Т. м.
Тема за следния път: „Постигнати резултати“.
Ето, на масата има няколко геометрически тела и два плода – ябълка и праскова – постигнати органически резултати. Телата, които виждате тук, са дело на човешкия дух. Те имат такива форми, които не отговарят на природните тела. Всяка форма в природата се отличава със специфична яснота. В случая, понятието „яснота“има същото значение, каквото разбираме под понятието „ясно време, ясна мисъл, ясно чувство“. – Какво се разбира под „понятие“? – Когато анализира нещата, умът вади свои заключения, наречени понятия. Можем да дадем точна дефиниция на думата „понятие“, да отговорим напълно на съдържанието, а можем да дадем и отвлечена дефиниция, далеч или близо до смисъла на думата. В първо време, думата „понятие“не е съществувала. После дошъл един учен, който я създал и й предал право на гражданственост. – Какво имал предвид първият човек, като си послужил с тази дума? Тя може да бъде разбрана, както са разбрани понятията „хляб, вода, въздух и светлина“. Също е разбрана и думата „ходя“. Тази дума може и да не е разбрана. Човек видял хляба и разбрал смисъла и значението му. На обикновените понятия, достъпни за всички хора, човек не е турил едни и същи имена. – Защо? – Защото разбиранията им са различни. Например, българинът казва хляб, англичанинът – бред, французинът – пен, турчинът – екмек. Това са различни понятия за едно и също нещо, но общодостъпно. – Кой пръв е турил имената на животните? – Адам. Така е казано в Библията. Същите имена са останали и до днес. Съвременните учени боравят със завършени резултати. Те си служат с готови понятия, с разработени езици. Всеки език е клон от един стар, първичен език, който произлиза от неизменния език на природата. Хората се отдалечили от истинския език. В този смисъл, те си служат с преводи, близки или далечни. Колкото по-далеч е човек от природата и неговият език е по-далечен превод. Природата е жива, разумна. Който се свърже с нея, ще разбере езика й. Тя ще му проговори, ще се отвори за него и той ще я разбере. Ако не се свърже с нея, тя ще остане глуха и затворена за него. Колкото и да плачеш пред камъка, той ще остане глух за твоите страдания. – Защо? – Затворил се е за тебе, не иска да те чуе. Колкото и да разказваш на човека за тоновете, за музиката, за струните, той нищо няма да разбере, докато не види цигулката и не чуе тоновете й. Той сам може да дрънка и пак нищо да не разбира. Такова нещо е и природата. Не се ли свържеш с нея, нищо няма да научиш.
Сега вие живеете в неразбраната за вас природа и слушате да ви се говори на неразбран език. Вие влизате през вратата на природата, но не както трябва. В това отношение, вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски учител да го пита, как трябва да живее за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът, по стар навик, вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при учителя си и разказал, как изпълнил съвета му. Тогава учителят отговорил: За да успяваш в живота си, бъди като адепта. Както и да постъпват с тебе, дръж мисълта високо. Ако бъдеш като военния, ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва. Това значи, да живееш по Мойсеевия закон. Да бъдеш като брамина, това значи, да мислиш по нов начин, а да живееш по стар. Новото трябва да ви стане плът и кръв. Религиозният, като мръдне само ръката си, изказва своето негодуване; не е нужно да отговаря на плесница с плесница. Бъди като адепта, който стои далеч от дребнавостите и разправиите в живота.
Има обикновени процеси в живота, които не са интересни. – Защо? – Защото се повтарят по един и същи начин, по една и съща форма. Вие говорите за точка, плоскост, тяло и мислите, че ги разбирате. Говорите още за ум, сърце, воля, душа, дух, но и тях не разбирате. Много естествено, не е достатъчно само да говориш за тях, за външните свойства на фигурите, на телата. Трябва да ги разбирате вътрешно, като живи фигури и тела. Нужно е да се знаят формите, т.е. фигурите и телата от гледището на живата, природната геометрия. Например, строиш къща. Ако си архитект, веднага взимаш в съображение всички измерения – дължина, широчина, височина. После, съпоставяш лицето на къщата към дължината и височината. Като направиш всички изчисления, ще вземеш предвид обема на къщата, височината и широчината на прозорците и вратите. Значи, освен геометрия, тук е нужна и естетика. Природата е построила човешкото тяло по същия начин. И тя е взела в съображение геометрическите и аритметическите съотношения между чертите на лицето, както и на цялото тяло. Значи, човешкото тяло не е нищо друго, освен къща. Едни къщи ви се харесват, а други – не. Казвате: Хубава къща е тази. За друга казвате, че не е хубава, намирате я сбутана, недодялана.
И тъй, къщата е резултат на нещо. Често, този резултат няма никакво отношение към вас. Че някъде се строи къща, това няма отношение към тебе. Обаче, мисълта за строежа оказва известно влияние върху тебе. Не се минават много години и ти казваш: И аз желая да си направя къща. Ако преди години ти казваха, че ще си направиш къща, не би повярвал. Обаче, след години тази мисъл ти се натрапва и в тебе се явява желание, наистина да си направиш къща. Следователно, всички процеси, които се извършват в природата, след време оказват влияние върху всеки човек. Това е въпрос на време: един процес оказва въздействие върху мисълта на човека след година, две или повече, а друг – след хиляди години. Ще кажете, че това са невероятни работи, ще чакате хиляди години! Какво ще кажете за процеси, които оказват своето влияние върху човешката мисъл след една – две години?
Помни: Това, което виждаш днес, след време ще остави отпечатък върху твоята мисъл. Това е неизбежен закон. Не мислете, че сте свободни от външното влияние. Каквато книга и да прочетете, каквото и да направите, рано или късно, то ще остави своето влияние върху човека. Вие ще влияете на хората, но и те ще ви влияят. Например, днес и жените си режат косите, както мъжете. Това става по тяхно влияние. Като гледали, че мъжете се стрижат, жените се подали на това влияние и днес, ако не всички, поне по-голямата част жени носят къси коси. Ти носиш една дреха, защото си видял тази дреха другаде и си я харесал. Значи, повлиял си се. Изповядваш едно верую, защото ти се харесва. Преди тебе други са го изповядвали. Запитваш нещо, без да знаеш, отде ти дойде този въпрос. Друг някой е мислил върху него, а ти го задаваш. Това са обяснения, които още не разрешават въпросите. Има въпроси, които нито миналото ги е разрешило, нито настоящето, но едва ли и бъдещето ще ги разреши. Покрай тези въпроси има неща, които трябва да се знаят. Например, малкият пръст на ръката ви пострадва, затиснат е от един голям камък. Какво е нужно сега: да разрешите въпроса, как е станало затискането на пръста, или по какъв начин да го освободите от тежестта. В случая, трябва да дойде един умен човек с лост и да вдигне камъка. Това е важно. Въпросът, как е станало затискането на пръста, коя е причината за това, остава неразрешен. На същото основание, казвам: В човешкото сърце има чувства, от които той трябва да се освободи. Отде са дошли те и как са дошли, не е важно. Този въпрос ще остане неразрешен. Говоря за влиянието, като закон, който засяга всички хора. Слушам един сказчик, в мене се явява желание да му възразя, да си изкажа мнението по даден въпрос. Отде се взе това желание в мене? – От окръжаващите. То не е мое желание. Всички, които го слушат имат желание да споделят мнението си по известен въпрос с него, да му възразят. Значи, желанието на едного обхваща всички и желанието на мнозина обхваща едного.
Трима американци отишли в Лондон. Единият бил висок 2 м и 30 см; вторият бил висок 2 м и 10 см; третият – 2 м. И тримата били гиганти. Като се разхождали из града, прочели обявление за сказка за американците. Те се заинтересували и отишли на сказката. Салонът бил пълен. Сказчикът, като описвал живота на американците, самите американци, с техните характерни черти, казал, че те повечето са дребни на ръст. Като го слушали, мнозина се запитвали, наистина ли са дребни американците. Под влияние на тази мисъл, тримата американци решили да възразят на сказчика по особен начин. Най-напред излязъл онзи, който бил 2 м висок; след него вторият, който бил 2 м и 10 см; и най-после излязъл Джон Холт, който бил висок 2 м и 30 см. Като ги видели, всички започнали да се смеят. Демонстрацията на тримата американци провалила сказчика. Това са крайности, наистина, всички американци не са толкова високи, но не и така дребни, както ги описвал сказчикът.
Често и аз ви говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без никакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100 – 200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още днес. Когато умът взима участие, всичко може да се приложи. Ето тази праскова. Виждате, колко е голяма. При развитието й човешкият ум е взел участие. Човек е положил големи грижи за нея. Иначе, по естество, тази праскова е дребна. Когато растението е благодарно за грижите, които полагат за него, съзнанието му се пробужда. Ако е плод, той изразява своята благодарност с големината си. В този плод е вложено повече чувство, повече любов. С това се дава стимул на желанията, скрити в семката. Тайната на градинарството се крие в изкуството да събудиш желанието в растението. Всички подтици се крият в семката, в зародиша. Как си обяснявате големината на динята? Едни дини са дребни, други – едри. Изобщо, плодовете биват различни по големина. Ще кажете, че това са лични въпроси. Каквито и да са, те заслужават обяснение.
Първата задача на науката е да даде такова знание, което да осигури здравето на човека. Здрав е онзи, в когото мозъкът, дробовете и стомахът работят правилно. Тези три системи трябва да бъдат в изправност. После, знанието се отнася до чувствата, които трябва да бъдат в изправност. Някои болезнени състояния се дължат на чрезмерно разширяване на чувствата. Други болезнени състояния се дължат на неяснота в мислите. Както на физическия свят хората изпадат в стълкновение, така се стълкновяват в мислите и в чувствата си. Ако те се борят за хляб, разбирам. Да се бориш в мисълта си за хляба, това значи, да го разпределиш така, че всички хора да са задоволени. Това е право и на природата. Тя е определила достатъчно храна за всички същества. Ето защо, ако разбирахте законите на природата, нямаше да имате никакви противоречия. Вие не сте съгласни с природата, затова постоянно се натъквате на противоречия.
Питате: По кой начин ще се оправи светът? – За да се оправи, светът трябва да мине през огън, всичко да изгори. Не говоря за обикновеното изгаряне. Например, имате безброй железни частички или парченца от стъкло. Какво можете да направите от тях? Да ги слепите по обикновен начин, това е невъзможно. Не остава нищо друго, освен да ги прекарате през силен огън, да се стопят и да образуват еднородна маса. Така всички хора трябва да минат през този огън, да се освободят от индивидуализиране. Този процес е неизбежен. Съвременните хора нямат ясна представа, как да се живее. Всеки мисли за себе си, как повече да се осигури. Разбойникът среща богатия и казва: Дай! – Чакай, има закони, не се да така лесно. – Никакъв закон; аз съм гладен, пари ми трябват. Аз трябва да живея. Богатият, който разполага със стока, повдига цената и казва: И аз трябва да живея. Касапинът, който коли говедата, казва: И аз трябва да живея. Аз не съдя никого, но констатирам известни факти. Такива са разбиранията на хората.
Вие сте дошли на земята, имате свои определени възгледи. Някои от вас са направени от такава материя, че като минавам покрай тях пазя се да не бутна някого. Ако го бутна, при най-малкото докосване до него, веднага се произвежда експлозия. Най-невинната дума да кажеш на човека, или невнимателно да се обърнеш към него, ще го изкараш от равновесие. Той ще постъпи или като военния, или като брамина, или като адепта. Ако постъпиш като военния, на една плесница ще отговориш с две. Ще се чудиш, защо си постъпил така. Отговарям: Това е твоя работа. – Другите имат ли право да постъпват, както искат? – Въпросът за правото и кривото и днес се изучава. Двама души се били. Те ще търсят адвокат, който постъпва по закона. Адвокатът доказва на съдията, че те нямат право да се бият. – Защо? – Еди – кой си член от гражданския закон гласи това – че нямат право да се бият. Моралистът казва, че Бог е създал човека и Той има право да го съди. Питам: Какво е вашето право? Какво трябва да знаете вие? Вие се интересувате, ще се оправи ли светът; ще живеят ли хората добре; ще бъде ли човек щастлив. Ето какво ще ви отговоря аз. Болният пита, как ще оздравее. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Покрай това, нужен е и човек да го гледа: да го пере, да го къпе, да го храни, да го утешава. Според мене, достатъчно е човек да измени начина на храненето си, за да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се разрешава. При тези условия и без да се насърчава, болният ще оздравее.
Някои от вас се интересуват от специфични работи, но такива не могат да се разглеждат тук. Много естествено. Ако изнесете светочувствителната плочка на фотографията на светлина, преди да сте я промили, образът на нея ще се изгуби. На същото основание, има идеи, които тук не могат да се разглеждат. Има въпроси от висок характер, за които се изисква особена обстановка. Всеки от вас има специфични въпроси, но тъй както сте наредени, те не могат даже да се повдигнат. – Защо? – У някои от вас личните чувства са силно развити; у други честолюбието е силно; у трети – гордостта, тщеславието. Ако учителят вдигне на урок един горделив ученик, който не е приготвил урока си, той ще преживее нещо страшно – изложил се е пред съучениците си. Какво ще бъде положението на ученика, ако в класа има момичета и момчета? Той ще изпита една обида, унижение пред съучениците си. Учителят не е предвидил, че ученикът не си знае урока. Ако знаеше добре урока си, честта на ученика щеше да се повдигне пред другарите му. Някога учителят си прави опити с учениците, но не всякога опитите излизат сполучливи. Учителят накара ученика да начертае права линия, а тя излиза крива. Учете се да чертаете прави линии. Има живи и механически линии, които трябва да се прилагат най-после. Ако искате да придобиете добро разположение, вземете лист бяла хартия и започнете да чертаете прави линии. Като правите това упражнение по три пъти на ден, ръката ви ще придобие известна техника и самоувереност, че можете да контролирате мускулите си. Упражнението ще окаже добро влияние върху чувствата и мислите ви, а също и върху вашия характер. Ако ръката ви трепери, а в мислите и чувствата ви има известно колебание, не можете да чертаете прави линии. Правите линии съществуват в мислите, чувствата и постъпките на човека. Ако не можете да чертаете тези линии, това показва, че в мислите, чувствата и постъпките ви има известна несъобразност.
Закон е: Човешката мисъл е в състояние да помогне на цялото човечество. Според този закон, всички тела са в равновесие. Достатъчно е да се закачи някъде една малка тежест, или да се бутне нещо, за да се докара едно тяло в движение. Представете си, че един неразумен човек отишъл на нивата, оставил семената незаровени и се върнал вкъщи. Обаче, разумният човек, като види това, засипва семената с пръст и те в скоро време изникват. Идеите на съвременните хора са също посяти и някои от тях ще изникнат, а други няма да изникнат. На всички семена, както и на всички хора, трябва да се дадат условия на развитие, защото е дошъл краят на века. Под „край на века“разбирам времето, когато всички идеи трябва да се опитат. Всички идеи – обществени, семейни, индивидуални, всички трябва да изникнат, да дойдат до един общ резултат. След това идва вече ликвидацията. Всичко ще се тури в хамбара и земята ще се покрие със сняг. Следната година земята отново ще се засее. Това е изнесено в поетическа форма. И съвременните хора имат свои идеи, които ще минат през същите изпитания. – Но моите идеи не отговарят на сегашните. Например, аз вярвам в Бога, а повечето хора не вярват. – Важно е, ще издържат ли твоите идеи? Може да те затворят, да те бият. Ще издържиш ли на вярата си? – И да ме убият, от Бога не се отричам. Друг казва, че не вярва в Бога. Като го поставят на изпитание и той умира за вярата си. Питам и двамата: Като сте готови да умрете за идеята си, какво допринасяте с това? След тях, още много могат да умрат за вярата си, но с това работата не се оправя. Да се жертвуваш за една идея, това значи, да паднеш в един голям трап. Един падне, убие се; втори падне, убие се; трети – също. Най-после, минат хора край трапа, запълнят го отгоре с пръст и никой вече не пада в него. Ето как се оправя работата. Светът не е обикновен трап. Той е сбор от множество малки трапове, които трябва да се запълнят и то не с хора, а с пръст. Трябва ли да се плаче за хора, които са умрели? Аз съжалявам живите хора, за тях плача. Ако с плач може да се върне живота на умрелия, плачете, но има неща, които не сте в състояние да направите. Ето, сега изсичат горите безразборно. Какво ще кажете за това? Горите са ценности на природата. Сега да ви приведа няколко примера. Един от нашите приятели си оставил палтото в кухнята и като го потърсил, забелязал, че часовникът му липсва. Търсил часовника си, но не можал да го намери. Чудил се, кой може да го вземе. Какво трябва да се прави сега? – Всички да дадат пари да му се купи часовник. Аз така разрешавам въпроса.
Друг случай: Носиш два хляба в торбата си. По невнимание, забравяш торбата някъде и един от хлябовете изчезнал. Ти предполагаш, че кучето е взело хляба. Подгониш кучето, не можеш да го хванеш. Сега не ти остава друго, освен да закачиш торбата на сигурно място, да запазиш другия хляб.
Ние се отклонихме от въпроса. Има въпроси, с които не трябва да се занимаваме. Те са толкова силни, че могат да повалят човека на земята. Те произвеждат такъв ефект, какъвто амонякът произвежда. Някой си чувал за амоняка и пожелал да го помирише. Приятелят му купил в едно шише от най-силния амоняк и неочаквано го поднесъл под носа му да го помирише. Миризмата му била толкова силна, че той не могъл да издържи и паднал на земята. Казвам: Много мисли и желания, много идеи приличат на амоняка. Достатъчно е да се докоснеш до тях, за да се повалиш на земята. Опитай се да се докоснеш, по невнимание, до ханъмката на някой турчин. Без да мисли много, той ще извади кобура си и ще те повали на земята. Днес повечето хора носят револвери. Кажеш ли нещо, което не им харесва, ще ти теглят куршума.
Днес всички хора воюват: едни са на фронта, други – в тила. Онези, които са на фронта, ще свършат работата си добре. Те са разумни, никой няма право да се меси в тяхната работа. Онези в тила само ще ги подкрепват. Как ще се бият те, с какви методи ще си служат, това не е ваша работа. Щом сте в тила, ще знаете, какво се иска от вас. Всеки трябва да знае, какво се иска от него. Едно се иска от всички: да изучавате по-високия свят, над вас и да се свържете с напредналите същества. – Де са тези същества? – Според едни, тези същества не живеят на земята; според други, те живеят само на земята, а според трети, те са навсякъде. Не е важно, де живеят те. Важно е да се свържете с тях. Те имат светъл ум, отлично сърце, благородна и разумна воля. Да се свържеш с едно от тези същества, това значи, ако си бил малодушен, да станеш смел; ако си в тъмнина, да придобиеш светлина. Велико нещо е да бъдеш свързан с възвишения свят!
Казваш: Каква полза, че съм свързан само с едно разумно същество? – Който знае закона на едното, той знае закона и на множеството. Едното е свързано с множеството. Под „множество“разбирам целокупността на Битието. Целокупността включва всички възможности и постижения. Дали си музикант, поет, художник или учен, щом си свързан с целокупното, ти ще бъдеш гениален. Ти ще помагаш не само на себе си, но и на всички хора.
Първата задача на човека е да изучи свойствата на твърдите, течните, въздухообразните и светлинните вещества. После ще изучавате свойствата на ума, сърцето и волята. Остават още три области за изучаване. Достатъчно е да изучите това, което ви казах. Който е готов, може да го поставим в магнетичен сън и като се събуди, ще види, че се е освободил от един свой недостатък. Ако е бил упорит, след събуждането си, няма да остане следа от неговата упоритост. Под „упорит“човек разбирам този, който не е полезен нито на себе си, нито на другите. И природата постъпва по същия начин. Когато иска да повдигне един човек или един народ, тя го прекарва през дълбок магнетичен сън. Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания. И след като се справи с тях, той се новоражда, влиза в нов живот.
И тъй, от всички се иска вяра. Вярата има отношение към ума. Щом вярваш, ти ще се освободиш от всички трудни положения. Вярващият има знание, той разбира нещата. Някой му казва: Тури крака си в тази каша. Той поглежда, вижда, че кашата е циментова и казва: Преди да тури крака си, ще опитам с едно дърво. Ако след един час мога да извадя дървото, ще туря и крака си. Казвам: Глупавият направо ще тури крака си, но умният ще проучи свойствата на цимента и после ще прави опит с него. Друг е въпросът, ако туриш крака си във вода. Ако кракът ти е бил кален, водата ще го измие, без да му причини някаква пакост. Повече от половин час не дръж крака си във вода. Тя ще отнеме топлината на тялото ти и ще се простудиш. Ако ти кажат да се качваш на височина, пак ще бъдеш внимателен. – Защо? – Колкото по-нагоре се качваш, въздухът става по-разреден и организмът не може да издържа. От три хиляди метра нагоре, дишането се затруднява и от носа започва да тече кръв. Ако се изкачиш на височина 5 – 6000 метра, ти дохождаш вече до едно безразличие. Въздухът е приятен, разреден, но организмът не издържа на тези условия. Сега, вие сте дошли до една област на желания, колкото приятна, толкова и опасна: Искате всички хора да живеят добре. Идеята е отлична, но за да се създадат такива отношения, трябва да се изменят условията на живота. Това не може да се постигне в един ден, нито в една година, нито в един век. За да бъдат всички хора щастливи, нужно е участието на всички добри хора, на всички умни хора, да заработят в един дух. Освен това, трябва да дойдат разумни същества извън земята, да вложат и те своите усилия. Най-после, да дойде и Бог със своята мисъл, да вложи ред и порядък в света. Днес, една малка част от човечеството мисли за доброто на хората. Така не може лесно да свършиш училището. Да изясня идеята си: Ти искаш да свършиш училище. Това е първият социален въпрос, от който се интересуват мозъкът, дробовете, стомахът – неразделните другари на човека. После, трябва да вземат участие всички учители, всички професори, да мислят добро за тебе, да ти съдействат в уроците. Само така, ти ще бъдеш окрилен и ще вървиш напред.
Съществува един свят на опити, в който се влиза по особени пътища. Ако някой се опита да влезе там по обикновени пътища, непременно ще го върнат назад. – Защо? – Там не се позволява да влезе човек с кални крака. И най-малката кал не се допуща там. Като влизате в една къща, вие леко изчиствате краката си от прах, от кал и казвате: Изчистихме си обувките. Това не е достатъчно. Идеално чисти трябва да бъдат обувките. Вие ходите с обувки и в дома си и в учрежденията, където работите. Какво става най-после? Намирате един беден човек, който срещу малко възнаграждение, очиства калта или праха от обувките ви. Вижте, какво правят турците. Като им дойде гост, още отвън той събува обувките си и обува чехли, които домакините му предлагат. Какво заключение ще извадите от всичко казано досега? Докато сте тука, слушате, одобрявате, каквото ви говоря, а като излезете, нищо не можете да приложите – карате обикновения си живот. Такова е състоянието на болния, който има някаква рана на пръста си и казва: Дано Учителят ми даде цяр за ръката! Ако болният страда от корем, той се свива на една, на друга страна и не може да разбере, какво се говори. Много естествено, съзнанието му на много места е прекъснато от болки. За да си извадиш истинско заключение за нещата, това зависи от твоето здравословно състояние. Здравето подразбира първо, мисълта да бъде организирана. Без такава мисъл, човек може да попадне в дисхармоничен свят. Ако влезете в една външна организация, тя ще окаже особено влияние върху вас. Във всяка организация законите са едни и същи. Ако влезете между религиозни хора, които мислят криво и вие ще мислите като тях. Ако влезете в политическа партия и там може да придобиете криви възгледи. И земеделецът, като не разбира законите, сам изопачава мисълта си. Целта ми е да се усвоят правите неща, които помагат на човека. Като мисли и чувствува правилно, човек ще знае, как да постъпва в обществото и като го слушат хората с внимание, той ще умее да прокара своите възгледи. Ако не знае, как да постъпва, веднага ще предизвика реакция.
Ще кажете, че вие си имате правила, методи за прокарване на своите възгледи. – Имате методи, но те сега не вървят. Какво ще правите тогава? Вие трябва да се върнете в онова първично състояние, когато светът се е създавал, да разберете, по какви закони, именно той е създаден: по механически, органически или по законите на възвишения разумен свят. И като си отговорите на този въпрос, ще поемете пътя на естественото развитие на нещата. Всички се нуждаете от съществено знание. Толкова години ви говоря, толкова години вече изучавам българина и разбрах, за какво е способен той. Българинът е трезв и голям философ. Той лесно се сгорещява и лесно изстива. Като те срещне, веднага се отваря и те приема като спасител. Слуша, какво говориш и всичко одобрява. На другия ден го срещаш, но вече малко охладнял, държи се резервирано. Казва: Хубави са тези идеи, но... Той се страхува, да не се подхлъзне. Седи и си мисли: Ако приема тези идеи, може да пострадам. – Колкото можеш да пострадаш от слънчевите лъчи, толкова ще пострадаш и от моите идеи. – Много е патила моята глава. – От моите идеи глава не боли. – Могат ли да се приложат без пари? – Разбира се, могат. Остане ли да се прилагат с пари, работата е свършена.
Преди години срещнах един адвокат, голям скъперник. Рядко съм срещал такива скъперници. Аз пожелах да го изследвам, да измеря черепа му. Той се съгласи, но веднага започна да описва положението си. Каза ми, че имал жена и деца, все около тази тема се въртеше. Най-после се сетих. Той искаше да ми каже, че ако имам намерение да взема пари, ще знае, че не може нищо да ми даде. Като схванах мисълта му, аз го успокоих мислено, като му казах: Не се тревожи, аз няма да ти взема нито пет пари. Щом се успокои напълно, тогава започнах да измервам главата му.
Помнете: Новите идеи, които идват в света, ще ви принесат такава полза, каквато не подозирате. След време ще разберете, какво сте придобили. Новите идеи са като лотарийните билети. Купиш си един билет и не знаеш, ще спечелиш ли, или не. Когато се тегли лотарията, тогава виждаш, че билетът ти печели един милион. Днес приемеш една нова идея и едва след 20 години виждаш, какво си спечелил. В новото, което идва в света, всички билети печелят. Там няма празни билети. Ако една идея попадне при добри условия, тя ще донесе грамадни богатства. Едно се иска от вас: да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своя резултат. Това няма да стане механически, но по разумните закони. Тогава условията ще се подобрят и невъзможното ще стане възможно. Сегашният социален строй ще се смени с нов. Тогава ще разберете, защо старото трябва да се замести с ново.
Ето защо, докато сте още в училището, изучавайте законите на живота, на разумната природа, за да се ползвате от тях. Тогава, като българският адвокат, трябва да знаете предварително, ще плащате ли, или не. Като приемате една идея, нужно е да знаете, заслужава ли тя да работите и живеете за нея, или не заслужава. Ако идеята, която приемаш е по-велика от тебе, живей за нея и бъди готов на всякаква жертва. Тя ще допринесе нещо не само за тебе, но и за цялото човечество. Има смисъл да се жертвуваш за една идея, ако тя донесе светлина, свобода и изобилие в човешкия живот. Под „изобилие“разбирам задоволяване на физическите нужди на хората. Под „свобода“разбирам освобождаване на човешкото сърце от всички заблуждения. Под „светлина“разбирам откриване на нови пътища за човешкия ум. Следователно, човек ще се спаси, когато в ума му влезе новата светлина, в сърцето – новата свобода, а във волята – физическото изобилие.
– Само светлият път на мъдростта води към истината.
– В истината е скрит животът.
6. Лекция от Учителя, държана на 28 октомври, 1932 г.
София – Изгрев.
Младежки Окултен Клас
28.10.1932 Петък,
София
|
Начало
