| Порталът към съзнателен живот |
Живот, знание и свобода
(Съборни Беседи,
15.08.1934 Сряда, Витоша, Яворови присо)
Беинса Дуно |
|
Съвременният свят страда от дезорганизиране. Защо? – Защото в разбиранията на съвременните хора за живота няма единство, което да ги сплотява. Изобщо всички хора уреждат живота си тъй, както разбират. Каквото и да говорят, както и да се изявяват външно, вътрешно всеки постъпва, както разбира. Колкото и каквото да се проповядва на вълка, той все вълк си остава. Той си знае своето. Колкото и каквото да се проповядва на овцата, в разбиранията си тя пак овца си остава. В някои отношения мнозина дават овцата за пример. Наистина, по характер тя е мека, няма грубия характер на вълка, но е нечиста. Дето живее, там оставя нечистотиите си. Аз вземам вълка и овцата като два типа в живота. Някои хора имат разбирания и характер като тия на вълка, а други – като на овцата. Отрицателната черта на вълка е грубостта, а на овцата – нечистотата. Положителната черта на овцата е щедростта: тя дава млякото, вълната си, а понякога и децата си. Вълкът обаче не е щедър. Добрата черта на вълка е, че не дава място на паразити в себе си. Паразитите се страхуват от вълка. Ако направите кожух от вълча кожа, никакви паразити няма да влязат в него. Енергията на вълка е потребна за Природата. Ако вълкът не беше полезен, Природата не би го търпяла, той не би съществувал. Веднъж щом съществува, той има известно предназначение както за Природата, така и за човешкия живот. Каменарят, който троши камъните, железарят, който кове желязото, земеделецът, който оре земята – всички се нуждаят от енергията на вълка. Тази енергия е необходима навсякъде, дето трябва да се пробива път. И обратно: там, дето силите трябва да се организират, е необходима енергията на овцата.
Съвременният свят се нуждае от организиране. За тази организация е нужно начало. Хората наричат това начало Бог. Като атрибути, присъщи на това Начало, са животът, знанието и свободата. Значи животът, знанието и свободата излизат от това вечно Начало, от Бога. Човек може да добие живот, знание и свобода само от Бога – от никое друго същество не може той да добие тези неща. Всичките погрешки на хората се заключават в това, че търсят живота, знанието и свободата там, дето те не съществуват. Вследствие на това в тях се заражда вътрешно недоволство. Вътрешното недоволство е признак на това, че хората не вървят в правия път. Някой казва, че е недоволен от живота. Той е недоволен от живота, защото го няма в себе си. Друг е недоволен от знанието, защото го няма в себе си. Трети пък е недоволен от свободата, защото я няма в себе си. Ако има в себе си живота, знанието и свободата, които изтичат от Бога, той щеше да бъде напълно доволен.
Като се говори за доволството, мнозина се натъкват на мисълта, че доволният човек няма подтик за работа. Не, тази мисъл е погрешна. Животът започва с доволството. Трябва човек да е доволен от всичко, което му е дадено, за да няма какво да го смущава. При това положение той ще има една строго определена цел, към която ще се стреми. Каква ще бъде тази цел? Каква е целта на художника? – Да рисува. Ако той не може да рисува, да копира Природата, какъв художник ще излезе от него? Каква е целта на техника? – Да мисли, докато изнамери такава форма, която съответства на принципа, който иска да впрегне на работа. Ако вие не можете да впрегнете великите принципи на живота, на знанието и на свободата на работа, какъв смисъл ще има вашият живот? Без това разбиране за живота, за знанието и за свободата, колкото и да се стремите към тях, те ще бъдат нещо външно за вас – дреха, накит, с които можете само да се представите, без те да внесат във вас някакво вътрешно, дълбоко съдържание и смисъл. Всъщност животът има външна страна, но тази негова страна не представлява още истинския живот. Истинският живот е нещо постоянно, установено, което не се поддава на никаква промяна. В каквато форма и да се постави, голяма или малка, животът не се изменя, той остава един и същ. Съвременните хора искат да изменят живота си, вследствие на което някой мисли, че е успял да направи това, и казва, че е изменил живота си. Това е криво разбиране. Животът никога не се изменя. Когато казвате, че искате да измените живота, това подразбира, че търсите такава форма, в която може той да се прояви. Ако не намерите форма, съответна на неговите изисквания, той ще се прояви, както знае.
Щом се говори за живота, във връзка с него се повдига въпросът за човека. Що е човек? – Човек е същество, което мисли. Това е общ извод. С други думи казано: всяка мисъл, приложена в живота, е израз на човека. Ако не може да прояви своя живот, своето знание и своята свобода, човекът се намира още в зародиша, в зачатието на своята форма.
Христос казва: "Ако Отец Ми е с вас, вие ще правите дела, каквито и Той прави." Следователно вие нищо не можете да направите, ако Бог не е с вас. Не мислете, че можете да заставите Бога да дойде при вас. Не, вашата задача е само да не противодействате на Бога – нищо повече. Какво правите вие? От една страна Му противодействате, а от друга – искате да Му покажете начин, път, как да се прояви Той във вас. Това е човешка работа. Всичката философия на живота се заключава в следното: не противодействайте на Бога, когато се проявява в живота, в знанието и в свободата. – "Как се изразява това противодействие?" – Който не люби, той противодейства на Бога. Който противодейства, той се излага на вътрешна борба, от която излиза победен. Когато слабият воюва със силния, той всякога остава победен, стъпкан. Ако невежият се бори със знаещия, той всякога ще бъде стъпкан. Ако робът се бори със свободния, той също така ще бъде стъпкан. Когато някой ви тъпче, трябва да намерите причината за това. Като размишлявате и наблюдавате себе си, ще видите, че причината се дължи на факта, че или не любите, или не учите, или нямате стремеж към свободата. Свободата обича Истината, знанието – Мъдростта, а животът – Любовта. Ако нямате Любов в себе си, животът във вас не може да се развива; ако нямате обич към Мъдростта, знанието във вас не може да се развива; ако нямате любов към Истината, вашата свобода не може да се прояви. Този е единственият метод да проявите живота, знанието и свободата.
Сега всички трябва да се стремите към изработване на вътрешни методи за работа. Всички очакват да дойде някой отвън да ги научи на нещо. Учителят може да предаде някакъв урок на учениците си, но ако те не приложат това, което им е предадено, знанието ще остане неразбрано за тях. За учителя или за професора е ясно това, което преподава, но ако учениците му не учат и не прилагат, това знание ще остане безпредметно.Те няма да се домогнат до онова, което им е потребно в живота. Мнозина мислят, че ще дойде ден, когато ще се освободят от ограниченията в живота, ще влязат в Царството Божие, дето царува радост, мир и веселие. Вярно е това, но работа се изисква от всички. Затова именно аз ви давам метод, който може да ви помогне за постигане на вашите идеали. Щом приложите този метод, още днес можете да влезете в Царството Божие, още днес Бог, светиите, ангелите, добрите хора могат да посетят дома ви. Кога ще дойде това нещо за другите хора, не е важно. За вас може да дойде още днес. Какво искате: да дойде Царството Божие за всички хора изведнъж, или да дойде първо за вас? Едно трябва да знаете: Царството Божие е дошло отдавна за света, за Цялото, защото Бог живее в Цялото. За частите обаче, частно за човека, Царството Божие още не е дошло. Като части хората трябва да се обединят в едно цяло, да се организират, за да разберат великия закон на Живота. Мнозина поддържат идеята, че Бог е непостижим, че не обръща внимание на тях като на малки величини в живота. Питам: защо вие обръщате внимание на малкия си пръст? – Защото е част от ръката ви, а тя – част от цялото тяло. Ако този пръст се отдели от ръката ви, и да искате, не можете да му обърнете внимание. Следователно, докато сте част от Бога, Той всякога ще ви обръща внимание. Щом сте част от Бога, вие всякога ще бъдете на работа. Затова е казано: "Ние сме съработници с Бога." Който е осъзнал тази Истина, той никога не може да противодейства на Божията работа, на Божия план. И като свърши работата, която му е определена, човек може да си почине. В почивката само той е свободен.
И тъй: живот, знание и свобода – за физическия живот. Любов, Мъдрост, Истина – за духовния живот на човека. Всички хора говорят за Любовта като за основа на живота и към нея се стремят. Майката обича детето си. Защо? – Защото има някаква връзка с детето си. За знанието ли го обича? – Не. Детето се ражда невежо, не знае да говори, постепенно се учи да приказва. Такова, каквото е детето, майката го обича. Често в хората се заражда желание да бъдат силни, учени, богати, независими, равни на Бога. Ако постигнат всичко това, ще излезе, че Бог е несъвършен. Те едва ли не мислят, че всичко могат да постигнат. Едно трябва да се знае: детето символизира онова начало в човека, което се стреми към развитие, към усъвършенстване. Тази е причината, заради която майката обича детето си. Тази е причината, заради която Бог обича човека. Майката вижда в детето си ония сили, способности, които Бог е вложил в него, и се радва, че един ден то ще се повдигне, ще израсте. Тя казва: "Каквато съм аз, такова ще стане и моето дете." Започва да прави опити с него – един, два, три, пет, десет, докато един ден види, че детето започва да проявява живота, знанието и свободата по същия начин, както тя ги проявява. Докато е при майка си, детето се развива свободно, без да се спира върху въпроса, дали тя го обича, или не. То не се съмнява в обичта на майка си и затова расте. В който момент се усъмни в любовта ѝ, то се спъва и престава да се развива.
Същото може да се каже и за вас. В който момент се усъмните в Любовта на Бога, вашето развитие спира. Ако слуша майка си, детето ще постигне всичко, каквото тя желае. Щом постигне това, което майката желае, то ще постигне и своите желания. Това е закон. Следователно, ако и вие работите за постигането на Божиите желания, ще постигнете и своите. Който разбере този закон, той трябва да го приложи, да види неговите резултати. За тази цел впрегнете страданията, недоразуменията, лошите мисли, чувства и постъпки на работа! Впрегнете всички вълци, мечки, тигри във вас на работа! Не ги избивайте, но работа им дайте! Вие сте пуснали вашите вълци и овце на свобода, да правят каквото искат. Вълците, поради своята грубост и жестокост, са унищожили част от живота. Овцете, поради своята нечистота, са изцапали всички места, дето кракът им е стъпил. За да не стават тия неща, впрегнете и вълците, и овцете на работа!
Кой е най-големият вълк в човека? – Недоволството. Коя е най-голямата овца в човека? – Доволството. Вълкът е недоволството, овцата – доволството. Аз вземам вълка и овцата като образи, върху които да размишлявате. Тъй щото, дойде ли при вас недоволството – вълкът, впрегнете го на работа. Дойде ли доволството – овцата, впрегнете я на работа. Само по този начин ще изпълните Волята Божия и ще придобиете три неща, необходими за вас: Живот, Знание и Свобода.
Изпейте песента Бог е Любов.
15 август, 5 ч.
Съборни Беседи
15.08.1934 Сряда,
Витоша, Яворови присо
|
| |
проверка и редакция:
Общество Бяло Братство
|
посещения: 2300
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
