Размишление.
Тема за следващия път: „Какво се постига чрез личната опитност?”
Ще прочета 3 гл., I послание от Йоан.
В Писанието има тънки работи, които трябва да се различават така, както музикантът с ухото си различава тоновете. Когато един оркестър свири, диригентът, които има развито ухо, веднага схваща, кой музикант греши и къде е грешката му. Ако обикновен музикант слуша да се свири, колкото грешки и да се направят, ще схване известен дисонанс, но няма да разбере, кой греши и къде е грешката. Много естествено, ухото му не е чувствително. В това отношение, вие сте диригенти на общите грешки. Схващате, че някъде се греши, но кой, именно греши и каква грешка прави, не знаете. Казваш: Еди-кой си не свири правилно. -Не свири правилно, но де е грешката му, не знаеш. Това се отнася до всички хора. Всеки човек куца някъде, но де и защо куца, не знаете. Някога причината за грешките е в него, а някога – вън от него. Значи, има външни грешки, има и вътрешни. – Човек не трябва да греши. – Това е друг въпрос. За да не греши, трябва да се махнат вътрешните недъзи в него. Това е обект на самия живот. Наистина, опасно е, ако грешките често се повтарят. Това се отнася и до науката. Ето защо, като работи върху себе си, да се освободи от недъзите си, човек трябва да работи и за създаване на добри навици, които след време ще станат в него втора природа.
Какво виждаме в човешкия живот? Младата мома, докато иска да се харесва на момците, винаги се облича добре, с китка на главата, всякога засмяна и весела. Желанието да увлече някой момък, е подбудителната причина за това. Щом постигне целта си, тя престава да се облича хубаво, хвърля китката от главата си и казва: Сега мога да се обличам, както и да е. Значи, желанието на момата, да се облича добре, не е станало втора природа в нея. Тя казва: Едно време се обличах добре, носех китка на главата си, но сега не правя това. – Защо? – Постигнах целта си. За някои, да се кичиш, да се обличаш добре, е срамно. Някои моми разбират закона, знаят, че цветята придават известна красота и се кичат. Казвам: Всичко, което човек прави естествено, е красиво. Същото е и в морално отношение. Някой живее морално, говори за морал до известно време. Щом постигне целта си, напуща моралния живот и казва: Човек трябва да бъде свободен, да си поживее, както разбира. Закон ли е всяка мома да се кичи? Не е закон, това е мода. Следователно, да се казва, че трябва да се живее добре, и това не е закон. Трябва да се знае, в какво се заключава добрият живот. При това, естествено ли се изявява този живот, или по мода? – Да се обичаме! – В какво се заключава обичта?
Често хората си служат в живота с такива методи, с каквито някога са си служили турските лекари хирурзи. Първо, те намазвали болното място с масло. Само с масло не се лекуват рани, нещо съществено е нужно за тях. С мазане само работа не се върши. Природата има предвид, че хората ще боледуват, затова е създала билките. Всяко лекарство има за цел да извади отровните вещества от организма, или поне да ги неутрализира.
Много болести съществуват в човешкия живот, но не само физически. Има умствени, душевни, сърдечни болести. Една умствена болест минава през няколко състояния, докато се яви в тялото. Щом се локализира някъде в тялото, тя може вече да се лекува. Същото се отнася и за човешките слабости и недъзи. И те трябва да се изправят. Например, обичаш да отлагаш. Дойде ти една добра идея, но казваш: Не е време сега да я реализирам, ще отложа за по-нататък. Отлагаш ден-два, година-две и, когато решиш да я реализираш, нямаш вече условия. Добрите условия са изгубени, не се връщат вече. Щом видиш загубата, тогава се стряскаш и взимаш поука от своя недостатък. Има нещо в човека, което го кара да отлага. Сам той ли е причина за отлагането? Кога отлага човек? Виждаш на пътя си един лек предмет – лист, камъче – вдигнеш го. Виждаш един тежък предмет – голям камък или дърво. Опитваш се да го вдигнеш, не можеш. Камъкът ти препятства, но казваш:
Трябва да намеря лост, да го махна от пътя си, но де ще търся лост? Кой ще си губи времето? Ще го отмина, дано друг някой се наеме да го вдигне. Днес отложиш нещо, утре – друго, докато един ден си създадеш навик да отлагаш нещата. За да се освободиш от този навик, трябва да намериш лост, с който да вдигнеш камъка. Недъзите на хората приличат на дяволски нокът. Колкото да го дърпаш, не се мърда – здраво се държи за месото. За да се махне, трябва да употребиш някакво силно лекарство, да го изкорениш. Докато корените му стоят, той все ще расте.
И тъй, грешките на човека се дължат на някои анормални състояния, в които изпада той. Усилия са нужни, за да се справи с тях. Човек трябва да изучава своето естество, да изучава законите, които го управляват. Някога мислиш, че си добър, а някога, че си лош. Добре е, че мислиш така. Лош и добър, това са относителни понятия. Като се сравняваш с другите, казваш, че си лош или добър. Сравняваш се с някого и казваш, че не си толкова красив, богат, силен или учен като него. И това са относителни неща. Не е достатъчно само да кажеш, че си добър. Трябва да се знае мярката, колко добър да бъде човек. При това, истинската доброта трябва да радва самия човек. Ако не го радва, тази доброта не отговаря на нормата, която природата е определила.
Сега, като говоря за доброто в човека, нямам предвид неговия егоизъм. Човешкият егоизъм е резултат на натрупване. Щом взимаш от едно благо повече, отколкото трябва, ти влизаш вече в областта на егоизма. Казваш: Искам да ме обичат всички хора. – Готов ли си да отговориш на тяхната любов? Представи си, че те обичат двеста хиляди души и, по обичая, като те срещнат, иска да ги целуват ръка. Изредят се 100-200 души да ти целуват ръка. Това се понася, но как ще се справите с тези двеста хиляди души? Всеки иска да 1И целуне ръка, не можеш да откажеш на никого. Знаеш ли, какво ще стане с тебе? Някой писател или поет иска да се прослави, да го почитат хората, да го държат в ума си. Знаеш ли, какво нещо е да те държат в ума си стотици хиляди хора? Светия да те държи в ума си, има смисъл, но обикновени хора да те държат в ума си? Това значи, да се изложиш на голяма опасност. – Тогава никой да не мисли за нас. – Това е още по-лошо. Всички хора да мислят за тебе, е лошо; и никой да не мисли за тебе, е още по-лошо. Обаче, при всички случаи, има един, който всякога мисли за тебе. – Кой е той? – Ти самият. Въпреки това, всички казват: Трябва да се обичаме! – По кой начин да се обичаме? – Всеки трябва да знае. Ще обичаш така, както искаш да бъдеш обичан. На материалния свят ще обичаш по материален начин, в духовния свят – по духовен начин. Имаш нужда от пари. Ще отидеш при своя приятел и ще го помолиш да ти услужи. Това е външна страна на любовта. Като обичаш някого, ще носиш в ума си мисълта, никога да не злоупотребяваш с добрината на този човек. Той не трябва да ти откаже на молбата, но и ти никога не трябва да злоупотребяваш с него. Щом спазвате тези правила, любовта ви ще издържи на всички изпитания. Значи, единият ще услужва, а другият ще внимава да не злоупотребява с любовта на приятеля си. Така ще си менят ролите.
Преди години, дойде при мене един болен, да иска съвет как да се лекува. За да помогна на болния, аз търся причината на болестта. Щом зная причината, болестта се лекува лесно. Обаче, аз не можах веднага да намеря причината на неговото заболяване. Един ден той дойде на Изгрев, разхождаше се на чист въздух. Той беше на стотина метра далеч от мене, разговаряше се с едного. От разговора им чух само една дума, но тя хвърли светлина в моя ум. Аз разбрах, че причината на болестта му се дължи на аномалия в чувствата му – неиздръжливост. Извиках го и му казах: Ти трябва да регулираш чувствата си. Дадох му съвет, как да си помогне. Казах му: Ако приложиш гоя съвет, най-много след една година в чувствата ти ще стане преврат, и ти ще бъдеш здрав. Ако кажеш на някого да диша чист въздух, и той изпълни съвета, в скоро време ще бъде здрав. Ако му кажеш да пие чиста вода, без никакви примеси, здравето му ще се подобри. Вода, която съдържа органически примеси, се отразява вредно върху организма. Дестилираната вода подобрява здравословното състояние на човека. Днес човек трябва да пие най-малко литър или литър и половина вода. Някои мисли, че една чаша вода дневно е достатъчно. Това е извънредно малко. Пий всякога чиста вода, без никакви примеси.
И тъй, както има примеси в материалния свят, така и в психическия – в мислите и чувствата на човека. Чуваш да се говорят лоши работи за някого. Без да искаш, това достига до ушите ти. Това е кал, която не трябва да допущаш в себе си. Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай, как е станало убийството – и това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си. Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага. Щом не можеш да помогнеш, няма защо да проявяваш любопитство. Отиваш от любопитство да разбереш, как станало убийството и след това ще разказваш на хората. Какво печелиш от това? Не само че нищо не печелиш, но товариш съзнанието си с ненужни образи, които ден и нощ те смущават. Освобождавайте ума си от всички ония впечатления, които не можете да асимилирате. И в школата често се чува да говорят едни за други лоши неща. Казват: В нашето общество хората не живеят добре. – Това е много смело казано. Двама или трима могат да не живеят добре, но всички? – Не, останалите живеят добре. Защо се говори лошо за всички? Защото не получили това, което очаквали. Ако имаш нещо против двама или трима души, ще говориш за тях, но в никакъв случай няма да говориш общо за всички. Ако двама-трима души не се обичат, това не показва, че всички хора в обществото не се обичат. Казано е в Писанието: „Целият свят лежи в ръцете на лукавия.”
Това е общо твърдение. Нима добрите хора и светиите също са в ръцете на лукавия? Има нещо от света, което лежи в лукавия, но не целият свят. Ако си невнимателен, лесно можеш да се поддадеш на различни болести. Например, лежиш изпотен под сянка, или на камениста почва. Много естествено, че ще се простудиш. Ако беше внимателен, можеше да избегнеш това. Ученикът трябва да има будно съзнание! Понеже се движи между разумни същества, той трябва да бъде внимателен, да не внася дисхармония в техния живот. Тези същества могат да бъдат видими, могат да бъдат и невидими. И в единия, и в другия случай, ученикът трябва да пази хармонията между тях. Една груба дума се отразява зле на техния слух. Казваме, че диригентите имат тънък слух. Обаче, техният слух е нищо пред този на възвишените същества. На каквото разстояние и да си от тях, те веднага схващат грешката и я изправят. Отношението на диригента към музикантите зависи от самите тях. Кой човек не е чувал строгия глас на диригента в себе си? Той говори на човека отвътре и му казва: Не живееш добре. Щом чуеш този глас, ти започваш да страдаш. Някога се явява желание в тебе да скриеш грешката си, никой да не я знае. Но след това, втори диригент ти нашепва: Не постъпваш добре. Трети диригент ти казва: Тонът ти не е правилен. Кажеш една дума не на място. Четвърти диригент ти казва: Лоша е тази дума. – Коя дума да кажа? – То е твоя работа. Има много речници, избери си, която дума искаш. Диригентът само посочва грешката, а как ще я изправиш, това е твоя работа. Има правила, които трябва да знаеш. Те ще ти покажат, как да постъпваш и какво да говориш.
Ученикът или музикантът трябва да знае, как да взема тоновете правилно. Дадени са правила за това, няма защо да се обясняват. Има инструменти, в които местата на тоновете са точно определени. Обаче, има инструменти на които тоновете не са определени, музикантът сам трябва да ги намира. Там се иска тънко ухо. Това се отнася и до човешкото съзнание. Човек трябва да знае, на кое място в съзнанието да бутне, за да произведе нужния тон. Някога вземеш един тон вместо друг. Това показва, че съзнанието е инструмент с много клавиши. Може ли да си представите инструмент с 250 хиляди клавиши? Ако ви поставят пред такъв инструмент, ще се объркате. Не е лесно да се справите с него. Пианото, например, има само осем октави. Да изучаваш един инструмент, това значи, да изучаваш себе си. Не е лесно да изучаваш себе си. Като се изучава, човек прави много грешки. Някои от грешките му се дължат на чувствата страх, самоуважение, честолюбие, користолюбие и др. Някои грешки произтичат от четирите ъгли на квадрата. Какво нещо е квадратът? – Отвлечена област.
Човек трябва да знае, на коя част от мозъка съответстват четирите ъгли на квадрата АВСД (фиг. 1). Ако се каже, че ъгълът А отговаря на известна грешка, това е общо казано. Трябва да се знае точно мястото на квадрата в човешкия мозък, както и в неговия живот. Казват, че грешките на хората се дължат на недоимък в техния живо г. Не, те се дължат на голямо изобилие. Само активният, енергичният може да греши. Като е недоволен от някого, той ще го набие. Може ли болният и слабият да се бие? Честолюбивият и гордият също грешат. Който не е честолюбив, и да го обидят, казва: Не обръщам внимание на обидата. Не е въпрос дали обръщаш внимание на това или на онова; важно е, доколко си честолюбив и горд. Като влезеш в морето, трябва да гледаш водата да не достига по-високо от брадата ти. Щом наближи до устата, бягай навън. Следователно, честолюбието на човека може да дойде до кръста, до раменете, най-много до брадата му. Започне ли да се изкачва до устата, той трябва да пъпли назад, за да излезе на брега на морето. Продължава ли да върви напред, животът му е в опасност.
Представи си, че някои те обиди, каже ти една обидна дума. Какво трябва да направиш? Да мълчиш.. Речеш ли да отговориш нещо, и той ще ти отговори. Ще му кажеш, че е простак; той ще ти каже, че ги си дивак. Ще му кажеш, че е невъзпитан; гой ще ти каже, че ти си по-невъзпитан. Ще му кажеш паток; той ще те нарече говедо. Какво печелите? Това е зоология, нищо повече. Ще срещнеш след това някого и ще започнеш да разказваш, че те нарекли говедо, вол, паток. Не е лошо, че те нарекли вол. Важно е, дали имаш търпението на вола. Ако нямаш търпение, какъв вол си? Интересно е да наблюдаваш, как се карат двама души. Единият казва: Ти си вол. Глава имаш, но не мислиш; рога имаш, не знаеш, как да си служиш с тях. Не те е срам! Това е педагогическо каране. Аз правя превод: Нямаш търпение; нямаш мисъл, не знаеш, как да прилагаш законите. Кажат ли на някого, че е паток, това значи, че мисълта му е плитка. Той не разбира законите на природата. Наистина, патката минава за глупаво животно. Тя знае само да плава. С плаване само работа не става. Патката се движи самодоволно, като аристократ, мисли, че много знае. Тя често си маже перата. Ако прави това, когато е на сушата, тя ще бъде добре. Обаче, на сушата не я бива. Всичките грешки прави на сушата. Влезе ли във водата, по-голям майстор от нея няма. Там е нейната сила.
Ще приведа един случай от живота на патока. Това стана във Варненско. Един ден вървя по улицата и виждам една група деца. Пред тях стои един паток, не се мърда, като че му преподават урок. Децата се смеят. Чудя се, как са дисциплинирали патока, че стои толкова мирно. Като наближавам, виждам нещо особено. Патокът стои с отворена уста, а в устатата му връв с нанизани царевични зрънца. Като не знаел какво му дават децата, той нагълтал царевицата. Щом дошъл до края на връвта, видял, че не може да се дръпне. Зрънцата са вече в стомаха му, връвта – в ръцете на децата, и той не знае какво да прави. Като видях това, усмихнах се, обърнах се към патока и го запитах: Ти защо ядеш нанизана царевица? Той казва: За пръв път ми се случва такова нещо. След това попитах децата: Защо направихте така с патока? – Искаме да му дадем урок, да знае как се яде царевица. Наистина, втори път патокът ще мисли, как да яде царевица. Ако е нанизана, няма да яде. Ако не е нанизана на връв, ще яде. Извадих ножчето си, внимателно прерязах връвта. Като разбра, че е свободен, патокът се обърна назад и повече не дойде. Колкото и да е глупав, втори път той няма да дойде при децата. Както и да го примамват, той ще бяга далеч от тях. Едно нещо има в животните: Като опитат веднъж нещо, както и да ги поставят в същото положение, втори път няма да сгрешат. Те рядко повтарят една и съща грешка.
Един наш приятел разказваше какъв опит направил с охлюви. Взел около три хиляди охлюви и ги сложил на едно място, заградено с електрическа жица, по която текло ток. Той така свързал жицата с тока, че при най-малкото докосване до нея, токът действал. Той следял какво ще правят охлювите. Като се движели, някой от тях стигал до жицата и се докосвал до нея. Веднага токът го хващал. Охлювът се свивал и отстъпвал назад. Нашият приятел турил някакъв знак на този охлюв, за да види, ще се опита ли втори път да мине през жицата. Какво забелязал? Много охлюви минали през жицата, опарвали се и се връщали назад, но от белязаните охлюви нито един не повторил да мине през жицата. Значи, и охлювът, за който се мисли, че не помни, че е глупав, като изпита нещо неприятно, втори път не се натъква на същото. Казвам: Има изключителни условия в живота, при които без да иска, човек греши. Това се дължи на факта, че при известни придобивки, човек се излъчва. Той се стреми да се издигне в обществото, да стане видна личност. Така се развива в него тщеславието. Гордостта и тщеславието имат различен произход.
Гордостта произлиза от чувството на самоуважение, а тщеславие – от чувството на общителност. Тщеславният иска да има доброто мнение на хората, а гордият не обича да говори за себе си. Като направи едно добро, тщеславният иска да знаят всички, даже вестниците да пишат за това. Ако даде някъде 10 000 лв., той иска всички да знаят, че е пожертвал тази сума. Ако гордият даде 10 000 лв., иска да мине незабелязано, да го прави достояние на хората, това той счита за недостойно. Гордият гледа на това с пренебрежение, като че ли не се отнася до него. Той не обича да се меси в работите на хората и казва: Всеки да се занимава със себе си. Тщеславният се меси в работите на хората, но дотолкова, доколкото това е в негова изгода. Той мисли, че без него работите не могат да се наредят. Някога тщеславието е необходимо, не може без него. Христос казва: „Търсете слава не от хората, но от Бога. „ Грешката на тщеславния е в това, че той търси славата там, където не трябва. Следователно, ако искате, да бъдете благоугодни, бъдете такива на добрите, на разумните хора. Ако имате доброто мнение на хората, изобщо, като направите една малка погрешка, те веднага си изменят отношението към вас. Това е неразбиране на живота. Ето защо, като страдат, те се молят на Бога и Го запитват: Господи, не знаеш ли, че страдаме? Питам: Ако вие бяхте на мястото на Бога, щяхте ли безразборно да помагате?
Една сестра ми разправяше една своя опитност. Молих се на Господа няколко пъти наред. Той не обърна внимание на молитвата ми, нищо не ми отговори. Започнах да се колебая и си казах: Щом е така, безполезно е да се моли човек на Бога. Казвам: Тази сестра забравя, че близо до нея живее една бедна сестра, която три пъти хлопала на вратата й, да и помогне нещо, но тя не се отзовала на молбата й. Ето защо, и Бог сега не отговаря на нейната молитва. Богатата сестра отлагала да помогне на бедната, а днес се чуди, защо Бог не отговаря на молитвата й. Невъзможно е да се молиш на Бога искрено, и Той да не ти отговори. Отидох да попитам Господа, защо не отговорил на молитвата на сестрата. – Понеже тя 1ри пъти не отговорила на своята бедна сестра, затова и Аз не отговарям на нейната молитва. Наистина, молиш се един път, Господ отлага, молиш се втори път, Господ отлага, молиш се трети път, Той пак отлага. Щом ти отлагаш, и Бог отлага, щом престанеш да отлагаш, и Бог няма да отлага. Следователно, когато Бог не отговаря на молитвата ви, знайте, че и вие не сте изпълнили Неговата воля. Щом изпълните това, което сте отложили, и вашата работа ще се нареди.
Един познат ми разказваше следното. За убежденията, които имах, ме затвориха в домашен арест, като ми казаха, че ако изляза вън от къщи, ще ме убият. Това се продължи цяла година. По едно време взех да си мисля. Да поддържам ли убежденията си, или да се откажа. Ако държа на убежденията си и изляза от къщи, ще ме убият. Ако остана още под арест, оризището ми ще пропадне. Намирам се пред дилема, не зная, кое от двете положения да избера. 0твътре нещо ми казва: Откажи се! – Не мога. – Оризът ще пропадне. – Да става, каквото ще. Ако оризът не загине, аз ще загина. В такъв случаи, предпочитам оризът да отиде, а не аз. Най-после, реших твърдо да не се отказвам от убежденията си. Какво стана през лятото? – След дълга суша, падна проливен дъжд точно над моето оризище и напои добре ориза. Нея година моето оризище даде най-добър плод. Съседите си казваха: Чудно нещо! Този човек е затворен, не може да наглежда оризището си, а то даде най-много и най-добър плод. Онези, които искаха да ме убият, си казваха: Праведен е този човек! Дъждът напои само неговото оризище. Ние, които минаваме за добри хора, нашите оризища изсъхнаха. Казвам: това е една от редките опитности. Тя не се повтаря. Изобщо, природата не повтаря себе си. На друг може да се случи опитност, също неповторима. Оризището по същия начин не се полива. Редки опитности се дават само на оня, който устоява на своите убеждения. За да има такава опитност, той трябва да бъде изоставен от всички, да бъде сам със себе си.
Друг един познат разказваше: Намирам се в чужд град, с един лев в джоба, и се чудя, как да се справя с този лев. Най-после си казвам: Ще купя на децата малко хляб, а за мене все ще намеря някъде работа. В това време право към мене иде една просякиня и ми иска помощ. Толкова богати къщи отминала, а при мене се спира, да й помогна. Отвътре нещо ми каза: Ако й помогнеш и на тебе ще се помогне. Ако не й помогнеш и на тебе няма да се помогне. Помислих си да разваля лева, че и на мене да остане малко. Нещо ми казва: Ако й помогнеш с цяло, и на тебе с цяло ще се помогне. Изпаднах в борба, но си казах: Ще й дам целия лев. Като не върви на човека, не върви. Жената взе лева и каза: Бог да те благослови! И наистина, до вечерта още работите ми се оправиха. Казвам: Този човек си върви, но никой не подозира, каква борба става в него. Той има вяра, убеждение, но се бори. Наоколо хората ядат и пият, а той мисли, как ще се справи със своето положение. Убеждение трябва да има човек! На някого може да не се оправи работата до вечерта, но все пак, по някакъв начин, ще се оправи. Досега аз не съм намерил изключение от този закон – който е постъпил съобразно Божия закон, да не се оправят работите му. Човек трябва да има една вътрешна опитност, да разбере разумността на законите, които действат в живота. Целта на всички изпитания е да се създаде характер в човека. Страданията, неволите, които изживявате, не са нищо друго, освен дисциплина, през която неизбежно минавате. Учени и прости, богати и бедни минават през тази дисциплина. Някои път ти дойде такава болест, каквато не си очаквал. Лекарите не могат нищо да направят за подобрение на положението ти. Лекарят дава лекарства, а болестта си върви по своя път. Ще минат няколко деня или седмици, докато болестта се излекува. Болестите оказват възпитателно въздействие върху болния. Щом постигнат това, което целят, те веднага си заминават.
Какво представляват болестите? – Те са кредиторите на хората. Срещаш един здрав, силен юнак, на когото дължиш нещо. Той те хваща, завързва те с едно въже и казва: Плати дълга си! – Моля ти се, освободи ме! Ще ти платя всичко, с лихвите заедно. – Щом платиш, ще те освободя. Плащаш и се освобождаваш. Такова нещо е болестта. От тебе зависи да се освободиш час по-скоро от своя кредитор. Зад всяка болест се крият същества от различна степен на развитие: силни и слаби, добри и лоши. Повечето от тях са лоши, с ниска култура. Това не е научно обяснение на болестите, а за мнозина е заблуждение. Въпреки това, казвам: Зад всяка болест се крият същества, изостанали в своето духовно развитие. Те знаят химия, физика и когато искат да ти създадат някое нещастие, заставят те да ядеш такава храна, която организмът ти не приема. Така, именно, ти заболяваш.
Един наш брат от Стара Загора отишъл на гости, където ял халва с леблебии. Той гълтал цели леблебиите, не ги дъвчел. Като се върнал у дома си, започнал да се превива от болки в корема. – Какво ти стана, какво си ял? – Нищо особено не съм ял; ядох малко халва с леблебии. Някой ме урочасал. Оказа се, че той гълтал леблебиите цели. – Помогнете ми, умирам от болки! – Как да му се помогне? Първо трябва да му се даде рициново масло, но докато подейства то, нужни са два часа. Затова първо направихме клизма, а после – рициново масло за пречистване. Докато се успокои, той окряка света. Питам го: Втори път ще ядеш ли халва с леблебии? Това се отнася до физическия свят.
Този закон е верен и за духовния свят. Ако внесеш в ума си една отрицателна мисъл, в сърцето си – отрицателно чувство, ти ще предизвикаш в себе си дисхармония. Свързваш се с хора, които не носят добро, не носят щастие. Не се свързвай с тях; те не носят щастие. Здравословно правило: Пази се, както от своите лоши мисли, чувства и постъпки, така и от тези на обкръжаващите. Не се свързвай с лошите мисли, чувства и постъпки на когото и да е. Божественият свят е свят на вечна хармония. Свържеш ли се с този свят, никаква болест няма да те нападне. Ако пък те нападне една болест, няма да се страхуваш от нея. Човек не умира толкова лесно. Когато дойде това време, ще ти кажат: Приготви се да заминеш за другия свят. Ако това не ти се каже ясно, значи, нисшите същества искат да те уморят. Тогава ще се отнесеш към Високото място и ще кажеш: Господи, искат да ме уморят преждевременно. От онзи свят ще пратят същества да те пазят, но затова ти трябва усилено да се молиш. Засега, единствените помощници при болестите са лекарите. Те са главната армия. Лекарите взимат своите ножици, игли – губерки, своите отровни лекарства и веднага поставят карантина – обсадно положение. Целият дом се бомбардира. Като се вдигне карантината и нисшите същества, и болестта се вдига. Да замине за онзи свят старият, немощният, това е в реда на нещата, но да заминат здрави, млади, енергични – не зная, какво трябва да се каже за това.
Вие, които вървите по този път, трябва да имате по-особени разбирания, трябва да приложите вашите знания. Болестите си имат свой произход, и те са на мястото си. Но понякога тия същества, които ги причиняват, не могат да се изгонят. Казва се, че някой искали да изгонят бесовете, в името на Павла, на Христа, но те казвали: „Познаваме Павла и Христа познаваме, но вие кои сте?” И ги набили хубаво. Та някой път и вас трябва да ви набият. Под „болести” аз разбирам всички ония изпитания, които преживяват хората. Някои изпитания мъчно се издържат. И тогава казвате: На мене ли се даде такова изпитание? Ти държиш сега матура и ти се дават най-мъчните задачи. Защо трябва да вдигаш толкова шум? Утре на други ще се дадат същите задачи, и техният ред ще дойде. Сега е твой ред, и ти ще да гледаш да издържиш добре изпита си. Дали другите ще издържат изпита си, това е тяхна работа. Ако не можеш да решиш задачата си, ще искаш да ти дадат друга, по-лека. Но в духовния свят няма лесни задачи. Професорите, които изпитват там, не са снизходителни. Те са справедливи, но не са снизходителни. Не правят отстъпки. Могат да те скъсат десет пъти. Ще кажеш: Ами нали сме от вашите? – Ваши, наши няма, трябва да издържите изпита си. Който знае, той е от нашите; който не знае, не е от нашите. В този закон няма отстъпки. – Но Бог е милостив. – Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Господ казва: Изпитайте го още един път. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти, и да се отложи изпита ви, с право да се явите пак. В това е милостта на Господа, че отлага изпита ви до сто пъти. Който мисли, че може без изпити, той се лъже. Не, ще минеш изпита по всичките правила. Нито с цветя, нито с подаръци ще можете да издържите изпита си. С нищо не се подкупват тези професори. Всички ще учите, ще работите усилено. Който има слаба памет, ще си записва всичко, което му се преподава, и същевременно ще работи за усилване на паметта.
Има начини за усилване на паметта, на ума и на моралния живот. Мнозина не живеят добре. При мене са идвали някои и са ми казвали: Този път, в който вървим, не може да продължава така, ако не се подобри материалното ни положение. Вярно е, че материалното положение оказва известно влияние върху живота. Но при сегашните условия, ако се подобри материалното положение на един духовен човек, в едно отношение той ще получи блага, а в друго отношение – страдания. Той ще изгуби една от благородните черти на неговия характер. Например, докато е беден, човек е отзивчив, състрадателен към другите. Щом забогатее, той става жесток. Докато е беден, той се вслушва в страданията на хората Като забогатее, не се интересува вече от никого.
Казвам: Всичко в света е създадено за човека, но всяко нещо иде на своето време. Ако богатството дойде преждевременно, у човека се събужда едно анормално чувство. Той мисли, че наистина, трябва да бъде богат. Това богатство не носи добро за него. Ако и знанието дойде преждевременно, и то не му носи добро. Апостол Павел казва: „Ако имах знанието на ангелите, и ако говорех на всички езици, а любов нямам, нищо не съм.” В пътя, по който сега вървите, всичко става на своето време. И вместо да благодарите на Бога за това, вие роптаете. Какво лошо има в това, че си беден? Аз познавам и бедността, и богатството -минал съм през всичките режими. Аз познавам и студа, и топлината. Спал съм с отворени прозорци, при течение над главата ми, и пак не съм се простудявал. По-скоро, при горещина съм се простудявал, отколкото при студ. Аз съм дошъл до следното заключение: Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване.
Обаче, при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание, равновесието на твоя организъм се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е заобиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотите. Яви ли се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. Ако само за момент в ума на човека влезе една лоша мисъл, след години ще се видят нейните лоши резултати. Ако през целия си живот, от младини до старини, човек не допусне в ума си нито една лоша мисъл, в сърцето си – нито едно лошо чувство и във волята си – нито една лоша постъпка, никаква болест не може да го хване. Много бацили ще минат през него, но отровата им ще се обезсили.
Сега вие минавате за вярващи, но вярата ви още не е укрепена. Вярвате ли в онзи свят над вас? Казваш: Добър е Господ, ще промисли за мене! – Добър е Господ, но и ти трябва да се погрижиш за себе си. Това значи изпълняване на Божията воля. Каквото правиш – ставаш, лягаш, ядеш, работиш, трябва да съзнаваш, че с това изпълняваш волята на твоя Създател и живееш за Него. Ако ядеш сладко, пожелай на всички хора да ядат като тебе. Каквото благо имаш, пожелай го за всички хора. Нека всички живеят в изобилие, да бъдат доволни от живота. Право ли е, ти да даваш разпорежданията си на Господа, кой какво да има и по колко. Определено е, какъв дял от благата се пада на всеки. Природата е разрешила този икономически въпрос правилно. В който момент ядеш и не си доволен от язденето, ти внасяш дисонанс в своя живот. Казваш: Само сух хляб ли ще ям? Само лук ли ще ям? Кажеш ли така, ти си нарушил вече хармонията на своя живот. Ти си представяш, че хлябът е сух. Всъщност, той не е сух. Кой хляб наричате топъл? Според мене, топъл хляб е естественият. Значи, прясното жито е топъл хляб. Ще вземеш сто грама жито и ще го разделиш на три части: сутрин 30 грама, на обяд 30 грама и вечер – 40 грама. След всяко ядене ще пиеш по една-две чаши гореща вода. Житото съдържа енергия, каквато печеният хляб няма. Затова аз наричам житото „Божествена погача.” В Господнята молитва е казано: „Хляб наш насъщни, дай ни го нам днес.” Това е живият хляб, слязъл от небето.
И тъй, като минавате от едно състояние в друго, вие се нуждаете от чистото слово, чистата мисъл, чистото чувство, чистата постъпка. Това е чистата Божествена храна. Всичко, което става в света, е отражение на великия Божествен ред на нещата. За да възприемете тази идея, вие се нуждаете от смирение. Като ви говоря така, някои искат да знаят, къде съм учил, откъде зная тези неща. Ако започна да ви разправям, къде съм учил, няма да повярвате. Тщеславие е от моя страна, да говоря за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли? Едно е вярно: Аз уча сега. Отдето минавам, каквото срещам на пътя си, всичко изучавам, уча се от най-малките неща – на всичко обръщам внимание. Сега минавам през най-добрата школа. Като срещна професор от Божествената школа, веднага го запитвам за всичко, което ме интересува. Аз го питам по всички въпроси, които ме интересуват, но се задоволявам и с най-малкото, което ми се каже. Те ми говорят за Божествения порядък в живота. Каквото са ми казвали, всичко излиза вярно.
Един ден се разхождам на Изгрева и минавам край крушите. Гледам нагоре, няма нито една круша – всички обрани. Понеже почувствах глад, казах си: Да имаше поне една круша да си хапна. В това време излезе слаб вятър, който разлюля клонете на крушите. Гледам, от една круша паднаха четири-пет малки круши. Те бяха достатъчни, за да задоволя глада си. Питам се: Откъде паднаха тези круши? Те са останали специално за мене, някъде горе на крушата. Казвам си: Това се случва с всеки, който уповава на Бога. Може да мина и без круши. Това стана, за да ви разкажа този случаи. Не всеки може да има такава опитност. Много време може да гледаш под дървото, и нито една круша да не падне за тебе. И аз няма да имам втори път същата опитност. За случая, крушите, които паднаха от дървото, бяха на място – задоволиха глада ми.
Желая, всички да ядете от сладките Божествени круши. Те дават добро разположение на духа. Казвате: Трябва да се живее добре. – Трябва да се живее, но не се живее. – Да бъдем добри! – Ако отсега нататък трябва да бъдете добри, вашата работа е свършена. Един ден вървя по едно поле и виждам пред себе си един голям камък. Пожелах да вдигна камъка, да го преместя другаде. Защо се яви това желание в мене, не зная. Вдигнах камъка, и какво виждам? Под него изникнала диня. Някои хвърлил семето на динята и като паднало на почва, изникнало. Отпосле някои сложил големия камък над семето. Разбрах, защо трябвало да вдигна камъка. Ако не бях направил това, динята щеше да се задуши. А така, тя има възможност да расте свободно. Щом нещо ти нашепва да вдигнеш камъка, вдигни го и по-вече не разсъждавай. Динята ще даде сладки плодове и ще те покани да си откъснеш един от нейните плодове. Така тя ще ти благодари за услугата, която си й направил. Казвате: „Направи добро и го хвърли в морето.” Не го хвърляй в морето, но го посади в земята, да изникне и един ден да видиш резултата на това добро, без да очакваш някакво благо за себе си. Вдигни камъка, за да може семето свободно да се развива. Помагай, за да помагат и на тебе. Обичай, за да те обичат. Като правиш добро, то ще дойде и при тебе. Като обичаш, обичта ще дойде при тебе. Ако си справедлив, справедливостта ще дойде при тебе. Това са различни закони, а не механически.
И тъй, не се занимаваше нито със своите погрешки, нито с погрешките на хората. Не се произнасяйте за човека, колко е добър и колко е лош. Кат изучавам човека, гледам, има ли добро в него. Това ме интересува. Доброто е заровено дълбоко в човешкото естество. Той трябва да го изяви и обработи. Казвам на едного: В тебе има заровено добро, което трябва да обработиш – Аз не съм добър, нямам способности. -Остави това настрана. В тебе са вложени дарби, способности, които трябва да използваш. – Аз съм стар човек. – Остави това настрана. – Нямам условия. – И това остави настрана. Остарял си, защото не мислиш. Като мислиш право, ще се подмладиш. Казано е в Писанието „Онези, които очакват Господа, ще се подмладят”. Старостта се дължи на вътрешния тормоз в човека. Дядо ти остарял, баба ти остаряла, майка ти и баща ти оставяли, и ти ще остарееш като тях. Но за да не остаряваш, трябва да прекъснеш връзката си със своята наследственост. Когато червеят се превръща в пеперуда, остарява ли? Като червей, остарява, но като пеперуда, той се подмладява. Ето защо, като дойдете до старостта, напуснете я. Червей си, стани пашкул и после излез от пашкула, като пеперуда, обновена, готова за нов живот. Останеш ли в положението на червей, гъсеница, непременно ще остарееш и ще умреш, без да разбереш законите на живота. Приеми новите закони, които Бог ти е посочил, и стани пеперуда. Така, ти ще излезеш от закона на старостта и ще се подмладиш.
Казано е. „Ние няма да умрем, но ще се изменим. „ Това ще стане, когато сме съгласни с великия закон на Битието. Тогава ще дойдат благоприятните условия, да се измениш. Ако очакваме всичко от Господа, Той сам няма да ни направи на пашкули. Той ще ни даде правилата, сами да се обърнем на пашкули. Не само на пашкул ще станеш, но ще се научиш да предеш така фино и тънко, както и най-опитната мома не може. Казваш: Глупаво нещо е бубата. – Не, голямо изкуство, голямо инженерство има в нея. Влезе ли в своята лаборатория, тя започва така да тъче, както и алхимиците още не знаят. Щом свърши работа си, тя излиза навън като пеперуда. Всички цветя я възнаграждават за нейната работа Всеки ЦВЯТ се интересува за нейната лабораторна работа.
Сега и на вас казвам. Направете пашкула си и ще видите, че и най-добрите професори ще дойдат да ви помагат. Ако не го направите, никой няма да ви помага. Вие ще бъдете обикновени хора. Затова се казва. „Бъдете винаги в съгласие с Божественото и никога не се разколебавайте „ Да се разколебаеш, това значи, да се откъснеш от цялото. Бъди лист и се дръж здраво на дървото. Върти ли те вятърът, и ти се върти, не се откъсвай от дървото. Ако вятърът ти каже да тръгнеш с него, не го слушай, дръж се за дървото. Откъснеш ли се и тръгнеш с него, ти ще загинеш. Кажи. На гости може да дойдеш, да си поиграя с тебе, може, но от дървото не се откъсвам. Вятърът казва: Ела с мене, на ръце ще те нося. – По-добре на дървото, отколкото в твоите ръце. Искаш да станеш богат и се откъсваш от дървото. Ти не подозираш, че всичкото богатство е в тебе. Ти си красив цвят, искаш някоя мома да те сложи на главата си, да те показва на хората. Като цвят, по-добре ще бъде за тебе да си на дървото, отколкото на главата на някоя мома. Ако си на главата на една мома, ще увехнеш, а на дървото ще цъфтиш, ще завързваш, и плодът ти ще узрява. Вие всички искате да ви носят момите на главите си, все за вас да мислят. Но казвам: Дръжте се за Божественото дърво! Не стойте на никоя глава! Не се качваше на никакво такси. Дръжте се за Божественото дърво! И като дойде Божествената светлина да ви озари, ще чуете тихия глас на Бога: Ела с мене! Свързан ли си веднъж с Божественото дърво, колкото и да те кани вятърът, ти му кажи: Благодаря, не съм свободен. Когато свърша работата на господаря си, тогава ще сляза от дървото. Но тогава ще вървя с виждане и с разумно разбиране.
Днес всеки от вас е готов да слезе преждевременно от дървото, да се качи на някоя глава и да го носят. После ще се питаш, защо не си могъл да постигнеш желанията си. 0ткъснатият лист от дървото никога не може да постигне своята цел. Откъснатият цвят също не може да постигне своята цел.
Повтарям: Стойте твърдо на убежденията си! Каквито и да са външните условия, който и да иска да ви мръдне от мястото ви, не се поддавайте! Никакъв страх! Нито слана да ви плаши, нито сняг, нито буря. При всички условия, стойте на Божественото дърво, и всичко, което желаете, ще се сбъдне. Докато сте на дървото, всичко ще имате. Слезете ли от дървото, никой не може да ви спаси.
- Само Божията Любов носи пълния живот.
8 Лекция от Учителя, държана на 9 ноември, 1932 г. София – Изгрев.
Общ Окултен Клас
09.11.1932 Сряда,
София
|
Начало
