Сряда, 5 часа сутринта
(Небето чисто. Времето тихо и топло. Рядка мъгла по земята)
Добрата молитва
Размишление
Ще ви прочета Притчи, 7 глава, само първите четири стиха.
Има едно повърхностно разбиране за нещата, външно разбиране. Представете си, при сегашния строй, един син, чийто баща е овчар и друг син, чийто баща е княз. На пръв поглед каква е разликата между тия двама сина? В свещената книга се казва, че всички хора са родени от Бога. Как е сега възможно да са от Бога родени всички и единият да е роден от княз, а другият от овчар. Тогава вие ще попаднете в онази логика, вашите разсъждения ще бъдат в пътя на онези разсъждения, които имал един българин. Той е бил сиромах, нямал пари да си купи дървено масло, зехтин. Отишел при свещеника и му казал, че иска да пости. И свещеникът му казва какво трябва да яде: „Свинско месо няма да ядеш! Грехота е да се яде свинско месо през пости. Позволява се малко варен боб с дървено масло и малко варен боб без дървено масло.“ Онзи го попитал: „Колко пъти?“ Свещеникът му казал: „Три пъти ще ядеш боб без масло и три пъти боб с малко дървено масло.“ Онзи турил боба с малко водица и лук и го сварил. Той имал свинска мас, но му се каза, че не е позволено да се употребява през пости. Но му идва на ум една идея: със свредлото си пробива една дупка в едно дърво, прекарва свинската мас през дупката и налива в гърнето. Яде и отива пак при попа и му казва: „Изпълних както ми каза. Три пъти ядох боб без масло и три пъти с дървено масло.“ Този човек не е някой съвременен, но обича да изопачава истината, той е чистосърдечен и вярва, че като мине свинската мас през дупката на дървото, става дървена. Питам, той мисли, че е дървено масло, но свинската мас става ли дървено масло? Онзи, който не разбира свойството на свинската мас и свойството на дървеното масло, той може да се заблуждава. Но при изключителни условия свинската мас може да се употреби като едно лекарство. Ако я употребяваш, какво ще каже един вегетарианец? Но трябва да знаеш в каква доза, колко свинска мас трябва да туриш, за да се излекуваш. Но свинската мас, като храна не може да стане, понеже е много скъпа. Сега, ще ви дам едно сравнение: кое е по-износно – да угощаваш един обикновен овчар ли или един княз? Ако ти не си заможен човек, кого ще предпочиташ да угощаваш, княза или овчаря? Князът няма да бъде задоволен от това, което имаш. Това е външната страна. Вий трябва да си извадите правило. Казвам, човек трябва да бъде добър. Но какво подразбираме под думите „добър човек“, где се отразява добротата на човека? Ако доброто е плод, щом е на дървото, всяко дърво от плода се познава дали е добро или зло. Ябълката се познава от плода, крушата също. Всички дървета се познават от плода. И човек се познава по плода. Но трябва да има един начин за самовъзпитание.
Искаш да бъдеш говорител. Искаш да говориш на хората. Представете си, че искаш да приготвиш една сказка, оратор да бъдеш, да говориш по всичките правила. Как ще започнеш? Как започват сега? Нали сте слушали сказки? Как започва сказчикът: Почитаеми господа или уважаеми господа или уважаеми гражданки и граждани. А ако си религиозен ще каже: „Уважаеми братя, или почитаеми братя.“ И след това как ще развие своята реч? Защо почва с думата „уважаеми“ или „почитаеми“? Ти все трябва да кажеш една сладка дума на човека, но като му я кажеш, какво ще засегнеш у него? Всяка дума произвежда у човека особен ефект. Има думи, които, ако ги изказваш постоянно, ще продължат твоя нос. Това е отчасти верно. Има изключения. Има думи, които продължават човешкия нос. Има думи, които продължават човешките уши. Има думи, които уголемяват човешките уста. Има думи, които уголемяват човешките очи. Можеш с думите си да направиш каквито вежди искаш, но ако знаеш. По някой път, във външния живот аз съм правил някои опити по психология на животните. Например, имате една котка в къщи. Дадете ѝ сух хляб. Тя казва: „Такова нещо не го ям.“ Но вземете малко топла вода, капнете на хляба, поразмегчете го малко, понамажете го малко от едната и другата страна с малко сиренце и тази котка идва, изведнъж се прекомандирова и мисли, че хляба е друг. Турете на хляба няколко капки вода, малко масълце или сиренце и тя веднага го яде.
Вие казвате сега: „Трябва да бъдем добри!“ Каква дума трябва да турите пред думата добър и след нея, за да има ефект. По някой път, вий се намирате в положението на княжески синове и мислите за вашата кръв, за вашия произход и за вашите постижения. Хубави работи са те. Да кажем, че ти отиваш в училище и мислиш, че ти си бил княжески син, имаш това съзнание, но в същото време тебе паметта ти е слаба, па и другите ти разсъждения не са толкова добри, а има други синове, които не са княжески, но са много по-способни. Питам: какво те ползва тебе твоята титла? Сега, аз искам да ви извадя от едно положение, някой път хората казват: „Това нещо за мене ли се отнася или за другите?“ Доброто е за човека, то не е за животните. А злото за кого е? В Писанието се казва, че всички плодове са направени за човека, но по някой път и животните ядат плодове. В Писанието се казва, че Бог дал тревата за животни и плодове за човека.
По някой път, ти не харесваш носа си. (Липсва чертеж в оригинала.) Защо не го харесваш? Изкуството си има модели. И всеки един от вас има известни модели. И по някой път вие се заблуждавате от външната мода. Има много дефекти в живота, които произтичат от човешките органи, като един резултат на миналото. Някой път вий може да си държите главата на една страна, може на другата страна или може да я наклонявате напред или назад. Кога хората почват да се прегърбват? Когато остареят. И най-после гледаш, че старият съвсем се е прегърбил. У младия има едно желание, най-първо той се ражда прегърбен и у него има желание да се изправи. А у стария има обратен процес. Той си казва: „Остарях, остарях, остарях!“ И се навежда, навежда. Детето ти казва: „Млад съм!“ И това дете почва да се изправя. Това дете действува по законите на внушението на Божествения свят.
Докато в тебе действува Божественото, ти си млад. Когато ти не се подчиняваш на Божественото, като станеш човек, ти остаряваш. Остаряването е човешки процес. Ти, като напуснеш Бога, недоволен си. Недоволен си от това, от онова, това са човешки работи. В Бога няма недоволство. Той е от всички доволен. Щом си с Него, ще бъдеш доволен от всичко. Щом не си [с] в Него, ще бъдеш недоволен. Що е недоволство? – Недоимък. Съмняваш се – това е недоимък. Не можеш да помниш – това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш – това е недоимък. Ходиш криво или кракът ти е крив някъде – това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш – това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът!“ Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така. Твоят свят, твоите разбирания са така наредени. Ти искаш да те обичат хората – това е недоимък. Искаш да те уважават – това е недоимък. Искаш да станеш богат – това е недоимък. Искаш да станеш учен – това е недоимък. Искаш да се подмладиш – това е недоимък. Искаш да станеш някой висок чиновник – това е недоимък. Всичко това показва негативната страна на живота. Искаш да станеш добър, искаш да станеш светия – това е недоимък. Казвате: „Аз имам стремеж!“ Хубаво, този стремеж как ще го изпълниш? Казваш: „Аз искам да изпълня Волята Божия!“ Това е недоимък. Искаш да изпълниш, а не знаеш как да я изпълниш. Как трябва да се изпълни Волята Божия? Представете си, че аз съм поставил две сестри – едната на едната страна на масата, а другата на противоположната страна на масата и на средата турям един килограм ябълки от най-хубавите, от първокласните. Пет големи ябълки са там – един килограм. Всяка една сестра, като погледне, ще иска да изпълни [Волята] Божия. Аз искам да видя как ще я изпълнят. Едната ще погледне, иска да види коя ябълка е най-голямата. Тя я е видяла, турила е око на нея. И почва да се гледат една на друга и казват си: „Заповядайте, вземете си!“ Изпитват се. Не искат да си изкажат желанията. Всяка е турила окото си на най-голямата. И двете имат един малък храм. Едната казва: „Вземете си вие, моля, вий сте по-голямата!“ И по-безочливата взема по-голямата, а онази си казва: „Защо тя взе тая ябълка“, но си замълчава. Питам, тая, която е взела голямата ябълка, изпълнила ли е Волята Божия?
За да реши въпроса, какво трябва да се направи? Аз бих разрешил този въпрос така, ще кажа: „Сестри, понеже сте хвърлили око на тази, голямата ябълка, да я разделим на две равни части и да хвърлим чоп и на която се падне, тя ще вземе едната половина, а другата ще вземе другата.“ При всяко друго разрешение, все ще остане недоволство, каквото и да кажем на другата сестра, тя ще каже: „Можех и аз да я взема, аз бях толкова глупава“, отпосле тя ще си разсъждава в себе си. Това е едно малко, микроскопическо недоволство. Тя ще съди другата и ще казва: „Тя не взе от долу малката ябълка, а взе голямата.“ И някой път, като се разсърди, изведнъж ще каже: „Тя взе голямата ябълка!“
Какво престъпление има в това? Нито едната е работила за тази ябълка, нито другата. Домакинята, която е била толкова добра, ги е набрала от своята градина и ги е турила тук. Де е престъплението? Престъплението е в техните желания. Стълкновението е в техните желания. Всеки един от тях има желание да вземе най-голямата. Че едната взела голямата ябълка или другата, де е престъплението. Ако някой ви поканят и ако друга си позволи да вземе тази голямата ябълка, ти можеш да кажеш: „Зная я аз, коя е тя. Каква е лакома! Взе голямата ябълка!“ Така се заражда грехът. Ти казваш: „Аз я познавам.“ Ако тази мисъл работеше доста дълго време, тя ще произведе един резултат върху лицето ти.
Даже, ако наблюдавате психологически, ще видите, че всяко недоволство произвежда известно действие. Турете пред един човек нещо за ядене и изведнъж ще познаете, донякъде, каква е неговата психология. Направете една хубава баница, червеничка, па я турете пред човека. Ще го изпитвате. И даже, за да се възпита човек сам той трябва да направи следното: Като ви донесат една баница, да не бърза да я яде. Ако си много гладен, никак не бързай. Седни си и си кажи: „Почакай малко братко!“ На себе си така да си поприказваш малко. Дигни баницата, погледай я и пак си поседни. Постой няколко минути. Стани и пий малко вода, походи малко, пак поседни, но гледай да не прекалиш. А пък ти сега бързаш и мислиш, че като се наядеш, ще свършиш работата си. Нищо няма да свършиш. Или можеш да искаш всичката тази баница да я изядеш. И това не бързай. Ако аз съм, ето какво ще направя. Аз държа едно правило: като седна да ям, аз размишлявам десет минути. Вземам пред вид тези, които са по-гладни от мене и които са по-сити от мене. За десет минути отгоре, всички хора ги вземам пред вид. И ако някои са яли вече, имам ги пред вид. И ако някои не са яли, всички тях ги вземам пред вид. И без да ме смущават, помисля си върху това. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мене не ме смущава гладът. Гладът не е едно страдание. Гладът е едно велико, Божествено подбуждение. А яденето, насищането, това е успокоение вече. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. След това имаш един нов план. Ти си се наял сега, работата е дадена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. У гладния човек не трябва да има пресилване. Човек не трябва да има пресилване, значи човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа. Всеки един от вас трябва да работи толкоз, колкото трябва.
Та казвам, глад има навсякъде. У вас може да има глад да ви обичат. Ти гладуваш да те обичат. Ти можеш да гладуваш да те почитат хората. Не е лошо. Но трябва да се работи. Ако вие имате глад за любовта, тогава коя е мярката? Коя е мярката за глада на любовта? Искате да ви обичат хората, но най-първо вие трябва да се обичате. Е, добре, каква е мярката, за да обичаме някого? Аз не се спирам върху обикновените разбирания на хората, понеже в тези, обикновените разибрания има една мода, има известна основа, която не е на место. Не мене ми дадат един месен домашен хляб. Аз го ям, но той е чужд. Не съм го месил аз този хляб. Минал е през няколко ръце. Мога да ям някой хляб, който е месен с крака. Много хлебари има, които месят в големите корита с краката си. Много пъти вий ядете пасти, направени, но ако идете в тези сладкарници, ще видите, че много яйца са влязли в тях, макар и да са развалени. И казвате: „Модна е тази сладкарница.“ Да, модна, дето развалените яйца са смесени вътре в пастата.
Хубаво, сега ние можем да се възхищаваме, но когато ти туриш една развалена дума при една сладка дума и разбъркаш една каша и дадеш на хората, ти не си ли в тази сладкарница? От две сестри едната казва на другата: „Много си груба сестро!“ А другата казва: „А пък ти си светия!“ Казвам, те са две сладкарници. Аз сега седя пред вратата на едната и на другата сладкарница и мисля в коя сладкарница да влеза. В сладкарницата на грубата ли или в сладкарницата на светицата.
Думата „сестра“ – това [е] най-хубавото. Думата сестра по произход е най-хубавата. Сестра, това е най-хубавото име, което може да турите на една жена тук на земята, по първоначалния произход. И на един човек най-хубавото име, което можете да му турите след бащата – това е „брат“. В който и да е език тези две думи, почти най-хубавите, са еднозначещи, думите „брат“ и „сестра“. Когато братът и сестрата в една къща не могат да живеят добре, тогава брат и сестра ли са те? И когато брата не съзнава, че тя му е сестра, той не се обхожда с нея като със сестра.
Всяко нещо си има своята обхода. Вземете в музиката. Например, ако вземеш основния тон „до“ като „ре“, тогава не е правилно. Можеш първоначално да взимаш по-ниско или по-високо. Тогава имаш право, но веднъж ако вземеш основния тон в по-висока или по-ниска степен, то всичките други тонове трябва да имат еднакво отношение към основния тон.
Да кажем, че ще пеете песента „Бог е любов“. Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи: Бог е Любов. Ти имаш думата „Бог“. Как ще дадеш мисъл на пението? Трябва да дадеш мисъл на пението . Ти ще кажеш: „Аз ще го мисля.“ Че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога какво трябва да мислиш, като пееш „Бог“? Ний често произнасяме думите „Бог е любов“. Всичките блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, всичко това произтича от Бога. И като дойдеш ти до Бога, по кой начин можеш да познаеш, че си дошел при Него? Аз ще ви дам само една диагноза: реалността в света се отличава по едно нещо – ти като дойдеш там, като пристигнеш до тая реалност, противоречията трябва да изчезнат, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалността и се задоволяват всичките твои нужди, ти си при Бога. И няма смущение в душата ти. Но, ако не се премахнат смущенията в душата ти, ти не си при Него. Че онова дете, което е плакало, плакало за майка си и като види майка си и я прегърне и тури главата си до нея, детето утихне и поглежда я и казва: „Да не ме оставяш!“ И майка му казва: „И ти да не ме оставяш! И всякога при мене да идваш!“ Майката казва: „Да ме слушаш, при мене да идваш всякога, да ме познаваш, каквото кажа да го изпълняваш!“
И по какво се познава доброто дете? То трябва да познава майка си, трябва да познава желанията на майка си и трябва да ги изпълнява.
Трябва да имаме едно предразположение да изпълняваме всякога Волята Божия, без да си правим никакви уговорки. И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил, какво лице да му тури? Във всички тези животни, които са били най-първо, Господ си правил модели. Той намислил да направи човека и направил един модел, втори, трети, четвърти и пр. И видял, че не е това за човека. Правил, правил тези модели и дошел до шестия ден и тогава, като направил всички модели, най-после направил един модел и казал: „Този е доста сполучлив, по човешки говоря. Този модел е вече за човека. Допада ми се той!“ И в какво седял този модел? Всичките модели, които Господ си е правил, не можели да се изправят на краката си. Все падали пред Него. Той все трябвало да ги вдигне. Дигне Господ модела и той падне. И Бог казвал: „Не са за човека!“ Дига ги, слага ги и като направил последния модел, той не паднал и Бог казал: „Този модел е за човека.“ Щом пада не е модел за човека.
Щом грешиш, то не е истинския модел. Това са модели, които ще паднат. Щом падаш, не си хубав модел. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа, не пада, това е модел. Има такива модели. (Учителят показва чертежа.) (Липсва чертеж в оригинала.) Този модел пада ли или не пада? Я го накарайте да падне! Той се е изправил така. Този казва: „Аз съм от тези, които не падат!“ Ний си правим уговорки, казваме: „невъзможно е човек да не падне!“ Тази уговорка си няма место, това са минали неща. Можеш да кажеш: „Било е време, когато аз съм падал.“ Или казано по-подробно на същия език: „Било е време, когато всички онези модели, които Бог е направил, все са падали.“ Било е време, когато Той е направил един модел, който не падал. Следователно, аз се спирам на онзи модел, който не пада.
Сега, като изнасям това, каква мисъл остава във вас? – Да изпълним Волята Божия. Най-първо, за да изпълниш Волята Божия, не трябва да падаш. За да изпълниш Волята Божия, не трябва да куцаш, не трябва да бъдеш сляп, не трябва да бъдеш глух, не трябва да те боли стомаха, не трябва да те боли гръбнака, не трябва да имаш ревматизъм, никакъв недъг не трябва да имаш. Може ли? – Може.
Така трябва да бъде. Дали може или не, то е друг въпрос, но така трябва да бъде. Ти казваш: „Но кой може да го постигне?“ Няма какво да го постигаш. Ти си вътре в този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. Защото, в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия“, това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря“, това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум“, това е падане. Като говорим за постижимо, не подразбирам да развиеш всичко, та да бъдеш като Бога. Постижими неща са всички неща, от които ти, в дадения случай, ти можеш да се ползуваш. И после, под постижими неща се разбира следното: ти имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А, по някой път вий сте в стълкновение с вашите възгледи или в стълкновение един с други.
(Учителят показва сестра Анастасия Христова и казва:) Тази млада сестра не е модел сега. Някой път ми казват за някоя сестра: „Вижте, тая сестра плаче!“ Че трябва да плаче! Без плач тази работа не може да стане. Вий сте чудни, когато някой ми казва: „Той плаче.“ Много добре! Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ами, много си се наквасил!“ Много хубаво стана, че се наквасил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемеш Божествената красота. Може да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва отдолу, под прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че можеш да поплачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
Някой път, като започна аз да плача, много плача и аз! Като поплача, гледам дали умът ми е станал прояснен, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И плача, плача! И след като ми дойде умът на место, като виждам, че умът, сърцето и волята са вече на место, казвам: „Няма да плача повече!“ Умът, чувствата и волята ми се нагласиха. И казвам: плачът си постигна това, което трябваше. За мене плачът е една хубава баня. Излизам си от банята и се обличам. Аз плача докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър широка [дълбока]. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябваше да плача цяла година, за да я напълня.
Ний имаме понятие за човека, че е голям. Това е положението на една българска гайда. Да, представете си, че аз направя една гайда от волска кожа. Сега ги правят от овча кожа, но може да се направи голяма гайда от волска кожа. Ако може да се направи един голям орган да свири, то може да се направи и една голяма гайда от волска кожа, за да може да събира повече въздух. Това е само за обяснение.
Отче наш
6 часа сутринта
33 лекция на Общия окултен клас 9 май 1934 г. София, Изгрев
Общ Окултен Клас
09.05.1934 Сряда,
София
|
Начало
