| Порталът към съзнателен живот |
Свобода и ограничение
(Утринни Слова,
09.10.1932 Неделя, София)
Беинса Дуно |
|
Размишление.
Ще прочета трета глава от Евангелието на Матея.
Днес аз ще говоря само на онези от вас, които разбират. Останалите ще чакат още много време, докато започнат да разбират. Те са като малките деца, които едва пъплят. Каквото и да им кажеш, те все ще си пъплят: нито разбират, нито могат да мислят. Да оставим децата настрана, нека си пъплят. Като видя червея, казвам: Нека си лази, не му е дошло времето да ходи и да разбира. Като видя птицата, казвам: Нека си хвърчи, не и е дошло времето да разбира. Като видя рибата, казвам : Нека си плува, още не й е дошло времето да разбира. Червеят, рибата, птицата още не могат да се разглеждат като символи на съзнателен живот. И сегашните разбирания на хората са детински. Има добри, възпитани и благородни деца. Има и деца своенравни. Дето и да ги туриш, всичко развалят и опетняват.
Като говоря, някои не ме разбират, и думите ми произвеждат обратен ефект. Те се засягат, защото личните им чувства са силно развити. Като зная това, аз заемам известна дистанция, да не ви засягам. Не само хората се засягат, но всички същества се засягат. И най-малките същества се докачат. Докато се докачате, всякога ще се намери нещо, което да ви засегне. И светлината даже ви засяга. Кой не е свивал очите си пред силната светлина? Казваш на светлината: Не влизай толкова силно в очите ми. По-малко влизай. И току свиеш очите си. На силния вятър казваш: Не духай толкова силно. Но той не иска да знае, че се обиждаш, влиза в дрехите ти, развява ги; разпръсква косите ти и т. н. Като се обиждаш, на кого първо ще се сърдиш: на вятъра, на слънцето, или на светлината? Някога човек се раздвоява в себе си, сърди се на самия себе си. В първо време, човек е весел, разположен, доволен от себе си. После става сериозен, гневи се. На кого се гневи, с кого се разправя, сам не знае. Гневът е сила, но смехът и радостта също са сили. Изобщо, всяко състояние, през което човек минава, е сила.
Казваш: Аз не се гневя. – Не, няма човек в света, който да не се гневи, да не скърби и да не се радва. Всички се радват, скърбят и се гневят. Има състояния, общи за всички – разликата е в степента. И греховете са общи за всички същества. Няма същество на земята, което да не греши, само че едни грешат повече, а други – по-малко. И най-малкият грях е толкова силен, колкото и големият. Няма защо да се доказва това. Обаче, за разбирането на този закон е нужен умът на философа и мъдреца. Питате: Как е възможно, най-малкият и най-големият грях да са еднакво силни? Казвам: Големият пожар е станал от една малка искра. Следователно, ако на малкия грях, като искра огън, дадеш условия да се прояви, той може да има резултата на големия огън, на големия пожар. Този закон се отнася, както за грешките, така и за добродетелите. Законът е един и същ и за големите, и за малките добродетели. Резултатът от греховете съсипва, разрушава човека. Краят на всеки грях е разрушение. И ако човек не се опомни, не се осъзнае, ще изчезне от Битието. Така е писано в Божествената книга. Следователно, краят на човешкия грях води към заличаване на човека от великата книга на живота. Злото ще остане, но ще заличи, ще погълне човека. Каквото носиш в съзнанието си, какъвто капитал си придобил, всичко ще изчезне. Капиталът ти, даден от Бога, ще стане достояние на дявола, а ти ще станеш негов роб.
– Как можем по лесен начин да се освободим от злото? – Така питат само мързеливите. Като говоря за злото, аз нямам намерение да плаша хората, че ще влязат в ада. Те и сега са в ада. И аз не зная, дали ще намерите начин да излезете оттам. Когато ви боли корема и с часове се въртите в леглото, не сте ли в ада? Вие имате такива опитности. Аз говоря за злото, като сянка на доброто. Много естествено, ако не вършиш доброто, ти си под влияние на злото. И тогава, ти губиш свободата си. И в злото си свободен, но само за злото, не и за доброто. В доброто е обратно: свободен си за доброто, но не и за злото. Значи, човек е ограничен и в доброто, и в злото. Свобода има само онзи, който може да прави и добро, и зло. Но и това не е истинска свобода. – Защо? – Защото едната свобода те ограничава в едно отношение, а другата – в друго отношение. Следователно, в относителната свобода има ограничение в злото и ограничение в доброто – това зависи от познаването на закона.
Вие искате да прогресирате, но без познаване закона на доброто, за никакъв прогрес не може да се говори. Ако се ограничиш от доброто, ще бъдеш свободен от злото. Само така ще имаш постижения, чрез които всеки ден ще се увеличаваш и разширяваш. Обаче, ако попаднеш под влиянието на злото, ти постепенно ще се сгъстяваш, докато паднеш от тежестта на собственото си тегло. Всяко тяло, което се ограничава от доброто или от злото, има тегло, поради което се привлича от земята. В този смисъл, и най-лекият човек, като насочи ума си в известна посока, придобива определено тегло. Онези хора, които обичат земята, тежат повече за земята, по-малко за небето. И обратно: онези, които обичат небето, тежат по-малко за земята, повече за небето. Добрият, праведният човек е тежък за небето; лошият, грешният човек е тежък за земята. Следователно, тежестта на човека показва, какъв е неговият стремеж – към земята, или към небето. Когато страдаш, това показва, че имаш някакво земно желание, което не можеш да постигнеш. Това желание не е неестествено, но с него не можеш да отидеш на небето. Позволено е на човека да има желания, но той трябва да ги ограничава. Например, позволено е на човека да яде, но не му е позволено да преяжда; позволено му е да пие, но не му е позволено да се напива; позволено му е да мисли за злото, но не му е позволено да прави зло. Да знаеш, как да използваш силата на злото, това е велика наука, с която малцина разполагат. Не се смущавайте от това, че някои неща не ви са позволени. Злото не се пипа. Въпреки това, вие заемате положението на професори, които правят своите опити. Вие правите опити със злото и се натъквате на противоречия. Много от вас са доктори, с титли, но въпреки това, минават през най-големите нещастия и страдания. Питам: Какво ти струва титлата доктор, ако ти сам себе си не можеш да лекуваш?
Преди години ме извикаха в Сливен да лекувам един доктор. Отидох при него, и го запитах: Защо викате мене, а не извикате един от вашите събратя лекари? – Страхувам се да не ме отровят. Те са завистливи, ще ме отровят на общо основание. Какво искам да ви покажа с този пример? Искам да ви обърна вниманието към личните чувства на човека, като спънка за неговото развитие. Всяко живо същество, колкото и да е малко, има лични чувства. Когато мисли изключително за себе си, човек е в своя личен живот който има отношение към тялото. Докато живееш в тялото си, ти не можеш да постигнеш всичките си желания. Физическата форма не разполага с големи възможности. Например, волът има здрави, големи рога, здрави крака, голямо тяло и макар да е с голямо мнение за себе си, той не може да постигне всичко. Всяко живо същество обича своята форма, има мнение за себе си, но не може да излезе вън от тази форма. И човек обича своята форма, но вън от нея не може да излезе.
Да се върнем към закона на доброто и злото. В доброто човек е свободен да прави добро, а не е свободен да прави зло. В злото е обратно: човек е свободен да прави зло, а не е свободен да прави добро. Значи, законът на доброто се отличава от закона на злото по резултатите. И едното ограничение, и другото са на мястото си. При сегашните условия на живота, доброто работи в наш интерес. – Защо? – Защото ни ограничава в правене на зло. Радвай се, че се освобождаваш от злото. По такъв начин, ти си свободен да правиш зло. Казваш: Аз съм свободен в злото. – Значи, ти си свободен да правиш зло. – Не е така. Бъди свободен в доброто, а ограничен в злото. В този смисъл, както хората разбират свободата, никой не е свободен. Например, кой е свободен да изминава по сто километра всеки ден? Първо, организмът му го ограничава, няма сили да издържи. – Кой може да стане милионер? – Който е умен; ако не е умен, не може да стане милионер. Кой може да стане виден философ? Искаш да станеш философ, но умът ти е ограничен, не си толкова способен. На всяка стъпка човек е ограничен, не може да постигне желанията си.
Хората говорят за свободата, но те трябва да определят, що е свобода. Има една свобода, която сега се изучава. Тя е свободата, която иде от любовта. За тази свобода аз още не съм говорил. Това, което хората наричат свобода, не е нищо друго, освен ограничение. Човек е ограничен и в доброто, и в любовта. Искаш да направиш едно голямо добро на някого, но се страхуваш, да не би този човек да се пресити от твоето добро. Значи, пресищане има и в доброто. Майката може да даде на детето си повече мляко, отколкото му трябва, и да го пресити. Обаче, разумният знае, кога колко да дава, да не става пресищане. Казваш: Трябва да храня добри мисли за човека. – Знаеш ли, какво значи да храниш добри мисли за някого?
Каква мисъл трябва да храниш за своя приятел? – Искам да стане той велик човек, да стане цар. – Ето една мисъл, която може да заблуди човека, да го пресити. Ако от днес нататък започне да мисли, че може да стане цар, той е закъснял. Сам за себе си, той е цар. И сега е цар. Ако е уверен, че е излязъл от Бога, той има царско произхождение. Ако мислиш, че сега ще станеш цар, това показва, че идеята за произхода на човека от Бога е лъжлива. Той е на крив път. Който е излязъл от Бога, той носи в себе си мисълта, че е от царско произхождение. Да си цар, това значи, да заповядваш на всички хора, и те да ти се подчиняват. Тогава между тебе и тях ще се създаде едно вътрешно стълкновение. При това положение, нито един от твоите близки няма да те обича. Следователно, противоречията в човешкия живот се дължат на факта, че всеки иска да царува, т. е. да управлява другите. Не е лесно да управляваш хората. Ако искаш да станеш цар, първо направи този опит със себе си. Опитай се да станеш цар на своите мисли, чувства и постъпки. Когато твоите мисли, чувства и постъпки останат доволни от тебе, тогава ти можеш да направиш микроскопически опит със своите ближни, да им станеш цар. Така, ти сам ще видиш, доколко те ще бъдат доволни от тебе.
Мнозина мислят, че са свободни. – Аз не зная, в какво се заключава тяхната свобода. Преди всичко, те имат крив възглед за свободата. Тепърва трябва да се изучава закона на свободата. Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение. Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта. Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат. Как ще разберете мисълта, че „няма да остане място други да те обичат“? Ако съзнанието ми е запълнено от мисълта, че аз трябва да се обичам, какво допринасям с това на себе си и на другите?
Аз бих желал, вие да ми държите една лекция върху темата „Какво значи да обичаш себе си.“ Да обичаш себе си, значи, да задоволиш всичките си нужди: да се нахраниш добре, да дишаш, да се облечеш с хубави дрехи, обувки, да си вчесан добре, да имаш хубава стая, с меко, удобно легло. С една дума, всичко да ти е на място. Какво се крие зад мисълта „да обичаш себе си“? Ти правиш всичко за господаря в себе си, който не подозира, че си готов да направиш всичко за него. Ти се движиш нагоре-надолу като „кираджийски кон“, а той не знае, че има толкова предан слуга, готов да му угоди във всичко. Така, някой момък се влюби в една мома. Той обикаля момата, готов е на всякаква услуга, но тя даже не подозира. Той е неин слуга, а тя – господарка. Той казва: Моля ти се, обърни внимание на мене. Някога този господар – момата, се излъгва и го признава за господар. Той веднага казва: Плати ми сега! – В какво се изразява плащането? – Тя трябва да му напише едно любовно писмо, да му каже, че и тя го обича. Всяка мома, която се излъже да каже на момъка, че го обича, тя е на погрешен път. И всеки момък, който се излъже да каже на момата, че я обича, и той е на погрешен път. Любовта не се определя във време и пространство. Като кажеш, че обичаш някого, това се отнася само за даден момент, при дадени условия. Можеш да обичаш някого, защото си в бурно море, или в тъмна гора и си изгубил пътя си. Той иде със запалена свещ и ти посочва пътя. В дадения случай, ти обичаш този човек. Утре той поставя бомба на пътя ти. Ти излизаш със свещ и виждаш бомбата. Как мислиш, свещта може ли да те спаси от бомбата? Мислите ли, че хубавите думи всякога произвеждат един и същ резултат? – Не, някога хубавите думи носят спасение, а някога – разрушение. Когато младият момък каже на момата, че е ангел, божество, тези думи спасяват ли я?
Казвам: И вие трябва да дойдете до едно по-дълбоко схващане на нещата. Ако не ги разбирате, ще изпаднете в противоречие. – Какво да кажа на човека, ако се въздържам това да не му кажа, онова да не му кажа? – Всичко можеш да говориш, но ако думите ти са верни и истинни. Ако думите на момъка са верни, нека говори; ако не са верни, по-добре да не говори, защото момата ще измени мнението си за него. Къде остава верността на неговите думи? Утре той ще нарече момата „демон, паднал дух“ – думи, точно обратни на първите. И в единия, и в другия случай, той има някаква користолюбива мисъл, или чувство, които крие от другите. Аз изнасям тези примери не толкова за вашите отношения – те не ме интересуват. Те са за ваша сметка. Ако дъвчете добре храната си, това е полезно за вашето храносмилане; ако не я дъвчете добре, тежко ви. Аз не се интересувам, че цяла нощ ще се превиваш от болки. Причината е в тебе, че не си сдъвкал добре храната.
Аз ви привеждам тези примери, за да ви докажа, че отношенията ви към Бога не са правилни. Щом отношенията ви към вашия ближен и към самия себе си не са правилни, естествено, че и към Бога няма да бъдат правилни. Докато нещата се нареждат по ваше желание, вие сте доволни. Утре излезе нещо неочаквано за вас, и вие казвате, че Бог не е справедлив. В човека има една [с?]потаена, скрита мисъл, която го кара да критикува. Така той дохожда до крайни предели. Така се създава злото. Всеки от вас е изложен на такива състояния. Щом се разболеете, вие веднага ще се усъмните в Бога. Ако някой умре от дома ви, или някаква неприятност ви се случи, вие пак ще се усъмните в Бога. Питам: С такава вяра докъде ще отидете? А сега, всички очаквате ангели да ви посрещнат на онзи свят: с букети в ръце, с каляски, с музика, с бели дрехи облечени. Хубави са тези работи. В онзи свят има и китари, и бели дрехи, но като ти дадат китара и не можеш да свириш, веднага ще те изпъдят от рая. Само един фалшив тон решава съдбата ти: китарата остава на небето, а ти слизаш на земята. Ако ти дадат перо в ръката и напишеш нещо неправилно, перото остава в рая, а ти слизаш на земята. Това е фигуративно казано.
Следователно, ако отидеш в онзи свят и направиш най-малката грешка, изпъждат те навън. Нещата остават там, а ти се връщаш на земята. Този закон има приложение и на земята, в самия живот. За всички непостижими неща се казва, че са отвлечени. Възможно е, може вие да имате право, но сегашният живот трябва да има приложение. Всички противоречия в живота се дължат, именно, на този закон. Градиш, създаваш нещо, но като дойдеш до върха на постижението, всичко се събаря, нищо не остава от твоя градеж, и ти започваш отново. Започваш да пъплиш и наново се сгромолясваш. Тъкмо дойдеш до един малък връх и оттам се сгромолясваш и казват: Няма да я бъде! Мога да ви наведа хиляди примери от вашия личен живот, от живота на вашите мисли и чувства, както и от обществения живот. Всичките ви разочарования се дължат на двата велики закона – възлизане и слизане. Те показват, че човек не е свободен. Това не значи, че като не е свободен, някой го ограничава. Той трябва да благодари, именно, на това. Че не е свободен, това значи: свободен е да направи едно нещо, а не е свободен да направи друго. Не може едновременно да обичаш и да мразиш. Обичта може да се смени с омраза, и омразата – с обич. Това става лесно. За да се смени едно състояние с друго, нужна е малка причина. Ако имаш приятел, когото обичаш, той трябва да бъде внимателен към тебе. Една горчива дума, или един крив поглед са в сила да изменят неговото разположение към тебе. Той става сериозен. – Какво е станало? – Станало е нещо. Той сменил мястото си: от върха е слязъл долу. Видимо, това място е малко пространство.
И тъй, най-малкото побутване е в състояние да наруши равновесието на човека и да го застави да вземе друго място. Вие мислите, че никой не може да ви бутне от това място. Лъжете се, вие не познавате нито себе си, нито другите. Щом измени мястото си, човек не е същият – и той се изменя. Много естествено, той заема друго положение. Законът гласи: Стойте далеч от този, който ви обича. Той е като пружина. Щом бутнете и засегнете върха му, каквото и да му говорите, той не може вече да ви обича. Дето е застанал той, не го бутай. Бутнеш ли го, той ще се качи на друг връх. Щом отиде на другия връх, положението е вече изменено. Ако мислите, че никой не може да ви бутне, много се лъжете. Дръжте в ума си мисълта: Никога не стойте близо до хората. С други думи казано: не се приближавай до хората толкова близо, че да ги буташ. – Защо? – Защото, ако ти ги бутнеш, и тебе ще бутнат. Стой далеч от хората, не на един метър, а на 300 хиляди километра разстояние. Такава е мярката за бързината, с която се движи светлината.
В какво отношение трябва да стоим на такова разстояние от хората? И кога, именно? Когато се обичате. Двамата, които се обичат, ще бъдат станции, и в една секунда светлината ще минава от единия до другия. Това е пътят на любовта. Щом измените тази мярка, любовта не може да действа. Вие не сте мислили по този начин. Сега аз ви давам нов начин на мислене. Досега вие не сте знаели мярката на любовта. Казвате: Вярно ли е това, или не? – Приложете тази мярка и ще опитате резултатите. Аз още не съм срещнал двама души, които да се обичат по този начин. Срещал съм хора, които от любов един към друг, умират, жертват се един за друг. Обаче, не съм срещал хора, които да се обичат по новия начин. Не че хората не се обичат, но не разбират закона на любовта. Едни са по-близо, други по-далеч, но не могат да спазят точната мярка. Нещата трябва да се съпоставят правилно. Хората определят отношенията си към Бога, според своята любов. Те Го търсят близо някъде до тях, обаче Бог абсолютно пази своята мярка. Той нито се приближава до хората, нито се отдалечава от тях. И ние сега търсим Бога, искаме и Него да бутнем, но не можем.
Тази лекция не е за насърчение. Вие искате да ви насърчавам. Аз не мога, нито искам да ви насърчавам. Ако искам да ви насърчавам, трябва да ви кажа: Не бойте се, майка ви през целия живот ще ви кърми. Не, това не може да бъде! Още първата година майката отбива детето си. В първата година тя го вози в количка, но в края на втората година, тя го оставя да ходи. След третата година вече тя оставя детето самостоятелно да се проявява. Докато е малко, майката го нарича ангелче и нищо не иска от него. Но като порасне това ангелче, майката го изпраща на нивата, само да работи. – Каква е тази любов, ако очаквате майка ви постоянно да ви държи на ръце? Това се отнася до вътрешното разбиране на живота.
Като говоря по този начин, думите ми звучат като тези на ходжата, който се моли на минарето. Той казва: Един е Бог. – Какво се разбира под „един е Бог“? Единство в Бога се разбира само тогава, когато спазваш мярката на любовта, която Бог е определил. Ако не я спазваш, не е един Бог. Да разбираш Бога, значи да Го обичаш при всички условия и никога твоите мисли да не се изменят. Това значи, да имаш една свещена мисъл в ума си, да знаеш, че в Бога всичко е определено; да имаш за Него само една мисъл. И като отидеш при Бога, злото и доброто да изчезнат, да не мислиш, нито за доброто, нито за злото. Кой от вас е имал тази опитност? Ако някой е имал тази опитност, нека я разправи. И аз се интересувам от нея. Това е една от най-хубавите опитности, една от най ценните придобивки на този свят. Тя води към един свят, дето няма нито зло, нито добро. Тук даже и доброто остава далеч, и вие влизате в новия свят, дето мярката за доброто и за злото не е мярка за живота. Науката за доброто и за злото е занимание за децата. В този смисъл, и вие сте деца за доброто и за злото. Казват ти: Не бутай ореха! А ти буташ ореха, не зачиташ думата на майка си. – Къде е престъплението? – В незачитане думата на майката, а не че си взел един орех. Като пораснеш, майка ти не ти забранява да буташ орехите. Тя казва: Можеш да ядеш орехи, колкото искаш – няма закон, който да те ограничава. На детето е забранено да яде много орехи. Те съдържат органически йод, който причинява отравяне. Като ядеш орех, добре е да обелиш сухата кожица, да не ти причини болки. Има мисли, които приличат на орехите. За да се ползвате от тях, първо, снемете люспиците им, и тогава ги яжте. Всяка мисъл, която не е освободена от тази люспица, внася известна отрова в организма. След време отровата се изхвърля навън.
Обичаш някого. Ти се питаш: Защо обичам този човек? Мъчно е да определиш, защо го обичаш. Защото е добър ли? Той още не е добър. – Обичам го, защото е богат, има какво да взема от него. Обичам банкера, защото има какво да ми даде. Обичам майка си, защото ми услужва. Казвам: Трябва да дойдете до безкористната любов, която не е свързана с материални облаги.
Аз говоря на онези от вас, които искат да следват правия път. В това отношение, вие сте правили ред опити. Дошли сте вече до пътя на любовта. Няма по-лесен път от този на любовта, но няма и по-труден път от него. Вие се стремите и към доброто. Труден е пътят към доброто, но още по-труден е пътят към злото. Казано е: „Тесен е пътят, който води към вечния живот.“ Но в този път постиженията са големи. Малцина ходят в тесния път. Широк е пътят към злото. Мнозина ходят по този път, но той води към погибел. Следователно, ако пътят е широк и води към погибел, той е пътят на злото и непостижението. Няма нито един в този път, който да е постигнал своята цел. Ако търсите постижения, ходете в пътя на любовта. Обаче, в пътя на омразата няма никакви постижения. Това е философията на живота. Труден е пътят и на истината, но в него има постижения. Лесен е пътят на лъжата, но в него няма постижения. – Защо да не правя зло? – Защото в пътя на злото няма постижения. Това са нови мисли, които трябва да имате предвид.
И тъй, като ви се случи някаква малка неприятност в живота, бъдете герои, носете я. Ако не можете да носите страданията, няма да имате постижения. Ако при най-големите мъчнотии в живота си не обичате Бога, де е вашата любов? Ако всеки ден губите по един приятел и страдате за него, де е любовта ви? Аз всеки ден губя по един приятел и не скърбя. – Защо не скърбя? – Защото губя един приятел, а двама печеля. Там е смисълът. Ако скърбите, това показва, че имате повърхностно понятие за любовта. Синът ви, за когото плачете, не е ли бил във вашия ум и във вашето сърце през целия ви живот? Той не е бил само вън от вас, но е и вътре във вас. Когато бяхте млада мома или млад момък и тропахте на хорото, той беше при вас и се радваше. Когато вие се оженихте, той беше около вас. Къде отиде той сега? – Дето беше по-рано. – Ще дойде ли пак? – Ще дойде и ще си отиде. Ново разбиране ви е нужно.
Питате: Къде отиде нашият баща? – В онзи свят. Аз бих ви завел някога в онзи свят, но ще забогатеете там и не ще искате да се върнете. – Как ще забогатеем? – Ще ви дам един пример за онзи свят, да видите, какво е измислил умът на българина. Един млад българин се оженил за една красива чорбаджийска дъщеря. Тя била мързелива и не обичала да работи. Мъжът и, като виждал, че тя нищо не прави за къщата, казал и: Така не може да се живее. Ти нищо не работиш, ще оголеем. Аз не съм богат човек, и не мога сам да поддържам къщата. Тя не обръщала внимание на думите му. Откак се оженила, тя изпрела само две вретена, колкото да покаже, че работи. Един ден ги поканили на сватбата на брат и. – Какво ще правим сега? Как ще те заведа при баща ти и майка ти? – Лесна работа – отговорила тя. Ще впрегнеш колата, ще туриш големия кюп в нея, и аз ще вляза вътре. Никой няма да ме види. Като стигнем до селото, ти ще отидеш у майка ми да поискаш нови дрехи за мене, да се облека. Мъжът отишъл в селото. Като го видяла, майка й попитала: Защо си сам? Къде е дъщеря ми? – Тя ме чака на край селото. Нали знаеш, че е своенравна. Иска с песни и свирки да я посрещнете. И те изпратили музикантите с мъжа й. Като чула свирнята, тя вдигнала капака да види, какво става. Щом видяла свирачите, тя веднага се скрила. След това избягала и се върнала в селото си. Мъжът и останал до края на сватбата. Като се върнал у дома, той останал изненадан, като видял жена си с хурка да преде. Сготвил качамак и я поканил да яде. Но тя, заета в работа, му казала: Тури каша на рамо, нямам време за ядене. Той турил кашата на рамото и, а тя продължила да преде.
Казвам: За да отидем на онзи свят, трябва да се облечем с дрехата на любовта. – Защо? – Красив е онзи свят. Който влезе там, ще се възхити от неговата красота. Аз говоря за онези от вас, които любят Бога. Повечето хора са крайно своенравни. Не е лошо своенравието, но трябва да знаете, как да го употребите. И то е потребно. На земята без своенравие не може. Аз уподобявам своенравието на добре заключена врата. Турям ключа, завъртам го, но вратата не се отключва, опъва се нещо. Като влезе ключът добре във вратата и я отвори, вратата казва за мене: Ето един своенравен човек, който хлопа силно. Наистина, когато вратата се хлопне силно, мазилката се изкъртва. Всички хора поизкъртват мазилката. – Защо? – Не знаят как да отварят. Аз съм наблюдавал, как хората отключват вратите си.
Човек има три врати: на ума, на сърцето и на волята. Бъдете внимателни, когато отваряте тези врати. Оттук започва вашето възпитание. Пазете се да не обърквате вратите си. Ако вратите на ума, на сърцето и на волята са в изправност, своенравието е на място. Ако искате да бъдете щастливи, следвайте правия път. Той се заключава в правилното и навременно отваряне на вратите. Аз бих говорил повече за щастието, но оставям за друг път. Един теософ казва, че щастието е цел в живота. Той не казва, как може да се постигне щастието, но определя, що е щастието. Мнозина говорят за щастието, но то си има свой път и методи за постигане. То има известни подтици и навици. Например, какво прави красивата мома? – Тя привлича младия момък и мисли, че го направила красив. И момъкът мисли, че направил момата красива. Така ли е в действителност? Вземете, например приказките „1001 нощ“. Там виждаме, че красивите жени се привличали от грозни, черни мъже. Това привличане се дължи на известен контраст. Ако черният човек е грозен във физическия свят, той е красив в чувствения, в астралния свят. Значи, външната грозота е красота в астралния свят. Една жена, физически красива, се стреми към мъж, красив в астралния свят. Външно черните мъже са красиви в астралния свят. Черният човек е чернозем, следователно, той е богата почва. И като се казва, че богатите няма да наследят Царството Божие, аз разбирам, че те не могат да влязат там, защото са черни.
Питам: Колцина от вас имате ясна представа за тази сложна мисъл, която ви изнасям? Не е въпрос за черния цвят, но той е символ на алчност. Както алчността събира всичко в себе си, така и черният цвят поглъща всичката светлина. Който събира всичко в себе си, той е черен. От сутрин до вечер, той мисли само за себе си.
Използвайте следното правило: Бъдете ограничени и в доброто, и в злото; бъдете свободни и в доброто, и в злото. Ако едновременно не сте ограничени и в доброто, и в злото, вие не сте в правия път. Ако едновременно не сте свободни и в доброто, и в злото, пак не сте в правия път. Това е философска мисъл. Това е основен закон, наречен закон на любовта. Който изпълни този закон, той ще придобие първия лъч на любовта. – Как ще се убедим в това? – Като го опитате. Приложете този закон и, като се убедите в неговата сила, сами ще кажете: Ето една наука, до която се дохожда чрез опит. Не е достатъчно човек само да вярва. Той трябва да опита нещата, сам да се убеди в тяхната истинност.
Съвременните хора и досега още имат окови на ръцете си. Дето минат, оковите им дрънкат. И вие носите окови на ръцете си, турени от вашите възлюбени. Освободете се от тези вериги, хвърлете ги настрана. Освободете ума и сърцето си от ограниченията. Ще кажете, че това не се отнася до вас. Ако имате ограничения, сега не можете да се освободите. – Кога ще се освободите? – В бъдеще някога. – Не отлагайте нещата за бъдещето, за следващия живот. Ако днес не можеш да се спасиш и да влезеш в Царството Божие, и в бъдеще няма да влезеш. Ако сега влезеш в Царството Божие, ще влезеш и в бъдеще. Важен е сегашният живот. Каквото направиш сега, това е важно. Кое ви пречи още днес да влезете в Царството Божие? – Нищо не ви пречи – от вас зависи да влезете, или да не влезете. Казваш: Малък съм още, не съм достатъчно израснал, не съм готов за Царството Божие. – Така говори онзи, който не е разбрал закона. – Не разбирам, какво преподава Учителят. Ще питам учениците, те да ми обяснят. – Ако ти не си разбрал Учителя си, от учениците още по-малко ща разбереш. Ако твоето внимание е затворено за Учителя ти, за съучениците ти ще бъде още по-затворено. Ако не даваш ухо да чуеш и разбереш това, което Учителят ти говори, нищо няма да разбереш от онези, които отвън ти говорят. Ако разбереш Божественото, ще разбереш и човешкото.
Днес аз ви нахвърлих много мисли, които можете да използвате. Те се отнасят до онези, които искат да вървят в правия път. Вие искате постижения на материалния свят. Под „материални постижения“ разбирам онези, които са лишени от духовна основа. Те свършват с разочарования. Богатство без знание, храна без здраве водят към страдания. Здрав стомах, отлична храна, просветен ум и възвишени мисли, това са духовни блага, духовни постижения.
И вие, като религиозните хора, казвате, че човек трябва да се спаси. – Да, всеки ден трябва да се спасявате, но от какво? От заблужденията си. Мрачните състояния на духа – на обезверяване, на разочарование, трябва да турите настрана. Не казвайте, че животът няма смисъл. – Животът има велик смисъл. Ако изгубиш този смисъл, естествено, ще изпаднеш в състояние, и себе си да не познаваш. Някога обичате хората, някога не ги обичате. Често и себе си не обичате. Питам: Къде е краят на тези състояния? Когато тези състояния са чужди за вас, лесно се справяте с тях. Като дойдат до вас, мъчно се справяте. Това са мъчни задачи за решаване.
Казвам: Обичайте Бога при всички състояния. Дръжте в ума си свещени мисли за Него. Бъдете радостни и весели при всички положения: и при доброто, и при злото. Това се отнася до вашия вътрешен живот, който е съвършено свободен от външния живот, от всичко онова, което може да ви смущава. Христос казва: „Князът на този свят няма нищо общо с мене.“ В своя свят той може да прави, каквото иска, но той няма нищо общо с любовта. Омразата и злото съществуват, но те нямат нищо общо с любовта. Тя може да ги допусне, но те не я поддържат. Значи, злото и доброто се поддържат от любовта, но тя не се поддържа от тях. Не мислете, че ако сте добър, ще имате повече любов. Всъщност, ако не сте нито добър, нито лош, любовта ще има по-голямо влияние върху вас.
Да остане у вас мисълта: Ограничени в доброто и в злото; свободни в доброто и в злото. Всичко друго можете да забравите, но тази мисъл – никога. Щом тази мисъл остане у вас, вие ще намерите пътя, ще намерите и своето място.
Формула: – Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. (Три пъти).
3. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.
Утринни Слова
09.10.1932 Неделя,
София
|
| |
Из том „ Ново разбиране”, Утринни слова
текстът е предоставен от Издателство Бяло Братство
обработен е в ПорталУики към дата 07.01.2009 г
подлежи на допълнителна обработка
|
посещения: 4566
|
| Ако видите грешка или неточност в този текст, моля пишете ни. |
| |
|
|
|
Начало
