„Добрата молитва" „Благата песен"
Ще прочета част от дванайсета глава на Първо послание към коринтяните (от 1 до 28 стих).
„Бог е любов"
Човек трябва да запази службите на органите си или, както казват, тялото да върши изправно своите функции. Когато един орган не се упражнява дълго време, изгубва своята работоспособност. Човек може да желае някои работи, които са излишни. Да допуснем, че един човек иска да е висок и казва: „Не струва човек да е нисък." Каква височина му трябва? В сегашния живот каква трябва да бъде нормалната височина, която е потребна и приятна на човека? Някой път човек е доволен от височината на тялото си, а някой път не е доволен. Някой път казва: „Не съм израснал толкова." Някой вижда, че в раменете си е тесен, някой в раменете си е по-широк. Някой не си харесва лицето или ръцете, вижда, че му липсва нещо. Не че му липсва, но има неща недоразвити. А пък има други хора, които са изгубили това, което са имали.
Хората са заети много с външния свят. Мислят, че като имат пари, всичко могат да направят. Това е така, с пари всичко можеш да направиш, но парите си имат своята неприятна страна, те си имат своите тунеядци. Щом забогатеете, хората хвърлят око на парите ви и искат да ви използват, и ако по добър начин не могат, ще гледат по друг начин. При сегашните условия може да се ревне [да му се ревне (диал.) - да му се прииска, да пожелае силно] на човека да е красив, но и красотата си има своите неприятности. Някой път ще обърнете внимание със своята красота, ще ви се радват, но някой път ще хвърлят око на вас. Момата ще хвърли око на някой момък. Няма нищо, но иска да вземе нещо от него. Ако момата е красива - същото нещо. Не правете това, което не искате да ви правят. Тези думи за мнозина от едното ухо влизат, през другото излизат.
Да допуснем, че пред вас е написано числото 5. Кой от вас не знае как се пише числото 5? Но числото 5 има своите функции в човека. Ако вие не знаете законите на това число, не можете да се ползвате. Това не е само едно количествено число. Вие имате пет пръста. Същото е и за числото 2. Имате две ръце, две очи, две уши и тъй нататък. Също трябва да разберете законите на числото 1. Имате една уста. От числото 1 зависи вашето щастие в света. Във функциите на числото 1 е турен един език и ако не знаете законите на този език, вие ще си създадете нещастие за себе си. Някой път е достатъчно да кажете само една дума, за да развалите за двайсет години своя живот, и някой път е достатъчно да кажете една дума, за да поправите живота си за двайсет години.
Може да кажете: „Каква дума е тази?" Няма защо да ви разправям. Думите са големи бомби. Да направим опит с една бомба ли? Какво нещо е бомба? В съвременния военен живот имате големи бомби. Те, като избухнат, разрушават цели замъци. Вие сте съсредоточени само за резултата. Но там, дето сте стигнали, мислите, че животът е произволен. Имате излишни желания, не само ваши, но и чужди. Вие желаете толкова много работи, които са ви непотребни. Хубаво е, че ги желаете, понеже това, което не може да постигнете, като го желаете, други ще го постигнат. Много желания, които имате, няма да постигнете, а други ще ги постигнат. И много неща, които други желаят, вие ще постигнете. Бащата много работи е желал, но не ги е постигнал. Искал е да стане музикант, инженер и казва: „Аз не го постигнах, но синът ми ще го постигне." Това е по закона на наследствеността.
Та не мислете, че в природата това, което вие желаете, няма да се постигне, но може други да го постигнат. Не мислете, че вие като не сте го постигнали, че то изобщо не е постижимо. Вашето съзнание е много ограничено в дадения случай. Допуснете, че вие сте богат, а всички хора наоколо са сиромаси. Или представете си, че вие сте здрав, а всички хора наоколо са болни, недъгави. Питам, какво ще бъде вашето щастие? Не може да бъде тогава човек щастлив. Апостол Павел, като привежда ред примери, тази е неговата мисъл. Има органи, които са много важни и не заемат почетно място наглед, има органи, за които хората нищо не знаят, но от които зависи целият техен живот. Ако се прекрати тяхната дейност, ще се прекрати човешкият живот. Вие не знаете например от какво зависи яснотата на ума ви. Някой път умът ви е ясен, а някой път е помрачен. Някой път имате разположение, а някой път го губите. Някой път сте весел, а някой път сте песимист. Има нещо, което в дадения случай не функционира правилно.
Например мъчно ви е нещо, но тази мъчнотия зависи от вашите дробове. Не функционират дробовете правилно и това се отразява върху дихателната система. Вие някой път чувствате това. Ако не функционират дробовете ви правилно, вие се дразните от нищо и никакво. Има известни органи, които като не функционират добре, човек се дразни, сърди се. Който отиде при него, казва му: „Стой настрана, най-малко един метър настрана, не искам никой да има наоколо ми." Вие сте тогава в такова състояние, че и да ви хвалят, пак се дразните. Това са патологични работи, които лекарите изучават. Разболеете се, викате някой лекар да ви прегледа. Ще си тури ръката той, ще погледне пулса с часовник, ще изброи пулса ви, ще види езикът ви дали е побелял. Лекарят ще вземе сериозен вид и ще ви каже: „Сериозна работа е." Ще ви изплаши. И като замине той, ще влезе един бръмбар в ума ви и ще ходите да разправяте на другите: „Заболял съм. Това ми каза един лекар. Заболял съм от много опасна болест."
Всеки ден всички си внушавате по нещо и всеки един от вас си има по един бръмбар. Някой път бръмбарът пее хубаво, а някой път бръмчи, както някои мухи, от които бягат говедата. Аз съм виждал цели стада говеда в ясно време, към обяд, вдигнали опашка и бягат. Мухи има, лоши мухи има. Като избръмчи тази муха край ухото на вола, той почва да бяга. Вие може да се смеете, казвате: „Каква смешна работа, коскоджа [коскоджа (тур) - доста голям, коджа] говедо, хукнало да бяга от една муха." Но не се минава и един месец и една малка муха избръмчи в ума ви, а вие вдигнете опашка и бягате. Например казват ви: „Дебнат те да те убият." Ето ви една лоша муха, която, където и да ходите, около вас бръмчи. А пък всъщност никой няма да ви преследва. В друг човек влиза бръмбарът, че ще го отровят, и този човек навсякъде вижда опасност. Вода му дават и той вижда, че има отрова в нея, каквото му дадат, страх го е. Или в някой от вас е влязла мисълта, че ще заболее. Това е чужда мисъл, някоя муха се върти около него.
А пък има и хубави мухи. Дойде някоя муха и казва на човека: „Сега твоите работи ще се оправят." И това може да е муха. Друга муха казва: „Ти ще станеш добър." Тези мухи са отлични проповедници, някой път накарат човека да бяга.
Защо Господ направи света такъв? Който не разбира, пита така. Не е въпрос дали Господ е направил света такъв, но защо тази муха говори така и разбираме ли ние езика на мухите? Вие питате: „Защо са създадени тези мухи?" Те са чиновници на едно време. Преди години са имали няколко служби. Когато Господ пратил децата си на земята, те са станали крайно лениви и тогава тези слуги, мухите, са пратени да ги пробуждат. Мухата казва: „Не спи много!" Някой от вас е легнал под едно дърво. Тези мухи са нежни, деликатни, побутват те. Ти не ставаш, и ако те побутнат по-силно и ти не се размърдаш, най-сетне ти направят губерки, забият губерките в теб и ти подскочиш. Практическа работа вършат те. Някой път дойде някой и ти говори много меко. Майката говори много меко на детето, и детето не възприема. Майката най-после, като кресне, шибне му по една плесница от едната и от другата страна - дойде бръмбарът.
Във фигуративен смисъл на думата, в света, в който живеете, в сегашния свят, има много неща, които трябва да се изучават не само теоретически, но трябва и едно практическо приложение. Например числото 5. Понеже не работите, седите и само мислите как да станете щастливи, и след това си казвате: „За да бъда аз щастлив, трябва да бъда богат." После си казвате: „За да бъда аз щастлив, трябва да бъда не само богат, но трябва да бъда и здрав." Вие искате, но не сте господар на своята съдба. Със своята мисъл, както мислите, нищо няма да наредите. Нито сте господар, нито сте цар. Каквото и да мислите, каквото и да се чудите, нещата не стават, както вие мислите, защото не са наредени така да станат. Първо ще мислите право и по законите на мисълта ще мислите и ще искате.
Вие може да свирите на едно пиано, даже може да преподавате лекции, как е устроено пианото например, но да седнете и да дадете концерт, това не знаете. Може да разбирате нотите, теория на музиката, но нямате техника и не може да привлечете вниманието на хората. В съвременната музика казваме, че има само седем тона. Това е погрешно. Седем тона има до тая степен на музиката, която сме стигнали ние, съзнанието на човека е такова. Едно време хората са пеели и с три тона, после с четири, после с пет, шест, а сега са стигнали до седем тона. И в светлината има седем лъчи. Има повече лъчи, не само седем, но дотам сме стигнали.
Та има неща, които са неясни за вас. Този екран, на който трябва да се хвърли светлината, който трябва да разбирате, този екран у вас още не е направен. Един приятел ми разправя за българския факир, който ходил в Индия, разправя научно своите опити. Това, което той проявява, не е никакво ясновидство. Четенето на мисли не никакво ясновидство. Да четеш мислите на хората не е ясновидство. Ти можеш да четеш мислите по известни съображения. Известна постъпка може да ви подскаже какво мисли човек. При ясновидството ти виждаш, че светът е по-широк, имаш едно друго зрение. Някой казва: „Аз виждам." Нищо не вижда той, то е светът на сенките. Има един свят, дето хората се разхождат като сенки, никой не говори. Това е свят само на отражения. Няма какво да ви говоря за него. Като ходите на кино, това реални работи ли са?
На един американец му хрумнало да направи филм в Холивуд, в който да представи как е създаден светът. Това са измислени работи, чудесна работа. Филмът показва как се е създал светът. Казвам, оставете тези заблуждения. Светът не е създаден така, както го представят в Холивуд. Хубави са тези работи за забавление, но онова, което може да интересува детето, не може да интересува мъдреца.
Не се спирайте върху това, което вие не знаете. Някой път не може да си дадете отчет, и като речете да си дадете отчет, вие се спъвате, а пък мислите, че много знаете. Някой път сте нервен, нетърпелив и не знаете как да си въздействате. Например всички мислите, че сте много добри. Някой казва: „Аз съм много добър", но лицето му не показва, че е добър. Той е добър, докато всичко върви гладко, и ако не върви гладко, не е добър. Аз не казвам, че човек трябва да се остави да се качат на гърба му, но има една друга добрина. Где е добрият и умният човек? Когато те предизвика кой да е човек, да не се раздразниш. Казал ти е някой някоя дума: „Ти нищо не знаеш, нищо не разбираш." Ти кажи: „Хубаво, прав си, че нищо не зная." После онзи може да ти каже, че нямаш сила, и една муха не можеш да вдигнеш. И нямаш и глас - не можеш да говориш. Ти сега защо трябва да му доказваш, че не е вярно това? Той може да ти каже още: „Ти нямаш вяра в Бога." В какво седи вярата? В какво седи вярата на хората?
Ще ви приведа един пример. На един селянин заболява волът му. Селянинът казал: „Господи, излекувай вола ми и като оздравее, ще го продам и ще направя една голяма свещ от парите." И случило се, че волът му оздравял. Той сега какво да направи? На Господа обещал, трябва да продаде вола, а пък му трябвал този вол. И той казал: „Защо са на Господа толкова пари и такава свещ да му паля. Волът струва хиляда лева, Господ има всичко." Мисли какво да направи. Намира едно малко кученце, връзва го за опашката на вола и тръгва да го продава. И казва: „Деветстотин деветдесет и девет лева за кученцето и един лев за вола." Попитали го: „Можеш ли само вола да ни продадеш?" Той казал: „Не, вола с кученцето. Който иска да купува, така продавам. Това е новият начин за продаване. Евтините работи скъпо се продават, а скъпите - евтино." Един купува, вижда, че волът е хубав и дава парите. И селянинът казва: „Господи, каквото обещах, ще го изпълня." Питам сега: каква е неговата идея за Бога? Той обещал нещо на Бога, иска да Го измами и мисли, че неговият Господ може да се измами. Той купува за един лев свещ на Бога, а взема деветстотин деветдесет и девет лева и с тях си купува друг вол.
Сега аз съм имал често следната опитност. Като дойде някой, казва: „Ти, Учителю, всичко знаеш, много знаеш." Казвам му: „Зная." Но като кажа аз някои неща, казва: „Кой ти го каза това, кой ти го подшушна?" Има неща, в които хората не вярват. Както и да е, все трябва да ми го каже някой. Най-напред ще ми говори светлината. Прав е човекът. Казал ми го е някой, но не онзи, който той мисли. Светлината ми е казала. Казало ми е някое друго същество, което може да е извън земята. Някой ще пита: „Да не ви го е казал някой ангел?" Казвам: „Ангелът с такива работи не се занимава." Какво нещо са обикновените духове? Те са на разни степени на развитие. Някои от тях се занимават с такива работи, с каквито се занимават хората. Когато Гал е изучавал френологията, видял, че един прост човек избира петли, които могат да се борят, юнаци петли. Гал го попитал как познава кои петли са добри борци и побеждават в борбата. Онзи му казал, че петлите имат един белег и му го показал. И Гал се възползвал от думите на този човек. Този човек проследил петлите, които са добри юнаци и могат да се борят, и открил у тях един център развит в главите им. По този начин Гал открил една способност и центъра на тази способност на човешката глава. И Гал дава цяла една теория, изяснява на кое място е този център.
Всеки един от вас знае нещо, но всичко това трябва да се систематизира. Често ви хрумва в ума ви една идея, която не е вярна. Например вие мислите, че сте добър, но в какво седи добротата на човека? Най-първо човек не може да бъде добър, ако няма самообладание. Това е външната страна. Добрината е нещо вътрешно, доброто още не го знаем какво е. То е един резултат на самообладанието. После вие не можете да бъдете добър, ако не мислите правилно. Не можете да бъдете добър, ако не сте справедлив, ако не сте щедър, ако не сте услужлив, ако не говорите сладко на хората навсякъде. „Аз съм добър", но разбирате външно проявление на доброто. Доброто е една вътрешна целокупност. Вие имате за доброто понятие само като външна проява, например, като правите една добра постъпка. Това не е още добро. Добрата постъпка произтича от доброто, но не е още добро. Доброто е целокупност. И ако вие разбирате закона на доброто, във вас ще се явят ред чувства и способности, които трябва да развиете. Ако не се самообладавате, ще дойде обратен резултат.
Сега как става самообладаването? Вие сте нервен човек. Щом сте нервен, трепери ви ръката. Най-първо, за да се самоовладеете, ще започнете да пишете линии върху къс хартия. Ще изпишете една тетрадка, за да се самоовладеете. Ще кажете, че си губите времето. Едно време разумно употребено не е изгубено. Времето не се губи. Най-първо ще се научите да чертаете линии отляво надясно - не само веднъж, но много пъти. Нервен сте и се заканвате: „Аз като го срещна, ще го надялам хубаво." Не, като го надялате, ще си развалите работата. Почнете да броите: едно, две, три, четири, пет, шест... сто и тъй нататък, и ще дойдете до едно място, когато тази идея, която имате, ще се смекчи, ще утихне. Ако кажете на някой умен човек, че е много лош, този човек ще се поправи, а неговото лошо ще дойде във вас. Тогава тази болест, като инфлуенцата ще се пренесе у вас и вие ще почнете да се дразните. Аз съм наблюдавал.
Някоя жена иска да обърне мъжа си, та да стане той набожен, а пък аз виждам, че като стане мъжът набожен, тя ще влезе на неговото място. Тя не разбира закона, иска мъжът й да стане набожен, че тя да върши каквото си иска. Тя иска един набожен мъж, за да й върви по вода и да й играе по гайдата. Един набожен мъж трябва да мисли правилно. Една набожна жена трябва да мисли, чувства и постъпва правилно. Вие не може да бъдете набожни, ако не мислите, чувствате и постъпвате правилно. Не искайте другите да бъдат точно така набожни, както сте вие. Искайте всички хора да обичат, но не така, както вие обичате, иначе ще влезете в големи противоречия.
Да обясня още по-ясно. Искайте хората да ядат, но не настоявайте да ядат това, което вие обичате. Например вие обичате круши. Приятелят ви може да иска да яде не круши, а ябълки. На една трапеза са сложени три круши и три ябълки. Вие обичате крушите, а той обича ябълките. Ако искате той да бъде като вас, така ще си създадете своето нещастие. Не трябва да бъдете еднакви, понеже така ще се обезсмисли животът. И ако той говори, да не говори така, както вие говорите; ако той мисли, да не мисли, както вие мислите. Да мисли той по своему, но да не употребява същата форма, защото там е красотата. Иска той да бъде красив, но да не бъде красив в тая форма, която вие имате. Вие искате да бъдете духовни и всички мълчаливи. Не, човек не може да бъде мълчалив. Особено който не мисли, бърбори много. Но не винаги точно който мълчи, мисли. Умрелите хора мълчат, но това не е мълчание. Мълчанието се разбира, когато съзнанието е будно и човек мисли. Само мислещият човек може да мълчи, слуша и преценява, да обяснява нещата много добре.
Вие казвате: „Толкова години вървим по този път и какво сме придобили?" Е, какво сте учили толкова години? Идва един и казва: „Какво има в ръката ми?" И държи в ръката си ябълка затворена. Ти си ясновидец, и нищо не виждаш. Или някой си държи ръката затворена пред вас и пита: „Чифт или тек?" Казвате: „Чифт." „Ако можеш да налучкаш какво има в ръката ми, ще ти го дам" - казва онзи. Казвате чифт, а то е тек.
Правете упражнения. Нека да дойде един ваш приятел да ви покаже затворената си ръка и да ви пита чифт или тек има в ръката му. Така ще правите опити веднъж, два пъти, три пъти и прочее, така ще дойде знанието. А пък вие седите и мислите, че знанието ще ви дойде по закона на наследството. Не, освен че няма да дойде, но и това, което имате, ще загубите. Има един закон на безразличието. Ако човек не работи върху себе си, ще дойде законът на безразличието. Някои от вас искате да им се открият нещата. Хубаво, може и да им се открият, но трябва да ги разберете. Какво означава това, което писах на черната дъска?
Вие казвате: „Кенди исан, кенди окумаз." Тази турска поговорка значи: „Сам си пише, сам не може да чете." В природата няма неща случайни, всяко нещо има своя смисъл. Това е една азбука, която трябва да знаете да четете. Аз ви давам тези неща за изяснение. Графологията е една специфична наука, но във всичко има графология. В цялата природа има физиогномия. В цялата природа има френология. Всяко нещо си има знак, символ, чрез който говори. Тези знаци трябва да се изучават. Седите, почесвате се по тила и вървите. Щом се почесвате там, и то означава нещо.
Има една наука за чесането. Някой път като се почешете, пари ще вземете, а пък някой път като се почешете, пари ще дадете. Някой път като се почешете, се счупи стомната или ще се препънете с нея, а някой път като се почешете, ще ви дадат една нова стомна. Не че това става от чесането. Ще ви обясня. Седите замислен, нямате нито пет пари. Казвам ви: „Един ваш близък роднина е пристигнал от Америка и може да ви помогне." Очите ви се отварят и вие се развеселявате. Заинтересован сте. Ще се измени вашето лице. Една дума само причинява това и вашето лице се изменя. Това може да е подигравка от някого, но това, което е казал, то ще стане. Често даже, когато някой човек ви каже нещо и иска да ви излъже, нещата стават. Отива един човек при друг и му казва: „Защо стоиш цял ден на тази плоча? Богатство има под тази плоча." Онзи отива, разкопава и намира богатството под плочата. Отива, намира онзи човек, който мислеше, че го лъже и му казва: „Много ти благодаря." И си прави къща с тези пари. Та често, когато някой иска да излъже някого, случва се, че то става.
Има един закон: всяка една мисъл, която минава през вашия ум, всяко едно чувство, което минава през вашето сърце, всяка ваша постъпка, която минава през вашето тяло, тези мисли, чувства и идеи ще се реализират. Може да мине една година, може да минат двайсет години, хиляда години. Но да оставим хилядата години. Всяка идея в продължение на двайсет и две години ще се реализира. Двайсет и две години е крайният период. Една мисъл, която е дошла във вашия ум, ще се повтаря.
Та всички вие трябва да бъдете много внимателни, когато мислите. Не да ви е страх. Понеже вашата мисъл е част от желанието на хиляди други същества, които мислят, и затова вашата мисъл ще се реализира. Има известни групи разумни същества в невидимия свят, които искат да направят някоя работа, някое дело, но не могат да го направят и тази идея някой път ще влезе във вашия ум и ще се реализира.
Ще дам един пример само за обяснение. Някой ви казва: „Вземи си един лотариен билет." „Колко струва един билет?" „Двайсет и пет лева." Вземате този билет, спечелвате петстотин хиляди лева, но трябва да имате връзка. Има известни числа, които имат значение. Всеки може да знае ще спечели ли, или не. Когато вземате един билет, ако имате само една светла линия в ума си, ще спечелите. Вие имате три тъмни линии, билетът ви нищо няма да спечели. Това показва, че трябва да стане една положителна промяна във вас - тези тъмни линии трябва да се махнат от ума ви и да остане само светлата линия, и ако остане само светлата линия, ще спечелите. И последния билет даже ако вземете, ако имате една светла линия в ума, ще спечелите. Да се премахнат всички тъмни линии или другояче казано, когато се махнат всички препятствия, няма да се спъвате.
Идва някой при мене и ми казва: „Я се помоли за мене да спечели билетът ми." Казвам му: „Това ми остана на мене, да се моля на Господа за тебе." Казва ми: „Колкото спечеля, ще ти дам една част, ще ти дам сто лева." Казвам му: „Само колкото енергия ще похарча, за да клекна, ще бъде много, ще похарча за това хиляда лева. А да изпратя телеграмата до Господа, ще похарча хиляда милиона. Господ е толкова далеч. Вземи си стоте лева и не ме карай да коленича, да се моля, защото ще ме държат отговорен, че за сто лева съм похарчил толкова енергия. Даже и хиляда лева да ми дадеш, пак ще ме глобят. Защо да смущавам небето?" Само при известни условия мога да се моля за някого. Някой ми казва: „Помоли се на Бога да ми дойде един слуга." Няма да се моля за това. Ще отида при него да му стана слуга. Мога да слугувам един ден, един месец и прочее, това е една философия.
Ние мислим, че на Бога трябва да се молим и за малките, и за големите работи. Така ще си напакостим. Господ гледа на ума ни. Той ни изпитва. Като дойде този човек при нас, какво трябва да правим? Той ти казва: „Помоли се за мене, за моята болест." Аз не се помолих, но като дойде болният, изпъдих го и той оздравя. Той казва на ума си: „Това е едно благо." И оздравява. Забелязал съм, че често дойде някой и иска пари. Аз нямам. Гледам, че иде някой човек и му дава. Онзи, който получава парите. ми казва: „Много ти благодаря."
Някой път, като искаме да се избавим от неприятности, налитаме на други. За известни работи трябват известни условия. Ако е влажен въздухът и студен, ти не можеш да пишеш. За да може да се молиш и да мислиш, трябва една благоприятна среда. Трябва няколко думи да ти помогнат. Ти не можеш да се молиш, ако въздухът, който влиза в твоите дробове, не е добър. Казвам: може да ти помогне един човек, който е отреден да ти помогне в дадения случай. Но той не е отреден само за вас. Един чифлик, който е направен на пътя, не е само заради тебе, но заради хиляди хора, които минават по този път. На някой човек е отредено да ти помогне и трябва да вървиш по онзи път, дето е този човек. И не може да ти се помогне, ако не вярваш. Какво значи да вярваш? Да вървиш по един път, дето е скрито щастието ти.
Някои от вас сте по-възрастни. Имате една идея да отидете на небето при Господа, при Христа. Хубаво, какво разбирате да видите Христа? Видях небето. Хубаво, като видяхте небето, после?
Отивате на един концерт. Трябва да имате ухо, за да разберете всички онези парчета, които са турени в програмата на този, който свири. И във вас ще остане това, което сте слушал. Това е важно за вас. Ако вие отидете на небето, и не можете да слушате музиката на истината, на правата мисъл, музиката на любовта, тогава какво ще бъде вашето положение?
Правите, струвате, но все имате предвид да не страдате. На земята можете да бъдете щастливи и в най-големите страдания. Сега няма да ви обяснявам, но това е най-лесната работа. Няма по-лесна работа от това да бъдете щастливи, но ако знаете как. Сто врати можете да отключите, ако имате ключа в джоба си. Но ако нямате ключ, колкото и да викате, каквото и да правите, не можете да отворите. А щом имате ключа, отваряте. Нищо повече.
Какво означава това, което написах и начертах на черната дъска? Какво виждате? Всички виждате еднакво. Аз ви показвам една златна монета, една английска лира стерлинга. Вие мислите, че тя е златна. Един от вас, като има злато, ще иска да си купи книга, друг обуща, трети шапка. Следователно тази златна монета ще произведе в ума ви разни образи. Вие ще виждате тази монета еднакво, но няма да мислите еднакво за използването й. Някой ще мисли да купи залъгалка за децата или пък да пътува. Но всички еднакво я виждате.
Разправяше ми един познат, който се е занимавал със сеанси. Духовете му казали: „Ти стани довечера в дванайсет часа и ние ще ти се изявим, ще ни видиш. Ти ще застанеш пред огледалото и в него ще ни видиш." И той разказва: „Аз отидох, изтъпаних се пред голямото огледало и гледам в него от единайсет до дванайсет часа, и никого не видях. Казвам си: „Нали ми обещаха." Те ме питат: „Кого виждаш?" Казвам: „Себе си виждам." Те ми казаха: „Не себе си, но едно магаре."
Ти казваш, че виждаш себе си. То е едно погрешно схващане. Ти не си виждал себе си, но магарето. Това, върху което ти живееш, то е едно магаре. Това подразбира твоя автомобил, твоята къща. Твоята къща е едно, а ти си друго.
Какво подразбират хората, когато кажат на някого, че той е едно магаре? Аз не зная каква е идеята във вас. Магарето е упорито, но е много умно. Ако искаш хубава вода, магарето ще ти покаже, професор е. Гдето магарето пие вода, ти можеш да пиеш. Не можеш да накараш магарето да пие лоша вода. И после, инициатива има в магарето. Ти като го пуснеш в стадото, не застава на опашката, но начело, предвожда овцете. После, има големи уши, реве, навсякъде проповядва. Казва: „Аз си давам мнението. Как може да се преведе думата „магаре"? Маг-ха-ха-рец. Значи голям мъдрец на земята. То било един голям мъдрец, който си е дал мнението за Ева. Когато Господ направил Ева, този мъдрец я погледнал и казал: „Много е хубава, но има нещо в характера си, което ще развали Адам." И досега жената гони магарето. Магарето въвело дявола в рая. Магарето, като видяло този маг, казало: „Елате да дадете една лекция на нашата господарка, та дано си поправи погрешката." И този маг, като влязъл в рая, вместо да я поправи, я развалил още повече. Магарето станало причина за първия несполучлив опит да поправя своя господар.
Не оправяйте света, като не го разбирате. Като реве магарето, то казва така: „Като мене не оправяйте света, понеже после ще ревете." Или другояче казано: не искайте да турите друга основа на живота, освен оная основа, която Бог е турил, не туряйте излишни работи, не искайте да ставате това, онова. Гледайте да бъдете онова, което е вътре във вас, онова, за което Бог ви е създал. Достатъчно е човек да развие онези заложби, които вече са му дадени. Грамадни заложби има човекът.
Най-първо се научете да пишете и да изговаряте думите добре. Във вашия речник коя дума е най-силна? Идва при мене един болен. Казвам му: „Коя дума е най-силна? Можеш ли да ме обичаш?" Той ме погледна и се учуди. Питам го пак: „Можеш ли да ме обичаш?" Той казва: „Като оздравея, мога." Казвам му: „Не, преди да оздравееш, така както си болен, да ме обичаш." А този закон е много верен. Ако болният в дадения случай, преди да съм го излекувал, ме обича, той ще оздравее. Нищо повече. Ако той ме обикне, ще оздравее. Това е закон. Той идва при мене да му помогна аз. Като вярваш, че като се допреш до дрехата на Христа, ще оздравееш, като се допреш до нея с голяма вяра, образува се една връзка между тебе и Христа и онези здравословни влияния на Христа минават. Така става със жената, която имала кръвотечение. И тя като се допряла с вяра до дрехата на Христа, болестта изчезнала от нея.
Та като обикнеш добрия човек, ще оздравееш. Ти, като повярваш в Бога, ще оздравееш. Като направиш една връзка с Разумното, ще оздравееш. Бог е най-разумното същество. Като направите връзка с Бога, ще оздравеете. Като се обичате едни други, вие ще се лекувате. И като обикнеш болния, ти ще се разболееш, ако болният е по-силен от тебе. Здравият, като обикне болния, ще се разболее. Всякога този, когото обичаш, трябва да е по-слаб от теб. Ако е по-слаб от теб, обичай го. Всякога трябва да обичаме по-слабия. И силния трябва да обичаме. Ако един човек е по-силен от теб и е болен, ако ти го обичаш, ще се заразиш. Някой път ти искаш да обърнеш към Бога един човек, който има голям ум. Остави го, той е голям сом.
Сега да не остане във вашия ум мисълта: „Какво знаем ние?" Вие знаете толкова, колкото да ви бият. И всички хора са станали толкова умни, че да ядат бой. Всеки един от вас все е скръбен, и когото срещна, все е бит и вие се оплаквате: „Много страдам." Казвам си: този е от учените. Той ще каже, че светът, обществото не го разбират. Аз нищо не му казвам, но зная в себе си, че човек страда от своето неразбиране. И когато дойде в мен едно страдание, аз търся причината или в себе си, или вън. И в дадения случай лесно поправям работите. Едно най-малко колебание в духовния свят ти произвежда страдание. Например аз се моля на Бога, но в мене влиза мисълта: „Господ дали ме слуша?" Като влезе тази мисъл в мене, веднага нещо ми нарушава мира. Моля се и си казвам: „Аз, големият човек, мъдрецът, се моля на Бога да ми помогне." Бог ми казва: „Услужи на това дете и то ще ти помогне." Аз се съмнявам. Дойде ми едно нещастие, смущавам се духом. Ти мислиш, че си нещо, а детето е малко. А пък в духовния свят не е формата, която дава значението. Ти трябва да имаш абсолютна вяра. Когато Бог ти каже: „Чрез това дете ще ти помогна", вярвай в това. Или ти кажат: „Ще оздравееш чрез тази капка." И ако дойде съмнението, ти губиш. Близни тази капка, и после мисли за резултата. „Я стане, я не стане" - това е мисъл материалистическа. Ако приемеш тази капка, то здравето може да дойде след един месец. Нищо не значи това. Аз ще вярвам, че ще оздравея, нищо повече. Но ако се поколебаеш, губиш. Някои хора, като им кажеш, че ще оздравеят, те се поколебават, не вярват.
Ти трябва да вярваш в онова Разумното и не прави разлика между хората, не мисли, че в дадения случай ти си по-умен от другите хора, понеже тогава ще унижиш Господа, Който е направил света. Той е направил както теб, така и другите хора. Те всички са като теб. Ти си умен, радвай се, че разбираш добре, но не мисли, че си по-умен, не мисли, че Господ те е направил по-добър, по-умен от другите.
Писанието казва: „На по-маловажните удове Бог е дал по-голяма почит, отколкото на важните." Да допуснем, че давам в ръцете ви една снежна топка, но тя скоро ще се стопи и нищо няма да остане при вас. Ще си туриш шишето и като се стопи снегът, ще туриш капките в шишенцето.
Всички неща имат смисъл. „Това го знаем" - казваш. Ако го знаеше, твоите работи трябваше да се оправят. Оправени ли са? Ако човек е добър, ще стане красив. Ти казваш: „Аз това го зная." Но ти красив ли си? Не. Казвам: „Човек трябва да бъде умен." „Аз това го зная." „Но ти умен ли си?" „Не съм." Ти мислиш, че си нещо сега, без да си. Често гледам, някой се моли за дъжд и после казва: „Аз се помолих за дъжд и дъждът дойде." Отиваме в другото село, и там са се молили за дъжд. Ти някой път мислиш, че твоята молитва е помогнала. Не, но понеже хиляди хора са се молили, и ти си съдействал за молитвата им. Радвай се, че сега като се молиш, се отговаря на молитвата ти, а пък не мисли, че само ти като се молиш, слуша се молитвата ти. Кажи на баща си и майка си, и на други да се молят за тебе, и тогава и аз ще се моля за тебе.
Веднъж ме викаха в Сливен у едно богато семейство. Една жена четирийсетгодишна се разболява, разболяла се е нервната й система. Викат ме при нея да й помогна. Казвам й: „Вие сте богати хора, може да викате други хора. Аз нямам на разположение такъми, нямам материали. За да си направя лекарството, трябват ми материали." Нейните близки ми казват: „Колкото трябва, ще платим." Зет им беше пълен, угоен човек. Казвам му: „Ще платиш." „Плащам, колкото трябва." Казвам му: „Ти готов ли си, каквото се поиска от тебе да го направиш? Не да платиш, но аз ще извадя от тебе нещо." Той ми казва: „Извади каквото искаш." „От тебе ще извадя нещо и ти ще почувстваш, че съм извадил нещо, и ще го дам на баба ти." Той ми казва: „Извади колкото искаш. Аз обичам баба си." Казвам му: „Щом я обичаш, работата ще върви напред." И на дъщерята казвам така. И дъщерята ми казва: „Извади, аз обичам майка си." Казвам им: „Сега може да оздравее баба ви, като взема материал от вас." А на другия ден бабата оздравя и те казаха: „Как стана тая работа?" Казвам им: „То е много проста работа."
Вие сте много чудни. Да кажем, че имате два чувала брашно, имате и масло. Как става сега точенето на баница? Аз направих една баница. Вие искате сега да ви разправям как направих баницата. То е изкуство, занаят. Като имате точилка, пещ, два чувала брашно, масло, лесно стават работите. Но като нямате тези материали, не става нищо. Та изкуството е с онези материали, които Бог е създал, да знае човек да направи разумно работите, да не греши. Всички блага, които Бог ни е дал, да ги използваме разумно, та да се прослави Бог в света. Вие казвате: „Ще накарам Учителя да се помоли." Може да ме карате, но от чувалите ви ще взема. Всеки един от вас може да ме накара да помогна, но ще ви трябва да отворите чувалите.
Помнете едно нещо: нищо в света не може да стане без любов, без мисъл, без свобода. Три неща трябва да желаете. Вие не можете да помогнете на един човек, ако не го обичате и ако не ви обича. За всяко нещо турете любовта като основа. Онзи, комуто искате да помогнете, ви обича и вие щом се помолите с любов, тогава нещата стават, там Бог действа.
Някой път тези, които са по-близо до слънцето, повече треперят, отколкото другите. Хората, които са на високите планини, са по-близо до слънцето, но им е по-студено, отколкото на тези, които са на полето. Човек много пъти има погрешни схващания и страда все от много знания. Нещата са отначало далеч и после се свързват.
 Един художник, като почне да рисува, най-първо дава скица. Когато линията е права, това показва, че центърът е много далече, голям е кръгът. А пък когато линията е крива, това показва, че центърът е близо и тази идея е близка, постижима. При правите линии идеята е по-далечна и постижима в по-далечното бъдеще. Който търси правото, той е в далечното бъдеще. На един човек откъде ще му дойде щастието, от ляво или от дясно - от сърцето или от ума, или от волята - не се знае, но от три места може да дойде щастието. От ума му, от сърцето му или от волята му.
Смирението не е качество на чувствата, а на ума. Само човек, който мисли, може да бъде смирен. Човек най-първо има известни постъпки, които произтичат от ума, после от чувствата и после от постъпките. А има неща, които произтичат от чувството на човека, при което човек не мисли. В тебе се заражда моментално едно желание и тогава чувството взема надмощие. Виждаш един човек и го обичаш, без да ти е направил нещо. Някога трябва да има защо да го обичаш, а пък някога го обичаш, без да ти е направил нещо.
 Правите линии са на мисълта, кривите линии са на чувствата, а смесените са на волята. Ако в човека преобладават правите линии и е нещастен, то нещастието му иде от правите линии. Ако в него преобладават кривите линии и е нещастен, това значи, че има много влага. Ако пък при смесените линии е нещастен, това произтича от недоброто съчетание на правите и кривите линии. Казват: човек трябва да бъде добър. Доброто е цяло число. То е семето, което трябва да се посее. И трябва да извадим качествата, които са скрити вътре в доброто. В едно дете не трябва да се внася нищо, но трябва да се тури в условия, за да се прояви вложеното в него. Страданието, това е малкото пръст, която трябва да се тури при семето, за да може семето чрез светлината, топлината и влагата да прояви това, което Бог е вложил в него.
Човек трябва да се тури в благоприятни условия, за да прояви това, което е вложено в него. В това седи възпитанието. Например едно дете е музикално. То трябва да се тури само при нужните условия, за да прояви своята музикалност. И когато ученикът е доволен от учителя си, значи има връзка. Тогава детето може да прогресира. Щом няма връзка, детето не може да прогресира. Ако ти не обичаш слънцето и земята, ти не може да прогресираш. Не само земята трябва да обичаш, но и слънцето. Земята е твоята майка, а слънцето фигуративно означава бащата. Но ти още не си намерил Баща си. Земята ни най-малко не е майка ти и слънцето нищо не знае за тебе.
У религиозните хора опасността е следната. Понеже те имат най-високи чувства, качват се на най-високите върхове на своите чувства, и понеже виждат отдалече, мислят, че всичко знаят. Това, което виждаш, то не е знание. Ти виждаш само възможностите. Ти трябва да слезеш при тях. Запомнете закона на помагането. Ти никому не може да помагаш, ако не го обичаш. Казваш, че обичаш някого, но имаш съвсем користолюбива цел. Аз помагам на някого и той ме възнаграждава изобилно. Това е привидно като че го обичам. Или ти се подчиняваш на някого, който е силен, но това е от страх. Или ти знаеш, че някой е умен и ти му се подчиниш. И това е умното, което можеш да направиш.
Най-напред човек трябва да научи, че могъществото му стои в поправката на неговите погрешки. Могъществото на човека е в това, да поправи веднага своите погрешки. Там се познава силата на човека. Който не може да поправи своите погрешки, той не е силен човек. Господ е могъщ. Той е направил света. Земята е била неустроена и пуста и Бог е направил това, което сега виждаме, и това, за което хабер нямаме. Сега в нас всичко е неустроено, разхвърляно, каша, тъмница. Затова ние трябва да започнем да работим. За нещо се сърдиш някой път, десет години не може да ти мине, и казваш: „Обиди ме той. Как така ме обиди." Не, да не се обиждате, но като сте се обидили, после да станете приятели.
Това, което се мъчи в нас, не сме ние. Големите предпотопни животни имаха съзнание, че са грамадни, но после загинаха. И ти имаш такива грамадни идеи и мислиш, че ще оправиш света. Ти работиш по един път, който не е Божествен. Някой човек е турен в лоши условия, за да се събудят дарбите му, а пък ти му даваш пари и с това ще махнеш пръстта, която е на семето. Както ние искаме да поправим света, повече го разваляме, отколкото да го поправим. Ти казваш: „Аз никого не слушам." Тези, които са повече живели, повече знаят и трябва да ги слушаш. Човек е разложен в природата на своите части и като се изучава природата, изучава се човекът. Човек още няма ясна представа за себе си, той не вижда себе си, той още не знае какъв е образът му. Това, което е в него, то е сега още привидно негова форма.
Един човек може да го познаеш само когато го обичаш. Без да го обичаш, не може да го познаеш. Външните условия и вътрешната деятелност слагат известен отпечатък върху човека. Като погледнеш свещениците, имат си те известен отпечатък. Дипломатите и търговците - също. Като погледнеш един човек, може да го познаеш дали е инженер, архитект, свещеник, търговец и прочее.
Но зад всички форми стои нещо велико. Христос е казал нещо, но зад всички Негови думи стои нещо велико, което трябва да се разбира. Например Той говори за кротост, за Царството Божие и прочее, но всичко това трябва да се разбере, трябва да се влезе във вътрешния смисъл на нещата. Любовта и мъдростта са неща неразбрани. Ние мислим, че разбираме какво нещо е любовта. Нито любовта разбираме, нито мъдростта. Има безброй неща, които трябва да се знаят. Трябва да знаеш и тяхната връзка, как да я направиш. Професорът не може да учи заради тебе. Той ще ти предава, но ти ще учиш, ти ще работиш. Реалността ще я облечеш в най-простата си форма, ти ще се облечеш в най-простата си дреха и после ще се облечеш в най-хубавата си дреха.
Като дойде съвършеният човек, той ще бъде готов да разбере съвършените форми. Ако дойде някой по-учен от тебе, ти може би няма да се радваш, ще ти стане мъчно. Това е неразбиране. Хората се залъгват по два начина: на едни действат отвън хубавите форми, а на други действа това, което отвън не е толкова хубаво, но вътре е ценно.
„Отче наш"
Двадесет и трета лекция на Общия окултен клас
6 март 1935 г., сряда, 5 часа
София - Изгрев
Общ Окултен Клас
06.03.1935 05:00 Сряда,
София
|
Начало
