Т. м.
Можете ли да запазите известно отношение между силите? Можете ли да придадете израз на тези сили? Какво се разбира под „израз“? Имате две точки A, B, които се намират на известно разстояние. Има ли някакво препятствие между тях? Точката A може да бъде по-високо от точка B. В нея се намира един извор. По какъв път минава той? Стреми се към точка B. Околната местност е планинска. Пътят, по който минава водата, е крива линия. По този път тя среща много препятствия. Може ли кривата линия да се изправи? – Щом изчезнат препятствията, кривата линия ще се изправи. За да се прекара водата на равно място, трябва да се пробие тунел в планината. Обаче ако точките A и B са на една плоскост и на еднаква височина, това показва, че местността, през която пътуват, е равнина. Ако между двете точки има десет души, като препятствия, които не ви обичат, щяхте ли да вървите по права линия? Макар мястото да е равнина, вие щяхте да вървите по крива линия. В първия случай вие кривите, понеже срещате на пътя си препятствие, планина. Във втория случай пътят ви е права линия, но поради неприятелите, които срещате на пътя си – препятствията, пак го изкривявате. Ако летите с аероплан, каква ще бъде линията на вашето движение – права, или крива? – В този случай ще вървите по права линия.
И тъй, ако човек е направил в живота си една крива линия, той трябва да даде отчет, по какви съображения я направил. Много естествено, за да избегне съпротивлението. Като се наблюдава вървежа на хората, вижда се, че никога човек не върви по права линия. Външно изглежда, че върви по права линия. Това се забелязва, когато вървите по сняг. Даже десет крачки не можете да направите по права линия, и мислите вървят също по крива линия. Слушате един оратор да говори. Колкото и да е спокоен, забелязвате, че той си вдига ръката в един случай по-високо, в друг – по-ниско. Какво значение има, че вдига ръката си по-високо или по-ниско? Важно е, съзнателно или несъзнателно е това движение. Има движения, които зависят от човека, а други не зависят от него. Понякога си принуден да минеш през планината и като дойдеш до някой връх, изкачването става мъчно; друг път го минаваш по-леко. В първия случай все едно, че срещаш човек, когото не обичаш, а във втория – когото обичаш. И в двата случая може да се усмихнеш, но в първия – по принуждение, а във втория доброволно. Какъв израз на лицето си ще имаш и в двата случая? Като срещнеш просяк и му дадеш нещо от сърце, в движенията ти се забелязва известна хармония. Ако бъркаш само в джоба си и нямаш разположение да му дадеш нещо, движенията ти са нехармонични. И да му подхвърлиш една монета, ти си казваш: „Втори път не искам да ме среща този човек“. Какво правиш, когато срещаш човек, когото обичаш? Представи си, че отиваш по важна работа, нямаш време да се спираш, а трябва да дадеш нещо на просяка. Казваш: „Работата ми е бърза, неотложна, не искам да се спирам“. Ако не се спреш, носиш отговорност, но и ако се забавиш за работата, пак си отговорен. Може да срещнеш по пътя си много просяци. Какво ще правиш тогава? Ето един въпрос, труден за разрешаване: и просяците да задоволиш, и работата си да свършиш навреме. Разумност се иска от човека.
Кой е органът на разумността в човека? – Ухото. То може да се раздели на три части: горна – овалната част на ухото, средна и долна – месестата част. Горната част представя ума, т.е. мозъка, средната част – дробовете, а долната – стомаха. Като разглеждате формата на ушите, виждате, че ушите на двама души са еднакви по форма, но различни по големина. Представете си, че имате два извора: единият с чучур 10 сантиметра в диаметър, а другият – 20 сантиметра. По качество водата на двата извора е еднаква. Разликата между тях е само в количеството на водата. Като гледате първия извор, вие се усмихвате и казвате: „И той се мъчи да даде нещо“. При втория извор изпитвате приятност и учудване на изобилието на водата. Той внася повече енергия в човека. Следователно едно и също качество вода, различно по сила, предава по-голяма или по-малка сила на ума. Значи по-голямото ухо внася повече енергия в човека, отколкото по-малкото. И тъй, когато мозъкът има голямо влияние върху ухото, най-добре развита е горната част. Тя е по-широка, по-оформена от другите части на ухото, и човек има голям замах. Когато дихателната система, т.е. дробовете оказват най-голямо влияние върху ухото, средната част е най-добре развита. И най-после, ако стомахът работи енергично, долната, месестата част на ухото е най-добре развита. И обратно, ако мозъкът, дробовете или стомахът не работят добре, и съответната част на ухото е слабо развита. У животните горната част на ухото е повече заострена, не е добре развита. Това показва, че мозъкът у тях не работи, както у човека. Казват за лисицата, че е умна, обаче ушите ѝ са остри. Лисицата не е умна, но е хитра.
Един ден малкото лисиче, като излизало от дупката, запитало майка си: „Мамо, къде ще се срещнем?“ – „При кюркчията“ – отговорила майката. Наистина, ние виждаме лисичите кожи по врата и гърбовете на дамите. Жените обичат лисичата кожа, носят я на вратовете си, да станат умни. Съображение е това! Според мене лисичата кожа говори друго, а именно: Който влиза без позволение в чуждите курници, ще одерат кожата му и ще я продават. Острото ухо показва, че мозъкът се влияе от стомаха, т.е. стомахът е по-добре развит и от мозъка, и от дробовете. Човек с остро ухо е силен на физическия свят, но вън от този свят нищо не може да направи. Той е нетърпелив. Като му говориш, не слуша и казва: „Нямам време да слушам, зает съм“. Обаче ако му говориш за ядене и пиене, веднага намира време. Сяда и слуша. Ухото на учения горе е добре развито, а долу, при стомаха – слабо. Ако му говориш за ядене и пиене, той казва: „Нямам време да те слушам“. Говориш му за бръмбари, за пеперуди, от научно гледище, той оставя всичката си работа и започва да слуша. В него умът има надмощие.
Следователно за предпочитане е ухото да бъде горе добре развито, а долу – слабо развито, отколкото обратното. За предпочитане е панталоните да бъдат долу тесни, а в талията – широки; за предпочитане е дрехата да бъде горе по-широка, а долу по-тясна, отколкото обратното. По естество умът изисква по-голям простор, затова горната част на ухото трябва да бъде по-широка. Ако ухото горе е остро, в средата широко, а долу пак остро, това не е добре. Между частите на ухото трябва да има съответствие. Ако горната част на ухото е суха и твърда, а долната – мека, месеста, това показва, че в горната част не може да расте нищо, а долната е голяма поляна, обрасла с растителност, има какво да се яде и пие. Това е аномалия в организма. И горната част на ухото трябва да бъде мека, деликатна, умът да има простор. Изобщо, ухото не трябва да бъде прозрачно. Тогава и организмът ще бъде слаб, прозрачен. Ухото трябва да се изучава от три гледища. Първо, какво е вложил умът в човека. После, какво е вложила дихателната, т.е. волевата система в човека, и най-после, какво е вложил стомахът. Долната част на ухото показва какви запаси е вложила природата в човека, с какъв жизнен капитал го осигурила. Интересно е да изучавате горната част на ухото на талантливия и на гениалния, да намерите разликата между тях. В умствено отношение природата е вложила големи възможности у гения. В средната част на ухото се крие енергията, силата на човека. Като погледнете тази част на ухото, веднага познавате какви сили се крият в човека. Долната част на ухото показва колко време ще живее човек. От тази част зависи и щастието на човека на земята. Тя определя щастливия живот. Много естествено, щом си здрав, ти ще бъдеш щастлив. Изучавай ухото си, за да знаеш с какъв умствен капитал разполагаш, с какви духовни сили работиш и какъв жизнен капитал е вложен в тебе. И тогава, като хванеш леко ухото си, да изпиташ приятност, както богатият при броенето на златото; земеделецът – при вида на добре израслото жито; художникът – пред своята хубава картина. Ако искаш да засилиш здравето си, хвани ухото си долу, а не горе. Ако искаш да изразходваш известна сума, хвани долната част на ухото си и ще разбереш, разполагаш ли с тази сума, или не. Изучавайте ухото си като проекция на сили. В горната част е работил умът, т.е. духът. В средната част, дето се изявява дихателната система, е работила душата. В долната част на ухото е работила цялата стомашна система – демокрацията. С други думи казано: В горната част на ухото работят аристократите, графовете и лордовете на физическия свят, или светиите и адептите в Божествения свят. Изобщо, те живеят на планините. Горната част на ухото представя Хималаите на физическия свят. Човек, у когото и трите части на ухото са добре развити, се отличава с голямо равновесие. Каквото и да стане с него, той гледа спокойно на всичко. Казва: „И да умра, не се страхувам. И да ям, и да не ям, нищо от това, ще се нареди някак работата“. Ако е студент, казва: „И да ме скъсат на изпит, нищо от това. Колко пъти са ме късали!“ Той се усмихне и продължава да учи. Ако се спъне и падне на земята, пак се усмихне. Скочи, изтърси праха от дрехите си и тръгне напред. Друг, като падне, намръщи се и казва: „Кой направил толкова лош път, да падат хората?“ Дето отиде, все ще разказва за своето падане. Така е, когато ухото е широко долу. Обаче не е добре ухото да бъде долу много тясно. Това показва, че човек разполага с малко жизнен капитал. В такъв случай той трябва да вземе мерки, да работи за разширяване на долната част на ухото си. Ако не работиш за подобряването на тази част на ухото, лесно ще те изпъдят от къщата и ще останеш вън.
Човек трябва да има силен характер, да работи върху ухото си, да разшири или удължи слаборазвитата част на ухото си поне с една десета от милиметъра. В органическия свят придобивките са микроскопически, но всяка такава придобивка внася сила в характера. Даже с една двадесета от милиметъра да си разширил ухото си, пак минаваш за силен човек. Обърнете внимание и на линиите на ухото. Колкото по-гладка е линията, толкова по-добре. Не е ли същото и с преждата? Гладката прежда е за предпочитане пред онази, която има възли. Колкото по-дебела и възлеста е нишката, толкова по-лошо е изпредена. Наблюдавайте под микроскоп нишката на копринената буба, да видите каква е тя. Наблюдавайте преждата, която излиза от ръцете на две жени, да видите каква разлика има между тях. По преждата ще познаете техния характер. Онази жена, на която долната част на ухото е силно развита, изкарва дебела, плътна нишка. Онази, на която тази част не е силно развита, изкарва тънка, фина прежда. Тя обича дрехата ѝ да бъде от тънка, фина прежда. Казва: „Дрехата да бъде тънка, но да има вид, да има и цвят“.
Какви качества трябва да има една дреха? Първо, тя трябва да задържа топлината на тялото. После, да е добре скроена и ушита. Най-после, иде нейната външна красота – цвят и модел. Цветът е на място, когато дрехата има съдържание. Изобщо, и цветовете имат значение, както в природата, така и в живота. Всяка мисъл има специфичен цвят. Обаче без съдържание цветът нищо не допринася на мисълта. Ето защо мисълта е ценна, когато има форма, съдържание и сила. Покрай тези качества цветът вече има смисъл.
Работете върху ухото си, да се оформи добре. Така оформеното ухо подразбира здраве. Всъщност в природата не съществуват болести. Въпреки това, поради неправилните си прояви, в човешкия организъм става неестествено натрупване на материя и сила. Като не издържа тези излишъци, организмът заболява. Натрупването става в нервната система, в мозъка, в мускулите, и там се явяват заболявания. Мозъкът не е склад на излишни материали. Той приема само фина, обработена материя и то в строго определено количество. Като знаете това, не питайте защо ви боли глава, защо се явява мозъчно разстройство. Правилният живот се заключава в това – да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган. Природата не обича хамбари. Достатъчно е на човека един хамбар. Някой иска да напълнее, да закрепне, да усили кръста си. Правилно е кръстът да не бъде дебел. Природата и за това има мярка. Добрият художник спазва отношението между широчината на раменете и кръста. За здравия човек има определена пропорция. Значи кръстът не трябва да бъде нито много дебел, нито много тънък. Също така има отношение между раменете, кръста и корема. Коремът също не може да бъде склад на излишни материали. Дето има излишъци, там болестите неизбежно се явяват. Казват за някого, че центърът на говора, на речта е силно развит. Това се познава по очите; те са повече изпъкнали, отколкото вдлъбнати. Някога очите са изпъкнали по причина на излишък от мазнини. Това е болезнено състояние. Очите не трябва да бъдат и много хлътнали. Значи очите трябва да бъдат нито много изпъкнали, нито хлътнали.
Да се върнем пак към ухото. И в неговите части трябва да има съразмерност. Ако горната част на ухото е широка 9 сантиметра, средната трябва да бъде 7 сантиметра, а долната – 3 сантиметра. Това са най-големите размери. Като съберем числата 9+7+3=19. Добре е обаче горната част да е най-развита. Това говори за добро наследство. Ухото се унаследява от младото поколение. Като се работи върху него, всеки му придава по нещо. Ето защо, ученикът трябва постоянно да работи, да придава нещо към своето наследство. – „Аз имам желание да постигна нещо хубаво.“ – Това е плюс към твоя живот. Но желанието ти не показва още, че си постигнал нещо. Ако не работиш, ще останеш на едно място, докато един ден изядеш целия си капитал.
Ще кажете, че не можете да постигнете всичко. Така е, през затворена врата не може да минеш, но ще потърсиш ключа, да си отвориш. Ще си отвориш и ще влезеш. Ако счупиш вратата, пак ще влезеш, но ще изгубиш много. Каквато мъчнотия да срещнеш в умствения свят, пипни горната част на ухото си. Тя ще ти покаже, как да се справиш с мъчнотията си. Мъчнотията е пособие, ключ, който ще те научи как да отваряш и затваряш. Ти си пътник, пътуваш и лятно, и зимно време. Какво ти е нужно? – Да знаеш метеорологията. Ако разбираш нейните закони, ще избереш най-доброто време за пътуване. Ако не знаеш законите ѝ, ще попаднеш на най-лошо време. Времето не е наредено специално за тебе, но ти си попаднал на лошо време. Музикант си. Даваш концерт, и то вечер. Ако аз съм музикант, ще давам концерти сутрин. Човек е разположен за работа повече сутрин, отколкото на обяд или вечер. Към 10 часа преди обяд пак има добри условия. Изобшо, ако свириш сутрин, ще имаш един резултат; ако свириш към 10–11 часа, ще имаш друг резултат. Някой работи вечер до 11 часа и сутрин става късно. Друг ляга рано, а става след полунощ, към 2 часа, и тогава работи. Кога човек работи най-добре – сутрин, или вечер? Всеки трябва да си избере най-доброто време за работа. Под „добро време“ се разбират онези часове, когато организмът среща най-малко съпротивления.
Изучавайте ухото, за да разберете какви заложби са вложени у вас. Лесно може да се повдигне човек, като знае с какви капитали разполага. По ухото на човека се съди не само за заложбите и способностите, вложени в него, но и за миналите поколения. В ухото е написан животът на прадедите на сегашния човек. Дядо му бил градинар, и той е градинар; дядо му бил певец, и той е певец. Ред поколения вървят по един и същ път. И това не е лошо, но като работи, човек все трябва да придаде нещо към унаследеното от своите деди и прадеди. Условията в миналото са били едни, а сегашните са други. Всяко поколение си има специфични условия. – „Аз нямам условия за развитие.“ – Не говориш истината. Студент ли искаш непременно да бъдеш? Ти виждаш, че някой учи в университета, но той е даровит, способен. Така е отредила неговата съдба. Но няма да се изминат 15–20 години, той ще извърши едно престъпление и ще лежи в затвора. Ти не си даровит, ти имаш по-малки възможности, но няма да попаднеш в затвора. Като знаеш това, бъди благодарен на условията, които природата ти е дала. По-добри от твоите условия няма. Не пожелавай чуждите условия. Преди години видях един виден българин с големи, красиви очи. Говорът му отговаряше на очите. И ушите му бяха хубави. – „Аз нямам красиви очи.“ – И твоите очи са красиви, но неусъвършенствани. Лесно се говори за красота, но трябва да знаеш, в какво се заключава тя. Под „красиво око“ не разбирам само по форма, но важно е накъде е насочен неговият лъч, неговият поглед. Красивото око има особен поглед. Казваш за някого, че има хубави вежди. Кои вежди са хубави? Коя уста е красива? Красотата подразбира красиви линии.
Мъчно може да се намери красив човек във всяко отношение. Много време ще го търсиш, но мъчно ще го намериш. Например, ако искаш да познаеш красивите линии на устата, сготви хубаво ядене и покани някого да опита яденето, като му създадеш и околна хармонична обстановка. Седни до него и го наблюдавай как яде. Като види яденето, на устата му ще се образува една красива линия.
Тази е идеалната линия на устата. Къде е и коя е тази линия, вие сами ще я намерите. Ако искате да познаете красивите очи, направете следния опит: Дохожда при вас един страдащ човек. Иска някаква подкрепа от вас. Ако съобразите още в момента как да му помогнете, той ще ви отправи особен, мил поглед. В този поглед се крие красотата на очите. Той ще погледне на тебе като на ангел и ще си каже: „Този човек заслужава моята обич“. Красивите очи са изразителни. Те излъчват мека, приятна светлина.
Сега от всички се иска устойчивост, самообладание. Като ви сполети и най-голямото нещастие, да бъдете като магарето. Когато го бият по главата, магарето казва: „Тъпан бие в горната махала“. Когато го бият по задницата, то казва: „Тъпан бие в долната махала“. Следователно и при най-голямото нещастие, кажете: „И този тъпан ще млъкне“.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
Лекция от Учителя, държана на 17 февруари 1933 г. в София, Изгрев.
Младежки Окултен Клас
17.02.1933 Петък,
София
|
Начало
