5 ч.с. Изгрев, София.
Т. м.
Тема за следния път: "Математически съотношения и геометрически съразмерности."
Представете си, че ви се даде задача да превърнете едно неорганично вещество в органично. Как ще направите това? Например как ще превърнете пясъчното зрънце в семе? Първо трябва да се изучи какви елементи са нужни за това и в какво математическо отношение се намират тези елементи. Казвате, че има тежки вещества, които падат надолу, и леки, които се повдигат нагоре. Геолозите казват, че едни земни пластове се повдигат, а други – спадат. Според едни учени това се дължи на вътрешния, подземен огън. Това е механично обясняване на въпроса. Може ли огънят сам да вдигне един пласт? Това е все едно да казваш, че ръката вдига столовете. Важно е чия е инициативата за това повдигане. И лостът вдига камъните, но силата за повдигането се крие в човека. Лостът е само проводник на човешката сила.
Едно се иска от вас: да имате ясна представа за това, което става в човека. Лесно се говори за възпитание и самовъзпитание, но за това трябва да се знаят методите, с които си служи Природата. Това са материали, без които не може да се работи. Как ще си направиш къща, ако нямаш материал? За да направите къщата си, първо ще определите мястото, където ще бъде; после ще купите камъни, тухли, греди, пясък, вар, цимент. След това ще търсите съответни работници: каменари, дърводелци и др. Като се приложи готовия план, ще имате къща, каквато желаете. Ако за една къща се иска време, материал и работници, колко повече е нужно за възпитанието на човека.
Казвате: Човек трябва да бъде морален. Моралът е резултат на нещо. Той се изработва в течение на човешкия живот. Първото нещо, което взема участие в изграждането на морала, е човешкият ум. След това идват чувствата: моралните чувства – най-високият връх в човека, личните чувства, обществените, и постепенно се слиза надолу – нисшите чувства и инстинктите. Моралните чувства дават устой на човешкия ум. Личните чувства водят към известно постижение, обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите създават градивен материал. Който създава материала, е банкерът в човека. Първо ти си независим, но щом вземеш пари от банкера, постепенно губиш свободата си. Щом не плащаш, твоята платежна способност се намалява и банкерът започва да ти влияе. Вземат ли инстинктите надмощие в човека, той става егоист. Значи инстинктът, личните, обществените и моралните чувства са живи сили в човека. Умът е също жива сила.
Христос се натъкна на три математически отношения, които разреши правилно. Преди да реши тези задачи, той прекара в пустинята цели 40 дни в пост и молитва, да види колко време може да издържи без хляб и вода. На 40-ия ден Той усети глад. Тогава при Него се яви един учен адепт и започна да Го изкушава. Той му каза: "Нали си Син Божи, защо не превърнеш тези камъни на хляб?" Христос му отговори: "Казано е, че не само с хляб ще живее човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бог." Това значи да превърнеш твърдата, неорганична материя в мека, т.е. органична. Питате: Можеше ли Христос да превърне камъните на хляб? – Това е философската страна на въпроса, за която може да се говори положително и отрицателно, да се твърди и отрича. Колкото е възможно да стане това, толкова е и невъзможно.
Второто изкушение. Същият адепт взе Христос от пустинята и Го постави на покрива на храма, като Му каза: "Хвърли се отгоре, да провериш силата на Божия Промисъл. Казано е, че ангели ще те повдигат, да не счупиш крака си в камък." Христос му отговори: "Казано е, да не изкушаваме Господа Бога нашего. Ти си ме качил, ти ще ме свалиш." Някои ученици постъпват по същия начин с учителя си. Като се натъкнат на трудна задача, не я решават, но я занасят на учителя си, той да я реши. Така те искат да видят доколко владее той материала. Има случаи, когато и учителят се обърква. Изпусне една единица и цялата задача се обърква. Трябва да я решава отново, да намери грешката си.
Третото изкушение. И възведе Го на планината и каза: "Видиш ли това богатство, тези светове? Всичко ще ти дам, ако ми се поклониш." Христос му отговори: "Махни се оттук? Казано е, че само на Бог ще се кланяш и на Него ще служиш." Да се поклониш на Сатаната, това значи да се огънеш, да превиеш краката си. Христос не се огъва. И крадецът държи ръцете си прави, не се огъва, докато не е видял торбата със златото. Щом види торбата, веднага огъва ръцете си, изкривява ги и я прибира. Всяко неустойчиво тяло се огъва. Следователно, ако и железният прът се огъне, всичко с него е свършено. До известно време и място човек не се огъва. Дохожда момент, когато не може да издържи и се огъва. Това е психологически момент – в човека става нещо особено и той не може да издържи, губи своята устойчивост.
Един млад, благороден момък от висок произход изпаднал в живота, изгубил материалното си положение и тръгнал бос, окъсан, гладен, като последен скиталец. Макар и добре възпитан като честен, добър и справедлив човек, той тръгнал по просия. Дошла му мисълта да отиде при един банкер, да иска пари на заем с обещание, че ще продаде някакъв имот и ще ги върне. Банкерът слушал и наблюдавал момъка. В този момент, в кантората влязла дъщерята на банкера – млада, красива мома. Тя погледнала момъка, казала нещо на баща си и излязла. Момъкът се замислил и веднага се обърнал към банкера с думите: Моля ви се, приемете ме във вашия дом на работа. Готов съм на всичко: каквото ми кажете, ще работя. Той се огънал – особен психологичен момент. Коя е причината за новата посока на неговата мисъл?
Вървиш из града и търсиш начин да си изкараш прехраната. На улицата виждаш една пълна кесия. Поглеждаш към кесията и си мислиш: Да я взема, или не? Вземаш кесията и тръгваш напред – изменяш посоката на своята мисъл. Не постъпи ли така и младият момък? Той отиде при банкера да иска пари на заем, а след това измени намерението си, пожела да остане слуга в неговия дом. Можете ли да кажете какво математическо отношение съществува между младия човек и банкера? И кометите, които се движат в пространството, приближават се до слънцето, после се отдалечават и продължават своя път. Знаете ли с каква бързина се привличат те от слънцето? Колкото повече се приближава момъкът до слънцето, т.е. до момата, толкова повече промени стават с него. Той е работлив, активен, добър, иска да покаже, че работата му е присърце. Господарят му го облича добре и той е доволен. При това положение умът е на първо място в него. Ако даде път на личните си чувства, отношенията между банкера и слугата се изменят. Той е готов от всичко да се обижда.
Умният човек не се обижда. – Защо? – Защото живее на слънцето. Как ще го обидят? Някой жител на земята казал една обидна дума за него, но той не я чул. Как ще се обиди тогава? Друг е въпросът, ако чуваш обидните думи, които се говорят за тебе. Условия за обида и ревност съществуват от най-малките до най-големите същества. Ревността има материален произход, затова може да се представи в геометрична форма. Не можеш да ревнуваш нещо, което няма форма и към което нямаш отношение. Ревнува се онова, което има известна стойност. Има нещо лошо в ревността. – Кога? – Когато ограничава свободата на човека. Щом се ограничава, той не може да прояви своя ум. Като ограничаваш някого, първо ти ограничаваш себе си. Няма да се мине много време, ще дойде друг, който тебе ще ограничи. Трети ще ограничи втория и т.н. Интересно е да видите връзката между съществата, които се ограничават.
Казваш: Искам да стана учен човек. – Не е лошо това. Какво означават думите "учен човек?" Искаш да дадеш първо място на ума си, да станеш велик човек, да се качиш на планината, откъдето да разглеждаш всички земни царства. Това е в реда на нещата, но ще дойде ученият адепт да ви обещава всички царства с условие да му се поклоните. Без да искате, несъзнателно вие се огъвате. Щом се огънеш, ти слизаш в долината. Докато си на планината, свободен си; щом слезеш в долината, ти си ограничен. Христос казва на учениците си: "Много неща мога да ви кажа,но още не можете да носите." И аз ви казвам: Много неща мога да ви кажа, но не можете да ги разберете. Казвам: Долината е мястото на най-голямото ограничение. Ако първият човек живееше на планината, нямаше да се изкуши. Докато си на планината, никой не може да те изкуши. Обаче той беше в райската градина, в долината на живота. Там има условия за големи изкушения. С какво се изкушиха първите хора? – С една ябълка. Каза им се: Ако изядете тази ябълка, ще станете велики и силни, планини ще местите. Всички хора искат да станат велики; всички се занимават с велики работи. И досега хората се стремят към величие, но или нищо не постигат, или малко постигат. Кой е създал нещо велико по този път?
Днес всички хора крият в себе си едно велико желание и мислят, че щом го постигнат, всичко друго ще постигнат. Кой има тази опитност? Аз не съм срещал човек, който е постигнал всичките си желания. Не са лоши умствените стремежи на човека; не са лоши неговите морални, обществени, лични стремежи. Не са лоши и стремежите на неговите инстинкти. Важно е всички стремежи да заемат своето място. Ако нямаш обществени чувства, няма къде да пласираш това, което си взел. Ако нямаш инстинкти, не можеш да градиш. Те са градивен материал. Те кредитират човека, както търговецът – своите клиенти. Инстинктът е омега, край на нещата. Лошо е, ако разбъркаш местата и поставиш омегата на мястото на алфа. Жесток е инстинктът, т.е. банкерът. Ако му служиш, никога няма да се освободиш от него. Молиш го да отстъпи малко от дълга – не отстъпва; от лихвите, пак не отстъпва. Той казва: Взел си пари, обещал си, че ще ги върнеш – ще плащаш. Ако не платиш, ще те нарече неморален човек.
Кога се проявява инстинктът в човека? – Когато се самоосъжда. Това е банкерът, който го съди. Като направиш една грешка, ти се изобличаваш и мислиш, че сам се осъждаш. Това е банкерът, който съди. При банкера се правят много грешки. Например вземеш пари и не ги връщаш; взел си земя под наем и не си я изорал; ожениш се, не живееш добре. Ставаш учител, свещеник, проповедник. Това са все прояви на инстинкта. Не мисли, че със своите проповеди ще оправиш хората. Станеш учен – бъркаш в касата на банкера. Преместваш книгите и оттук-оттам вадиш нещо. Това е чуждо, а ти си въобразяваш, че си учен човек. Банкерът те гледа какво правиш, докато най-после се огънеш и му се поклониш. Какво си постигнал? – Нищо. Останал си такъв, какъвто си бил.
Съвременните хора се оплакват от страдания и болести. – Кога страда човек от главоболие? – Когато не дава път на Божественото начало в себе си, т.е. не е в съгласие с Божествените закони. – Кога страда от гръдни болести? – Когато не изпълнява духовните закони. – Кога страда от корем? – Когато няма правилни отношения към материалния свят. Значи инстинктите причиняват болки в стомаха и корема; умът причинява главоболие; личните, обществените и моралните чувства причиняват болки в дробовете. Последните болести се лекуват най-мъчно. Ако възстановите хармонията между личните, обществените и моралните чувства на човека, дробовете ще се подобрят. Непременно трябва да стане промяна в силите, които действат в човешкия организъм. Кръвообращението, както и светлите мисли и топли чувства имат отношение към белите дробове на човека. Личните чувства имат отношение към черния дроб. Те са врата за човешкия рай. Хората търсят рая някъде около четирите реки, без да подозират, че той е в самия човек. Двете реки Тигър и Ефрат представят артериалната и венозната кръв в човека, а останалите две реки – симпатичната и нервната система. Четирите реки са богатството на човека. Казвате: Така ли е всъщност това? – Може да е така, може и да не е така. Това трябва да се докаже научно.
Мнозина изпадат в трудни положения, с които не могат да се справят. Нямаш пари, оплакваш се, търсиш начин да си ги доставиш. Два начина има за това: или чрез ума, или чрез сила. Ако се намериш пред силен човек, ще употребиш ума си; ако се намериш пред слаб човек, ще приложиш силата си – ще му вземеш парите чрез насилие. В желанието си да придобие пари, хитрият си служи с хитрост. Когато срещне богат човек, той гледа да го опие, да му вземе парите. Обаче богатият може да е умен и колкото да му предлагате да пие, въздържа се. Той разбира мисълта ви и не се поддава на нея. Изобщо мисълта се движи по прави линии и по плоскости – от човека зависи какъв път ще избере.
И така, пазете следния ред в живота си: поставете ума на първо място, моралните чувства на второ място, личните чувства – на трето място, обществените чувства – на четвърто място и инстинкта – на пето място. Това са проявите на сегашния човек. Щом спазвате този ред, силите, които действат у вас, ще си помагат взаимно. Ако измените този ред, задачите ви ще останат неразрешени.
Помни: Ако искаш да се справиш с външния свят, първо трябва да се справиш със своя вътрешен свят. Преди да искаш пари от банкера, бъди готов да направиш нещо за него. Когато момъкът видя красивата мома, той забрави външните мъчнотии – срам, несгоди. Веднага предложи услугите си и банкерът го прие. И момата помоли баща си да го приеме. Откъде дойде желанието на момъка да остане на работа в дома на банкера? Как се яви разположението на момата към младия човек? В случая действат два фактора. Както водата при най-слабия наклон слиза надолу, така и младият човек при срещата си с момата дава ново направление на мисълта си и е готов вече на всякаква жертва. Състоянието на младия човек наричам водно състояние. Водата слиза в долината и започва да напоява градините. Може да се изчисли какъв ще бъде резултатът на нейната работа. Стремете се да бъдете в хармония със себе си, за да бъдете в хармония и с окръжаващите. Само така ще бъдете здрави. Само така, главата, дробовете и коремът ви ще бъдат в пълна изправност.
Като ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма постижения. Тя разполага с различни методи, с различни форми, чрез които желанията се реализират. Ще вървиш по прави линии, по плоскости, ще слизаш и ще се качваш, докато намериш правия път. Без геометрия лесно ще се объркаш.
Сега вие сте млади, готвите се за бъдеща работа, както войникът се готви за бойното поле. Докато се упражнява и прави маневри, всичко върви добре. Щом отиде на бойното поле и чуе гранатите да пукат, куршумите да пищят, той вижда, че работата е сериозна. Неприятелят не щади никого. Какво трябва да направи? Какво се иска от него? – Да бъде умен. Това е най-лесната работа.
Събрали се мишките да решават как да се спасят от котката. Най-после решили, че трябва да й турят звънец на врата, отдалеч да я чуват. Това е най-лесната работа, но кой ще й тури звънеца? Там е голямата мъчнотия. И досега котката свободно се разхожда без звънец. И досега положението на мишките не се е подобрило. Следователно, ако и твоите работи не вървят, ще знаеш, че не се е намерил някой да тури звънец на мъчнотиите ти.
Днес искам от всички да мислите право, по Божествен начин. Какво правите вие? Мислите ли право? Гледам, кой как мине, навежда клоните и къса плодове. Децата, като не достигат клоните, събират плодове от земята, паднали от дървото. И едните, и другите нямат правилна обхода. Защо всеки не се запита кой е работил върху тези дървета? Първо Бог е вложил в тях живот. После са работили въздухът, водата, слънцето, земята. Най-после като последен фактор идваш ти. Какво си вложил тук? Права мисъл е нужна. Дойде някой да се оплаква, че не го обичат. – Какво си вложил в тези хора? Че не те обичат, това е тяхна работа. Че някой те обича, това е негова работа. Че аз обичам някого, това е моя работа. Бог е дал свобода на човека да прави, каквото иска. Човек е абсолютно свободен и в злото, и в доброто, което прави. Твърдението, че човек не е свободен в злото, не е вярно. И в злото си свободен, но законът те хваща и те туря в затвор. После идва доброто да те освободи. Като прави зло, човек сам се ограничава. Например имаш добър приятел, който ти прави услуги. Ти го обиждаш постоянно, докато най-после той се отказва от тебе, не иска повече да ти помага. Ето, ти сам се ограничаваш. Трябва да мине известно време, докато раните на твоя приятел оздравеят. Дълго време трябва да ги мажеш с мехлем.
Сега ние живеем в свят, създаден от самите нас. Като знаете това, пазете се от последствията на вашите мисли. За всяка мисъл, за всяка дума носите отговорност. Когато мисълта минава през моралните, обществените и личните чувства, тя придобива специфични качества. Това трябва да се знае. Който не е умен става фанатик, горделив, груб. Той е недоволен от себе си. Ако искате да знаете кой има силно развити лични чувства и кой има достойнство, вижте как реагира на обидата. Онзи с личните чувства е горделив, а с достойнството – благороден и мек. Първият иска всички да му помагат, а вторият е готов да помага на всички. Горделивият е надут като цирея, който всеки момент може да се пукне. Това е патологично състояние, през което минава човек. И в медицината има патологични състояния, които трябва да се лекуват.
Стремете се да развивате моралните чувства в себе си. Те представляват Хималаите в човека.
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.
37. Лекция от Учителя, държана на 16-ти септември, 1932 г., в София – Изгрев.
Младежки Окултен Клас
16.09.1932 Петък,
София
|
Начало
