| Порталът към съзнателен живот |
Отношение към природата
(Общ Окултен Клас,
22.02.1933 Сряда, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Има ли отношение между човека и природата? – Има. Според мене, проявите на човека не са нещо произволно. Те са във връзка с природата, отглас на нейните закони. Например, в тебе се явява желание да бъдеш силен. Това е импулс на природата. Значи, човек е отражение на природата. Той трябва да знае, какво място заема в нея. При това, трябва да знае, колко силен е той и колко може да издържа. Имате две дъски: едната е дебела 2 см, а другата – 1 см. Коя от двете е по-издръжлива? – По-дебелата. И вие, като имате известно знание, трябва да разполагате с него във всеки даден момент. Иначе, това знание не е ваше. Мислиш, че имаш знание, но не разполагаш с него. То е привидно знание. Мислиш, че си силен, но не разполагаш със силата си. И тя е привидна сила.
И тъй, знанието, силата, които искате да придобиете, са импулси на природата. Никой не може да знае повече от природата. Ето защо, като я изучавате, трябва да следвате нейните закони и пътя, който тя ви сочи. Следователно, човек е отглас на природата, а природата – отглас на Бога. Казваш: Искам да бъда богат. – И това може, но какво богатство искаш? Има два вида богатство: при едното богатство човек постоянно печели, а при другото – постоянно губи; при едното човек расте и се усъвършенствува, а при другото се смалява и губи. Какво печелиш, ако имаш на разположение десет милиона лева? С тези пари ти товариш ума си, както товариш силния и здрав кон. Обаче и най-силният кон един ден ще изнемогне. Той носи чужд товар. И ти, един ден, ще изнемогнеш под тежестта на десетте милиона. Това не са твои пари. Друг господар те е натоварил. Хлябът, който носиш в торбата си е твой. Всичко останало е чуждо. Даже, ако сложиш в стомаха си повече хляб, отколкото трябва, ще плащаш. Който се задоволява с малкото, той печели; търси ли многото, всичко ще изгуби. Под малкото разбирам само онова, което ти е нужно за даден момент. В следващия момент положението се изменя. Болен си – това е състоянието ти за един момент. В следващия момент положението ти е друго. Че още пъшкаш и се вайкаш, това е последствие на твоята болест. – Постоянно мисля за болестта си. – И то е последствие. Това са ред упражнения, през които човек минава.
В една от миналите лекции говорих за честния човек. По отношение на какво човек е честен? По отношение на разумната природа, а не по отношение на хората. Да бъдеш честен в своите мисли, чувства и постъпки, това значи честен към природата. И към човека трябва да бъдеш честен, но това е временна проява, за момента. Истинската честност подразбира отношение към природата. Например, решил си да станеш в 4 1/2 часа, а ставаш в 5 часа. За да се оправдаеш, ти измисляш неверни неща. Не, ще си кажеш истината, защо си се успал. Че не си спал добре, че не си ял, както трябва, това не е извинение. Казваш за нещо: Бог го е наредил така. С това искаш да кажеш, че Бог го наредил така специално за тебе. Не, светът не е създаден за тебе, но за Онзи, Който го е създал. Понеже е част от Цялото, човек взима участие в него, но трябва да знае, каква част, именно, представлява. Искаш да бъдеш богат, да имаш къща. – Колко голяма къща искаш? Ще кажеш, че къщата ти трябва да се състои поне от две стаи и кухня. – Това не е достатъчно. Трябва точно да се знае, колко метра дълги, широки и високи да бъдат стаите. Като влезеш в къщата, недоволен си, че стаите не са много големи. Защо не даде размерите им? Защо не даде плана на майстора? Ако нямаш план, не си прави къща. Искаш да бъдеш богат. Какво ти е нужно за това? – Не зная. – Бог не обича неопределените неща. Искаш да бъдеш красив. Каква красота желаеш: вътрешна, или външна? Ако искаш външна красота, трябва да знаеш точно, къде се изразява тази красота. Иначе, желанието ти не е определено. Природата не обича неопределените желания. Външната красота трябва да отговаря на вътрешната и да ползва всички. Ще бъдеш красив първо за природата, тя да се радва, че е направила нещо хубаво. Ако някоя от формите иизлезе грозна, тя се чуди, как е станало това и бърза да изправи грешката си. И грозният се чуди, как е станало, че се е родил такъв. Той казва: Не зная, защо родителите ми са ме създали грозен. Нищо не зная и не помня. Един син казал на баща си: Аз помня твоята сватба. Когато се женеше, аз играх на хорото.
Сега, в умовете ви ще се роди една крива мисъл. Ще кажете: Каква женитба е тази, на която синът присъства? – На този въпрос няма да се спирам. – Защо? – Защото не можете да го разберете. Да се ожениш, това значи, да се облечеш в нова дреха. – Какви трябва да са качествата на новата дреха? – Да топли и да пази тялото от външните условия. – Ако дрехата е тънка? – Тогава ще отидеш в топлия, тропически пояс. Щом дрехата е дебела, можеш да живееш и в студения пояс. Докато имате несгоди, вие сте в студените области на живота. Щом условията ви се смекчат, вие сте в топлите страни, където всичките ви работи се нареждат добре. Обаче, това не е винаги. Ето защо, докато сте в добрите условия на живота, събирайте блага за студените дни, т.е. за неблагоприятните условия. В това, именно, Йосиф прояви мъдростта си. Днес си здрав, но не се минава много време, започваш да се оплакваш от главоболие, от болки в гърдите, стомаха или червата и се чудиш, какво става с тебе. – Много просто, влязъл си в дисхармония с живата природа. – Как да си помогна? – Възстанови хармонията с живата природа и всички болести ще изчезнат.
Като говоря за ухото, не го разглеждам като щерна, в която отвреме-навреме се налива вода. Ако ухото на някого е щерна, то е изкуствено придобито. Следователно, каквито блага и да получи, няма да ги запази. Дядо му и баща му може да са живели добре, но той нищо не е запазил от тяхното богатство. Той е живял неразумно, ял и пил с приятелите си, докато всичко изгубил. Един богат варненски чорбаджия имал само един син, който изял и изпил богатството на баща си. Бащата имал голям двор от 10 декара, с две големи къщи в двора, но синът не запазил нищо. Бащата бил обществен човек, живял за благото на ближните си, а синът – за себе си. Той отворил кръчма, да може повече да пие с приятелите си. В скоро време, синът пропил всичкото богатство на баща си. Който иска да живее като този син, всичко ще изгуби. И след това ще се питате, защо идват страданията. Не питай, защо идват страданията, но изправи живота си. Всяко одумване, всичко речено-казано е психическа кръчма. Казвате за някого, че е голям скъперник. За да не мислят така, той купува вино и ракия, черпи този-онзи, учи се на щедрост. Но в края на краищата, всичко изгубва. Пиянството е резултат на неправилните чувства. Правилните чувства внасят разширение, а правата мисъл означава възлизане към планинските върхове. Значи, чувствата образуват долината, а мислите – планината. В долината човек може да придобие богатство, но, ако знае как. Мисълта на човека внася сила, която подхранва чувствата. Ако една мисъл не подхранва чувствата, тя не може да се прояви и приложи.
Ето защо, между правилния нос и красивото ухо има известно отношение. Да имаш честно ухо е едно състояние; да имаш балансирано ухо, е друго състояние. При такова ухо ще можеш всякога да се въздържаш. Дойде ли някаква скръб, ще я разрешиш правилно. – Беден съм. – Чудно нещо, живееш всред богатата природа, а си беден! Бог работи чрез Духа си върху вас, а вие казвате, че сте бедни. Беден си, защото си духовно ленив, не искаш да работиш. – Как да работя? – Представи си, че искаш една хубава дреха. Плащаш на шивача да я ушие. Обаче, не е всичко в ушиването на дрехата. Тази дреха е ценна, когато е работена от шивач с любов към вас. Той я е работил като за себе си. Това наричам аз хубава дреха. Ако шивачът шие дрехата с мисълта, по-скоро да се освободи от нея, тя не може да бъде хубава. Следователно, каквато работа започвате, влагайте в нея любов. Тя ще ползва първо вас, а после – другите. Това е закон, който се прилага във всекидневния живот.
Днес и жената, и мъжът са недоволни от положението си. Жената казва: Защо трябваше да се омъжа? Всеки ден една и съща работа: чистене на къщата, готвене, миене на съдове. – Защо не си мислила навремето? Когато тропаше на хорото, друго мислеше. Тогава беше готова да се оцаниш. Господарите, които искаха да те вземат за снаха, даваха големи обещания и ти вярваше на всичко. Щом влезе в клопката, работата се обърна другояче. За да предпазя момите от разочарование, казвам им да мислят. Преди години бях в Сливен. Един ден дойде при мене една млада мома, която ми разказваше, че се е влюбила в един момък и желае да се омъжи за него. И двамата минаваха за окултни ученици. Той беше човек с философски ум, обичаше да проповядва, да философства, но не и да работи. Разбираше от лозарство, от земеделие, но считаше този труд за тежък, не искаше да се изтощава. Тя беше практична, работна мома. Казах и, че не са един за друг. – Не, три дни да живея с него, но той да бъде! Най-после се ожениха. Тя работеше, а той очакваше наготово. Родиха им се две момчета: едното беше добро, а другото упорито, с опак характер. Сега, като се яви при мене, тя беше вече болна, неврастеничка и съжаляваше, че не ме е послушала. Изнасям ви този пример, за да се поучите от него. Вие искате да служите на Бога. Не е мъчна работа, но не е и лесна. Трябва да знаете, как да Му служите. Бог вижда и най-малките ви грешки. Той веднага ви дава светлина, да видите погрешката си и да я изправите. Обаче, трябва да знаете, как да я изправите. Ако прикриваш погрешката си, Бог вижда това и си мълчи. Какво ще стане с картината на художника, ако той замазва всяка погрешка? Не трябва да замазва, но да не прави погрешки. Докато прави погрешки и ги замазва, той не е художник. Вие сте художници, които още се учат. Всички очакват това, което не може да стане. Например, някой от вас никога не може да има двуетажна или триетажна къща. Друг, никога не може да има две слугини; трети, никога не може да получава 10 хиляди лева месечен приход. Колко хора имат днес 10 хиляди лева месечен приход? Стремете се към блага, общи за всички.
Питате: Защо идват страданията, защо идва злото в света? Недоволен си от живота и не знаеш защо си недоволен. Като не намираш причината на недоволството си, казваш: Идва ми да се самоубия! – И затова има цяр. Ще те сложат на земята и ще ти ударят 10-20 тояги. Ти започваш да викаш, да се молиш да те пощадят. Ако не можеш да понесеш боя – малкото страдание, как ще понесеш най-голямото страдание – самоубийството? Ти ще страдаш и на онзи свят. Въобразяваш си, че като се самоубиеш, ще благуваш. За предпочитане е голямото страдание на земята, отколкото да мечтаеш за голямото благо след самоубийството. Между вас няма нито един, който мисли за самоубийство. Може животът на някого да е дотегнал, но той не мисли за самоубийство. Защо му е дотегнал животът? – От безразборно ядене и пиене. Той прилича на онзи турчин, който отишъл при султана да се оплаква от живота си. Той казал: Ядох и пих, но ето, съвършено обеднях. Не зная, какво да правя. Султанът го запитал: Като си ял толкова много, кажи, коя е най-сладката част от кокошката? – Трътката – отговорил турчинът. Султанът заповядал да му дадат 250 лири, да подобри живота си. Един другар на турчина, като чул това, решил и той да отиде при султана, да се оплаче от живота си. Той казал: Царю, дотегна ми животът от недояждане. Султанът го запитал: Коя е най-сладката част от бивола? – Трътката – отговори той. Султанът заповядал да му ударят 25 тояги. Следователно, ако животът ти е дотегнал, трябва да знаеш защо. – Никой не ме обича. – Грешката е у тебе. Ти кого обичаш? Свиваш се, стягаш се и гледаш с подозрение на всички хора. Очакваш от хората, те да ти дават. Ти дай нещо от себе си, ти направи една услуга. Децата изискват от родителите си добри отношения. А те са своенравни, никого не слушат. Разумното дете прави услуги на родителите си, помага им, затова се чувствува свободно да поиска нещо от тях. Нуждае ли се Бог от вас да правим услуги на другите?
Като ви наблюдавам, намирам, че приличате на големи богаташи. Заблуждение е да мислите, че сте богати. Не може да бъдеш едновременно богат и прост. Богатство, което не можеш да приложиш, е товар. Способност, която не можеш да използваш за своето развитие, е товар. Те носят разочарование. Даже и видните музиканти се разочароват от музиката. Защо? Защото не са я използвали, както трябва. Някой свири в различни театри за прехраната си, но това не е истинска музика. Повтаря едни и същи парчета, докато един ден му омръзнат. Тъжно ти е и пееш: "Заплакала е гората, гората и планината". Защо не кажеш друго нещо за гората? Може ли гората да плаче? Когато я попари сланата и тя плаче. Но това се случва рядко. Ето защо, истинското знание е онова, което може да измени състоянието ти, да повдигне духа ти. Със знанието си ти можеш и да се лекуваш. Болен си. Концентрирай ума си и ще се излекуваш. Като се концентрираш и кашлицата ти ще изчезне. Сега между вас няма болни от кашлица. Кашлицата се лекува и с воля. Кажи: Няма да кашлям. Често вие се опитвате да лекувате другите, а на себе си не може да помогнете. – Защо боледуваме? – За да развивате и усилвате волята си. Ако можеш да се справиш с болестта си, ти си силен човек. Здрав си, защото преди тебе са работили мнозина. Всеки може да бъде здрав.
Като заболееш, намери десетина души здрави хора, обикни ги и започни да им услужваш, колкото можеш. След два-три дни и ти ще бъдеш здрав. Ако и здравите те обикнат, толкова по-добре за тебе. Невежа си, обикни един учен и започни да му услужваш. Лош си, обикни един добър човек и ще станеш добър. Знанието, доброто се предават. Добрият дава от себе си, а лошият взима. Не осъждам лошия, но той няма какво да даде. Ако му се падне отнякъде богатство, той ще го сложи в касата си за черни дни. Богатството не е за черни дни. Черният ден е днешният ден. Днес ти трябва богатството. Употреби го днес, а за утрешния ден не мисли. Милиони същества работят за утрешния ден. Докато си между тях, всякога ще бъдеш добре. Милиони хора работят върху доброто и разумността. Свържи се с тях, те ще ти въздействуват.
Като изучавате ухото, използвайте го за трансформиране на състоянията си. Неразположен си. Нарисувай едно красиво ухо: първо, дясното, после – лявото. Първоначално, човешкото ухо е било много активно. По цели дни човек е мислил за прехраната си. Сега се създава новото ухо – ухото на шестата раса. Като има предвид отношенията на линиите в ухото, човек знае вече, какво предимство да даде на силите, действащи в ухото. Той знае, с какъв капитал разполага. Не е достатъчно само да бъде голямо ухото, но линиите в него трябва да бъдат правилни. Ухото не трябва да бъде много тясно, нито много широко. За да бъде голямо и тясно, за това има много причини. Ухото е създадено по органичен път. Хиляди същества са работили за създаване на ухото като модел. В течение на ред поколения са създадени много модели, но нито един от тях не е дошъл до абсолютната мярка. Тайната на човешкото ухо се заключава в определяне на времето, като органическа проява, а още и като механическа. Има разлика между органично и механично време. Например, седиш някъде и изведнъж почувствуваш, че е време вече да си вървиш. Слагаш часовника да те събуди, но отвътре нещо ти казва: Стани, макар и половин час по-рано от определеното време. Стани и върви на работа. Обаче, механичното време казва: Не е дошъл още часът! Рано е, полежи си. Трябва да развивате вътрешния часовник, за да се ползвате от него. За органическото време е нужен вътрешен часовник. Той е много точен. Той показва всичко, което ще ви се случи, приятно и неприятно. Вътрешният часовник показва едновременно и добрите, и лошите условия на живота.
Това са общи положения, но по тях се съди и за специфичните. Кой няма в дома си неприятности и мъчнотии? Жената не те разбира, децата не те разбират. Как ще се справиш с това положение? Ще живееш по два начина – външно и вътрешно: външно ще живееш с тях, а вътрешно – със себе си. Ще се разговаряш с тях, без да влизаш в противоречие. Ще изучаваш правите и кривите линии на ухото и ще вървиш напред. Горната крива линия на ухото означава линията на чувствата. Където има прави линии, там е силно влиянието на ума. Огънатата линия показва влиянието на вкуса. Обаче, каквито и да са линиите, никоя от тях не е завършила своята работа: нито умът, нито сърцето, нито вкусът. Затова, линиите на ушите у повечето хора са накърнени.
Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко". Духът помага за усъвършенстването на човека. Той познава всички науки: науката за очите, ушите, носа, устата; знае тайните на човешката душа. Духът ти казва: От тебе голям човек ще стане. Думата "голям" е неопределена. Физически голям ли ще станеш? Всъщност, Духът те подтиква да станеш голям човек. Той ще те прати на училище, да видиш, как децата учат и рисуват, та и ти да учиш като тях. После ще те прати на пазара да срещнеш един просяк. Ще се спреш пред него няколко минути, да видиш, как живее. След това, Духът ще ти обясни, защо даден човек е прост, друг – учен; защо един проси, а друг е богат. Така ти ще се учиш, ще придобиваш знания. Ако не можеш да се концентрираш, няма да станеш голям човек, нищо няма да постигнеш. – Как ще позная, дали мога да се концентрирам? – Болен си. Ако концентрираш ума си и болката мине, ти можеш да се лекуваш с мисълта си. Не мине ли болката, не си постигнал никакви резултати. Така ще се съсредоточиш, че да забравиш болката си.
Минаваш за търпелив. Можеш ли да понесеш всякаква обида с търпение? Срещаш едного, който те е обиждал много пъти. Ако забравиш обидите и го приемеш с радост, ти си търпелив, ти можеш да се концентрираш. Казвате: Като дойде Христос, работите ни ще се наредят. Той ще направи всичко за нас. – Не, Христос работи и вас ще научи да работите. Той се е молил вечер по цели часове, но, въпреки това, всеки ден е минавал през големи противоречия. Даже най-близките са Му създавали големи изпитания. Учениците Му не са Го разбирали и казвали: Щом се наредят работите на Христа и нашите ще се наредят добре. Обаче, Христос казва: "Син Человечески няма къде глава да подслони". Не се стремете да станете големи хора. – Защо? – Защото много ще ви товарят.
Спазвайте следното правило: Да поддържате отношенията между ума, сърцето и вкуса си, т.е. между своите мисли, чувства и постъпки. След това, поддържайте отношенията си с природата. Научете се, като срещнете някого, да видите една добра черта в него. Не гледайте на отрицателното в човека. Това е правило за самовъзпитание. Да се занимаваш с отрицателното, това значи, сам да се спъваш. Не казвай, че този човек има неправилен нос, уста или брада и др. Това са външни дефекти, с които несъзнателно се свързваш. Видиш ли добра черта у човека, ти правиш услуга и на себе си, и на онзи, у когото си я видял. Ако в продължение на една година виждате само доброто в човека, вие коренно ще се преобразите. Ако виждате само лошото в човека, вие ще деградирате. – Работите ни ще се оправят лесно. – Ще се оправят, само ако работите. В природата няма благодат. Тя ще събере около себе си всички, които могат да работят. Ако работиш, веднага ще те възнагради. Ако не можеш да работиш, тя сама ще ти покаже, как се работи. Сега вие искате да развивате ухото си. За тази цел хванете долната част на ухото си и вложете в ума си мисълта, дали ще заболеете в продължение на един месец, или не. Важно е само да проверите, какви са условията за това. И след като определите диагнозата, ще изучавате методите за справяне с болестта. Не мислете, че е необходимо непременно да боледувате. Болестта е само условие за смяна на състоянията. Ако не можете да се справите с болестта, ставате крайно нервен. След това ще дойде друга болест за смекчаване на характера. Ако човек боледува повече, отколкото трябва, той придобива голяма мекота, дори до мекушавост. Това не е добре. Да станеш крайно суров и то не е на място. Мекотата и твърдостта трябва да се преливат една в друга. Остротата е канара, на която нищо не може да се сее. Острите линии всякога причиняват вреда.
Казвате: Искаме да ни се говори конкретно. – И това може, но не всякога конкретното говорене ползва човека. – Искаме да обичаме като Учителя. – И това може, но обичта, любовта е велика наука. Изучавайте тази наука, но първо изучете лицето си, да знаете, какво е отношението между ушите, носа, устата, очите, как са поставени едни към други. Наблюдавайте очите си, формата им, дали са кръгли или елипсовидни и защо имат една или друга форма. Ако ушите, носът, устата ви са правилни, лесно ще се справяте с окръжаващата среда и ще може да ивлияете. Вие ще ибъдете господар, ще ипомагате. Иначе, тя ще ви зароби. Стремете се, вие да влияете на средата, да я повдигате, да подобрите нейните условия. това може да направи само онзи, който е в общение с Бога. Да бъдеш в общение с Бога, това значи, постоянно да Го носиш в съзнанието си. Той да ти бъде тил през целия ти живот. Човек може да бъде свързан с Бога по четири начина: със съзнанието, със самосъзнанието, с подсъзнанието и със свръхсъзнанието. Ако е свързан едновременно и по четирите начина, той може да се нарече силен човек. Той носи всичките си изпитания с радост. Той уповава на Бога, разбира смисъла на страданията.
Казваш: Нещастен съм, три дни не съм ял, нямам пари, всичко изгубих. – Радвай се и на това. Твоето нещастие е временно. Ти си изгубил парите си, но с тях са нахранени 40 бедни хора. По-рано ти беше сит, а сега са сити 40 души. Плачеш за своя близък, че заминал за онзи свят. – Радвай се, той е щастлив. На земята беше нещастен. Трябва ли да плачеш за един щастлив човек? Скърбиш за приятеля си, че е в затвор. – Не скърби, той сега учи. Докато е бил свободен, нямал време за учене, а сега учи, придобива знания. Вие не разбирате Божиите пътища. Знайте, че всичко, което става в света, е за добро. Удариш се някъде, благодари, че не си се ударил по-лошо. Някой ти каже една добра дума – благодари; каже ти обидна дума – пак благодари. Той не подозира, че те е обидил. Какво ти е казал? Да сложиш калпака си направо. Ти си го накривил, а твоят приятел счита, че трябва да го носиш направо. Едно време мъжете носеха шапките си накриво, а сега жените ги носят накриво. Държиш ръцете си ту на гърдите, ту на корема, ту се почесваш, не знаеш, къде да ги сложиш. Това не е добре. Ако някой ти каже, как да поставяш ръцете си, не се обиждай. Несъзнателно, човек прави такива движения, от които трябва да се освободи. Изпращаш приятеля си и плюеш. Той мисли, че плюеш на него. Това става несъзнателно, обаче, не е позволено на ученика да прави несъзнателни движения.
Казвам: Трябва да ви говоря за истинската, Божествената обхода. Постъпките ви трябва да бъдат Божествени, да задоволяват всички. Аз съм минал през всички области на живота: от най-ниските, до най-високите. Научих всичко, каквото животът може да даде. Разбрах човека във всичките му прояви. Кучета ме лаяха, но аз останах тих и спокоен, правех своите изследвания. Нападаха ме всякакви дяволи, но и с тях се справях. Един дявол се опълчи против мене, друг се опълчи. Аз хвана единия за опашката, хвана другия и спокойно продължавам работата си. – Не се ли страхуваше от нещо? – Когато страхът е на мястото си, той има смисъл. Страхът трябва да влезе като елемент на безстрашието; безверието трябва да влезе като елемент на вярата; песимизмът – като елемент на надеждата. Всички отрицателни елементи да станат основа на положителните сили и върху тях да се гради. Някой се обезсърчил. – Защо? – Хляб нямал. – Дай му хляб и го остави свободен. Той ще се насърчи и ще ти благодари. Човек има право да се обезсърчава, когато му липсва нещо съществено. Следователно, не се обезсърчавай за несъщественото. Внеси в ума си една здрава, положителна мисъл, на която всякога да разчиташ. Беден си нямаш пет пари в джоба си, а се нуждаеш от известна сума. Какво ще направиш? Всеки ден мисли по половин час върху парите, да дойдат отнякъде. Не слагай срок, кога да ги получиш. Не питай, ще ги получиш, или не. Носи в ума си положителна мисъл, че ще ги получиш и повече не се рови. Няма да мине и една година, парите ще дойдат отнякъде. Това е закон. Постоянството има отношение към този закон. Нарушиш ли някъде закона, той не работи. И да получиш тази сума, вместо да си наредиш работите, повече ще ги объркаш.
И тъй, за да се справиш със сиромашията, трябва да си създадеш хармонична среда, в която да се движиш. Без хармония, нищо не се постига. Може да станеш и богат, и учен, и силен, но няма ли хармония, скъпо ще платиш за придобивката си. Важно е, да работиш с радост, да очакваш нещата с търпение. Тогава всичко ще дойде навреме. – Имам нужда от пари още сега. – Нямаш нужда сега. Разумният свят знае, кога ти трябват парите и ще ти ги прати навреме.
Виден писател седи в стаята си и пише – дошло му вдъхновение. В този момент, в стаята влиза кредиторът му, иска от него да си плати дълга. – Нямам сега. Ако може, почакайте още малко. – Не, дошъл е последният момент, ще ви затворим. – Правете, каквото искате. И в затвора ще пиша. Там ще бъда свободен да продължа работата си. Питам: Какво бихте казали вие при подобен случай? Ще започнете да се оплаквате, да роптаете против съдбата, че сте изпаднали в такова положение. Вие отдавна сте в лошо положение, отдавна сте напуснали рая. Докато сте били в рая, имали сте всичко на разположение. Щом напуснахте рая, сиромашията, болестите, страданията веднага ви последваха. Работиш на господаря и мислиш, че те обича. Щом престанеш да работиш, той ще те изпъди. Имаш богатство и разчиташ на него. Един ден заминеш за другия свят. Къде остана богатството, на което си разчитал? Красив си, но заболееш и изгубваш красотата си. Ако си окултен ученик, трябва да бъдеш доволен от всичко: радвай се, че си се родил; радвай се, че заминаваш за онзи свят. Иначе, да очакваш да те галят, да те насърчават, да ти казват, че работата ти ще се оправи, това е ученик-бебе. Само бебетата имат нужда от галене.
Един знаменит цигулар давал концерт в Париж. Публиката слушала с внимание, но той се увлякъл толкова много, че забравил, колко време продължил свиренето. Един след друг, хората започнали да си излизат. Цигуларят останал сам, но продължавал още да свири и не забелязал, какво става около него. Най-после ключарят му подал ключа и казал: Като свършиш, заключи салона. Това показва голямо концентриране. Не мисли, че това, от което ти се интересуваш, интересува и окръжаващите. Говориш с някого и той мръдне веждите си. Промени темата. С мръдването на веждите, той показва, че не се интересува от този разговор. Говориш с някого за ухото, но той веднага скрива ухото си. Промени темата на разговора. Ако ухото му е красиво, кажи направо: Искам да видя ухото ти, намирам, че е красиво. Като наблюдавам вашите уши, намирам, че едни от тях са музикални, други – уши на вкуса. Ако вкусът вземе надмощие, явява се недоволството. Природата не търпи недоволство. Тя съдейства на човека само за онази радост, която е обща за всички. Нейната радост е радост за всички. И обратно, радостта на едного трябва да бъде радост за всички. Правилно е: благото на едного да бъде благо за всички и благото на всички да бъде благо за едного. Каквото и да е ухото на сегашния човек, то отговаря на петата раса. Бъдещата, шеста раса, изисква друго ухо – идеално. Колкото по-красиво и оформено е ухото, толкова по-здрав е човек. Като знаете това, каквото правите, влагайте в него ума, сърцето и волята си. Без участието на тези сили, човек не може да постигне желанията си.
За следващия път всеки от вас да нарисува един нос – своя или на друг човек. Така ще изучавате отношението между ушите, носа, устата и брадата си. Това знание води към себепознаване.
Т.м.
23. Лекция от Учителя, държана на 22 февруари 1933 г., София. – Изгрев.
Общ Окултен Клас
22.02.1933 Сряда,
София
|
| |
Из том „Работа на природата“, ООК
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 20.12.2008 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 2489
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
