ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно. Мога да опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз? Да допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му да стане поп. Някой човек свършва семинарията, духовната академия и след като стане поп, какво е спечелил? Спечелил е нещо, че петдесет пъти на годината е бил в празнични дрехи, петдесет пъти той се е обличал със светли дрехи и петдесет пъти се е събличал. Петдесет пъти е мязал на себе си, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо. Тия дрехи допринасяли ли са нещо на самия човек? Допринасяли са нещо, не отричам това, но в самата същина на човека те нищо не са допринесли. Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината си, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за да обясним духовния живот. След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто си е бил. Същото е и с калайдисването на медните съдове. И калаят е едно удобство, за да не се тровят хората. И ако дълго време употребявате един съд, веднага този калай изчезва. И веднъж ще го калайдисат, втори, трети, четвърти път.
Някой път вие вземате думата: „Мен ме калайдисаха хубаво." И щом калайдисат някой човек, защо се оплаква? Когато калайдисват един котел, оплаква ли се котелът, че са го калайдисали? Хората имат уважение към калайдисания котел. Те го окачват на стената или вода носят с него. Щом му се свърши калаят, щом не е калайдисан, турят го настрана, опасяват се от него. Не зная откъде е дошла идеята у вас - „калайдисаха ме хубаво". Но аз схващам, разбирам идеята, в моя ум е „разкалайдисаха ме". Това го превеждам и казвам: „Трябва да се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как да калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва. „Парите отидоха напразно и пак трябва да се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа. Туриха ме на огъня, пекоха ме, но калаят не се хвана отгоре. Значи калайдисаха ме, без да хвана калая.
Та казвам: често в човешкия език ние си служим с думи, които нямат вътрешен смисъл. На човека може да му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича да попипва, да си открадне, да вземе и тури в джоба си. Тази идея не е съществена за него. Той краде, лъже и казва: „Има Господ." Е, казвам, какъв е този Господ за него? Това е една посредствена идея. Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание. Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко. Каквото има, ще дава. А в първия случай вече идеята за Бога е чисто човешка, метаморфозирана.
Аз често разсъждавам. Идва някой човек при мене беден, оплаква ми се. Аз казвам в себе си: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света. Този човек иска сега нещо от тебе, какво ще направиш заради него?" На себе си казвам това. После си мисля: да си върви, да иде да работи. Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат да ме лъжат. „Да си вървят да работят" - разсъждавам си аз. Тези разсъждения на себе си казвам. Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „Да си върви." Той да си върви и аз да си вървя, и всички може да си вървим, но какво се постига? Аз в себе си питам: този човек защо е дошъл от мене да проси нещо и защо в мене няма желание аз да му услужа? Може да ви обясня по който и да е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
Представете си един свят, дето въздухът се продава на бакалниците. Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете си, че се продава. Продава се някой път и на този свят. Когато някой водолаз слезе във водата, той си носи продадения въздух. Отгоре трябва да му изпращат въздух. Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той си носи резервоар, напълнен с въздух. Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне. Ще си носи купения въздух отдолу. И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате. И защо заспивате? Понеже въздух нямате. И човек трябва да си носи такива батерии отдолу, че като дойде горе, да не заспива. Мен, казва, не ме интересува това. Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може да разсъждава. Той трябва да има някоя идея пак от този свят. Вие не сте свикнали да живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
Някой казва: „Да обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем да обясним живота на ангелите на хората. Външното обяснение на този живот ще бъде точно такова, какъвто е животът на хората. Вие можете да обясните любовта на хората. Можете да обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти. Но това не е любов. Че очите светят някому, ни най-малко това не показва, че има някаква любов. Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов. Ни най-малко. Любовта не е нещо, което можете да хванете, да опишете. Тя почти няма никакви образи. Тя образува всичките образи, без да можете да схванете нейния образ. Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга. Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата. Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории. Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора? И всички тия хора говорят все за любов. Може да ви приведа пример и за един ангел. И той като се влюби, в небето не го свърта, напуска небето и слиза не земята. Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше да слизам долу? Да се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй си казва ангелът. Отчасти е вярно и отчасти има нещо невярно. Много разкази има, за които аз мога да говоря неща, за които аз зная. Но много разкази има, които отвънка са разправяни. Всякога намирам, че разказваното не отговаря на самата действителност.
В любовта има едно качество, което признава хората. Ти допускаш най-първо, че туй същество, което обичаш, е като теб. Допускаш това, без да искаш. И ако не го допуснеш, любовта не може да се прояви. Второто положение в любовта е, че допущаш, туй същество е като тебе, ти допущаш, че туй същество донякъде има същите стремежи, каквито ти имаш. Допущаш това. Ти това не го знаеш, но допущаш го. И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в себе си не можеш да намериш, с което да обясниш положението. А и през ума не ти дохожда, че трябва да се молиш на Бога. А туй същество, в което ти си се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб. Казваш: „Какво става с мене?" Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в себе си и има едни особени разсъждения. Минава половин час, час, ти го буташ, казваш му: „Стани." То не става. Туй същество казва: „Имах едно видение." „Че какво видение? И какво можеш да видиш?" И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как да не е?" „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо да спечелиш. То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва да припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
Ако реша да ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете? Представете си, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък. Представете си, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как си отваря вратата. И това движение ще го начертае, на вратата. Трябва да начертае една врата отворена и как влиза вътре. Ами как ще начертае туй същество, че седи на стол? Но тия хора в нисшия свят не знаят какво нещо е стол. Ти ще им обясниш на тия нисши същества, че седиш на стол. Най-после това същество иска да си легне. Как ще им покажеш на тия хора, че това същество си ляга? Той ще направи една дълга линия, ще я тури тъй хоризонтално. Тази хоризонтална линия ще покаже спане. Но тази линия сама по себе си спане ли е? То е същото описание, да кажем, ако един човек има дълъг нос.
Дългият нос показва амбициозен човек. Амбициозността не седи в носа, но в дадения случай така се изразява. Ако вие премахнете носа на човека, той няма да бъде амбициозен, амбицията ще изчезне.
Големият палец показва силата на човека. Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма да може да се прояви. Ако отрежете първия пръст на човека, той ще изгуби нещо много важно. Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може да се прояви. Вие не може още да знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви. Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може да се върти, туй показва едно болезнено състояние. Ако не можете да свиете палеца си, това показва че сте дошли до положение да фалирате. И ако ръката ви не може да се движи, показва, че ще фалирате. И ако кракът ви не може да върви, фалирали сте. И ако гръбнакът ви не може да се огъва, фалирали сте. И най-после, като престане всичко да се движи, вие сте изцяло фалирали.
Кажете: „Като дойде Христос, какво ще направи в света?" Ще повдигне фалиралите търговци, ще бутне палците, че отвори очите и умовете. На физическия свят палците представят Божествения свят. Ако искате да знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците. И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете? Които не разбират своя палец, нищо не разбират. Някой път аз казвам: бъкел не разбирам. Аз си го претълкувам така: да вдигаш един празен бъкел, от който не можеш да извадиш нито капка вода. Има и бъклица. Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица. И знаете ли колко е хубаво. Тургат й малко сладка дъвка и малко сладчина, че като пийнете, завъртява се главата. Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко. Три-четири пъти като вдигне бъкличката и човекът стане разговорчив. И ръцете си маха, и пее. Някой казва: „Онзи какво прави там с тази бъклица?" „Тя не е за вас, тя е за мене. Аз като си взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът. Значи един палец не е само Божествен свят, но той представлява и волевата страна на човека. Който има един хубав палец, той може да се бори с всички неприятели в света. Зависи как е сформируван палецът. Аз ви говоря за палеца сега много повърхностно, но палецът е цял един свят, не е така проста работа. Аз съм слушал хироманти да говорят за палеца. Някой път съм се хващал за корема да се смея. Говорят, говорят, вярно е, но те за палеца говорят, както се говори за една красива мома, окичена с хубави дрехи. Това ни най-малко не е красива мома. Тя има своя дълбока същност, за която не се говори. В палеца е скрита цяла наука. Ако вие знаете как да свивате тоя палец, много работи можете да направите. Но ако не знаете как да го свивате - и то е наука. Вие имате един палец, и не знаете как да го свивате. Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум, да видите какви ъгли образувате? 
Представете си, тъй разгледани, двете линии какво показват? Две успоредни линии, нали така? Но тези линии принадлежат към друг свят, съвсем отвлечен свят. Искам да ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания. Тук вече се образува една плоскост. Една плоскост ли е В? Туй е едно отражение, изображение на един триизмерен свят. Но вие трябва да разбирате този острия ъгъл А, който се образува. Острите ъгли показват път към света. Защото, ако не турите ъглите, вие ще имате така този чертеж С, и какво ще разберете от него?
 Вие имате едно тяло. Мислите, че имате една стълба. Но това е една повърхност, която е пречупена. Тази линия показва, че има една площ, която е пречупена на деветдесет градуса. Туй пречупване показва такова положение. Ако си поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това? Съпротивлението показва пречупването, което има ръката.
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за да разберете духовния свят. А пък за да може да влезете в съприкосновение с тия същества или пък да влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете да си представите. Защото в Бога вие може да живеете, и Бог към вас може да има прости отношения, а може да има и по-сложни отношения. Една майка може да носи девет месеца детето в утробата си, но детето нищо не знае за това. Може да го е носила три години на ръцете си, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае. Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка си, едва тогава то почва да разбира характера на майката. Докато е в ръцете на майката туй дете има съвсем повърхностно разбиране за майката. То обича майка си, доколкото тя му дава храна.
Но туй нещо, което майката прави, може да направи и всяко същество отвънка. И туй дете може да е привързано към другите хора толкова, колкото и към майка си. Но това дете, което е привързано към майка си - има нещо друго, което другите хора не могат да предадат. Което майката е предала на детето, друг никой не може да го предаде. Вие никога не можете да предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила. Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате да го обърнете към Бога. Като го обърнете към Бога, вие можете да бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка. Мащехата по какво се отличава от истинската майка? Има грамадна разлика. Аз не желая да ме възпитава мащеха майка, нито втори баща. Може в краен случай, да. Питам, сега вашата идея каква е?
И за Христа вие имате опитност. Но вие към Бога нямате една непреривна любов. Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който да има непреривна любов. Не съм срещнал нито един българин. Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта да е непреривна. И в Англия бях, и там няма. Американецът и българинът си мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ. Ще ви кажат много работи и после ще се разкаят. Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше да кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
Една жена, която е станала православна, седи и прави поклон, та втори, трети, та сто, двеста, триста поклона. Владиката седи горе и казва: „Кажете й да спре, стига толкова. Вкъщи да прави поклони. Един поклон разбирам, но четиристотин, петстотин, шестстотин, но седемстотин и осемстотин поклона! Взема иконата, не дава на другите да се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества. „Има и за теб място. Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега да се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят. Казва: „Аз щях да се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма да се помоля, ти да му мислиш." И какво става? Владиката я вижда след известно време и й се извинява. Нищо повече. Извинява се на тази жена. Питам сега: какво го ползва това? Защо не остави владиката тази жена да си направи шестстотин поклона? Смущавала другите хора. Какво ги смущава? Тази жена прави туй, което тя знае. Тя иска да служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора. Тя казва: „Трябва да се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони? Че тя е най-хубавата гимнастика. Ако аз бях един владика, щях така да наказвам поповете и дяконите. Щом съгреши дякон - сто поклона, двеста поклона, триста, четиристотин, петстотин поклона; архимандритът - петстотин поклона. Съгреши жена ти - петстотин поклона. Защо ще я биеш? Накарай я да се моли. И туй е едно възпитание.
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва. Той ще направи сега така - едва ще се наведе да направи поклон. Питате: „Ти поклони правиш ли?" Казвам: „Аз на свят [*и на свят (нар ) - както трябва, свястно] ги правя." Тъй не се прави поклон, както православните сега ги правят. Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат. Православните тъй ще си затворят пръстите в юмруци, свиват си ръцете. Защо правят това, и те не знаят. Те да дойдат, аз ще им разправя защо.
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало. „Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена. И когато едно същество се намери в безизходно положение, винаги то ще се кланя, ще прави поклони, ще прави нещо. На земята е така. Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват да се покланят. Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете си, за да не ви отвее вятърът. Ще се молите, ще се покланяте и тъй нататък.
Казвам, сега на земята не вземаме поклона като смирение. Казвате: „Да се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят. Но едновременно вие трябва да знаете не само на физическия свят как да се поклоните, но и в света на сърцето трябва да знаете как да се поклоните, и в света на ума трябва да направите един поклон. Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва да направите поклони. Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето си, как ще направите поклони? То ще ви се даде. Ще туриш ръцете си тъй отпред. И право е.
Седят двама калугери в един хотел. Във Варна се е случило това. И двамата са български калугери - единият калугерин е от Рилския манастир, а другият от Света гора. Единият казва на този от Света гора: „Ти си много набожен." По какво познава? Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове [*слин (нар.) - надебеляла и втвърдена кожа, мазол], като се навеждал да прави поклони. Казва му: „Много поклони правиш." „Отгде знаеш?" „Виждам аз." Той вижда слиновете. А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без да се покланям." Човек може да стане ясновидец. Той вижда слиновете и разбира, че като си турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
Сега много хора минават за ясновидци. Никакъв ясновидец не е това. Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много си набожен." Брей, отгадал той. Набожният човек се отличава с една черта. Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба си, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи си каквото може." И си тръгва по пътя. Каквото има той, ще го даде. Ако няма нищо, той ще каже: „Тук имам един приятел. Ела с мене, аз ще се помоля да ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден да задоволи всичките твои нужди.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен. А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят. Да кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място. Той какво ли няма да направи, за да седне отпред. Религиозният човек ни най-малко не иска да бъде до олтаря, той не може да бъде и до владиката. Достатъчно е само отдалече да види владиката, нему и това е приятно. Той не може да бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек. Религиозният човек има едно правилно схващане. Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може да поеме въздух. Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и да съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може да се моли на Бога. И религиозният човек знае, че колкото е по-близо до религиозни, толкова по-малко се моли. И много естествено е това. Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават. Какво ще се моли на Бога! Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със себе си, тогава вече може да се моли на Бога. И религиозният човек, за да се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога да се спогодя с жена си. Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе. „Хайде сега да се молим." Молят се двамата един час да се оправи жена му. Вторият път казва: „Доведи жена си, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
Сега вие нямате тази опитност. Нито един от вас не е ходил в планината да се моли. Имали ли сте някои от вас опитността да сте отишли при някой светия да се оплаквате от жена си и той да ви помогне? Нито един от вас не е ходил да се оплаква от жена си. Даже и младите от вас, които сте се влюбвали. Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може да живее с жена си, но и влюбеният не може да живее със своята възлюблена. Гори сърцето му, пък тя обръща гърба си. Обича я той и ходи да се моли, тя пак обръща гърба си. Казва той: „Направете да не я обичам." Имали ли сте опитността да отидете при този светия в планината да се молите да ви обичат?
Вие често се влюбвате, но защо? Не знаете защо сте се влюбили. Защо сте се влюбили в някого. Или вие, които сте се оженили, защо се оженихте, кажете ми? Не че искам отговор, аз го зная това, аз за себе си го зная, но вие също трябва да си отговорите. Да се ожените, това е служене на Бога. Да обичате другите хора, това е служене на Бога. Да ядеш, това е служене на Бога. Да ходиш, да мислиш, каквото и да правиш в света - това е все служене на Бога. Това е сега. Но служенето на Бога се отличава по степени. Можете да служите на Бога по един разумен начин, можете да служите на Бога и по един неразумен начин. Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен. Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли да ми услужиш?" Той, като ви обича, ще дойде при вас, ще вземе раницата ви. Вие походите, походите, пак кажете: „Съвсем ми се откъснаха краката. Не можеш ли да вземеш и мен да ме поносиш малко?" Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва да усеща тежест. Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате да слезете. След десет километра този човек ще ви метне, ще ви хвърли долу на земята и ще каже: „Това не е любов. Няма какво да ме считаш като някой кон."
Та вие сте влюбени не само в хората, но и в конете. Някой път аз, като срещна някой, който е възседнал някой кон, казвам: той е влюбен в коня и го е яхнал. По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте. Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата си и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не. За мене е така, за вас не е. На вас трябва да го докажа това. За мен конете са разумни същества. И някога конят е много по-напреднало същество, отколкото човекът, който го язди. Срещал съм коне, които са много по-учени, отколкото професорите. Но мълчат тия коне. Срещал съм и волове. Воловете са по-гениални от гениите на земята.
Сега аз не искам вие да вярвате. Аз зная, че това е така. Това е за мене. За вас не казвам. Но не за всичките волове е така, много рядко се случват. И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята да свършим последния си изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са си опашка и рога - изпит имат. И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как си е издържал изпита.
Сега вие мислите, че ще влезете в Царството Божие тъй. И рога да ви израснат, и копита да ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей! И за Христа говорят. Вие сте чудни някой път. Той, като имал образ на Бога, после като се намерил в робски образ, смирил се е. От небето е слезнал онзи завършеният образ. Христос го напусна и се облече в робски образ. И послушен бе до смърт. Вие казвате: „Аз на кон да стана?" Че аз бих желал да стана кон, отколкото да бъда един пияница. Бих желал да стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората. Та какво е допринесъл той в света? Господ турил главите на хората, а той казва: „Снемете му главата." И след това ще каже: „Така е писано." Така е писано в човешките закони.
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте, да е свободна главата от страдания. Ако един човек е религиозен, той е набожен, моли се, има свои възгледи. Вие какво ли не правите, за да го разубедите. Казвате: „Какъв си глупак, защо се занимаваш с такива работи?" Това не е говор. Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо си взел тази конска форма?" Че тогава и мен ще ме питат. Та и оная старата баба, която се е облякла в черни дрехи, и оная мома, която се е облякла в хубави дрехи, и те имат свои възгледи. За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи. Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали. Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи. Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят. В този свят е престанала да се влюбва, а търси един от онзи свят. И тя казва: „Да умра, че да ида при него." И защо умират хората? При Бога да идат? Не, те търсят някого да се влюбят. С мъжа е същото. Умряла жена му, и той иска да умре, да иде при своята възлюблена.
Вие казвате по някой път, че обичате Бога. Аз бих желал туй да е тъй, но го намирам, че не е тъй. Но като го намеря, че не е, казвам на себе си - аз поставям другия въпрос така рязко, за да не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога? И почвам аз да разглеждам своя живот от миналото: еди в кое си време - това и това. Правя известен разчет, разглеждам живота си, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот. Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение. Като влезете в онзи свят, в невидимия свят, ангелите ще ви я прочетат и ако намерят нещо хубаво във вас, ще кажат: „Това е хубаво написана книга." Ако не намерят, ще кажат: „Не е хубаво написана."
Какво е прераждането? Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората. И човек става съвършен, когато цялата книга на неговия живот е написана без никаква погрешка, без никакво петънце или излишна чертичка. Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази книга може да се нарече съвършена. Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа да ви посети някой, че като ви чете, да види, че книгата е хубаво написана. И ако един светия се заинтересува от вас, то ще бъде първото влизане в тялото. Сега ще кажете: „Тази е еретическа идея." Сегашното ви вярване е десет пъти по-еретическо от моята еретическа идея. И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви. Това е по моето разбиране. Ако отидете със сегашното вярване, сто тояги ще ви турят отгоре. По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата. Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат. То е достатъчен прогрес. И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам да ми ударят една тояга. Който разбира - една тояга. И две тояги не искам, но по някой път от любов може и две. Но сто тояги да ми ударят, е много.
Божествената любов, това е вътрешното съдържание, което има в съзнанието. Вие схващате и казвате: „Свещено е това." Няма по-свещен образ от образа на Бога. Само като погледнете, влюбите се. Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено. Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш да кажеш с това?" От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма да срещнете по-добър човек от мене.
Сега нищо не разисквайте отвънка. Като отидете в другия свят, ще видите. Аз ви казвам туй за вас, навън не го изнасяйте. Разсъждавам: това същество, в което сте, Бог го е направил. Вие трябва да го оценявате. И това същество, и то ви обича - и вие сте направен от Бога. И то трябва да ви оценява.
Ти си господар, имаш един слуга. Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил. Той ти служи. Той е слуга, ти си господар. Но този слуга е по-учен от тебе. Той в едно отношение стои по-високо от тебе - по-благороден е. Туй трябва да го съзнаваш. Ти може да си господар, но не си благороден като този слуга. А ти си слуга и може да си по-долен от господаря си. Може в дадения случай господарят да бъде по-учен, отколкото ти, а може и да е по-благороден, отколкото ти го познаваш. Сега това са мои разсъждения.
Дойде един свещеник или владика, или поп - аз заемам човешката страна и Божествената и ги сравнявам. Най-първо човек събличат от неговите човешки работи, оставят Божествените. Като дойде до Божественото, аз имам друг възглед за нещата, аз имам само един възглед. Щом дойде до човешките работи - там много възгледи има. А сега тези работи изнасям, понеже се намирам пред вас като човеци. Измъчвам ви, защото така правите. Туй човешкото го тури настрана, да остане в нас Божественото.
А кое е Божественото? Като влезна в един дом, ти да не ме изгледаш от главата до петите. Туй е човешко. Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или да те пусна да си отидеш, или да те обера? Един българин разбойник, подвизавал се в Делиорман, обира един търговец. Минава друг, и него обира. Минава трети - той не го обира. Питат го: „Защо не обираш и този човек?" „За този човек не ми е казано да го обера. И цяла тайфа разбойници имам, не го обирам. За този не ми е казано." След него минават други, втори, трети, четвърти, обират ги, но защо не оберат и онзи човек? Защото този човек е на Бога. И един ден той минава пак оттам. Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти си минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек си бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме да ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва. Дайте ги на другиго." „Но да дадем искаме и ние за Бога. Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога да дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не? Аз няма да ви кажа.
Сега в моя ум седи идеята: когато си вървиш с Бога, никой не може да те обере. Когато вървиш без Бога, всеки може да те обере, не ти върви тогава. По някой път не вървиш с Бога. Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш да бъдеш обран, ти не можеш да бъдеш нещастен и не може да не те обичат хората. Някой път сте нещастни, защо? И аз се чудя. Някой път, като гледам хората, си казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление си има. Има неща, които ти не разбираш. Какво искаш от тия хора?" Ама не ме разбират. И често си казвам: не трябва да проповядвам на тия хора, не ме разбират. Забавлявам ги понякога.
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш?" Ти мен си ме питал така. Казвам: „Отивам имане да търся." „Ама къде е то?" „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо. Хайде сега на добър път." Та за имане отивам, как не. Като намеря някой богат човек, и го обера хубаво. Че и аз имам кобур, и аз обирам някой голям богаташ. Вие ще кажете: „Ти обирал ли си?" Че обирал съм, как не. Аз съм срещал много богати хора, които съм разтоварвал. Ще ви приведа пример.
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш да лекуваш. Ако можеш да ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам. - Такава мазна риба като тебе с малко няма да мине. Ти няма да се освободиш лесно. Много се скъпиш. Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли си да го дадеш?" Свива си рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари?" „Не, не, готов ли си всичкото да дадеш?" „Поне три четвърти да останат за мене... Две четвърти, една четвърт да остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш, да го дадеш, готов ли си? Ти искаш аз да те лекувам. Но след като те излекувам, ти готов ли си да посветиш живота си на Бога?" Казва: „Нека си помисля малко." И досега не е дошъл. Иска да ме лъже да го лекувам. Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш?" „То е моя работа. И Господ иска да Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз?" „Те с пари му служат, а Господ иска без пари." И този човек е българин, и аз го чакам още, все ще дойде при мен. Онова, което имате, все ще трябва да го дадете, нищо повече. Все ще го дадете. Вие сте натоварени коне. Вие не искате, но все ще дойдете до едно място и ще ви разтоварят. Аз туй го зная. А някои от вас има, които не сте натоварени. Казвам: ще ви натоварят. Едни от вас ще разтоварят, а други ще натоварят. И туй ще се сбъдне.
Сега туй, което трябва да остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за да можем да постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас. Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма да остана беден. Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка. Хубаво свири. Сега, всички не знаят в какво седи магията. Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице. Предварително ми разправяха за нея, но моите схващания за нея са съвсем други. Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат да свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха да го предадат, и което мислят, да го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха да повлияят, щяха да променят хората. Някои свирят само тъй отгоре-отгоре, а тя преживява. Сякаш с всичките движения, с всичките си клетки свиреше. Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за да свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили да създадат тази публика, за да я слушат, и тя иде като един ангел да предаде онова, което Бог е приготвил. И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
Вие сте дошли на света или да слушате, или да не слушате. Някой казва: „Дошъл съм като слушател. Което Бог е направил, дошъл съм да го чуя." И аз съм пратен да ме учат хората. Затова, което Бог е направил в мене, да го правя. Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за да изявите това, което Бог е вложил във вас. Щом сте баща, трябва да изявите своята любов. Или ако сте майка, да имате деца сте дошли, не да работите за вас, а да проявите Божията любов. Ако сте свещеник, ще работите, за да може Бог да работи чрез вас, а не да се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
Туй новото е, което трябва да имате. Някой казва: „Ние сме окултисти." Или: „Аз съм православен." Нито окултист, нито православен. Откога православни станахте и откога окултисти станахте? „Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не си. „Ама аз съм мистик." Никакъв мистик. Това са само думи, демонстрации. „Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не си ти. Това са неразбрани работи. Единственото, което вие може да знаете в дадения случай, то е да почувствате в себе си присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за да може Бог чрез вас или да възприеме нещо, да види в света какво става, или да предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък. Ако вие сте един проводник на това, ще се благословите. И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите. А какво прави светът? Не ходете да оправяте света. Та тогава ще мязате на един чук, който чука, оправя камъни или на едно точило, което точи ножовете. Но нито точилото е оправило света, нито чукът е оправил света. Ама остър трябва да бъде. Нито един нож не е оправил света. Всяко точило, което се точи, се изхабява. Всеки чук, който чука, и той се изхабява. И ножът се изхабява. Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота. Вън от точилото е животът, вън от ножа е животът и вън от чуковете е животът. Това са само условия, пътища за Божествения живот.
И казвам, сегашните религиозни хора не са освободени от своите чукове, точила и ножове. Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не. И за окултист минава, а чуковете са там. И казвам, всички сте един чешит. Но вие казвате - да си хвърлите точилата. Не точете без пари. Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото, да му се махне ръждата. Някой върви с острото на ножа напред. Вземете ножа и махнете малко от него. Чука ще го употребите някой път за камъните. Тук може да си направите нещо. Но главното в живота, турете чука на място. (Учителят показва палеца.)
Чукът е палецът, точилото е носът, а къде е сабята? Езикът. Той като го извади, голям е. Хубаво. Вашият чук е във вашата ръка, вашето точило е вашият нос, а вашата сабя е езикът ви. Но казвам, чукове имате. Палеца ще го турите, където трябва. И точилото ще го турите, където трябва. И ножа си, който имате, ще го употребите, където трябва. Че като дойдат ангелите и светиите, да намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
И тогава ще дойде Христос и ще каже: „Ела, добри и верни рабе." Не казвам да хвърлите сабите си, не казвам да хвърлите чуковете си. Ножовете си и точилата си, и сабите си носете, но да не правите пакост с тия чукове, точила и саби.
Но да употребявате Божията любов, че да бъдете полезни и на себе си, и на окръжаващите.
„Отче наш"
Тридесет и трета лекция на Общия окултен клас
15 май 1935 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев
Общ Окултен Клас
15.05.1935 05:00 Сряда,
София
|
Начало
