Ще прочета 10-та глава от Битие.
Тази глава представлява костелив орех. За да извади една от ядките му, човек трябва да чопли с игла. В тази глава се изреждат родословията на Ноевите синове. Евреите се отличават по това, че спазват реда на раждането, вследствие на което изреждат имената на всички поколения в хронологически ред. Тази хронология е важна за евреите, но какво се ползвате вие и всички ония, които четат Битието? То е все едно да ви заставят да изучавате звездите на небето според тяхната големина. За астронома тия звезди имат значение, но за обикновения човек те не представляват особен интерес. Като изучавате астрономията, виждате, че на небето има 19 звезди от първа величина. Като дойдете до звездите от втора величина, там ще намерите около 120 звезди. Като се домогнете до звездите от трета величина, ще видите, че те са още повече на брой. Колкото по-надолу слизате, броят на звездите се увеличава, а големината им намалява. Всяка звезда има свое име, което е важно за астронома, но не и за обикновения човек. Синовете на Ноя, за които се говори в Битието, са Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам – монголците, а от Яфет – арабската раса. Европейските народи са потомци на Яфет, те са яфетовци. Като четете имената на Ноевото поколение, вие се отегчавате и намирате, че няма смисъл да си губите времето с тях. Който не се интересува, той може да не ги чете. Обаче който се интересува, ще ги прочете няколко пъти и в някои от тях ще намери известна хармония и звучност в съчетанието на буквите. Не е лесна работа да открива човек известна хармония в звуковете. Това се отнася до силните хора. Само силните хора се занимават с мъчни работи. Те се заемат да чистят костеливи орехи. Слабите хора търсят лесни работи. Добре е човек да чете Библията и да превежда нещата. Всяко име съдържа в себе си дълбок, вътрешен смисъл. Същевременно трябва да се изучава характера на всяко лице, за което се пише. За пример, всички ония, които са произлезли от Хам, минават за неблагонадеждни хора. Те се наричат хамовци. Всеки човек, на когото работите не вървят добре, е от семето на Хам. Причината за това се дължи на факта, че Ной е вдигнал благословението си от Хам. За лошо поведение към баща си той получи бащиното проклятие.
Мнозина се оплакват, че като четат, забравят скоро, а особено имена не помнят. Има случаи, когато човек може да забрави и своето име. Това е патологическо състояние, но все-таки се случва. Един американски професор отишъл на пощата да получи писма, адресирани на негово име. Началникът на пощата го запитал за името му, но в този момент той не могъл да си спомни, как се казва – забравил името си. Той се извинил на началника, че трябва да свърши някаква бърза работа, заради което веднага се отправил към дома си, да пита жена си за името. На пътя го срещнал един познат, който се спрял и го заговорил. Като чул името си, той се зарадвал и се върнал в пощата да получи писмата си.
Причината за отслабване на паметта се дължи на излишък на млечна киселина, която се събира в мозъка на човека. Има хора, които колкото пъти ви срещнат, все питат за името ви – лесно забравят имена. Ето, и вие четете и препрочитате по няколко пъти Библията и Евангелието, но колко имена знаете наизуст? Най-важните имена знаете, но не и тия на по-маловажните личности. Всяко име, освен че принадлежи на дадено лице, същевременно означава един колективитет. Освен лични, имената са и колективни.
Като ученици, вие трябва да изучавате смисъла на всяка буква и от съчетанието им да определяте характера на човека. Това е наука, с която човек може да предсказва много неща. По името на човека може да се гадае, да се предсказва всичко, което предстои да му се случи. За да гадае по името, човек трябва да има разбиране, да знае значението на всяка буква, както и съчетанието им в слогове. Като разделите буквите в българската азбука на три реда, във всеки ред по девет букви, ще останат няколко букви за четвъртия ред. За да бъде животът на човека хармоничен, в името му трябва да има срички, в които да влиза по една буква от четирите реда. Тези букви трябва да вървят в такъв последователен ред, в какъвто са наредени в азбуката. Както виждате, много знания са нужни, за да може човек да гадае. Започне ли да гадае, каквото каже, трябва да излезе вярно.
Един ходжа служил 10 години наред в джамията, но работите му, вместо да се уреждали, все назад вървели. Един ден жена му го посъветвала да напусне служенето си на Бога и да потърси по-доходен занаят. Той решил да започне да гадае на хората. За тази цел той взел восък, стопил го и започнал да гадае. Случило се, че каквото казвал, всичко излизало вярно. Един ден го срещнал един познат на пазарa и го запитал: „Като знаеш да гадаеш, кажи ми какво нося в тази дреха“. Ходжата се замислил и казал тихо в себе си: „Веднъж лисица в курника, втори път в курника, но на третия път плаща с кожата си“. Като чул думата „лисица“, познатият казал: „Приятелю, и този път позна – лисица нося в дрехата“. Като се върнал у дома си, ходжата казал на жена си: „И днес спечелих нещо. Намерих се в трудно положение, но благополучно излязох от него. И този път можах да отгадая нещо“.
Какво станало по-нататък с него? Той се прочул в цяла Персия за добър гадател. По това време в дома на персийския шах станала голяма кражба. Шахът го извикал и му заповядал да открие крадците. Гадателят казал, че му са нужни 30 дена, за да свърши тази работа. Като се върнал у дома си, той казал на жена си: „Какво направи с мене? Ти изложи главата ми на смърт. Досега, както да е, справях се с новия си занаят, но положението ми вече се затрудни. Шахът ми даде много трудна задача. Ако не я реша, главата ми ще отиде“. За да реши задачата си, гадателят излизал всеки ден на края на гората, където прекарвал в размишление. Той взел в джоба си 30 царевични зърна. Вечер, когато трябвало да се връща дома си, той изваждал едно зрънце и си казвал: „Ето, първият мина“. Той подразбирал, че първият ден минал. Разбойниците, като чули, че гадателят се наел със задачата да ги открие, всеки ден пращали по един от тях, да видят какво прави. Първият разбойник минал в момента, когато гадателят изваждал първото зрънце, и чул думите: „Ето, първият мина“. Разбойникът помислил, че гадателят го познал, и веднага съобщил това на другарите си. Ден след ден гадателят правил същото: отивал в гората на размишление, вадел по едно от 30-те царевични зрънца и си казвал: „Ето, и вторият, и третият, и четвъртият мина“. Разбойниците чували това и се замислили за положението си. Като дошъл предпоследният ден, те чули, че гадателят си казва, че и 29-ият мина. Те отишли при него, изповядали престъплението си, върнали откраднатите вещи и го помолили да не ги издава, за да не ги накаже шахът. И този път ходжата излязъл благополучно от трудното си положение. При всички трудни моменти той запазвал присъствие на духа си.
Какво означава гадаенето? Да гадаеш, това значи да предвиждаш и предсказваш неща, които предстоят да станат. Човек гадае върху неща, които са неизвестни, които още не са станали. Писмената реч е особен род гадание. Който знае буквите, той може да гадае какво е написано. Езикът е също така особен род гадание. От съчетанието на думите в изречения човек изучава вътрешния живот на хората. Писателите, поетите нареждат речта в стройна форма, в рими, в музикални изрази. В свещените книги пък, освен буквени и слогови съчетания, вие ще намерите цели изрази, в които се крият символите на нещата. Който има търпение, той ще спира на всички глави, подобни на прочетената, и от имената, които се цитират, ще прави преводи, ще търси буквения и звуковия произход. Като прави тези изучaвания, човек ще кали търпението си.
Като ученици, вие трябва да изучавате имената, да видите какви сили се крият в тях. На български ние казваме „Мария“ и „Мара“. Това са еврейски имена. На еврейски „Мария“ означава солена вода, а „Мара“ – горчива вода. И солената вода има смисъл, но когато готвите. Искате ли да пиете от тази вода, вие трябва да я дестилирате, да отделите солта ѝ. Горчивата вода има значение само за болни, както пелинът. Изобщо всяка буква, всеки звук съдържа в себе си известна сила, която трябва да се употреби на място. Не се ли употреби на място, не се ли съчетае правилно с други букви или звукове, може да произлезе някакъв взрив. За пример, кой не е опитвал силата на обидните думи?
Следователно ораторът, ученият трябва да подбират думите, с които си служат. Не ги ли подбират, те не могат да произведат желания резултат. Свещеникът трябва да подбира думите, от които съставя проповедта си. Длъжникът трябва да подбира думите си, с които моли кредитора да отложи изплащането на полицата. Не е достатъчно човек да говори само, но важно е какво говори, как съчетава думите на своята реч. Не ги ли съчетава според законите на разумната реч, той не говори истината. Запитват някого какво е неговото верую и, без да мисли, той казва, че е православен християнин. Вярно ли е, че е християнин? Като християнин, прилага ли той Христовия закон на Любовта? Друг пък ще каже, че е българин. Вярно ли е това? Като българин, знае ли той своя произход? Знае ли от кой син на Ноя е произлязъл? Друг пък ще каже, че е англичанин, от Великобритания. Какво означава думата „Британия“? „Бритберита“ на еврейски означава „завет Господен“. Според някои, англичаните са произлезли от десетте загубени израилски племена, за които се казва в Библията, че ще управляват народите. Тия десет племена били благословени, затова и до днес работите на англичаните вървят добре. Учените, просветените англичани знаят това, но не и обикновените. Последните не се интересуват от своя произход. Англичаните имат нещо общо с евреите. Те казват: „Времето е пари“. Значи за тях парите са ценна мярка. И американците подържат същия девиз: „Времето е пари“.
Един англичанин се хванал с един американец на бас, че може да посети един американски милиардер. Американецът не вярвал, че англичанинът ще успее да се срещне с някой милиардер, и се хванали на бас: който изгуби басът, той да заплати 250 английски стерлинги. Американецът не вярвал в успеха на англичанина, защото знаел, че милиардерът не би изгубил една минута от времето си напразно. Обаче англичанинът решил на всяка цена да посети милиардера. За тази цел той ходил два–три пъти при милиардера да иска пет минути от него. Милиардерът все отказвал. Най-после той отговорил на англичанина: „Моето време е скъпо. Една минута ми струва пет английски лири“. – „Ще ви заплатя, колкото искате, но моля да ми дадете пет минути от вашето време.“ Американецът се съгласил и му определил пет минути за среща. В уречения час срещата се състояла. Англичанинът се поклонил любезно на милиардера и седнал на един стол. – „Моля, кажете какво обичате.“ – „Дойдох да ви видя.“ Милиардерът на няколко пъти изваждал часовника си, да види колко минути ще седи гостът. И англичанинът, от своя страна, вадил часовника и гледал колко е часът. Като изминали пет минути, той извадил 25 английски лири и ги дал на милиардера: Заповядайте, тия пари са за вас, а останалите са мои. „Аз дойдох само да ви видя, да докажа, че мога да отнема няколко минути от скъпото ви време, за което се хванах на бас. И моето време е не по-малко скъпо от вашето. Довиждане!“
И тъй, искате ли да създадете добри отношения помежду си, вие трябва да изгладите езика си, да употребявате меки думи в говора си. Същевременно вие трябва да изчистите окото си, да виждате доброто и красивото в човека, а не неговите лоши, отрицателни черти. Искате ли да кажете нещо на човека, намерете някоя добра черта в него и говорете за нея. Пита ли ви някой какво мислите за него, кажете му, че има добро сърце. На друг кажете, че е добър математик. На трети кажете, че е отличен естественик, разбира растенията и билките и може да лекува с тях. На четвърти кажете, че е музикален. Ще кажете, че не искате да залъгвате хората, а трябва да им говорите истината. Каква истина е тази, да кажете на някого, че е лицемер и завистлив човек? Кажете ли му това, вместо да го освободите от недостатъците му, вие ще го настроите против себе си и ще си създадете голяма неприятност. Ако наистина той е лицемер, не е ли истина, че е добър математик? Човек няма само лоши качества в себе си. Наред с лошите качества човек има и нещо добро в характера си. Защо тогава да не изнесете една от неговите добри черти? Само онзи човек може да разкрива отрицателните черти на хората, който разполага с любов и знания. Няма ли големи знания и любов, по-добре да мълчи. Един българин отишъл при един турчин, чехлар, да си купи евтини чехли. Търговецът имал голям избор на чехли. Българинът премерил 10–20 чифта чехли, но никой от тях не бил по мярка. Силно ядосан, турчинът му казал: „Нямам чехли за тебе. Ти си човек без калъп“. Българинът излязъл обиден от дюкяна на турчина и след като се отдалечил на десетина километра разстояние, обърнал се по направление към града, вдигнал юмрук във въздуха и извикал към турчина: „Ти си човек без калъп!“ Нито турчинът постъпил добре, нито българинът. Не можа ли турчинът да каже на клиента си: „Господине, между моите чехли няма такива по ваша мярка. Аз мога да ви взема мярка и да ушия един чифт специално за вас“. По този начин и двамата щяха да бъдат доволни. Тогава и българинът щеше да отговори, че неговият крак, наистина, е голям, но според височината му, според големината на другите удове.
Като изучавате мерките на човека, ще видите, че между тях съществува известно съответствие. За пример, между дължината на лицето, на ръката и на краката има известно съответствие. Колкото е дълго лицето на човека, толкова е голяма китката на ръката му, толкова е голям и кракът му. Има изключения от тези мерки, но обикновено това съответствие е спазено. Лицето на човека представлява написана книга, по която може да се чете неговият живот. Краката му пък представляват основата, на която е поставен неговият живот. Ако ходът му е сигурен, твърд, категоричен, това показва, че той има морален устой. Видите ли, че някой стъпва първо на пръстите, а после на петата си, ще знаете, че този човек започва първо с ума си, а свършва с материалното. По краката се съди дали даден човек е добродетелен или не. По ръцете пък се съди дали даден човек е справедлив или не. Ръцете определят всекидневния живот на човека. От ръката ще познаете може ли човек да свърши известна работа или не може. Ръката на човека определя доколко може да се разчита на него.
Като ученици, вие трябва да работите според методите на окултните, на мистичните школи. Тези методи са взети от разумната природа. Само чрез тях човек може да се справи с противоречията на своя живот. Откъде се раждат противоречията в човешкия живот? От непостигнати мисли, желания и чувства. Всеки човек има желания, които иска да постигне, но той трябва да знае пътищата за тяхното постигане. Не намери ли тия пътища, той неизбежно се излага на противоречия. Един от методите за разрешаване на противоречията е чистият език. Изкуство е да може човек да поставя всяка дума на място и на време. Същевременно важно е с какви думи ще си служи. Колкото е по-чист езикът на човека, толкова по-лесно разрешава задачите си. Езикът оказва голямо влияние върху човешката мисъл. Движенията също влияят върху мисълта и чувствата. Ако не разбира значението на известно движение, човек започва да подозира, в резултат на което прави ред изводи. Интересно е да проследи човек колко от тия изводи са верни. Ако е искрен в себе си, той ще види, че повечето изводи са неверни. Човек трябва да работи съзнателно върху себе си, да придобие положително абсолютно верую, да придобие положителни знания, да не изпада в подозрения, в съмнения и колебания. Търси ли нещо, стреми ли се към нещо, той може да го намери в себе си. Щом се вглъби в себе си, човек нищо не очаква от хората, в нищо не ги подозира. Търси ли знания, библиотека, църква, човек ще ги намери в себе си. Този е правилният път за развитие. И външните условия са важни, но те не са винаги в хармония с човека. Представете си, че някой човек е попаднал на един усамотен остров, а трябва да чете книги, да се моли на Бога. Къде ще намери библиотека, църква, или болница, ако трябва да се лекува? Той може да намери всичко това в себе си. Като знаете това, не се сърдете на хората за неуспехите си, не обвинявайте ближните си за своите объркани работи.
Защо не успява човек в работите си? Защото бърза. Светският човек бърза да свърши училище, да вземе някаква голяма служба. Религиозният бърза час по-скоро да се усъвършенства, да стане свет човек. Дали човек е светски или религиозен, като стане ученик на Великата Школа на живота, първата година ще изучава мълчанието. Хората около него ще говорят, ще се произнасят върху различни въпроси, а той ще слуша и ще мълчи. Втората година ще изучава търпението. Каквото да му се случи през това време, той трябва да понася с търпение. Третата година ще изучава закона на вярата. Да вярва човек, това значи да дойде до убеждението, че всичко е за добро. Един ден той ще види, че в големите мъчнотии и противоречия се крие нещо добро. Каквато работа да започне, каквото изкуство да изучава, човек непременно трябва да прилага тия три закона: закона на мълчанието, на търпението и на вярата. Ако някой изучава пеене, за пример, първата година повече ще слуша и ще мълчи, а по-малко ще пее. Втората година ще започне да пее, но ще бъде готов да носи присмеха и подигравките на всички. Така той ще прилага търпението. На третата година ще започне да вярва, че ще излезе певец от него.
Разправят за знаменития американски проповедник Муди, че в миналото някога бил обущар. По едно време в него се родила мисълта да стане проповедник. Тази мисъл не го оставяла спокоен. Той шиел обуща, но все за своето проповедничество мислел, вследствие на което работата му не вървяла добре – постоянно чел Библията и Евангелието. Той присъствал на всяко молитвено събрание и взимал думата да каже нещо. Недоволни от неговите проповеди, слушателите го пъдели навън. Обаче при всички неуспехи той не се отчайвал. След десет години опити в това направление той успял да си пробие път – бил признат за един от видните американски проповедници. Той държал своите проповеди в Америка и в Англия. На проповедите му присъствувал 20–30-хиляден народ. На едно от събранията присъствал Гладстон. Като се свършила проповедта, Гладстон се обърнал към Муди с думите: „Бих желал да имам вашите широки гърди“. Муди му отговорил: „Аз пък бих желал да имам вашата глава“.
Като не успяват в живота си, и младите, и старите се обезсърчават. Защо? Те очакват резултати преди да са приложили мълчанието, търпението и вярата. Всичко, каквото душата на човека желае, ще дойде, но по хронологически ред. Пътят към Царството Божие е красив, но не е обсипан с рози. Ако пътят към Царството Божие беше постлан с рози, хората постоянно щяха да се спъват. Път, постлан изключително с цветя, е път на заблуждения. Цветята представляват почивка за човека, но не и някаква реалност. Всяко цвете има своето значение, вследствие на което човек може да разговаря с него. За пример, карамфилът символизира човек с изтънчен характер. Ако някоя мома даде един карамфил на момък, с това тя иска да обърне вниманието му върху своя характер. Тя иска да му каже: „Ако се ожениш за мене, ти трябва да бъдеш много умен, защото ще се справяш с особен характер“. Всички цветя са на мястото си, но човек трябва да знае кога да ги къса и за какво да ги употребява. Не знаете ли тия неща, вие ще се натъкнете на големи неприятности. Цветята съдържат лечебна сила в себе си, която също така трябва да се използва по определено време. Лечебността на цветята не е еднаква всякога – зависи от времето, от месеца, от деня и от часа, в който се берат. И така, за да се ползва правилно от благата на природата, човек трябва да бъде разумен. Щом е разумен, той превръща нещата така, че от всичко се ползва. Ако дойде някой при него и започне да го ласкае, да му казва, че подобен на него няма в целия свят, той не трябва да се изкушава, но да преведе думите на изкусителя в друг смисъл. Той трябва да си каже: „Ако е въпрос за моята личност, аз зная какво представлявам като човек, но ако става въпрос за Божественото в мене, и аз съм съгласен, че като него няма подобно в света“. Бог е единственият в света, Който знае да мълчи, да търпи и да вярва. Той е единственият, Който никога не се разколебава и никога не разлюбва. Залюби ли веднъж някого, Той във вечността му остава верен. Бог мери нещата с мярката на вечността. Разчитайте на тия качества на Бога и никога не се обезсърчавайте. Каквото да загубите в живота си, Бог пак ще го върне, но по-изобилно от първото. Вярвайте в Онзи, на Когото вярата никога не се разколебава. Каквито грехове и престъпления да правите, в края на краищата добре ще завършите живота си. Кога да е, всеки човек ще дойде до съвършенството като стремеж на неговата душа. Всички хора да се откажат от вас, знайте, че Бог никога няма да се откаже. Той единствен ще се спре пред вас, ще ви повдигне и ще ви каже: „Върви напред!“ Следователно, като сте дошли на земята, вие трябва да мълчите, за да мислите; вие трябва да търпите, за да издържате; най-после вие трябва да имате вяра, за да се справяте лесно с противоречията в живота си.
Съвременните хора са дошли на земята, но не знаят своя произход. Преди потопа те произлезли от Адам и Ева, затова могат да се нарекат адамисти и евисти. След потопа, обаче, едни са произлезли от Сим, други – от Хам, а трети – от Яфет. Днес всеки човек трябва да знае от кого от тримата синове на Ной е произлязъл. Какво означава името Адам? Понеже първият човек е бил направен от червена пръст, Адам означава червен човек, в когото Бог е вложил Духа си – Атма. Адам е първото същество, което е носило Божия Дух, Божието дихание в себе си, Ева е първото същество, което е носило свещеното име на Бога – Йехова. Силен е само онзи човек, който носи свещеното име на Бога. Погрешката на Ева се заключава в това, че опетни свещеното име на Бога. Погрешката на Адам пък се заключава в това, че не послуша Божия Дух в себе си. Кажат ли на някого „адамист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети Духа Божи в себе си. Кажат ли му „евист“, той трябва да знае, че му е дадена задача да освети името Божие в себе си. Какво означава името Яфет? На руски език „Я“ означава „аз“, а на турски – масло. На английски „фет“ означава вяра и съдба. Яфет носи вяра и съдба – зависи от произношението. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си. Със своята желязна воля и организация те държат света в ръцете си.
И така, за да бъдете „яфетисти“, вие трябва да организирате своя ум, своето сърце и своята воля, т.е. своите мисли, чувства и постъпки.
Сега повтарям: първата година ще учите мълчание, втората – търпение, третата – вяра, четвъртата – надежда, да знаете на кого да се надявате, да знаете как да се обличате, да ходите и да постъпвате. Петата и последна година ще учите и прилагате Любовта. Любовта ще приложите последна. Поставите ли Любовта на първо място, вие ще обърнете света надолу с главата. Докато не приложите мълчанието, търпението, вярата, надеждата, Любовта никога не бихте могли да приложите.
Проявеният Дух в Любовта, проявеният Дух в Мъдростта, проявеният Дух в Истината носи всичките блага на живота, на Единния, Вечния Бог, извор на всички блага, в Когото всичко се обединява.
Утринно слово от Учителя, държано на 25 ноември 1934 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
25.11.1934 Неделя,
София
|
Начало
