Размишление
Ще прочета 17-та глава от Матея.
Някога е полезно да гладува човек. Не е полезно всякога да се храни или да го хранят. Сега и вие, след като сте слушали толкова да ви се говори, какво сте спечелили? Аз поставям въпроса конкретно. Говоря за истинските придобивки. Казвате за някого, че е религиозен. Дали е религиозен или не, това за мене нищо не значи. – „Но той е учен човек.“ – И това нищо не значи за мене. Че някой е религиозен, учен или силен, за мене това са понятия. Нужно е дълбоко разбиране на нещата. Какво се ползвате от едно просто обяснение на нещата? Какъв смисъл има за вас хубавият и много припечен хляб, ако нямате зъби? Можете ли да ядете този корав хляб? – Не можете да го ядете.
Казвате, че Словото на Истината е твърдо като кост. Значи не можете да го използвате. Въпреки това, мислите, че много знаете. Ако подложат знанията ви на пресяване, ще видите колко малко знаете. И от това, което ви остава, много малко се ползвате. Някога мислите, че сте много силни, че всичко можете да направите. Съгласен съм, но това е само когато сте здрави. Вън от здравето, да мислите, че сте силни, вие се заблуждавате. Ако ви поставя десет дни на глад, състоянието ви няма да бъде същото, както когато сте сити. Който гладува, ходи с наведена глава и размишлява като мъдрец. Той седи и мисли само за хляб и вода. Изводът, който ще направя, е, че вие трябва да имате права мярка за нещата. Често хората се натъкват на едно противоречие, което изхожда от стиха, където Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият да влезе в Царството Божие“. Въпреки това всички хора желаят да бъдат богати. Няма човек на земята, който да не ламти за богатство, да има парички. Каква била идеята на Христа, когато казал, че богатият не може да влезе в Царството Божие? Ако разглеждате този стих в буквален смисъл, ще излезе, че само бедните ще влязат в Царството Божие. Следователно голяма привилегия е да бъдеш сиромах. Въпреки това никой не иска тази привилегия. – Защо? – Защото не вярват в Бога. Даже и религиозните, които се молят по три пъти на ден, не вярват в Бога. Всеки казва: „Да прекарам добре на земята, че аз от онзи свят малко се интересувам“. Това не е ли отричане на нещата? Макар че хората вярват в онзи свят, всъщност той остава неразрешен въпрос. Мнозина казват: „Кой знае дали съществува друг свят. Не сме били там. Я го има, я го няма този свят“. Някои християни казват: „Ако вярваме, че има друг свят, нищо не губим; ако не вярваме, пак нищо не губим“. – Как да не губите? Много губите. – „Какво губим?“ – Онзи свят. Съвременните християни нямат никаква философия. Не е достатъчно само да се говори. Не е въпрос да се отрича истината. Това, което отричаш, трябва да се потвърди с нещо. Грехът и злото, вън от доброто, са немислими. И доброто, вън от злото, е немислимо. Не можеш да говориш за доброто, ако не разбираш злото. И обратно: не можеш да говориш за злото, ако не разбираш доброто. Това е антитеза. Това са две противоречиви мисли, които едновременно съществуват. Изобщо, в природата съществуват противоречия. Това, което е отрова за човека, то е храна за растенията. Какво ще кажете за това?
Следователно злото, което е отрова за хората, е храна за други същества. Тогава тази отрова, като мине през растенията и се преработи, става храна за човека. Какво ще кажете на това според вашата философия? Вие имате една обикновена философия, която никъде не съществува. Човек трябва да бъде нагоден да влезе в другия свят, където ангели ще пеят и свирят на китари. Малцина знаят да свирят на китара. Тамошните китари не приличат на нашите, които са много прости. Под „китара“ разбирам инструмент, който съдържа всички останали инструменти. Тя е прародител на всички инструменти. Ако не е така, това е една обикновена идея. Следователно, ако под „китара“ разбирате обикновената китара с шест струни, това е проста работа. Ето защо, пеенето на ангела се отличава по броя на трептенията. Те са повече даже от трептенията на нашата светлина. Какво ще кажете на това? Когато ангелите пеят, нашето слънце свети. – Защо е така? – И когато ангелите престанат да пеят, у нас се образува тъмнина. Тогава те си почиват. Когато ангелите отново запяват, светлината пак иде. Пеенето на ангелите е светлина за нас, а почивката им – тъмнина. Това твърдение е за мъдреците. Казвате, че знаете много неща. Какво ни ползва вашето знание? Обаче, когато ангелите пеят, светлината иде и вие се ползвате от нея.
Докато има светлина около мене, аз мога да ходя навсякъде. Щом светлината изчезне и дойде тъмнината, аз вече съм ограничен, нищо не мога да правя. И на вас казвам: Ако сте скръбни, пейте. Като пеете, все ще дойде една светлина. В този смисъл пеенето е проводник на светлината. Това всеки може да опита и ще разбере вярно ли е това твърдение или не. Щом престанеш да пееш и кажеш, че пеенето нищо не струва, ще видиш каква тъмнина ще те обхване. Като започнеш да пееш, каквато и да е песен, веднага ще те обхване малка светлинка. Пеенето е носител на известна светлина. Сега да дойдем до положението, в което хората изпадат. Те искат да им се докаже, има ли Господ, или не. Докато търсите Господа вън от себе си, във форма на човек, никога не можете да Го намерите. Същият закон е и за слънцето. Ако го търсите само по един лъч, може да намерите неговата посока. Обаче слънцето не се изявява само в един лъч. Милиарди лъчи излизат от него. Те излизат от един общ резервоар. Следователно, ако и вие искате да схванете Бога само от един лъч, това е привидна истина. Бог е в милиардите лъчи, които трябва да слязат до тебе. Само така ще се ползваш от тях. Ако до тебе дойде само един лъч от слънцето, нищо няма да те ползва. В живота си вие обяснявате вашето знание само от един лъч. Имате баща и майка. Това са два лъча на Бога. Вие сте третият лъч. Казваш: „Обичам майка си и баща си“. – Добре е, че ги обичаш, но ти имаш още няколко братя и сестри. Като имаш десетина лъчи, казваш: „Достатъчно ми е това“.
Питам: Какво понятие ще имаш за Бога с десет лъча? Толкова лъчи имат и животните за Бога. Когато обичаш майка си и баща си, ти си като теленцето, което също обича майка си и баща си. Теленцата обичат повече майките си. Бащите не обичат толкова много. – Защо? – Защото бащата се явява рядко. Той е цял аристократ. И у птиците е същото. И най-малкото птиченце познава гласа на майка си. То познава баща си малко. Писанието казва: „Волът познава господаря си, който го храни, а Израил не познава своя Господар, своя духовен Баща – Бога“. Ако и вие се запитате, колцина от вас познавате Бога, какво ще кажете? Ако очаквате, аз да ви кажа нещо за Бога, това е друг въпрос. Каквото зная за Бога, то е за мене. Ако вярвате в мене, има смисъл да ви кажа нещо. Ако не вярвате, ще слушате мнозина, но ще се раздвоите. Ще се питате: Кое е право – това, което аз ви говоря, или това, което другите ви казват? И тогава ще се разделите на два лагера и ще питате кой е на правата страна. Казвам: Всички сте на кривата страна. Където има спор, там истината не съществува. Ако дойдете при мене да ви доказвам съществуването на Бога, аз ще ви открия само едно малко крайче. Ще ме питате: „Има ли Бог, познаваш ли Го?“ Аз няма да ви отговоря на този въпрос, но ще ви питам: Виждате ли Слънцето? – „Виждаме го.“ После ще махна с ръката си и Слънцето ще изчезне. Около вас ще настане голяма тъмнина и ще ме питате: „Къде отиде Слънцето?“ После ще ви заведа в гората и ще ви питам: Какво виждате? – „Дървета.“ Пак ще махна с ръката си, дърветата ще изчезнат и ще остане една пустиня. Ще ви заведа при изворите, ще махна с ръка и ще ви питам: Какво виждате? – „Водата изчезна, изворите ги няма.“ – Ще ви заведа при планините. – Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще ви заведа при моретата. Ще махна с ръка и те ще изчезнат. Ще питате: „Къде се планините? Къде са моретата? Всичко изчезва“. Това е отрицателен път на доказване. Ще питате пак: „Има ли Господ или няма?“ Като видите, че всичко около вас изчезва, питате: „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Виждате, че около вас няма дървета, планини, реки, морета. Какъв отчет ще си дадете? Сега започвам обратния процес. Дохождаме до сухото море, махна с ръка. Питам: Какво виждаш сега? – „Морето дойде.“ Отиваме при канарите. Махна с ръка и канарите отново дохождат. Махна с ръка и Слънцето се яви на хоризонта. – „Може ли да стане това?“ – Може или не може, това е друг въпрос. Представете си, че аз правя това. Дали в даден случай мога да го направя, то е друг въпрос. Както виждате, това става в природата. То е начин за аргументиране. Всъщност дали вярвате или не, това не е важно. Почти няма разлика между вярващ и безверник. И двамата седят на една и съща сфера. Единият седи отгоре на сферата, а другият – под сферата. И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето?“ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене. Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане. Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква. Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
Казвате: „Какъв е краят най-после?“ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение? Например, ти си беден човек. Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно. Няма нещо, за което човек да мисли и да не е възможно. Това, за което ви говоря, е възможно за напреднали същества. Това, което за мравката е невъзможно, за мене е възможно. Аз мога да мисля по-добре от мравката. За вола е невъзможно това, което аз правя. Вие искате да прогресирате. Прави сте. Има една последователност в законите на природата и ако я спазвате, за вас всичко ще бъде възможно. Ако си петгодишно дете и носиш товар от пет килограма, невъзможно е да се справиш с него. Питам: Като разумен човек, каква тежест трябва да сложа на гърба на това дете? Ще му сложа най-много половин или един килограм тежест. Това значи разумен човек. Като имам предвид теглото на детето, веднага ще разбера каква тежест може да носи то. Колко тежи новороденото дете? – Около три килограма и половина. – В пет години на колко може да се увеличи това тегло? Колко може да тежи едно петгодишно дете? – Най-много 20 килограма. – На дете, което тежи 20 килограма, каква тежест му отговаря? Ако на 10 килограма сложа един килограм тежест, значи на 20 килограма най-много два килограма. На същото основание и в умствено отношение има тежки идеи, които мъчно се решават. На вас, понеже не сте деца, мога да сложа по-тежки идеи. Който може да разреши една трудна задача, нека ме слуша. Нека използва възможностите, които му са дадени. Не говоря за външните възможности, не си правя илюзии. Това, което мога да направя в бъдеще, и на него не разчитам. В дадения случай аз разчитам на онова, което сега мога да направя. Аз зная защо някои неща не стават и не могат да стават. То е толкова просто. Отивам в един дом и казвам: Сега не мога да обядвам. – Защо? – Хлябът едва е замесен, а тесто не мога да ям. След един час ще ям. Това значи, че след един час ще ми предложат опечения хляб. – „Сега не можеш ли да го направиш?“ – Не мога. Има неща, които са невъзможни. Не че са невъзможни, но в момента не може да станат. Представи си, че страдаш от нещо, боледуваш. Болката ти не може да се отнеме изведнъж. За да мине болката, трябва да спазваш известни закони. Например, временно, за няколко секунди или минути, можеш да изгубиш съзнание. В това време може да се прекъснат чувствата или мислите ти. Ето какво разбирам под „изгубване на съзнание“. То не е нищо друго, освен отнемане от съзнанието на онзи обект, който ви обременява. Казвате, че някой изгубил съзнание. – Не, съзнанието никога не се губи. Този обект, който ви прави впечатление, може да се отмести и съзнанието ви да остане свободно. Под „изгубване на съзнанието“ разбирам още преставане на съзнанието да функционира. Под „обект“ разбирам резултатите от дейността на живите същества, които действат върху нас. Има една временна философия, чрез която искате да се освободите от страданията и нещастията си. Не е въпрос да се освободите от тях, но трябва да мислите, чувствате и постъпвате правилно. Мъчението, страданието е нещо обективно. То е отношение към нещата. Когато не се поставиш, както трябва, ти се мъчиш. Ако не поставяш нещата, както трябва, ти ще имаш мъчения, страдания и несполуки в живота си. Щом започнеш да постъпваш разумно, животът ти ще се подобри. Сега, например, у вас стои мисълта, че баща ви и майка ви са длъжни да ви оставят нещо. Ако баща ви е богат, очаквате да ви остави нещо от богатството си. – Защо? – Защото е ваш баща. Същевременно и баща ви мисли, че като сте дошли на земята по негово благоволение, вие сте задължени към него. Той очаква вие да го почитате и да му донесете нещо. Не е достатъчно само да го уважавате. И тъй, като вярвате в Бога, какво подразбирате под думата „вяра“? Казваш, че имаш баща, вярваш в него. Какво отношение имаш към баща си? Значи очакваш да получиш нещо от него. Вярваш, че имаш дял в неговото богатство. Тази вяра не е гола, но трябва да отидеш при баща си, да опиташ своята вяра. Баща ти реално нещо ли е? Ако баща ти може да ти даде каквото искаш, той е истински баща; ако не може да ти даде каквото искаш, никакъв баща не е. Наистина, ако бащата не може да предаде своите качества на сина си, не е негов баща; ако не може да предаде богатството, силата си на своя син, никакъв баща не е; ако не може да предаде здраве на своя син, никакъв баща не е. Ние трябва да имаме един идеал, една мярка в живота. Аз вадя следния извод: Бог е наш Баща само тогава, когато може да ни предаде това, което носи в себе си. Разумността е качество на Бога. Ако не може да ни я предаде, Той не е наш Баща. Благата, които Бог има, се предават и на нас. Той ни предава своята мисъл, своята сила и ни прави свободни. Значи това, което има Бог, ние трябва да го възприемем. Иначе не можем да бъдем свободни.
Ако не разбираш Неговите мисли, това, което Той е създал – растенията, животните, хората, както и цялата природа, ти си човек без вяра, ти си слаб, хилав човек. Сега аз не искам да останете със старите си възгледи, но за новите още не сте готови. Не искам вашите възгледи да влязат в стълкновение с моите, да стана причина за известно сблъскване. Не искам да кажете, че това, което досега сте имали, е непотребно. – Не, всичко, което сте имали, е на място. Ще се стремите към богатство, но към разумното богатство. Ето какво разбирам под „богат човек“. Аз разсъждавам обективно. Представям си богатия човек натоварен, носи на гърба си 70–80 килограма злато. Това злато ще му одере кожата, ще му охлузи гърба. – „Ама без него няма живот.“ – Не, не е практично да носиш богатство, което ще те съсипе. Казваш: „Трябва да дойде някой при мене, да му дам половината си богатство“. Наистина, дойде един човек при тебе да ти проповядва ново учение, че с по-малко може да се живее. Следователно ще му дадеш половината от това, което имаш. Нищо няма да изгубиш. Като му дадеш половината от товара си, ще ти олекне. Направиш опита. Сваляш торбата от гърба си и му даваш половината. Като се освободиш от товара си, казваш: „Прав е този човек, олекна ми“. Срещаш друг човек, който ти казва: „Може и с по-малко да се живее“. Достатъчно ти са 30 килограма, а може и с 15 килограма да се живее. Като те убеди в истината, казваш: „Прав си. Ето, вземи половината ми товар“. Слагаш нещо в неговата торба и се изправяш. Този човек те убеждава, че и без тежест може да се живее. След като направиш този опит и се освободиш от всичкия си товар, изгубил ли си нещо? – Нищо не съм изгубил. Не само, че не съм изгубил, но даже печеля. Движа се спокойно, гърбът ми е свободен, не усещам никаква тежест. От ваше гледище казвате: „Ами ако утре огладнееш?“ – Този, който ме научи да се разтоварям, той ме научи да си доставям каквото искам. Той казва, че като дойда до едно дърво и махна с ръка, ще получа каквото искам. Като махна с ръка, трапезата се слага. Щом се нахраня, пак вдигна ръката си и трапезата изчезва. Ако нямам обувки, вдигна ръка и обувките дойдат. Като пожелая да ги сваля, с едно махане на ръката си ги свалям. След всичко това имам ли нужда от товар на гърба си?
Казвате: „Кажи това изкуство и на нас“. – Дали ще ви го кажа, или не, това е друг въпрос. Питате: „Възможно ли е това?“ – За онези, които знаят, е възможно. – „Ние кога ще научим това изкуство?“ – Както сте сега, нужни ви са около 2,500 години. Ако вярвате, наполовина ще ви трябват. По същия начин аз мога да снема тези години от вашия гръб. Това е въпрос на съзнание. – „Лесно може да се справим с тези години.“ – Един ден, като махнете с ръката си, всичко може да направите. Това е факт. Ти вдигнеш пръста си и казваш, че можеш да направиш всичко. – Вдигнеш го, но нищо не става. После вдигнеш двата си пръста и казваш на фурнаджията: „Два хляба!“ – „Нямаме хляб, всичкият е продаден.“ От всичко казано досега в ума ви остава идеята: „Какво трябва да разбираме?“ – Ще разбирате това, което Бог разбира, което ангелите разбират, което и разумните хора разбират. – „Какво трябва да правим?“ – Ще правите това, което Бог прави, което ангелите правят, което разумните хора правят. – „Как ще стане това?“ – Оставете този въпрос настрана. Вие имате желание да се освободите от тежестите на вашия живот. Това показва, че не сте изработили една положителна философия за живота. Да се освободите от сегашните тежести на живота, това значи да се освободите от всичко. Какво ще правите, ако се освободите и от хляба? – Това е невъзможно. – Обаче трябва да чакате още малко, докато се опече хлябът.
Положението, в което се намирате сега, е това на неопечения хляб. Вие сте още неопечен хляб. Ще влезеш във фурната да те опекат. Тогава ще станеш обичен, любим. Който не е печен във фурната, не може да бъде обичан. Докато си в нощвите, като тесто, никой няма да те обича. Щом те опекат, ще те вземат от фурната и всички ще те гледат като писано яйце. Ще те носят на ръце. Ако тези, които те пекат, огладнеят, ще те изядат. Казваш: „От мене нищо не става“. – Това е неразбиране на живота. За да се освободиш от тягостното положение на живота, трябва да станеш на пъпка, от която ще се развие плодът. Така постепенно ще зрееш – цял процес ще се извърши в тебе. Всички наши вярвания трябва да се преобразят, да минат в нова форма. Не трябва да се освободим от страданията си, но да ги превърнем в радост и веселие. На какво прилича вашето положение? – На човек с изкълчен крак. Преди няколко деня дойде при мене един човек с изкълчен крак. Аз започнах да му проповядвам. Той каза: „Не ми говори за Господа, за онзи свят. Кракът ме боли, изкълчих го“. – Какво друго да ти говоря? Аз мога да ти поправя крака, ако слушаш какво ти говоря. Ако ме слушаш да ти говоря за Господа и ти е приятно, след половин час никаква болка няма да остане в тебе. – „Ама кракът ме боли. Първо ми помогни да оздравее кракът ми, тогава ще те слушам да ми говориш за Господа. Не си играй с мене. Никога ли си не изкълчвал крака си?“ – Ако ти беше на моето място, а аз на твоето, щях да те слушам. – „Ама кракът ме боли, разбери!“ – И аз искам да ме разбереш. – „Ти искаш да си играеш с мене. Можеш ли да ме разбереш?“ – И аз те питам: Ти можеш ли да ме слушаш или не? Какво ме интересува, че кракът ти се изкълчил? Не си внимавал, затова кракът ти пострадал. За какво мислеше, като се изкълчи кракът ти? Аз ще ти кажа коя е причината. Ти имаше да взимаш десет хиляди лева от един беден човек и отиваше да го съдиш. Той има една нива от десет декара, а ти искаше да му я продадеш. Така ли е? – „Е, да...“ Казвам: Или ще се откажеш от парите, които имаш да взимаш, или ще страдаш още. Отказваш ли се? Ако се откажеш, ще ти излекувам крака. И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Това наричам вяра в Бога.
Вярата дава всички възможности на човека. Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш?“ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш. Ти можеш да направиш само направеното вече от Великата Разумна Природа. Ти можеш само да издигаш. – „Аз мога да запаля печката, да наклада огън.“ – Огънят е запален преди милиони години. Който е запалил Слънцето – огънят на живота, Той преди тебе е направил всичко. Ти можеш само да издигнеш огъня, т.е. да запалиш печката. Това, което ти правиш, не е палене на огъня, но пренасяне на огъня от едно място на друго. Онзи, Който слага, е Бог. Този, Който дава живот, Който дава мисъл на хората, е само Бог. Онзи, Който ги импулсира да работят, е само Бог. Като мислиш така, ти ще си създадеш права философия. Не мисли, че можеш да вземеш силата на Бога и да си играеш с Него. – Не, такива отношения между Бога и хората не могат да съществуват.
Пророкът казва: „Волът познава господаря си, а Израил не познава своя Бог“. Думата „Бог“ е съставена от три букви. На еврейски първата буква означава Онзи, Който е създал и прониква всичко. Втората буква подразбира Онзи, Който организира нещата и ги съхранява. Третата буква представлява Онзи, Който държи равновесието в света. Следователно Онзи, Който създава всичко и прониква навсякъде; Който съхранява и държи всичко в равновесие, е Бог. Това е външната страна на понятието „Бог“. Ако нямаш в себе си това понятие и вдигнеш пръста си, Бог няма да те слуша. Значи ти нямаш вяра в Бога. Като вдигнеш пръста си, радостта трябва да дойде. Като вдигнеш двата си пръста, скръбта трябва да си отиде. Направете опит. Вдигнете единия си пръст, да видите ще дойде ли радостта. Имате болка, страдание. Вдигнете двата пръста, да видите ще си отиде ли болката. Вие не правите този опит, но викате един лекар, втори, ходите по бани. – Ще ходиш по бани, ако си здрав. Ами като не си здрав, какво ще правиш? Ако кракът ти е изкълчен, как ще ходиш? Друг е въпросът, ако си богат. Ами ако си беден? Нямаш пет пари в джоба си. Кой лекар ще дойде да те лекува? Аз ви говоря неща, които и най-бедният, и най-богатият могат да направят. Кой не може да си вдигне двата пръста? Сега и богатият, и бедният си вдигат и двата пръста, но нищо не постигат. И бедният, и богатият вдигат единия си пръст, пак нищо не става. Знанието ви трябва да бъде толкова силно, както подписа на царя. Царският подпис е валиден. И нашето слово трябва да стане така силно и валидно, като царския подпис. Такова знание трябва да придобиете. Вие се питате дали ви говоря истината. Не е въпрос дали ви казвам истината. Някога аз се питам: На себе си говоря ли истината? Задайте си и вие същия въпрос: На себе си говорите ли истината? Аз не искам да разисквам този въпрос. – Защо? – Засегна ли го, вашият живот ще се помрачи. У вас ще настане такова смущение, че всичките ви звезди ще помрачеят. Слънцето ви ще изчезне и ще настане такава тъмнина, каквато не сте очаквали. Понеже зная, че сте много страхливи, не засягам този въпрос. Аз разглеждам само въпроси, които произвеждат светлина. Например, виждам един от вас седи и си мисли: „Учителят направи това. Учителят направи онова“. – Направил съм нещо, но при известни условия. Мъртвите погребвам; онези, които са заченати, ги раждам; гладните нахранвам; жадните напоявам; охолният бия, а заробените освобождавам. Какво разбирате под думата „бия“? Казвате: „Как така да биете?“ Ето как. Като намеря един охолен, взимам една буталка и започвам да го бия, докато пусне маслото си. След половин час маслото му излиза. Слагам маслото в тигана, чекна две–три яйца и си направя едно хубаво ядене. Казвам: Колко е сладък този човек! Отлично нещо е той. Като дойда до охолния, аз го охлузвам съвършено, докато изкарам всичкото му масло. Сега у вас остава мисълта: преносно ли ви говоря, или буквално? – Буквално ви говоря, тъй както е в природата. Често и аз влизам в буталката и плащам даже на някого да ме избие. Когато стана малко охолен, и аз влизам в тази буталка. Като удари 25 пъти, ще престане да ме бие. Щом изляза от буталката, аз се чувствам свеж, обновен. Аз правя това доброволно, а вас насила ви слагат. Като дойде едно страдание, вие не сте ли в буталката? В буталката сте, но не знаете това. Не знаете и защо страдате.
Потъмнееш, помрачиш се, като че целият свят се събаря. Като те сложат в буталката и те избият, излизаш освежен, бодър и казваш: „Олекна ми малко“. Непотребното масло в тебе излиза навън. Хората се нахранят с него и се задоволяват. И ти ставаш доволен, и те са доволни. Наядат се, пийнат си и благодарят за маслото, което си им дал. И ти се ползваш от тяхната благодарност. Следователно вашите страдания имат велик смисъл. Ако нищо не допринасят, те са безполезни. Ако и радостите ви нищо не допринасят, също са безполезни. Значи вашите радости и скърби са полезни за хората. Не е важно дали съзнавате това или не. Този е новият начин, по който трябва да разсъждавате. Като знаете това, не се стремете да се освободите от страданията. Не ги механизирайте. Знайте, че това е велик закон, чрез който трябва да работите, да се самоусъвършенствате, да вървите в правия път. Ако не спазвате този закон, никакви постижения не може да имате. Вие имате много знания, но към тях трябва да прибавите още. Знанието ви трябва да се постави на опит, да се реализира. Вие не знаете дали онова, с което боравите, е вярно, или не. Не знаете колко може да ви служи. Един ден вашето знание може да ви ползва, но сега още не. Преди години един наш приятел събрал десет хиляди лева и ги сложил в Библията си, като мислел да ги употреби за нещо полезно. Не се минало много време, извикали го в другия свят. Близките му имали нужда от пари, но не знаели, че в Библията имало известна сума. След три–четири години те намерили парите, но били вече бракувани. Друг наш приятел купувал облигации да спечели нещо от тях. Обаче докато ги смени, срокът им изтекъл, и те били вече безпредметни. Всяко знание, неизползвано навреме, се обезценява. Какъв смисъл има това знание? Следователно всяко благо, всяко знание, което може да се използва навреме, допринася нещо за цялото човечество, за благото на цялото Битие. Желая ви да имате правилно разбиране за живота, да бъдете носители на Божествените мисли, на Божия живот, на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина. Ако постигнете това, много сте придобили. Онези, които ръководят съдбините на цялото човечество, на напредналите души, определят за всеки човек съответен метод. Всички хора не могат да придобият благата по един и същ начин. Може ли някой да мине край розовото масло и да не замирише? Може ли човек да бъде проводник на Божията мисъл и тя да не се прояви? Това е невъзможно. Мнозина са лоши проводници, благодарение на което и резултатите на техния живот са лоши. Нека у вас остане единственото желание да бъдете проводници на Божията Любов, Мъдрост и Истина не еднократно, но в продължителен период на време. Колкото и да сте малки, всеки може да бъде проводник на Божиите мисли. Това е благото на живота. Това е новото за вас. Ако не можете да го постигнете, всичко останало е товар в живота ви. То ще ви причинява скръб. Ще ви дам за размишление 13-та глава, Послание към римляните, от 11-ти до 14-ти стих включително.
Утринно Слово от Учителя, държано на 15 януари 1933 г., София, Изгрев.
Утринни Слова
15.01.1933 Неделя,
София
|
Начало
