Ще прочета 150-ти Псалом. Размишление върху стиха: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи“.
Човек трябва да има предвид едно важно правило в живота си, а именно: иска ли да работи, да се прояви, той трябва да има един установен ред в работата. Иска ли човек да ходи, той трябва да спазва няколко условия: да има сили в себе си, да има органи, които трябва да впрегне в това движение, и най-после той трябва да има почва, на която да стъпва. Иска ли човек да чувства, той трябва да има материал, който да занимава сърцето му. Иска ли човек да мисли, той трябва да има материал, който да занимава ума му. Следователно за извършване и на най-малката работа изискват се условия. Често човек се натъква на ред противоречия в живота си. Той мисли, че много неща знае, а при това вижда, че собствените му работи не вървят. Това показва, че той се нуждае от един вътрешен план, от който да се ръководи във външните си работи. За тази цел той трябва да разбира условията, законите на своето тяло, на своето сърце и на своя ум. Това са най-близките неща, от които той трябва да започне външно, а не вътрешно. Не започне ли от тях, той ще се намери в противоречие: ще бъде млад и ще остарее; ще бъде весел, радостен и ще изгуби своята радост; ще бъде здрав и ще се разболее. Това е много естествено. В първо време малкото дете има идеал, иска да порасне, да стане голям човек, като дядо си, като баща си. Този идеал му дава стремеж, подтик да расте и да се развива. След време детето постига своя идеал. То става голям човек, придобива голям ръст, докато най-после дойде до една пределна възраст, от която по-нататък физически не може да се развива. Като дете е израснало, станал е млад човек; като млад е израснал, станал е възрастен; като възрастен е израснал, станал е стар, пригърбил се е – повече не може да расте. Този човек е свършил със своя физически идеал. Оттук нататък го очаква връщане назад.
Казвам: освен физическото растене на човека има още две области, в които той се развива: сърдечната и умствената. Като стане млад, той живее със сърцето си, иска да се влюби, да се ожени, да има деца. И това постига: оженва се, има деца, за които се грижи. Дохожда ден, когато и деца не може да има, любовта му намалява – той свършва с развитието на сърцето. Сега навлиза в областта на ума, където мисълта започва да действа. Той взима перо и книга и започва да размишлява, пише, съчинява като писател. И най-после, като мине и тази фаза, човек престава да расте и да се развива. Той дохожда до положение да провери закона: там, където няма вливане, има изливане. Където престава вливането, иде изливането. В живота има едно важно противоречие, на което хората се натъкват. То е въпросът за греха. Мнозина питат защо е допуснат греха. Казвам: има един живот, където греха не съществува. За да не греши човек, преди всичко той не трябва да се ражда. Щом не се е родил, той няма да има нито тяло, нито ум, нито сърце, с които да греши. Щом няма тяло, ум и сърце, няма да яде, да пие, да се облича, няма да има жена, деца и т.н. При тези условия няма да има възможност да греши. Можете ли да си представите човек без тяло, ум, сърце и да живее? Такъв живот е невъзможен. Следователно, има ли човек тяло, ум и сърце, грехът за него е неизбежен. Когато перото на учения човек не минава по листата на книгата, те винаги чисти остават. Мине ли веднъж само перото на учения върху листата на книгата, те вече изгубват своята чистота. Значи хората искат да живеят без да цапат листата на книгата. Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са ѝ дали известна цена. Когато се говори за греха, това подразбира, че в ума на хората стои мисълта, какво те не са постъпили, както трябва. Значи грях има във всичко онова, което спира растенето на тялото, на ума и на сърцето. С други думи казано: грехът представлява някакво отклонение от Божия закон, или някакво престъпление по отношение на него. Обаче вън от тялото, ума и сърцето на човека престъпление не може да има. Ако човек няма тяло, ум и сърце, как ще пристъпи Божия закон? Ако той никога не е ял, не е пожелавал нещо, в какво ще го обвини законът? Ако рекат да съдят човек, който нито е ял, нито е пил, нито е търгувал, нито се е обличал, в какво ще го обвинят? Как ще обвинят някого, че е откраднал един кон, когато той няма тяло, с което да го язди и да го открадне? Преди всичко той няма ръце. Как ще обвинят някого, че не си е платил в гостилницата, когато той няма стомах? Как ще обвинят някого за обидните думи, които казал, когато той няма уста? Как ще обвинят някого, че гледал, където не трябва, когато той няма очи? Сега, ще дойдем до друго положение в живота, а именно: силата, величието на човека се състои в това, че след като той има тяло, ум и сърце, да не греши. Такъв е животът на светията. Следователно задачата на човека се състои в това, след като има уста, да не каже с нея нито една обидна дума през целия си живот. Като има очи, да не види с тях нито една лоша постъпка. Като има нос, да ходи само между цветята, а не между неща, които са изгубили живота си. Всяко нещо, което мирише лошо, това показва, че в него е настъпила смърт. Благоуханието е признак на зараждащ се живот, а зловонието е признак на зараждаща се смърт. Ето защо човек трябва да избягва зловонието, а да търси благоуханието. По този начин той ще разбере цената на нещата и ще ги прилага. Без приложение той нищо няма да постигне. Ако болният не се храни, той е осъден да умре. Ако още след първото ядене той усети сили в себе си и може да пристъпи крачка напред, това ядене му е дало нещо. Ако след второто, третото или стотното ядене той може да направи две, три или сто крачки напред, това ядене е допринесло много нещо за него. Някой казва: „Как мога да позная, дали дадено ядене ме ползва, или не?“ Ако яденето, което си приел в стомаха си, дава сила на тялото и подем на мислите и чувствата ти, това ядене е полезно за тебе. Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват.
Кои са признаците на стария път? В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, където и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един килограм съдържание ще налееш най-много един килограм вода и ще излееш един килограм. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме“. В това, именно, се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така. Питам: какво е допринесъл този живот на хората? Дал е някакви облаги или загуби, но все временни. Който е купувал по-евтино, а продавал по-скъпо, богат е станал. Който е купувал по-скъпо, а продавал по-евтино, сиромах е станал. Следователно, когато питате защо иде сиромашията, казвам: сиромашията иде, защото сте купували по-скъпо, а продавали по-евтино. – Защо иде богатството? – Богатството иде, защото сте купували по-евтино, а продавали по-скъпо. Обаче необходимо е човек някога да бъде богат, а някога да бъде сиромах. Богатството и сиромашията са две положения, през които човек неизбежно трябва да мине. Ако от дълго седене съдържанието в едно шише изгуби чистотата си, то непременно трябва да се излее навън. След това шишето трябва да се измие няколко пъти с чиста вода, преди да се налее ново съдържание. Сега шишето тежи по-малко, отколкото по-рано. Значи то е осиромашало. След като осиромашее съвършено, отново може да се налее чиста вода или друга някаква течност в шишето. Тогава казваме, че това шише е разбогатяло.
Какво нещо са болестите? Болестите не са нищо друго, освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? – Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. Случва се, че тези, които мият шишето, изпущат го от ръката си, то пада на земята и се счупва. Тогава хората казват: „Умря този човек. Бог да го прости!“ Онези, които мият шишето, трябва да бъдат много внимателни, да не го изпуснат на земята да се счупи, защото е много крехко, лесно се троши. Защо е толкова крехко човешкото тяло? – Понеже грънчарите, които са го правили, не знаели изкуството как да го направят, та да устоява на всички външни условия. Първоначално Бог направил тялото на човека много здраво, хубаво, но той не могъл да го запази. После Бог предоставил на слугите си да направят новото тяло на човека, но като не знаели как да го направят, те направили едно тяло крехко, неустойчиво. Падне ли човек на камък, той веднага ще си счупи крак, ръка или глава. При това положение той може да умре, а може и да се осакати за цял живот. Крехък е днешният човек, чупи се като стъкло. За в бъдеще, обаче, ще дойдат големи, велики майстори, които ще съградят здраво, неразрушимо тяло на човека. То ще бъде пластично, ще отскача като пружина. Удари ли човек главата си на камък, тя ще отскочи от камъка като топка, без никаква повреда. Не само това, но и подутини няма да остават. Днес всичко в живота на съвременните религиозни и светски хора е временно, преходно. Умовете им са натрупани със знания, които в едно отношение са верни, а в друго отношение – неверни. И затова виждаме, че до известно време само човек разчита на някои свои мисли, чувства и постъпки. Оттам насетне той не може да разчита. За пример, старият не може да разчита нито на краката си, нито на сърцето си, нито на ума си, като младият. Защо? – Няма вече тези условия. Ако вържат краката и ръцете на един заспал човек с въже, след като се събуди, той не ще може нищо да направи. Той не ще може даже и от мястото си да мръдне. Защо? – Вързан е човекът. Такова е положението и на стария човек. Той е като вързания: върти очите си на една и на друга страна, гледа, мисли, движи се, иска да се освободи, но не може, здраво е вързан. Той усеща, че нещо чуждо е дошло отвън, което го е обвило и го държи здраво, не му дава да мърда. Това е една опитност, която всички сте минали. Такова нещо са болестите, особено артериосклерозата, от която страдат почти всички стари хора. Докато човек е млад, той яде, пие, не мисли, че създава в себе си ред болести. Един ден го хване този, когото цял живот е угощавал, върже го здраво, обере му всичкото богатство и си заминава. Питам: къде отиде здравето, къде отиде младостта на този човек? Реално нещо ли е младостта? – Реално е, разбира се. Щом младостта е реално нещо, къде отиде тя? Младостта дохожда и заминава, както правят дъщерите на много от съвременните хора. Щом се влюбят в някой момък, те напущат бащиния си дом и отиват при своя възлюбен. По същия начин и сърцето, и умът на човека могат да се влюбят в някоя мома и да си заминат. Какво остава тогава от човека? – Нищо не остава. Той изгубва вече силите си, здравето си, съзнанието си – животът му става мрачен, безсмислен.
Следователно тялото, умът и сърцето на човека са пособия, без които той не може да живее. Те са външни прояви на човешката душа и на човешкия дух. На всяка стъпка днес човек среща противоречия. Какво би било положението му, ако той не разполагаше с тези пособия? Как би се справял тогава с противоречията? Една стъпка да направи човек, веднага ще чуе: „Така не постъпвай, така не говори“. Той вярва в Бога, но ще дойдат редица хора да го учат как да вярва. Обича хората, но те започват да го учат как да обича. Най-после той изгубва всякаква идея за вяра, за любов, не знае какво да прави. Питам: ако искате да се нахраните, каква храна трябва да дадете на тялото си? – Най-чистата, най-здравословната храна, от която да остане то доволно и да е готово да работи за вас. Не го ли нахраните, както трябва, то ще бъде недоволно от вас и няма да ви слуша. Същият закон се отнася и за сърцето, и за ума. Ако не храните сърцето си с чисти и благородни чувства и ума си със светли и възвишени мисли, те няма да ви слушат. Някои мислят, че може и без храна, или поне с по-малко храна, и то безразлично каква е тя. Не, ще храните и тялото, и ума, и сърцето си, и то с първокачествена храна. Не ги ли храните, те ще се откажат да ви служат и ще си заминат. Злото не се състои в яденето, но в лакомията на човека, много да яде. Когато ядете, пазете правилото: сладко яжте, но никога не преяждайте. Винаги оставайте по малко гладни. По-добре станете от трапезата недояли, отколкото преситени. Който обича да изяжда всичко в чинията си, до последната трошица, той не успява в живота си. Остане ли нещо в чинията ви, нека бъде за онези, които и толкова нямат. Иначе в живота ви ще настанат обратни реакции. Сега, като говоря за храненето, в широк смисъл, хранене на тялото, на ума и на сърцето, трябва да се има предвид следното хигиенично правило: във всяко нещо, което човек върши, трябва да взимат участие тялото, ума, сърцето, душата и духът му. Само при това условие и постъпката, и мисълта, и чувството ще имат сила. Във всяко нещо се изисква пълнота, единство, връзка между частите. Трима приятели се оженили. Първият се оженил за много красива мома, която знаела само да играе, да тропа на хорото. Каквото пожелавал той, тя нищо не могла да направи, а само играела и скачала насреща му. Вторият се оженил пак за красива мома, която знаела да играе, но знаела и много хубаво да готви. Вън от това нищо не могла да направи. Третият се оженил за красива мома, която знаела и да играе, и да готви, но знаела още и къща да върти, и на мъж да услужва. Оттук аз вадя следното заключение: външните неща са израз на вътрешния живот. Ако човек само тропа и вдига прах, това още не е животът. След тропането трябва да дойде яденето. След яденето трябва да дойдат процесите на дишането, на мисленето и на чувстването. Тия процеси имат и вътрешно приложение. Казвате: „Без тропане не може ли?“ – Не може. Човек трябва да тропа. Ако момата не тропа на хорото, тя няма да се ожени. – Не може ли без женитба? – Може и без женитба, и без ядене, и без мислене, и без чувстване – без всичко може, но при друг живот. При този живот, обаче, вие трябва да разбирате дълбокия смисъл на всички тия неща и да ги прилагате разумно. Що е женитбата? Съвременните хора тепърва трябва да изучават женитбата. Те още не знаят какво представлява тя. Казано е: който иска да влезе в Царството Божие, той сам ще остане, той ще се пожертва, ще се предаде в служене на Бога. Някой казва, че женитбата е условие да научи човек закона на жертвата, на себеотричането. Не е един пътят за постигане на знания. Много са пътищата, по които могат да се постигнат знания и опитности. Вземете, за пример, живота на хората и този на птиците. Хората сами могат да си изпредат вълната и след това да си изтъкат дрехи, но същевременно те мога да отидат в някой дюкян и там да си купят готови дрехи. Обаче у птиците не е така. Те нямат пазарни места, където могат да си купят готови дрехи. Всяка птица сама трябва да изработи костюма си. Хората могат да придобият знанието си и от книги, а птиците имат съвсем особен начин за придобиване на знания. Хората не знаят пътя, по който птиците придобиват знанията си. Малките птички изпълняват точно това, което майките и бащите им са вършили. Между хората не е така. Техните деца трябва да прекарат около 20 години в училище, за да придобият известни знания. За пример, ако синът не се е учил да плава, а бащата знае, той не може да предаде по наследство това знание на сина си. Синът за своя сметка трябва да учи това изкуство. Малкото юрдече още с излюпването си знае да плава като майка си. Сложите ли едно дете във водата, то веднага ще се удави. Ако бащата на това дете не се е учил да плава, и той ще се удави във водата. Човек трябва дълго време да учи законите на плаването, да простира ръцете и краката си, за да може да плава. Ако някой влезе във водата и започне да вдига голям шум, да пляска с ръцете и с краката си, той не знае да плава. Истинският плувец се носи леко по водата, без шум, без пляскане с ръце и крака. Той е голям майстор, леко се извива ту на корем, ту на гръб, ту на една и на друга страна, ту се гмурка под водата, ту излиза на повърхността. Плаването е изкуство. Ако хората вдигат голям шум с добродетелите си, те не знаят да плават. Ако вдигат голям шум с краката си, те не знаят да ходят. Човек трябва да върви тихо и спокойно, да не вдига шум нито с краката, нито с ръцете си. Казвам: за всяко нещо има ред правила, които човек трябва да приложи в живота си. Много хора седят наготово, очакват от другите, а те се ровят цял ден в книгите на миналото, да търсят произхода си. Те искат да докажат на другите, че са от високо произхождение, че в жилите им тече царска кръв. Днес положението се е изменило, обаче. Указва се, че никой вече не ги признава нито за царе, нито за князе, нито за графове. Какво трябва да правят те? – Ще работят като всички хора. Преди всичко кръвта не може да бъде нито царска, нито княжеска, нито графска. Под думата „царска кръв“ се разбира кръв, която е абсолютно чиста и може да способства за правилни мисли, чувства и постъпки. Кръв, която не способства за правилен живот, не е царска. Кое е за предпочитане: да се роди човек в царски дом, но да бъде хилав, болнав, или да се роди между овчарите, но да бъде здрав? По-добре е човек да бъде прост овчар, но здрав, отколкото царски син, но болен. Ако царският син е здрав, той е за предпочитане пред простия, но болен овчар. Под думата „прост човек“ разбирам онзи, който има здравето в себе си, но не го оценява. Той всеки момент може да го изгуби. Изобщо, хората не оценяват онова, което природата им е дала.
За пример, докато са млади, те не оценяват младостта си. Като я изгубят, тогава я ценят. Докато имат хубави мисли и чувства, те не ги оценяват. Щом ги изгубят, тогава ги ценят. Жалко е, когато човек не може да събуди в себе си никаква хубава мисъл. Жалко е, когато в него не могат да се явят красиви подтици. Защо? – Защото няма външни стимули. Момъкът се въодушевява от някоя млада мома и може да пише. Старият не се въодушевява от младата мома и не може да пише. Старият се въодушевява от идеята за Бога и пише. Младият не се въодушевява от тази идея, не може да пише. Забелязано е, че когато поетите остаряват, те започват да пишат за Бога. Да мислиш за Бога, и това е любовна работа. Когато старият започне да мисли за Бога, той вече се подмладява. Тъй щото, иска ли човек да се подмлади, той трябва да намери такъв обект за мисълта си, който да не остарява. Едно е важно: младият трябва да бъде млад, и старият трябва да бъде стар. Ако дигизирате един стар човек, да го облечете с дрехи на млад и смените мозъка му с мозъка на млад човек, старият пак ще си остане стар. И ако по същия начин дигизирате младия да го превърнете в стар, той пак ще си остане млад. При каквито условия поставите човека, младият ще си остане млад, и старият ще си остане стар. Искате ли да се подмладите, трябва да се свържете със закона на единството: между постъпките, мислите и чувствата ви трябва да има пълна хармония. В това отношение тялото е едно училище; сърцето е друго училище и умът е трето училище. Значи едновременно човек трябва да следва тези три университета. Камъните, на които седим сега, представляват тялото. Слънцето, което изгрява, представлява сърцето. Аз, който говоря, представлявам ума на човека. Остават още два университета: университетът на човешката душа и университетът на човешкия дух. Те са двете последни инстанции, през които човек минава. Ако човек не може правилно да се обхожда със своето тяло, ум и сърце, той не може да се обхожда със своята душа и дух. Каквито са законите за тялото, за ума и за сърцето, такива са законите и за душата и духа. Ако човек не може правилно да се обхожда със себе си, той не може да се обхожда и с другите. Всички трябва да имате правилна обхода и в трите посоки: в телесната, в сърдечната и в умствената. Ако човек не зачита пътя, в който върви, той на Бога не може да служи. Трябва да знаете, че земята, по която стъпвате, е тяло на някое живо същество. Хората живеят като мъмарци в кожата на земята. Ако те не живеят, както трябва, и не спазват законите ѝ, един ден тя ще ги изхвърли вън от кожата си. Причината, където хората умират, е тази, че земята не ги иска и ги изхвърля навън. В Стария Завет някъде е казано: „Не грешете, да не би земята да ви избълва“. Казвам: не грешете, да не би животът, тялото ви, сърцето ви и умът ви да ви избълват. И тъй, вие трябва да имате правилни схващания за нещата, за да имате добър живот. Всяка добра постъпка е израз на тялото; всяка добра мисъл е израз на ума; всяко добро чувство е израз на сърцето. Представете си, че човек не може да приеме за тялото, за ума и за сърцето си съответна храна. Какво ще стане с него? Тялото му ще заболее, а умът и сърцето му ще се атрофират, няма да изпълняват функциите, за които са предназначени. Кой спъва тялото, ума и сърцето на човека? – Той сам се спъва. Никой не е в състояние да спъне човека в пътя на неговото развитие. Днес вие учите, а един ден ще кажете: „Като умрем, ще напуснем тялото си“. Когато човек напусне физическото си тяло, той влиза в друго тяло. Той влиза от едно тяло в друго, както се мести от една къща в друга. Следователно човек трябва да желае здраво тяло, здраво сърце и здрав ум. Желае ли за себе си това, той трябва да желае същото и за другите хора. Защо? – Защото хората взаимно си влияят. Ако живеете между болни хора, вие ще изпитате тяхното състояние. Ако живеете между здрави хора, и вие ще бъдете здрави. В силата на този закон човек трябва да пожелае в душата си да има здраво тяло, благородни чувства и светли мисли. Това трябва да желае и за своите близки. Съвременните хора не спазват този закон. Те не си помагат, вследствие на което повече затрудняват живота си. За пример, виждате, че един човек си хапва повече, вие веднага се нахвърляте върху него, че яде много. Така е, много яде човекът, защото не знае законите, защото не може да си намери съответна храна. Всеки човек трябва да знае колко тежи и съобразно теглото си трябва да употребява нужното количество храна. Според моите изчисления, ако човек тежи 60 килограма, той трябва да употребява на ден само 150 грама храна, но чиста, префинена. Има храни, от които и два килограма да употреби човек, пак гладен ще остане. Друго важно положение. Хората казват, че Бог е навсякъде, че Той прониква всичко. Обаче, видят ли млад момък и мома да се разговарят, те веднага казват: „Какво са седнали тия там на приказки? Не е добре да се излагат така пред света, да се занимават с любовни работи“. Тези хора едно говорят, друго мислят. Те казват, че Бог е навсякъде. Щом е така, защо не мислят, бе Бог в младата мома се разговаря с Бога в младия момък? Това показва, че тия хора не са последователни в мислите си. Според тях излиза, че Бог е навсякъде, но не и между младите, които се обичат. Щом Бог е навсякъде, Той е и между младите. Какво лошо има тогава, че те се разговарят? След това ще започнат да разправят, че младият човек не бил момък, но бил женен.
Питам: щом Бог е между тях, какво лошо има в това? За Бога и женените и неженените са еднакви. Бог никого не е пратил на земята женен. Хората отпосле са се женили. – Ама не било морално женен човек да говори с млада мома. Кой морал учи това, човешкият или Божественият? Питам: какво нещо е моралът? Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкият морал. Нека направят един опита да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена, или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях“. Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът ѝ от ден на ден се поправя; жената, децата, домът му стават по-мили, и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен!“ Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи как да постъпва. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? – Защото Любовта никому зло не прави. И тъй, злото не се състои в любовта между хората, но в изопачаването на любовта. Любовният поглед е сила, той чудеса прави. Някой иска да покаже, че има любов към някого, иска да го излъже и започва да го гледа втренчено, прави разни гримаси, движения с очите си. Не, ако погледът на човека е пълен с Любов, той ще може да вдигне болния от леглото му, да оздравее веднага. От такъв поглед тъжният става весел, мрачният придобива светлина. Опасното в любовта е, когато се дава предпочитание на едного. Това проявление поражда ревност, а ревността не е израз на Божията Любов. Ревността се явява в неразбраната любов между хората. Когато нямате пълно доверие в някого, у вас се ражда ревност, подозрение, съмнение. Ако се съмнявате в едно малко дете, като го пращате да купи нещо в едно шише, първо ще му кажете: „Гледай да не счупиш шишето!“ Имате ли доверие в това дете, няма да му кажете нищо. Вие знаете, че то е внимателно и ще бъдете напълно спокойни.
Казвам: ако искате да се развивате правилно, вие трябва да бъдете свободни по ум, сърце и воля, а също така да оставяте и другите свободно да се проявяват. Човек не може изведнъж да придобие свобода. Още повече някои са сатурнови типове и по естество са крайно подозрителни. Те трябва да се пазят даже от сянката си. В това отношение човек трябва да се познава, да знае как да се справя. Подозрителният човек прилича на скъперника от Молиера, когото веднъж обрали. Той започнал да вика, да претърсва цялата къща, двора, градината и когато го запитали, в кого се съмнява, той казал: „Във всички хора се съмнявам, във всички окръжаващи, в целия свят“. Питам: възможно ли е всички хора да са лоши? Възможно ли е всички хора да са крадци и разбойници? Следователно, когато се говори за Любовта, тя не трябва да предизвиква ревност или подозрение; тя трябва да внася живот. Ако една млада, но болна мома, срещне здрав, красив момък и сърцето ѝ трепне, тя веднага ще се почувства по-добре. Като го види на другия ден, очите ѝ ще светнат. На третия ден вече тя ще бъде бодра, весела и ще оздравее напълно. Значи Любовта внася сила в организма на човека. Аз взимам младата мома като общ принцип. Когато старият, болният види Любовта, здравето му се възстановява, сърцето му започва правилно да тупти, умът му се изменя, започва да мисли добре. Така става с всеки човек, когато Бог влезе в тялото, в ума и в сърцето му. Желая ви сега, от Любовта, която имате в себе си, ако сте болни, да оздравеете; ако сте недоволни, да станете доволни; ако сте тъжни, да се развеселите. Време е вече да се откажете от дребните идеали, които имате в живота си. Напуснете любовта, от която умират и птици, и млекопитаещи, и хора. Който е попаднал в ноктите на тази любов, той е осъден на смърт – нищо повече.
Христос казва: „Който ме люби, той ще опази моите заповеди и ще придобие живот вечен“. На друго място е казано: „Целунете се и се прегърнете с целование свето“. Днес хората са изопачили целувката. Изобщо, те не се целуват, а когато се целуват, правят това тайно, никой да не ги види. Тази целувка не е свята. Едно трябва да имате предвид: да не изгубите светостта и чистотата в чувствата си. Изгубите ли тази светост и чистота, вие ще изгубите здравето на тялото, на сърцето и на ума си. Изгубите ли това нещо, вие се лишавате от Божията Любов. Човек трябва да се пази от греха като от чума. Изопачената любов води към греха. Днес някоя мома се влюби в един момък и веднага го ограничава. Тя иска да му сложи юлар, да го върже, цял живот да я гледа. Това не е любов, това е робство. Съвременният свят се нуждае от свободни хора по тяло, по ум и по сърце, а не от роби. Изкуство е човек да се освободи, да се повдигне над условията, в които днес живее. Човек се намира под влиянието на ред тежки условия, от които трябва да се освободи. Мислите и чувствата на хората, общественият строй, моралът, както и ред още условия влияят на човека и го ограничават. Всичко това един ден той трябва да преодолее, да придобие истинска, разумна свобода, от която да се ползва той, както и окръжаващите. Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който сте дошли на земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други. Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
Казвам: вие трябва да спазвате законите на тялото, на ума и на сърцето. Ако не спазвате тия закони, ще изгубите живота си. Защото всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка носят смърт. Мине ли една лоша мисъл през ума ви или едно лошо чувство през сърцето ви, помислете какво Бог изисква от вас и като си отговорите, на мястото на лошата мисъл и на лошото чувство сложете една добра, положителна мисъл и едно благородно чувство. Щом казвате, че Бог живее навсякъде и във всички, тогава погледнете на хората като на Божии създания и лесно ще излезете от всички трудни положения. Щом Бог живее във всички хора, тогава отношенията помежду им трябва да са прави. Ако намирате, че отношенията между хората не са прави и ги съдите, ще знаете, че Бог не живее между тези хора. С една дума казано: Не коригирайте постъпките на Любовта. Ако коригирате постъпка, която е произлязла от Божията Любов, вие ще се натъкнете на големи нещастия. Бог не търпи никакви корекции. Ако нещата са Божествени, благодарете, че сте имали възможност да ги видите. Ако пък не са Божествени, направете ги да бъдат такива. Сега, желая ви да имате помежду си вътрешно разбиране. Стремете се всички процеси в тялото, в ума и в сърцето ви да стават свободно. Ако се явят някои противоречия, не се безпокойте, те са в реда на нещата. Противоречията се отнасят към друг свят. Те ще съществуват дотогава, докато човек влезе в хармония с Бога. Да сме в хармония с Бога, това подразбира да мислим, да чувстваме и да постъпваме като Него. Вървим ли успоредно с Бога, ние ще придобием вътрешна свобода и хармония. Мнозина са започнали да остаряват от безлюбие, понеже не мислят и не чувстват правилно. Такива хора са престанали да ядат, да мислят и да чувстват правилно и не им остава нищо друго, освен да чакат смъртта си. Не, това не е живот. Това е преждевременна смърт. Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще ме познаят от малък до голям“. Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? – Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? – И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат. Ако сърцето на човека е хладно, той не може да свърши никаква работа. Без здраво сърце кръвообращението не става правилно. Без здрав мозък мисълта не се извършва правилно. Без здрави мускули никаква работа не се върши. Здрави мускули, здраво сърце, здрав ум се изискват от човека. Преведете тези неща във вашия живот, за да можете да ги приложите.
Изявявай Божията Любов, без да се страхуваш.
Изявявай Божията мисъл, без да влизаш в противоречие със себе си.
Постъпвай, както Бог постъпва, без да съжаляваш.
Всякога изявявайте Божиите мисли, чувства и постъпки, та като видите двама души, които се обичат, да знаете, че Бог е между тях. Щом Бог е между тях, следвайте и вие техния пример. Казано е в Писанието: „Любовта зло не прави“.
Беседа от Учителя, държана на 16 август 1932 г., 5 ч. сутрин.
Съборни Беседи
16.08.1932 05:00 Вторник,
Езерата
|
Начало
