| Порталът към съзнателен живот |
Който намигнува
(Беседи пред Сестрите,
07.11.1918 Четвъртък, София)
Беинса Дуно |
|
„Който намигнува с око, докарва скръб, а безумний в устни ще се подплъзне.” Притчи Соломонови 10: 10
През този месец искам да прочетете всички Соломонови притчи и тези от тях, които ви направят силно впечатление, да научите наизуст. Аз ще ви разкажа после защо трябва да ги изучавате наизуст.
Забележете, че от всички човешки сетива окото заема едно от най-високите места. Окото си служи с виделина и с нея се докосваме до предметите. Сетивността в ухото се предава чрез известни вибрации на въздуха. При обонянието също чрез вибрации на въздушните частици се предават миризмите. Но щом се дойде до вкуса и осезанието, трябва да си служим с чисто физически средства – с доближаване към езика или с попипване с пръстите. Следователно окото има чисто умствено значение.
Намигването съдържа два момента: единият е, когато се затваря окото, а другият – когато се отваря. Отварянето е денят, то е един миг. Като си отваряш и затваряш очите, преминава един период от двадесет и четири часа. Когато си затвориш очите, тогава стават всички престъпления в света. Това намигване всички го вършите. Когато влезе някоя лоша мисъл у вас, вие намигвате. Някой греши, значи често намигва. Мома намигва на момък и момък – на мома. В това се изразява едно неправилно движение на човешкия ум. Да намигваш значи да слизаш една степен по-надолу. Очите на хора, които намигват, стават малки, а за хора с малки очи казват, че са хитри и лукави. Това е резултат на намигване. По същия закон и вашият ум деградира. Щом очите стават малки, деградира и умът, изчезват от него всички благородни мисли и чувства. Това показва, че вашият свят става по-тесен и кръгът на вашите знания се стеснява.
Соломон, който е събрал тези притчи, казва: „Който намигнува с око, докарва скръб.” Скръб на кого? На своята душа. Защото прозорците стават все по-малки, по-малко Светлина влиза, а през прозорците влиза и Животът. Ако дойде някоя Божествена мисъл у теб и ти си кажеш: „Не му е времето сега”, това значи, че си намигнал. Карат те да извършиш някоя работа, но кажеш: „Не му е времето сега” – намигнал си. Днес намигнеш, утре намигнеш, другиден намигнеш; намигнеш на един момък, на два, на три и току виж, че всички тръгнали подир теб, цял скандал става. Ако една мома е сериозна, никой няма да я преследва. В Живота има много такива момци; не мислете, че съществуват само на физическото поле – има ги и в сърцето, и в ума. Под намигване се разбира човек, който не иска да учи Божествените закони.
У нас, българите, има обичай да си клатим главата в знак на потвърждение или отрицание. Когато българите потвърждават нещо, те си поклащат главата надолу, а когато отричат – нагоре. Ще забележите, че и конят си поклаща така главата. Това движение означава нещо: когато конят си поклати главата, то значи: „Господарю, този път, по който вървиш ти, жена ти и децата ти, няма да те изведе на добро.” На физическото поле конят е емблема на интелигентността. Ако минавате покрай някой кон и той поклати главата си, то значи: „Приятелю, докато не изхвърлиш тази мисъл от главата си, няма да ти тръгнат работите.” Поправи поведението си и пак иди при този кон, и ще видиш, че той вече няма да поклати главата си. Когато вашият ум си клати главата като махало на часовник, това показва, че няма да ти върви работата. Гледай твоят ум да не си клати главата, да стои на едно място и да работи. Това има отношениеи към някои психически състояния: хора, които са много нервни, мигат с очите си. Когато човек започва да губи своето душевно равновесие, той клати главата си, мига с очи и си движи краката, но тези движения са неправилни, те са като една вихрушка, която само прах вдига.
По същия начин обяснявам и закона на скръбта. Някой казва:
- Скръбен съм.
- Хубаво, дръж си очите отворени!
– Но много ми е тежко на душата.
- Дръж очите си отворени! –
- Боли ме гърба.
- Изложи го на Слънце! Дръж ума си бодър, свеж и отвори очите си към Бога!
Казваш: „Е, сега за Господа ще седна да мисля!” С тези думи ти си затворил очите си. Някоя мома се влюби в някой момък и затваря вече очите си за майка си, за баща си, за всички в къщи и за момъка само мисли. Така и ние си затваряме очите, душата и сърцето и започваме да мислим само за временни неща.
Човек има три вида очи: едните са физически, вторите са на душата и третите – на ума. Ако в това се съмнявате, направете един малък опит: ако станете сутрин много неразположени, спрете се и кажете: „Няма да намигвам!” Отправете ума си към Бога, започнете да мислите за Бога, за всичко хубаво, за Ангелите. Помислете така пет-десет минути най-много и веднага ще придобиете равновесие на душата. А сега как се лекувате? – Станете сутрин, неразположени сте, турите раницата си на гърба и тръгвате по съседки и започвате:„Знаете ли колко ми е тежко!” Другата отговаря: „Ами ти знаеш ли на мен какво се случи?” Отиват после двете при трета някоя и си разказват своето тегло. Тя пък им се оплаква от своите несгоди и какво излиза от това? Всички носят раниците си. Не по този начин! Съберете се трите сестри, седнете на стол, обърнете се на изток, помислете малко около десет-петнадесет минути и умът ви веднага ще се разведри и една Светлина ще проникне в него. Тогава, колкото и малка мисъл да ви дойде, приложете я.
„А безумний в устни ще се подплъзне.” В тази притча са взети символите на очите и устата. Който намигва, докарва скръб, а безумният е този, който дълго време е намигвал. Неговият ум от дълго намигване е станал безумен, т.е. говори това, което трябва и не трябва. Всички съвременни хора страдат от това. Мъжът ти направил нещо, казал ти нещо обидно и ти веднага тръгваш от къща в къща да разказваш какъв е мъжът ти. Ти, като повтаряш едно и също нещо, бъркаш в един и същ кош: „Мъжът ми е жесток, вагабонтин, аз го мислих, че е благороден!” А другата казва: „Твоят е цвете, ами моят знаеш ли какъв е!” Кой е виновен за това? Мъжът ви е намигнал, а вие отивате сега да намигвате. Мъжът ви е намигнал, а вие вече сте безумна в устата. Това, което развращава в света, което причинява най-големи страдания, са онези нехармонични и некрасиви образи. Например говориш някому, а той си изкривява устата. Какво значи това изкривяване?
Щом се подхлъзнеш, ще има падане. Тъй че онзи, който намига, ще му бъде тежко на душата, а това подхлъзване не е нищо друго освен падение. Паднеш от някой мост при катастрофа – то е подхлъзване. Падението всякога е изгубване равновесието на душата. При това падане стават най-големите нещастия. Най- важното нещо е да държиш ума си бодър и свеж.Друго важно правило е: когато ще говорите нещо, да го обмислите добре. Дайте си един отчет дали това, върху което ще говорите, ще причини полза вам или другиму. Ако това, което ще говориш, не ще причини никому полза, занимавай устата си с нещо друго. Устата не е канал за помия. От нашата уста трябва да излиза всичко най-възвишено и чисто – всичко, което може да причини благородство. А лошите думи, които често излизат от устата ви, трябва да отидат на друго място, предназначено специално за помии.
Аз ще ви покажа този закон, ще ви покажа как действа физически една мисъл: ако не държите вашите мисли отворени, т.е. ако не контролирате вашите мисли, тези нечистотии ще излязат от устата ви и няма да се мине много време и вие ще пострадате от запичане и ще трябва да си правите клизма. Казвате за някого, че се е запекъл. Казвам: намигнал е, не е пазил словото си. Всяка мисъл произвежда физиологическо действие върху нас, затова от устата ви трябва само чистота да излиза. Инак ще викате доктори. Не ви трябват доктори, а трябва да потърсите причината на всяка болест. Ще кажеш: „Аз съм направил устата си канал и трябва да я изчистя!” Всички хора са направили устата си канал и искат да живеят добре. Устата ви трябва да бъде чучур на някоя чешма. Ако имате запичане, наука не може да имате. Червата и стомахът трябва да бъдат свободни.
По-нататък ще ви говоря какво отношение има между главата и стомаха. Между душата и духа в тялото има много тясно съотношение. Имайте предвид, че стомахът е глава на душата. Стомахът е мъж. Между този мъж и главата има тясно съотношение, те се разбират добре, защото са мъже. Белите дробове са жени на мозъка, а сърцето е тяхното дете. И стомахът си има жена и дете. Аз искам само да доведа до съзнанието ви идеята, че всяка мисъл, която минава през вас, ще произведе известен резултат в организма ви, който резултат ще се прояви или сега, или в друг някой ваш живот. Ако не поправите сега мислите си, те ще останат такива и за хиляди години напред. Някой ще каже: „По благодат съм спасен.” Как? Когато паднеш във водата и те извадя, може по благодат да си спасен, но след изваждането ти трябва да се научиш да работиш.
Аз ви говоря върху прочетения стих, защото зная, че вие много се ритате с устите си. Знаете ли, че човешката уста е едно от скорострелните оръдия, ужасна картечница е тя. Досега тя е била в чужди ръце и ние трябва да я освободим. Човек, който не може да мисли добре, той си удря главата в стената. По главите аз класифицирам хората така: едни, на които главите са разумни, и други, на които главите са от тиква или чутура. Ако главата ви е от тиква или чутура, нямате шанс за успех. Трябва да карате мозъка ви да работи и да свършва работата си.
Не искам да се обезсърчавате и да не работите. Когато констатирате някоя погрешка, знайте, че тя е присадена отвън, тя не е качество на душата. Имате раница на гърба си – това не е качество вътре у вас, не мислете, че сте се родили с раница. Влязла е някоя лоша мисъл у вас – тя не е ваша, изхвърлете я. Когато ви кажа, че у вас има някоя лоша мисъл, това да не ви докача, защото аз искам да ви направя цялостни вътрешно. Самата мисъл, със своето пребиваване у вас, ще ви докачи. За да се утаят тези мисли, трябва да намерите противоположни на тях. Не намигвайте, а дръжте мислите си отворени. Който и да дойде у вас, нека дойде, но без да му намигате. Защото Христос казва: „Всеки, който влезе през плета, крадец е и разбойник.” Всяка мисъл трябва да влиза през вашите очи и мозък. Всяка мисъл, която е влязла през сърцето ви, е един разбойник. Такава мисъл не трябва да ви безпокои, но да се държи вън от кошарата.
Вътре в човека има три подразделения. В право-славната църква има също три поделения, които са определени от хиляди години. Те показват развитието на човека. Първо е отделението за оглашените, после – за верующите и трето – за свещеника, който свещенодейства и който разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е Учителят. Олтарът е мястото на Учителя, който излиза от там, туря огън и тамян в кадилницата и кади. Ако мигат днешните попове, защо правят това, защо кадят? Те не знаят защо. Аз зная защо. Това и вие често правите: слагате тамян в кадилниците си и тръгвате да гоните дявола. Дяволът с тамян се не гони, тамянът е само едно дезинфекционно средство. Горенето на тамяна показва, че вашето сърце трябва да бъде също така горещо. Хубавите мисли от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която вие живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна. Но ако носите вашия буквар под мишница без да го четете, той не ще ви ползва. Ето защо Господ ви е дал очи, които са прозорци на душата.
Следователно всякога, когато е светло, трябва да държим очите си отворени и да приемем толкова Светлина, колкото ни е потребно. Някой път казвате:„Много е светло”, някога казвате: „Тъмно е”. Е добре, отвори си очите повече! Има хора, които нощем пътуват и им е тъмно, но и вечер има Светлина. Само че за нея са необходими по-чувствителни органи, които да я възприемат. Тази Светлина я използват ясновидците. Истинските ясновидци виждат вечер по-добре, отколкото денем, но те не намигат. Те държат очите си отворени. Дръжте всякога мисълта очите ви да бъдат отворени! Казват за някого, че е „умрял с отворени очи” и бързат да му затворят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички учители и свещеници гледат да затворят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в Живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш! Че ти си много закъснял, ние колко неща вече знаем!” Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие?! Така не бива, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много хубаво си направил, започнал си добре.” Не е важно кога ще се стигне. Аз, като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, което срещам на пътя, и най-после стигам. Не е нужно да се бърза, за да се стигне по-скоро до Черни връх. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, гледай какви буболечки, какви пеперуди има и ако умът ти е постоянно буден, ще видиш как Бог работи. Бих желал на всички така да са отворени очите.
Казвате: „Какво да направим, за да се спасим, как да се спасим?” Всеки, който не намигва, той е спасен, а който намигва, той се дави. Затова не обезсърчавайте никого. Лицата ви, като ви гледам, на вид са строги, но те не са такива от истинска сериозност, а от съжаление за изгубените младини. Казвате си: „Едно време, когато бях хубава, млада!” Не си остаряла, не се лъжи! Мислите, които имаш в себе си, те са стари, дрехите ти са стари, но душата ти е всякога млада. Когато остарее, твоето тяло не е способно вече да предава твоите мисли и Господ казва на Ангелите: „Иди, съблечи това мое дете, чиито дрехи са много нечисти и не могат да се перат!” Казвам: братко, ще те съблекат. Или, казано на ваш език, ти трябва да си заминеш и втори път да дойдеш.
Като ви говоря за отворени очи, искам да държите физическото си тяло всякога чисто. Ще ви кажа какво влияние имат добрите мисли върху физическото ви тяло. У светиите, които са живели дълго време чист живот, се образува една особена приятна миризма, едно вътрешно много хубаво благоухание, наречено нюкс. Когато имате някое хубаво душевно настроение, когато сте били в някакво размишление, вие чувствате една приятна миризма, която е на някой възвишен дух, който ви е посетил. Вземете за пример поста: в него се пораждат такива мисли и се виждат такива неща, които другите не виждат. Има религиозни хора, които много се молят, но нищо не виждат – те само мислят как да се спасят. Долу тези мисли! Има страдания на онзи свят, но тук има и по-лоши. Когато вършите престъпление, усещате един голям ад. Всеки е опитал този ад вътре в душата си, защо търсите друг ад? Другият ад е играчка. Този, вътрешният, е страшен и тогава казвате: „Този червей не престава да рови, не свършва!” Той е като една тения, срещу която вземате лекарства, изхвърляте я навън, но главичката пак остава. Казвате: „Защо е влязла тази тения?” Защото вашите очи са били затворени. В тази тения е влязъл един нечист дух, който постоянно смучe. Тази тения ще излезе сама по себе си, ако се научите да държите очите си отворени, а устата ви да не са безумни. Може така да тренирате вашата воля, че от мястото, гдето е тенията, да я изхвърлите навън за една минута.
И тъй, ние, сегашните хора, които може да се лекуваме сами, нямаме нужда от лекар. Вие трябва да се калите. За да се познае твоята мисъл силна ли е или не, направи следното: имаш ревматизъм, който с никакви лекарства не се излекува; виж първо каква храна му е потребна и после със силата на волята започни да го местиш от едно място на друго в тялото си. Щом започне да се премества от едно място на друго, кажи му:„Господине, ти си влязъл в моя организъм, когато очите ми са били затворени, но сега заповядай към задната врата!” А задни врати ние имаме много. Като се простуди някой, лекарите му дават аспирин, който причинява изпотяване. Порите, през които става изпотяването, са задни врати. Не казвам, че не трябва да се изпотявате, но казвам, че една мисъл, допусната да влезе в нашето физическо тяло, трябва да излезе навън през тези пори. Порите се жертват за нашите очи и казват: „Ние сме готови да услужим на нашия господар.” През тях излизат всички нечистотии. Когато човек в моралния свят извърши една грешка, усеща, че в него се събират много утайки. Не премахвай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейната причина. Някой казва: „Искам да бъда светия!” Щом искаш да станеш такъв, върви по пътя, по който е минал светията. А теб те заболи гръбнака и хайде, бързаш да дойдеш при мен. Болките, скърбите, страданията са необходими и за тях не съжалявайте, но намерете начин, по който да ги използвате. Дяволът е влязъл в нас, но ние няма да го изхвърлим навън, а ще го впрегнем на работа и ще му кажем: „Ние осем хиляди години ти работихме, твой ред е и ти толкова години да ни работиш!” Дяволът е интелигентно същество и затова трябва да го накараме на работа.
Главното упражнение, което ви предстои този месец, е следното: развиване на волята. Но не тази, която вие имате, а разумната, Божествената воля. При развиване на волята мислите ви трябва да бъдат строго определени. Две мисли едновременно не трябва да ви занимават. Ще разбирате една мисъл, една работа ще свършвате първо, а после друга. Всичко у нас е свързано като в една верига. Ще поясня мисълта си: ние вървим по един определен Божествен план и всеки ще работи различно. Да допуснем, че един от вас е тъкач, друг – писар, трети – работник на лозето и т.н. Търговецът ще приложи мислите си в търговията, тъкачът – в тъкачеството си, копачът – в копането, изобщо всеки – в своето призвание. Онзи, който е тъкач, ще тъче здраво и солидно; преждата му ще трябва да бъде здрава, нишката му също ще трябва да е здрава, а не прицвъкната. Защото всяка мисъл се оприда от мислите и желанията, които ви занимават. Така се сформира цялата мисъл. Тази нишка трябва да бъде здрава и изтъкана по всички правила. Тази нишка, така изпредена, ще влезе като Сила на вашата воля, защото волята ще трябва всякога да се приложи в материалния свят.
Там, гдето искаме да приложим мислите си, ще имаме спънки и препятствия. Ребус е този свят за нас. Например вие се оженвате за един мъж и искате да бъдете щастливи, но не можете да се споразумеете. У кого е грешката? И у мъжа ви липсва нещо, и у вас липсва нещо – и двамата сте влезли със затворени очи. Ако главата му отзад е вирната или сплесната, ако очите му са много малки, а устните му са много тънки, какво очаквате от такъв човек? Това показва, че не сте един за друг. Добре, какво ви остава тогава? – Да направите вашите устни по-дебели, да развиете вашето сърце. За да развиете вашето сърце, трябва да турите волята си в действие.
Френолозите казват, че сегашните хора имат четиридесет и една врати, през които могат да приемат посетители. Опитвате през една врата – не може да влезете, опитвате друга и най-после ще намерите някоя врата, през която ще може да влезете. Така че, по много начини може да влияете на хората. И детето знае този закон и забележете, че когато то иска нещо, започва с думи: „Мамо, дай това!” – „Не може!” Започва тогава то да те милва, целува и най-после ти се съгласяваш. То е отворило една от твоите врати и е влязло вътре. Умно е това дете и по този начин то е употребило своята воля.
Но ще кажеш: „Не искам да лицемеря.” Няма как, ще гладиш, ще милваш, ще лъснеш този човек. Неговата ръка е нечиста – ще я измиеш, ще направиш една превръзка. Трябва да изучавате човешката душа, това не е лесно изкуство. Аз говоря за отношения между здрави хора, но ако и двамата сте болни, тогава ще извикате някой ваш ближен отвън. Някой път се роди едно дете – то ще лекува баща си и майка си. Всеки отделен член може да спаси целия дом.
Отворете очите си към Бога! Ще знаете, че няма Същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви Ангели, Серафими, Херувими не могат да се сравнят с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мен ли ще се занимава?” Вие причинявате страдания на Бога, като нямате вяра в Него. Философите казват: „Нима Господ ще се занимава с теб, ти си един нищожен пигмей!” Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества в океана, дори тях чува, та вас ли няма да чуе. А вие, хората на XX век, държите очите си затворени и се лишавате от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба десетки години, ще има много болести у нас. Аз твърдя това не само за физическото поле, но и за Духовния свят, гдето причините са едни и същи. Молим се на Бога, но не излизаме от избите си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Но ще кажеш: „Не зная какво е Бог.” Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си на него и се ползвам от лъчите му. А учените хора казват: „Не използвай лъчите му, защото не го знаеш какво е!” Човек, който е тръгнал към Бога, колкото и малко да се е замислял за Него, е спасен, колкото и да е лош като човек.
Знайте, че в това Учение, за което ви говоря, човек не погива. Дори ако изгубиш ръцете, краката, очите, ушите си и т.н., няма погиване. Но казвате: „Изпъдили го.” Нищо, той е изпъден от училището за година-две, но после го приемат да учи пак. Който смущава другите, той бива изпъден вън. Ако вие не изпълнявате това, което ви учат, ще ви изпъдят, за да дойдат други, които искат да слушат и изпълняват.
Сега, в духовно отношение аз често ви чувам, че биете скамейки. Наука не се учи така. Няма да ви помогне удрянето върху скамейките вътре в училището. Който има воля, ще я упражнява не върху скамейките, а върху ревматизма, или когато го боли корем. Вложете у вас чистите си мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се придвижите само с една сто милионна част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това Учение, изведнъж ще направите много нещо. Аз ще приема за голям прогрес, ако само с една сто милионна част от милиметъра успеете. И това е един прогрес. В цялата Вечност ще има един непреривен прогрес от знания. С такава бързина и аз се движа, не се обезсърчавайте. Всеки учен, който иска да наблюдава, се движи бавно. А вие искате бързо да свършите и да кажете след това: „Готов съм вече за професорска катедра.” Тази сто милионна част от милиметъра е вечна и най-точна мярка.
Ще ви представя една фигура: представете си проекцията на един център на безконечност и предположете, че за двадесет и четири часа тя трябва да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине една сто милионна част от километъра? Тук тя се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе, е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се задвижи материята на вашето сърце с такава скорост, вашето сърце и ум щяха да се стопят. Затова долу трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте!
За да можете да упражнявате волята си, всякога трябва да заменяте едно неприятно състояние с друго приятно. Ще ви дам начин за усилване на волята ви. Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него: станете, употребете един час и посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Не казвайте: „На мен огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други!” Идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте десет-петнадесет минути и вижте има ли някакво роптание там или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето.
Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде в сърцето ви, изпълнете я. Ще изпълните тази мисъл не както е писано в книгите, а както ви подсказва вашето сърце. Ще я изпълните не по принуждение, а по закона на Божествената воля. Може да си кажете: „Е, най-напред ще поправя своя дом.” Че всички хора нали са все Божи домове! Един човек, на когото можем да помогнем, е все от Божествения дом. Не престъпвай закона на баща си и майка си, дръж своята воля в съгласие с тяхната и ще бъдеш спасен.
Не се пресилвайте с каляването на волята си. Достатъчно е всеки ден да свършвате една най-микроскопична работа. Например, ако дадеш на един човек чаша вода, и то е достатъчно. Ще кажете: „Е, чак толкова малка работа!” И това е нещо сторено.
Друго правило: не отивайте по разни къщи и семейства, когато ви е много тъжно, скръбно, за да ви олекне. Не носете вашия боклук на ближните си, това не е наука – не по този начин трябва да ви олеква. Така ще отивате с цел да използвате, но без да искате ще позволявате да ви използват. Ако ходите по другите къщи с цел да ви олекне, да оставяте там своя боклук, ще ви научат всички и няма да ви приемат. Искам всички да сте чисти, да нямате нищо под ноктите. Изчистете си дрехите, измийте се и тогава идете при Бога! Защото самата мисъл да бъдеш чист е воля, самата мисъл дa отидеш чист при Бога действа върху ума ви. Ако си нечист, съблечи дрехата си, измий се и иди при Бога, иди да се помолиш! Ученик, който е нечист, не се приема. Това не означава да станете педанти и да се вглеждате в хорската чистота. Всеки да се занимава със своята. Който се занимава с хорските нечистотии, той се покварява.
Tака ще започнем от физическото към духовното. Аз харесвам светските хора, защото те вървят много добре, те обръщат голямо внимание на физическата чистота. От тях се иска само крачка напред, за да влязат в Царството Божие. Имат ли това изкуство – физическата чистота, те ще преминат и към духовната. Тези неща са потребни за създаване на една благоприятна атмосфера за човешката мисъл. От нечистотата на мислите се създава една неприятна атмосфера, от която учениците се демагнитизират. За работата на ума всякога е потребна Чистота. За да се наблюдава небето, трябва да има чистота. Като казва Христос, че чистосърдечните ще видят Бога, Той показва, че Чистотата е едно условие за виждане. Тъй че, Чистотата ще я държите като едно условие за усилване на волята. Тя може да се придобие само чрез ученичество. Това е религия. Религията има за цел култивиране на сърцето, но не трябва да се спираме само там. Това кланяне на Бога трябва да бъде в Дух, в Истина и в разбиране.
Тези Сили, които Бог ни е дал, трябва да знаем как да ги владеем. В душата и в сърцето има запичане, което трябва разумно да се използва. Казвате за нещо: „Да го хванем като вол с повод.” Не може така. Що е повод? Поводът е един закон, с който може да владеете мислите на вашата душа, ум и сърце. Не гледай дали си в настроение, или не. Прочети днес малко и като се свърши деня, дай си сметка какво си научил. Записвайте това в едно тефтерче. Досега вашият живот е бил безразборен: ставате сутрин и до обяд сте все в кухнята, следобед пак нагоре-надолу и вечер си лягате уморени. Казвате си: „Е, утре пак същото нещо ни чака, кога ще се освободим?” Няма да се освободите, защото в този труд придобивате знания, калявате волята си в тези мъчнотии.
Не съдете другите, оставете ги в техните грешки, но по-силните нека да помагат на по-слабите. Няма по- добра молитва от тази да помогнете на брат си. Господ, на когото се молиш, е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред Мен, я излез навън и свърши тази работа!” Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен.” Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото можеш да носиш. Това е все едно някое дете да вземе една алгебра и да я разглежда, макар че знае само да смята. Така е и с вашите мисли – някой път имате много хубави мисли и чувства и казвате: „Аз имам много хубаво настроение.” Това настроение ви е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа, необходима за вас.Сърцето ви да бъде чисто, душата – свежа, умът – бодър, а духът – крепък!
През този месец помагайте си едни на други. Не ходете да се плашите, че това казал Учителя, онова казал Учителя. Аз съм казал всичко на място, но вие криво тълкувате нещата. Който се учи, всякога е при главата, а който не учи, е на опашката. Много човешки души са се повдигнали толкова, че са дошли до Ангелите и много Ангели има, които са паднали. Имайте предвид, че вие имате всичката възможност да учите и ако не учите, грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Само дяволът е стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, за да влагате вашата воля в тези знания!
Някои са богати, а други – бедни. Сиромашията е работа, а богатството е почивка. Има лоша сиромашия, има и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е тогава, когато знаеш да работиш, а лоша – когато не знаеш да работиш. По същия начин има лошо богатство, има и добро богатство. Но друг път тези състояния ще си сменят ролите. Днес си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа” и започни да работиш. Утре си богат, кажи: „Днес ще си почина.”
Сега казвам: и ние ще помръднем тази вечер света с една сто милионна част от милиметъра, но трябва да работим всички колективно. Като ви казвам да обърнете омразата в обич, ви е чудно, но всякога омразата може да се извади, защото е вътре у нас. Как ще се извади? Ако искате да пречистите водата, оставете я да се утаи или поставете малко стипца в нея, за да се избистри. Имайте предвид, че вие сте в едно Училище и ще следвате уроците, които ви се дават.
Онзи, който ме слуша и не изпълнява, знаете ли на какво прилича? Все едно, че го прекарвате през една гостилница само да помирише от всички гозби и да си замине, а той е много гладен. А с мирисане живот се не живее. По същия начин много само с мирисане служат на християнството и казват: „Отлично е, вкусно е!” Който иска да влезе в християнството чрез знания, трябва да разбере, че могат да ви спасят, могат да ви лекуват, да ви обличат, но Знание по благодат не може да ви налеят.Това е човешко. Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти учим.” Не трябва само да се мисли. Да мислиш, това е твоя длъжност. Да се молиш, това показва, че трябва да си платиш борча. Казваш: „Аз дишам”; длъжен си да дишаш, то не е работа на твоя дух. Знанието произлиза от Свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията Воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да му постави шесторка – шесторката трябва да е вътре у вас. Аз нямам шесторки, не давам нищо по благодат и шесторка слагам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви поставя седморка, то е закон на съвършенството.
Вие искате да започнете с големи работи, но трябва да се върнете назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ го изпрати в най-ниското положение, на училище. Той се учи тридесет и три години, макар че произлизаше от най-високото положение, смири се, послушен беше, впрегна се в дърводелство и работеше столове. Той правеше столове за вас, които сега все за столове спорите. Столът е символ на известно положение, което човек трябва да заема в света. И в къщи, и навсякъде – все за столове спорят. Христос учи това изкуство да прави столове, та като седнете на тях, да ви е приятно. Христос имаше желание и да спаси хората. В какво се състои то? Той ги учеше да ядат здравословна храна. Трябва да храните душата си със здрава храна, ума си – със здрави мисли, а сърцето си – със здрави чувства.
Беседи пред Сестрите
07.11.1918 Четвъртък,
София
|
| |
Из „Великата майка”,
цикъл беседи пред духовна група от сестри (четвъртъчни беседи) 1917-1932
издателство Бяло братство, София 2006г
ISBN: 954-739-068-3
|
посещения: 7923
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
