Богатството на деня
„Добрата молитва"
Ще прочета втора глава от Второ послание към солуняните.
„В начало бе Словото"
Ще задам един въпрос. Може ли да мине човек през целия си живот само с едно ядене, като вземе само един обед, да му държи топло през целия живот? Това е мъчният въпрос, който разрешават. Всичкият въпрос е около прехраната - как ще се преживее, как ще прекарат хората живота на земята.
Второто положение - интересуват се да знаят това, което те поддържат, право ли е, или не е. Имат някакъв си възглед. Ако двама художници се съберат, по какво от тях ще познаете кой от тях е по-способен художник? Да кажем, че и двамата разбират и говорят за изкуството. Трябва да има едно изложение. Сега, след като изработите една картина, в какво седи вашата способност? Да кажем, че сте нарисували картината правилно, в какво седи способността? Да кажем, че сте нарисували някого дотолкоз, че като види някой картината, да познае, че прилича на реалността, защото, ако види някой картината и ако не може да я познае, тогаз? Да не каже само: „Прилича донякъде." Значи една картина е дотолкоз хубава, доколкото прилича на реалността.
Вашите възгледи сега на какво се основават? Важно е дали почиват на реалността, или не. Да кажем, че говорят за истината. Някой казва: „Аз вървя в пътя на истината." Ако ви попитат конкретно какво нещо е истината, няма да можете да я определите. Някой път не е необходимо да определиш какво нещо е истината. За да познаеш истината, не се изискват години. Това е един момент. Истината можете да я знаете, без да можете да я определите.
Например ти искаш да знаеш истината, дали нещо е захар, или не. Можеш да пишеш трактати, да претегляш и прочее. Всичко това, те са неща недоказани. Тая работа е на опита. Близни с езика си и се свърши въпросът. В една секунда даже, и въпросът е решен, сол ли е, или захар. И иначе ще казваш: „Може сол да е, може да е захар, може това-онова." Тия разсъждения са хубави.
Та по някой път вие търсите истината по външен път. По външен път истината не се намира. То е сянка. Защото човек, който ходи в истината, той е свободен. А пък в какво седи свободата? Свободата седи в движенията. Човек трябва да има най-първо движение, трябва да има сила и трябва да има простор. Това е външната страна на истината. Ако ти не можеш да се движиш, ако ти нямаш сила и ако ти нямаш простор, ти не знаеш какво е истината. Това е външната страна на истината. Втората страна. За да познаеш истината, ти трябва да имаш живот, трябва да имаш знание, трябва да имаш свобода. А пък самата реалност, то е любовта, мъдростта и истината. Така вървят нещата. Вие ще кажете: „Тая работа я разбрахме." Има работи неразбрани в света, и като ги разбереш, пак си остават неразбрани.
5 + 5=10
6 + 6=12
Пет и пет колко правят? Десет. Шест и шест колко правят? Дванайсет. Но тия числа не са еднакви. Процесът на събирането е положителен процес и отрицателен процес. Казвате, трябва да събираш, но не всякога чрез събирането ти можеш да прокопсаш. Ти чрез събирането можеш да осиромашееш, нищо повече. Ако вземеш процеса на изваждането, и в него има същото. Не всякога чрез изваждането печелиш. Да не мислиш, че като изваждаш някой път, ще прокопсаш. При известни условия е вярно това, не всякога е вярно. В първия случай да допуснем, че имате да вземате 5 + 5 = 10. Аз турям знака „плюс". При втория случай турям знака „минус", тоест имаш да даваш 6 + 6=12 - имаш да ги даваш, ще ги извадиш от джоба. Ти имаш да вземаш 5 + 5 = 10, ще ги вземеш отвън. Ще събереш 5 + 5 = 10 и 6 + 6=12. Когато 10 влязат в джоба ти и 12 излязат из джоба ти, то ако продължава това десетина години, всеки ден по десетина пъти да придобиваш в джоба си по 10, а пък да харчиш по 12, тогаз какъв ще е резултатът?
Сега вие по някой път вие не можете да различите в себе си едно състояние дали е право, или не. Например вие имате едно чувство на неразположение спрямо някого, но не можете да различите причината за това неразположение. Някой път причината е основна, а някой път причината е много маловажна. Не можете да определите коя е основната причина, че вие сте неразположени към него. Казваш: „Аз чувствам това така." Добре, ако вие чувствате, на какво се обосновава това? Представете си даже най-обичния ваш човек, ако му турят някоя дреха и я парфюмират отвратително, и влезе в къщата ви, ти, колкото и да го обичаш, ще кажеш: „Излез си! Не мога да те търпя!" Кое е онова, което не можеш да търпиш? Дрехата, която има ухание, което ти е неприятно. Не обичате дрехата, и казваш: „Аз не го обичам него."
Но може той да има нещо в характера си. Например той никога не казва истината, всякога ще тури една малка лъжа. Някой казва: „Аз не казвам много голяма лъжа, а малка." Големите лъжи не са опасни, но малките лъжи са като микроби, те се размножават. Една малка лъжа в двайсет и четири часа може да стане на сто милиона.
Сега вие седите и казвате: „Не може ли за нещо друго да ни се говори?" Мога да ви говоря, но какво ви ползва вас? Според вас за какво трябва да ви говоря сега? По някой път трябва да се говори, но за какво трябва да се говори, кажете ми? Защо аз трябва да говоря и защо вие трябва да ме слушате? Ще кажете, това е така наредено. Трябва да се говори. Някой път се събира много енергия и трябва да излезе навън, трябва да стане обмяна. Това е говорът - един извор, който тече. Приближаваш се до някой извор и чуваш да шумоли, това е говор. Утре престане изворът да тече и няма никакъв говор. Оти-вате на друго място, чувате друг говор. И много от тия извори, които текат сега, в бъдеще може да пресушат. Едно време апостолите говореха. Апостол Павел говореше, но де го сега апостол Павел? Веднъж, като го изпращаха, той каза: „Няма да ме виждате, няма да ви говоря вече." И плакаха.
Питам сега, като замине някой и казва „няма да ви говоря", къде отива? Тоя въпрос няма да го разрешавам. Тоя въпрос е много лесен и много труден. Има един свят на мълчание, понеже, след като се научат хората много да говорят, природата някой път обича да мълчи и следователно праща смъртта, за да задигне хората да не бъбрят, и казва: „Да не говори този човек, да млъкне." И ти ще млъкнеш, ще слушаш всичко, без да си казваш мнението.
Вие искате запример да знаете колко светът е добър или лош. То е най-лесната работа. Светът е толкоз добър, доколкото вие сте добър. И светът е толкоз лош, доколкото вие сте лош. Някой път вие казвате: „Светът е много лош." Но в какво седи ло-шавината на света? Когато един вълк изяжда една овца, става цял въпрос в селото: „Вълкът изял кравата на Иван Пенджурски... изял една овца..." И когато в селото през целия ден те са изяли десет крави, за това въпрос и не става. Защо именно вълкът, като изяде една крава, е лош, а пък човек не е? Казват: „Разкъса той кравата."
Казвам, сега ние едва ли разглеждаме обективно злото. Вълкът е обективно зло вън от нас, а пък това, което ние вършим, е вътре в нас. Има едно зло вътре в нас и ние го покриваме. С външното зло ние можем да се справим, но има едно зло, с което не можем да се справим. Някой път ти като че искаш да направиш нещо, да удариш някого, да счупиш нещо, да кажеш някому обидна дума. Каквото и да става, ти все опакото виждаш, и усещаш, че това, което чувстваш, трябва да излезе навън. И казваш: „Трябва да му кажа аз истината." И казваш му истината, и на другия ден след това съжаляваш, че си му казал тези работи.
Питам сега, и вие трябва да се запитате: на какво се дължи това състояние? Ние казваме, че като дойде Христос, ще оправи света. Това е много материалистично разбиране. Някога ще дойде за в бъдеще да оправи света. Че ще дойде, как ще дойде, как ще оправи света - Той си го знае. Не по тоя начин ще оправи Той света, както ние мислим. Когато слънцето изгрее, не оправя ли света? Като дойде Христос, ще има две неща да станат. Той казва, че едни ще ги тури от дясната си страна, а други ще ги тури от лявата си страна, едни ще прати в рая, а пък други ще прати в ада. Питам сега, ако някои от вас попаднат от лявата страна, за вас ще се оправи ли светът? Вие казвате, че като дойде Христос, ще се оправи светът, но ако се случите от лявата Му страна, ще кажете, че светът не е оправен. И всички вие, които още мислите, че светът не е оправен, така е. Вие чакате светът да се изправи, нали така, и мислите: не е оправен. Тогаз сте отляво. Това са заключения сега. Вие казвате: „Не е оправен светът." Всички ония хора, които мислят, че светът не е оправен, са отляво, а всички, които мислят, че светът е оправен, са отдясно.
Аз сега не говоря за външното оправяне на света, то е друг въпрос. Ние имаме субективно вътрешно схващане за света. Ти мислиш, че светът е оправен или не е оправен - то е вашето субективно схващане. Ти мислиш, че един човек е лош - то е наше субективно схващане в дадения случай, защото с това тяло, с което сте, много мъчно може да ви намери някой, кога сте в тялото си. Може да срещне вашия секретар или подсекретар, или подпредседател, и едва ли може да ви намери в годината един път в тялото ви.
Някой път вие и сами не се познавате. Във вас става същото, както в една държава. Има нещо във вас, което оспорва вашите права. Казват ти: „Все на вас няма да служим. Най-после можем да ви изхвърлим от тази държава, да ви детронираме и да турим друго управление." И вие се уплашите и мислите, че нямате подкрепа, и тогаз почнете да пълзите и да лавирате, да полъгвате. Защото човек, като почне да лъже, е слаб - лъжата е всякога един признак на слабия човек. Тогаз кой е, който лъже? Онзи, който иска да вземе вашето място, той е. Има във вас един, който иска да ви лъже. Най-първо той се представлява за ваш приятел, той лъже. Той ще ви скара с целия свят. Неговото намерение е да ви компрометира отвън пред света и да каже: „Не му стига умът да живее, но ето ме мен, аз да оправя тая работа."
В една школа тия са опасни страни, на които никога не се спирате вие. Вие мислите, че някои неща са лесни, с които можете да се справите. Има някои неща, с които мъчно можете да се справите. Трябва да разбирате вътрешните закони.
В света гледам вече вестниците изнасят някои окултни положения. Някои мислят, че рибите са много глупави, обаче се оказва, че рибите са много умни. Един естественик навежда ред примери, за да покаже, че рибите са разумни. В този аквариум, дето той правил своите изучвания, имало един шаран, тежък петнайсет-шестнайсет килограма. Той имал своя възлюбена шаранка и шестнайсет години живели много добре като мъж и жена. Обаче един ден намразва я този шаран, след шестнайсет години я намразва и се хвърля върху нея и изгризва опашката й, наранява я и тя умира. Дето го казват - пощурял този шаран, всичко му е криво. Дават му една млада шараница на няколко години и току изведнъж той се укротява, става пак кавалер мекичък. Питам сега, кое е било онова състояние вътре в този шаран, което го накарало да се нахвърли върху своята другарка? Какво му станало криво? С какво го обидила тя? Друг шаран не е имало в аквариума, той сам бил мъж. Някакъв повод, някаква ревност се появява, криво му станало. Ако имаше друг мъжки шаран, щяха да кажат, че той е причината, а пък то било само той и неговата жена, и той не е доволен от жена си.
Питам сега, вие сега като този шаран. Някой път след шестнайсет години станете недоволни и се нахвърлите върху някого. По същия начин, същия закон - нахвърляте се на общо основание, изгризвате му опашката и казвате: „Не искам да го видя, да се махне той." Но не знаете защо, кои са причините. Това се нарича - има в човека едно естество, в което е причината. Писанието само загатва, че в човека живее един стар човек. Стар човек и един млад човек. Три човека живеят едновременно. Вие сега, които съзнавате, съзнавате съзнанието на един стар човек, който ходи и само търси погрешките, малките работи търси, и един млад човек, когото Писанието нарича „чадо Божие", „малко детенце". То е кротко и добро. А вие - третият - наблюдавате.
Някой път старият казва: „Този да се махне, Не искам да го виждам. Ако е тук, ще стане нещо." И вие трябва да го мразите. А пък вашето бъдеще зависи от младия, а не от стария. Какво трябва да правите тогаз? Например дойде ви една идея да служите на Бога. Каква е идеята за служене на Бога? Тая идея вече произтича от един свят. Вие съзнавате нещо, което ви се налага. Вие можете да отричате Бога, може да не Го познавате, но като отричате, усещате, че в себе си в дадения случай отричате нещо, а в същото време усещате, че то присъства. Отричаш, то е разумно, а усещаш, че има нещо разумно, което те ограничава. Усещаш, че няма нищо, а пък в същото време усещаш, че има нещо. Казваш, че няма да остане нищо след смъртта. Та положенията, които имате, не са толкоз сигурни. Някой път се въодушевявате, а някой път ви гледам, че съвсем сте загазили, и казвате: „Не искам да се моля, искам да поживея малко като хората. Не искам само боб и царевица, искам малко месце. Това да не правиш, там да не ходиш... искам да бъда свободен."
Ето в какво седи свободата: вие най-първо трябва да изучавате растителното царство. Имате два съседни листа - единият лист гледа другия лист. Той не трябва да се занимава със съседа си, понеже всеки лист е в състояние сам да се занимава. Ако той се занимава с неговата работа, то собствената му работа ще остане. И този другият лист няма да има нужда да му дава никакви правила, какво трябва да прави. Могат да си поговорят малко. Ни най-малко не трябва един лист да се занимава какво прави другият лист. Той си знае работата. Ако имаше психология някой път в този лист, той ще види, че другият лист е два пъти по-голям от него и че има повече материя и повече зелена краска.
Трябва ли всички листа на едно дърво да бъдат еднакво големи? Не. Всички клони на едно дърво трябва ли да бъдат еднакво големи? Не. Не е въпросът в еднаквата големина. Не е въпросът там. И трябва ли да бъдете еднакво добри? Не, няма нужда да бъдете еднакво добри. Можете да постъпвате добре, но да бъдете еднакво добри - не. В какво седи еднаквата добрина? Отивам при едного - дава ми пет лева. Вторият ми дава десет лева, третият - петнайсет. Който ми даде повече, казвам, че е по-добър човек. Отивам при едного - удря ми една плесница. Казвам, че е лош. Отивам при втори - удря ми две, три, четири, пет плесници. Нали той пак дава.
Има един анекдот за един българин и един лекар. Жена му страдала от треска. Отива той при лекаря за цяр против треската на жена си. Лекарят бил малко неразположен и му казва: „Какъв цяр?" И му ударил две плесници. Казал му: „Хайде вън!" И го изпратил. Той си излязъл и си казал: „Чудна работа. Нашите деди и прадеди другояче церяха, а пък тия сега, нови методи има, бамбашка [*бамбашка – (диал.) - съвсем друг, съвсем различен, особен]. Лекарят ми даде лекарството и ще го дам на жена си така, както той ми го даде." Отива вкъщи и казва: „Лекарят ми даде две лекарства." Жена му казала: „Дай ми ги." Той я удря. Тя казала: „Стига!" Тя плакала цял ден - плачела, че мъж й я ударил. И случило се, че тя оздравяла, изправила се. И един ден след една година дига той един куркой [*куркой – (диал.) - пуяк, мисирка]. „Да се отплатя на лекаря." - казва той. Отива при лекаря и му казва: „Преди една година дойдох при вас и вие ми дадохте две лекарства. Едното като дадох на жена си, тя оздравя. Много добро беше." Дава му куркоя. Този лекар бил забравил, взема куркоя. Онзи му казал: „Само едното лекарство стигна, а пък другото лекарство няма какво да го правя." „Ще го върнеш" - казал лекарят. И оня го ударил. Често ние в живота претърпяваме опитностите на тоя лекар. Това са съвпадения, това са начини, които нищо не обясняват.
Казвам, на всинца ви трябва едно разбиране, какво нещо е истината. Истината съдържа две качества: свобода и простор. Ако вие в душата си нямате свобода на действие и свободата на простора, да реализирате това, което искате, вие не познавате истината. При истината няма какво да се бавиш дали да го направиш. Щом е добро, направи го. Вие мислите, че истината е нещо много голямо. Имаш една мисъл, каквато и да е тя. Имаш едно желание или искаш да направиш нещо, да добие то една външна форма. Тя е вече мощна.
В какво седи вашата реалност? Докато имаш на земята тяло, ти си реален за хората. Щом изгубиш тялото, ти за тях вече представляваш една отвлечена идея. Докато твоят ум има форма, той е реален. Докато твоето сърце има форма, то е реално. Щом изгубят тия форми, те са нещо отвлечено.
Всеки човек се познава кога е в отрицателната страна. Когато си неразположен, да можеш да отделиш своето неразположение на духа, да го туриш настрана, да кажеш така: „Това не съм аз." Това е отрицателната страна, това е най-мъчното, което можете да направите. И всеки ден, когато кажете да направите нещо добро, тогаз ще дойде някоя мисъл да ви изкушава или някое желание, и ще направите точно обратното на това, което искате. Често не сте господари на себе си. Правили ли сте опит да мислите добро? Вие наблюдавате, мислите и казвате: „Този е такъв, онзи е такъв. Този е добър, онзи е лош." Ако се занимавате само с отрицателните мисли на вашия живот, ако сте недоволни, недоволни сте от майка си, от баща си, от брата си, от сестра си, от вашите съседи, навсякъде сте недоволни, питам тогаз: какво искате? И вие търсите Христа! Защо Му е на Христа такъв човек? Христос ще каже: „Защо Ми е потребен един човек, който е недоволен от всичко?" Защо си потребен на Христа? За чешит. Чудни са хората, че някой път, без да обичат, имат желание да ги обичат хората. То е невъзможно. Невъзможно е тебе да обичат, ако не обичаш. Все трябва да има някого да обичаш, и тогаз да те обичат. Когото и да е в света, да обичаш имаш право. На земята имаш право да обичаш най-малко едного, когото и да е. Нищо не значи. Може да е някоя котка, някое куче, някое дърво, някой камък. Ако ти имаш нещо, което да обичаш, то все таки в твоя живот има известна ценност, в онзи реалния свят. [...]
Ние казваме, че камъните са мъртви, че растенията са глупави, че животните са глупави. То е нашето субективно разбиране. Но често един камък може да ти помогне. Кравата ще ти даде мляко, овцата - вълна. Често един умен човек нищо няма да ви даде. Питам тогаз, какво ви ползва една интелигентност, която всичко взема, и нищо не дава? Казва някой: „Той е много интелигентен." За мен важи един интелект, ако е израз на доброта. Въпросът седи в следното - ние не говорим за миналото, ние говорим за доброто, което сега трябва да се прояви.
Сравнете някои думи. Вземете някоя дума в българския език и разгледайте ударението на думата. Да кажем, вземате една двусложна дума: „зная". Ако турите ударението върху първия слог на тая дума, какъв смисъл ще има тя, и ако го турите на втория слог, каква разлика ще има? (Изменя се времето.) Ако ударението е върху първия слог, кое време ще бъде? (Сегашно.)Ако ударението е върху втория слог? (В минало време.) Ако имаме сега трисложна дума, и ако ударението пада върху първия, втория или третия слог, каква ще бъде разликата? Някой път ударението може да покаже, че ние предвиждаме нещо в бъдещето. Думата „знаейки" значи „като зная за нещо". Това е само за изяснение. Тая дума има връзка до известна степен с бъдещето. Де е ударението? (На средния слог.)
Имате тая песен „Ще се развеселя". Как започва песента? „Ще се развеселя." (Учителят пее.) „Ще се развеселя." Хубаво, да кажем, че вие сега не одобрявате този глас. Дайте сега друг глас, който по-добре съответства на музикалното ударение. Можеш да пееш „Ще се развеселя" така. (Учителят пее по-бързо.) Как трябва да се пее? (Учителят пее много бавно думите.) „Ще се развеселя премного заради Господа." Като кажеш „заради Господа", след това ще дойде второто положение, ще дадеш един подтик. Ти ще кажеш: „На мен ли остана сега да седна да пея?"
Всичките работи са неразбрани. Ти вземаш сега игла и бързаш да шиеш. Какво умно има в това, че вземаш две неща и ги зашиваш? Ако аз бях дрехар, не щях да разрежа плата на две, а щях да го наметна. Ще кажеш, че някаква мода има. Или казваш: „Аз пиша сега." Какво умно има в това? Той само черни книгата. Всички тия работи, които ние вършим, са такива детински работи за невидимия свят. И казваш: „Чакай да пиша това писмо, че е много важно." Важно е заради вас в дадения случай. Казвам, твоето писмо за колко време ще остане? Ти седиш цяла нощ и казваш: „Ха!" (Учителят прави движение на писане и същевременно въздиша дълбоко.) Въздишаш, пишеш, въздишаш, пишеш писмото и онзи, комуто пишеш, след като прочете писмото, туря го в печката и го изгаря. След като изгори писмото, какво ще бъде вашето заключение? Цяла философия. Кое е намерението на онзи, който го гори? Той обича автора на писмото, изгаря го, да не би да се компрометира. То е ценно за него, но където и да го турят, могат да го намерят. Взема си бележка и изгаря писмото. Или пък може писмото, което изгаря, да не му е приятно.
Питам сега, онова писмо, изгореното писмо, къде е отишло? Писмото не е изгубено. Вие цяла нощ сте писали и то е протелеграфирано вече в невидимия свят. Вие мислите, че никой не знае. Всички станции знаят, че вие сте написали писмо. Може би хората тук на земята нищо не знаят, но в другия свят знаят вече. Вие сте писали любовно писмо. Целият свят вече там е гръмнал и си казват: „Той е писал любовно писмо." Всички вестници казват, че си писал по любовните работи и след това ще видят писмото ви, дали е написано по всичките правила на любовта. Например как се пише едно любовно писмо? „Многообични." От кого? Вие казвате: „Многообични, многоуважаеми." От кого? От вас. Как ще започнете? Искам само с три думи да напишете едно ваше любовно писмо, една тема за всички. От три до десет думи най-много. Едно любовно писмо от три думи. Ще си подпишете името отдолу. (Смях.) Аз, като пиша едно любовно писмо на слънцето, щях да му кажа така: „Много добре стана, че ме посети, иначе щях да се търкалям на леглото. Благодаря ти за твоето посещение. Желая често да ме посещаваш." Една услуга ми направи слънцето. Ако не беше ме посетило, щях да седя под юрган. И като ме посети, виждам, че светът е светъл, навсякъде е ясно и хубаво. Ходя и дишам чистия въздух. Значи в любовта човек трябва да влезе.
Ти трябва да влезеш в тоя свят. Той не е само един мислов свят. Ти ще влезеш в тоя свят. Щом дойде любовта, тя ще изяви всички предмети наоколо. Трябва целият свят да се измени - и плодовете, и изворите, и листата. Като дойде любовта, светът добива друга окраска и вече се явява едно ухание, и ти се изменяш. И като си замине любовта, ти пак станеш кисел. И после, като дойде отново любовта, ти пак ставаш друг. Има нещо, което си заминава. Някой път чувстваш, че идва нещо и си заминава, седиш и очакваш. Ако дойде от невидело, ти си разположен. Замине си, и ти ставаш... не зная как наричат туй нещо, туй състояние - неразположен, кисел. Човек, за да разбере истината, трябва да се освободи от всички свои стари форми. Представете си, че вие сте на сцената и ви дават една роля - играете като цар. А пък на друг му дават една роля като един от последните слуги. Като цар, той е облечен с мантия, със скиптър, с корона, а пък ти като слуга си облечен с прости дрехи на сцената - каквото ти заповядват, изпълняваш. Царят ще седи, а пък ти ще коленичиш и ще кажеш: „Царю честити." Питат сега ония от публиката: „Защо единият седи, а пък другият стои?" Така е писано. И после, като се свърши пиесата, ръкуват се с царя и му казват: „Много добре си изигра ролята." Същото правят и на слугата. И на другия ден съберат се двамата и се почерпват на масата. „Ти като цар много хубаво представи." „И ти като слуга много хубаво представи." „Хайде наздраве!" И пият. Онзи, който не разбира, ще каже: „Как така аз да си огъна колената." Хубаво. Другият казва: „Сухите клонища на едно дърво не се огъват, а пък ония живите клони се огъват." Кое е по-хубаво, да се огъва ли човек, или да не се огъва? Да се огъва е по-хубаво.
Някой казва: „Аз не искам подаяние от хората." Че ти от детинство все с подаяния живееш: от подаянията на растенията, от подаянията на кравите - млякото, от подаянието на овцете - тяхната вълна. Дрехите, които носиш, това са подаяния. Лачените обуща, които носиш, са подаяния. Той казва, че подаяния не иска. Той, като говори, в лъжата си не вярва. Ти одра кожата на животните, и казваш, че от подаяния не живееш. Така не се говори. Събуй обущата си и остани бос. Хвърли дрехите си и само малка престилка да има тук наоколо. Питам, при тия климатически условия при температура минус 25 градуса, какво ще бъде твоето положение?
Та казвам, вие по някой път седите и казвате: „Аз съм самостоятелен в моята мисъл. Аз така мисля." Хе, приятелю, ти никак не си самостоятелен. Всичко това знание е все чуждо. Аз да ви кажа откъде си го взел. Колко от това знание е ваше? Много малко е ваше. Та човек трябва да има смирение, за да разграничава кое от това знание е негово, да си не представлява това, което не е. Казва той: „Аз имам такива идеи, такова разбиране за света, за живота." Един евангелски проповедник казваше: „Библията е неизчерпаема книга. Там има богатства." В три месеца той се изчерпва. За какво ще говориш? Ще говориш веднъж за покаянието, веднъж за милосърдието, веднъж за вярата, за надеждата, за любовта. По веднъж хората ще те слушат. И по някой път аз съм забелязал, много са еднообразни хората. Едно и също нещо ми поставят, едно и също нещо казват: „Много добре е сготвено вашето ядене, отлично е." Сега не е този пътят на човешкото развитие. Всеки ден най-малко три неща да добивате: една нова мисъл, едно ново желание и една нова постъпка. В това е напредъкът. Истинският ученик трябва да прави това. Една нова мисъл, микроскопическа мисъл може да е, колкото и да е малка, една нова мисъл, едно ново желание, една нова постъпка, това е твоето богатство за този ден. Това е, което ти си добил.
Вземете следното изяснение. Да кажем, че вие сте някоя сестра. Да допуснем, че преди трийсет-четиридесет години сте били една красива мома. Всички хора са обръщали внимание на вас. След четиридесет години никой не обръща внимание на вас, и казват: „Тая старуха." Питам, младата и старухата не е ли едно и също лице? В първия и във втория случай аз виждам, че тя е все същата. В първия случай тя беше облечена в една много хубава чужда дреха, а пък сега носи една окъсана дреха на баба си, на дядо си, но тя е същата. Нейните идеи и като млада, и като стара са били все същите, само че не ги казва. Като млада ги изказва, а пък като стара ги укрива.
Аз веднъж имах разговор с една стара баба. Много интелигентна - брадата й беше заострена, вдлъбната вътре, лицето й имаше форма на месечина, скулите й не бяха много издадени. Очите й бяха добре оформени, интелигентни. Цялото й лице беше добре оформено. И като й говорех, тя каза: „Синко, много сладко говориш. Ако бях млада, щях да направя нещо." Аз я гледам и се поусмихвам, казвам й „Сега защо да не можеш да го направиш?" „Стара съм." Мен ми хареса нейната искреност: „Ако бях млада, бих направила нещо, но понеже съм стара, няма да го направя." Казах й: „Много хубаво." Ние продължавахме разговора. Тя каза: „Тия учени работи виж как били." Каквото й говоря, разбира. Не беше проста. Разбира тя, изслушва. Виждам, че тя разбира. И тя си има своя опитност. Сега тя си има един възглед, тя иска да изяви нещо. Какво може да направи тя? Аз я разбирам - ако беше млада мома, тя щеше да направи една баница, да я опече и да я сложи да ме нагости. После, ако беше млада мома, щеше да ми подари една хубава риза за спомен. Или пък можеше да ми хване ръката и да я целуне. Това се подразбира. А вие подразбирате крайното, но умните хора с малко се задоволяват. Но сега бабата не си каза мнението, пък и аз не си дадох мнението. Тя каза: „Бих направила нещо." Не искаше да си каже тя, кое е мнението й. Аз я погледнах и се поусмихнах. И казах й: „Радвам се, че не си толкоз смела. Ти, като беше млада, беше по-смела. Като стана стара, стана по-страхлива." Тя каза: „Онзи, за когото се ожених, ме лиши от моята свобода. Той го няма сега, замина за другия свят, но той ме лиши от моята свобода. Тия работи и аз не зная как да ги правя вече. Едно време знаех как да ги правя, но сега, като се ожених, изгубих мярката. Не зная какво да направя." Казвам й: „Ти ако втори път станеш млада мома, какво ще направиш?" „Няма да се женя. Ожених се преди да те срещна, а пък сега, като те срещнах, тогаз щях да се оженя." Това са дълбоки философски въпроси. Тя си мисли така: „Трябва най-първо да срещнеш Господа, и след това, оттам насетне, ти ще работиш какво да постигнеш. Преди да е дошъл Той, нищо няма да направиш." Та като казва „тебе", аз разбирам: „Ти като срещнеш Бога, като срещнеш истината, Божията любов като дойде в тебе, тогаз в тебе започват истинските постижения." Но ако някой вземе нашето съзнание преди да сме Го срещнали, то се осакатяваме. Христос казва: „Всички, които са дошли преди мене, са крадци и разбойници." Човешкото, което идва преди Божественото, е крадец и разбойник. Човешкото трябва да дойде на второ място. Най-първо в нас трябва да дойде Божественото, и след това човешкото. Това е правилното разбиране на живота. Всякога трябва да имате това разбиране.
Та казвам, в ума ми и сега седи как тая стара баба разсъждава като един мъдрец. Седи, и в погледа й има нещо детско, няма никаква задна умисъл. Тя има известни възгледи за живота, поглежда, усмихва се и казва: „Сега съм стара, доволна съм от живота. Както го прекарах, доволна съм. Онзи, за когото се ожених, той ме ограничи." Аз попитах: „Защо той те ограничи?" „Не зная защо. Познах, че не ме обичаше. Ако ме обичаше, щеше да ме остави свободна. Той нямаше доверие в мене, не ме обичаше, и ме ограничи. И аз изгубих своята свобода, а пък той изгуби възможността да прояви своята любов. Ако той й беше дал свобода, той щеше да прояви любовта. Той щеше да се повдигне и досега щеше да живее." Тя казва: „Той умря, понеже ограничи моята свобода. Умря той по единствената причина, че ме ограничи." Разкъсван от вътрешни терзания, тоя дядо всякога имал желание да не изгуби бабата си, а пък тя казваше, че той ако я обичаше, той и досега щял да бъде с нея заедно.
Аз ви навеждам на идеята, на основната идея: Бог е нещо реално. Тепърва трябва да се изучава душата. То е Божественото, което няма да ни лиши от нашата свобода. Всички ония идеи, които идат и заминават, не представляват реалността. Душата трябва да се освободи. Някой път се усещаме ограничени и искаме да се освободим, но само любовта е, която може да те освободи. Но да се повърнем сега към въпроса - при какъв случай сега трябва да давате и при какъв случай трябва да вземате? Защото има едно условие в живота. Ако дадеш, ще се освободиш. Има и друго едно условие, когато, ако вземеш, ще се освободиш. Има условие, ако ти от хамбара не извадиш известно количество жито и не го туриш на нивата, ти ще се ограничиш. Но ако го извадиш, ти от него ще спечелиш. Има и условие, ако ти навреме не пожънеш онова, което си посял, ти ще го изгубиш, ако не го събереш навреме. Събирането, това са процеси, които стават вътре. Човек не трябва да разхарчва своите мисли, чувства и постъпки. Има един вътрешен живот, върху който ние трябва да се спрем. Някой път трябва да се спреш и да се въздържаш. Често вие се поставяте сами на някое изкушение. Има някои изкушения, които идат естествено, а има някои изкушения, които вие сами ги създавате. Че ако вие се поставяте на високи планински върхове, дето има буря, и тя ви търкаля, тогаз кой ви е крив? Вие самите. Вие трябва да слезете някъде на завет, и като мине бурята, пак да се качите. Ако вие се поставите срещу течението на пороя, ще пострадате. Трябва да отидете настрани, разумни трябва да бъдете.
Има някои мисли, с които не можете да се справите. Те са като вятъра, като бурята. Оставете пороя да мине и само го наблюдавайте. Дойде някой път някоя буря. Остави я да мине, не вземайте участие. Да кажем, че има един нечист порой. Той трябва да изтече. И след като мине пороят, бурята, излез тогаз вън и работи. Спестявайте вашите енергии. Например всеки ден си вземай едно огледало и си оставяй лицето тихо и спокойно, като че нищо нямаш. (Учителят прави лицето си неспокойно.) Това е нещо неестествено. Тих и спокоен. Да мислиш, че всичко е хубаво наредено. Десет-петнайсет минути спокоен да бъдеш. Не искай да се нравиш никому. Ти седиш пред огледалото и искаш да се нравиш някому. Че какво разбира той от изкуството? Като се огледаш, гледай най-първо ти да се харесаш. Тури си това положение. Ако отпуснеш своите мускули, с това ще придобиеш сила от природата, но ако напрегнеш мускулите, при едно напрегнато състояние, ти харчиш. И всички болести и страдания в света са само методи, за да ни избавят от ненужни катастрофи, които биха ни заличили. Че ти се безпокоиш за нищо и никакво. Пътуваш ти с парахода през океана, стиснал си се и казваш: „Но ако потъне параходът в океана!" Че с твоето стискане какво ще добиеш? Ако потъне, ще потъне. И ако той е здрав, няма какво да се стискаш. Люлее се параходът. Капитанът казва: „Здрав е този параход. Нищо не значи, че се люлее." И вие сте се качили на парахода, и постоянно се стискате и казвате: „Какво ще стане с нас?" След двайсет и четири часа морето ще утихне и вие ще бъдете спокоен. Модерните параходи не потъват лесно, те много мъчно потъват. А пък онзи параход, с който вие пътувате, там са изключени катастрофите. След хиляди години едва може да стане някоя малка авария и ще го поправят, и пак ще продължите пътуването.
Първото нещо: в този параход ще си вземете огледало и ще седнете в спокойствие. Това е въпрос на подмладяване. Ще се отпуснете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се повърнете и ще си представите, че сте на четиридесет и пет - петдесет години. Ще се върнеш на деветнайсет години, ще снемеш всички тия стари работи, каквото ти си преминал. Всичкия този ненужен багаж ще го туриш настрани и за него няма да знаеш. Ще мислиш, че си на деветнайсет години. Ще знаеш, че имаш една майка и баща млади и красиви. И ще погледнеш на целия свят, и ще мислиш, че е много красив. Така ще се подмладиш. Но ти ще кажеш, че действителният свят не е такъв. Оставете вашия действителен свят, то е театър. В театъра нещата не са действителни. А в действителния свят всичко е красиво. В театъра всичко е дегизирано. Онзи слуга не е слуга. Така е писано в драмата. Обаче в действителния свят всичко е красиво. Има една красота. Някой път ние търсим красотата в дрехите. Някой път търсим красотата в лицата. Има разни хора. Някои търсят красотата в устата, във веждите, в очите, в челото. Красотата, основната красота, си има своя първи образ в очите. Онзи красивият човек има нещо особено в очите. Добрият, красивият, умният, любящият човек има нещо особено в очите. То е един момент.
Мнозина са ми приказвали при моите наблюдения по това. Един ми казва: „Срещнах едного. Имаше нещо особено, нещо чаровно в очите му. Не мога да го забравя." Един ми разправя: „Отивах да направя веднъж една голяма беля. Решил съм. Баща ми и майка ми ме съветваха да не я правя. Но срещнах една мома - като ме погледна, аз се смразих. В мен стана цял преврат и се върнах. Не можах да си обясня как стана това. И досега, двайсет години оттогава, не можах да си обясня. Какво беше, как беше, защо беше - не зная. В мен влезе един нов идеал и не направих онова." Кое е по-хубаво, да изпълни онова, което е решил, или новият идеал, който тя е вложила в него? Новият идеал. Слънцето, което сега изгрява, светлината, която сега ще дойде, мислите и желанията, които сега ще дойдат, струват повече, отколкото всичкото това, което сме преминали ние в миналото. Днешното, момента трябва да гледаме. Ние сме толкоз заети с миналото, че за настоящето, което ще дойде, не мислим. Затова оценявайте днешното, настоящето дотолкоз, доколкото то ще внесе във вас онази обновляваща сила. То ще бъде реалното, то ще бъде Божественото. И не се спирайте тогаз върху вашето минало. Англичаните казват така: „Grumbler." Тая дума и българската дума „гърми се" си приличат. Това е човек, който има недоволство - недоволен е. Донасят из къщи месо, което мирише. Българинът ще каже: „Месото мирише." Германецът казва, че като мирише, е по хубаво, българинът казва, че прясно трябва да бъде. Те са външни работи. Животът не седи във външните форми, в яденето. Външният живот се определя строго от оная трезва мисъл, която човек има. Аз казвам: „Има Божествени мисли, Божествени чувства и Божествени постъпки в природата, които определят нашето хранене и нашето бъдеще." Това не идва в съзнанието. Някой път ще срещнеш някой човек в пътя си, и той носи Божественото в себе си, несъзнателно го носи. Той ви казва: „Имам да ви кажа нещо, но втори път като ви срещна, ще ви го кажа." Той вече ти го е казал. Аз зная вече какво. Той казва: „Ще ви дойда на гости." Той ви казва: „Много ми е приятно, че се запознахме." И казва: „Ще ви дойда на гости." Но никак не ви идва на гости. Аз разбирам, има един свят Божествен, който е реалност. Той вече ви е дошъл на гости. И като си тръгнеш, той ти казва: „Аз ще ви дойда на гости." И след това ти усетиш, че в теб става една промяна и твоите работи се оправят. Като ви каже този човек, че ще ви дойде на гости, нещата ви се уреждат.
Божественото се познава по това, че като дойде то в човешката душа, то всички неща се нареждат. Човек е вече доволен, обнадеждва се, има една вяра постоянна. От старини, от смъртта не го е страх, от външните условия не го е страх. Той добива една самоувереност. Това е Божественото. Замине си Божественото - него го е страх, като буболечка от всичко трепери. Необходимо е Божественото. Без него не може. Нашите лампички може да ни греят, но те са вече резултат на онова Божественото, което е някъде в пространството. И това показва, че Божественото постоянно функционира. Ако в нас се зароди най-малката мисъл, то това показва, че Божественото вече функционира.
Сега в нас остава една мисъл. Тя е следната. Вие казвате: „Какво иска да каже Учителят?" Като старата баба: „Ако бях млада, щях да направя нещо." И досега е въпрос какво щеше да направи бабата. Тя иска да каже: „Ако бях млада, щях да направя нещо хубаво." Питам сега, в дадения случай кое накара тая баба да говори така: „Синко, ти си много учен. За мене е едно щастие, че те слушам." Тя можеше да го маже, а пък тя ми каза направо: „Ако бях млада, щях да направя нещо." Колцина от вас сега разбират правилно? Вие веднага си съставяте една идея, която не е вярна. Аз зная какво нещо щеше тя да направи. Тя щеше да направи нещо много хубаво. Аз знам, че тая баба в дадения случай щеше да запали лампите на всички хора, на всички болни хора щеше да им даде здраве. Ако тая стара баба беше млада, тя щеше да утеши всички скърбящи. Идея има тя. Ние мислим дребнаво. Няма реалност в това. Като каже тя: „Аз щях да направя нещо." Тя подразбира друго нещо. Аз я попитах: „Защо не го направиш?" Тя каза: „Онзи, когото избрах, ме лиши от моята свобода." Не че е бил спънка, обаче неговото разбиране, неговото схващане за живота са се отразили толкоз на нея, че онзи неин копнеж да стори нещо в света не е могъл да се реализира. Та казвам сега, вашият дядо дали не ви спъва? Мнозина от вас сте спънати като тая баба. Казвам й: „Какво трябва да направиш втори път?" Тя казва: „Втори път като дойда, няма да направя погрешка. Преди да ви срещна, няма да погледна дядото. Аз не си правя илюзии, аз другояче мисля. Преди да ви срещна, никога няма да погледна дядото, за дядото после ще мисля." Най-първо животът трябва да дойде, и после другото. Най-първо любовта трябва да дойде, и после животът. Животът трябва да дойде, и после движението. Тия неща трябва да дойдат последователно.
Та казвам сега, тая баба да остане във вас. За следната лекция да остане тая баба в ума ви. После любовното писмо. Как ще започнете любовното писмо, трите думи? Вие по някой път се страхувате, имате един вътрешен страх, който осакатява човека. В себе си човек трябва да се изкаже, трябва да бъде много откровен вътрешно. Не крий един недъг, който имаш в себе си. Не го изповядвай отвън, но своя вътрешен недъг го открий и намери начин, по който да го изправиш. Не го дръж в себе си, не го крий. Познай го. Понеже ти си го направил, ти си в състояние да го изправиш. То е малко нещо. Например дойде някой човек и аз съм така занят, че съм неразположен да го приема, но не мога да кажа: „Не искам да приемам никого." Това е един начин. Друг начин е следният. Мога да кажа: „Извинете, днес съм много занят. Някой друг ден на радо сърце ще ви приема." Сега кое е по-хубаво, да кажеш: „Днес няма да приемем" или да кажеш много внимателно: „В друг ден ще ви приема, днес съм занят"? По-хубаво е някой път да не те приемат. Когато стане вечер, желая да ме приемат. Хубаво е вкъщи. А когато изгрява слънцето, желая да не ме приемат вкъщи. Ще ме лишат от светлината. Когато ме канят на гости казвам: „Слънцето е залязло." Когато не ме приемат, казвам: „Ден е, трябва да ида на работа." И това е права философия.
Ако ти сполучиш това, което желаеш в света, то е нощ в живота. Ако не сполучиш, то е ден. Ако Христос беше сполучил, то щеше да бъде нощ. Христос имаше най-голямо разочарование. По-голямо разочарование от Христовото, откак светът съществува, не съм срещал. Знаете ли каква катастрофа, какво разочарование е било то? Небивало разочарование е било. Един син Божи да Го налагат на общо основание, разкарват Го като най-последния човек. И после, в Неговото име се вършат толкова престъпления и лъжи, и измами, и какво ли не. И казват: „Християнството това и това направи." Направил е Христос много работи, това, което Христос Сам е направил, една черта, която ме радва, е тая - при голямото разочарование, каквото никой не беше претърпял, Христос не се обезсърчи. И на вас казвам: когато дойдат разочарованията в живота, несполуките когато дойдат във вашия живот, това са бъдещите възможности за вашия прогрес.
Силата на християнството седи в несполуките, които Христос имаше. И досега големите разочарования, които Христос имаше, служат като целителен балсам за много хора. Христос казва: „Не Моята, но Твоята воля да бъде." Според мен всички хора трябва да възприемат истината да дойде Царството Божие, а пък то стана обратното. От хиляди години хората спорят за какво сме дошли, как трябва да се разбира Евангелието, как трябва да живеят мъже и жени, как трябва да живеят братът и сестрата, как трябва да живеят търговците и прочее. Христос не дойде да определи как трябва да живеят. Как трябва да живеят, това беше точно определено. За какво дойде Христос на земята? Някои казват, че Христос дошъл да научи хората как да живеят. Не, Той казва: „Ако Ме обичате, ще опазите Моя закон." Нова заповед ви давам: „Даром сте взели, даром давайте." Онова, което сте взели от мен, дайте го на света. И казва Той простата истина. Той казва: „Има три неща. Кажете на хората - живот без любов е мъчение, знание без мъдрост е ограничение и истина без свобода, това е робство." Това е отрицателната страна. Сега другата страна. Кажете на хората, че животът седи в любовта, нищо повече. Ти не мисли какъв е бил твоят живот. Ти не мисли за своето невежество. Ти не мисли, че не си свободен. Че кой те е лишил от свобода? От свобода ти сам можеш да се лишиш, като вярваш, че не си свободен. Аз вечерно време, като излизам между дърветата, виждам нещо. Някой може да помисли, че това е засада. Мяркат се сенки тук-там. Една сестра разправяше: „Учителят бил много смел човек." В какво седи смелостта? Вечерно време седи някой на Изгрева. Аз отивам при него и го поглеждам кой е. Той се обръща. Сега някой може да вземе предохранителни мерки, да не би да е някой разбойник. Кой е по-силен, който краде или който не краде? Който не краде е по-силен. Кой е по-силен, който греши или който не греши? Който не греши е по-силен. Кой е по-силен, който мисли или който не мисли? Който мисли. Кой е по-силен, който чувства или който не чувства? Който чувства е по-силен. Силата на човека седи в неговата права мисъл. И в най-лошия човек има нещо добро. Казва ми един познат. Хващат го разбойници. Той отива при главатаря на разбойниците, който е с револвер в ръка. Главатарят го поглежда, усмихва му се и му казва: „Този револвер не е за теб, той е за други. С тебе няма какво да се разправям." Поприказвахме, хвана ме, здрависа се с мене и ми каза: „Приятно ми е, че ви срещам. Младите са направили една погрешка, че те доведоха, но ще извиниш."
Сега ние предполагаме в света неща, които не могат да станат. Котката обикновените жаби не ги яде, защото между котката и жабата няма съответствие. Но една змия ги яде. Това, което котката не яде, змията го яде. Та казвам: ако вие вървите по Божествения път, има неща така невъзможни, както котката да яде жаби. Един разбойник може да има такова разположение към тебе, както котката към жабата, даже вие сте му някак отвратителни. Той не иска да те спира и не може да ви каже: „Горе ръцете." Та сега научете се да бъдете господари на духовете, които живеят във вас и да им заповядате, а не те да ви заповядат. Досега вие сте заповядали все на големите духове, а пък сега се учите да заповядате на малките. На големия за да му заповядаш, трябва да му слугуваш. На малкия за да му заповядаш, трябва да го задоволиш. На големия можеш да заповядаш, като му слугуваш, друго правило няма. Каквото му кажеш тогаз, ще го изпълни. А пък на малкия можеш да заповядаш, като го задоволиш. Другояче, ако искаш за малко нещо да го изхвърлиш навън, то е неразбиране на ония велики закони в живота. И ако мислиш на силния по друг начин да му заповядаш, не можеш. Има и други методи, но тия са най-износните. Христос казва: „Син человечески не дойде да Му послужат, но да послужи." Ако искате да заповядвате, слугувайте на големите. Ако искате на малките да заповядвате, задоволете ги.
Казвам сега, слугувай на ума си. Той е голямото в тебе. Слугувай на сърцето си. То е малкото в тебе. Онова, което умът ти иска да направиш, направи го. И онова, което сърцето ти иска, направи го. Задоволи сърцето си. А не да откажеш всичко на сърцето и да кажеш: „Това не може, онова не може." Сърцето ти иска малко медец. Имаш едно желание. Някой път иска само една лъжичка медец, голяма лъжица не иска. Услужи на това малкото желание на сърцето. Намери една лъжичка, какво ти коства? Иди и до оня край на света и намери тая лъжичка. И някой път може да иска само малко вода няколко глътки. Намери тия две-три глътки вода и ги глътни. В малките работи има задоволяване. Искаш някой път да станеш сутринта, имаш малко желание да направиш разходка и казваш: „Кой ли ще си бие краката сега?" Направи тая разходка. Че това са малките неща. Ние отказваме да направим. Искаш малко водица, казваш: „Не му е времето сега." Искаш малко медец, казваш: „Не му е времето." Искаш големите работи, но при големите работи се иска много голяма жертва. Та сега е Божественият път. Разбиране трябва.
Вие сте дошли тук на Изгрева, сега някои работи вече сте почнали. Вие сте дошли до областта, в която почвате вече всички да страдате от многото. Вие имате така преизобилно, че не знаете какво да направите с вашето богатство. Влагайте вашия капитал. Вие искате да станете милионери. Влагайте вашия капитал в обръщение. И после не давайте парите си с високи лихви. Едно на сто е достатъчно, не ви трябва много.
Срещал съм мнозина, които казват: „Аз не знам какво да кажа." Как да не знаеш? Можеш да кажеш. Кажете ми новата форма. Когато обичате някой човек, как трябва да му кажете, че го обичате? Представете си, че искате някой да ви каже, че ви обича.
Онзи, който ви обича, трябва да бъде човек много предвидлив, да вижда вашия вътрешен живот. Той вижда, че имате нужда от някои хубави чорапчета и ги купува. Той вижда, че имате нужда от дрехи, от един куфар, от някаква си книга и всички тия работи, от които имате нужда, той ги е взел. Идва ви на гости и ги оставя. Той никога няма ви да каже: „Аз ви обичам." Той ще каже: „По-хубав куфар от този не можах да намеря сега. По-добри дрехи не можах да намеря." Но вие усещате, че той върви по много естествен път. В дадения случай ние трябва към хората, към ближните си, към учениците си да имаме ония мисли, които служат за тяхното повдигане. А пък тяхното повдигане е и нашето повдигане. Защото ние в света като се повдигнем, с това се въздига и Божието Име, и с това се прославя Бог. Нашето въздигане е прославяне на Бога, а пък нашето падане е падане на Божието Име. Като се обърнеш към Бога, ще станеш носител на новото учение.
Та сега в прочетената глава се говори за пришествието, а пък пришествието на Господа не може да стане, докато човек не познае злото в себе си и да го отдели. Човек трябва да има ясна представа за доброто и злото, което е в него, и същевременно да познава пътя, по който трябва да върви. Три неща са те, които успоредно вървят. Единият път, по който вие вървите. Другият път е път на злото. Злото до известно време ще върви с вас, но после ще си върви, ще ви остави. И тогаз ще приличате на онзи българин, който вървял в Ню Йорк. И разправяше ми той своята опитност. „Един апаш върви няколко крачки подир мене и ми казва: „Кой си ти?" Аз мълчах. Един километър вървеше след мене и най-после ми каза: „Good Bуе." (Сбогом.) И той като каза „сбогом", олекна ми. Той се върна.
Като каже: „Кой си ти?", ти ще мълчиш. Ще те спре на пътя, ще ти каже: „Good Bуе!" и ще се върне, а вашият път продължава. Пътят на злото ще спре и ще ни каже: „Сбогом." До известно време злото ще върви с вас, донякъде, и после то ще спре и ще си върви. И благодарете, че вие сте свободни от ония неприятности, които досега ви спъват в живота.
„Отче наш."
Гимнастически упражнения.
Осемнадесета лекция на Общия окултен клас
30 януари 1935 г., сряда, 5 часа
София – Изгрев
Общ Окултен Клас
30.01.1935 05:00 Сряда,
София
|
Начало
