Сряда, 5.30 часа сутринта
(Времето е тихо, меко, приятно. Небето е прошарено.)
Размишление
6.10 часа
Ще прочета 3-та глава от Второ послание към коринтяните.
Миналия път говорих, говорих за постижението, но не трябва да разбирате еднократното постижение, но непреривното постижение. Туй, което е еднократно, то е на буквата. Човек, който иска да постигне нещо на Земята, той непременно ще бъде нещастен. Щастието или придобивките на Земята са само временни и носят страдание отпосле. И когато дойде време човек да заминава от Земята, ще усети това заблуждение, в което се е намирал. И човек ще остави всичко придобито, даже и плътта си ще остави – ще бъде в един свят, за който едва подозира. Няма за него нищо положително – той е даже като един сън още. Във вас даже съзнанието не е още така развито – да имате една ясна представа за него. Да сте били поне веднъж там, както апостол Павел е бил там! Всеки иска това да му се опише. По никой начин обаче не може да му се опише. Но непременно всички трябва да работите, за да се пробуди съзнанието ви. Не сегашното ви съзнание, което имате. Защото сегашното съзнание, което имате – то ще донесе само скръб и страдание. Всичкото наше недоволство сега седи в съзнанието. Щом се развие това съзнание, ние сме недоволни от живота. Всеки един, щом придобие нещо, пак е недоволен. Къщи имаш – недоволен си, ниви имаш – недоволен си. Човек го обличат – недоволен е, нахранят го – недоволен е. Навсякъде, каквото и да му направят на човека на Земята – все има недоволство. Недоволството е нещо много кратковременно. Защо? Мъчно може да се обясни.
Но аз ще ви дам само една фигура. Турете на онова малко момченце, което е израснало, неговите детински гащи, които го стягат, и то не ще да бъде щастливо в гащите. Където и да иде, стягат му гащите. Или турете му тия обуща, които са тесни. Дали ще бъде доволно? То е недоволно! Защо? Тесни са обущата и дрехите, не съответстват на възрастта му. Дребните идеи в света са дрехи и обуща, които са тесни. И там е всичкото нещастие. Ти се тревожиш за един букет: бил си на един концерт, пял си и не ти дали букет. Колко време ще трае този букет? Три-четири дена – и ще увехне. Ти си представяш, като че тия цветя носят някое богатство. Да – носят живите цветя, но не и мъртвите цветя, откъснатите цветя. Когато един цар иска да се прослави на Земята, ще изпрати хиляди хора да се избият. После ще получи един букет – не са ли това откъснатите цветя – умрелите, които му носят славата. И не мислиш ли, че тия, погиналите души, които са загинали преждевременно, са доволни от своя цар? Не. За каква идея умират хората? За какво? Да кажем, вие се подлагате на известни страдания. Някоя мома напусне баща си и майка си и тича подир някой момък. И след десетина години съжалява за всичките жертви, които тя е направила. Ако ние ще съжаляваме за жертвите, които ще направим, ние сме на кривия път. Аз не съм за жертвите. Може да ги направим. И в пълния смисъл жертва може да се направи само за онова, което не престава. Сега онова, което не престава, ние го представяме за много странно. То е най-хубавото нещо, което съществува! Ние се плашим от реалността на живота. Ние се плашим от Любовта, плашим се от свободата, плашим се от знанието, от силата – плашим се от всичко. И не се плашим само от калта.
Сега мога да ви обясня това, но много пъти обясняването носи след себе си една опасност. Когато човек обяснява злото в света, има една опасност: да зарази хората със злото. А какво нещо е зло? Много малко трябва да мислим за злото, а повече трябва да мислим за Любовта, за да се придобие животът. Какво ще мислиш: в какво седи грехът? За какво ще мислиш: защо са паднали падналите духове? И за какво? Те са паднали вече. Ако знаеш какво ще принесеш на себе си? Паднали са, защото са били горделиви. Така казват: „Възгордели се и паднали.“ И ако и вие се възгордеете, и вашата участ ще бъде същата. Но казвам: кой ще ви застави сега, кое е онова у вас, което да ви застави да паднете? Допуснете, че вие сте недоволни от живота. Имате живота, който Бог ви е дал. И от всичко това, което сега имате, сте недоволни – като се сравните с другите хора, каквото те са достигнали. Вие постоянно мърморите в себе си, недоволни сте от това, което имате. Питам тогава: какво може да ви даде Господ? Ако ви попита вас какво може да ви даде, какъв план може да ви даде, какъв план бихте дали?
„Това е Живот Вечен, да познаят Тебе, Единнаго Бога.“ Познанието е животът. И доста е твоят живот да бъде едно с Живота на Бога! Знанието ти да бъде едно със Знанието на Бога. И силата ти – едно с Божията сила. Това може да бъде човек! Докато ти съществуваш като отделно същество, ти всякога ще бъдеш нещастен. И не се изисква голяма философия, за да разберем това. Вие отделете ръката от тялото, и няма да се мине дълго време, само няколко дена, и тя ще почне да мирише. Тя ще изгуби своята сила и нищо няма да стане от ръката. Така е и с човек, отделен от живота: всяка една душа, която почне да се отделя, ще почне да заглъхва.
Сега трябва да изучавате вашето съзнание: туй, което е в него. Недоволен сте от съзнанието си. Има една философия: да може да определяте къде сте във вашето съзнание. Защото в съзнанието се проектира нашият живот. Ние сме недоволни: сравняваме се с другите хора – като че са по-щастливи, отколкото ние – тъй мислим. Това е голямо заблуждение! Никой на Земята не е щастлив. И щастливите хора са само прицелна точка за нещастията. Няма какво да ви обяснявам. Това е така. И то е до време, докато този порядък, който съществува сега, премине. В този порядък, който сега съществува, ние не можем да бъдем щастливи на Земята. Няма условия. Не че не може, временно може, но малкото щастие, което може да имаш, после 10 пъти ще го платиш. И ние се намираме в положението на онзи турчин, който взел от един българин 8 крини жито. И след като му плащал лихвите, след 8 години той имал още да му плаща 80 крини. Е, мислите ли вие, че може да се изплатите? По никой начин! И аз наричам човешките желания една пробита стомна, която може да пълните, колкото искате – тя всякога ще изтича. Що са човешките желания? – Пробита стомна. Наливай, колкото искаш – изтича. Погледнеш: пак няма нищо – пак наливай. И вие ще се оплаквате. Водата казва: „В пробита стомна не стоя!“ И щастието казва: „В пробита стомна аз не седя!“ Турете една стомна, в която няма никаква пукнатина – тогава щастието ще стои. Или другояче казано: онова ваше съзнание трябва да бъде свързано със самия живот.
Някои от вас имате опитност: вие сте имали някой приятел и чувствате, че този ваш приятел във всяко едно отношение е на ваше разположение. Имате туй гледище – не може да го докажете, но такава една самоувереност имате. И тази самоувереност съответства на реалността, че колкото пъти вие сте отишли до този ваш приятел, никога не ви е върнал. В най-трудните времена той ви е помагал. Такова нещо е вярата в Бога! Че колкото пъти вие се приближите при Него, каквито и да са вашите мъчнотии, каквито и да са вашите несгоди – всякога ще имате помощ, всякога ще ви се помогне!
Ние растем и се развиваме. Не трябва да оставаме в това положение, в което сме сега. Някои от вас сте млади, някои сте стари. Но нито младостта е за похвала, нито старостта. Младите остаряват, а старите умират. Е, защо ни е младост, която остарява, и защо ни е старост, която умира? Казваш: „Млад човек.“ – Ще остарее. – „Но той е остарял.“ – Ще умре. Каква философия има в това? Мене не ме интересуват младите, които остаряват, нито пък старите, които умират. Да, интересува ме младостта, която е израз на сили, на знание. Да, интересува ме туй, което има да остане. Не е до буквата. Има една младост на буквата – тя уморява; има една старост – пак на буквата. Трябва да бъдеш млад, без да знаеш, че си млад; и да бъдеш стар, без да знаеш, че си стар. Защото щом знаеш, че си млад, ти ще мислиш да остарееш. И щом знаеш, че си стар, ти ще мислиш да умреш. Следователно трябва да си млад, без да знаеш, че си млад, и да си стар, без да знаеш, че си стар, за да се избавиш от двете временни нещастия, които преследват хората. Някой се погледне: види, че е млад, и малко иска да израсне. И хубаво – до колко ще израсне човек? Най-много до два метра. И два метра са много – не са икономически. И след туй казва: „Да живея!“ Колко ще живееш – 60,70,80 до 120 години? Що са 120 години? Те са една детинска игра. Завъртяла се е Земята 120 пъти около себе си и казваш, че си живял 120 години. Аз бих употребил една дума, но не искам сега да я употребя. Англичаните казват … едно изречение, една дума, която не е на място. Когато туриш една дума, която уж има едно значение, а зад нея се крие друго.
Та казвам: най-първо трябва да се освободим от онова погрешно схващане. Ти седиш и казваш така: „Не е моят живот такъв, какъвто трябва да бъде!“ Е, хубаво. Ти съзнаваш това. Е, какъв трябва да бъде животът? Казваш: „Аз вървя в правия път.“ Е, по кой път трябва да вървиш? Съзнаваш, че не мислиш, както трябва, съзнаваш, че не чувстваш, както трябва. Е, как трябва да мислиш, как трябва да чувстваш? Това са само моменти вътре. В един момент ти чувстваш, че не си на правата посока. Е, какво трябва да правиш? Ти казваш: „Няма нищо!“ Как няма нищо? Казвате, че по един мост трябва да минете, но тази греда на моста е вече изгнила. Ти казваш: „Няма нищо!“ – Как няма нищо – ще се счупи гредата! Или ще минеш по пътя, но някоя бомба има там. Ти казваш: „Няма нищо, като гръмне бомбата.“ – Как няма нищо? Ще гръмне бомбата! Така не се говори. През мост, дето гредата ще се счупи, не минавай! И при бомба, която ще експлодира, няма да минавате! Защо ни са ония мисли, ония чувства, които ще експлодират, или ония мисли и желания, които ще се счупят и нищо няма да ни допринесат?
И най-после някой казва: „Като ида на Небето!“ Искате да идете на Небето, нали? Но Небето е едно място, дето хората са толкова красиви и съвършени, без упрек! Няма никой да боледува, няма никой да е недоволен! Всички са крайно щастливи там. Е, представете си, че вие влезнете със сегашното си положение там – няма ли да бъдете в положението на една котка, която влиза тук, между вас. Тя ще се потърка тук-там, но може ли да я турите на един стол, да кажете: „Слушай сега какво ще говоря!“ Веднага ще заповядате да я изнесат навънка. Не й е тук мястото. Такова ще бъде положението на един човек, който влиза в другия свят, като не е подготвен. Просто ще го хванат и ще го изнесат навън. Ще му кажат: „За тебе не е мястото тук! Като снемеш козината…“ А пък козината са всичките недостатъци, които човек има. Сега ние прикриваме своите недостатъци. Например някоя къща, като има недостатъци, само я замажат малко, белнат я малко – всичките недъзи, искат да ги скрият. Но времето ще разкрие тези недостатъци, като изкърти замазаното. И ще се покажат тия недъзи. Някой търговец, който наближава да фалира, покрива, балансира сметките си, но ще дойде време, ще дойдат кредиторите – касата му е празна! Е, питам: какво ще прави той? Казват: „Той е ликвидирал.“ – Нищо не е ликвидирал. Под ликвидиране аз разбирам, когато касата е пълна, че да се наплатите на всички. А пък сега: ликвидира с 20 милиона дълг. Какво е ликвидирал той? Няма никакво ликвидиране.
Сега тия работи са за обяснения. И понеже вие сте в Школата, трябва да се подвизавате. Вънка от Школата имате ваши приятели, които ви казват така: „Що трябва да ходите там, да се мъчите! Я си излезте вън да си поживеете малко – измъчихте се там!“ Е, питам сега: онези, които са били вънка от Школата, не се ли мъчат? Ако светът може да се спаси вънка от Школата, нямам нищо против – нека всички излезнат. Но тези отвънка да се запазват. Светът е в пълния смисъл едно училище! Който разбира света, е ученик, а който не го разбира, е извън Школата. Който живее, е ученик, а който не живее – всякога той е извън Школата. Който мисли, както трябва, е ученик в училището, а който не мисли, в широкия смисъл на думата е извън училището. Който постъпва, както трябва, е в училището, който не постъпва, както трябва – извън училището е.
Но да ви остане едно нещо. Трябва да имате нещо конкретно, обективно, върху което да мислите. По някой път вие имате нещо, което ви смущава. Всяко едно смущение зависи, произтича от някаква мисъл или от някое желание, което се е загнездило някъде: дали го знаете, или не – неразположен сте. Ние имаме ред факти. Някой път се образуват утайки около коляното ви. Ти не ги съзнаваш, но един ден чувстваш, че крака ти не можеш да го огънеш, както трябва. Хромав сте, така тромав е кракът ти. След туй се образува малко възпаление, подуване. Някой път тази нечиста материя се набира около мозъка ти или в слепите очи и не можеш да мислиш. Какво трябва да правиш? Трябва да се очистиш. Туй нечисто нещо трябва да излезе от ума ти. Казваш: „Ще мине.“ Ти седиш: ще мине. Как ще мине? Най-първо трябва да измениш храната си! С тази храна, по този начин, по който я ядеш, ти освен че не можеш да изхвърлиш тази материя, но ще влошиш работата още повече. Ти по десет пъти на ден се тревожиш. Проповядваш Любовта, но се тревожиш. Защо се тревожиш? Имаш да даваш някому – тревожиш се. Добре: щом имаш да даваш – плати! Но казваш: „Откъде ще взема пари?“ Казвате, че баща ви е богат. Е, искайте! Пишеш му едно писмо – той не ти отговаря. Пишеш второ писмо – той не отговаря. Кои са причините, че баща ви не отговаря? Вие ще си отговорите. Кои са причините, аз няма да ви обяснявам.
Кои са причините, че вие спрямо едни сте разположени да им давате, а спрямо другите не сте разположени. Аз говоря за обикновените положения, които съществуват. Дойде един, идва при тебе – дадеш му; дойде друг – не си разположен, не му даваш. Кои са причините вътре в теб? Дойде един човек –ти му даваш, понеже той има вяра в тебе. Той казва: „Той е добър, този човек! Той не може да не даде.“ Дойде друг и казва: „Той е скържав.“ И ти не даваш. Онзи, който има вяра, обича те: ти веднага се отваряш и му даваш. Ти отиваш при Бога и казваш: „Я ми даде, я не ми даде!“ – „Изпъдете го навън!“ Че това е калта, която ти си хвърлил. Ти мислиш, че Господ мяза на тебе. Че някой път ние сме смешни – аз казвам: ние сме крайно нахални деца. Ние отиваме при Божествения извор и казваме: „Татко, я ни налей!“ После, като не ни даде, казваме: „Свиди Му се!“ Хич не питай баща си – вземи си чашата и си налей вода. И Той ще се зарадва, че си едно от трудолюбивите деца. Но ти ще кажеш: „Я, Татко, ти ми дай вода от Твоята ръка, че да се благослови!“ – Че водата отдавна е благословена! А ти искаш Господ да ти даде. И после, като пиеш, половината чаша вода хвърлиш навънка.
Голямо мнение имаме за себе си. Някой тръгнал гордо, тогава казвам: „Кажи ми ти, който мислиш, че си нещо в света, след 10 години какво ще ти се случи? Знаеш ли какво ще ти се случи след 10 години?“ Казва: „Аз зная!“ –„Знаеш ли как ще свършиш изпитите си? Ще те скъсат тебе.“ Знание е, когато човек предвижда бъдещето и постъпва съобразно ония закони, които вече съществуват. Има един ред в света. Аз ви говоря за един ред, който съществува, и всеки един от вас може да придобие това. Може да го придобие. Защото в знанието, което имаме, ние можем да се кооперираме. Ти, като се приближиш до един човек, който знае, можеш да придобиеш нещо от него. Но щом се приближаваш при един, който нищо не знае, не може да съществува никаква обмяна. Сега по някой път между религиозните хора, между духовните, съществува едно състезание. Един от тях като е по-добър, по-учен, другите не са доволни от него. Защо? Считат, че той ще ги засенчи със своето знание. Та какво може да знае най-големият философ? Децата на Небето знаят повече от най-големия философ. Даже един философ, пренесен там, той не е умен като едно дете.
И казва Христос: „Ако не станете като малките деца …“ Аз го тълкувам така: ако не станете такива умни като малките деца на Небето, вие не може да влезете в Царството Божие по никой начин! Със съзнанието, със знанието, което има малкото дете на Небето – ако ти не бъдеш едно такова дете, ти в Царството Божие не можеш да влезеш.
Та казвам: една от основните черти на туй знание е онази, пълната Любов, и онази, пълната, Абсолютната Вяра! Абсолютно ти нямаш никакво колебание, ти там така вярваш в Бога, че казваш: „Каквото и да стане, Господ не може да се измени!“ Че при такава вяра ти не можеш да се безпокоиш. Ти ще бъдеш тих и спокоен. И има какво да учиш. Пак ще дойдат изпитания, но всичко туй в твоята Вяра, в твоята Любов ще се разбие като морската вълна. Ще бучат, ще бучат и после ще утихнат. Ти ще кажеш на вълните: „Укрепете се!“ И те ще утихнат, вълните. Вълните ще дойдат отгоре ти, но ти ще ги гледаш: те ще се блъскат, ще се разпенят и пак ще се върнат назад. Ти ще им кажеш така: „Бийте, колкото искате, но аз съм на онази канара, която не се разбива!“ И Христос казва: „Дошли вълните и били, били онази канара, но онази къща, която била добре съградена, не се съборила. Съборили се вълните.“ И казвам: всеки трябва да има такова верую. А сега при всяка вълна, която ви блъсне три пъти, казвате: „Тази работа няма да я бъде!“ Е хубаво, ти си тръгнал на бойното поле – назад не може да се върнеш. Тебе те очаква смърт. Нищо повече!
Родения го очаква само смърт. Има само едно нещо: ако си смел, да пробиеш линията на неприятеля – и ти ще победиш. Но ако се колебаеш, ще се разбиеш и ще платиш с живота си. Ако си смел, ако тръгнеш така смело, този неприятелски куршум няма да те засяга. Това значи човек с вяра! Ти ще тръгнеш. Най-силната позиция трябва да вземеш! Германците превзеха Вердюн,*[*Битката при Вердюн – През Първата световна война германското командване решава да нанесе главен удар на Западния фронт, за да обезкръви френската армия. Това става при Вердюнската дъга. Тази битка между армиите на Франция и Германия е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения (февруари-ноември 1916 г.), при което се дават над един милион човешки жертви. ] дойдоха до едно място и се поколебаха: бяха слаби, не се биеха за спасението на човечеството, биеха се за личното си повдигане. Биеха се за личния живот на германците. Ако ти отиваш да се биеш за себе си, ще платиш с живота си. Но ако поддържаш една идея, ако отиваш да работиш за една идея, която Бог е вложил в душата ти – това е хубавото и красивото. Ти ще превземеш Вердюн.
Идея трябва да имате всички! Казвате: "За какво ще живеем?" – Ще живееш за Бога! – "Какво нещо е Бог?" – Не е твоя работа! Ти като Го обичаш, като влезнеш там, ще научиш това. Вънка никой не може да ти опише какво нещо е Светлината. Като влезнеш под влиянието на Светлината, каквото и да ти разправят, ти ще имаш смътно понятие. Но като изгрее Слънцето, ти усещаш неговите лъчи, ти ще знаеш повече от всички философи! И когато всеки от вас види Божествените лъчи, Божествената светлина, ще знаете много повече от всичко онова, което сега са ви разправяли. А сегашното е само едно приготовление за бъдещето.
Искам да оставя в ума ви една мисъл. Вие падате, скърбите – не е лошо, че скърбите, но не носете скръбта на гърба си. Имайте една малка каручка. Не носете скръбта на гърба си, а на каручката. А някъде оставете каручката настрани – нека плаче скръбта, а ти кажи: „Много си красива!“ А сега ти я дигаш на гърба си отгоре. Тя вдига много шум. Аз ви препоръчвам за вашите скърби и страдания да си купите количка. Като дойдат – хайде на каручката! И като ви пита някой: „Какво е туй?“ – „Това са нашите скърби и страдания! Има кой да ги носи." И после ще се поотдалечиш там спокойно и ще чуваш гласа им. Ще кажеш: „Няма нищо. Чакай, чакай, тази работа ще се уреди.“ Такова е положението на праведника. Той има философия. И той има скърби и страдания, но са турени на количката му. А пък хората от света носят скърбите на гърба си. А някои ги носят вътре в себе си. Тази работа е още по-трудна тогаз! Не, изнесете вашите скърби, вашите недоразумения вън от себе си и вън от гърба си. Турете ги на каручката и ги карайте така. Туй трябва да бъде един метод за работа сега!
Да се работи сега за знанието! Не тъй, както очакваме сега: Той, Господ, да ни благослови. Но Той, Господ, ни е благословил. Хиляди векове са минали – благословения след благословения. Но трябва един начин за работа. Христос какво казва: „Аз трябва да работя!“ Ти седиш, не казваш: „Трябва да работя!“ И таман ти дойде мисълта да работиш нещо, и казваш: „Чакай да се понаям.“ После пак ти дойде мисъл, но казваш: „Нека се пооблека и да си уредя малко работите.“ И всякога Божиите работи остават. И кога ще дойде времето да си уредите всичко за децата, за жената? И най-после остареете и дойде време за умиране, и пак казваш: „Хайде – за другия живот, като се преродя!“ Аз няма да ви кажа: втори път вие като се преродите, няма да имате тия условия. Сега, като сте се родили, използвайте сегашния си живот, защото бъдещият ваш живот ще зависи от това, което сега вършите. Това ще обуслови работата ви. Сега аз не искам да се внесе във вас такава мисъл.
В този, вечния порядък, Бог е предупредил за вас. И ако вие ходите с тази, пълната Вяра, за в бъдеще ще се определите. Бъдещето е толкова хубаво, че никой не може да го опише! Бъдещите радости и бъдещото щастие, което ни очаква, с настоящите страдания не може да се сравнят! Казват: „Защо са тия страдания?“ Един ден ти ще ги забравиш пред туй, което Бог е определил за тебе! Ще кажеш тъй: „Страданията не са нищо в този живот при Твоята Любов!“
Та сега в какво ще опитате вашия характер? Дали човек е силен, се показва от това, колко може да носи. Носиш 10 килограма – слаб си. Носиш 20, 30, 40, 50, 60, 70 кг, дигаш 120 кг – ти си човек силен! Колко страдания можеш да носиш? Носиш едно страдание – малка ти е силата. Носиш две, носиш три – още по-силен си. Носиш хиляда товара на гърба си – силен си! Те са товар – страданията – нещо, което трябва да пренесеш в живота и да придобиеш известна опитност. Едно страдание може да живее един ден, два дена, може да живее цяла година, а може и моментално да мине през ума ти и веднага да го отстраниш. И да придобиеш същата опитност. Да кажем, вие сте изгубили сто хиляди лева. Казваш: „Защо изгубих аз парите?“ Изгубил си ги. Най-първо твоето щастие не седи в твоите сто хиляди лева. Когато вие изгубихте стоте хиляди лева, въпросът седеше в това: дали вашият живот да се вземе, или парите да се вземат. Кое е по-хубаво – дали парите, или живота? По-добре е парите да се вземат. Някой път, когато ние изгубим нещо, така е по-добре, за да не изгубим своя живот. Някой път богатството трябва да стане жертва, за да придобиете нещо. И някой път страданията в света са нужни, за да се повдигнем ние. Ако не дойдат страданията, ще дойде нещо по-страшно от самите страдания!
Та казвам, че този порядък, туй, което сега минавате, всички изпитания –те са за ваше добро и за ваше самоусъвършенстване. И за да се отвори пътят за ония благословения, които ви очакват. Те няма да дойдат по един произволен начин. И когато във всичките хора се пробуди съзнанието, цяла една философия има как може да се оправи положението, когато във всички хора се пробуди съзнанието, че всички са близки и че всеки е готов да работи за другите – не само на думи, но и в действителност да работи за другите. Не да мисли само да урежда своите работи. Да урежда своите работи – това не е Любов! Човек трябва да работи за Цялото, както ръката не трябва да работи за себе си, а за тялото. Така и човек трябва да работи за Цялото. Докато работи за Цялото, той може да бъде силен и щастлив!
Та сега, казано е тъй: "Там, дето е Духът Господен, там е свободата!" Буквата – това е онова ограничено схващане. А хубаво е онова, което включва благото на всички живи същества в света. Под живо същество разбирам това, в което функционира съзнанието. То е живото! Аз не разбирам онова механическо движение в света, а живо същество, в което функционира съзнанието. И туй съзнание, което функционира, то носи благото! В туй общо съзнание се крие цялото твое благо за бъдещето. Тия същества, които ти днес срещаш, един ден те ще ти бъдат полезни. Та ако на Земята не са растенията – ние ги считаме, че те са невежи – но ако не са растенията, ако не са животните … Най-после от камъните вие пак може да се ползвате. После, ако не е и тази земя, която образува калта, ако и тя не е, тогава питам: каква основа имаме ние да живеем? Ако тази пръст я нямаше, тогава?
Та нещата трябва да ги приемем тъй, както са си. Безпорядъка, в който живеем, трябва да го превърнем в порядък. Там седи силата на човешкия живот! Този безпорядък, който седи в твоя ум, тази неразбранщина, туй недоволство – всичко туй трябва да го организираш и да дойдеш до Вечния порядък на света, за да разбереш, че има единство в света, че има един порядък в света! Щом съзнаеш това – то е истинското освобождение в света! И щом хората повярват, тогава свободата ще дойде. А сега – бият се хората за свободата. Може милиони войни да са станали в света, може милиони войници да са паднали в света. Колко философски системи не са пропаднали? Не че няма придобивка в света – има една малка придобивка, но за да влезне порядъкът на Земята, всички ние трябва да бъдем носители на онова, Божественото учение. И никой не трябва да живее за себе си!
Станете сега!
Отче наш
Сега на упражнения!
(Вън времето е много меко, магнетично, тихо)
7.20 часа сутринта
Трета лекция на Общия окултен клас
11 октомври 1933 г., – София, Изгрев
Общ Окултен Клас
11.10.1933 Сряда,
София
|
Начало
