Размишление.
Днес ще говоря върху новите положения в живота. Значи, има и стари положения. Според някои народи, старите положения представят кармата на цялото човечество. – Що е карма? – Обяснение на старите положения, от които и до днес хората не са извадили поука. Страданията и радостите на човека зависят, именно, от старите положения, които съдържат известни възможности, използвани или неизползвани, както от отделния човек, така и от всички народи и племена.
Сега, аз искам да си съставите ясна представа за човека. Казваш: Аз съм човек. – Наистина, човек си, но под „човек“ се разбира същество, което мисли. Обаче, човешкият ум има седем качества. Ако те не съществуват, човек не може да мисли, не може да се прояви. Достатъчно е да липсва едно от тези качества, за да се натъкне човек на страдания и нещастия. Следователно, щом се натъкнеш на страдания, не питай, защо става това, но си кажи: Липсва ми едно от качествата на ума. Кои са седемте качества на ума, няма да изброявам, това сами ще намерите.
Новите положения, това са новите възможности, които идат сега и които трябва разумно да се използват. Има една опасност за човека, че като влезе в новото, пак се стреми към старото, към стария живот. Ако живееш по стар начин, а говориш за новото, все едно, че преписваш стара история. И сто пъти да преписваш едно и също нещо, нищо няма да постигнеш. – Аз пиша много хубаво буквата „А“. – Какво от това, че я пишеш хубаво? Но само с една буква нищо не се постига. На български буквата „А“ означава човек, стъпил на краката си, готов да тръгне. Значи, не можеш да спреш само на буквата „А“. С тази буква започва думата „аз“. Буквата „3“ представя семе, пуснато вече в земята, успяло да се пукне. Така се образувал отворен кръг. Семето покълва и започва да расте нагоре. Това се вижда и в буквата „а“ – с кукичка отстрани. Тя показва посоката, по която човек трябва да върви нагоре, а от друга страна, човек е закачил нещо на тази кука и го носи със себе си. Не можеш да кажеш за себе си „аз“, ако нямаш определена посока на движение. Животното няма „аз“, защото няма определена посока на движение. То казва: Какво ще правя, съдба е това! Кажеш ли „съдба е това“, ти си в положение на животно. Кажеш ли, че трябва да растеш ти си в положението на растение. – Ама не може без вълнение. – Ти си в положението на водата в морето, която постоянно се вълнува. – Вятър ме вее. – Ти си в положението на вятъра, който духа. Значи водата се вълнува, вятърът вее, растението расте. – Какво прави човек? – Мисли.
Сега няма да се впущам в метафизичното. Ще кажете, че то не е реално. – Не е там въпросът. Метафизичното е реално, но вън от човешкото съзнание. Няма смисъл да се говори за нещо, което не виждаш, което не можеш да си представиш. Например, можеш ли да си представиш, какво нещо е човешкият ум? За проявите на ума имаш представа, но не и за неговата същина. Да опишеш, какво нещо е умът, това значи да го обгърнеш. Можеш ли да обгърнеш себе си?
Да се спрем малко върху геометрията. Всички знаете, какво представя правата линия. Тя има само едно измерване – дължина. Като говорим за правата линия, имаме предвид, колко е дълга и колко е къса. Речем ли да говорим за широчина на линията, ние дохождаме до плоскостта. Значи, правата линия няма широчина, но крие възможност за широчина. Ако турите хиляди прави линии една до друга, непременно ще се образува широчина. Казваме: Широка мисъл, дебело тяло, дълбока вода. Това са все понятия, които имат отношение към пространството. Мисълта може да бъде праволинейна или криволинейна. Идеята може да бъде кратковременна или дълговременна. Ако идеята е кратковременна, това не значи, че тя изчезва. Тя се изявява, свършва известна работа и пак отива в пространството.
Представете си, че вашият свят е съставен от безброй точки. Те могат да се образуват от пресичането на хиляди кръгове. Всяка точка, в която се пресичат кръговете, представя известна идея. Тя иде от друг свят, вън от вашия. Колко време може да прекара тази идея във вашия ум, това зависи от силите, които действат както във вашия ум, така и извън него. Тази е причината, дето една идея седи в ума ви няколко часа, дни или месеци и след това изчезва. Идеите са като кометите, които пресичат орбитата на земята и след това отиват някъде в пространството. След хиляди години те отново се явяват, пресичат орбитата на земята и пак изчезват. В ума на някого се яви една религиозна мисъл. Слушаш го да изказва тази мисъл и казваш: Това е отвлечена работа. Не, тази мисъл иде от разумния свят, дето живеят разумни, възвишени същества. Когато мислите на този свят пресичат нашия, в хората се явява желание към духовен живот. Всеки разбира духовния свят по особен начин – според степента на своето развитие.
Мнозина говорят за Бога – това е нещо неразбрано. Казват Господ и Бог. Това са две различни идеи. Казвате на някого: Трябва да знаеш, че има Бог. Така ти плашиш хората, както ги плашат със стражари, със закони, със съдии. Ако е въпрос за такъв Господ, навсякъде ще Го срещнеш. Достатъчно е да се провиниш в нещо, за да срещнеш веднага този господ, който ти казва: Хайде в участъка! Този господ ще срещнем навсякъде из софийските улици. Всеки от вас трябва да има ясна представа за нещата, за това, което носи в себе си. Казвате: Тези идеи са мои. – Ако нямате ясна представа за тях, те не са ваши. Казваш: Гладен съм, яде ми се. – Не зная, дали щеше да бъдеш гладен, щеше ли да ти се яде, ако беше съвършено сам. Яде ти се, защото си попаднал между хора, които ядат здраво. Те ядат сладко, и ти ядеш като тях. Ако попаднеш между болни, които едва отварят устата си, и ти ще ядеш като тях.
– Какво представя процесът на храненето? – Процес за усилване на живота. За да се укрепи животът, човек диша, храни се, мисли, чувства и действа. Сам по себе си, животът не е нещо материално. Той е проява на една същина, по-висока от самия живот. Животът е проява на любовта. – А любовта? – Проява на Божия Дух. – А Духът? – Ти не разбираш живота, не разбираш любовта, а искаш да разбереш Духа. Животът, любовта, Духът са идеи още неразбрани за човешкото съзнание. Достатъчно е да знаете, че Духът води към Бога. На еврейски думата „Бог“ включва три принципа, три начала. Първият принцип твори, вторият принцип запазва нещата, докато израстват; третият принцип пази равновесието. На български „Бог“ означава начало на нещата. Това се изразява чрез буквата „Б“. Буквата „О“ съдържа всички възможности. Значи, Бог се проявява, за да реализира всички възможности. У египтяните идеята за Бога е различна от тази у българина. У тях това понятие е свързано с река, която слиза от висок, планински връх. Ние свързваме това понятие с буквата „И“. Българинът казва, че Бог прораства семето. Това е материалистическо схващане. У египтяните схващането за Бога е инволюционно. Движи се в течна материя. Англичаните изразяват понятието „Бог“ чрез плода, т. е. това, което се употребява за ядене. Наистина, Бог дава хляб. Значи, българинът под думата „Бог“ разбира посятото семе; египтянинът, разбира това, от което излизат нещата; англичанинът разбира това, което дава хляба. Както виждате, има три разбирания за идеята „Бог“, но тя е нещо неопределено, необяснимо. Бог – това съм аз, това си ти. Не отделяйте Бога от себе си. Вън от себе си, не може да разберете Бога, но и вън от Бога вие не съществувате. Да се мъчиш да определиш Бога, това значи, да Го туриш вън от себе си. Не питай, какво е Бог, но питай, какво си ти, какво е твоят ближен. По какво се отличава един човек от друг? – По много неща. Един човек мисли добре, право, а друг не мисли право; един чувства правилно, а друг не чувства, както трябва; един постъпва добре, а друг не постъпва добре. Който мисли право, помага на чувствата си; който чувства право, помага на постъпките си. Кривата мисъл ражда криви чувства и криви постъпки. Това означава дисхармоничен живот. Като срещнеш човек с прави мисли и чувства, ти изпитваш приятност. От главата, както и от цялото му тяло, излиза светлина, а от сърцето му – топлина. Като срещнеш човек с криви мисли и чувства, ти изпитваш неприятност. Този човек живее в тъмнина. – Не разбирам, как един човек да излъчва светлина, а друг – да не излъчва. – Това не е въпрос на разбиране, но на виждане. Като виждаш, много неща ще разбереш.
От хиляди години, хората виждат, научили са много неща, но едва сега дохождат до разбирането на светлината, като трептение, а трептенията, като съвкупност от възможности за проява на самата светлина. В светлината има трептения, но те не са светлина; в светлината има движение, но движението не е светлина. В пространството няма никаква светлина, обаче, светлината се образува на земята. Светлината, за която говорим, е физическа. Тя се възприема само чрез човешките очи. Говорим за електрическата светлина, тя се произвежда по друг начин. В сравнение със слънчевата светлина, тя е по-груба, отразява се зле върху очите. И силната слънчева светлина е неприятна, особено обедната. Приятна е ранната, утринна светлина. Тя се отличава с особена мекота. Човек се крие от обедното слънце под сенките на дърветата. Скриеш се под някоя круша и там седиш, докато се разхлади. Така трябва да се предпазвате от някои хора. Има хора, на които светлината произвежда големи пертурбации. Каквато и да е светлината на човека, не е опасна. Казват, че голямата светлина пречи на човека да мисли. Тогава, кое е по-добре: светлината, или тъмнината? – И двете са необходими. Когато мислиш, светлина ти е нужна; когато спиш или почиваш, нужна ти е тъмнина.
Човек трябва да прекарва поне седем часа от денонощието в тъмнина, или в слаба светлина, за да си почине мозъкът му, да не възприема никакви образи и впечатления. Търговец си. Цял ден правиш сметки и сделки. Вечер, като си легнеш, още продължаваш със сметките си. Ученик си, през деня учиш. И вечер, като си легнеш, пак мислиш за уроците си. Така и търговецът, и ученикът се осакатяват. Не осакатявай паметта си. Ако изгубиш паметта си, ти ставаш нещастен. Не обременявай паметта си с лоши спомени и отрицателни образи. Някой помни само лошите неща, а забравя добрите. Силна памет е тази, на която се отпечатва всичко. Като отидеш в другия свят, ти носиш спомени от земята. Другият свят се отличава по това, че там съзнанието на човека се разширява. Там миналото на човека става настояще. Той разглежда живота си от ранното си детство до края на земния си живот и вижда всичко, което е правил – добро и зло. Той се чуди, как е допуснал известни грешки, без да ги изправи навреме. Грешките не се дължат само на един човек или на едно условие. Много лица, много фактори са свързани с грешките на хората. Те датират от неговото минало, а последствията им са в настоящето. – Може ли да живееш в света и да не грешиш? – Може, от тебе зависи. Светът, в който живеете, е свързан с друг свят над него – Божественият свят. Следователно, ако живееш според законите на Божествения свят, ти ще живееш в един уреден свят, без грешки и противоречия.
Хората искат да разрешат икономическите въпроси на живота по особен начин, а именно, чрез златото. Обаче, златото е само разменна монета. Не е важно, колко злато има един народ. Важно е, каква е производителната сила на земята, какво ражда тя и каква е производителната сила на самите хора. Следователно, ако хората не са разумни, те не могат да бъдат производителни. Например, сееш, но нищо не излиза. Ще кажеш, че почвата е лоша. Това зависи от човека. Лошият човек има отношение към лошата почва, а добрият – към добрата почва. Производителната земя ражда много, затова се цени скъпо. Следователно, и човек е дотолкова ценен, доколкото произвежда. Производителността на едного се свързва с производителността на останалите. Така всички производителни хора се съединяват в едно цяло, както малките поточета се съединяват в една голяма река, която се отправя в широкото и необятно море. Сама по себе си, голямата река нищо не допринася. Нейната заслуга се заключава само в това, че събира капиталите на всички поточета, влага ти в своята обща каса – реката, отдето отива в голямото море – живота.
Като говоря по този начин, имам предвид старото, механично разбиране. От него постепенно ще минете към съзнателното, разумно отнасяне. От гледището на разумния живот, ние се интересуваме от реката дотолкова, доколкото тя обяснява вътрешния живот на хората. Мисълта е създала водата, земята, планините. Не говоря за мисълта на сегашния човек, но за първия човек – човекът на любовта. Като създавал земята и планините, реките и моретата, той имал някаква определена цел. След всичко това, днешният човек се бори за земята, иска да я дели. Всички хора не са еднакво алчни, но алчността ги кара да делят земята. Дайте една крина жито на кокошката, да видите, какво ще направи. Тя ще се качи отгоре на крината и с краката си ще разпръсне всичкото жито. Казват, че кокошката е щедра. – Не е щедра, но тя не мисли за утрешния ден. Ако дадете няколко зърна жито на катерицата, тя ще си хапне малко, а другото ще задържи за другия ден. Някои хора приличат на кокошката, всичко разпиляват, а други приличат на катерицата, осигуряват се. Банкерът е катерица, а бедният, който всичко раздал, е кокошка. Той казва: Сегашните условия не са добри, но след време пак ще дойдат добри, богати условия. – Добрите условия идат само един път. Някои хора обичат да пестят. Ако пестеливостта стане анормална, тя се изражда в кражба. Срещал съм хора, които обичат да взимат чужди неща. Оттук вземат нещо, оттам вземат нещо и незабелязано стават крадци. И катерицата обича да вземе нещо оттук-оттам, да се осигури за утрешния ден. Някога тя си скрива храна за повече време, отколкото ще живее. И човек иска да се осигури за десетки години. Той има право да се осигурява само за една година, не за повече. Следната година ще промисли за себе си.
И тъй, разумният човек не се осигурява. Обаче, той всякога твори. Лошият човек всякога руши. Когато няма резултат в живота си, той се оправдава, като земеделеца, с непроизводителността на почвата. Щом почвата не е производителна, първо ще я наториш, а после ще сееш. Така прави природата. С години тя наторява каменистите места, за да ги направи производителни. Върху тях израстват малки растения, които постепенно изгниват и естествено ги наторяват. Следователно, и човек, за да бъде производителен, в съзнанието му трябва да се наслоят известни мисли, чувства и желания.
Често хората изпадат в противоречие със себе си, със своето минало, което наричам наследственост. Това е едната страна на човешките прояви, но какво ще кажете за неговите възможности? Един беден човек седи у дома си и мисли, как да излезе от трудното си положение. В това време при него идат двама души: единият има да взима от него пари, а другият има да му дава. Първият е неговата карма, а вторият – неговата дихарма. Първият казва: Слушай, имаш да ми даваш известна сума, трябва да ми платиш. – Не мога, нямам пет пари в джоба си. – Ще платиш! – Слушай, не ме безпокой, ще те набия. Беден съм, но съм силен. Кредиторът е лошото наследство в човека. В това време, вторият човек казва на бедния: Не се безпокой, всичко ще се нареди. Преди 15 години ти ми даде 15 хиляди лева; ето, връщам ги. – Не помня. – Аз помня. Вземи парите и плати дълга си. Това е доброто наследство в човека, което го спасява от дълговете му. Кой от двамата е приятел на човека? Лошият човек може да ти е дал само хиляда лева, но с лихви този дълг е нараснал на 10 хиляди лева. Обаче, добрият, разумният ще те спаси. Каква е лихвата на природата? Тя взима пет стотинки за сто години. Ако човек страда от дълговете си, това показва, колко време е отлагал плащането си, за да дойде до това тежко положение. Време е вече всички хора – бедни и богати, учени и прости да платят дълговете си. Всички ще бъдат стопени като восък и прецедени. Няма да остане нито една попска или владишка глава, нито глава на богат или на беден, които да не узреят. Всички хора са нарушили законите на живота, затова страдат. И богатият, и бедният имат еднакво право да живеят. Ето защо, когато богатият види, че бедният гладува, трябва да му се притече на помощ. Богатите са складове на природата. Те трябва да отворят широко своите хамбари и да дават. Не е въпрос, бедният да стане богат, но да задоволи нуждите си. Богатият, добрият човек е извор, който постоянно тече и дава изобилно от себе си. Важно е, как ще се дава. – Не знаем, по колко да даваме.
Ето, ще ви дам начин как да се справяте с богатството си. Богатият трябва да има на разположение няколко чували жито от 10 – 200 кг. Дойде при него един беден, иска 10 хиляди килограма жито. Той ще му даде толкова жито, колкото може сам да носи на гърба си. Първо ще му даде чувал тежък 200 кг. Ако не може да го носи, постепенно ще спада, ще му дава все по-лек чувал, докато вземе онзи, който свободно може да носи. Така постъпва и природата. Тя дава на всеки човек по толкова, колкото най-много може да носи. Няма човек в света, който да не е получил известен дял от богатството на природата. Обаче, той не го е използвал, както трябва и казва, че нищо не е получил. Това е неправилно гледане.
Сиромахът лесно влиза в положението на сиромаха, богатият, обаче, не може да влезе в положението на бедния. Има бедни, които влизат в положението на богатите, когато изпаднат във фалит. И обратно, има богати, които влизат в положението на бедните. Като срещне някой беден, отчаян и обезсърчен, богатият му казва: Не губи разположението си, не се обезсърчавай. Ела при мене, аз ще ти помогна. – Лоши са условията на живота ми. – Ще ти помогна. Вземи тези пари и задоволи нуждите си. Питам: От какво се нуждае човек? Светлината и въздухът са дадени даром. Само хлябът се купува. Щом има хляб, човек лесно се справя с останалите нужди. Някой богат, като срещне беден човек, каже му две-три сладки думи и си отминава. Това не е достатъчно, той трябва да осребри тези думи. Какво означава осребряване на думите?
Един млад българин следвал в странство по музика. Като се върнал в България, той се установил във Варна, като преподавател на богати варненски момичета по музика, пеене и танц. До едно време работата вървяла добре. После се явило някакво недоразумение, което станало причина, ученичките му да го напуснат. Останал без средства, младият човек дошъл до отчаяние, не знаел, какво да прави. Да копае, да жъне, не може. Нямал никакъв занаят. В това време го срещнал един познат свещеник – един от рядко добрите и разумни свещеници, който разбрал отчаянието му, и го поканил у дома си на гости. Угостил го добре и, от дума на дума, младият човек му разказал в какво положение се намира. – Не се отчайвай, вземи тази лира, посрещни нуждите си. Аз няма да те оставя, ще ти помагам, докато вземеш някаква работа. Наистина, след два-три месеца младият човек бил назначен на служба, секретар при турския паша. След известно време, турците преследвали българските комити. Между тях бил заподозрян и свещеникът. Обискирали дома му и взели всички книжа. Пашата се чудел, на кого да ги даде да се прегледат. Понеже младият човек му внушавал доверие, пашата ги дал на него. Младият човек ги прегледал и, колкото подозрителни писма намерил, всички изгорил и казал на пашата: Този свещеник е добър човек. Няма нищо подозрително в писмата му, свободен е от отговорност. След това той срещнал свещеника и му казал: Дядо попе, угощението, и турската лира, които ми даде, спасиха главата ти от огъня. Аз прегледах твоите книжа, изгорих подозрителните и казах, че няма нищо опасно, ти си добър човек.
Прави доброто навреме! Не знаеш, кой ден ще ти бъде в услуга. Сега и на вас казвам: Проявявайте доброто, вложено във вас. По този начин, вие влизате във връзка с всички добри хора по света. Оставете настрана всички стари възгледи. Някога те са били полезни, но сега те са детински работи. Детската количка е необходима за детето, докато е малко. Когато порасне, то не се нуждае вече от нея. Пелените са нужни за детето само до една годишна възраст. След това те не са нужни вече. Пелените ще се превърнат в нещо друго, а повоят – в хубав пояс. Възрастния не могат да повиват, за да не се спъне. От детинските си идеи можете да направите нещо, което сега да ви ползва. Миналото е отживяло времето си. Настоящето се нуждае от свобода. Дайте свобода един на друг! Ако сте в едно събрание или в едно общество, не се ограничавайте един друг. Както се нуждаете от разстояние един метър един от друг, така човек се нуждае и от външна свобода. От твоето легло до друго трябва да има поне десет метра разстояние. Човек трябва да бъде свободен и в мисълта си. Не казвай, че мисълта може да повреди. Това може да стане само при специфични условия. Човек е добро същество, но ако го оставиш да проявява свободно своята първична природа. Засегнеш ли го малко, естеството му се изменя. Никога не бутай човека! Че някой не мисли добре за тебе, не се смущавай. Не се мъчи да спечелиш вниманието му. Ако го разположиш изкуствено към себе си, ти сам ще си причиниш зло. Че той не е разположен към тебе, това е странична работа. Радвай се, че той е зает с нещо. Остави малките деца да си играят, да си правят къщички от пясък. Майката с пръчица заставя детето да влезе вкъщи. По необходимост, то се подчинява, но не може да прояви своята творческа сила и започва да чупи това-онова, да прави пакости. По-добре да си играе вън, отколкото вътре да прави пакости. Оставете детето да отиде в гората, на свобода. – Ще го изяде мечката. – Досега не съм чул, мечка да е изяла дете. Тя само го помирисва и си отминава. Ако е възрастен, може да го изяде, но дете – никога! Змията може да го ухапе, но не и мечката. За да го ухапе змията, причината е съвсем друга. Сама по себе си, змията никога не напада. Когато е под влияние на човешкото съзнание, тя първа напада.
Веднъж минавах през Борисовата градина. Както вървя, чувам някакво съскане. Поглеждам: пред краката ми се опнала една змия. Спрях се, погледнах я, и тя извади езика си навън. С това тя искаше да каже: Не мисли лошо за мене; грея се на слънце, нямам лошо намерение. Ако ме настъпиш, и аз ще те ухапя. Аз мислено й казах: Не стой на пътя, аз съм от добрите хора, нищо няма да ти направя. След мене ще мине друг някой, който ще те убие. Докато си на пътя, непременно ще влезеш в стълкновение с мисълта на хората. Тя каза, че я пратили на това място. – Послушай ме, махни се от тука! Само така ще се спасиш.
Сега да остане у вас мисълта: Човек трябва да създаде в себе си една мислова централа. Силата на човека е в мисълта. Тя е създала цялата вселена. Тя е творчески принцип; тя е водовъртеж. Когато всички хора се обединят в своята мисъл, и невъзможното за тях става възможно. Значи, първата работа на хората е да хармонизират мисълта си. Когато някой намисли да прави добро, всички трябва да го подкрепят. Доброто трябва да се прояви. Без него нищо не се постига. Мислите ли, че светът може да се подобри по механически начин? И това е възможно, но ако дойдат гениални хора на земята. Де са тия хора? Докато работи по механически път, човек всякога се отегчава.
Един градинар, българин, работил пет-шест години градинарство, но се отегчил и решил да смени занаята си. Един ден отишъл в Солун, дето видял, как абаджия шие дрехи. – Ето един занаят за мене! – си казал той. – Омръзна ми, цял ден да дигам, свалям мотиката. Той попитал абаджията: Приемаш ли ме да работя с тебе? – Може. Ето, вземи иглата и ший. Още същия ден пристига един турски бей. Иска от абаджията да му ушие бирбучуклии гащи. Майсторът дал аршина, ножиците и другите инструменти на новия си съдружник и го изпратил с бея у дома му, да изпълни поръчката. Беят дал плата на момъка и го гледал, какво прави. – Както те виждам, разбираш от занаята. Майсторът закъснял, не дошъл навреме, и беят казал на съдружника му: Скрой гащите ми ти. Той взел ножиците и започнал да крои. Мерил – рязал плата, мерил – рязал, но нищо не излизало. Той не посмял да каже, че нищо не знае. Беят гледал, как крои и реже и му казал: Това не прилича на гащи. Виждам, че нищо не знаеш. По-добре да ми скроиш салтамарка. Младият момък започнал да крои салтамарка, но и от нея нищо не излязло. – Слушай, вижда се, че твоят майстор не е могъл да те научи на занаята си, затова уший ми една тютюнева кесия. Ако и това не можеш да направиш, ще те набия добре и ще те изпъдя.
Не правете опити с това, което не знаете. Не се опитвайте да кроите и да шиете, щом нищо не знаете. Когато беят те накара да му скроиш и ушиеш гащи, кажи: Днес постъпих на работа, още не съм научил занаята. Не мога да шия, ще разваля плата. Иначе, ще причините пакост и на себе си, и на другите. Казвам: Понеже живеем в дома на природата, първо трябва да се учим от нея, да прилагаме нейните правила и методи. Тя разполага с много занаяти, тя ще ни научи на всичко. Тя е най-добрият професор, от нея ще вземем най-добри уроци. Никой не може да ни предаде по-добри уроци от природата. Щом научим нейните уроци, лесно ще възприемем уроците на другите учители.
Време е вече да се образува една мислова централа, светлината на която да се изпраща по целия свят, както слънцето – своята светлина. Слънцето е централа, чрез която се пренася светлината и топлината на земята. Така и човешката мисъл е централа за предаване на друг род светлина на земята. Когато тази енергия проникне в мозъците на хората, от тях започва да се излъчва светлина, способна за работа. Духовните хора имат воля, но мисълта им е слаба; светските хора имат силна мисъл, а волята им е слаба. Ако духовните хора придобият силна мисъл, Царството Божие ще дойде на земята.
Христос казва: „Отец ми благоволи да ви даде царство.“ Сега едно ви недостига: Да приложите закона на любовта. Обаче, без силна мисъл любовта не може да се прояви. Когато мисълта е мощна, любовта се проявява; когато мисълта е слаба, любовта не може да се прояви. Значи, мисълта е свързана с любовта. Всички трябва да станете проводници на любовта. И когато тя влезе в човека като вода, която постоянно мие и чисти, казва се: „Наближило е вече идването на Царството Божие.“ Само любовта може да очисти дъното на живота.
Запишете си следната мисъл: Не се занимавайте с миналото. Мислете само за настоящето.
Т. м.
46. Лекция от Учителя, държана на 2 август, 1933 г. София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
02.08.1933 Сряда,
София
|
Начало
