| Порталът към съзнателен живот |
Разумно съотношение в природата
(Утринни Слова,
09.07.1933 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Ще прочета 14 гл. от Йоана.
Много се говори на онези, които малко знаят и мъчно разбират. На онези, които много знаят и лесно разбират, малко се говори.
Какъв трябва да бъде стремежът на човека? — Да върви по път без прах, в истина без съмнение и в живот без противоречие. Човек може 20 пъти да спуща кофата в кладенеца, без да извади вода. — Защо? — Защото въжето е късо. Въжето трябва да бъде по-дълго, че да достига до водата и да потъне в нея. Така ще се извади вода. Само така, спускането на кофата има смисъл. Човек може да се моли и да мисли за Бога, но ако молитвата му към Бога и мисълта за Него нищо не му допринасят, какъв смисъл имат те?
Казвам: Ако дойде един човек при вас, той може да ви направи някакво добро, но само едно. Например, или само ще ви нахрани, или ще ви даде един скъпоценен камък. Каква е разликата между първото и второто добро? Ако сте сит, скъпоценният камък е за предпочитане; ако сте гладен, хлябът е за предпочитане. Гладният не търси украшения, обаче, ситият предпочита украшенията. Някога в живота си вие имате противоречия. Те са необходими, както за физическия, така и за духовния живот. Чрез тях ще дойдете до едно тънко различаване на нещата. Ако не е така, вие ще станете индиферентни. — Защо става човек индиферентен? — По две причини: или от пресищане, или от недостиг. Гладният се стреми да се нахрани. Ако се пресити, той става индиферентен. В първо време хапката е сладка. Колкото повече ядеш, ставаш безразличен към яденето. Някога човек преживява и духовно пресищане. Четеш една книга, втора, трета и някога се пресищаш, ставаш безразличен. Търсиш някой светия, искаш да научиш нещо от него. В първо време се задоволяваш от знанието, което ти дава. После и към него ставаш безразличен. Страшно е, когато ставаш безразличен и към себе си. Безразличието внася раздвояване. Казваш: Нищо вече не ме интересува, не ми се живее, не съм разположен. Казваш: Такъв е животът. Интересно е да намериш причината на твоето състояние. Аз няма да ви кажа, коя е причината. Ако я кажа, за вас ще бъде по-зле. Ако не я кажа, това е добродетел. Защо ще окайвам гладния? Има ли нещо лошо в глада? Не считам гладния за нещастен, нито ситият — за щастлив. Който е гладен, трябва да работи. Ситият не работи. Кой работи? — Сиромахът. А богатият? — Той си почива.
В какво се заключава богатството на човека? Той си мисли, че е богат, затова е богат. Сиромахът мисли, че е сиромах, затова призовава сиромашията към себе си. Ако претеглиш сиромаха, ще видиш, че е по-тежък от богатия. — Защо? — Някога богатият яде по-малко от сиромаха. Има богати, които ядат много и бедни, които ядат малко. Има богати учени, има богати невежи.
Каква е разликата между учения и невежия? — Каквато е между написаната и ненаписаната книга. Когато една книга се напише, тя става по-тежка и по-съдържателна. Ненаписаната книга е невежият, а написаната — ученият. Истински учен, обаче, е онзи, който може да предаде своето знание. И човек е написана книга. В нея се отбелязват всички човешки радости и скърби. Каква е разликата между скръбта и радостта, не знаете. Мъчно може да се опише разликата между скръбта и радостта. В едно отношение има разлика, а в друго — няма. Къде е границата между тях, не се знае. Ето защо, когато един скърби, друг се радва. Един скърби, че изгубил парите си, а друг се радва, че ги намерил. Какво е спечелил онзи, който се радва? — Нищо не е спечелил. Без да спечели нещо той се радва. Всъщност, за да се радва, човек печели нещо. Някога мразиш човека и се радваш. В тази радост няма никаква печалба. Когато ангелите се радват, хората скърбят. И обратно, когато хората се радват, ангелите скърбят. Ще кажете, че е жестоко ангелите да се радват на човешките скърби. Така е външната, неразбраната страна на живота. Така е за онези, които не разбират. Някой те мрази и същевременно изпитва едно злорадо чувство. Друг те мрази, но като види, че губиш богатството си, от една страна те съжалява, а от друга се радва, че си на безопасен път. — Защо? Докато си бил богат, всеки може да те убие; щом обеднееш, животът ти е спасен. Като спечелиш живота си, ти изпитваш дълбока вътрешна радост.
И тъй, когато скърбите, дайте си отчет, защо, именно скърбите. Ще кажете, че не знаете, защо скърбите. Също не знаете, защо се радвате. Това показва, че нито скръбта е ваша, нито радостта. Някой остави при вас около 50 — 60,000 лв. да ги пазите. Вие се зарадвате, но парите не са ваши. След време ви взимат парите — скърбите. Защо се радвате и скърбите за чуждите пари? Така и вие скърбите за нищо и никакво, а не знаете, че тази скръб не е ваша. Чуждите скърби и радости нищо не придават.
Правило е: Оставете чуждите скърби и радости сами да се разправят, а вие стойте настрана. Не се разправяйте нито със скърбите, нито с радостите. Не се спирайте и върху въпроса, защо светът е лош. Не мислете, че светът е добър. — Защо? — Защото човешкият свят не е нито лош, нито добър. Той си е такъв, какъвто е сега, обаче, човек може да стане по-добър, а с него заедно, и светът ще стане по-добър. — Кога? — В бъдеще. Питам: Черната риза може ли да стане бяла? Невъзможно е черното да стане бяло. Но да съблечеш черната риза и да облечеш бяла, това е в реда на нещата. Това е възможно. Казваш: Измених се. — Не си се изменил, но си съблякъл черната риза и си облякъл бяла. Къде е промяната тук? Докато си с черна риза, ти даваш малко; щом облечеш бялата риза, ти даваш много. — Що е черната риза? — Болестта. — Що е бялата риза? — Здравето. При известни икономически мъчнотии, каква риза е по-добре да носиш: черна или бяла? Трябва да съпоставиш нещата разумно, както са в природата. Ако не си разумен, ти се стремиш само към едно — да бъдеш щастлив. — Как ще бъдеш щастлив? Докато си на земята, никога не можеш да бъдеш щастлив. На земята няма истинско щастие. Не всякога щастието носи щастие, и не всякога скърбите носят скърби.
— Това е отвлечена истина. Не я разбираме. — Не е нужно да я разберете. Колкото повече се увеличава светлината, толкова повече расте и разбирането. Ако не виждаш някой предмет, вземи си увеличително стъкло. При обикновената светлина много неща остават невидими. Какво се ползвате, ако виждате дребните работи? Някога е добре да виждате дребните работи, а някога не е добре. Например, добре ли е да виждате малките микроби и прашинки, като плуват във водата? Ние минаваме за вегетарианци, но в една капка вода има милиони живи същества, които гълтате. Какво ще кажете тогава? Ще се чудите, как, като вегетарианци, поглъщате толкова микроби. Казваш: Много години вече, как съм станал вегетарианец. — Не намирам голяма разлика между първото положение, когато не си бил вегетарианец, и сегашното, когато минаваш за вегетарианец. Засега вегетарианството е само един проблем.
Казвате, че сте добри. — Да, привидно сте добри. — Умни сме. — Привидно сте умни. — Има една разумност, но още не сте дошли до нея. — Ама ние любим. — И любовта ви е привидна. — Защо е привидна? — Защото, като се нахраниш, ти ставаш индиферентен към яденето. Такова нещо е любовта. Ако се преситиш от любов, ти ставаш безразличен към всичко. Правило е: Всяко нещо, което е ценно при известни условия, при други условия губи цената си. Обаче, реалността не е там. Пътят, по който вървят хората сега, е път на залъгване. Ядеш вкусно, с удоволствие, но се самозалъгваш. — Защо? — Защото приятността от яденето е временна. Пиеш, приятно ти е виното, но след време тази приятност изчезва. Опасна е първата приятност, защото постепенно увлича човека. Какво придобива човек от кръчмата и от пиенето? Всеки ден ставаш, ходиш, правиш добрини, но това добро е привидно. В края на краищата, за това добро се казва, че "човек хвърля прах в очите на хората". Друг е въпросът, ако от този прах се образува дъжд, който носи благословение за растенията. По този път са минавали светии и са вдигали прах.
Когато обикновените хора вдигат прах, той отива до небето. От този прах не се образува дъжд. Той е прах в очите на хората. Какво прави тогава небето? — Плаче. Този плач са водни капки, които поливат цветята. И това е добро, но малко и несъзнателно. Друг е въпросът ако доброто е съзнателно. Някога вдигат прах в очите на хората, с цел да не те видят, какво правиш. Това не е на място. Обаче, ако с този прах затваряш очите на хората, да не правят зло, той е на място. Значи, трябва да знаеш, кога да правиш добро. За това се се иска голяма мъдрост. Следователно, не всякога е безопасно да вървиш в пътя и да вдигаш прах.
Като четете 14 гл. от Йоана, трябва да мислите, да разберете вътрешното съдържание и смисъл. Там се говори за Отца и за Духа. Някои си представят Отца като стар човек, с брада, а Духа — като гълъб. Нито Бог е старец, нито Духът — гълъб. Младият синът ли е? Старият баща ли е? Отец, в смисъл Бог, е това, от което произтича реалността. Синът е изявление на Отца, а Духът — вътрешната връзка на нещата.
Казвате: Много години работихме, но нищо не постигнахме. Дойдохме вече до пресищане. — Какъв е цярът на пресищането? — Да не преяждаш. Никога не преяждай. За да не преяждаш, радвай се на скръбта и плачи за радостта. Ще кажете, че това е противоречие. — Възможно е, но така трябва да бъде. Когато майка види сина си, когото не е виждала десет години, тя плаче. А когато блудният син се върне при майка си болен и беден, тя се радва и казва: Добре стана, че синът ми се върна. В живота това е вярно. Радвай се, когато синът ти е болен. — Защо? — Защото ще се оправи животът му. Плачи, когато е здрав. — Защо? — Защото животът му ще се изопачи. Този е правият път на живота. Това е вътрешното разбиране на закона. Ако не е така, вие постоянно ще се натъквате на противоречия. Ако няма противоречия, големи страдания ви очакват.
Целият свят минава през големи противоречия. Богатият не знае, защо му е богатството; сиромахът не знае, защо му е сиромашията. Богатството е особен род тежест, а сиромашията — друг; знанието е тежест, а невежеството — по-голяма тежест. И светията има своя тежест и страда, но и грешникът страда. Обаче, и светията и грешникът се радват. Някога грешникът страда, някога се радва. Той се радва, когато открадне нещо. Докато го открадне, той се мъчи и скърби. И светията се мъчи и страда. — Кога? — Когато не му се дава случай да направи добро. Светията се радва на доброто, което прави, а грешникът на злото. И двете радости се компенсират. Затова разумният свят събира грешника и светията на едно място, взаимно да си помагат и да се радват. Как ще съберете радостите и скърбите им на едно място? Могат ли светия и праведен да живеят на едно място? — Никога, обаче, постъпките на грешника не стават условие за радост на светията. Той има възможност да му помага и да го утешава.
Както виждате, природата използва и най-големите противоречия за едно вътрешно благо на Битието. В нея има един закон на разумно съотношение и между най-противоречивите неща. — Защо е така? — Така е, на този въпрос се отговаря с мълчание. — Защо животът е такъв? — Това не е важно. Важно е, защо вашите разбирания са такива. За едного светлината е смърт, а за други не е. Има същества толкова деликатни, че изнесени на светло, умират. За други — светлината е живот.
— Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
27-о Утринно Слово от Учителя, държано на 9 юли, 1933 г. София — Изгрев.
Утринни Слова
09.07.1933 Неделя,
София
|
| |
Из том „Дреха на живота”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 13.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2496
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
