Размишление.
Ще прочета 8 гл. от Матея.
Някога човек свършва една малка работа и мисли, че много нещо е направил. Например, нахраниш се и мислиш, че си свършил много нещо. Казваш: Добре се нахраних. Мислиш, че няма да ти дойде на ум да ядеш. Не се минава много време, и отново започваш да мислиш за ядене. Наспиш се добре и мислиш, че няма да ти се доспи. След няколко часа пак ти се доспива и отново мислиш за спане. Така се повтарят едни и същи процеси ден след ден. Постоянно мислиш за ядене, за спане и ту си доволен, ту си недоволен. Защо живееш, не знаеш; защо ядеш и спиш, не знаеш. Какъв е крайният резултат от всичко това, също не знаеш. В това отношение, човек прилича на воденица, която мели житото, но защо го мели, и тя не знае. Човек се облича, но коя е дълбоката причина за това, не знае. Човек се облича до известно време, след което престава да се облича, и гол заминава за другия свят. Аз уподобявам това на обличането и събличането на ореха. Като го посадят в земята, от него израства дърво, което постепенно расте, облича се в листа и цветове, докато един ден започва да връзва плод. Плодът му е облечен в зелена дреха; колкото повече узрява, зелената обвивка започва да се пука, и орехът оголява. Катеричката го намира на земята и го скрива в дупката си, дето през зимата опитва неговото съдържание. Като го счупи, тя вижда, че в него има нещо вкусно; изяжда го, хвърля непотребното и казва: Свърши се всичко с ореха. Ако питате ореха, какво ще прави по-нататък, и той ще каже, че не знае.
И тъй, каквото е положението на ореха, такова е и на човека. Една е философията на живота. Едно очаква и облечените, и необлечените. Мнозина мислят, че са разрешили въпросите на живота. – Разрешили са ги като ореха. Слезеш на земята, растеш, обличаш се, връзваш плод, и плодът ти оголее. Паднеш на земята, дето ще те намери или катеричка, или някое дете. Катеричката ще те запази за през зимата, внимателно ще извади съдържанието ти и ще те опита. Детето ще вземе камък, ще те чукне и ще те изяде. Човек се смее на катеричката, че събирала орехи и лешници и ги пазела за през зимата. Той мисли, че е разрешил въпросите си по-добре от катеричката. Какво е разрешил? Срещаш един човек, върви гордо, напето, мисли, че всичко разрешил. След години го заравят в земята. Един ден разравяш това място и какво виждаш? Главата му, изпразнена, се търкаля на една страна. Около нея разсипани кости. Де е човекът? Няма го, изчезнал някъде. Казвате: Тук лежи нашият любим брат, баща, майка. – Де е той? – Изядоха го катеричките; изядоха го децата. Това е едната страна на живота, която аз наричам неустановения, непостоянния, преходния живот. Докато хората се държат за неустановения живот, все така ще бъде. Турят ред и порядък в живота, пишат закони и правила и току виж, всичко се изменило, нови закони, нов ред. Направиш си къща, и след няколко години тя се нуждае от поправки – тук-там се развалила. Ушиеш си нови дрехи, след година-две остаряват, скъсват се, трябва да си направиш нови. Докато си в неустановения живот, в нищо не си сигурен. – Какво ще стане по-нататък? – Това ще стане, че всичко, каквото си спечелил, ще ти го вземат. И ти ще се видиш такъв, какъвто никога не си бил – няма да се познаеш.
Питам: Трябва ли човек да работи за това, което ще изгуби? Да работиш за това, от което нищо няма да остане, не разбирам. Друг е въпросът да работиш за това, от което ще придобиеш нещо. Какво придобивате от мъчнотиите, които сами си създавате? Седиш вкъщи и си мислиш, че еди-кой си ти казал една обидна дума. Мъжът седи и мисли, как го излъгала жена му: представила се за божество, а сега вижда, че е една обикновена, проста жена, която нищо не разбира. И жената си мисли: Как можа този мъж да ме излъже? Представи се за ангел, а излезе един груб, опърничав човек, с когото не може да се живее. Ако мъжът е поет, ще срещне друго божество, ще се влюби в него и ще започне да го възпява. Същевременно ще се оплаква от жена си, че тя го измъчила. Ще пише на новото божество: Моля ти се, спаси ме от жена ми. И жената, ако е поетеса, ще срещне друг ангел, ще го възпява, ще се оплаква от живота си, ще иска той да я спаси. Всички хора са недоволни един от друг. Това виждаме в човешкия живот. Всеки се оплаква, че го измъчили. Че е измъчен, това е вярно, но кой кого е измъчил, не се знае. Когато ножът се забие в сърцето на човека, и той не може да мисли, кой е виновен. Зад ножа е ръката на някого; зад ръката е човекът, който забива ножа; зад този човек се крие друг някой. Така стават нещата в преходния, в неустановения свят. Ако забиеш нож в сърцето на човека, какво печелиш? Ако хвърлиш едно гърне на земята и го счупиш, какво печелиш? Земята ще се ползва от съдържанието на гърнето, но ти нищо не печелиш. Тя ще ти благодари, а ти ще изгубиш. Въпреки всичко, вие продължавате да вървите в този път. Вървите и ще вървите, все ще придобиете нещо от него.
Преди години дойде при мене една възрастна госпожа, която ми разправяше нещо от своя живот. Когато бях млада, минавах за много глупава. – В какво се изразяваше твоята глупост? – Бях възприела някакви религиозни вярвания – не исках да погледна нито един мъж. Какви ли хора не ме искаха! По едно време дойде един министър, който ми предложи да се оженя за него, но аз му отказах. Всички връщах, бях се увлякла в някакви фантазии. После търсех тези хора, но не ги намерих. Най-после се ожених за един простак, но не живея с него добре. Да бях вървяла по обикновения път, щях да се оженя за министър и щях да бъда щастлива. – Сега аз ще ти обясня, в какво положение се намираш. За да не съжаляваш за изгубения случай, иди при жените на министрите, да видиш, доколко са щастливи. Ти си мислиш, че са щастливи, но дали е така, това е въпрос. Аз мога да те подмладя, да се върнеш на първото си положение. Ако направя това, какъв мъж ще избереш: министър, или княз? Ще ми обещаеш, че няма да кажеш нито една горчива дума на този, на когото аз ще те дам. През целия си живот ще бъдеш много внимателна към него. Ще го гледаш като писано яйце. Ако счупиш това яйце, ще те държа отговорна. – Ти шегуваш ли се с мене? – Аз се шегувам с тебе толкова, колкото и ти с мене. – Ти искаш да ме заблудиш, да ми представиш едно положение, което аз не мога да повярвам. – И ти искаш да ме убедиш, че този министър, както и другите момци, са те обичали. Ако те обичаха, те щяха да се оженят за тебе. Щом не са се оженили, ти не си била ценна за тях. Когато бижутерът намери един скъпоценен камък, той ходи, обикаля, отива-връща се, убеждава, докато най-после го вземе. Като намери прост камък не му обръща внимание. Щом министърът не се оженил за тебе, ти си била прост камък за него.
И тъй, когато щастието не иде при тебе, знай, че си прост човек; когато добродетелите и знанието бягат от тебе, знай, че си прост човек. Така разсъждавам аз. Казваш: Искам да бъда учен човек. – Ще бъдеш учен, ако учиш, ако си прилежен и ако имаш свещен трепет към знанието. Ще учиш, без да си въобразяваш, че си учен. Кое е по-важно: дървото, или листата? – Дървото е по-важно. – Защо? – Много просто, от състоянието на дървото зависи състоянието на листата. Ако човек не се провикне от онова велико желание в себе си, да върши волята Божия, той никога не може да бъде учен. Истински ученият разбира волята Божия и всякога я изпълнява. Ако разбираш волята Божия дотолкова, доколкото лично те засяга, това е частично разбиране. Ако ти, като лист на дървото на великия живот, не изпълниш волята Божия, ти си на крив път. Аз говоря за онзи лист, който се чувства част от дървото, а не за падналия на земята. – Ако се оженя, ще бъда ли щастлив? – Смешно е да търсиш щастието в женитбата. Как ще бъдат щастливи два листа на дървото, когато всеки от тях трябва да извърши специфична работа. Да се допират, може; да си приказват, пак може, но да се оженят и да бъдат щастливи, това е невъзможно. Какво е направила жената за мъжа, ако му е готвила цели 50 години? Най-после той ще каже: Добра готвачка беше моята жена. Като нея, друга няма. Какво е направил мъжът за жената, ако цели 50 години е внасял вкъщи всичко, от което домът се нуждаел? Най-после жената ще каже: Добър беше моят мъж, цял живот принасяше, каквото беше нужно за дома. Ако щастието е в готвенето, всички да станем готвачи. Ако щастието е във външното внасяне в дома, всички да внасяме. Питам: Ако цял живот си готвил и нищо не си сготвил, и ако цял живот си внасял в дома и нищо не си допринесъл, това не е ли заблуда, не е ли истинска загуба в живота?
Двама слуги се разговарят. Единият казва на другия: Ти много ощети господаря. Казвам: Единият ощетил господаря си, а другият не го ощетил! При друг случай, господарят се оплаква, че слугите му го ощетили. – Слугите го ощетили, а той не ги ощетил! В което общество влезеш, все една и съща история ще чуеш: кой кого ощетил. Хората още не са дошли до изпълнение на Божията воля. Те предават на въпросите личен характер, но личното нищо не разрешава. Приятните неща лесно се разрешават, но как ще разрешите неприятните? С добрия човек лесно се справяш. Как ще се справиш с лошия? Доброто има предвид нашето щастие, но щастието не е само за един човек. И Бог има предвид нашето щастие, защото Той се проявява във всички. Затова е казано: „Всяко дихание да слави Господа!“ И ти, като дихание, трябва да славиш Господа.
Като живее на земята, човек изпада в изкушения, в ред заблуждения. Вие не сте дошли до пълно посвещение, да сте благодарни от всичко. Някой, като не разбира проявите на Бога, готов е да се усъмни в Него. И на мене са казвали, че не постъпвам еднакво към всички. – Възможно е, но постъпват ли те еднакво с мене? И аз зная, как трябва да постъпва ученикът. Прав е ученикът, когато изисква от учителя си да постъпва с него добре, но той трябва да знае, защо учителят не постъпва с него добре. Питам: Когато ученикът не постъпва добре с учителя си, прав ли е да постъпва така? Ако е прав, това е в реда на нещата; ако не е прав, това не е в реда на нещата. Как трябва да постъпва слънцето спрямо нас? – Да ни изпраща светлина и топлина. Всеки ден да изгрява навреме и да залязва навреме. Това е задължението на слънцето. А какво е нашето задължение спрямо слънцето? Всяка сутрин, когато изгрява то, да го посрещаме, да видим, какво ни носи. Като изгрява, ако то ни носи всичко, а ние не го посрещаме и не взимаме това, което ни носи, какви са тези отношения?
И човек, като слънцето, някога е носител на Божественото; обикновено той е носител на човешкото. Като носител на Божественото, всички му се радват и го посрещат, защото ще остави нещо. Срещате един беден, без пет пари в джоба. Моли се на този, на онзи, никой не му обръща внимание. Един ден иде при него един човек с пълна торба. Усмихва се и започва да го разпитва за положението му. След това изважда от торбата си един хляб и му го дава. Бедният вижда в лицето на този човек Господа. Той го посещава всеки ден, помага му да се съвземе, да подобри живота си. Един ден дохожда в дома му апаш с револвер в ръка и му казва: Дай парите си! Той трепери от страх и всичко дава. Крадецът взима парите, дрехите му и си отива. В първия случай се прояви Божественото, а във втория случай – човешкото. Следователно, кажеш ли добра дума на човека, ти си онзи с пълната торба. И бедният, който се молел, се радва, че е срещнал човек, изпратен от Бога. Кажеш ли на човека лоша дума, ти си онзи с револвера, който взе парите на бедния и го обра. Питам: Можеш ли да определиш, кой от двамата си ти – онзи с пълната торба, или с револвера?
Един равин ми казваше следното: Нашият народ е много материалистичен. Аз искам да ги убедя да приемат новото учение, да отворят кесиите си, да жертват за Господа, да изпълнят Неговата воля. Някога те си поотворят очите, като че са готови да направят нещо за Господа, но като излязат от синагогата, затварят кесиите си. Казвам на едного: Ти се намираш на тясно място. Той отговаря: А ти искаш да ни отвориш кесиите. – Такава е волята на Йехова. Равинът им привеждал ред примери, но те му възразявали: Това е за новите времена, не е за сега. Сега всеки трябва да се грижи за себе си. Ние работим в дюкяните си по цял ден, а ти искаш да ти даваме всичко. Като ни кажеш по няколко думи, искаш ние да ти улесним работата. Равинът искал да въведе новото учение. Питам го: Ти не си ли мислил, как трябва да постъпваш? – Много е натоварена колата ми, за нея мисля. – Трудно е, брат, с такава кола, но въпреки това, ти си щастлив. С жена си и с петте си деца, вие съставяте свещената събота. Шест дни ще работиш, а седмия ще отдадеш на Бога. – Какво трябва да правя тогава? – Друг път ще ти кажа. – Ти какво мислиш за Христа? – И по този въпрос друг път ще говорим. Казвам: Каквото е положението на равина с петте деца, такова е и вашето. Евреите, на които равинът иска да говори, са търговци, практични хора, като митничарите.
Една наша сестра получила от странство един плат, който струвал 700 лв. Като отишла на митницата да го освободи, поискали й 3,000 лева мито. Дойде при мене и ме пита: Учителю, можеш ли да направиш нещо, да ми дадат плата без мито? Аз нищо не й отговорих. Тя пак отишла на митницата, дето й казали, или да плати 3,000 лева мито, или да върне плата назад. Ако иска, може да го остави на митницата, дето ще го продадат. Тогава тя може да се яви като купувач, да си го купи. Казвам: Всичките ви работи са такива, все имате нещо, дошло в митницата, но не можете да си го откупите. Обаче, има един път, който аз наричам „свещеният път“. Този път е, когато в душата на човека се зароди силно желание да служи на Бога. Само тогава в човека се явява онзи вътрешен мир, към който се стреми той. По този начин, нещата лесно се разрешават. Практически, животът се разрешава само по един начин. Когато има вода, дрехите лесно се перат. Ако няма вода, колкото и да се тупат, не могат да се изперат. Тупай, колкото искаш, това е морализиране. – Имам дългове. – Ако нямаш пари, дълговете остават неплатени; ако имаш пари, дълговете лесно се изплащат. Ако нямаш знание, ти си невежа. Невежеството е дълг, с който трябва да се справиш. Злото е дълг. Лошият характер е дълг. Лошата уста също причинява дългове. Подозрението, съмнението, безверието, завистта също са дългове. Аз превеждам тези неща на съвременен език. Какво е нужно, за да се справим с дълговете си? – Пари са нужни. За да се изплатят дълговете, все трябва да платиш нещо. Ако не плащаш, никога няма да се освободиш от дълговете на живота. Те не са присъщи на човешката душа. Дългът е външно отношение. Ако външните отношения не се изменят, човек завинаги остава с дългове. Казваш: Аз имам малки дългове. – И най-малкият дълг трябва да се изплати. И десет лева да дължиш, пак е дълг. И един лев да дължиш, пак е дълг. Съзнанието ти трябва да бъде съвършено чисто. Умът ти трябва да бъде свободен, да не носиш никаква мисъл за дългове.
И тъй, свободен човек е онзи, който не носи в себе си никаква мисъл за дългове. Той няма на дрехата си нито едно петно. В това отношение, той прилича на онова колело, което се движи с неимоверна бързина. Може ли на това колело да се задържи прах, кал или каква и да е нечистотия? Казваш: Оплюха ме. – Много естествено, не се движиш бързо. Ако се движиш с бързината на светлината, никаква плюнка няма да се задържи на тебе. Който живее в доброто, той е колело, което се движи с голяма бързина. Щом се намали бързината на движението, колелото забавя хода си и постепенно спира. В това положение, всички мухи могат да го накацат и оплюят. Казвате: Човек трябва да мисли. – Да, мисълта е присъща на човека. Същевременно, той трябва да върши волята на Бога. Когато хората започнат да вършат волята Божия, тогава ще станат истински щастливи. Днес повечето хора търсят щастието в семейството, а семейството го търси в неустановения свят. Помнете: В неустановения свят не може да става въпрос за семейство. Дето е Бог, там съществува семейство. Дето има смърт, там няма семейство; дето има грях, там няма семейство; дето има болести, там семейство не съществува. Право е човек да се стреми към семейство, но при отрицателните условия на живота семейството се разпада. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога, грях не прави.“ Не е достатъчно само да си роден по плът от баща и майка, но трябва да си роден и по дух, т. е. роден от Бога. Прочетете от беседите „Пътят на ученика“, стр. 288 и 290.
Това са мисли, които ви нахвърлям, за да разсъждавате, а не да се самоосъждате. Аз имам за живота друг поглед, не като вашия. Аз не се интересувам от грешките на хората. За мене човекът е написана книга. Аз чета тази книга и се възхищавам от хубавите мисли, написани в нея. Ако срещна човек, в книгата на когото няма нищо хубаво, не се интересувам от него. Аз се интересувам от всяко дърво, което дава хубави плодове. Дърво, което не дава хубави плодове, не ме интересува. Кой човек не се интересува от златото? И духовният, и светският човек се интересуват от златото. Всеки, който намери на пътя торба със злато, ще я занесе у дома си. Какво ще направите, ако намерите торба, пълна с петачета или с каравелчета? Колкото много да са на брой, те не ви интересуват. Със златото всичко можете да направите: къща ще си направите, нови дрехи ще си купите, храната ще си подобрите и т. н. Торбата със златото представя сърце, пълно с добродетели. То е извор на всички блага в живота. Всеки човек трябва да намери един такъв извор. Вие искате да бъдете богати. Прави сте, всеки трябва да бъде богат. Това желание е на място. Никой не трябва да убива желанието в себе си, да бъде богат. – Аз не искам да бъда богат. – Не говориш истината. Човек може да се отрече от желанието си да бъде богат, само когато използва богатството си неправилно. Следователно, желанието на човека да бъде богат, да има знания е на мястото си. Друг е въпросът, ако употребиш знанието си за зло на човечеството. Такова знание не е нужно. Същото се отнася и до музиката, и до изкуството. Ако употребяваш музиката и изкуството за твое благо, както и за благото на човечеството, те са на място. Не убивай в себе си желанието към музика и изкуство, но го култивирай. Имаш право да превъзпиташ своите криви желания, но не и да ги убиваш. Тъй щото, правилно е да бъдеш богат, учен, силен, музикален, както и човек на изкуството, но всичко това да използваш за добро.
Един наш съмишленик от Търново искал бързо да напредва, в кратко време да стане светия. Един ден иде при мене и ми казва: Дотегна ми вече обикновения живот. Искам да напредвам. Дойде ми на ум да се заема с продаване на вашите книги. Искам само едно нещо, да ми дадеш едно удостоверение до властта, че ти ме задължаваш с тази работа. Така властта няма да ми препятства. – Това значи, аз да пера дрехите му, а той да се облича всякога с чисти дрехи. Да направим обратното: той да пере моите дрехи, а аз да се обличам с чисти, да бъда всякога опран и чист. – Какво да правя тогава? – Каквото искаш. – Намислил съм да взема една кадилница и да тръгна с нея между хората, да ги убеждавам да повярват в Бога. Аз тълкувам: кадилницата представя твоя ум. Ако не можеш да движиш ума си, нищо няма да постигнеш. Кадилницата представя още и твоето сърце. Ако не го движиш, нищо няма да постигнеш. Ако мислиш, че с тази попска кадилница, от злато или от сребро, ще обърнеш хората към Бога, ти се лъжеш. Ако искаш да постигнеш желанието си, трябва да впрегнеш ума, сърцето и волята си на работа.
Казвам: Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е любовта, която прониква в нашите сърца. Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е мъдростта и знанието, което прониква в нашите умове. Единственото нещо, с което можем да постигнем всичко, е истината, която прониква в нашите души. Следователно, истински човек е онзи, в ума на когото е знанието и мъдростта, в сърцето – любовта, а в душата – истината. Днес, и младите, и старите нямат ясна представа за себе си. Те говорят за братски отношения, а дават пари на заем, с лихва 10 – 15%. Имаш плат, купил си го по 30 лв. метъра; искаш да направиш добро на някого, продаваш му от своя плат, но по 50 лв. м. Значи, печелиш по 20 лв. на метър. Какво добро е това? Дойде някой при мене и ми казва: Ти имаш доста костюми. Дай ми един от тях. – Мога да ти дам и два костюма, но с условие, да посветиш живота си на Бога. Не казвам да станеш слуга на хората, но на Бога. И каквото ти каже Бог, да го изпълниш. – Не може ли без това? – Не може. Ако не си готов да служиш на Бога, нищо не ти давам. – Аз искам да ми дадеш един костюм от любов. – Прав си, от любов искаш, но аз имам любов към всеки, който е готов да изпълнява волята Божия. Към онзи, които не е готов да изпълнява волята Божия, аз нямам любов. Същото изисквам и от себе си. Ако и аз не върша волята Божия, нямам право на никакъв костюм. Когато някой носи скъсани дрехи, той се самонаказва. Той не върши волята Божия. Каквото и да ми казва аз не му вярвам, не се заблуждавам. Даже и светията, ако ходи със скъсани дрехи, и той не върши волята Божия. Като го видя добре облечен, аз зная, че той върши волята на Бога. Видя ли светията с потъмняло лице и хлътнала очи, аз зная, че той не върши волята Божия.
Сега вие сте призовани да служите на Господа, като ученици на Новото учение. Това учение не търпи старото. При мене дойде една от напредналите сестри, която ми говори много неща: еди-кой си не служил на Бога, друг някой мислил само за себе си. Казах й: Сестра, и ти още не служиш на Бога. Всички хора служат още на фараона. И ти отиваш на бакалницата, купуваш различни неща и даваш пари. Казваш, че не се нуждаеш от пари, но носиш образа на кесаря. Още не е дошло време, като отидеш при бакалина, да му кажеш: В името на Господа, дай ми малко магданоз. Не, ти ще извадиш от джоба си образа на кесаря и ще му го дадеш. Ще отидеш на фурната за хляб, пак ще даваш пари. Въпросът така не се разрешава. Според мене, всичко в света е на Бога. Когато нямам пари в себе си, ето какво правя аз: Минавам покрай един бакалин, който може да ми даде нещо. Гледам го, той е умислен. Питам го: Защо си така умислен? – Жена ми е тежко болна. Добра жена е тя. Четири-пет лекари я гледат, но не могат да й помогнат. – Мога ли да видя жена ти? – Можеш, влез вътре. Влизам при нея и я излекувам. Сега той ме пита, какво искам. – Каквото ти дава сърцето. Най-малкото, той ще ми даде една китка магданоз. Това е моята заплата. Продължавам пътя си, но нямам хляб. Минавам покрай една фурна; виждам, че фурнаджията е тревожен, обезпокоен. – Защо? – Детето му било болно от тиф. Излекувам детето и получавам за това един хляб. Казвам си: Достатъчно ми е засега един хляб и магданоз. Връщам се вкъщи на почивка. Питам се: Какво ще правя с хляба и магданоза? Отговарям си: хлябът е за мене, а магданозът – за хората.
Всичко, което ви казах, трябва да се преведе според сегашния ред на живота. Сегашният ред е едно училище, в което се дават задачи за разрешаване. Бакалите, фурнаджиите, орачите, съдиите, лекарите представят отношения на хора. Трябва да знаеш, защо някой е станал бакалин, а друг – проповедник. За да разбереш това, трябва да влезеш в интимния живот на хората. Така ще си обясниш, защо един човек е станал бакалин, а друг – проповедник. Това са уроци, дадени на човека, за да разбере живота. Като минете привидните положения в живота, тогава ще разберете неговия дълбок, вътрешен смисъл.
Някой е недоволен, че е жена, а друг – че е мъж. – Не се смущавайте от външната форма. Чрез формата на жена или мъж, на бакалин, съдия или проповедник, ти ще разбереш смисъла на живота. Само като бакалин ти ще срещнеш онези хора, които са определени да дойдат при тебе. И като проповедник, ще срещнеш онези хора, определени да дойдат при тебе. Следователно, като изпълниш волята Божия, твоето положение ще се измени. Затова искам да ви наведа на следната мисъл: страданията в живота са все служби. Страданието е особено състояние на душата, което трябва да разбереш. Без страдания ти не можеш да разбереш истината. Ако нямаш мъчнотии, ако не боледуваш, ти не можеш да разбереш истината. И без радост не можеш да разбереш истината. И в радости и скърби, и в доброто и лошото, ти трябва да разбереш истината. И ако си я разбрал, ти си на правия път. Страданието е външната опаковка на Божията Любов. Радостта е вътрешната опаковка на Божията Любов. Ако не знаеш, как да постъпваш със страданието и с радостта, ти ще изгубиш любовта. В скръбта ще разбереш онова благо, което е скрито в нея. В радостта ще разбереш друго благо – благото, което радостта носи. Нужно е да усилите вярата си, за да можете да понасяте с радост това, което преживявате. Трябва да познавате живота на великите хора. Аз бих ви привел много примери от техния живот. Само примерите не ползват. Те служат като стимул.
Първото нещо, необходимо за човека, е хлябът. Гладният пръв трябва да намери хляба, за да придобие сила. Той ще знае, как да се ползва от него. Ще ядеш, без да се пресищаш. Всяко пресищане изтощава човека. Освен с храната, пресищане става още и със знанието. Силата на човека е дадена за придобиване на блага, а не за разрушаване на неговия живот. Следователно, ще ядеш, за да придобиеш сила за разумна работа, и няма да преяждаш. Ще живееш разумно, без да се изтощаваш. Ще придобиваш знание, за да изпълняваш волята Божия. Като изпълняваш волята на Бога, ще придобиеш вътрешен мир. Това значи, да бъдеш щастлив.
Като ученици, вие трябва да разбирате истината, в каквито форми и да я срещнете в живота. Например, срещате един богат и един беден. Богатият е облечен добре, в нови, хубави дрехи. Бедният е окъсан, бос, гологлав. Ако богатият върви и не мисли за дрехите си, не иска да прави впечатление на хората, той е познал истината. И ако бедният не се смущава от скъсаните си дрехи, не завижда на другите, които са добре облечени, и той е разбрал истината, Обаче, ако богатият се възгордее от своето положение, а бедният се смущава от немотията си, и двамата не са познали истината; и двамата не са разбрали живота. Ако сиромашията днес не те смирява, а утре богатството те възгордява, нищо не си научил в живота. Външното богатство и външната сиромашия са относителни неща, естествени последици на неустановения живот. Обаче, аз говоря за вътрешния живот, в който това, което става вън, става и вътре.
Мнозина са недоволни от своя живот. – Защо? – Търговец си. Казвам ти: Трябва да служиш на Бога! – Как ще служа? – Като продаваш честно и с малка печалба. При днешните условия на живота, прав ли съм аз? Търговецът казва: Аз плащам 3,000 лева наем; 7 – 8,000 лв. ми са нужни за данъци, даждия и за семейството ми. Отде ще взема тези пари? – Той си разказва, какви разходи има, а аз му проповядвам нов начин на търговия. Какво трябва да прави този човек при сегашния строй на живота? Казвам: Така, както животът се развива, всичко ще се разреши по естествен път. Когато дойде Божественото, всички въпроси напълно ще се разрешат. Божественото всякога може да дойде у човека. То ще внесе в него упование в себе си. Срещате един изпаднал човек, без пет пари в джоба си. При сегашното разбиране на живота, той се чувства нещастен. По едно време получава по пощата писмо, в което му съобщават, че неговият дядо му завещал два милиона лева. Той, който до този момент беше изпаднал, веднага се изправя, в очите му се явява светлина и веднага придобива упование в себе си. Днес мисълта за парите упражнява голямо влияние върху хората. Обаче, едва получил парите, разбойници го нападат и му взимат двата милиона. В дадения случай, при мисълта, че двата милиона са откраднати, той веднага отпада. В първия случай, като мислел, че има пари, той се считал господар на положението.
Следователно, ако в твоя ум се яви мисълта, че Бог е абсолютен, че Той се грижи за тебе, ти можеш да разчиташ на Него повече, отколкото на тези пари. Да разчиташ на Божията Любов, това значи, да имаш радио в себе си, чрез което, при всички случаи на живота си можеш да се съобщаваш със своите близки. Минаваш през една гора и щом пожелаеш, отваряш радиото си и влизаш във връзка с жена си, с децата си, с всички, които обичаш. После затваряш радиото и продължаваш да вървиш. После пак отваряш радиото си, обръщаш се към близките си и казваш: Моля, аз отивам на еди-коя си станция, искам да ми изпратите някои неща. – Ще ви услужим. – Докато имаш радио в себе си, ти можеш да се съобщаваш с близките си, когато пожелаеш. Какво ще стане с тебе, ако един ден твоето радио се развали и не можеш да се съобщаваш с близките си? Какво ще правиш тогава? Или ще поправиш своето, или ще си купиш ново. Щом си доставиш ново радио, пак ще си служиш с него. Отваряш една станция и казваш: Ало, пратете ми 5 – 6,000 лв. Веднага парите пристигат.
Сега у вас се явява въпросът: Може ли да бъде това, или не? Преди сто, даже и преди 20 – 30 години, хората мислеха като вас – съмняваха се. Ако някой кажеше тогава, че след 40 – 50 години хората ще се разговарят по радио, щяха да кажат, че на този човек му липсва нещо. Обаче, това, което хората едно време не вярваха, днес стана. И когато ние казваме, че можем да влезем във връзка с невидимия свят, пак не ни вярват. Под „невидим свят“ разбирам установения живот. Нашият живот се крепи от установения свят. С други думи казано, ние живеем от трошиците на установения свят, а мислим, че нашият свят е по-реален от невидимия. Аз съм наблюдавал: докато човек се смущава, гневи, критикува, нищо не му върви. Каже ли „да бъде волята Божия“, всичко му тръгва напред. Имай вярата на детето, и нещата ще се нареждат от невиделица. Разумните хора имат такава опитност. Престани да се смущаваш! – Ами ако умра гладен? – Ако умреш, умри поне като човек с вяра. – Ще страдам. – Страдай, но като човек с вяра. – Аз зная, че един ден всичко ще изгубя. – Кой човек не е изгубил всичко? – Като следваш Божествения път, и да изгубиш, пак ще спечелиш. Като вървиш в човешкия път, като изгубиш, не можеш вече да печелиш.
Сега, да оставим мисълта за материалните блага. Аз не ви поощрявам в това, но вие трябва да внесете известни подобрения в живота си. Някога ще ви дам известни правила, без които не можете да влезете в новия живот. Със старите правила не може да се влезе в новия живот. Имаш в банката 20,000 лв., а молиш Господа за още 20,000 лв. Не само че няма да ги получиш, но ще изгубиш и тези 20,000 лв., които имаш в банката. Имаш право да се молиш на Господа, когато всичките врати са затворени, когато нямаш пет пари в джоба си. И тогава, като се молиш, кажи: Господи, да бъде за твоята слава! Обаче, като имаш пари и се молиш на Господа за още, нищо няма да получиш. Бог се изявява на човека само тогава, когато няма кой да му помогне. Когато всички хора престанат да ти говорят, тогава Бог ще ти заговори. Това са най-мъчните дни в живота на човека. По-мъчни дни от тези няма. Даже и една велика душа, като Христа, в момент на усамотение, каза: Господи, защо си ме оставил? Той помисли, че и Бог Го изоставил. По-тежко положение от това за човека няма – да мисли, че всички са го изоставили. Когато изгрее първият лъч, човек вижда, че има Един, Който мисли за него. Този Един е Господ. Тогава той ще почувства радост и веселие. Нека това ви послужи като подтик, да работите, но не върху това, което имате. Ако работите върху него, вие ще изгубите и това, което имате. Като ви говоря така, казвате: Защо Учителят ни говори за неща, които знаем? Още по зле за вас. Ако към това, което знаете не прилагате нищо, ще го изгубите. Когато търсите истината, не трябва да носите нищо със себе си. Всичко трябва да изоставите настрана. Когато отиваш за вода, ще носиш празно шише. Още по-добре е, ако вземеш съвършено нов съд, да го напълниш от новата вода. Ако имаш в шишето вода, ще я излееш и отново ще го напълниш.
И тъй, ако мислите, че новото учение е над това, което имате, изсипете старото учение на земята и сипете новото. Ако пък новото учение не струва нищо за вас, дръжте си старото учение. Според мене, ако дойде едно Божествено благо, за което още не сте готови, вие няма да постъпите с него, както трябва. Ето защо, всеки ден се отказвайте от вашите стари шишета. Всеки ден човек трябва да пълни шишето си с прясна вода. Всеки ден да пълни торбата си с пресен хляб. В Божествения свят не се позволява да ядеш стар, твърд хляб. Ще отиваш на фурната и ще си взимаш топъл, пресен хляб. В духовния свят се яде само топло ядене, никога студено. И после, като залезе слънцето, да не остава трошица в къщата. Така правеха евреите, когато бяха в пустинята. Колкото манна падаше през деня, до вечерта трябваше да се изяде, нищо да не остане за другия ден. Ако някой си позволяваше да събере повече манна, той биваше наказван.
Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се подвизават духовно. Ако се държите за светския живот, дръжте старата вода, не я изсипвайте, защото ще останете без нея. Старият живот се задоволява със старата вода. Новият живот изисква нова вода. Ще ви приведа следния пример: Едно младо момиче, около 18 – 19 годишно, попаднало в задънена улица. Толкова объркала работите си, че не знаела, как да ги оправи. Един ден тя срещнала един свой учител, когото попитала, как да си помогне, за да си уреди живота. Той й казал: Ти си млада, хубава, добре танцуваш. Започни да танцуваш, да видиш, какъв резултат ще имаш. Един ден тя се облякла хубаво, докарала се и отишла в кантората на един банкер да му потанцува. С играта си тя привлякла много хора. Банкерът останал много доволен от играта й, за което я възнаградил добре. С това и той спечелил. Младата мома се прочула с играта си и започнали да я канят навсякъде. Така тя подобрила живота си. По-рано тя се познавала с един стар дядо, който я знаел като бедно, нещастно момиче. Срещнал я той и я запитал: Какво стана с тебе? Как ти се уредиха работите? – Започнах да танцувам. – Тогава и аз да започна да играя като тебе. – Започни. Иди да потанцуваш на еди-кой си банкер. Отишъл дядото при банкера и започнал да играе. Всички започнали да му се смеят и му казали: Хайде вън!
Казвам: Младата мома трябва да танцува, а 70 годишният дядо трябва да мисли. И той може да играе, но неговата игра не е като на младата мома. Неговите работи не могат да се уредят по същия начин, както на момата. На другия ден той срещнал младата мома и казал: Дъще, не ми върви. Изпъдиха ме от кантората на банкера. Момата били умна. Тя казала: Ела с мене, аз ще играя, а ти ще събираш парите. И започнали двамата заедно. Така, работите им тръгнали наред. Дядото седи, момата играе, а паничката се пълни. Това е разумният живот. Съединете младото със старото. Не е един начинът за разрешаване въпросите на младия и стария. Дядото играе сам, но работите му не вървят добре. Той е на 70 години, хората не искат неговата игра. Обаче, всеки желае танца на младата мома.
Следователно, когато младото и старото се съединят, и на двамата ще тръгне.
– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
8. Утринно Слово от Учителя, държано на 13 ноември, 1932 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
13.11.1932 Неделя,
София
|
Начало
