Размишление
Ще прочета 22-ра глава от Матей.
Животът има, освен външна, още и вътрешна страна, недостъпна за хората. От затворената книга хората само гадаят. Хората са пълни с желания, вътрешното съдържание на които не разбират. Например, мнозина желаят да отидат някъде без да знаят защо. Ако ви накарам да си изберете едно място, няма да знаете кое, именно, да изберете. Желаете да бъдете цар без да знаете защо. Според някои най-добро нещо е да бъдеш цар, но защо, какво ще постигнеш с това, не знаеш. Важно е за тебе, че като цар, каквото пожелаеш, ще стане.
Питам: Какво ще бъде вашето положение, ако сте царе и никой не ви слуша? Желанието на хората да се женят крие в себе си, именно, тази идея, да станат царе и царици, да имат поданици – деца, които да им се подчиняват. – Така е, но какво ще кажат тези царе и царици, когато поданиците им не ги слушат? Обаче децата възстават против родителите си, не искат да ги слушат, и те искат да станат царе и царици. Синовете и дъщерите воюват с родителите си, искат да се освободят от тяхното настойничество. Питам: Какво става с царя след смъртта му? – Погребат го, сложат му паметник, че бил цар. Бащата и майката също оставят паметници след себе си. В края на краищата човек се задоволява с това, че бил добър ученик, свършил училище, работил нещо. – Добре е това, но като влезе в другия свят, работата взима друг обрат: първите стават последни, а последните – първи. Всички се чудят как така способните ученици да станат последни. Наистина, не може да си представите този факт. Светът ни дава следното обяснение. Мислите ли, че като се молите по три пъти на ден без да изпълнявате волята Божия, ще бъдете първи ученици? Кой вярва във вашия Господ? Банкер си, по цели дни дрънкаш парите и казваш: „Не ми говори за Господа. Аз вярвам в парите“. Готвачът хлопа капаците на тенджерите, отваря ги, затваря ги и казва: „Ето в какво вярвам аз. Няма друг Господ за мене“. Искаш да ти даде да си хапнеш, но той казва: „Без пари нищо не давам“. Как ще примирите това противоречие? Казвам: Силата на стомната не е във външната влага. Отвътре трябва да има вода. Ако вътре няма вода, а отвън е влажна, тя няма никаква цена. Ето защо, като говорим за човека, не е важно какъв е неговият външен живот. Това е влагата на неговата стомна. Като я вдигнеш, виждаш, че е лека, съдържание няма в нея. Бихте ли държали вкъщи стомна, в която няма вода? Следователно стомната трябва да бъде здрава, да задържа водата в себе си. Оплакваш се, че нещо не ти достига. – Стомната ти е празна. – „Какво да правя? Нямам слуга, който да я напълни.“ – Ще станеш слуга сам на себе си, сам ще я напълниш. – „Краката ми не държат.“ – Ще ги упражняваш да държат. – „Инвалид съм.“ – Нищо, ще отидеш до извора с патериците си, ще напълниш стомната. После ще хвърлиш патериците и ще се върнеш вкъщи бодър. И тъй, човек не може да се освободи от мъчнотиите си, докато не отиде при Бога. Ходиш с патерици – това са мъчнотиите. Имаш недоразумения, противоречия – това са патериците. Като се върнеш от извора, всички противоречия изчезват. Там ще имаш придобивки, които никой не може да ти отнеме. Ще кажете, че това е временна придобивка, временна опитност. Всяка опитност, която се губи, е временно състояние. Тя не е реална. Реалността подразбира отиване при Бога, където си разрешил завсякога един от важните въпроси. – „Не ни е ясно това, искаме да ни се обясни.“ – Колкото и да ви се обяснява, все ще остане неразбрано. Ето едно изяснение. Имаш свещ, направена от китова мас. Тя става ценна, като се запали. Следователно, ако твоята свещ не гори и сам не можеш да си светиш с нея, какъв смисъл има, че е направена от китова мас? Че светилникът бил златен, че е спомен от баба ти и дядо ти, нищо не значи. Свещта трябва да свети. Ако в тъмната нощ няма светлина, която да те ръководи, какво ще правиш? Казват за някого, че не говори, както трябва. Какво е говорът? – Светлина. Ако говорът не освобождава човека от несгодите му, както запалената свещ от тъмнината, това означава шум. Не всеки може да говори, но всеки може да вдига шум. Следователно говор, който не освобождава човека от мъчнотиите и несгодите, е шум. Ако поставиш ръката си на болното коляно и не може да изтегли болката, тя не е магическа, няма сила в себе си. Обаче, ако може да изтегли болката, тя е магическа ръка. Хора с такава ръка минават за лекари. Ако те боли главата, достатъчно е такъв лекар да пипне болното място, за да оздравееш. Не само ръката трябва да лекува, но и молитвата. С една–две молитви трябва да се изтегли всякаква болка навън. Мнозина от вас минавате за набожни, слушали сте беседи, чели сте Евангелие, но като ви дойде един изпит, не можете да го издържите. Изпитът може да бъде голям или малък, и в двата случая пропадате. Представи си, че отиваш при един свой приятел, от когото очакваш добър прием. Случва се, той не може да те приеме и нагости, както очакваш. Ти се връщаш у дома си недоволен и цял ден мърмориш защо си отишъл при приятеля си, да си губиш времето. Какво печелиш от това мърморене? Казваш за приятеля си, че е безхарактерен, без сърце, не може да служи на Бога. – Ти, който, в дадения случай, мърмориш, служиш ли на Бога? Ти си свободен, можеш да мърмориш, колкото искаш, но и приятелят ти е свободен да те нагости или не. Откъде знаеш, той може да е много зает. Един апаш отишъл при един банкер и му казал: „Аз съм апаш, но вярвам в Бога. Искам да ми дадеш 250 наполеона“. – „Много искаш, още повече, нищо не си работил.“ – „Ако не ми дадеш доброволно, имам начин, по който мога да ги взема.“ – „Има ред и закон в страната. Ще извикам стражар, да те арестува.“ – „Аз мога да те арестувам преди ти да ме арестуваш. Докато дръпнеш звънеца, ще влезеш в затвора.“ Докато банкерът бутне звънеца, апашът вдигнал една пръчица, махнал я във въздуха и приспал банкера. След това му написал една бележка: „Втори път, като дойде при тебе един учен апаш, дай му колкото иска“. Ученият апаш е човешката съдба. Дойде тя при човека и му казва: „Ще дадеш такава сума“. – Дай и не прави никакъв въпрос. Иначе съдбата пак ще дойде, ще замахне с пръчицата си във въздуха, ще те приспи и ще си вземе колкото иска. Преди да се разправиш с нея, първо тя ще се разправи с тебе.
С други думи казано: Онова, което Бог иска от тебе, дай го и не мисли. Не отказвай на Бога. Не отказвай и на най-малката мисъл, която иде от Бога при тебе. Тя всякога може да се изпълни. В края на краищата никога не отказвай да изпълниш една Божия мисъл. Казваш, че нямаш време. – Ще намериш време. Иначе ти ще се намериш в положението на онзи българин, който отишъл да копае лозето си без да направи молитвата си. Той казал на жена си: „Отивам на лозето да копая. Довечера, като се върна, да намеря сготвена кокошка“. Тя му отговорила: „Кажи: „Ако е рекъл Господ“. – „Няма какво да ми дрънкаш, рекъл-нерекъл Господ, ще отида на лозето и вечерта, като се върна, да намеря добре сготвена вечеря.“ Тръгнал за нивата, но го срещнали турци, хванали го и цял ден го развеждали със себе си да им показва пътя. Върнал се той късно у дома си, тропнал на вратата и казал: „Ако е рекъл Господ, отвори, жено, вратата“. Няма нито един от вас, който да не е развеждан от турските дели-башии. Дели-башиите, това са недоволството, подозрението, неуспехите и несгодите в живота. През тях минават и богати, и сиромаси. Само че едни хора разказват за мъчнотиите си, а други се срамуват, нищо не разказват. Обикновено бедните разказват за неуспехите си, а богатите се въздържат. За да се справи с мъчнотиите си, човек трябва да изпълнява волята Божия. Силата му е в изпълнението на волята Божия. Това трябва да става доброволно. То значи да се е домогнал човек до истинския живот. Че някой не изпълнявал волята Божия, че не живеел добре, ние нямаме право да го осъждаме. Да живееш добре, това е велико изкуство. Мнозина знаят да пишат, но малцина пишат правилно, според изискванията на граматиката. Това значи: всички хора живеят, но малцина спазват законите и изискванията на живота. Например, един мой познат владееше няколко езика, обаче не обичаше да работи. Един ден той ми разказваше: „Знаеш ли какво направих? Понеже имах нужда от пари, писах на трима свои познати в Америка да ми изпратят известна сума. Да видим колко ще ми изпратят“. И тримата му отговорили, че нямали предвидени пари за него.
Питам: Кой от вас не е писал писмо до Господа? И какви ли писма не сте пращали! Обаче едни получават отговор на писмата си, а други не получават. Къде е грешката? – У вас. Ще кажете, че писмото ви е написано неграмотно. Пишеш писмо на един банкер за пари. Писмото е грамотно написано, с всички препинателни знаци, но пари не получаваш. Друг напише едно неграмотно писмо и получава пари от банкера. – Защо? – Банкерът го обича, но и той обича банкера. Значи писмото, както и думите, трябва да имат дълбоко вътрешно съдържание и дълбок смисъл. И чужд човек да чете това писмо, ще остане доволен. Някога човек е доволен от постъпките си, а някога е недоволен. Щом той е доволен, и окръжаващите са доволни от него. Направиш нещо, не си доволен. Казваш: „Как можах да направя това?“ Колкото пъти си спомниш за тази постъпка, изпитваш вътрешно недоволство и срам. Съвременните хора са дошли до една фаза на живота, където трябва да дадат предимство на Божественото в себе си. Не направят ли това, те всякога ще страдат и ще бъдат недоволни. Да бъдем доволни от себе си, подразбира доволни от Божественото в нас, от Божествения глас, който ни говори. Който слуша този глас, всякога ще получава по един чек от 20 хиляди лева. Един наш приятел ми разказваше една своя опитност. Заболял от силна простуда. Лекарите го гледали, давали му наставления, но болестта не минавала. Един ден той чул тихия глас да му казва: „Моли се, ще оздравееш“. Цял ден той се молил усърдно и през нощта се изпотил толкова много, че трябвало няколко пъти да се преоблича. На сутринта се събудил съвършено здрав. Друг познат също заболял сериозно. И той чул нещо отвътре да му дава съвет, как да се лекува. Той изпълнил съвета, но не оздравял. – Защо първият оздравял, а вторият не могъл да оздравее? – Първият изпълнил съвета на Божествения глас без никакво съмнение, с пълна вяра, а вторият се усъмнил. Често хората се оплакват, че не могат да реализират желанията си. Това става и със светските, и с религиозните хора. – Защо не успяват в живота си? – Защото гледат на нещата материалистически.
Религиозният казва: „Не смея да искам нещо от Бога, не съм чист и свет“. Ти имаш човешко понятие за чистотата. Прав си, че трябва да бъдеш чист и свет, но чистотата и светостта са качества на Бога. Първо ще се свържеш с Него, а после ще говориш за чистота. „Да бъда праведен.“ – И Правдата е сила Божия. – „Да любя.“ – И Любовта е сила Божия. Това, което вие наричате любов, е сянка на Любовта. Любов, която постоянно се явява и изчезва, не е истинска. То е все едно, днес си здрав, утре – болен. Любовта изключва всички болести, всички страдания. Не е срамно, че страдаш и боледуваш. Някога грехът причинява болести, които се дават за опитности. И тогава неразбраната болест води към сиромашия. Щом оздравее, човек забогатява. Следователно ще се учиш и от здравето, и от болестта. Ако не учиш, ти търсиш лесния път в живота.
Като говоря за вътрешния живот, мнозина мислят, че го разбират. Казвате, че трябва да се живее добре. Какво разбирате под „добър живот“? При добрия живот няма никакво съмнение, безверие и недоволство. Такъв човек е доволен, и светът с главата надолу да се обърне, той не вижда никакво противоречие. Такъв човек аз наричам „човек на щастието“. Той е праведен. Аз уподобявам праведните хора на слънчевите лъчи. – „Има ли такива хора на земята?“ – Има, разбира се. Ако онези, които живеят на Слънцето, не бяха такива хора, никаква светлина нямаше да достигне до нас. Казвате: „Какво ли мислят слънчевите същества за нас?“ – Нищо не мислят. Като видят някой нечист, кален човек, те го слагат във водата, да се изчисти. Те считат за привилегия, че могат да очистят и окъпят някого. Затова и Христос казва: „По-голяма е радостта на небето за един грешник, който се кае, отколкото за 99 праведни“. – Защо? – Защото тези 99 праведни си мислят, че са праведни, безгрешни. Грешникът, обаче, знае, че е нарушил закона на правдата, и се разкайва. Той има такива опитности, каквито праведният няма. И като го поставят на изкушение, той казва: „Опитах веднъж тази работа, втори път не се хващам на това хоро“. Ще кажете, че е противоречие, грешникът да познава правдата, а праведният – да не я познава. – Както и да мислите, без противоречия в живота не може. Противоречията идат, за да приближат човека до Бога. – „Защо боледувам?“ – За да се приближиш до Бога. – „Защо отслабвам?“ – За да се приближиш до Бога. – „Защо не ме почитат хората?“ – За да се приближиш до Бога. Няма по-хубаво нещо от това, да се приближиш до Бога. – „Ще изгубя свободата си.“ – Не само че няма да изгубиш свободата си, но животът ти ще се осмисли. – „Какво значи да се приближиш до Бога?“ – Това значи да присъстваш на царска трапеза; ако си мъртъв, да възкръснеш; ако си болен, да оздравееш; ако си бос и скъсан, да се облечеш с нови дрехи и обувки; ако си окован с вериги, те да паднат от ръцете и краката ти. Да се приближиш до Бога, това значи всичко отрицателно в тебе – омраза, завист, подозрение – всичко да изчезне. Като говоря за приближаването на човека до Бога, ще кажете, че сега не му е времето. – Това е стара философия. Какъв е резултатът от тази философия? Един беден поет отишъл в дома на един банкер, с намерение да иска известна сума на заем. Като разбрал намерението му, банкерът казал на слугата си: „Кажи му, че ме няма“. Поетът чул това и си отишъл. След време случило се, че банкерът имал нужда от поета, да му напише нещо, затова отишъл у дома му. Като дръннал на звънеца, слугата на поета излязъл на вратата и запитал банкера какво иска. – „Търся поета.“ В този момент поетът се обадил зад слугата си: „Кажи му, че ме няма“. – „Как така, аз чувам гласа му.“ – „Тук съм, но не за тебе“ – отговорил поетът. И на вас често ви отговарят: „Няма ме тука“. – Значи: „Нямам време за тебе“. Вяра трябва да имате, както в себе си, така и в своя ближен. – „Ние имаме вяра.“ – Да, вашата вяра е за чираците. С тази вяра нищо не се постига. Вярата на сегашните хора е чирашка. С нея не можете да местите планината. Тя не е онази дълбока, абсолютна вяра. Истинската вяра е сила Божия. Може ли да се съмнявате при такава вяра? Иде някой при мене, иска пари на заем. Аз правя опит с него. Казвам му: Стисни си ръката. – „Няма защо да си стискам ръката. Ти искаш да ме изпитваш, не съм толкова будала. На другите можеш да казваш така, но не и на мене.“ – Щом не вярваш, върви си, пет пари няма да ти дам. – „Ама ти ме обиждаш.“ – Какво ти костваше да си свиеш ръката? Каквото искаше, щеше да го имаш. Трябваше да направиш опит. Като свиеш ръката си и я отвориш, ще намериш нещо в нея. – „Кажете тогава и на нас да свием ръката си.“ – Не казвам на вас. На него казах нарочно, защото знаех, че няма да свие ръката си. За да свие ръката си, човек трябва да знае качествата на палеца си, а така също и на другите пръсти. Сила се крие в пръстите. Има известни условия, при които ако свиеш ръката си, ще дойде нещо чрез нея. Силата на ръката има отношение към разумността в човека. Човек може да се изпитва, както изпитаха Аврам да принесе сина си в жертва на Бога. Всъщност Бог имаше ли нужда от тази жертва? Обаче Аврам беше готов да принесе сина си в жертва на Бога. Защо и за какво беше нужна тази жертва, той не разсъждаваше. Но в момента, когато трябваше да принесе жертвата, казаха му: „Спри!“ И тъй, ако нашият познат беше свил ръката си, аз щях да бръкна в джоба си и да му дам пари. Аз съм правил само един такъв опит с един българин, който ми пишеше от Америка: „Много пъти си говорил, че има Промисъл, но досега не съм имал нито един случай да проверя дали думите ти са верни. Това е нещо въображаемо. Кажи ми, от твое гледище, как ще се оправят моите работи? Длъжен съм 20 долара, но ми трябват още 20 за дрехи, за книги. Чужденец съм, няма откъде да получа тези пари. Кажи ми как да се справя с това положение“. Аз му отговорих: „Когато получиш моето писмо, ще имаш вече парите. Ако нямаш, пиши ми, да зная“. След една седмица той ми пише: „Вчерашният ден беше най-щастлив за мене. Имам вече пари, не мисли за мене“. – Как е станало това? – Аз зная как работи законът. Човек трябва да има детинска вяра. Не говоря за вярване, но за абсолютна вяра, за абсолютното доверие.
Съществува един Божествен закон, който задоволява всички нужди на живота. Всяка Божествена нужда се задоволява навреме. Обаче първо в човека трябва да се яви желание да изпълни волята Божия. Днес човек живее само за себе си. И ако работите му не стават, както иска, той се обезсърчава. За да се реализират неговите желания, той трябва да изпълнява волята Божия. Значи първо ще изпълниш волята Божия, а после – своята. Мнозина се оплакват от сиромашията си. Човек е беден, защото не изпълнява великия Божи закон. Ще кажете, че еди-кой си е богат, а друг някой – беден. Срещате един натоварен кон. Той сам ли се е натоварил? – Не, някой го е натоварил. – Такова нещо представлява богатият. И той е натоварен от някого, а сиромахът е разтоварен от някого. Щом разтоварят коня, той е доволен, а като разтоварят богатия, той е недоволен. Има един товар, от който хората не се оплакват. Това е богатството. И четири, и пет товара да им сложат, не се оплакват, приятно им е. Те са силни, носят товарите на гърба си и казват: „Осигурени сме вече“. Да дойдем до вътрешното разбиране на нещата. Има нещо по-съществено от богатството. То е да съзнаваш присъствието на Божията Любов в душата си. Това е най-реалното, най-същественото. При тази Любов всички противоречия изчезват. Стремете се към великата Любов, да я разберете правилно. Дайте ухо към тихия глас в себе си.
Пророк Илия трябваше да мине през големи изпитания, докато чуе тихия глас на Бога в себе си. Той разбра, че Бог не е в бурята, не е в огъня, но в тихия глас. Като позна Бога, Илия се възнесе на небето с огнена колесница. Всеки човек ще разбере тайните на живота след като мине през големи страдания и чуе тихия глас на Бога в себе си. Първата заповед е „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“. „И ако Бог е към наша страна, кой ще бъде против нас?“ Всички трябва да бъдете носители на Божията Любов, да бъдете образци, да станете наследници на Божиите блага. Докато не дойде до големия извор, човек не може да разбере изобилието на живота.
Днес ви давам за размишление 17-ти стих, 22-ра глава на Откровението: „И Духът, и невестата казват: „Ела!“ И който чуе, нека рече „ела“; и който е жаден, нека дойде; и който иска, нека вземе даром водата на живота“.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
Утринно Слово от учителя, държано на 19 февруари 1933 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
19.02.1933 Неделя,
София
|
Начало
