5 и 30 часа сутринта
(Небето прошарено с облаци.
Тук-таме звезди. Тихо. Доста топло.)
15 минути размишление.
Ще прочета пета глава от Евангелието на Йоана от 1 до 14 стих.
Духът Божи
Хората се запитват, какво нещо е търпението. Търпението е една черта, която мъчно се разбира, мъчно се усвоява. Всички хора са търпеливи без да са търпеливи. Носят търпението без да са търпеливи. Каквото нещо и да дойде на главата ти, все ще го носиш. Минаваш за търпелив, обаче в себе си се тревожиш, плачеш, изискваш, роптаеш. И най-после се примиряваш и казваш: „Няма какво да се прави.“ Сега това примирение ние го наричаме търпение. Онези, които обичат да философствуват, могат да попитат: „Не може ли и без търпение в света?“ Да няма в живота никакви препятствия. Има и живот без препятствия, съвършения живот. Но този, съвършеният живот на земята по този път ще мине. Ние мислим за съвършения живот, но за да дойдем до съвършения живот трябва да минем през този, който не е съвършен. Ражда се тогава друг един въпрос: Не може ли човек да се роди изведнъж съвършен? Но това е едно механическо схващане. Ние искаме някой, да направи някой живота съвършен. Ако ти можеш да бъдеш съвършен така, ще приличаш на един часовник. Ти няма да участвуваш в живота. Ще те курдисат, ще бъдеш много точен, ще бъдеш съвършен, ще показваш времето на другите хора, но няма да знаеш твоето предназначение. Ако те попитат, каква работа вършиш, ще кажеш: „Никаква работа!“ Часовникът не върши работата за себе си, той нищо не придобива, като се движи, нито яде, нито пие, нито има някакви разноски.
Но има едно положение, в което всички се намирате: Преобладаваще влияние на силните чувства. Когато чувствата почват да господствуват много над човека, той не мисли много. Неговата мисъл е свързана с ежедневните чувствувания и усети, които има. Боли те пръста и не може да мислиш за никаква философия. Дето отидеш, за своя пръст си мислиш. Обръщаш го, връзваш го, развързваш го, за тебе той е най-важното и той те заставя да мислиш за него. Ще търсиш лек за него. Оздравее пръстът и пак го забравиш. По някой път, в живота ние казваме: „Никой не обръща внимание на мене.“ И когато се обърне внимание на пръста, какво е положението? Мислиш ли, че от доброта му обръщаш внимание. Като те заболи пръстът му обръщаш внимание, имаш го присърдце и все за него мислиш. И всички удове на телото мислят все за болния уд.
Някой път може да се позамислите, какво подразбирате под думите, че трябва да ви обичат хората, да ви обича някой. Какво подразбирате под думата обич. Да допуснем, че някой човек, като ви обича е близо, но някой човек може да е на другата страна на земята и ви обича. Какво прави той заради вас? Вие се радвате на тази обич, но какво прави заради вас? Той ви писал писмо и вие се радвате, но какво добивате от това писмо. Той живее на другия край на земята. Ако е беден този човек, нищо не добивате, добивате само едно писмо. Ако е богат, добивате, по някой път, един чек, изтегляте го от пощата. Или пък, ако той е ученолюбив по някоя книга ще ви изпраща, нещо интересно и ще бъдете доволни. Но представете си, че имате един такъв човек, който ви обича и никога не сте го виждали и вий го обичате. По традиция той е бил приятел на баща ви и казвате, че роднински връзки имате с него. И без да го знаете, от това което прави заради вас, вие мислите, че той има някаква си обич към вас. Казваме много пъти: Ние мислим за някои същества от другия свят, не сме ги виждали. Някой път тия същества ни правят някакви услуги. Даже можем да се съмняваме, дали те ни правят тия услуги или други ги правят. Казваме, че има същества на оня свят и ги наричаме светии, праведни, сродни души, с много имена ги кръщаваме.
Сега този, болния човек в прочетената глава никога не е очаквал, че ще дойде някое същество от невидимия свят – нещо много изключително. Имаме само един пример в тази къпалня, за да имате тази опитност. Той колко години е седял там? – 38 години. Коя е хубавата страна? 38 години не е малко. То е цял един живот. 38 години този човек е чакал, всяка една година да се размъти водата и да влезе, да се изцели. И 38 години той изгубвал условията за здравето си. Тъкмо се размътвала водата, друг някой влизал и той трябвало да чака идната година. Пак трябвало да чака. 38 години е чакал! Сега, в тази къпалня, той не е бил единствения. Много болни е имало. Защо Христос се спря само при него, а не се спря при други? Това е вече философия. Има негови съображения вътре. Ако някой ме попита, защо Господ е направил света такъв, мога да дам някои философски изяснения, но всъщност, защо светът е така направен, този Който го е направил, само Той знае това. А пък другите, които не са го направили, те само предполагат. И онзи, който предполага, всякога неговата мисъл е далеч от самата истина. Сега светът мяза, при сегашните условия, на такава къпалня. Светът е точно тази къпалня. И всички вие, може би само някои от вас, всички почти вие, имате нужда и очаквате да се размъти водата. И при това размътване на водата, кое е това, което очаквате. Това е очакването на някое щастие да ви дойде. Болен сте, сиромах сте, невежа сте. И очаквате да дойде ангел, да слезе той и да размъти водата. И вие, когато се окъпете, да уредите вашите работи. И някои от вас по 38 години сте чакали. Чакате, чакате и казвате след това, че втори път, като дойде ангелът пак в къпалнята, тогаз ще влезете, в някое друго прераждане.
Това, което ви говоря е външната страна. Ние разглеждаме живота и не можем да си дадем едно правилно разбиране. Например, ти си трезвен човек, много си трезвен. Може да си брат или сестра. Но един ден ти отиваш на гости и те почерпят с една чашка или абсент или коняк или хубаво винце, една малка чашка. И в тебе има някое същество, нещо в тебе ти казва: „Кусни малко, досега ти си много невежа, не постъпваш както хората. Кусни си нещо.“ Друго същество ти казва: „Не бутай!“ Двете същества ти не ги знаеш. Едното същество ти казва: „Вземи колкото за хатъра на тези хора“, а пък другото същество ти казва: „Не взимай!“ Пиеш една чашка, после казваш: „Много голям невежа съм бил. Много хубав бил този коняк, този абсент.“ Хубав е бил, като изстинеш да го туриш малко в чая. Може да се лекуваш даже с коняк. Хремав си, ще вземеш малко чай с коняк. Едно лечебно средство, но лоши са последствията. Чаша след чаша и се образува един лош навик. И като дойдеш до чашата, тя те привлича. Ти пиеш, изгубиш съзнание и на другия ден те боли главата и обещаваш, че няма да пиеш, но пак пиеш.
По някой път по-надалече отиваме. Вие искате да добиете една хубава черта на характера си, но тази черта я нямаш. Дойдеш до някъде – търпиш. Търпението е една от добрите черти. Но много мъчно може да се добие. Много мъчно може човек да бъде търпелив. В търпението човек трябва да бъде почти глух за някои неща. Той трябва да има един навик в съзнанието, че когато ще го обиждат, да се отнесе съзнанието му някъде другаде и като му говорят, той да не чува. Като го побутнат, ще му кажат: „Слушай, ти не знаеш ли, аз какво ти казах?“ А той да каже: „Но аз нищо не чух.“ Някой път има любопитство. Някой казва: „Аз съм чул. Знаеш ли, какво говорят за вас вашите ближни?“ – „Че какво говорят?“ И той почва да ги нарежда. И гледаш, че онзи, който е бил по-рано весел, сега се попари изведнаж. Ти питаш: „Какво казаха?“ Защо се интересуваш, какво са казали ближните? Представете си, че аз съм някой голям цигулар, знаеш ли какво ще кажат хората? Аз зная, какво ще кажат хората. – Или че зная да свиря или че съм голям простак в свиренето. Едно от двете. Или че много хубаво свиря или че не свиря хубаво. За какво се нуждая от тяхното мнение? Ако свиря хубаво, не се нуждая от това. Аз свиря за себе си. Мене ми е приятно. Като свиря някой път, казвам: „Не е свирене това!“ Като бутнеш на пианото, там тона си има определено место, все ще изкараш тона по-лесно. Но, като бутнеш на цигулката ще изкараш тон, но някой път не е толкоз хубав тонът.
Сега уреденият живот е пиано. Моралния живот аз го наричам пиано. С две ръце свириш. А пък неуреденият живот е цигулка. Няма никакъв закон там. Там има закон, че ще вземеш така и така, но нито един учител не може да ти каже, де ще туриш пръста си. Не му знаеш закона. Туриш пръста си и не излиза. И ако би имало закон за онези, които свирят на цигулка да ги наказват, то не зная, но почти всички трябваше да бъдат турени вътре, в затвора. На пианото, като бутнеш, се има нещо точно определено. Но в цигулката много малко биха могли да избегнат от наказанието. Пианото е нагласено, а пък цигулката сам трябва да нагласиш. Някой път се разглася. Някой път цигуларя свири, но не му е нагласена цигулката. И времето може да съдействува за разгласяването. Точно си нагласил, спаднала някоя жица на половин тон, постоянно трябва да завърташ и да развърташ.
Снощи слушахме един сляп човек, който се научил да свири на пиано. (На 27 февруарий 1934г., в салона Биад, слепият унгарски пианист Имре Унгар даде Шопенов концерт. Той пожънал първите си успехи още в музикалната академия в Буда-Пеща, дето удивил слушателите. После, 1932г., във Варшава взел участие в шопеновите тържества и спечелил първа награда. Унгар се смята като един от най-добрите изпълнители на Шопена.) Някой казва: „Как го харесваш?“ Той е насърчение за онези, които имат очи. Този, слепият, като свири, какво остава за ония, които имат очи. Защо слепият свири хубаво? Де ги намира, слепият тия клавиши? Мъчнотиите при него са почти като при цигулката, но цигулката е още по-голямо изпитание. Този, слепият, свири на пиано, но всеки един човек, който свири на цигулка е почти като сляп човек. Трябва голяма съобразителност. И действително, че у човека има едно чувство, чрез което той се ориентира. Един цигулар дълго време като свирил, у него има нещо странно: пръстите му прогледват. При пианото и при всички инструменти, като прогледнат пръстите, може да свириш. И докато са слепи пръстите, не може да свири. И като прогледнат пръстите, пръстът си намира местото. И пръстът стане музикален, точно бара на место.
Та казвам, има особености, които нас ни задоволяват. В човека има странни работи. По кой начин сега, този човек се научил да свири, както много пианисти с очи не могат да свирят. Как се научил този, слепият човек? Казват: Някои работи са невъзможни. Как се научил този, слепият човек така хубаво да свири. И не само свири, но има време и за да даде израз на някои тонове, мисли, дано тоновете да излизат съразмерно, мисли за всичко, има време за всичко. И наблюдавах публиката, която слушаше. Той свири Бетховен, свири и Шопен. И двамата. Но много мъчно може да ги различиш, да познаеш Бетховена от Шопена. В музикално отношение много мъчно може да ги различиш. Ако няма програмата, ако ти свирят от Бетховен и от Шопен, много мъчно може да различиш де е Бетховен и де е Шопен. (При свиренето на Унгар.) Ти, като гледаш програмата, там виждаш, че е казано кое е Бетховен, кое Шопен. И ти донякъде може да доловиш различието. Трябва човек да е с много тънко чувство за това. Някой път можеш да кажеш, че така искал да каже Бетховен. Но в музикално отношение много мъчно може да се сетиш какво искал да каже Бетховен с тези звукове. Има известни звукове в музиката, които означават смърт. Има известни звукове, които означават радост, други които означават несрета несполука. Някои означават едно болезнено състояние. Но питам тогаз: Тая музика, която изразява болестта на човека, музика ли е това? Музика, която изразява болезнено състояние, музика ли е? Това е една лечебница, това е една лекарска работа. Това е един лекар, който лекува. Лечебни условия са това. Това не е музика за здравите хора. Музиката на Шопена е за болни хора, лечебна музика, един институт, дето трябва да се лекуват. Някое нещастие имал той и го написал всичко това в музиката.
Често ще се намирате в едно противоречие в произношението. Ако произнасяш английск[о] „ейч“ (h), ти ще му дадеш едно произношение. По френски ще го произнесеш „хаш“. На английски ще го наречеш „ейч“ , а пък на български как ще го произнесеш? На български, ако го произнесеш, думата Дарвин, ти ще кажеш Дарвин. Но на английски не се произнася така. Там тая дума има особено произношение и особено ударение. Хубаво. Ти казваш сега на един французин: „C’est bien“. Французинът разбира, но българинът, който чуе това, разбира ли? Това, което французинът разбира, българинът не го разбира. Когато българинът каже: „Много е добре“, българинът го разбира, но французинът не го разбира. Какво е различието между „c’est bien“ и „много е добре“? Българинът, като чуе: „c’est bien“ може да каже: „c’est bien“ – „все го бият“. Той, като мисли, мисли, ще каже: „Тъй е то“.
До мене седеше един и все пишеше. Той беше музикален критик. Вземаше си бележки, че ще направи коментарии върху това как изразил музиката. Каква е била интонацията, какво искал да каже. Нищо не иска на каже. Този, слепият е запомнил, каквото другите хора са написали и той го свири. Ще дойде друг сляп и ще го свири по друг начин.
Някой казва някому: „Ти си много добър човек.“ С това какво добро съм направил? Тук доброто е в негативно отношение. Ако му тури някоя лоша дума, ще го възбудя, ще дигне цял въпрос. А пък, като кажа: „много си добър“, аз не предизвиквам лошото в него.
В класическата музика има една лечебна страна. Трябва да слушате класическата музика. Някой казва: „Не я разбирам.“ Няма какво да я разбираш. Като пие едно лекарство няма какво да го разбира. Като го изпие, да се излекува, това е важното. Щом ми пренесе полза, добро е. И при слушането, щом една музика може да ме тонира, добра е. Отивам и слушам една класическа музика. Най-първо съм песимист и неразположен и слушам, слушам, приятно ми е, хубаво свири. Каква философия съдържа, не схващам, но ми минава неразположението. Бях крайно неразположен, но излизам си от залата разположен. Както като отивам в някоя гостилница и си излизам наситен. Като се върнах от снощния концерт, питат ме: „Твоето мнение какво е?“ И ако бях си дал критика за музиката, съвсем криво ще ме разберете. Представете си, че аз съм един здрав човек и влеза в една клиника и почнат да ме лекуват, мене здравия човек. И ако ме питат тогава: „Как ти се хареса тази клиника?“ Аз какво трябва да кажа?
За мене музиката беше интересна. За мене е интересно как музиката лекува хората, как се поправят хората чрез нея. За мене е интересно, какво влияние упражняват известни тонове върху хората. Снощи имаше една дама, която се разговаряше с друга. Беше разсеяна. И като почна да свири, най-първо тя се заинтересува, как свири този, слепият човек и започна да обръща внимание какъв му е тона. И после седи замислена вътре и аз си казвам: Ето един сляп човек, като работи, какво може да направи. Това е по отношение на музиката. Ако един сляп може да има тези постижения в музиката, един човек в добрия си живот не може ли да има постижения? Гледам този младият човек как се поклони, каза: „Ще ме извините, ако имах очи, щях да свиря по-добре. Най-хубавото, което можех да направя, направих го, но ако имах очи, щях да свиря по-добре.“ А пък там имаше музиканти с очи и те казват: „Хе-е, той без очи много по-хубаво свири, отколкото ние, които имаме очи.“ Слепият човек събрал тия хора. Салонът беше пълен. И тия хора отиват в тия критически времена, плащат веднага по сто лева, от сто лева нагоре, осемдесет, петдесет лева – всички отиват. Този човек ги привлича. С какво ги привлича? С музиката ги привлича.
Питам сега, някои от вас често се обезсърдчавате, ако един сляп човек не се обезсърдчи и може да се научи да свири, питам: Един, който тръгнал по пътя на истината, не може ли да има постижения? Защото един ден и вие ще дадете концерт. Както слепия ще давате концерт. На онзи свят, като отидеш, като слепия ще даваш концерт. Ако имаш очи с очи ще дадеш концерт, а пък като не виждаш, като сляп, с пипане ще дадеш концерт.
Според мене на този музикант, който свири снощи, му липсва още нещо. Какво? Че музиката у него още не му отваря очите. Защото имаше доста слепи там. Той ги полекува. Тези, които имаха нервно неразположение, той ги излекува, но колкото слепи имаше там, си останаха пак слепи. Някой път вие се обезсърчавате. Този човек, който свири, той си остана пак сляп. Хората са доволни. Той си отива и казва: „Свиря, но съм сляп. Тези хора ми ръкопляскат.“ Чува ги той, но не ги вижда. Той няма ясна представа за хората. Като една маса ги знае. Какво е неговото състояние, по лицето му има една тъга. Тя се чете по лицето му. Той казва: „Слава Богу, че има музика.“ Поне страданието му се намалило. Като свири, той се усеща по-леко, по малко му преминава от оная голяма загуба, която има. Ако ви предложат да бъдете един сляп виртуоз, или да имате очи, кое ще изберете?
Има една положителна страна в живота. Тя се състои в следното: Щом си в положителната страна, нещата стават по друг начин. Щом дойдеш до положителната страна на живот, нещата стават тъй, както си са. В света вие искате да свирите. Свиренето е приготовление за една друга наука. Най-великата наука в света, магическата наука, това е любовта, която е достояние на всички. Изисква се всички да учат тая наука. Не се позволява никому да бъде невеж в това отношение. Проучавали ли сте, колко тона има любовта? Сегашната музика има 7 основни тона. Единият от тях е тона на живота – „до“. Друг е тон на движение – „ре“. Трети тон – на човешката мисъл – „ми“. Друг тон е на човешките стремежи, на материалните стремежи, забогатяване – „фа“, после тон на човешката амбиция – „сол“. Друг тон е на човешките постижения – „ла“. После тон на духовното – „си“. И най-после, осмия тон е пак повторение на първия тон. Има и полутонове. И те си имат свое значение.
Та казвам, Христос отиде при този болен човек и му каза: „Ти искаш ли да бъдеш здрав?“ Оня му каза: „Нямам условия, толкоз години, 38 години аз съм очаквал.“ Христос му отвърна: „Този не е единствения начин да те тури някой във водата. Ти 38 години чакаш някой ангел да слезе от небето и да размъти водата. Има и друг начин.“ – „Но аз не го зная, Господи!“ – „Не го ли знаеш? Дигай одъра си и да те няма от тук.!“ И този човек казва: „Ако е така лесна е работата.“ И дигна одъра си. Намира се някой и критикува, както има стари класици, които казват, че не трябва да се свири по нов начин, а по стар начин, например, така и така да се постави ръката на пианото. И на цигулката има такава определена постановка. И някой път професорите са много взискателни и казват: „Не знаеш как да държиш цигулката.“
„Стани, дигни одъра си!“ Няма какво да чакаш, 38 години си чакал. То е едната страна на въпроса. Аз правя следното заключение: този човек 38 години свири едно парче по любовта и не може да го свири. Тридесет и осем години го скъсват. Едно парче той даваше и в какво седеше това парче? Не можеше да го изсвири, 38 години го скъсваха. Тридесет и осем години седеше той в училището. Христос идва и му казва: „Дигни одъра и върви!“ Според закона нямаше право да си дигне одъра в събота, по Мойсеевия закон. Този човек казва: „Онзи, който ме изцели, който ми каза: стани и дигни одъра си, аз трябваше да изпълня неговата заповед.“ Силата на човека къде седи? В неговата вяра и в неговото послушание. Где е постижението? До тогаз, докато ние чакаме един ангел да слезе, докато ние чакаме хората и 38 години и много години ще се минат още. А пък, като дойде Божественото, това може да стане само с една дума: Стани!
Има деца, които се раждат гениални в музиката, без да учат знаят. Този, младият момък трябвало да учи, много големи усилия е положил той. Той е един волев темперамент. Непреодолима воля има, че трябва да постигне нещо. Голямо постоянство има. Това показва и лицето му. Има известна дарба. Но някой човек може да се роди даровит и с много малки усилия може да има постижения. И не е необходимо вие да се раждате втори път на земята. Вий може да заспите и като станете сутринта, може да сте даровит. Мога да ви приведа много примери за много хора. От човека, при известни условия може да стане музикант и то даровит музикант. Отива един от най-неспособните в музиката при един професор, даровит човек. Момъкът е богаташ плаща на професора, но изкарва го един ден от кожата му. И онзи му зашлевил две плесници и му казал: „От тебе музикант не може да стане. Да си отиваш.“ И го изпраща навън. От там насетне този, удареният ученик става музикант. И виден музикант става. Една дарба може да се предаде чрез един удар. Господ, който иска да предаде нещо музикално на хората, [в]се удари дава. Говориш му, говориш му, главата не се напълва. И като му удариш две плесници, музикален става. И апостол Павел, като биха, стана апостол. Апостол Петър, като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии.
Навеждам ви сега на едно. Изключителни условия има в живота. И дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, при изключителните условия се постигат. Не считайте, че едно нещастие, което ви сполетело, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, не щеше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар, с тая слепота, с това вътрешно концентриране, той засегнал другите вътрешните тела, той засегнал и музикалността. И ако той прогледа, той ще изгуби и ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, това концентриране вътре. Ония, които искали да му направят пакост, са го лишили от очи, но с това се развили в него други някои блага. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да добиете известни дарби, нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, вие ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се повдигне морално, той трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост, той не ще може да има постижения.
Това не са залъгвания. Това са данни вътре в живота. Някои разсъждават така: На този, даровития ученик, такива трябва да бъдат условията. Той се заблуждава. На този, даровития ученик му трябват лоши условия, по нашему лоши условия. Защото кои са лоши условия? Според мене, всички ония условия, които препятствуват за правилното развитие, те са лоши условия. Всички ония условия, каквито и да са, които спомагат да се яви нещо хубаво в човека, може те да се неприятни, но според мене те са едно благо за човека. В сегашния път, по който човечеството минава, ще добие известни познания само чрез страдания. В този, временния живот е така. Но ще дойде едно друго положение, когато дарбите, които човек трябва да събуди, ще ги събуди в едно здраво състояние. Тия методи не са за всякога. Те са временни методи. От болезненото състояние трябва да минете по един лечебен метод – метод за лекуване, докато дойдете до здравословните състояния. И тогава вашите постижения ще бъдат други.
Кое е по-хубаво сега в света? Музикални ли да бъдете или да бъдете добри? Силни ли да бъдете или да бъдете любящи? Ако избирате, кое ще изберете? – Любящи. Един добър човек музикален може да бъде. Музиката е външна страна на доброто. И любящият човек може да бъде силен, понеже силата е външната страна на любовта. Сега обратното: музикалният човек добър може ли да бъде? Той, ако не беше добър, музикален не може да бъде. По същия начин, ако не е здрав, той не може да израсне. Щом израснал, той е бил здрав. Той е болен сега. Израснал е при здравето. Това, което добил, то е резултат на здравето.
Помнете едно нещо: всички дарби и постижения в света вървят само по един закон на любовта. Любовта е, която носи всички дарби. Ако имате любов, всички постижения може да имате постепенно. Но, ако я нямате, постижения не може да имате, в каквото и да е направление. Ред поколения трябва да вървят по закона на любовта, за да имате известни постижения. Ти не може да добиеш силата, ако нямаш любовта. Ти не можеш да станеш музикален, външната страна, ако нямаш любовта. Не може да станеш красив, богат или в каквото и да е друго отношение, ако нямаш любов. Ако не вървиш по закона на любовта, то външни постижения не може да имаш. Ако имаш постижения, значи ред поколения, твоите деди и прадеди са вървели в този път и ако нарушиш любовта, то дарования, както са дошли, тъй по същия път ще изчезнат. Щом нарушиш любовта, веднага дарованията ще изчезнат. Ти казваш: „Ние трябва да се молим на Бога.“ Не е въпрос да се молиш на Бога само. В новото схващане, всички трябва да тръгнете по пътя на любовта, като една наука. Ще употребяваш един религиозен метод, един духовен метод, морален метод може да употребите, хиляди методи. Хиляди методи са позволени, но във всички тия методи трябва да вървите в пътя на любовта, за да имате постижения. Ако нямате постижения, защо ви е тази любов? Под любов се разбира най-хубавото постижение. Душата ще ги има, тя ще се радва на тия постижения. Трябва да постигне човек нещо в света. Не само ние да постигнем, но трябва да се радваме на постиженията на всички други.
Този, младият момък, като свири, мене ми е приятно. Едно постижение е това. Всички, като излезат вън, [в]се са замислени. Ако беше един музикант с очи, щяха да имат друго разположение. Щяха да кажат: „Така е, той има средства, очи има, даровит е.“ А пък сега, всички излизат и казват: „Този човек има един дефект, зрение няма, а пак е постигнал нещо.“ Всички са замислени, как той е постигнал. Ето добрата страна на един виртуоз, сляп, който дава концерти на хората. Ще ги подбуди към нещо хубаво. Слушат и не му завиждат. Слушат го, но казват: „Аз не искам да бъда сляп, като него.“ В себе си казват така. Аз не зная, дали ще се намери в цялата публика един, който да желае да бъде сляп като него. Няма да го пожелае. Той ще пожелае неговата дарба, но да има и зрение. Зрението струва повече от тази дарба. Ако човек би трябвало да избира между музиката и зрението, той трябва да предпочете зрението, но по някой път, за да бъде полезен на хората, той трябва да бъде сляп. Често светии в света са били слепи, за да не ги съблазняват очите. Ти или ще ги затвориш или пък ще ти ги затворят. Ако си господар на себе си, ще затвориш сам очите си, ако не си господар, други ще ги затворят. Този човек, понеже не бил господар, затворили очите му, защото, като минава през красивия свят, да не го съблазни.
Единствената мисъл, която е съществена е: Любовта е наука за постижение на всички дарби, за всички велики дарби, които Бог е определил. Единствения най-красив път, по който човек може да постигне дарованията, е този. Има много методи, но най-хубавия метод е любовта. Е, да не ви дотяга, като се говори за любовта. Под любовта трябва да се разбира един метод за постижение. Вие копнеете за нея. Искате да учите 10–15 езика. Като имаш любовта ще ги знаеш, а пък като нямаш любовта и своя език даже няма да научиш. Ако имате любовта и учен човек може да станете и богат човек може да станете и силен човек може да станете – всичко може да станете. Тази е мисълта, която постоянно трябва да държите, за да не паднете в песимистично настроение, в което духовните хора изпадат. Често от малките работи човек може да се отклони от пътя си.
Добрата молитва
7 часа и 5 минути
23 лекция на Общия окултен клас
28 февруари 1934г.
София, Изгрев
Общ Окултен Клас
28.02.1934 Сряда,
София
|
Начало
