Добрата молитва
91 Псалом
Пътят на живота
Молитвата на Царството
Ще прочета Пета глава от Марка.
Има едно изречение, което казва: "Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е за болния да оздравее. Мъчно е за умния да оглупее, но мъчно е за глупавия да поумнее."
Сега вие сте седнали всички и имате една идея за днес. Всеки един си има по една идея. След като мислите, не може да разрешите тази идея. - „Знаете ли какво ще направя ?" - Ще идете да се наядете. После пак ще мислите и не може да разрешите. Ще идете да пиете вода. До вечерта като мислите, не можете да разрешите задачата. Ще легнете да спите. Ние винаги свързваме задачата си с ядене, пиене, спане. Защо ядем? - Защото не сме разрешили задачата си. - Защо пием? - Защото не сме разрешили задачата си. -Защо спим? - Защото не сме разрешили задачата си. По някой път вие облажавате птичката, която хвърка във въздуха, казвате: "Блазе им, как се разхождат целия ден, да сме и ние като птичките." Но това не е разхождане. Целия ден тази птичка лети, все иска да разреши една задача. Като не може, срещне една муха, глътне я. -" Знаеш ли това, което аз търся?" - "Не зная." Глътне мушицата. Срещне друга, глътне я. Като се върне, започва да чете колко е глътнала. Казва: "Глътнах 150 мушици." Често онези, които четат Евангелието, че са хванали 153 риби преди две хиляди години, 153 риби, не се увеличават нито с една повече, кой как чете - все 153 риби. И там има една смешна поговорка за един слуга на един гръцки свещеник. Отишъл на гости гръцкият свещеник и някой друг му изпратил 153 риби, дал ги на слугата на попа да му ги занесе. Той ги занесъл, но по пътя изял три риби и предал на попа 150, нищо не му казал. Имало и писмо, брои попа рибите - 150, а в писмото пише 153. Пита той слугата си: "Както пише в писмото - 153, а като ги броя, са 150." Той казва: "Ти както четеш, е право." Останалите, трите риби, изядени някъде. Сметката права, не излиза. Човек е млад, в младини каквото търси, не става. Какво търси в младини? Да намери млада жена. После казва: "Не струва." Какво търси в пълната възраст? Добил деца и казва: "Децата не са тъй, както аз зная." Най-после, старостта като дошла в него, той е недоволен. Само мисли защо се е родил, защо беше млад, защо стана възрастен, защо стана стар. И той не знае. Остаряваш, гледаш лицето, не си доволен, набръчкало се - как, не знаеш. Туй набръчкване станало вън от твоята воля. Тъжен си за пример. Защо си тъжен? Някой казва: "Тъжен съм, защото нямам еди-какво си." Някой път всичко има и пак е тъжен. Вземете например най-хубавото богатство, ако ви турят сто килограма злато на гърба да го носите, какво ще бъде положението? И най-хубавото злато като носите, ще кажете: "Вземете малко." Неприятно ви е.
Сега трябва едно ново разбиране, може да кажем - философия. Но думата "философия" нищо не разрешава. Всичката философия е причина и последствие. Казва: "Трябва да се знаят причините добре." Зная причината, но онзи, защо открадна парите? Сиромашията е причина. Сиромах е човекът, откраднал. Добре, когато сиромахът краде, но когато богатият краде. Значи и богатството може да е причина за кражба. Но има неща, които в света са невъзможни. Невъзможно е умрелият да краде. Казваш: "Защо човек трябва да умре?" - За да не краде. Единственият правоверен, който никога няма да направи престъпление, да не открадне, той е онзи, който е умрял. После, защо човек трябва да спи. Единствени трезвени хора в света, това са хората, които спят. По-големи трезвени хора от тях няма. Той никога не пие. Като спи, не пие, но щом не спи, пие. Казвате: "Той е заспал човек." По някой път е хубаво, че е заспал. Бащата по някой път предпочита дъщерята да спи, отколкото да ходи, да хойка. Той като я види под юргана като някоя светица, хубаво е това чадо. Но като излезе от юргана навън, не е вече тази светица.
Това са символи, това са положения, които всички ние, живите хора, играем най-разнородни роли. Казвате: "Син ми е такъв човек." Господ те търси да те тури под юргана. Ти ходиш, играеш, Той трябва да те приспи, тури те под юргана, казва: "Заспа Моето дете." Казваме: "Узря еди-кой си, изчезна." Господ казва: "Заспа Моето дете под юргана, да не върши престъпления." Защо трябва да умре? - За да не върши престъпления. - Защо трябва да спи? - За да бъде трезвен човек. Онези, които спят, са трезви в своята мисъл. Сега, ако вземем нещата буквално, при смъртта се придобива едно качество, изгубва се друго качество. При спането се придобива едно качество, губи се друго. Ние имаме едно противоречие да се разреши. А това е човекът, ти се разговаряш с него. Казвам: Моля, кажи ми една сладка дума, ти обичаш ли ме? ОБИЧАШ - какво му струва да каже "обичаш". Този човек, докато не казал, че те обича, той е свободен. Щом ти каже, че те обича, той не е свободен. Ти му държиш сметка за това. Ако този си позволи да обича другиго, аз ще му кажа: Как тъй, ти нали каза, че мене обичаш, ти нямаш право да обичаш другиго. Че туй е съвременната ваша философия, навсякъде между приятели, между мъже и жени, между учители и ученици, навсякъде. Щом кажеш, че обичаш някого, не трябва да обичаш другиго. Питам сега: Туй противоречие откъде произтича? Да допуснем, че те обичам. Една жена подозира мъжа си, че той обича друга жена и счита, че това е престъпление. По какъв закон да е престъпление? Ако любовта е от Бога, защо, ако един мъж обича друга жена, прави престъпление? Сега как ще обясните? Влюбил се, не се свързвай в нищо. Хубаво, престъпление ли е да се не свърта вкъщи? Онова пиле, което е в черупката, не е ли вкъщи? Но един ден господарят иска това пиле да се влюби, то като излезе от яйцето, целия ден ходи, търси другите пилета. Ако майката го търси, казва: "Къде ходиш, къде миткаш?" Влюбило се. Ходи тук-там, търси другите пилета. Питам: Де е престъплението? Защо именно един мъж като залюби друга жена, на първата не й е приятно или когато една жена залюби друг мъж, защо на първия мъж не е приятно. Казвате: "Така е." Това не е философия, че е така. Аз казвам обратното: Това не е философия. - "Ама обичам го." - Защо го обичаш? Обич между двама души не може да съществува. Двама души никога не може да се обичат. Казвате: "Аз го обичам." Питам тогава: Ако това е право, че двама души могат да се обичат, защо търсят трети? Щом мъжът и жената се обичат, защо им е детето? Не се разбират, търсят трети да ги примири. Децата примиряват враждуващите. Това са хора, които не се обичат, търсят дете. То е професор. Дали двама души, които не се обичат, може да се обичат? Детето е професор, то ги учи да се обичат. Аз сега не виждам как е възможно, като не обичам някого, да влезе в ума ми противоречието, че той обича втори, трети. Може да обича когото и да е. Защото именно, като обича другите, мене да ми е така приятно, както когато казва, че мене обича. Ти казваш - обичаш еди-кого си. Аз седя и казвам, че го обичам. Че го обичам, аз зная по-добре от вас. - "Ти обичаш еди-кого си повече." - То е моя работа, повече или по-малко то е моя работа. Когато чешмата има повече вода, повече дава; когато има по-малко, по-малко дава. Малката свещ по-малко свети, голямата повече. Казвам: Къде е престъплението в любовта? Не казва: "Защо мразиш тази жена?", но казва: "Защо я обичаш?" И защо именно сега се поставя въпросът не само за мъжете, но и за жените, и за приятелите, и за учителите, навсякъде. Аз поставям общо, принципално въпроса. Не искам да кажа, че жените не разбират. И жените не го разбират, и децата не го разбират, и свещениците не го разбират, всички не разбират - този въпрос остава досега неразбран. Ние не сме го разрешили. Ти не може да разбереш философията на живота, докато има едно противоречие. Защо ти обичаш другиго? Тази е една от най-трудните задачи. Ако ти не разрешаваш твоя живот, не може да се осмисли. Може ли ти да запиташ Господа защо обичаш еди-кого си повече? Може ли да Го запиташ? Може ли волът да запита: "Защо на мене си турил рога, копита, а господаря, човека си възлюбил, всичко си дал, защо, на какво основание?" Може ли да запита тъй волът? Може ли едно гърне да запита грънчаря защо не му дал една форма или друга, защо го гледжосал отвън или отвътре? - Не може. Но ние си позволяваме. Има причина защо е гледжосано гърнето.
Питам: На какво се дължи противоречието, вие давали ли сте си отчет? Всякога, щом се обичат двама души, ще дойде трети, затова веднага ще се роди едно противоречие. Следователно великото противоречие в живота само старостта може да разреши. Само старостта разрешава противоречията. Защо остаряват хората? За да разрешат едно от най-великите противоречия. Ако в къщата на младоженеца дойде една стара баба на 120 години, момата не подозира бабата ни най-малко, но ако дойде една млада мома като нея, тя ще каже: "Тази да си иде, друг да иде да търси, да си върви, тя някой мъж търси." Онази, младата търсила мъж, старата не търсила. Казва: "Тя търси мъж." Ами че и ти търсиш. Най-първо вие нямате доверие във вашия възлюбен. Изпитва се нашата любов. Тя да остави младата при мъжа си и цяла година да ходи, и като се върне, да се радва, че е била там. Какво ще кажете? Какво ще излезе? Тя казва: "Аз зная, мене ще изпъди, пък нея ще прибере." Въпросът остава нерешен. Ако той тебе изпъди и нея прибере, то е същото положение. Ще кажете: "Не може другояче да бъде." Тъй е, не може. Следователно не може другояче, понеже то е наше разбиране. Най-после поставям; Ако тази, младата мома, която дошла, младата булка я остави вкъщи, дава й всичкото доверие и в нейното сърце се зароди желание да го привлече, кое е онова, което заставя младият момък да измени своя ум. Какво ще допринесе, ако първата булка замени с втората булка? Сега вие взимате в изопачена форма, имате противоречие. Туй противоречие е в живота, ние разрешаваме важен въпрос: ревността в жената, ревността в мъжа, ревността в децата, братя и сестри ревнуват се вкъщи, има цял един спор. Детето казва: "По-малкото братче баща ми повече го обича." По-малката дъщеря казва: "Майка ми по-голямата сестра обича повече." Цял спор има. Майката казва: "Не, не." Защо именно сега туй подозрение? Казвам: Туй, което става в дома, става в едно религиозно, окултно общество. Навсякъде същият закон. Казвам: Те имат задача, която трябва да разрешат. Казвам: Какво трябва да правите? Трябва да остареете. Вие запитвате: "Сега какво трябва да се прави при туй, голямото противоречие?" Сега слушайте: Нося аз една торба със злато. Онзи, бедният, той нищо няма и се съблазнява от моята торба. И в него има желание, не че той обича торбата ми. Тая обич не е за торбата, но за онова, което е в торбата. Той казва: "Аз много обичам торбата." Това е залъгване. Обича онова, което е в торбата. Казвам: Как трябва да се разреши въпросът? Извади онова, което е в торбата, и го напълни с нещо друго, което струва толкоз, колкото торбата. Ако искаш да разрешиш един въпрос, съдържанието на торбата струва толкоз, колкото самата торба. Торбата струва пет лева и съдържанието струва пет лева. Щом съдържанието й е хиляди пъти повече, твоето съдържание ще произведе ревност, кражба, подозрение. Пет лева торбата, пет лева съдържанието. Изгуби се торбата, изгуби се съдържанието. Няма какво да плачеш. Отиде вече. Сега преведете този въпрос. Той се разрешава. Вие тази, втората мома, която иде, я подозирате, но представете си, че тази мома, която подозирате, за бъдеще стане ваша майка и тази ваша бъдеща майка, като е млада, тя именно, когато се влюби някой момък в дъщерята, се радва. Защо не подозира този момък, защо не подозира дъщеря си, защо не прави същото нещо с дъщеря си? Тя се радва, когато прави това. В първия случай го подозира, във втория случай защо не ревнува? Защо майката не ревнува своята дъщеря от онзи, младия момък, ами й е приятно? Защо младата булка ревнува, защо майката не ревнува, че ще й вземат дъщерята? Защо бащата не ревнува, че друга мома ще му вземе сина? Казвате: "Господ така наредил нещата." Ние бяхме ли там, че Господ наредил нещата? Ние казваме: "Така Господ наредил нещата." Ние бяхме ли там? Тъй както сега живеем, то е наше схващане. Казвам: Вие имате старите разбирания за живота, за морала, всичко туй. Казвате: "Той, мъжът, не трябва да вярва." Всяка жена, която излъже този мъж, жена ли е? Мъж, който една жена може да го излъже, не е мъж. И жена, която един мъж може да я излъже, не е жена. Учител, който може да бъде излъган от своите ученици, това не е учител. Един ученик, когото учителят може да излъже, не е ученик. Така аз разбирам нещата. Когато те излъжат като учител, ти не си учител. Щом те излъжат като ученик, ти не си ученик. Щом те излъжат като жена, ти не си жена. Щом те излъжат като мъж, ти не си мъж и т. н. Това са максими, с които аз си служа. Що ме лъжеш? Срещам го и казвам: Ти мене не лъжеш, но себе си лъжеш.
Та първото нещо: Не се лъжете. Ти казваш: "Еди-коя си жена се е влюбила в еди-кой си мъж." Ти се лъжеш.Той не се е влюбил в жената - в торбата, той се е влюбил в съдържанието. Той иска да задигне съдържанието, никаква любов няма още. Кажете, де се проявява любовта? Един мъж може да обича една торба само тогава, когато напълни торбата. Тогава изпразва торбата, това не е любов. Вие говорите за изпразването на торбата. Това няма никаква любов, това е кражба. Момата казва: "Да може да го пипна, много го обичам, пари ми сърцето, да може да го пипна." Въпросът се разрешава. Като го пипне, извади съдържанието. Какво остава? - Торбата остава празна. Трябва да дойде истинският да се влюби в торбата и който да напълни празната торба, той носи любовта.
Хубаво, ти си съгрешил. Що е грехът? Изпразнил е някой твоята торба.
Що е доброто? - Напълнил е някой твоята торба. Следователно, ако ти правиш добро, ти си човек, който вървиш по пътя на любовта и пълниш празните торби. Ако ти правиш зло, ти си човек, който изваждаш съдържанието на торбите. Ти казваш: "Аз не може да го търпя, той е нетърпим." И тебе не може да те търпят. Казваш: "Не ме обича, другиго обича." Друг може да направи същото възражение, че и ти не го обичаш. Нас Господ не ни турил за стражари кой кого обича. Като срещнеш двама души да се обичат, кажи: "Аз бих желал и другите да бъдат като вас." Влюбил се мъжът ти в някоя жена, кажи си: "Да даде Господ и аз да се влюбя." Ще кажете: "Много голяма свобода." Че вие всички сте роби на влюбването. Господ ви е пратил в света да се влюбвате, нищо повече, разбирате ли? Ако ти забраняваш на едного, други на тебе ще забранят, ще кажат: "Еди-кой си ще любиш, еди-кой си няма да любиш." Но сега на някои от вас да дадем свобода. Аз ви говоря на вас. Аз съм опитвал този закон как може да се разреши тази задача. Някои ще кажат: "Това е свободна любов." Не, разбиране на живота трябва. Между вас да има разбиране. Иначе се отдалечават хората. Срещна един човек - аз съм правил опити - някой път казвам: Знаеш ли какво може да направя? Аз имам еди-колко си милиона, свършил съм няколко факултета. Всичкото уважение, кокошчици, гощавки. Казвам: Това са бабини деветини, нищо не съм свършил, в банката пет пари нямам.На втория ден всички обърнат гръб. Пак ги лъжа, играя си, аз съм по-богат, аз казвам: Имам милиони. Казал бях, че имам един милион, аз имам повече. Ще кажете, че ходя да лъжа света, аз ги лъжа, (и аз не се лъжа), пък те не се лъжат. Аз ги виждам, те искат да изпразнят моята торба. Аз казвам, че моята торба е така купена, че не се празни, моята торба е толкова тежка, че не се намерил човек на земята, който да я дигне. Сега аз искам един въпрос да го подигна. Сегашното ми положение аз не го засягам. Аз искам да кажа отде започват нашите нещастия в света. Че ние не се радваме на едно явление, което Бог произвежда. Ако Бог е произвел едно явление в сърцето на един мъж, ако Бог е произвел едно явление в сърцето на една млада мома, ако Бог е произвел едно явление в сърцето на една стара баба, на някой свещеник, ти се зарадвай за онова, хубавото, което е израснало в неговото сърце. Ти го полей отгоре. Защото не сме ние, които садим, и не се меси да корениш. Много широко трябва да схващаме, когато казва Христос: "Не съдете, за да не бъдете съдени. Не подозирайте, за да не бъдете подозирани. Не се обезверявайте в другите, за да не се обезверят във вас." Законът действува. Ако ти не вярваш в другите, и в тебе няма да вярват. Ако ти се обезверяваш в другите, и в тебе ще се обезверят. Законът е такъв. Аз съм срещал хора, мене са ми чели морал и аз съм ги слушал. Виждам го след години той е попаднал, изолирал се от обществото. Оженил се, вече пази жена си, нея извежда навън. Той я пази вкъщи. Казва: "Аз се отказах вече от суетния живот, не ме интересува", но същевременно се интересува от жена си. Слушам жената да казва: "Колко ми копнее сърцето навън да изляза, но не ме пуща." В него се роди желание да не отива в обществото, в нея има желание да отиде, тогава де е разбирателството? Той има едни възгледи, тя има други. Той казва: "Правоверен станах, посветих живота си на Бога." Не, не. Питам тогава: Ако тебе може да те съблазни една жена, как ти може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни една кесия, пълна със злато, как може да служиш на Бога? Ако тебе може да те съблазни едно обществено положение, как може да служиш на Бога? Какво трябва да се прави? - Ще обичаш туй, което Бог обича. Че ако вие държите другия закон... Сегашните хора са нещастни по единствената причина на тази ревност. Всяка една млада жена, която може да дойде вкъщи, носи благословение. Ако тя обича мъжа ви, вашият дом ще започне да се върти. Не само една, но помнете, ако всяка година по една мома иде в дома ви, вие ще имате щастие. Лицето му ще бъде радостно и весело. После, и по един млад момък да идва всяка година. Това е същественото, ако вярвате. Ако не вярвате, този резултат не може да имате. Ако не вярвате, резултатът отиде. Трябва да се вярва. Казвате: "Как не." Казвам: Именно това е важен въпрос. Не може да се образува едно окултно общество или между хората не може да се образува едно право верую, ако няма туй, пълното разбиране. Да се радваме, когато дойде някой нов в едно общество, в едно окултно общество, религиозно общество. И тук, и в Америка като дойде някой нов, старите казват: "Този ще ни изчушка навън." Зарадвайте се. Вие го държите настрана и този човек се чуди. Де е разрешението на този въпрос. Сега да дойдем до истинската философия. Вие трябва да мислите. Той е един парещ въпрос, един от най-трудните въпроси. Изобщо в съвременния живот аз не съм срещал по-труден въпрос от този. Аз съм му дал едно разрешение на този въпрос. На вас не може да го кажа. Защото, за да ви го кажа, ти ще ми кажеш: "Я ми кажи този въпрос." Ще ти кажа: Изпрати жена си при мене. - "А!" - казва. Представете си, че аз съм мъртъв човек, какво ще крада [*в ръкописа "крам"]. Представете си, че аз нямам стомах, какво ще ям. Нямам нужда от пари, какво ще крада. Нямам нужда от жени. Вие разбирате туй, което не е. Ти може ли да ожениш една кокошка, една жаба. Чудни сте. Може ли да ожениш една кокошка, един заяк. Една мъжка жаба не може да извърши престъпление. То е немислимо. Има неща, които са немислими. Престъпления в света стават при известни условия, при известни разбирания. Но съществуват престъпления в света, дето престъплението е абсолютно невъзможно. Невъзможно е един човек, който вас ви обича, който има любов, да извърши престъпление. Невъзможно е, по никой начин аз не съм срещнал. Ако една мома е влязла в дома ви и ви обича, невъзможно е да извърши престъпление. Ако не обича, тя може да извърши хиляди престъпления. Но има ли обич, никакви престъпления не може да извърши.
Следователно въпросът е да се прояви любовта. На тази любов вие никога не противодействувайте. Не противодействувайте на Бога. Всички нещастия в света произтичат от онзи факт, че ние противодействуваме на онова, което Бог иска да извърши в нас и в другите. Ние противодействуваме и създаваме нашето нещастие. Нашето сегашно нещастие се дължи на онова противодействие в миналото, което ние сме употребили против този, който обича. Хиляди години ние сме противодействували, противодействували. И тогава не е Бог, Който страда, ние страдаме. Та въпросът е за обичта. Аз по някой път говоря за любовта. Любовта е, която осмисля живота. Щом дойде любовта, мъртвият възкръсва, спящият става, крадецът престава да е крадец, престъпникът престава да е престъпник. Всички тия хора любовта изглажда, тя задоволява копнежите на човешките души. Там, дето всички копнежи са задоволени, престъпление не може да стане. Защото, ако една жена може да извърши едно престъпление с един мъж, тогава всичките жени вършат престъпление. Ако един мъж влезе в един дом и открадне нещо, тогава всички мъже може да откраднат. Една жена, която влиза в един дом, другата я е страх, че ще открадне мъжа й. И тя го е откраднала. Онази майка, която го е родила този мъж, тя го е обичала. Тази млада мома взела този момък от майката. Майката скърби.
Аз разглеждам въпроса принципно. Ако така не разбирате, вие не може да имате разбиране. Тази душа излязла от Бога. Ако ти я отдалечаваш от Бога и Господ търпи, тогава защо, като дойде другата, и започне от тебе да го отдалечава - то е същият закон. Остави следователно, не търси любовта на хората. Второто положение: никога не търси любовта на хората. Туй е престъпление. Проявявай ти любовта. Любовта, която е вътре в тебе, ти я проявявай, ти да я знаеш. Ти не може да служиш на един закон, ако този закон не е в тебе проявен. Проявената любов в тебе опитай я във всичката пълнота. Следователно ти бъди носител на Божията Любов, ти си носител на нещо хубаво и тогава ти разбираш положението на другите хора. Тогава вие от вашите стари възгледи, от вашите стари чувствувания, които имате, не може да се освободите така лесно. Вие ще си ги имате. Аз наричам старите възгледи онези молци - отдето мине, ще пробие, онези глисти, онзи кърт - отдето мине, ще разрови градината. Ако питате защо, сега няма да се спирам. фактът е такъв. Оттук скъсал някой корен, оттам, все ще направи някаква пакост. Когато молецът стане пеперуда, прави ли престъпление? - Не. Само при известни условия престъплението е възможно. Докато е гъсеница, може да прави престъпление, но като стане пеперуда, тогава образува възможност за престъпление - ще снесе яйца. Но ще дойде един ден, когато пеперудата няма да носи яйца. Всичките пеперуди са от род, които снасят яйца. Но има други пеперуди в природата, които не снасят яйца.
Тогава всяка една мисъл у тебе, която може да произведе едно противоположно чувство, тя е пеперуда, която снася яйца. Когато тази мисъл, това чувство започне да те измъчва и те гърчи, тогава е един червей. Дотогава, докато вие имате нужда от тази копринена гъсеница, винаги ще произведе кислота [* киселина]. Докато имате желание да ви обича един мъж, вие всякога ще имате туй терзание. И докато един мъж има желание една жена да го обича, той ще има винаги терзание. Той няма право да каже: "Ти другиго няма да обичаш", нито да каже: "Ти само мене ще обичаш, не трябва да обичаш другите." Той ще я остави напълно свободна онази жена да се прояви. "Обичам те." - Казвам: Вършиш волята Божия. Казва: " Ама ти обичаш ли ме?" - За това и въпрос да не става. Щом питаш, всичко отиде. Нямам право аз да питам Господ обича ли ме. Господ е направил за мене повече, отколкото аз схващам в света. Тази любов е толкоз грандиозна, толкоз голяма, аз седя и казвам: Колко съм далече от любовта на Бога. Какво съм направил аз за Него? Какво съм направил заради Бога. Вие казвате: "Той, Учителят, няма нашата опитност, я той да се ожени, че той да види." Ако се оженя, аз ще бъда като вас. Аз съм слушал някои от вас да казват: "Я Учителят да се ожени, да го видим." Туй положение, което съществува, аз вярвам, че в света съществува едно отношение между хората, но този социален обичай, който сега съществува, той е от скоро време. Женитбата е отпосле установена. Туй положение не е Божествено отношение на душите. Да обичам една душа, да живея с нея, да служа за нейния прогрес, за нейното повдигане, да ме радват всичките нейни прояви, това е Божествен вътрешен импулс, който отначало съществува - Божествената женитба. Ревността, това е нещо останало от грехопадането насам. Като разглеждам този въпрос, той е един въпрос, ако вие не го разрешите, вие не може да имате едно духовно схващане, едно разбиране за любовта. Някой път гледам децата, мене ме интересуват онези прояви, психологическите търся. Аз съм срещал деца, които са чисти, но някое малко детенце, момиченце, като го стиснеш, то те погледне, още малко дете, но в него проникнала идеята, атавистическа идея, то си оттегля ръката, знае това дете, гледа те - какви са твоите намерения. Казва: "От кои си, от които пълнят торбите или от които празнят? Аз имам много малко в торбата си." Мене ме учуди веднъж една случка. Дават на мене цветя. Аз не обичам късани цветя и ги давам на едно момиченце. Казва: "Аз съм малко момиче, дай ги на друг, на това цвете аз не може да дам живот, не може да го родя. Откъснали са го преждевременно, нека седи за тебе, ти си доста възрастен."
Питам: Само този ли е начинът, по който може да живееш? Мислиш ли, че само този начин съществува в природата, по който може да живееш за образуването на семейство? - Не, съществува и друг начин, много по-възвишен и благороден, за който вие даже не сте сънували. Съществуват отношения много по-възвишени, по-благородни отношения, отколкото сега в света. И в една нова култура, ако ние не изменим своите бъдещи възгледи, ние ще имаме едно общество построено и злото ще се ражда още вкъщи. Защото онази жена, която подозира своя мъж, психологически къде е опасността, тия престъпления тя ги всажда в месцето, в умовете на своите деца. Онзи баща, който подозира своята жена в престъпление, той всажда всичко туй в ума, заразява ума си, дома си. Ние се заразяваме едни други. Влезли сте в обществото, имате задни цели. Ние се заразяваме едни други.
Та казвам: Бог изисква от нас да бъдем като Него. Че имаме в Евангелието онзи пример: когато дойде онази, голямата грешница и започна да целува нозете Христови, онзи философски гледа и си мисли: "Този е пророк, Той е свят човек, но как Му е приятно да Му целуват нозете жените." Христос се обръща към него и казва: "Аз дойдох в къщата ти, но ти не Ми даде вода да си измия краката, според обичая не Ме целуна. На тази грешница греховете й се прощават. Тя целува, за да й се простят греховете. Каквото тя направи, ще се похвалява нейната постъпка, пък твоята постъпка ще каже: "Горко на този фарисей." Та казвам: Ако вие подозирате, не сте ли вие в положението на онзи фарисей, който подозира Христа, че една млада жена Му целува краката. Питам тогава: Де е вашето благородство? Тогава Той ще се обърне, ще каже: "Аз дойдох в къщата ти, ти целувание не Ми даде и вода за краката Ми не даде, а тя целува и нейните грехове се прощават."
Казвам сега: Всяка жена, която влезе в един дом, трябва да желае щастието на този дом. Всеки мъж, който влезе в един дом, трябва да желае щастието на този дом, да бъде предвидлив. Всеки ученик, който влезе в един клас, трябва да желае щастието на този клас. И всеки учител, който влезе в това училище, трябва да желае щастието на това училище. Това трябва да бъде вътрешен импулс. Вие всички остарявате по единствената причина да се освободите от вашата глупава ревност, от вашето глупаво подозрение, да се освободите от вашето глупаво безверие и безбожие. И за да се подмладите сега в света, трябва да имате нови идеи. При тия разбирания другояче не може. Сега слънцето изгря, да направим гимнастиката. 6ч. и 20 мин.
Започнахме след упражненията, в 7 ч. и 20 мин.
Ще започнем оттам, дето спряхме. Новото в живота не изключва старото и старото не изключва новото. Аз говоря за онзи непреривен процес в природата. Когато говоря за новите разбирания на любовта, за оня непреривен процес, ни най-малко не изключвам вашите стари разбирания. Ревността произтича от онзи факт, че има нещо, което не достига. Любовта, която се превръща в ревност, има нещо, което не й достига. Ревност, която се превръща в любов, има нещо, което й достига. Сега моето желание е вашата ревност да се превърне в любов, а не любовта ви да се превърне в ревност. Защото в ревността ти си слаб. Онзи, когото подозираш, ти го поставяш по-долу от себе си. Като дете ти го подозираш, казваш: "Може да направи някое престъпление." За разумното дете майката никога не се безпокои, майката се безпокои за своето неразумно дете. Когото ти любиш, ти никога не може да се съмняваш в него. Любовта изключва всякакво съмнение. Любов, която съдържа най-малкото подозрение, съмнение, това е любов, която й липсва нещо. Ние казваме: "Това са новите схващания, новите тежнения в природата." Ние не може да кажем, че сме достигнали до върха. Има нещо, което липсва. Следователно това, което липсва, то е Божественото, то трябва да дойде. То няма изключение. Ако направим един опит, ще видим, че всичките качества, които животните имат, и човек ги има, но човек има нещо плюс. Каква грамадна разлика има между човешкия нос и тоя на животните. Каква грамадна разлика между устата на животните и тая на човека. И животните имат очи, но каква грамадна разлика между техните очи и тия на човека. И животните имат чело, едно малко челце, но челото на човека е голямо. Често хората попадат в процесите, които съществуват в животните. Ревността е качество на животинското царство, то е преграда, то е на мястото си, не го изключвам. Но ако човек не разбере ревността и внесе онзи закон, който съществува в нея, тази ревност ще го съсипе. Защото онзи, когото ти обичаш, за да не ти го отнемат, ти го ревнуваш. После идат подозрението, безверието, омразата и най-после дойде ревността, ще го намразиш. Защо? След като го намразиш, ти какво ще постигнеш? Ти сам ще се разрушиш. Омразата разрушава, неверието разрушава. Затова трябва да изхвърлите неверието, съмнението. Всичките отрицателни качества разрушават. Отначало не е така, но крайният резултат е разсипването. Сега ще кажете, че нямате ревност, говори за любовта. Любовта как ще я разберете? Вие трябва да престанете да мислите, че сте жени. Похвалявам ви, че сте мъж, похвалявам ви, че сте деца, похвалявам ви, че сте ученици и ученички. Но има нещо по-високо от това. Следователно трябва да дойдем в това положение: като ученик - учиш ли се добре, като учител - преподаваш ли добре, като майка - гледаш ли добре децата си, като възлюбена - обичаш ли възлюбения си? Щом всеки ден ти го подозираш, ти в ума си държиш най-нечисти работи, де е твоят възлюбен? Ти си го оцапал. Туй безверие влиза във всички религиозни общества. Казваш: "Той, Господ, ме забрави, може би е занят." Ние на Бога приписваме нашите слабости. Ти като приписваш твои качества и слабости на твоя Бог, тогава какво остава от тебе?
Та именно ние се намираме в една епоха, когато трябва да пречистим своите възгледи, да започнем от най-ниското стъпало, всичко туй да се пречисти. Ревността съществува в дома, в религиозното общество, навсякъде съществува. Защо се гонят религиите? - От ревност. Една жена гони друга жена заради мъжа си. Едно религиозно общество гони друго общество - пак същият закон. Казвате: "Как ще се оправи светът?" Светът ще се оправи, когато разберем отношението на любовта. В любовта не трябва да има никаква ревност. Ревността произтича от любовта, любовта може да роди ревност, но ревността никога не може да роди любов. Вярата може да роди безверие, но безверието никога не може да роди вярата. И тогава в света кой може да краде? Що е кражбата в света? Кражба е да вземеш това, което не ти трябва. И най-поел е вие не разбирате живота. Вие мислите за един мъж, втори, трети. Твоят мъж може да е нокътът на този, големия човек. Ти обичаш само нокъта му. Той може да е малкият пръст или големият, ти още не знаеш какво нещо е мъжът. Онзи мъж, който може да те набие, минава за твой мъж. Това е бомба, която се пръска.
Именно като се спирам върху този предмет, аз искам умовете ви да бъдат свободни. Казвате: "Ние сме женени." Мене ни най-малко не ме интересува, че вие сте женени. Кой за кого се жени, мене не ме интересува. Кой мъж има коя жена, и това не ме интересува. Ти си взел нещо, което не е твое. Че не е твоя тази жена, която мислиш, че е твоя със закон установена. Няма да се минат 20 години, ще дойдат да я вземат и ще си заминат. Не е твое туй, което ревнуваш. Ти плачеш. Разправяше ми една българка, тя е сега тука, не повече от 60 години заминава мъжът й за оня свят. Тя му казвала: "Ти като идеш в оня свят, ще ми съобщиш", весела е тя. Нейният мъж се нарича Пенко. Смее се тя. Казва: "Умря нашият Пенко, чакам да ми се яви, да ми каже какво има на оня свят. Сънувам един сън, иде Пенко весел и казвам: Как е на оня свят? - "Както на този свят." Та му разправям какво трябва да направя да ме взема, че скоро да ида при него. - "Не, не - казва - аз като тебе не бързам, ти ще седиш на този свят." Иде по едно време една жена, много красива, хвана моя Пенко и казва: "Този мъж не е твой, той е мой." Аз държа Пенко, тя го взе и си замина." Тази българка ми разправяше своята опитност. Значи Пенко има друга. Аз представям една реална опитност. Тя ме пита: "На оня свят имат ли такива отношения?" Казвам: Имат, разбира се. Вие разбирате изопачено нещата. Има потреба от любов. Любовта в другия свят съществува. Под "друг свят" разбираме повиеше съзнание.
Сега да обясня. Сега ще се отвлека малко. Представете си следния закон за ревността. Представете си два коня седят на едно място, хубаво охранени, имат съзнание, че те са влюбени. Но представете си, че не могат да се влюбят в себе си, но един кон се влюби в един човек. Като се влюби в човека, какво ще стане? Онзи, в когото се влюбил, се качва на гърба му, туря гема да го язди. И двата коня се влюбят в един човек. Но този човек не може на двата коня да язди, втория води отзад. Питам: Кой печели? След като го язди 20-30 километра, влюбеният какво ще каже? След като се умори той, ще започне да разбира несъстоятелността на тази теория. Не е ли по-хубаво този човек да се влюби в други кон? Ако ти си конят, няма ли да пожелаеш да слезе от гърба ти и да се качи на друг? В реда на нещата е. Казвам: Вие сега нямате ясна представа. Онзи, който те е залюбил, ще се качи на гърба ти. Когото ти залюбиш, ще се качиш на гърба му. Ако не разбираш този закон, това не е любов още. След като седи дълго време на гърба ти, ти ще разбереш последствията от ревността, че една жена трябва да обича само един мъж. Ще видиш, че тази теория не е права. Аз разбирам в любовта да няма никаква вътрешна измяна. Туй разбирам любов. Любовта трябва да остане като една постоянна сила в света, която няма нито промяна, нито измяна. Тя е еднаква във всичките отношения, защото целта на любовта е да даде живот.
Сега питам, в дадения случай богатият, това е мъжът, сиромахът, това е жената. Тогава питате защо една жена обича един мъж. Защото е сиромахкиня. Защо мъжът обича една жена? Защото и той има къде да вложи капитала си. Сега вие не разбирате сиромашията. Без сиромашията вие крачка напред не може да направите. Всяко движение се дължи на сиромашията. Всеки застой се дължи само на богатството. Следователно, ако искате вие да бъдете човек умен, вие трябва да бъдете сиромах. Вие като богат човек никога не може да минете. Вие ще бъдете натоварено животно и ще мислите само за товара си, който е на гърба ви. Христос казва: "Богатите не може да наследят Царството Божие." Царството Божие няма нужда от богати хора, няма нужда от хора, които не прогресират. Тогава вие с вашите възгледи, които имате сега, ако влезете в оня свят, какво ще направите? Вие ще обичате, ще внесете една болест. Аз съм влизал в някоя къща, като влизам, виждам, че жена му е грозна, остаряла, като вляза, мъжът не обръща внимание, казва: "Може да поговориш малко с жена ми." Като е млада жена му, не оставя погледа си, гледа ме дали хвърлям поглед към нея. Той я погледна и казва: "Да внимаваш, аз те наблюдавам." Аз седя и гледам на тази работа, несъзнателно човекът го прави, човекът не съзнава. В подсъзнанието прави това. Аз казвам: Не бой се, аз от твоята жена не се интересувам, имам по-красива. Защото твоята жена е последната, която бих взел. Той няма още разбиране за жена си. Една жена, която имаш и може да увлече един мъж, това не е жена. И мъж, който може да се увлече от една жена, не е мъж. Не може, понеже умът не може да се превърне.
Помнете едно нещо в света. Имате разни теории, че мъжът може да стане жена и жената може да стане мъж. Така се говори, но в природата съществува един установен порядък на нещата. Умът не може да стане сърце и сърцето не може да стане ум. Умът винаги остава ум и сърцето винаги остава сърце. Жената, която функционира в природата, всякога си остава жена, която ще функционира. Като необходимост природата я пази като зеницата на окото си. Мъжът, и той остава мъж, тя го пази като скъпоценен камък. Когато те престават да функционират, тогава стават мъже и жени, учени и прости, всичко това са външни изменения, както сянката може да стане малка и голяма, да се проточи. То е все сянка. Не е реалността, която се прехвърля в сянка. Ако говорим, че не може да се измени, подразбираме нейната реалност. Когато говорим за сенките, които тази жена може да направи, жената може да вземе и една мъжка форма. И.мъжът може да вземе една женска форма. Но мъжът в женската форма си остава мъж и жената в мъжката форма си остава жена. Много мъже има, които сте жени, има и жени, които сте мъже, нищо женствено нямат. Аз не подразбирам вас. Казвам, при новата обстановка, при новите разбирания на живота, ако не разберете новите тежнения, вие не може да разберете новата култура, няма да може да приложите един метод. Тогава ще имате стари разбирания, ще имате стари последствия, неприятности, болести, страдания, безверие, ще се оплаквате и ще кажете: "Защо Господ създаде света така?" Този свят, както сега съществува, той е един изопачен свят на нашето съзнание.
Та казвам, не че свободна любов трябва, като дойде някой вкъщи да отвлече жена ви, не че той има право да я отвлече, да я лъже - не, това е подлост. Ако обича жена ти, да каже: "Аз обичам жена ти, много ми харесва." И вие трябва да се зарадвате, че обича жена ви, намира нещо хубаво. Ако нея обича, горко ви на вас. Вие ще кажете: "Как тъй!" Вие ще кажете: "Нямате право да я обичате." Неразбиране е това. То значи, ти затвориш жена си вкъщи ида кажеш: "Ти нямаш право да те огрява слънцето." Един човек, който не е обичан, той ще мяза на едно увехнало цвете, както цветята, които не са огрявани от слънцето. Човек, като го изолираме от Божията Любов, става хилав, повяхва, обезмисля се животът, хиляди разочарования идат. Жената казва, не си струва да живее, иска да умре. Няма никакъв успех, никакъв проспект в живота. "От децата нищо не придобих, от мъжа нищо не придобих, от приятелите, от обществото", животът се обезмисля. То е криво разбиране на живота.
Затуй именно в обществото трябва да бъдем носители на любовта. Някой път могат да ви обвинят, че много свободна любов имате. Свободна е нашата любов. Ако кажете, че нашата любов не е свободна, вие не говорите истината. На кого не е свободна любовта. Нашата любов е толкова свободна, че никога не се развращава и ние сме толкова свободни, че никому зло не правим. Нашата любов е такава, че дето влезем, мир носим. Нашата любов е такава, че ревност не внасяме. Казвате: "Че и ние така живеем." Ако така живеете, няма какво да се ревнувате. Ако ти ревнуваш, това е старото учение. Ако се обезверяваш, това е старото учение. Казвам: За да съществува каквато и да е любов между двама души от два противоположни полюса, трябва да влязат два Божествени лъча. Между мъжа и жената не може да се зароди истинска любов. Жената е полюс на живота и мъжът е друг полюс. Ако през женския полюс на живота не е проникнал един Божествен лъч и ако през мъжкия полюс не е проникнал Божествен лъч, не може да се образува никаква любов. Ако може да проникне за бъдеще, тогава централната точка вътре е Бог. Туй е поляризиране вече. При това поляризиране се явява една любов, на която ти не трябва да противодействуваш. Ако противодействуваш, непременно ще те сполети смърт. Аз съм срещал цяла една статистика имена на жени, които подозирали мъжете си, тя непременно ще умре по-рано от мъжа си. И мъж, който подозира жена си, той непременно ще умре преди жена си. Ако той не подозира, той ще остане жив. Ако мъжът умре по-рано, той е подозирал жена си. Жена, която умира по-рано, тя е подозирала мъжа си. Ако и двамата не са се подозирали, те може да живеят до 120 години. Това е моята статистика. Казвате: "Докажи." Може да ви докажа, може да проверите. Любовта изобщо продължава живота. Ти имаш едно разположение, вярвай в Бога. Ако ти вярваш в Бога, в тази душа, един мъж като дойде в една къща, ти не се съмнявай. Той може да има изкушение, той се бори, чакай да го видиш. Той влезе в една къща, казва: "Хубава е тази жена, да я имам, да я задигна." Иде му наум и казва: "Туй е човешко." После мисли: "Тъй да я задигна, да я отвлеча." - Не, не, ти го остави, не го считай за грях. Нали имате пример от гръцката история, дойде някой си гостенин, задигна тази, красивата Елена и 10 години се води война за една жена. Ти не се смущавай, ти остани, чакай да видиш Господ как ще работи. Господ казва: "Не се спирай, аз ще ти дам по-хубава жена." Също така и на жената казва: "Недей, да не направиш това, аз ще ти дам по-добър мъж." Господ я учи. Като разбере, ще остави своето благоразположение. Ако ти се намесиш в тази работа, ти ще влошиш работата, ще стане тъй, както ти мислиш - мъжът ти ще иде с нея. Тя задигне мъжа. Утре ще задигнат нейния мъж от нея, най-после след десет години десет жени са го задигнали. Един мъж, когото задига една жена, той е една овца, която задига един вълк.
Онези, които сте със стари възгледи, вие внасяте една отрова в ума на младите. Аз съм слушал стари баби: "Ти му дръж хубаво гема, не го оставяй да хойка, като го оставиш, отиде." И тя държи гема. Другата майка казва на сина: "Ти й дръж гема, не я оставяй да ходи." И той държи гема. Че коне ли са това? Ако аз се оженя, за да държа гема на една жена, тогава аз се отказвам. В туй отношение отношенията между животните са много по-правилни, отколкото отношенията между хората. Две птици не се ревнуват. Ревнуват се в един период. Оттам насетне живеят съвсем свободно. Когато у хората това не е така. Някой път някой човек не е виноват. Ревността е ужасно нещо. Влиза той облечен с редингот, с цилиндър, веднага коленичи и гледа под кревата, търси някой мъж, забрави цилиндъра, навежда се под кревата, отваря долапите тук-там, казва: "Къде го скри?" - няма никой. Тук имаше една рускиня, която мъжът й завързваше с верига вечерно време и като стане сутринта, я пита: "Къде си ходила тази вечер?" То е вече патологично, болезнено чувство. Един факт е това, тя сама разправяше. Сега тия болезнени отношения влизат в религиозния живот. Казват: "Тъй върви, няма любов, лицемерим." Не се занимавай с лицемерието на хората. Не се занимавай с кривите вярвания на хората. Ние света никак няма да го оправим по този начин. Може така да е, ще дойдат тези мисли, може да дойдат тия изкушения, не казвам, че сте виновати, стойте на мястото си, имайте една велика идея във вашия ум. В моя ум, когато се намеря в най-голям мрак, в мене седи идеята: В мрака ще се прояви Бог. Когато дойде ревността, казвам: В ревността е скрит Бог. Той ще разреши този въпрос. Сега разглеждам въпроса от миналото и казвам: Някой път той е ревнив, не го съдя. Казвам: Ако аз съм на неговото място, как ще постъпя? Ако съм с неговото разбиране, ще постъпя, както той постъпва. И той има право. Тогава аз гледам онези неща, които изключват ревността. Ако жена му е красива, угледна, с едно пипване цял скандал може да стане. Ако неговата жена е на умиране, разболяла се, вляза като виден лекар, млад, мъжът казва: "Вижте пулса." Защо той не ревнува жена си? Аз пипам пулса, хващам челото, турям си ръката на гърдите - нищо не казва. Другояче ако си туря ръката на гърдите, когато е здрава, ще направи въпрос. Когато е болна, като лекар бутна тук-там, не може да се яви в мене лоша мисъл. Казвам: Здрава е, гърдите са здрави. Бутна по хълбока, казвам: И тук е здрава. При туй състояние той знае, той е уверен, че когато е на умиране жена му, не може да влезе една извратена мисъл, той вярва, че всяко мое пипане носи живот. Казвам: Такава вяра трябва да имаме, когато нашите жени са здрави. Ние вярваме, когато са болни; когато са здрави - не. В този случай болестта е едно здравословно състояние и здравето е едно болезнено състояние. Ако в моето верую аз като вярвам в Бога, подозирам всички, това е патологично състояние. Когато се обезверя в Бога, а вярвам във всички, тогава съм на правата страна. Това е здравословно състояние. Когато вярвам в Бога, а подозирам всички хора, това никаква вяра не е. Че може мъжът другояче да погледне дали има грях. Трябва да се определи какво нещо е грях. Грехът е туй, което умъртвява човека, което спира неговия развой, спира светлината на неговия ум, спира проявата на неговото сърце, спира проявата на неговата воля. Това е грях. Грях е това, което заробва твоя ум, сърце и воля. Всяко нещо, което не спира твоя ум, твоето сърце и твоята воля, това е едно добро. Това е благо. Така трябва да разбирате.
Та казвам: Трябва да се образува една атмосфера в новия обществен живот, всеки от вас ще бъде един прозорец. Ако вие не станете хубави прозорци с кепенци, питам, ако вие не сте ново здание и не сте прозорец, какъв смисъл има? Каква полза ще принесете? Казвате: "Да обичаме Господа." Аз за да обичам Господа, трябва да бъда отворен прозорец, да може Божията Любов да влезе в света да се прояви. Искам през всички хора Божията Любов да се проявява. Затова именно искам да се прояви Божията Любов, и да не може да се яви съмнение. И то е в реда на нещата. Сега има начин как трябва да се освободите. Аз не зная как вие се освобождавате от ревността. Вие казвате: "Като прегори, като остарее." Туй не е разрешение, природата така не разрешава. Като се подмладиш утре, пак се повтори въпросът. Всичките светии са се изпитвали така. Знаете ли какъв ще бъде изпитът на един светия? Когато един светия минава своя последен изпит, Бог му туря в света най-красивата жена и мома да му говорят най-сладки думи, най-хубав език, да види какво мисли. Ако той се поколебае в една мисъл, всичко ще рухне, ще падне и ще започне пак да пъпли отдолу нагоре. Всичките светии в този случай стават слуги на тази мома, на онази. Той стане последен, казва: "Какво искаш?" Готов е за всяка услуга. Тази го целуне, онази го целуне, той благодари, че са го целунали. Казва: "Да бъде, Господи, Твоята воля!" Че как стават хората светии? Вие сте чудни. Тя като го целуне, той благодари на Бога, че Бог го е целунал чрез нея. Светията казва: "Благодаря ти, Господи, за голямото добро, аз бях един грешен човек, но Ти отне моите грехове." Тази, красивата мома като го целуне, всяка мома, която целуне светията, тя ще го освободи от един голям грях. Колкото моми го целунат, той изведнъж ще се освободи, той ще ги целуне, ще види, че във всички живее Господ. Той ще благодари, че ги е изпратил Господ да го обичат, да го подигнат. Ако той каже: "Да се махнеш оттука, ти ме съблазняваш", тогава той е паднал. Казвам: Ще ти прати Господ такива моми, които не са целували друг мъж. Ще дойде някоя сестра и ще каже: "Чакай да те целуна." Но ще дойде да ме целуне, която не е целувала никого. Тази, която е ходила по други мъже, иска да ме изкушава. Тя ще ме опетни, аз трябва да я лекувам. Тогава аз съм, който трябва да я целуна, не тя. Тя няма право да каже: "Дай да те целуна." Тя като дойде, аз ще я целуна, за да я спася.
Аз ви говоря на вас и мисля, че ме разбирате. Много майки не искат да се говори истината, казват: "Грешно е да се разправя." Грешно е да се говори, а не е грешно да се прави. Но аз предпочитам да се говори за грешните работи, отколкото да се правят. Ако ми поставите една дилема да избера една от двете злини, аз ще предпочета да говоря, отколкото да ги правя. Ако дойде сам да си избера, нито едното, нито другото ще избера. Казвам: В този свят не може без зло. Трябва малкото зло да дойде в света. Не мислете, че няма да дойде. Всичките изпитания, всичките изкушения ще дойдат. Туй, което човек никога не е сънувал, ще дойде до главата. Трябва да се приготви за всичките изпитания, за всичките изкушения, няма да остане един грях, който да не похлопа на вратата ти, но няма да остане и един приятел, който да не похлопа на вратата ти. Ще похлопа, ти трябва да бъдеш умен, трябва да бъдеш мъдър, да знаеш как да постъпиш в дадения случай. В туй седи онова дълбоко мистично вътрешно разбиране.
Та казва Писанието: "Онези, които чуят гласа Му, ще оживеят." Човек, който чуе гласа на любовта, той ще оживее. Може да приведа ред примери. Дето има любов, има и оживяване; дето няма любов, има умиране. Всякога, ако на онзи, когото вие обичате, поставите ръката си, той ще оживее, той ще се върне, ще внесете живот в него. Казвам: В едно общество хората така трябва да се обичат. Не само едно общество, но всички хора ако се обичаха, ако между хората нямаше злоба, хората биха живели един чист и щастлив живот. Казвам: Мисълта, която трябва да остане във вас, коя е? Вие искате да служите на Бога. Хубаво. Но Бог е Едно Същество, на Което трябва да разбираме Неговата воля, Неговите мисли. Бог по нашему няма да тръгне никога. Ние трябва да тръгнем по Неговия ум, понеже Той е съвършен. Той не може да тръгне по нашия ум. Грънчарят не може да тръгне по ума на своите гърнета. - "Как тъй не може?" - Този грънчар след като направи едно гърне, той определя неговото положение. Той му е дал най-почтеното място на гърнето. Бог, Който те е създал, Той ти е дал едно място. Ако ти можеш да разбираш Неговия закон, ако ти можеш да постигнеш туй, което Бог е намислил за тебе, ти ще бъдеш по-щастлив, отколкото сега.
Другото положение, вие казвате: "Ние сега сме грешни." Оставете вашите погрешки. Какво сте направили? Пишете вие на български, че напишете някъде "е просто" вместо "е двойно". Какъв грях има?На български нещо може да е с "е просто" или с "е двойно", не играе голяма роля. На български не си турил "ер голям" накрая. Или на английски не си написал някоя буква. Англичаните са много претенциозни, и те имат много букви излишни. Туй е правото, нещата трябва да бъдат такива по форма. Един човек трябва да знае езика. Ако някой път той се отказва да пише правилно, понеже няма памет, той е слаб. Трябва да видиш, че англичаните, които са толкова претенциозни, те много време губят за правописанието. Всички техни големи учени имат големи речници, обръща речника, губи времето си. Като пишат, най-много време изхабяват, още умът им не е дошъл да поправят. Виждат, че ако направят езика си фонетичен, ще дойдат други злини, по-лоши. Един англичанин развива своята памет. Той срича думите, кажеш думата, трябва да я сречеш.
Казвам: Сега вас ви учат да сричате любовта - Л Ю.
Първата буква е написана от прави линии, пречупена линия. Любовта започва с онова велико правило, което е мярка на всички неща. Тази мярка е пречупена, образува се в български език Л - стремеж в любовта нагоре. После единицата и нулата. Туй, което нищо не'струва, за него любовта казва: "Дайте го това, което нищо не струва, да го направя аз нещо." После казва: "На туй, което е нищо, аз ще му дам една цена" - б, туря байраче; на туй, което нищо не показва, туря единицата и тя приема, това е кръгът, който е разделен - В, с "ер голям" или с "ер малък" се пише? - Ь. Любовта значи: ти трябва да пречупиш закона. Онази мярка, с която мериш всички неща, от нея ще направиш нещо - Л, туй, което не дава нищо, него ще вземеш, ще съединиш и ще го туриш - Ю. И на б-то отгоре ще туриш една единица, един знак - любовта трябва да расте. Тази любов винаги трябва да бъде свързана с първия принцип -1-цата. Да знаеш, че любовта трябва да расте. Този знак, който наричаме материален знак - ω, това е вече растене нагоре, а в парахода това е котва. Но в природата ти обръщаш този процес. В-то трябва да го туриш при човешките очи SB-1932-vs-4.png . Следователно любовта, В-то в любовта разбира, че очите трябва да бъдат отворени. В-то значи: трябва да разбираш любовта. Сега хората като пишат любовта, затворена е тази любов. Трябва да се отвори, да се обърне надолу, да мяза на чаша, която се излива.
Ако ти не разбираш този закон на изливането, ако от себе си ти не може да даваш, това не е любов. Трябва да излезеш от човешкото разбиране. Любовта не позволява никакъв морал. Тя сама за себе си е морал. Щом туриш правила и закони, ти попадаш в един свят на ограничения, ти ще извършиш грях. Влезеш ли в любовта, никакъв закон няма да признаваш. Онзи закон, който тя признава, и ти ще признаваш. Ще пречупиш тази линия Λ , ще направиш само един вечен стремеж към Бога. Тия, двете линии ще имат един стремеж Λ. Л-то е стремеж към туй, вечното. След това, това, което е обезсмислено в себе си, дето казват, че то е нищо. Нищо при известни условия, а при други нещо. Аз ви казвам, може да направим един опит, много малък опит. Вземете едно момиче, което е грозно, черно. Туй момиче в 4-5 години може да го направите много красиво. Внесете любовта и веднага ще се изменят чертите. В любовта има всичките условия за козметика. Дотогава, докато човек люби, той ходи прав. Щом изгуби любовта, той започва да се прегърбва настрана, започва да куца. Ако искате да не остарявате, любете. Щом изгубите любовта, старостта ще дойде. Обезверяваш се в този, в онзи, в себе си, в Бога, най-после замязаш на една въпросителна, на една удивителна.
Та казвам: Новите тежнения в новата култура, която иде. Вие не трябва да отивате в природата с вашите стари чували, ще се съдерат. Всеки един от вас трябва да има един нов чувал. Вие не може да идете при изворите на новата култура с вашите стари стомни. Краката ви не може да стъпят там. С една нова стомна ще идете, ще я напълните с вода. Вие не може да разберете Божиите пътища със сегашния ваш ум. Мислиш, че ако твоята жена е спънка на твоя ум, ти ще разбереш Бога? Мислиш, че Бог ще има вяра в тебе, ако ти нямаш вяра в жена си, ако ти нямаш вяра в слугата си, ако ти нямаш вяра в никого? Ти ще имаш вяра и в жена си, ще имаш вяра и в децата си, и в мечката, и във вълка, и в растенията, във всичко ще имаш вяра. Само когато имаш вяра във всички, тогава ще разбереш Бога. Не разбираш вятъра, не може да разбереш Бога; не разбираш водата, не може да разбереш Бога. Онази мечка защо изяла някого, как ще разберете? Аз съм привеждал този пример: някого, когото било страх от мечка, вижда го една мечка и го задига. Той болен от треска, тресе го, носи го една голяма мечка. Овчарят като видял, че мечката носи човек, избягал. Тя го занесла в колибата му, турила го на постелката, носи трева, храсти, постила му и излиза. По едно време се връща овчарят, гледа, че след като заминала мечката, онзи оздравял, треската го напуснала. Мислиш, че ако в тебе ревността дойде, ако разбереш вътрешния смисъл, ще разбереш, че омразата е една сянка. Питам се, имам ли право да ревнувам някого. Имам ли право да мразя някого, че той обичал друг? Защо именно любовта у едного ще породи омраза у друг. Вие казвате: "Онзи, който живее един добър живот, Господ го обича." То е лъжливо заключение. Ние така по човешки мислим. Бога и праведни, и грешни еднакво обича. Различието е, че отношението на праведните към Бога не е такова, както отношението на грешните. Праведният оценява Божията Любов, грешният не я оценява. Господ на грешника гледа като на един праведник, но похвалява праведника, че проявява Неговата Любов както Той, същевременно съжалява, че грешникът не проявява Неговата Любов както Той. Но Той не се изменя. В Бога няма да се яви омраза, че някой греши. В Бога няма омраза. Аз имам едно изречение, което казва: "Бог не е Бог на омразата, но е Бог на любовта." Ако ние мислим, че Бог обича едного, защото е праведен, то не е право съвсем. Бог има един Свой живот. Не сме ние, които може да дадем тон на Неговия живот. Той има един самостоятелен живот, който се проявява. Ние сме повикани като гости да участвуваме в Неговия живот, да вземем място, да вземем участие в Неговия живот, в който няма никакво противоречие. Ако някой път си позволим да внесем някаква дисхармония, веднага ще бъдем изключени навън от този кръг на онази, вечната радост и ще дойдем на нашия кръг, който сме създали, и ще страдаме. Ние питаме защо Господ създаде света така. Защо ние искаме да дадем едно ново направление на Божията мисъл? Туй става несъзнателно, то е колективна проява. Няма да се спирам върху психологическите причини, понеже някой път, като се обяснява грехът, ти ще научиш човека да греши.
За пример един англичанин бил при един италианец в Италия. Италианецът тика един револвер в устата, да се самоубие, изважда го, пак го туря. Отива англичанинът при него и го пита: "Господине, защо искате да се самоубиете?" - "Беден съм, имам да давам." - "Колко ти трябват?" Изважда, дава му един чек, колкото пари му трябват. Казва: "Дай револвера, така не се самоубива", туря го в устата си и му показва. Казвам: Първото на англичанина е много право, но второто не е. Казва: "Като тебе страхливец." Питам: Той като се самоубива, какъв пример му дава? То е един характер на англичанина. Той е хладнокръвен, държи си сметката. Ако умреш при него. той никак не се смущава. Има един пример. Двама приятели ядат заедно. Единият умира и другият продължава да яде. Отива келнерът да плати и той казва: "Последното блюдо той не можа да изяде, ще го извадите из сметката." След като се наяде, тогава ще види какво е станало.
Не трябва да се смущаваме в живота си от ония, малките приключения, които може да дойдат. Сега по някой път вие мислите тъй: "Защо е умрял ? " Аз може да ви кажа защо е умрял. Аз може да ви обясня положително защо някой заминава за другия свят. Но питам: Вие какво право имате да ограничавате някого, че е заминал за другия свят. Може да ви е мъчно. И на онзи, който заминава, и на него може да му е мъчно, но и ти ще отидеш там, дето той отива. Сега аз не казвам да не ви е мъчно, но казвам: С нашите страдания, с нашите плачове ни най-малко не могат да се решат противоречията. Не може да се утешим. Ако кажа, че така е волята Божия, ако Бог живее в мене, аз имам един начин за разговаряне с умрелите, по съвсем друг начин, не тъй, както ясновидците се разговарят. Аз не ги търся да ги видя, нито пиша фермани, знам му телефона, повикам го, но имам начин. Някой път идва някой и казвам: Жена ти е тук на земята, обичаш ли я, можеш ли да направиш нещо? Казва: "Остави, нека се жени, кажете й на нея, нищо не искам, не ме интересува." Друг казва: "Да се не жени, че й смазвам главата, да не бута друг мъж." Ревнив е още. Казва: "Хубаво й кажи." По някой път на умрелите казвам: Аз не се занимавам с тези работи. Може ли да й бъда в услуга? По някой път идват и те са много находчиви. Щом усетят, че си религиозен, всеки хлопа. Този хлопа на жена му да кажа, на децата му да кажа това, да не кажеш, ако речеш да им служиш, ще те направят лош. Онези, напредналите души никога не умират. Една душа след като напусне земята, тя влиза в друго тяло. Ще дойде пак този, който е заминал, ще каже: "Аз заминах, но съм същият." И ти почваш да разправяш колко си нещастен. Той казва: "Къде е мъжът ви?" А той е сам. Той се усмихне. Ти се чудиш: "Защо се смееш?" Той казва: "Няма нищо, ще оживее." Той е мъжът, но се смее. Сега вие имате такива, на които мъжете са заминали и казвате: "Чуждият мъж дойде." Пък той е същият мъж, само че те не искат да дигат скандал. Умрелите имат много начини за посещение, само че те са толкова благоразумни, че никога няма да ви кажат, че е той. Те са живи, на земята живеят. Може да ви кажа номера на заминалия, но вие ще ги смущавате. Аз на мнозина приятели казвам, че зная номера на заминалия. -"Кажете ни." - Привидна е смъртта. Тия неща може да разбирате, може да не разбирате формата, която се изменя. Ако е въпрос за същността на едно същество, тя никога не се изменя. Същество, което на земята ви е обичало, след като замине в другия свят, ще ви помага по-добре. Той се интересува от вашия прогрес, от вашето подигане - и духовно, и умствено. Някой път е благословение да замине някой по-рано, за да помага отгоре. Той остава само при други условия.
Казва Христос: "Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост." Това, което Христос каза, то е цяла истина. 40 деня да се явяваш наред на Своите ученици, да говориш, да разправяш от оня свят, че Той не е умрял, че е възкръснал и че всички хора ще възкръснат. Не тъй, както Христос възкръсна - има степени. Казва: "Всички няма да умрем, но всички ще се изменим."
Ние се отделяме от онази идея. Само когато вие се освободите от онази вътрешна ревност, от вашето вътрешно разбиране, вие ще влезете в толкоз красив свят, че земният живот ще ви стане приятен, ще се осмисли. Сиромашия, болести, страдания - ще видите, че във всички противоречия, които съществуват, за праведните хора, за грешните, за разумните хора се крие голямо богатство, а пък за глупавите хора, за обикновените - едно голямо нещастие. Ние искаме светът да се просвети, защото при големите блага, които имаме, страдаме. Някои казват: "Толкоз години ние вярваме, какво сме придобили? Светът няма да се оправи."
Това механическо разбиране, което имаме, от него трябва да се освободим. Сега за вас аз искам всички да станете млади, да имате правилни разбирания. Бог се интересува от живота на младите. Не тъй, както вие, Той се интересува от младата мома - за кого ще се ожени, как ще се ожени. Бог се интересува как ще роди деца, как ще ги отгледа. Интересува се Бог как момъкът ще постъпи с жена си, как я обича. Интересува се как жената постъпва. За всичко се интересува Бог. Има желание всичките хора да станат щастливи. Всеки път им шепне нещо: "Постъпи добре със своята възлюбена, понеже, ако не постъпиш, ще Си я взема." Бог се интересува от учителите какво преподават, Бог се интересува от учениците какво учат, Бог се интересува от слугите как слугуват, Господ се интересува от господарите как господаруват - от всичко се интересува. Наблюдава нещата и казва на всички: "Не прави това, понеже то не е за твоето добро." На ученика казва: "Учи." На учителя казва: "Преподавай добре." На обезсърчения казва: "Няма защо да се обезсърчаваш." Навсякъде внася най-хубавото. И при всичките тия блага ние, съвременните хора, противодействуваме. В туй противодействие ние си създаваме цяла отрова, от която светът страда. Защото законът на любовта е следният: ако вие мене ме обичате, ако вие обикнете Бога, всички ще ви обичат - тайната на живота е там. Вие трябва да обичате Бога, за да ви обичат всичките. Когато всички ви обичат, тогава вашият живот ще бъде щастлив, вие навсякъде ще бъдете добре дошли. Сега страдате, понеже няма кой да ви обича. Я вижте онези банкери, те са затворени, но някой път се отварят за красивите моми, трепне сърцето им. Даже на най-видния професор му трепне сърцето и преподават много добре. Любовта навсякъде в света работи, тя е магията, която подобрява всичко. Любовта трябва да влезе в домовете, да я внесем ние в сегашното общество.
В сегашното общество казват: "Да се внесе ред и порядък. Онзи брат не постъпва правилно." Казвам: Щом внесем ред и порядък, всичко ще стане безпорядък. Ще ви оставя, справете се с вашата ревност, справете се с вашето безверие, справете се с вашето малодушие, справете се с вашата дребнавост. Бъдете така внимателни, изслушвайте всеки човек, изслушвайте го спокойно, влезте в положението му. Това е умният човек, да влезете в неговото положение. Не разглеждайте нещата само от вашето гледище. После може да си помогнете. Девет сестри може да помогнат на една ревнива сестра. Най-първо лекът за ревнивите хора кой е? Най-първо ще идат девет баби на 120 години, после по на 100 години, после на 90,80,70,60,50,40, по на 20 години, на 19 години - все същите баби ще бъдат, ще кажат: "Искате ли да обичаме вашия възлюбен, позволяваш ли да го прегърнем, да го целунем?" Ако дойдат 9 млади сестри, и искат да целунат твоя възлюбен, ама които мъж не са целували, моето правило е, нека дойдат да го целунат. Но които са целували други мъже? Които са целували други мъже, да седят настрана. Вие ще кажете: "Тази работа, както Учителят учи, ще хвръкне нашият дом." Сега съгласен съм с вас. Сега домът ви няма да хвръкне, но любовта ви отдавна е хвръкнала. Както аз казвам: Домът ще хвръкне, но любовта ще дойде. Любовта създава дома. Когато любовта замине и оставя дома, вие имате черупка. Когато дойде любовта, имате същината на нещата. Тази любов може да седи, право е. Но при сегашното разбиране на нещата, туй аз ви говоря по отношение вашите религиозни схващания, за отношенията, които съществуват. Вие казвате, защо в едно общество хората минават за братя и сестри, но по някой път вие не може да проявите братството и сестринството. Казвате: "Ние вървим по един път, кой знае, може да е съвсем крив." Прави сте, имате право да се съмнявате. Но казвам: Много пъти аз засягам известни въпроси, върху които аз съм се спирал при сегашното гледище. Преди хиляди години Учителите пак са разглеждали този въпрос, сега го разрешавам малко другояче. Аз нося едно разрешение, както разрешава Бог в невидимия свят. Аз не турям една моя теория. Казвам: Вложете доверие във вашите приятели заради Бога. Вложете доверие във вашия мъж заради Бога. Вложете доверие във вашия Учител заради Бога. Вложете доверие във вашите слуги заради Бога, навсякъде вложете доверие. Може би някой път ще се случи някое противоречие, да ви не обезсърчава, докато проверите Неговия закон, докато се убедите в Неговите думи, че са верни. Няма по-голямо щастие в света да дойде да работи Бог в съзнанието. Да дойде Божественото съзнание в нас и в другите и да слушаме Божественото от всички страни. Тогава ние ще се подмладим. Няма да има гола глава, по която да не израснат косми; няма да има бели коси, които да не приемат краска, да не почернеят; няма да има грозно лице, което да не стане красиво. Ако няма вяра, която да ви възкреси; ако няма любов, която да не ни възвърне живота; ако няма сила, която да ни възвърне знанието, защо ни е тогава тази любов? Какъв кошмар ние ще търсим? Ние искаме да се възвърне в нас, което някога Бог е проявил в нас, и ние сме го изгубили. Това не става по единствената причина, заради нашето безверие. Ние трябва да добием онова, което сме изгубили, и да образуваме онази велика връзка.
Всички вие сте призвани по абсолютна свобода. Аз искам всички вие да направите това не по принуждение. Вие сте опитали много философии, правили сте много жертви. И тази жертва, която казвам да направите, тя е най-малката жертва, която може да направим. Ако не я направите, няма да имате постижение. С тази жертва вие ще имате нова наука, ново разбиране. Всичките знания в съвременната математика, всичките знания в съвременната геометрия, в естествените науки, в изкуството, в поезията, всичко туй ще се изгуби. Ще дойде ново изкуство. Изкуство е туй, което носи живот. За пример по някой път аз седя и слушам как вие пеете, гледам колко хората стават обикновени в пеенето. Пеят от немай къде. Вие пеете "Духът Божи" (Учителят пее като нас). Как трябва да се пее? Аз съм правил опити. Седя някъде и си тананикам. Минава един, не обръща внимание. Усиля мисълта в пеенето, един се спира, друг се спира, трети, четвърти, заобиколят, насядат, аз си пея. Вие искате да обърнете внимание на хората. Един пияница може да обърне внимание на някого, ако пее хубаво. Ако един човек мисли правилно, аз може да спра когото и да е на пътя. Щом го спра, веднага концентрирам ума си, намирам най-хубавата черта, като изнеса тази черта, той се засмее насреща ми. Веднага той чувствува, че е намерил един човек, който го разбира. Казва: "Приятно ми е да говоря с тебе." Правил съм опити, намеря най-лошата черта, не се спира. Казвам: Законът работи. Искаш да обърнеш внимание, дръж най-хубавото, което имаш в ума си. Искаш да повикаш умрелите от другия свят. Извади най-хубавото, което имал той, за което той трепти. Като извадиш тази мисъл, той веднага ще дойде. Ако не може да извадиш туй, хубавото, няма да дойде. Но непременно тези опити трябва да бъдат много искрени. Който знае, може да е вярно... Верните неща за вас може да не са верни за мене - то е друг въпрос, но и неверните неща за вас може да са верни за мене. Но има нещо, което ние мислим или не мислим, те си остават винаги верни. Един човек може да ви обича вас, без вие да го обичате. Среща ви, приятно ви е. Аз съм срещал много хора, казват:" Много го обичам." Аз даже не подозирам. Онзи усеща приятност. Обича го, защо и за какво не си дава сметка. Че не е ли хубаво да обичаш някого? Кое е по-хубаво: да държиш в ума си някого, когото обичаш или когото не обичаш? Може и едното, и другото. Този, когото обичаш, не трябва да го безпокоиш, да хлопаш по 20 пъти на ден, да правиш скандали. Това не е обич. Любовта е внимателна, толкоз внимателна е любовта, че тя е единствената сила, която не прави никакви сътресения.
Та аз говоря за новата култура, един ден вие ще се намерите в противоречие. Тези млади моми ще дойдат, ще целунат мъжа ти. Един ден ще дойдат тия момци и ще целунат жена ви. Какво ще правите, я ми кажете? Знаете в какво положение се намираха българите във времето на дерибашиите. Хване дерибашията дъщерята, целува я, на чорбаджията трепне сърцето, но мълчи, ще отиде главата му. Казва: "Господи, какво да правя?" След като целунат младата мома, тя предава нещо на турците. Не се бойте.
Та сегашните религиозни хора са ревниви жени. Всички секти са ревниви, мислят, че като техните мъже няма, като техните вярвания няма. Те ревнуват и казват, че други хора не вярват в Бога, както те вярват. Оставете вашите вярвания, оставете вашите светии. Ангелите имат за Бога съвсем друго разбиране, отколкото вие имате. Светиите имат друго разбиране, отколкото вие имате. Оставете вашите просташки разбирания за Бога, каквито и да сте. Вие трябва да имате съвсем прогресивни разбирания. Не мислете, че вие сте разбрали Бога. Има нещо, което никой не може да разбере. Радвайте се, че едно Божествено разбиране прониква във вас.
Аз се радвам, че един лъч от Божията Любов прониква в моето сърце; аз се радвам, че лъч от Неговата мисъл прониква в моя ум; аз се радвам, че Негова малка постъпка прониква в мене. Дошло някое страдание, благодари, дошло противоречие, благодари, за всичко благодари. Казвам: Онзи, Който направил света, Той има нещо предвид заради мене. Той е съвършен и в Него няма нито измяна, нито промяна. Имайте вяра в Бога. Ще намерите живия Господ. Той не е такъв, какъвто Го проповядват. Той е повече. Тези, които Го проповядват, не са в състояние да Го представят такъв, какъвто е. Ние всички трябва да бъдем отворени прозорци, да бъдем хлябове. Някой е гладен, нахрани го. Трябва да бъдем стомни, пълни с вода. Жаден е някой, напой го. Без подслон е някой, постели му. Кажи му нещо за Бога и му кажи: "За сега толкоз, друг път повече ще ти кажа." Който ти каже своето верую, кажи му: "Прав си, втори път като те срещна, да знаеш още повече." Такива трябва да бъдем, за да разберем великата истина и да дойде възкресението. Възкресението е да изчезнат всички заблуждения, озлобления, недоверия. Всеки човек да вижда, че Бог по какъвто и да е начин се проявява. Да знаем, че Бог ръководи цялото битие от най-малките до най-големите и да въздадем Нему слава във всичките времена!
Отче наш
Четвърта съборна беседа, държана от Учителя на 31 август 1932
г., сряда, 5 ч. София, Изгрев
Съборни Беседи
31.08.1932 Сряда,
София
|
Начало
