| Порталът към съзнателен живот |
Принципи, закони, сили и форми
(Общ Окултен Клас,
08.03.1933 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Често наричаме научни неща тези, които ни най-малко не са научни и не могат да бъдат такива. – Защо? – Защото в тях има много изключения. Не може да бъде научен известен факт, в който се срещат много изключения. Колкото по-малко са изключенията, толкова фактите са по-достоверни и научни. Знание, което смущава човека, не е истинско. Соломон, който разполагал с много знания, казва: Всяко знание, в което има вземане-даване, печалби и загуби, е бреме. Знанието има отношение към човешката душа. В него влизат два фактора: правилно възприемане и правилно предаване. Не се спирайте върху това, което днес знаете. То е подобно на знанието, което имат бабите-акушерки. Те знаят само едно нещо: да приготвят всичко нужно за новороденото дете. Не се отнасяйте с пренебрежение към тази наука. Не казвайте, че това е бабешка наука, защото и без баба не може и без пелени не може. Много неща са нужни за детето. Наближава време то да се роди. Тогава? Бабата трябва да бъде готова, пелените, коритцето – също. Важно е, какво ще роди. Ценно е онова знание, което ви ползва. Ще разглеждате нещата принципно. Това значи, да влезете в света на принципите – най-високият връх, откъдето ще разглеждате света.
След принципите идват законите. Като природни закони, те са живи. Друг е въпросът за човешките закони, които са подложени на постоянни промени. Природните закони, обаче, са неизменни. Те са предназначени да поддържат великата закономерност в природата. Законите регулират силите. Те водят към физическия свят, където се изявяват формите. Значи, принципите създават законите; законите създават силите; силите създават формите. Никоя форма не може да съществува, ако няма сили, които да я поддържат. Следователно, формите представляват физическия свят; силите представляват чувствения свят; законите – умствения свят, а принципите – Божествения свят. Ако търсите принципите, ще ги намерите в човешката глава; законите ще намерите в сърцето и дробовете, а формите и силите, които се изявяват чрез тях, ще намерите в стомаха. Някои смесват стомаха с търбуха. Те се коренно различават. Търбухът мисли само за ядене и пиене, той не разбира живота. Главният капитал на човека е мозъкът. Той е най-устойчивото вещество, мъчно се изменя. Най-големите промени стават в тялото. Човек може да изгуби от теглото на тялото си от 1 до 40 кг, когато от теглото на мозъка, едва ли може да изгуби от 5 до 10 грама. Затова, именно, мисълта се проявява чрез мозъка, а чувствата – чрез стомашния мозък, където има много ганглии. Често се говори за слънчевия възел, но той е само част от стомашния мозък. Слънчевият възел регулира функциите, свързани с храносмилането. Ако то става неправилно и в мозъка се явяват неправилности. Някога човек изпада в неразположение на духа, става мрачен, песимист. Това се дължи на стомаха. Ако той работи правилно и останалите органи са в изправност. Като знае това, природата лекува хората с ядене. Дайте на човека хубаво, добре сготвено ядене, да видите, как ще се измени разположението му. Преяждането трябва да се избягва. Като знаете това, както обръщате внимание на храносмилането, така трябва да обръщате внимание и на дишането. Бързото дишане, силното запъхтяване не се препоръчва. Щом дишането е правилно и пулсът на сърцето ще бъде правилен. Пулсът на природата е пулс и на сърцето. У всички добри, свети хора пулсът е хармоничен.
У п р а ж н е н и е. Поставете големия си пръст на пулса. Ако изпитвате приятно чувство, вие сте здрав. Ако не изпитвате приятно чувство, не сте здрав. Пулсът не бие добре, когато ядете мъчносмилаема храна, или се намирате в мъчнотия. Тогава и мозъчната, и стомашната системи не са в изправност. Това продължава, докато се възстанови правилното отношение между мозъка, дробовете и стомаха. След това и пулсът ще се урегулира. Когато се яви едно дисхармонично чувство във вас, например, омразата, пулсът пак няма да бие правилно. При обичта и при омразата между хората става обмяна: в първия случай правилна, във втория – неправилна. Ако обмяната е неправилна и става само в мозъка, тя не е толкова опасна; обаче, става ли и в стомаха, и в черния дроб, тя е опасна вече. Всеки орган е предназначен за известна служба; заеме ли се с някаква индивидуална служба, той се отказва да изпълнява пряката си служба. Казвате: Този орган е разстроен.
Сега, като разглеждам органите на човешкото лице, имам предвид, какви трябва да бъдат те от Божествено гледище. Човек още не оценява, какво представляват неговите очи, уши, нос, уста и брада. Те са капиталът, който Божественият свят му е дал да работи с него и да го увеличава. Като не съзнават това, мнозина се обезсърчават и казват, че животът няма смисъл. Те мислят, че животът се заключава само в ядене и пиене, в обличане, правене на къщи и ако нямат такива, те се обезсърчават. Не, тези неща са забави, играчки за децата. Бабите се грижат за доставянето им, да посрещнат с тях новороденото дете. Те възпитават децата и им казват, че са от висок произход, че в тях тече царска кръв, че са родени от Бога. Добре е да вярват в това, но те сами не вярват. Какво по-хубаво от това, да съзнаваш, че си произлязъл от Бога и да живееш като Син Божи. И вие вярвате в това дотолкова, доколкото ви е казано от други, но къде е вашето благородство? Това е важно, да съзнаваш, че в тебе тече царска кръв и да проявиш своето благородство. Всяко вярване трябва да се основава на нещо научно, да бъде доказано и проверено. Има физиогномисти, които посвещават живота си за изучаване на човека. Много от тях използват тази наука за печалба. Това са търговци, от които нищо няма да научите. Аз съм против тази търговия. Наука, която има за цел само печалби, нищо не допринася. Някой физиогномист ти говори за носа, но има предвид печалбата от това. Целта му е да продава книгите си. Ако книгата струва 500 лв. и хиляда души я купят, той си казва: Струва си да се изучава физиогномиката. И при мене са идвали хора, да ме молят да ги приема по важна работа. Като кажат така, аз зная вече, колко важна е работата им. Въпреки това, приемам ги. Зная, каква е тяхната цел. Те искат да знаят, ще бъдат ли щастливи. Още като видя носа на човека, разбирам, че той е сприхав, гневлив. Погледна ухото му – сбутано, неоформено. Същевременно и стомашната система е слаба, поради което никой не може да му угоди. При ядене, той е постоянно недоволен. И този човек иска да знае, дали ще бъде щастлив. Казвам му: Ти трябва да си намериш една добра мома. – Как ще я намеря? – Която мома харесаш, доведи я при мене и аз ще ти кажа, дали тя е за тебе, или не. Какво друго може да се каже на този човек? Ако кажа, че стомашната му система е слаба и след две години ще замине за другия свят, ще го уплаша. Трябва ли да го плаша? Истината е в това, че той се нуждае от добра, нежна жена.
Помнете: Носът и ухото са голям капитал, чрез който човек може да работи и да се усъвършенства. Трябва да знаеш, какъв е твоят нос – дали от тези, които предават, или които приемат. Ако носът повече предава, а по-малко приема, вървиш по мъжка линия. Ако повече приема, а по-малко предава, вървиш по женска линия. Ако вървиш по мъжка линия, носът е малко гърбав; ако вървиш по женска линия, носът е малко вдлъбнат. Вдлъбнатата и изпъкналата линия са живи; те постоянно се променят. Всеки ден в носа става прилив и отлив, поради което, привидно, той ту се стеснява, ту се разширява. Това са психически, а не органически промени, благодарение на което вие можете да се изучавате. Човек не е статична форма. Всеки ден той е изложен на промени. С носа стават по-големи промени, отколкото с ушите. И с устата стават по-големи промени, отколкото с очите. Някога окото губи своя блясък, което показва, че жизнените сили в организма намаляват. Някога окото става по-тъмно, или по-светло. Потъмняването на окото показва разстройство на стомаха. Когато законите и принципите в човека са нарушени, силите, които действат в окото, са в дисхармония. Често и клепачите се изменят. Тези промени показват, колко много още има да учи човек. Казвате, че знаете много неща. Можете ли да познаете характера на човека по носа? Можете ли да познаете неговото благородство?
Знай, че всяка частица на носа има своето предназначение. Казват за някого, че има гръцки нос и мислят, че носът му е хубав. И на гръцкия нос липсва нещо. От значение е, дали носът е прав, или гърбав, вдлъбнат, или изпъкнал. Вдлъбнатината на носа е женска линия – влизане в материалния свят. Лошо е, ако линията на носа от изпъкнала минава във вдлъбната. Изпъкналата линия трябва да върви в права посока, без никаква вдлъбнатина. Където линията изпъква и се вглъбява, това показва любопитство. Такъв човек е добър за журналист. Види ли двама души да се разговарят, веднага той дава ухо и слуша. Когато линията на носа е права, нито се вглъбява, нито изпъква, мисълта е права. Изобщо, мисълта върви по права линия. Мисли право, за да изправиш линията на носа си. Изпъкналата линия означава предаване на чувствата и вкуса, вдлъбнатата – възприемане на чувствата и вкуса.
И тъй, не мислете, че въпросът за носа е свършен. Понеже носът е в процес на развитие и знанието за него остава отворено. Като гледам вашите носове, поставям ви в категорията на учените хора. Обаче, има един нов тип нос, на истински учен. Той е доста дълъг, в основата си масивен. Този нос изразява енергична мисъл, която много работи. Такъв е носът на децата от шестата раса, която идва сега. Вие сте предшественици на тази раса. Новият тип нос не е нито гръцки, нито римски. Гръцкият нос е на изкуството, на вкуса. Има и болезнен тип нос, но на него няма да се спирам. Има философски, научен, религиозен нос. Изучавайте тези носове, за да се домогнете до науката за носа. И медицината днес прави интересни опити. Тя се опитва да присажда очи, уши, носове. Вадят очи от животни и докато животът е още в тях, присаждат ги на слепи хора. Един френски учен правел такива опити и на сто от тях, десет излезли сполучливи. Руски учен – на 96 от неговите опити, 39 излезли сполучливи. Това е наука.
И тъй, да бъдеш учен, това не значи само да философстваш, но да се ползваш от своята наука. Неразположен си. Щом познаваш носа си, достатъчно е малко да го бутнеш, за да смениш състоянието си. Ако не знаеш, как да го бутнеш и на кое място, вместо да си помогнеш, ще влошиш положението си. Добре е, отвреме-навреме да бутате носа си, но съзнателно. Когато природата праща на човека болести – хрема, треска, тя има предвид своите мързеливи, своенравни деца. Така, тя ги заставя да правят движения, да се лекуват. Искат, или не искат, те бутат носа си и по този начин си помагат. Без движения, човек може да се осакати. – Дотегна ми вече да се секна, не искам да си бутам носа. – Благодари на хремата. Без нея ти щеше да се осакатиш. Който не бута носа си, умира; който го бута, живее. Ще се учиш, да знаеш, къде и как да пипаш носа си. Ще учиш и ще прилагаш знанието си. Това се иска от вас.
В човека са вложени дарби и способности, които трябва да се развиват. Изучавайте се, да знаете, какво носите в себе си и как да си въздействате. Пипнеш едно място на носа си и вместо да събудиш някое добро качество, ти бутнеш мястото на страха и ставаш страхлив. Бутнеш друго място и се оказва, че си бутнал мястото на завистта. Което място бутнеш, такъв ставаш. Бутнеш мястото на подозрението и ставаш подозрителен. Ако волята ти е слаба, бутни мястото, където е волята, да станеш човек със силна воля. Казваш, че имаш вяра, няма защо да работиш върху вярата. В какво вярваш? В богатството ли? Вярваш на богатия, на парите, на къщата му. – Това не е вяра. Да вярваш в бедния, който няма пари, няма къща, това е истинска вяра. Вярваш в самия него, в честността му и си готов да направиш за него всичко, каквото той желае. Вярваш в обещанията на бедния. Каквото каже, той всичко изпълнява. Богатият обещава и не изпълнява. Обаче, има богати, които обещават и изпълняват. Те са честни хора, държат на думата си. Има и бедни хора, които обещават и не изпълняват. Това зависи от човека.
Като ви говоря да изучавате ушите си, носа, устата, очите, някой си мисли: На стари години ще почна да уча, да помня правила и закони. Това не е за мене. Младите да учат. Този човек прилича на стара мома, която си казва: Не се ожених навреме, остарях вече, не зная, какво да правя. Питам: Животът само в женене ли се изявява? Какво правят ангелите, които не се женят? Да раждаш и отглеждаш деца, както днес става, това е най-лесната работа. Почтена работа е, но не е най-високата. Да правиш грънци и да ги продаваш на хората, това не е висока служба. Ще направиш едно гърне, ще го продадеш и при първото падане на земята, ще се счупи. Направи такова гърне, че, колкото пъти падне на земята, да не се чупи. Който купи това гърне, ще каже: Благодаря за гърнето, което купих от тебе. Досега е падало най-малко 20 пъти на земята: падне, отскочи и не се чупи. Ще отговориш: Добре владея изкуството си. Ако грънците ти се чупят, ще кажеш: Правя грънци, за да печеля. Ако не се чупят, нищо няма да спечеля.
Като ви говоря за носа, ще ви дам един уред, да го измервате на дължина и широчина. Дължината се мери отдолу-нагоре, а широчината – долу, при крилата на носа. Всеки трябва да знае, колко дълъг и широк е неговият нос. – Това е за учени хора, не е за нас. – Чудно нещо, не трябва ли да преброиш, колко пари имаш в касата си? Носът е капитал, с който разполагаш. Не трябва ли да знаеш, колко е този капитал? Имаш една свещена книга като Библията. Четеш я, а не знаеш, колко страници има тя. Казваш: Не се интересувам от страниците на книгите. – Наистина, ти четеш Библията, знаеш много стихове наизуст, без да знаеш, колко страници има тя. Друг знае броя на страниците, а самата Библия не чете. Добре е, обаче и страниците да знаеш, и Библията да четеш. Добре е да изучавате живите линии, да познавате, кой човек е добър и кой – лош. Като видиш един нов човек, разгледай линиите на ухото, на носа му, да знаеш, с какъв човек имаш работа. Ако някой ти е причинил неприятности, вгледай се в ухото и носа му, да видиш, къде се крие злото в него. Разглеждай своя нос, разглеждай и неговия. Дай му огледало и той да се огледа. После му кажи: Сега разбрах, къде се крие злото в тебе. Изучих те и в бъдеще ще зная, как да постъпвам с тебе. Много пакости ми причини, но придобих едно знание. Няма смисъл да се сърдите и карате. Благодари, че научи нещо ново.
Оглеждаш се в огледалото и казваш: Не съм красив. Какви лоши гримаси правя! – Те не са твои, а на твоите деди и прадеди, на ред поколения, които са живели преди тебе. Днес ти ги правиш несъзнателно, подражаваш им. Твое е само доброто, на което можеш да бъдеш господар. В доброто се крие Божественото. Всичко останало е наследство от твоите деди и прадеди. Всички слабости, всички отрицателни черти на вашия характер са човешки. – Искам да зная, дали съм щедър. – Ако носът ти е тесен, не си щедър. Ти страдаш, недоволен си от твоите слабости. – Това е болезнено състояние, а болният мисли само за себе си. И слабият мисли само за себе си. И гръдно болният се движи само около своята личност и казва: Здрав съм, добре съм. Всъщност той знае, че всеки ден става по-зле. У него се явява омраза към всички хора. Той иска, всички да умрат заедно с него. Ако може да се освободи от омразата и от отрицателните си чувства, той лесно ще се излекува. Туберкулозата се лекува мъчно по причина на лошите мисли и чувства, които болният храни в себе си и на онези, които го атакуват отвън. Добре е, туберкулозният да заспи магнетичен сън и в това време да му се внуши, че може да оздравее. Такива опити са правени с туберкулозни и са имали добри резултати.
Много хора са против внушението, обаче, няма човек, който, съзнателно или несъзнателно, да не работи със закона на внушението и самовнушението. Гледаш се в огледалото и казваш: Колко съм пожълтял! Жълтият цвят те плаши. Не мисли, че жълтият цвят е признак на болезненост. Някога този цвят показва интелигентност, разумност. И червеният цвят не всякога означава здраве. Има една червенина на лицето, която показва болезнено състояние. Когато тялото е хармонично, енергиите функционират в него правилно. Тогава червеният цвят на лицето е естествен. Той се прелива с цвета на кожата. В цвета на лицето у здравия човек стават малки промени, както във водата на тихото море, или шумоленето на листата. Приятно е да наблюдаваш промените в лицето на здравия човек: игривостта на очите му, усмивката на устата. Не е приятно да гледаш неподвижна, здраво стисната уста. Това е болезнено състояние. Естественото положение на устата е красиво. Тя не трябва да бъде нито много отворена, нито много затворена. Същото се отнася и до очите. Очите трябва да бъдат по-малко или повече отворени, в зависимост от светлината, която възприемат. При силна светлина очите се отварят по-малко, а някога се свиват; при голяма тъмнина, те се отварят широко.
Помнете: Силата на човека зависи от неговия нос. Ако носът ви е енергичен, благодарете. Ако е сплескан и тесен долу, дишайте поне по три пъти на ден, да го разширите. Казваш: Тесен е носът ми, но няма да дишам. – Ще дишаш, за да разшириш носа си. Ще работиш, за да спазиш онази симетрия между органите на лицето, каквато природата е определила. Между челото, носа и брадата има известно отношение и съразмерност. Измерете челото си, да видите, колко е широко, за да знаете, каква широчина да предадете на носа си. Широчината на челото се мери по ръбовете на слепите очи. Те са граница на челото. Добре е да измервате устните, скулите на лицето си, да се познавате, да имате ясна представа за себе си.
Радвайте се, че ви се дава възможност да се изучавате. Не казвайте, че това е детинска работа. Казваш: С молитва всичко се постига. – Да се молиш, това значи, да се освободиш от всички отрицателни мисли и чувства и така чист, да се явиш пред Господа. Не се ли очистиш, Бог ще погледне ухото ти, ще види, че има нещо накърнено в него и ще пита: Къде е ходило това дете, че е пострадало? После, ще погледне очите, носа, устата и брадата ти и като намери, че не са оформени, както трябва, ще извика един от главните инспектори и ще каже: Погрижи се за това дете, да го изправиш. Тези инспектори са главните зидари на човешкото тяло. – Как работят зидарите? Чрез болестите и страданията. Ако устата ти е крива, Бог ще изпрати една болест на устата, за да я изправи. Ще изпрати една болка на носа и той да се изправи. Така ще се изправят очите, ушите, всички криви линии на тялото, но никой няма право да се меси в работата на Бога. Не разваляйте работата на природата. Ако не и се месите, тя по-лесно ще свърши работата си. – Може ли за една година да изправим кривите линии на лицето си? – От вас зависи. Ако не успеете в една година, в десет години все ще имате някакъв резултат.
Като ви наблюдавам, виждам, че в ушите ви е станало малко подобрение, но има още да се работи. Изучавайте окултните науки, като помощни средства във вашата работа. С вас заедно трябва да взимат участие главата, дробовете и стомахът ви. Само така, въпросите ще се разрешат правилно. Като работите по този начин, вие влизате в разумния свят. Каквото решат тримата съветника, то е решение на цялото тяло. Това подразбира участието на правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Трите заедно са представители на цялото общество. Някога трима души могат да свършат работата на цялото общество. Където участва интуицията, там въпросите се решават лесно. Ако при решението на известна задача взима участие само умът, тя не е решена вярно. Само с мисъл не се решават въпросите. Като наблюдаваш човека, ти си правиш заключения за него и мислиш, че го познаваш. Докато не го почувствуваш, познаването ти не е пълно. Ето защо, интуицията разрешава лесно въпросите, понеже при нея взимат участие и мисълта, и чувството. Когато в слънчевия възел, т.е. под лъжичката изпитваш приятност, ти си на прав път. Слънчевият възел е старата столица на човешкия дух.
Новата столица, новото жилище на духа е главата. Ако в слънчевия възел изпитваш приятност, ще знаеш, че твоето чувство е 100 % вярно. В него няма изключения. И наистина, той всякога е прав. Може да не е учен, но каквото каже, всичко излиза вярно. Интуицията е огнище, средоточие, където се събират множество разумни същества и осведомяват човека. Те го насочват в правия път. Те казват на някого: Твоят приятел не решава правилно задачата си; той попада в крив път, иди да му помогнеш. Ще ти покажат и как да постъпиш с него. Интуицията е Божествено чувство. Тя не произлиза от човека. Някога животните се водят от интуицията. Те вярно долавят нещата, но не ги предчувствуват. В предчувствието има страх, а интуицията изключва всякакъв страх. Тя работи, докато човек не се е уплашил. Щом се уплаши, човек може само да наблюдава, но не и да схваща правилно. Интуицията подразбира онзи свободен момент, когато човек възприема и предава правилно.
Време е вече да правите опити – да прилагате наученото. Срещнете известен човек, който ви е неприятен. Питате се, защо ви е неприятен, но не можете да си отговорите. Трябва да се вдълбочите в себе си, да видите, защо се явява това чувство във вас. Причината на това чувство се дължи на един закон, наречен "закон на разногласие". Съберете двама души, които се обичат, да живеят заедно и вижте, какви ще бъдат техните отношения след десетина години. Вместо приятелски нежни чувства, между тях ще настане известно охлаждане. И те сами няма да знаят, коя е причината за това охлаждане. Те не искат вече да се виждат и са готови да се разделят. От тях изтичат дисхармонични сили, излишъкът на които не може да влезе в работа. От единия изтича положителна енергия, но и от другия изтича същата енергия, поради което те се отблъскват. На физическото поле, аз наричам това отблъскване "закон за освобождаване". Когато момъкът се влюби в момата, той се заробва и нищо не вижда около себе си. Той казва: Като тази мома не съм срещал. Това е заробване. За да ги освободи, природата създава условия за развиване на положителни енергии между двамата и в края на краищата, те се отблъскват по естествен път. Само така, влюбеният ще види, че се е заблудил. На физическия свят отблъскването е неизбежно. Всеки човек неизбежно ще мине през него.
Казваш: Не мога да обичам този човек. – Не че не го обичаш, но силите, които действат между вас, ви отблъскват. Едно богато семейство има красива дъщеря, която е предана на Бога. В дружбата си тя не се задоволява с обикновени светски младежи. По едно време, в нея се влюбва млад, но беден момък. Родителите и казват: Той не е за нашия дом. Аз им пошепвам на ухото: Знаете ли, че тоя момък е богат, има два милиона лева в банката. Щом е така, ние сме на негово разположение. Той ще бъде добре приет в нашия дом. В случая, парите представляват сила, която първоначално отблъсна младия човек. Достатъчно е някой да каже една добра дума за вас, за да си изменят хората мнението. Същата сила има и лошата дума. Често вие говорите лошо един за друг, като не съзнавате, какви пакости си причинявате. Говорете, каквото искате, но да отговаря на истината. Пазете правилото: Никога не говорете неща, истинността на които не сте проверили. Казваш за нещо: Не съм сигурен, дали е така, но предполагам. С предположения не се живее. Говорете само верни неща. Ще кажете, че някой физиогномист се произнесъл за лошите качества на някого. Откъде знае това? По носа познал. Носът му бил вирнат нагоре. – Аз познавам този човек; той е добър, тих и кротък. Тъй че, дали е вирнат носът му нагоре, това не е важно. Аз го познавам като добър човек. Че носът на някого бил гръцки, или римски, не е важно. Докато не сте проверили нещата сами, вие нямате право да се произнасяте. Носът на някого бил завит като човка. Такава е човката на грабливите птици. И човек, който има подобен нос, обича да граби, като грабливата птица. Ако се измени тази черта в орела, с нея заедно ще се измени и умът му, а след това и човката ще се измени. Следователно, ако умът на човека се стреми към грабеж и носът приема съответна форма. Причината за този нос не е само в един човек. Тя се дължи на мисълта на неговите деди и прадеди, на ред поколения преди него. И сега, по обратен път, той ще въздейства на мисълта си. Щом се измени мисълта, ще се измени и формата на носа.
И тъй, за да изградите носа си, първо, трябва да го направите по-широк. Едновременно с носа ще изправяте ухото, окото, устата и брадата си. Така вие ще се самовъзпитавате. Много начини има за възпитание и самовъзпитание. Как ще възпитате котката да не прави пакости? Като ти изяде яденето, не я бий, но я хвани за опашката и я изнеси навън. Тя ще започне да мисли. Който не разбира, какво представлява опашката на котката, ще каже: Колко е жестоко да хванеш котката за опашката! По-добре ли е да я ритам в корема? Знание е нужно на сегашния човек. Аз не съм за повърхностното знание, но държа за онова знание, което използва правилно всички сили на природата. Аз искам да ви свържа с онези светове, с онези фирми, които работят за създаването на очите, ушите, носа, устата и брадата. Ако може да се запознаете поне с един от тези светове, вашата работа е наредена. В бъдеще вие ще се разговаряте със съществата на тези светове по вътрешен път, чрез вътрешното си радио.
Аз не искам да ви разкривам тайните на природата, защото не сте готови за тях. – Как ще се разговаряме с тези същества? – Както се разговаряте днес по телефона. Взимате слушалката и се разговаряте. – Какво ще правим, ако не сме разположени, ако имаме някакво умствено смущение? – Хванете ухото си с десния пръст на ръката си и започнете да мислите. След една-две минути вие ще се ободрите, ще стане правилна обмяна между умствените и сърдечни енергии във вас. Всеки застой на жизнените сили във вашия организъм се дължи на неправилното кръвообращение. Този застой спира действието на мисълта. Като знаете това, гледайте на ухото и на носа си като на свещени места – условия за правилно възприемане и предаване на енергиите. Казваш: Господи, обърни ухото си към мене! Дай внимание на гласа ми! Ти апелираш към Господа и си готов да Го слушаш. Ако си глух, ако нямаш ухо, как ще слушаш Господа и как ще Му говориш? Ако ти слушаш Господа и Той ще те слуша. Не Го ли слушаш ти и Той няма да те слуша. Да те слуша Господ, това значи, да се вслушва в твоите радости и страдания. Така се вслушва Бог в страданията на всички същества. Той им показва пътя на тяхното изправяне. Това са общи положения. Все едно е да кажеш на човека, че трябва да стане добър. Как ще стане добър? По естество човек е добър, но доброто е достояние на Бога. Той е добър, а човек може само да прояви доброто в себе си. Ако само за момент си помислиш, че си добър, ти създаваш злото в света. Не можеш да бъдеш добър, ако не си дал нещо от себе си. Не може да те обичат, ако не си дал нещо от себе си. Как ще жънеш, ако не си орал и сял? Христос ора и копа, след това ся и днес жъне. Вие влязохте в Неговия труд и се ползвате от плодовете Му. – Кой ще влезе в нашия труд? – Все ще се намери някой.
Като ученици, изучавайте недостатъците си и ги изправяйте. Изучавайте мястото на вашия капитал и вижте, къде може да внесете новото. – Как да работим и какво да работим? Учете се да четете и да разбирате прочетеното; да пишете и да рисувате, както отвън, така и вътре в себе си. Не очаквайте на другите, но сами вършете работата си. Ако обувките ви са нечисти, сами ги изчистете. Кажи си: Аз имам един господар в себе си, на когото трябва да изчистя обувките. Ако не съзнавате, че имате господар, на когото служите, вие още не сте дошли до мястото, на което трябва да бъдете. Вие мислите, че сте господари на себе си. Не, вие имате господар, който и досега още ви мачка. Докато става това, вие сте един от глупавите слуги. Щом го съзнаеш, ще благодариш и ще кажеш на господаря си: Кажи ми, какво искаш от мене? Какво трябва да направя? Господарят му ще се усмихне и ще каже, какво иска от него.
Един млад момък често посещавал едно семейство. Домакинята му казвала: Гледай да станеш по-сладък. Той не разбирал смисъла на тези думи. Един ден попитал приятеля си: Какво означават думите "да станеш по-сладък"? – Да носиш всеки ден по нещо. – Чудна работа, нищо не разбирах. Той започнал всеки ден да носи по нещо. Сега, домакинята му казала: Ти стана вече много сладък.
Сега и на вас казвам: Вие трябва да станете по-сладки, всеки ден да носите по нещо ново. – Какво можем да направим ние? Ако един човек може да развали семейство, да скара членовете на едно общество помежду им, да повдигне един народ срещу друг, защо да не направи едно добро? Следователно, един човек може да подобри живота на едно семейство, да създаде цяло общество или един народ. Както можеш да рушиш, така можеш и да градиш. Както си майстор в едното, така ще бъдеш майстор и за другото. Не казвай, че нищо не можеш да направиш. Много нещо можеш да направиш. Един брат ми казваше: Учителю, не мога да издържам, да седя толкова време на едно място. Не мога да посещавам класа. Не съм добре, лошо ми става. – Направи опит, да видиш, можеш ли да издържиш. Той дойде няколко пъти наред в класа и можа да издържи, не му стана лошо. Човек трябва да преодолява мъчнотиите. Отрицателните сили в организма трябва да се разпределят така, че да не попада човек под тяхно влияние. Ще кажете, че дяволът действа във вас. Не говорете така, не го обвинявайте напразно. И той не търпи никакво обвинение. Дяволът слага вината върху гърба на хората и като го питат, кой е виновен за пакостта, той мълчи. И хората виждат грешките на другите и ги обвиняват; когато те грешат, мълчат, или отричат вината си. Ако си сгрешил, признай грешката си. Срещаш едного и си казваш: Неприятен ми е този човек. – Защо ти е неприятен? – Не зная. – Неприятен ти е, защото нищо не ти дава. Ако ти носи торба със злато, веднага ще ти стане приятен. Казвам: Този човек е приятен на Бога. Защо да не е приятен и на тебе? Като видя мравка да пълзи по земята, аз се интересувам от нея, защото и Бог се интересува. Аз се интересувам и от дърветата, пак по същата причина. Виждам тяхната интелигентност, тяхната признателност. Направете една малка услуга на едно дърво, да видите, с каква благодарност ще ви отговори то.
Един брат ми разправяше една своя опитност: Седя един ден в градината си и гледам – една ябълка се мъчи нещо. Опитах се да вляза в разговор с нея, да видя, какво ще ми каже. Вдълбочих се в себе си, да разбера, с какво мога да иуслужа. Вътрешно възприех една мисъл, която идваше от ябълката. Тя ми каза: Погледни, около корена ми се увил един железен тел, който не ми позволява да се развивам. Наведох се и наистина, около корена видях железен тел, който проникваше в земята. Издърпах тела внимателно и освободих корена на ябълката. Тя ми благодари. Ще кажете, че това е съвпадение, случайност. Едно съвпадение може, второ, трето съвпадение също се случва, но, ако са 99 %, това не са вече случайности, а факти, чрез които се изразява разумността в природата. Съвпадение ли е, че носът е прав или крив, къс или дълъг? В разумната природа няма случайности. Какъвто и да е носът ви, той говори за връзката ви с миналите поколения. И те са толкова отговорни, колкото и вие. Каквото те са направили, сами трябва да го изправят; каквото вие сте направили, сами ще го изправите. Когато и да е, вие трябва да изправите вашия нос, да му придадете правилна форма. – В другия свят ще имаме ли носове? – Ще имате, но като духове, носовете ви ще имат съвсем друга форма. Ако на физическия свят можете да изправите носа си и в духовния свят ще можете.
Работете правилно и в четирите свята: в света на принципите, в света на законите, в света на силите и в света на формите. Понеже сте на земята, ще работите в света на формите. Първо, изработете едно честно ухо, един честен нос, една честна уста и едно честно чело.
Т.м.
25. Лекция от Учителя, държана на 8 март 1933 г., София – Изгрев.
Общ Окултен Клас
08.03.1933 Сряда,
София
|
| |
Из том „Работа на природата“, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 23.12.2008 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 1998
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
