Размишление.
В живота съществува една област, която наричам свещена. Това, от което човек черпи своята морална сила, иде, именно, от тази област. Често се говори за благородни, възвишени неща, чиято основа не е на земята, но в друг някакъв свят. За да почувстваш влиянието на великото в света, трябва да проникнеш дълбоко в живота, да се свържеш със свещената област. Само така ще се повдигне душата ти. Искаш да бъдеш добър, морален, кротък, добродетелен и правиш усилия, но в края на краищата резултатът от усилията ти остава безплоден. Колкото постига пияницата, който ту се отказва от виното, ту отново се връща към него, толкова и ти успяваш. – Какво да правя? – Застани на една здрава основа и оттам започни. Моралът, възвишеното в света си имат своя специфична основа. Не можеш да бъдеш морален, ако живееш само за себе си. Не си морален, ако живееш даже и за другите. Истински морален е този, който живее първо за Бога, за Цялото. Ако живееш само за себе си и за своите ближни, каквито жертви и да правиш, всякога ще останеш разочарован. Това значи да живееш за частите. Обаче, като живееш за Цялото, за Бога, всички жертви, както и животът ти, ще се осмислят.
Мнозина, като не разбират живота, питат се, що е морал, какво представя добрият живот, какво е сладчината. За да познаеш сладчината, трябва да я опиташ. Не можеш да кажеш, че нещо е сладко, ако не си го вкусил. Не можеш да кажеш кой живот е добър, ако не го живееш. – Ама искам да живея добре. – Това са празни думи. – Искам да постъпвам добре. – И това са празни думи. Влез в добрия живот, между добри хора и ще знаеш какво представя той. Ако влезеш в лошия живот, каквито усилия да правиш за добър живот, лошо ще живееш. – Тогава да се подобрят условията. – Това е празна философия. Когато му е широко около врата, българинът обича да говори на едро, т. е. да философства. Казват му: Глад има. – Ще търпят. – Държавата иска пари. – Нека си иска. Седи той спокоен и на едро реже дървото. – Бирникът дошъл, събира данъците и който няма, бие на общо основание. – Така ли? Няма какво да се прави, ще съберем оттук-оттам и ще платим. Докато му беше широко около врата, философстваше; като му туриха веригата на врата, започна да дяла дървото на ситно и да мисли. Веригата представя страданията в живота. Те го ограничават и карат да мисли правилно. Това, което ограничава и измъчва човека, не е свещената област.
И тъй, само онзи може да влезе в свещената област, който живее в мир със себе си и с окръжаващите, в радост и веселие, в блаженство и изобилие. Той живее добре и желае доброто на другите. Щом влезеш в свещената област на живота, с това заедно се изменят и чертите на твоето лице. Носът, устата на такъв човек са правилни. Невъзможно е той да има заострено ухо и песимистична уста.
Чувате да се казва, че човек трябва да се осигури. – Кой се осигурява? – Само онзи, който не живее в свещената област. Право е желанието му да се осигури, но методът му е крив. Бащата осигурява децата си, но той сам умира. Децата му са осигурени, но и те умират. Каква осигуровка е тази, в която хората умират? Говори се за морал, но живеят в безморалие; говори се за здраве, но всички боледуват; стремят се към богатство, но бедни умират; говорят за щастие, а са нещастни. – На какво се дължи това? – На факта, че хората са далеч от свещената област на живота. Ново разбиране е нужно на хората. Щом дойдат до това разбиране, те ще видят, че и сиромашията, и богатството са здравословни състояния за човека. Беден си, защото си давал: днес един чувал, утре друг чувал, докато раздадеш всичкото си богатство. Всичко ще дадеш, но и за себе си ще оставиш – своето вътрешно богатство. Това значи да влезеш в свещената област на живота.
Често хората, със своите разбирания, искат да заставят Бога да мисли и да постъпва като тях. Това е невъзможно. През цялата вечност това не може да стане. Да постъпва Бог като нас, това значи да се унищожи вечността. На въпроса, защо Бог постъпва така, а не иначе, това е Негова работа. Ти искаш да си построиш къща и не обръщаш внимание на времето. Дъжд вали, студено е, а ти градиш. Каква ще излезе тази къща? Ще направиш една колиба, ще се скриеш в нея, като в дупка, и ще си въобразяваш, че си направил много нещо. Погледнеш към къщата си и казваш: Красива е моята къща! Питам: Като имате къщи, здрави ли сте? Какъв е покривът на вашата къща, каква е вентилацията? В бъдеще всеки може да си направи каквато къща иска. Няма по-лесно нещо от това, да си направиш къща. Ако искаш къща на един етаж, на два или повече етажа, ще можеш в скоро време да я направиш. Искаш да бъде мебелирана, ще я мебелираш. – Кога ще бъде това? – Когато влезете в свещената област на живота. Докато сте вън от тази област, ще градите къщи от камъни и тухли. Каквато е къщата, такъв си и ти.
Казваш: Човек ще стана! – Какъв човек ще станеш, ако живееш в къща, направена от кал и пясък? Ще живееш в къща от камъни и тухли и човек ще станеш! Има смисъл да си направиш къща, но от най-хубавия материал, с който природата разполага. Знаете ли, какви изпарения стават в къщите на сегашните хора? В тези къщи бабата и дядото се сърдели, синовете и дъщерите също се сърдели, снахите и зетьовете – също. Това е отрова. Какво добро се очаква от тези къщи? Всеки гняв, произлязъл без причина, е отрова. Има един гняв, наречен свещен. Той се проявява само един път през деня. Гневиш ли се по няколко пъти през деня, организмът ти е изложен на отравяне. Най-после, заболяваш и викаш лекар да се произнесе за болестта. Той казва, че неразположението се дължи на разстройство на сърцето, стомаха или бъбреците. Причината за болестта е, че ти не живееш в свещената област.
Как се познава кой живее в свещената област? Очите на такъв човек са ясни, чисти. Погледът му е мек, приятен. Той не се съмнява в хората. Като се срещне с някого, гледа на него като брат. Защо трябва да измерваш човека от главата до краката? Висок съм 165 см, не съм планина. Не съм нито Витоша, нито Рила, нито Хималаите. Да измерваш планината има смисъл, но да измерваш човека, това е дребнавост. При това положение не можеш да се ползваш с почитта и уважението на хората. Ако живееш в свещената област, ще бъдеш почитан и уважаван. Само онзи извор се посещава, който дава изобилно вода. Само онзи човек се уважава, от когото блика живот, енергия. При това, водата на извора трябва да бъде доброкачествена. Човек представя малък извор, поставен на свещената основа на живота.
Всички хора – религиозни и светски, прости и учени, както в миналото, така и днес, се спират на въпроса за свещената област на живота и съзнателно или несъзнателно дават известни обяснения за нея. Кой каквото е видял и разбрал, все го изнесъл. Всеки иска да приложи нещо от правилата на този живот, но се натъква на мъчнотии. Само едно правило може да приложи човек, а именно – милосърдието, като външна страна на любовта. Милосърдният се интересува за болните, за страдащите, за бедните. Обаче, любящият има предвид друго – целокупния живот. Като срещне здрав човек, той тръгва с него на разходка: качва се по планини, по високи върхове, прескача пропасти. Той лесно минава препятствията. Който падне в пропастта, не е здрав. На помощ му иде милосърдието. Не те пита, защо счупи крака си, но ти помага; не те пита, защо си нещастен, но ти помага. Обаче, любовта казва: Ти счупи крака си, нещастен и сиромах си, защото не си живял по моите закони. – Обидиха ме. – Как може човек, който те обича, да те обижда? Ако ти си живял според законите на любовта, никой не би могъл да те обиди. – Никой не ме обича. – Не говориш истината. Ако никой не те обича, ти си в безлюбието, т. е. в опаката страна на живота.
Сега аз искам да оставя една идея в ума ви – идеята за любовта, т. е. за свещената област на живота. Не искам да ви морализирам, да ви кажа как трябва да живеете. Ако остане днес да ви говоря по това, вашата работа е загубена. Аз искам да ви обърна внимание на следното: Живейте, както сте живели; мислете, както сте мислили; чувствайте, както сте чувствали. Имам предвид онова време, когато сте били чисти, любящи. В мисълта и чувствата на сегашните хора има едно задръстване. Човек се намира в положението на онзи, който има стегнат стомах. Той яде, но е задънен, не се пречиства. Какво струва това ядене? Приемаш, а не даваш и, в резултат, страдаш и боледуваш.
Царят на едно царство запитал един от своите видни философи: Кое носи най-голямото щастие на човека? – Да бъде отпушен, свободно да приема и дава – отговорил философът. – Нима да бъдеш богат не е най-голямото щастие? Философът повторил: Най-голямото щастие на земята е да бъдеш отпушен. Царят пак останал на своето мнение. Случило се, царят заболял и десет дена бил запушен. Философът го посетил и запитал: Сега какво ще кажеш? Кое е най-голямото щастие? – Да бъдеш отпушен.
Всички хора трябва да бъдат отпушени, нечистотиите да излизат свободно от тях. Приемай чистото в себе си, изхвърляй нечистото навън. Не допущай нищо нечисто в себе си. Ако попадне нещо нечисто в тебе, веднага го изхвърли навън. Оставиш ли го за следния момент, положението ти ще се влоши. – За кого се отнася това? – За всички. – Де ще намерим това? – В свещената област на живота. Тя е място на абсолютна чистота. Докато живееш в нея, всички ще те обичат и уважават. Няма по-голямо благо за човека от това, да влезе в тази област. Това всеки може да опита. – Как? – Като влезе в свещената област. Тогава човек казва: Сляп бях, но сега виждам. Можеш ли да завиждаш на някого, щом прогледаш? Ти владееш цялата земя. Какво искаш повече? Че някой имал десет декара земя, нека има. Ти си по-богат от него.
Сегашните хора не могат да се радват. Виждаш един красив човек, но не се радваш, искаш да бъдеш като него. Виждаш един учен, пак не се радваш, искаш да бъдеш като него. Защо не се радваш на красотата и знанието на човека? Не можеш ли да бъдеш учен като него? Кое може да те направи учен? Ще работиш, ще учиш и ще придобиеш знание. Обаче, аз говоря за истинското знание, а не за преходното. Учен си, но не знаеш де си бил преди хиляда години. Каква ученост е тази? Ученият ще ти говори за състава на слънцето, какви елементи влизат в него, но ако го запиташ, има ли хора, живот на слънцето, ще каже, че там всичко е в разтопено състояние. И този човек минава за учен! Попитайте учения, де отива човек след смъртта, да видите, какво ще ви каже. Ако е православен, ще каже, че умрелият отива в ада; ако е евангелист, същото ще каже; ако е мохамеданин, ще каже, че е в джендема. Изобщо, за обикновения човек се мисли, че отива в ада, да изкупи греховете си. Който не е живял според законите на свещената област, непременно отива в ада. Едно е вярно: след смъртта човек остава там, дето е бил, но в друго поле. Животът след смъртта не е нещо механическо. От състоянието на човека зависи де ще бъде след смъртта си. Ако е лек газ, ще се издигне на височина 4 – 5 километра във въздуха и там ще спре. Ако е тежък газ, ще потъне на дълбочина 100 – 200 м в земята. Значи, тежестта определя мястото на човека в другия свят. Като умре, човек става много малък, не заема никакво пространство.
Една окултна теория описва живота на човека след смъртта. Първо ограбват тялото му. Духове се нахвърлят върху вътрешните му органи и го разграбват. В това време той излиза от тялото си и влиза в невидимия свят, дето започват да го гонят неприятели. Тук душата на човека постепенно се смалява и става почти невидима. Така тя се спасява от неприятелите си. Като душа, човек изгубва външната си форма, всичкото си величие, но се спасява от разбойниците. После той скърби за изгубеното величие. Той се превръща на точица, която всеки вятър може да понесе в пространството. Като се види в това положение, той си казва: Едно време бях голям; правех, каквото исках, а сега вятърът ме носи като прашинка из въздуха. Какво уважение ще имаш като прашинка?
Като говоря по този начин, не искам да ви разочаровам, но да обърна вниманието ви върху разумната страна на живота. Всяка форма, малка или голяма, в която Божественото не функционира, представя център на всички нещастия на хората. Следователно, ако човек не е проводник на Божественото, ще бъде проводник на човешкото, отдето идат мъчнотиите и нещастията. – Какво значи да живееш добре? – Това значи да бъдеш проводник на Божественото, което носи щастие за всички хора на земята. Ако хората станат проводници на Божественото, всички противоречия ще се разрешат моментално. Бедният страда, защото не може да се справи с бедността. Богатият иска да му помогне, но той не вярва и бяга от него. – Как се помага на човека? – Ако има нужда от обувки, дрехи, шапка, ще му купиш; ако има нужда от хляб и ядене, ще му купиш. Дрехите, шапките и обувките се купуват един път през годината, а хлябът и яденето са нужни всеки ден. Разумният човек прекарва деня с малко, а светията с още по-малко. Достатъчно е да има пет лева в джоба си, като подкваса, за да разполага с тях всеки ден. Днес бръкне в джоба си, извади петте лева. И на другия ден същите пет лева са в джоба му. За предпочитане е всеки ден да имаш по пет лева в джоба си, отколкото хиляди и милиони лева в банката, която всеки момент може да фалира.
Един българин внесъл 600 хиляди марки в една германска банка и си казал: Осигурих се вече, няма за какво да мисля. Обаче, един ден банката фалирала, парите се обезценили и той изгубил всичко. След време той получил писмо от банката, в което му пишели: Господине, вложената от вас сума – 600 хиляди марки е толкова малка, че не заслужава да се води партида за нея в книжата. Като отишъл в банката, чиновникът му казал: Господине, сумата ви е толкова малка, че не може да се вписва в книжата ни. Трябва да се прибавят към нея още 600 хиляда марки, за да може да се впишат в отделна партида. Един милион и двеста хиляди марки се равняват на български 50 стотинки. В бъдеще, сегашните идеи, които сте натрупали в ума си, няма да струват и 50 стотинки български. Какво ще правите тогава? Като заминете за другия свят, няма кой да ви посрещне. – Защо? – Не обичате Бога. Който обича Бога, още с излизане от тялото си ще го поеме файтон или такси, както св. Илия замина за другия свят с огнена колесница. Лошо е да заминеш за другия свят без колесница. А пък умрелият върви подир колесницата. Казват за него, че е отишъл на оня свят. Той, горкият, върви подир колата и се чуди: всички мислят, че е на оня свят, а той не може да си обясни, до какво положение дошъл, да му носят тялото и той да върви подире му. Онзи свят – това е свят на страдания, на големи разочарования. Ще попитате, това вярно ли е. – Твоите пари, които внесе в банката, вярно ли е, че влязоха там, а после изчезнаха? Две хиляди банки в Америка, в които бедните хора влагаха спестяванията си за черни дни, фалираха. Бедните хора останаха без средства, парите изчезнаха и черните дни дойдоха. Две хиляди банки фалираха с милиарди долари. Вие се осигурявате в банки, които фалират. Добре е да се осигурявате там, дето банките не фалират.
Днес всички хора говорят за осигуряване, но истинското осигуряване е в свещената област на живота. Който живее в тази област, всички каси се отварят пред него. При един американски милионер отишъл един проповедник, да му говори за Бога. Цял час му проповядвал и милионерът му дал само половин долар. Ще кажете, че банкерът е голям скъперник. При същия милионер – банкер отишла една млада мома. Тя влязла в кантората му и вежливо му се поклонила. – Заповядайте, какво обичате? Моля да дадете вашата лепта за благотворителна цел. Банкерът веднага извадил една голяма сума и казал: Вземете това и когато обичате, пак дойдете елате. Аз съм на ваше разположение. Ще кажете, че момата хипнотизирала банкера. – Не, тя живее в свещената област, знае законите и постъпва разумно. Тя дава нещо от себе си. Тя е проводник на Божествените блага, които внасят здраве в човека. Достатъчно е само за момент да проникне Божественото в човека, за да го обнови: болният става от леглото си; обезсърченият се насърчава. Той прониква в свещената област. Няма по-голямо благо за човека от това, да бъде проводник на Божественото. – Аз влизам в едно религиозно общество. – Това нищо не значи. Може да си в обществото и да не си в свещената област. Критикуваш този-онзи, че не живеят добре. – Как трябва да се живее? – Ама този не ме гледа добре. – Как трябва да те гледа? – Според мене, приятен поглед е този, който помага на човека да излезе от мъчнотиите си: ако е беден, да се възмогне; ако е болен, да оздравее; ако не е почитан от хората, да започнат да го почитат. Какво ще кажеш за такъв поглед? Ще кажеш, че ти е приятен. Много естествено, такъв поглед има онзи, който живее в свещената област.
Какво ще кажете за човек, който още при първа среща ви казва: Голям грешник си. Виж колко криви са краката, ръцете, очите ти! Като чуеш това, ти се свиваш, мъчно ти е, че не си красив. Да виждаш грешките на хората, в това няма никаква философия. Правилно е да виждаш красивото в човека, да го цениш заради Божественото в него. Ако го е занемарил, това е друг въпрос. Важно е, че в човека е вложено нещо велико, което трябва да се използва. Като работи върху себе си, човек може да се изправи и даде път на Божественото.
Време е човек да се освободи от обикновените разбирания и от обикновения начин на разсъждение. Той е недоволен, че работите му не се нареждат, както трябва. Казвам: Бъди доволен от всичко и благодари на Бога, че живееш. – Слязох долу, в гъстата материя. – Благодари, че не си паднал още по-долу. Колкото долу да слезеш, няма да стигнеш дъното на океана. И най-тежките параходи не могат да паднат до дъното. И човек не може да потъне до дъното. Има гемии из моретата, които с години се блъскат без моряк, без капитан, но не потъват. Обаче, те стават причина за катастрофи. Достатъчно е да се блъсне в тях някоя лодка или параход, за да се наруши равновесието им. Човек без идея прилича на гемии гемия без капитан. Страшно е положението на такъв човек. Той се блъска по вълните на морето с години, без да принесе някаква полза.
Сега вие искате да осмислите живота си. Животът е осмислен, няма какво да го осмисляте. Казват: Второто пришествие е дошло. Ти боледуваш, за тебе второто пришествие е дошло. Какво е второто пришествие? Не е въпрос да умреш, но гледай при второто пришествие да възкръснеш. Тогава всички трябва да възкръснат. Ако не можеш да станеш от леглото, какво те интересува второто пришествие? Да излезеш от ограниченията, това е второто пришествие. Беден си, да се освободиш от беднотията; не си зачитан, да се махне незачитането; смущаваш се, да се махне смущението. Да се освободиш от всичко, което те мъчи, това е второто пришествие. Да дойде положителното. Кое е положителното? Ние сме опорочили любовта. Ти обичаш някого. Веднага хората влагат еротичното в това чувство. Какво лошо има, че обичаш някого? Вие приличате на онзи турчин, който след женитбата си бил принуден да отиде на гурбет. Жена му още не била родила. След 20 години той се върнал у дома си. Срещнал един дервиш и поискал да види, какъв му е късметът. Дервишът му казал: Три пъти мисли, преди да направиш нещо. Той си казал: Не го ли зная това? Жал ми е за парите. По пътя си мислел за жена си, дали ще я намери жива. Като стигнал в къщи, гледа: Жена му жива и здрава, при нея седи един млад момък. Той я прегръщал и целувал. Като видял това, турчинът дигнал пушката да я убие. Но веднага си спомнил думите на дервиша и се въздържал. В това време чул, че момъкът казва на жена му мамо. Сепнал се той и си казал: Какво щях да направя! Това е нашият син, който в мое отсъствие пораснал. Така и ние имаме изопачени идеи, които често ни вкарват в беда. Да обичаш някого, това е от Бога. Роденият от Бога обича всички хора. Горко на онзи, който не обича!
Като ученици, вие трябва да работите за изправяне линиите на лицето си. Често се обезформява устата. Тя не трябва да се обезформява, защото е жив извор. Нито очите, нито лицето трябва да се обезформяват. И до старини чертите на човека трябва да бъдат правилни. Космите на праведния човек са прави. И като прекараш пръстите си в косата му, ще знаеш, че този човек живее добре. От гледище на свещената област, хората се отклонили от Божественото. Който не дава достатъчно храна на тялото си, скоро се изтощава. Който не дава достатъчно храна на своя ум, изтощава го. И сърцето се изтощава, ако не му се дава нужната храна. При сегашните условия се налага нова посока на живота. Ще се явят хора, извори на новия живот. Като срещнеш такива хора и ги наблюдаваш, ще видиш, че в маниерите, в погледа, в говора им нищо не внася съблазън. От пръв поглед, такъв човек ти внушава доверие. Касата ти е отворена, ти излизаш, влизаш вкъщи, но имаш пълно доверие в този човек – той никога няма да злоупотреби с твоето доверие. Това е истинският живот.
Като се върнем на небето, никога да не сме злоупотребили с онази свобода и онова благо, които Бог ни е дал. Не само пред лицето на Бога да се явим свободни и изправни, но и пред ония милиони същества, които ще ни погледнат така благосклонно, че ние ще почувстваме, какво нещо е животът. Ще кажеш: Какво слабо разбиране за живота съм имал. Върнете ме на земята; аз искам да изправя всички погрешки, които съм направил. Това е истинската философия: Да не злоупотребяваме в целия си живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. Единствен, който има доверие в нас, той е само Бог. Единственото същество, което не се съмнява в нас, то е Господ. Той никога не гледа на лошата страна на човека. Когато е нужно, Господ праща някого да му каже да изправи някоя погрешка. Бог има най-хубавото разположение към всички същества. Христос казва: „Отец никого не съди, а е дал съдбата на Сина.“ Той еднакво гледа на всички и вижда дълбоките работи. За Него няма нищо лошо. Когато дойде да разглежда нашето положение, Той изхожда от наше гледище. Погледне и казва: Много добре. Дали се радваш или скърбиш, и в двете положения ти ще получиш нещо. Вие имате много добри придобивки, за което мога да ви похваля. Желая ви да имате повече. Богатият има достатъчно, но той желае да бъде още по-богат. Вашите хамбари са пълни с жито, но вие още не сте яли хляб. Вие мязате на българските селяни през турско робство. Те имали и мляко, и кафе, но всичко продавали. Например, някоя селянка си направила кафе с мляко, и всички казват: Представете си, кокона станала, тя пие мляко с кафе. Тези, дето я осъждат, могат също да си направят мляко с кафе, но не си правят. И симит отгоре си купила! Всеки от вас може по две кила мляко да изпие, по два, по три симита да изяде, защото е вкусен симитът. Едно време българите ядели симита с хляб.
Често вие поддържате своеобразни идеи. Например, намирате, че не трябва да се работи много, че физическата работа не е за вас. За светията е определено един час физическа работа, три часа за сърцето и седем часа умствена работа. А някои от вас не работят. И ето, вследствие бездействието, започва известна деформация в организма. Почвате да усещате болки в главата, в корема, в краката, в ръцете. Добре е да имате градинка, да работите най-малко по един час, за да се освободите от непотребната енергия. Ще копаете с мотиката, ако искате да бъдете здрави. А вие казвате: Не съм богат. Да има някой да ми работи. Не, по един час трябва да работите земята. Във вас има отрицателни енергии, които трябва да влязат в земята. Английският държавник Гладстон, преди да отиде в парламента, упражнявал се физически – режел дърва. И германският император, след екстернирането му в Холандия, режел дърва. Ако той режеше дърва, преди да отиде в Холандия, работите на Германия щяха да бъдат по-добре. Мислете право преди да извършите една постъпка. Да не бъде късно, след като направите погрешката.
Духовната наука е за възстановяване на тялото, на мозъка, на сърцето. Вие трябва да имате здраво тяло, здрав мозък, здраво сърце. Ако не можете да изправите тези органи, тогава къде е човекът? Казвате: Като идем на онзи свят, там ще се изправим. На онзи свят има друга работа. Тук, на земята, трябва да имаме здраво тяло. Казвате: Болестите са за добро. – За добро са те, но нищо не придобивате от тях. Какво ще добиеш, ако стомахът те боли, ако имаш болка в гръбначния стълб или ако те боли зъбът? Бих желал зъбите ви да са здрави; очите ви да са здрави, да можете да четете. Като дойде време да си заминете, ще повикате близките си и ще кажете: Имам вече няколко писма от приятелите си, трябва да се върна при тях. Връщам се в невидимия свят такъв, какъвто съм. Възгледите, които имате, можете да ги държите, не искам да ги напущате. Но ако ви смущават, освободете се от тях. Имаш някои наследствени черти. Те не са твои, има нещо неблагородно в тебе. Те са наследени от твоите деди и баби. Значи, за да бъдеш здрав и доволен от живота си, трябва да работиш. Ти се молиш на Господа, искаш да дойде ангел да ти донесе благата. Не, ще се спретнеш на работа. Като станеш сутрин, трябва да свършиш определената работа. Онова, което спечелиш през деня, по който и да е начин, показва, че си могъл да постигнеш една малка придобивка. Аз наричам придобивка, след като си работил, да бъдеш доволен от работата си през целия ден.
Казвам: Трябва да работим върху себе си. С нашите мисли ние оформяваме или деформираме органите си – тялото си. Мнозина от вас са деформирали устата си. Това се дължи на крайното въздържание в чувствата, поради което устните са изтънели. На някои устните са по-дебели, отколкото трябва. Устата е израз на любовта. Следователно, не може да бъде щастлив онзи, на когото устните са тънки. Правилно е човек да държи устата си леко отворена. Изобщо, човек има две врати: носът – врата за дробовете и устата – врата за стомаха. Казваш: Аз дъвча храната си много. – Правилно приемаш гостите си. Дъвкането означава посрещане на гости. След това, сваляш горната си дреха, разговаряш се с тях. Те влизат през главния вход.
Изучавайте света, създаден от Бога. И вие, като ученици, ще изучавате анатомия, физиология, математика – всички науки. Мнозина изучават окултните науки – хиромантия, физиогномия, астрология. Други изучават гледането на кафе, на карти. Това са отвлечени науки. Гледаш носа си и нищо не разбираш; гледаш устата си, също не разбираш. Хвърляш на боб, гледаш на кафе, там всичко разбираш. Математика не разбираш, но на кафе разбираш. Не е лошо да гадаеш на боб, на кафе, на карти, но и за това е нужно знание. Ето защо, изучавайте същественото. Достатъчно е да погледнеш цвета на едно растение, за да познаеш, какво е то. По цвета на някои растения се познава, дали ще вали, или не. На същото основание, по ръката на студента може да познаеш ще го скъсат ли на изпита или не. Погледни ръката си и разбери, ще спечелиш или не. Ако искаш да знаеш как вървят работите в дома ти, погледни вътрешната страна на ръката си. Чудиш се някога, как бабите познават на боб, на карти и казваш: Добре гледа тази жена. Защо гледа добре? – Защото казва, че работата ти ще върви добре. Само на разумния човек работите вървят добре. Глупавият всякога остава назад. Той мисли, че е щастлив. – Да, ако работи, ако е разумен. Как се познава щастието на човека по ръката? – По особени знаци. В глупавия тези знаци имат противоположна посока.
Като изучавате ръката на човека, внимавайте на нейната форма; да ви е приятно, че можете да разберете, как се развива този човек. Бог изисква от нас само едно: да изучаваме вложеното от Него и да го развиваме. Така, именно, ще ви поставят на изпит. Ще видите, доколко сте разбрали онова, което е вложено във вас. Мнозина ще бъдете скъсани на изпита, особено по анатомия. Ще ви питат за сърцето, за стомаха, за дробовете, за техните функции и от това ще разберат, как сте учили. Казвате: Колкото да сме учили, в края на краищата, червеи ще ни ядат. Много естествено, тялото остава на земята. Под „тяло“ разбирам грубата физическа дреха. Обаче, на онзи свят ще се явиш с онова тяло, което Бог ти е дал. То е тялото на душата. Ангели ще вземат това тяло. Какво ще кажете на Баща си, като се явите при Него? Ако съм на ваше място, ще кажа: Бих желал да направя повече от това, което съм направил. Не съжалявам, че не съм направил повече, но като съзнателен човек, желая поне в бъдеще да направя нещо повече. Това трябва да бъде импулсът на деня. Следователно, станеш от сън, кажи си: Днес искам да направя повече, отколкото вчера.
Желая ви всеки ден да правите два пъти повече, отколкото предния ден. Да остане в ума ви следния стих: „Господ ще изтрие от очите ви всяка сълза.“
Т. м.
41. Лекция от Учителя, държана на 28 юни, 1933 г. София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
28.06.1933 06:00 Сряда,
София
|
Начало
