| Порталът към съзнателен живот |
Ново знание
(Утринни Слова,
11.06.1933 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Ще прочета 10 гл. от Иоана.
В живота има една тъмна и една светла страна, в които човек често попада. Ако си в светлата страна, там всичко става лесно, там всички неща са ясни и разбрани. Ако попаднеш в тъмната страна, там всичко става мъчно, там нещата са неясни и неразбрани. В светлата страна човек постоянно придобива, печели нещо, а в тъмната – постоянно губи. Тези две страни на живота взаимно се преплитат. Някога човек си изтъкава плат от светли и тъмни нишки и си ушива от него дреха. Казват: Тази дреха е шарена. Такива са и разбиранията на някои хора – шарени, т.е. смесени. Те живеят ту в светлина, ту в тъмнина. За да ти станат нещата напълно ясни, влез в светлата страна на живота. Ще кажете, че това става по механически начин. – Не, ти ще влезеш в светлата страна на живота само чрез добрите мисли и чувства, които нямат никаква тежест. Обаче лошите мисли и чувства имат тежест, поради което водят човека в тъмната област на живота. Лошите мисли са паразити. Дето влязат, те постоянно взимат. Следователно, докато човек губи, ще знае, че са го нападнали лоши мисли. Той не може да помогне нито на себе си, нито на другите.
Чувате някой да казва за себе си: Аз съм християнин. Какво означава думата "християнин"? Според мене християнин е онзи, който се е справил с всички мъчнотии. Той служи на Бога с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и дух. Той следва правия път на живота, в който може да води и близките си. Срещнете ли човек, който е объркал пътя си и се лута натук-натам, не ходете след него. Той може да казва, че е християнин, че следва пътя на любовта, но това са само думи. Следва Христа, а ходи бос и окъсан. Това е несъвместимо. – Искал да се проветрява, затова имал дупки на дрехите. – Щом иска да се проветрява, това показва, че той живее в нечист въздух. Видите ли, че една къща има много прозорци и все големи, това показва, че тя се нуждае от много проветряване, въздухът й е нечист. И това не е лошо. За предпочитане е къщата често да се проветрява, отколкото да има малки, тесни прозорци и да не може да се проветрява. Който живее на чист въздух, той е на спасителния бряг; който живее в нечист въздух, той е изложен на болести и смърт. Радвайте се, че имате прозорци и на къщата си, и на тялото си. Прозорците на тялото са двете очи, чрез които човек се свързва с външния свят. Това е една позната истина.
Какво носи истината за човека? – Неговата свобода. – Що е свободата? Кой човек е свободен? – Който е напълно здрав – и физически, и сърдечно, и умствено. Той никъде не се спъва. Свободният е любещ човек. Той не знае какво нещо са стеснението, грехът и престъплението. Грях и престъпление съществуват само в безлюбието. Дето е любовта, там няма грях, няма престъпление. Там отношенията между човека и Първичната Причина са хармонични. Явили се най-малката дисхармония в човека, явява се и безлюбието. – Какво представя Бог? – За да знаеш що е Бог, първо трябва да познаваш себе си. Може ли яйцето да говори за кокошката, преди да е познало себе си като яйце? Ти, като човек, знаеш ли какво представяш? – Зная, че мога да мисля, да чувствам и да действам. – Знаеш ли обаче отде идат мислите, чувствата и постъпките? – Това не е важно. Зная, че съм свободен и мога да мисля каквото искам. – Не е така, не сте свободни. И котката влиза в плевнята на господаря си, легне на сламата да спи и си мисли, че е свободна. Като се наспи, тръгва към къщата на господаря си да се нахрани. Значи свободата й била докато огладнее. После пак е зависима – тръгва да си търси храна. И хората са свободни като котката. Човек поглежда към небето, уповава на Бога и на вярата си в Него. Той казва: Докато съм с Бога, нищо не ми трябва, свободен човек съм. Щом огладнее, започва да мисли по друг начин. Той вижда, че от небето не иде нищо; нивата му остава необработена, хамбарът му се изпразва. Той си казва: Само с вяра не се живее. Щом изпадне в противоречие, взима брадвата и отива в гората да сече дърва. Теоретически е вярно, че трябва да разчиташ на Бога, но на практика не излиза така. – Защо? – Защото разбираш въпроса буквално. Дето отидеш: всички ти казват: Работи, стегни се, вземи ралото и мотиката и върви напред. Това значи: Разчитай на Бога в себе си, който те подтиква да учиш, да работиш. Не се сърди на хората, че не искат да ти помагат. Кой трябва да помага: вярващият или безверникът?
Сегашните хора имат криво разбиране за Бога. Те мислят, че той е вън от тях, на небето някъде. Не, небето е вътрешно състояние. Понятието за небето е вътрешна, неограничена идея. Ето защо никой не може да каже къде е небето. Всеки има едно небе в себе си, но къде е то, не знае. Който знае къде е неговото небе, той има представа за себе си. Ако не знае мястото му, той няма представа и за себе си. Казано е в Писанието: "В начало Бог създаде небето и земята, а земята беше неустроена и пуста". Небето е място, населено от същества, завършили своята земна еволюция. Нека всеки намери това небе в себе си. Ще кажете: По-добре да намерим Христа. – Дали ще намерите небето, или Христа, идеята е една и съща. Бог, Христос и небето са синоними. Те изразяват една и съща идея. Като се натъкнеш на противоречия на вътрешна борба, на съмнения, обърни се към Бога в себе си, т.е. към твоето небе и помощта ти веднага ще дойде. Бог помага на всички хора. Той ги освобождава от препятствията и противоречията. Когато хората ти помагат, знай, че Бог чрез тях ти помага. Той се изявява в човека като вътрешен подтик, като вътрешна подбуда към доброто и възвишеното. Ако човек разчита само на себе си, на своето физическо здраве, всеки момент може да се излъже. Днес си здрав, силен, свободно се движиш, но утре се простудиш и лягаш болен: ръцете и краката ти отслабват, стомахът ти не работи и ти се чудиш къде остана силата ти. Докато мислиш и разбираш нещата физически, ти не можеш да уравновесиш своя живот. Истинският човек седи по-високо от физическото му естество. И да боледува някога, той гледа на болестите като на нещо вън от себе си. Докато човек не вижда кой влиза и кой излиза от къщата му, всякога ще боледува. Той живее в тъмнина. Щом вижда какво става с него, той е в светлина. Докато виждаш апаша, той не е опасен за тебе, не може да те обере. Щом престанеш да го виждаш, той влиза в къщата ти и те обира. Злото дебне онзи, който не го вижда. Щом се отворят очите на човека, злото отстъпва настрана. Тогава доброто иде при него и му помага. – Защо трябва да се стремим към доброто? – За да ви помага. – Защо да избягваме злото? – За да не ви пакости. Мнозина мислят, че Бог трябва да изпрати Духа си да слугува на хората. Това е материалистическо разбиране. Значи един ангел, който е завършил развитието си на земята, трябва да слезе при едно плачливо дете да му слугува, да изпълнява желанията му. Това е невъзможно! От небето може да слезе не само един ангел. Много ангели слизат от небето, но кога? Когато трябва да внесат любовта в човешката душа. Тогава те се готови да служат даже на един човек. Ако не си готов да възприемеш любовта, ,пак ще слезе ангел от небето, но ангел на тъмнината. Той ще разруши всичко, което попадне на пътя му. Всички хора минават през драмата на разрушението. Всеки е с одрана кожа, сражавал се е с вълци. Пита ме един брат: Напреднал ли съм? – Много си напреднал, трябва да бъдеш юнак, да се бориш. – Юнак съм, със всичко ще се справя. – Какво друго мога да му кажа като виждам как са го нападнали десетина вълци, готвят се да му одерат кожата.
Защо идат страданията? – Те са велико благословение за човека. Чрез тях той се учи съзнателно да слиза и да се качва. Като слиза надолу, той дохожда до гъстата материя, отдето повече не може да слиза. Сега той трябва да знае как и докъде да се изкачва. Като дойде до едно място, дето материята става много рядка, там ще спре. Ти трябва да разбираш законите на гъстата материя, за да не слезеш много надолу, както и законите на рядката материя, за да не се качиш много нагоре. Като знаеш тези закони, ще вървиш надясно и нагоре. Дясната посока означава движение към светлината, а лявата – движение към тъмнината. Ще кажете, че не зависи от вас в коя посока да се движите – наляво, или надясно. – Да, този живот не зависи от вас. Представи си, че движиш едно колело, на което усилваш и отслабваш движението. То извървява известен път и след време казва: Уморих се, но поне свърших една работа. Какво е свършило колелото? Нищо. Ако и ти свършваш толкова работа, колкото колелото, защо ти е този живот? Живееш и се оплакваш от сиромашията, от ограниченията, от невежеството. Въпреки това, казваш: Ще дойде Христос и ще ме освободи от всички ограничения. То е все едно да стоиш пред една богата почва, да не работиш и да очакваш да дойде някой отвън да ти донесе хляб. Защо ще чакаш хляба отвън? Работи сам да си изкараш хляба и да дадеш на другите около тебе. Хлябът е вътре в тебе. Докато очаквате хляба отвън, наготово, вие всякога ще бъдете роби на условията. Докато търсиш хляба, богатството, знанието отвън, ти си роб на условията. Докато очакваш светлината и топлината, водата и въздуха отвън, ти също си роб на условията.
Казвате: Светът ще се промени, ще се внесе известно подобрение. – Така е, но това не зависи от вас. Колкото имаш право да палиш и да гасиш лампите в един дом, толкова имаш право и възможност да внасяш подобрение в света. Който е запалил лампите, той ще ги изгаси; който ги е изгасил, той ще ги запали. Имаш ли право да бъркаш в касата на чуждите хора и да вадиш оттам пари? Ако те хванат, ще те затворят. Следователно, можеш да палиш и гасиш лампите, ако ти е дадено право. Ако палиш лампите, аз зная, че си лишен от светлина. Който гаси лампите, той има лошо намерение. Който отваря лампите, той има желание да използва светлината. И като я използва той затваря лампите и казва: Достатъчно ви е толкова светлина. Така се свършва животът. Палиш, гасиш, докато един ден съвършено изгаснат. Ражда се някой – всички се радват; умира – всички скърбят. Плачат за него, но след това го заравят в земята. Щом го обичаш, тури го в един стъклен сандък, изложи го на слънцето на живота, да го гледаш докато възкръсне. Заровеното тяло в земята показва степента на човешкото развитие, то показва крайния егоизъм на хората. При това положение хиляди години ще минат, докато хората се спасят. Спасението ще дойде, когато изчезнат гробовете. Земята трябва да бъде свободна от всякакви гробове, от всякакви миризми. Когато земята бъде свободна от гробища, в умовете на хората ще се явят светли мисли към нов, велик живот.
Днес всички хора търсят свободата, но никой не я е намерил, никой човек не е свободен. – Нищо ли не сме придобили досега? – Не е въпросът, че нищо не знаете, но днес всеки може да ви излъже. Значи липсва ви нещо. Така и младата мома иска да се жени, без да подозира, че й липсва нещо. Който се жени, това показва, че му липсва нещо. Тя си мисли, че в момъка ще намери щастието, което търси. Не взимайте това върху себе си. Аз имам предвид външната страна на брака. Външната страна е едно, важно е това, което става вътре в човека. Там е драмата. Външните неща са отражение на вътрешните. Момъкът казва на момата: Аз съм готов за тебе да направя всичко. Тя се зарадва и казва: Всичко се свърши, напущам майка си и баща си и отивам след моя възлюбен.
Много хора се намират в положението на онзи руски манаф [*манаф - турчин от някои области на Мала Азия], който спечелил на лотария един голям параход. Като чул това, той си казал: Свърши се вече теглото. Сбогом сиромашия! Обаче като отишъл да провери номера на своя билет, оказало се, че имало грешка – неговият билет не печелил. Така той си останал пак манаф. Това се случва и с вас. Дойде някой и ти каже, че твоят билет печели. Зарадваш се и отиваш да провериш дали наистина си спечелил. Обаче скоро се разочароваш: не само че нищо не печелиш, но имаш загуба – дал си пари за билета. Такова нещо е играта на лотария. Някога цял ден изгубиш за една философска идея. И конят влачи цял ден дарака за една кофа сено, турено пред него. В желанието си да стигне сеното и да си хапне, той усилено тегли дарака. Вечерта господарят му го съжалява и му дава малко сено да се нахрани. Конят се чуди защо не може да достигне сеното. И вие като коня казвате: Чудно нещо, цял ден влача вълната на господаря си за малко сено. – Такава е философията на сегашния живот.
Днес всички говорят за дарака и даракчията, за вълната, за дрехите, изтъкани от тази вълна и т.н. Конят е символ на човешкия ум. Не говоря за обективния ум на човека, но за онзи, който носи новата светлина. Тази светлина прави човека силен и самостоятелен. Дето и да отиде, той лесно разрешава задачите си. При тази светлина човек е свободен, разбира езика на хората и те го разбират. Той е в мир и съгласие не само с хората, но с цялата жива природа. Казвате: Да се примирим с Бога. – Първо ще обикнете тези, които не познавате. Лесно е да обичаш тези, които познаваш. Изкуство е обаче да обичаш онези, които не познаваш. Единственото същество, което не познаваш, е Бог. Щом Го обикнеш, ще Го познаеш. Не можеш да намериш Бога, преди да Го възлюбиш. С любовта се разрешава великата реалност. Казано е в Писанието: "Ако не обичаш брата си, когото виждаш, как ще обичаш Бога, когото не си видял?" Значи първо ще започнеш с любовта към брата си. Само така се разрешават трудните задачи. "Истина, истина ви казвам: Който не влиза през вратата в кошарата на овцете, но прелазя от другаде, той е крадец и разбойник" (1 ст.).
Пак им рече: "Истина, истина ви казвам, че аз съм вратата на овцете" (7 ст.). Тези стихове повдигнаха голям спор между Христа и евреите. Ако Христос дойде в наши дни, пак ще се повдигне същият спор. Евреите, в своите вярвания, се движеха в две посоки – надолу и наляво, затова разпънаха Христа. За да разберем Христа правилно, трябва да вървим нагоре и надясно. Тук е разрешението на въпроса. Тук е светлината на живота. Понеже вече имате опитност от движението ви надолу и наляво, сега трябва да вървите нагоре и надясно. Казано и в Писанието: "В последния ден ще ме познаят". – Кой е последният ден? – В който познаете Бога. Този ден е знаменателен, той е епоха в човешкия живот. Това значи да се озари човешката душа с лъчите на великия живот. Това значи да се пробуди съзнанието. Аз мога да уподобя това положение на човек, обсаден от неприятели. Всички насочили пушките си към него. Той е в безизходно положение. В този момент обаче, в съзнанието му прониква Божествена светлина. Той вижда как пушките на неприятелите му се стопяват и те отстъпват. Така се стопяват мъчнотиите пред лъчите на Божествената светлина. Тогава човек се чувства свободен, с вътрешен мир и радост. Той е готов да обикне целия свят. Това е любовта на Бога, която прониква в човешката душа.
Аз не говоря за човешката любов, която заробва. Тя е подобна на любовта към виното. Тя заробва човека и го разсипва. Тази любов води човека надолу и наляво. Сега ви съветвам да приемете любовта, която води нагоре и надясно. Тя е любовта на вечната светлина и на вечния живот. Тя носи новото знание. Който има това знание, ще бъде приет с венци и песни, ще мине през арката на великия живот. Той ще бъде така осигурен, както родителите осигуряват новороденото си дете. Така е с всяко същество, в чиято душа е проникнала Божията Любов.
Желая ви да влезете в света на Божията Любов и да кажете: Свърши се със стария свят, със старите възгледи. Влизаме вече в новия свят, в света на децата, в новите възгледи, които носят вътрешната свобода. Само така човек ще се освободи от своите вътрешни недъзи и ще влезе в света на вечната младост, на вечната радост, на вечното блаженство. Това значи да проникне новото, Божественото съзнание в човека. Тогава той става едно с Бога. Тази е неговата задача на земята. Освобождението не става с плач и отчаяние, но с работа, усилена работа във всяко направление. Това значи: работа в ума, в сърцето, в тялото – навсякъде. Аз не говоря за мъчение и труд, но за работа. Мъчението и трудът са научени вече. Време е за съзнателна работа, без никакво противоречие. Противоречията в човешкия живот трябва да изчезнат. Само така ще се домогнете до онзи път, който води към вечната любов, носителка на всички блага.
Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
34. Утринно Слово от Учителя, държано на 11 юни 1933 г, София – Изгрев.
Утринни Слова
11.06.1933 Неделя,
София
|
| |
Из том „Дреха на живота”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 12.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2857
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
